ръбат

ръбата, ръбато, мн. ръбати, прил.
1. Който е с (остри) ръбове.
2. Прен. С когото не можеш лесно да се разбереш; зъл, необщителен, инат.

ръбест

ръбеста, ръбесто, мн. ръбести, прил. Който има по повърхността си много ръбове. Ръбести столове.

ръбец

мед. вж. цикатрикс

ръбя

ръбиш, мин. св. ръбих и ръбих, мин. прич. ръбил и ръбил, несв.; Какво. Разг. Подшивам краищата на плат; поръбвам.

ръгам

ръгаш, несв.; Кого, какво. Разг.
1. Натискам, мушкам с нещо остро (обикн. без да нарушавам целостта); ръчкам, бода. Ръгам го с лакът. Ръгам със сабя.
2. Диал. Слагам, поставям. Ръгам храна в торбата. Ръгам чушки в боба.

ръгби

ср., само ед. Вид колективна спортна игра, подобна на футбола, но с яйцевидна топка, която може да се хваща и с ръце.

ръгбист

мн. ръгбисти, м. Играч на ръгби.

ръгвам

ръгваш, несв. и ръгна, св.
1. Какво. Ръгам един път или поединично.
2. Диал. Тръгвам, впускам се, затичвам се. Ръгнах да я гоня.

ръгна

ръгнеш, мин. св. ръгнах, мин. прич. ръгнал, св. — вж. ръгвам.

ръж

ръжта, само ед., ж. Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж.прил. ръжен, ръжена, ръжено, мн. ръжени. Ръжен хляб.

ръжда

ж., само ед.
1. Продукт от окислението на желязото с оранжевочервеникав цвят.
2. Вид болест по листата на културните растения.

ръждив

ръждива, ръждиво, мн. ръждиви, прил.
1. Който е покрит с ръжда; ръждясал. Ръждив пирон.
2. Който е с цвят на ръжда. Ръждив пуловер.

ръждясам

ръждясаш, св. — вж. ръждясвам.

ръждясвам

ръждясваш, несв. и ръждясам, св.
1. Покривам се с ръжда; окислявам се. Ножът е ръждясал.
2. Прен. Разг. Стоя забравен от всички, без да се развивам. Човек ръждясва тук, забравен от всички.

ръжен

мн. ръжени, (два) ръжена, м. Метално приспособление за почистване на огнището. Хванах ръжена и се очерних.
• Пека на ръжен. — Измъчвам, изтезавам.
• Срещу ръжен не се рита. — Безсмислено е да се бориш срещу много по-силен противник.

ръка

мн. ръце, ж.
1. Горен крайник на човек от рамото до пръстите или от китката до пръстите. Слаби ръце. Слагам ръкавици на ръцете си.
2. Прен. Власт, сила, грижа. Предавам го в твоите ръце.
3. Прен. Човек. Тая ръка не можеш да я избегнеш току-така.
4. Обществено положение, издигнатост. По-първа ръка хора.
5. Разг. Отделен етап на обработка, отделно събиране на нещо. Трета ръка малини.
• Вдигам ръка. —
1. Гласувам или давам знак, че искам думата.
2. Опълчвам се срещу някого.
• Вдигам ръка/ръце от някого. — Отказвам се от някого или от нещо, лишавам от подкрепата си.
• Вземам в ръцете си. — Поставям под свое разпореждане, залавям се с нещо.
• Връзвам (си) ръцете. — Ограничавам по някакъв начин, създавам пречки.
• Гледам в ръцете. — Очаквам нещо от някого, обикн. подарък.
• Далеч ми стига ръката. — Разполагам с много средства, с голяма власт.
• Дясна ръка. — Пръв помощник.
• Имам дълга ръка/ръце. — Крадлив съм.
• Имам златни ръце. — Сръчен съм.
• Имам на ръка. — Разполагам с пари или с друго нещо, което всеки момент мога да използвам.
• Имам под ръка. — Разполагам с някой, готов във всеки момент да ми помогне, или с нещо, което е на удобно място.
• Искам ръката. — Правя предложение за женитба.
• Измивам си ръцете. — Освобождавам се от отговорност.
• Кръстосвам ръце. — Спирам да работя, да действам за постигането на някаква цел.
• Махвам (с) ръка. — Ставам безразличен.
• Минавам от ръка на ръка. — Ставам собственост или бивам използван последователно от различни хора.
• На бърза ръка. — Набързо.
• На ръка. — В брой.
• Нося на ръце. — Полагам големи грижи за някого да живее добре.
• От втора ръка. — Не от първоизточника.
• Оставям си ръцете. — Пренебр. Извършвам някаква работа лошо, небрежно, грубо.
• Откъсват ми се ръцете. — Много съм уморен от тежък физически труд.
• Плюя си на ръцете. — Захващам се усърдно за работа.
• Подлагам ръка. — Прося
• Подавам ръка. — Помагам.
• Потривам (си) ръце(те). — Изпитвам задоволство от нещо.
• Ръка за ръка. — Заедно.
• С голи ръце. — Без оръжие.
• Слагам си ръка(та) на сърцето. — Говоря искрено, прямо; признавам си.
• Имам лека ръка. — Имам късмет при теглене на жребий.
• С лека ръка. — Безгрижно, лекомислено.
• С празни ръце. — Без нищо, без да съм успял в нещо или да съм помогнал.
• Твърда ръка. — Силна, непоколебима власт.
• Цапам/мърся си ръцете. — Извършвам нещо непочтено, престъпление.
• Широка ми е ръката. — Прекалено разточителен съм, не пестя.

ръкав

мн. ръкави, (два) ръкава, м.
1. Част от дреха, която покрива (част от) ръката. Къси ръкави.
2. Разклонение на река при устието. Дунав се влива на няколко ръкава.
• Запретвам ръкави. — Залавям се усърдно за работа.
• Ни в клин, ни в ръкав. — Неуместно.

ръкавели

само мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа.

ръкавица

мн. ръкавици, ж. Всяко едно от двете кожени или текстилни приспособления, които се надяват върху ръцете, обикн. до китката, за да ги предпазят.
• Пипам с ръкавици. — Говоря/действам внимателно, меко.
• Хвърлям ръкавицата. — Отправям предизвикателство.
• Поемам ръкавицата. — Приемам предизвикателство.

ръководен

ръководна, ръководно, мн. ръководни, прил. Който ръководи. Ръководен орган.

ръководител

ръководителят, ръководителя, мн. ръководители, м. Човек, който ръководи.прил. ръководителски, ръководителска, ръководителско, мн. ръководителски.

ръководителка

мн. ръководителки, ж. Жена ръководител.

ръководителски

вж. ръководител

ръководство

мн. ръководства, ср.
1. Само ед. Ръководене. Ръководство на дипломна работа.
2. Орган, колектив, който ръководи. Ръководство на училище.

ръководя

ръководиш, мин. св. ръководих, мин. прич. ръководил, несв.; Кого, какво.
1. Начело съм на нещо, направлявам някаква дейност; оглавявам,управлявам. Ръководя събрание. Ръководя хората.
2. Причина съм за нещо. Егоизмът му го ръководи.
ръководя се. — Действам в съгласие с нещо или по причина на нещо. Ръководя се от основни принципи.

ръкоделие

мн. ръкоделия, ср.
1. Само ед. Извършване на женска работа — плетене, шиене и др.
2. Предмет, който е обект или резултат от такава работа. Остави си ръкоделието и купи хляб.

ръкойка

мн. ръкойки, ж. Снопче житни класове, събрани с едно захващане и отрязани със сърп. Жъне се на ръкойки.

ръкомахам

ръкомахаш, несв. Махам с ръка в израз на нещо.

ръкопашен

ръкопашна, ръкопашно, мн. ръкопашни, прил. Който става с ръце в близък контакт. Ръкопашна схватка.

ръкопис

мн. ръкописи, (два) ръкописа, м.
1. Само ед. Писане на ръка. Ръкописът ти не е хубав.
2. Написан на ръка текст (или на пишеща машина, преди да се публикува). Този ръкопис е нов. Ръкописи не се връщат.
3. Старинна книга, написана на ръка. Ръкописи от Месопотамия.прил. ръкописен, ръкописна, ръкописно, мн. ръкописни.

ръкописен

вж. ръкопис

ръкопляскам

ръкопляскаш, несв. Пляскам с ръце за изразяване на одобрение; аплодирам. Ръкопляскаха на изпълнението.

ръкополагам

ръкополагаш, несв. и ръкоположа, св.; Кого. Давам духовен сан чрез специален обред. Ръкоположиха го за епископ.

ръкоположа

ръкоположиш, мин. св. ръкоположих, мин. прич. ръкоположил, св. — вж. ръкополагам.

ръкохватка

мн. ръкохватки, ж. Ръчка, дръжка.

ръкувам се

ръкуваш се, несв. Давам ръка и поемам ръка в знак на поздрав; здрависвам се.

ръмжа

ръмжиш, мин. св. ръмжах, мин. прич. ръмжал, несв. Издавам сърдит нечленоразделен звук (обикн. за животно). Кучето ръмжи.

ръмя

ръмиш, мин. св. ръмях, мин. прич. ръмял, несв. Само в трето лице или безл. Вали леко на дребни капчици. Дъждът ръми. Ръми.

ръст

ръстът, ръста, мн. ръстове, (два) ръста, м.
1. Височина на живо същество; бой. Висок на ръст.
2. Големина на дреха; размер. Първи ръст.
3. Разг. Растене, нарастване. Ръст на производство.

ръся

ръсиш, мин. св. ръсих и ръсих, мин. прич. ръсил и ръсил, несв.
1. Какво. Пръскам, разпилявам на дребни частици; сипя, посипвам, роня. Ръся захар по пода.
2. Кого, какво. Пръскам, напръсквам с вода (или с друга течност). Ръся панталона, за да го изгладя добре. Попът ни ръси за здраве.
3. Разг. Само в трето лице или безл. Ръмя. Ръси.
4. Разг. Какво. Разпилявам, пилея. Ръсиш пари навсякъде.

рът

рътът, ръта, мн. рътове, (два) ръта, м. Издължен, стръмен, но невисок хълм; рид, бърдо.

рътлина

мн. рътлини, ж. Малък рът.

ръфам

ръфаш, несв.; Кого, какво.
1. Разг. Хапя и късам със зъби; разкъсвам, глождя. Кучето ръфа хляб.
2. Диал. Ухапвам, хапя. Кучето ме ръфа.

ръфвам

ръфваш, несв. и ръфна, св.; Кого, какво. Ръфам един път или поединично.

ръфна

ръфнеш, мин. св. ръфнах, мин. прич. ръфнал, св. — вж. ръфвам.

ръчвам

ръчваш, несв. и ръчна, св.; Кого, какво. Ръчкам един път или поединично.

ръчен

ръчна, ръчно, мн. ръчни, прил.
1. Който е пригоден за ръка. Ръчен часовник.
2. Който се изработва на ръка без помощта на машина. Ръчна бродерия.
3. Който се задейства с помощта на ръка. Ръчна разбивачка.

ръченик

мн. ръченици, (два) ръченика, м. Диал. Дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни.

ръченица

ж., обикн. ед. Бърз български национален танц с приклякания и подскоци в неравноделен такт, както и музиката към него.

ръчка

мн. ръчки, ж. Специално приспособление, за което се хваща човек, с помощта на което привежда в движение машина и др. ; дръжка, ръкохватка. Хвани ръчката и отвори вратата на колата.

ръчкам

ръчкаш, несв.; Кого, какво. Разг. Ръгам, мушкам, бода. Ръчкам огъня. Ръчкам го да се събуди.

ръчна

ръчнеш, мин. св. ръчнах, мин. прич. ръчнал, св. — вж. ръчвам.

рядкост

редкостта, обикн. ед., ж. Явление, предмет, които се срещат рядко. Голяма рядкост. Археологическа рядкост.

рядък

рядка, рядко, мн. редки, прил.
1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка брада.
2. В който има течност (обикн. повече от необходимото); воднист. Рядък сок. Рядка каша.
3. Който се появява през големи интервали от време. Редки звуци. Редки хора.
4. Който не се среща често (и затова се цени). Рядка пеперуда. Рядка билка.
5. Който се отличава от другите; особен, странен, чуден. Рядко явление. Рядко удоволствие.
• Редки ми са пръстите. — Много харча, пилея.
• Рядка птица. — Изключителен човек (може и иронично).

рязвам

рязваш, несв. и рязна, св.
1. Кого, какво. Нарушавам целостта чрез рязане. Рязнах го да се научи.
2. Какво. Отрязвам малко. Рязнах си сирене.

рязка

мн. резки, ж.
1. Дълга правилна следа, направена с остър предмет върху гладка повърхност; черта. Тая рязка отбелязва един ден.
2. Разг. Бръчка.

рязко

вж. рязък

рязна

резнеш, мин. св. рязнах, мин. прич. рязнал, св. — вж. рязвам.

рязък

рязка, рязко, мн. резки, прил.
1. За глас, звук и др. — който реже слуха, дразни; резлив, остър, пронизителен.
2. Който се появява изведнъж; внезапен. Рязка промяна.
3. Който не е плавен, постепенен, мек. Рязко покачване на цените. Резки черти на лицето.
4. Прен. Груб, обиден. Рязък отговор.нареч. рязко.

ряпа

мн. репи, ж. Вид кореноплодно растение, чиито ядливи грудки са със сърцевидна форма. Салата от ряпа.

с

вж. па

с-

или съ- представка. I.В състава на глаголи със значение:
1. Действието е доведено до резултат: сварявам, скривам, сътворявам.
2. Субектът или обектът на действието придобиват качеството, назовано с мотивиращото прилагателно: смекчавам, състарявам.
3. Действие, което е насочено отгоре надолу: свличам, смъквам, стоварвам.
4. Съединяване, намаляване на разстоянието: свързвам, сдобрявам, сродявам се.
5. Действие, което се извършва набързо, с голяма сила: сграбчвам, сритвам. II. Само представка съ-. В състава на съществителни имена със значение за съвместност, взаимна връзка с това, което е назовано с мотивиращото име, напр. съавтор, съгражданин, състудент, съучастие.

сабеизъм

рел. Култ към небесните тела, звездопоклонство, зародил се в Арабия, Месопотамия и Мала Азия; по името на арабското племе сабеи и Сабейското царство (Хв пр. Хр. до ІV в сл. Хр. ) в Южна Арабия (днешен Йемен), първо изповядвало тази религия.

саблен

саблена, саблено, мн. саблени, прил. Който е свързан със сабя. Саблен удар.

сабо

ср., само ед. Летни обувки, най-често чехли, с дебела равна подметка от дърво или изкуствен материал.

саботаж

мн. саботажи, (два) саботажа, м. Умишлено вредителство (изразено в повреждане на машини, небрежна работа и др. ) с цел да се разстрои дейността на предприятие, учреждение и др. Извършвам саботаж. Замислям саботаж. ____ прил. саботажен, саботажна, саботажно, мн. саботажни.

саботажен

вж. саботаж

саботирам

саботираш, несв. и св. ; какво. Върша саботаж. Саботирам работата на завода. ____ същ. саботиране, ср.

саботиране

вж. саботирам

саботьор

мн. саботьори, м. Лице, което се занимава със саботаж. ____ прил. саботьорски, саботьорска, саботьорско, мн. саботьорски.

саботьорски

вж. саботьор

сабя

мн. саби, ж. Вид хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф. Изваждам сабята. Танц със саби.
• Кръстосваме/кръстосаме сабите (с някого). — Разг.
1. Интересите ни се сблъскват.
2. Влизаме в остър конфликт.

саван

мн. савани, (два) савана, м. Бяло платно, с което покриват или увиват мъртвец; покров.
• Под саван да те видя. — Разг. Да те видя мъртъв.

савана

ж., само ед. Обширно равно пространство в тропическите райони, покрито с висока трева и редки храсти. ___ прил. саванен, саванна, саванно, мн. саванни. Саванна растителност._

саванен

вж. савана

саварина

мн. саварини, ж. Кръгъл малък тестен сладкиш, всеки един печен в отделна форма, напоен обилно със сироп. Формички за саварини.

сага

мн. саги, ж.
1. Спец. Народно предание в скандинавските страни, в Ирландия и Исландия, разпространявано между V и IХ в. , с исторически или приказно-митологични герои.
2. Сказание, легенда. “Сага за Форсайтови”.
3. Прен. Ирон. Измислица, преувеличение.

садизъм

м., само ед.
1. Полово извращение, при което се получава удоволствие от физическо измъчване на партньора.
2. Прен. Ненормална страст към физическо измъчване на човек или животно.
3. Прен. Наслада от физическо или психическо измъчване на някого. Проявявам садизъм. Склонен към садизъм. ___ прил. садистичен, садистична, садистично, мн. садистични. Садистични методи._

садист

мн. садисти, м. Лице, болно от садизъм или склонно към садизъм. ____ прил. садистки, садистка, садистко, мн. садистки.

садистичен

вж. садизъм

садистка

мн. садистки, ж. Жена садист.

садя

садиш, мин. св. садих, мин. прич. садил, несв.; Какво.
1. Заравям в земята корен на растение, за да се развива. Садя домати. Садя овощни дръвчета.
2. Слагам яйца под домашна птица, за да се излюпят малки; насаждам. Садя кокошка. Вече никой не сади кокошки, всички си купуват пилета.

сажди

мн., сажда, ж. Черни прахообразни частици, отделяни при непълно изгаряне. Чистя комина от сажди. Заводските комини бълват сажди.

сажен

мн. сажени, (два) сажена, м. Стара мярка за дължина, равна на около два метра.

саздърма

ж., само ед. Хранителен продукт, приготвен от малки парченца месо, изпържени в собствената си мазнина, смесени с подправки и обикн. насипани в животински стомах. Овча саздърма.

сайбийка

мн. сайбийки, ж. Остар. Жена сайбия.

сайбия

мн. сайбии, м. Остар. Собственик, стопанин. Кой е сайбията на тази къща?

сайвант

мн. сайванти, (два) сайванта, м. Диал. Навес, пристроен към къща; сушина. Прибирам слама под сайванта.

сак

сакът, сака, мн. сакове, (два) сака, м.
1. Дълга торба от мрежа за ловене на риба.
2. Голяма пътна или пазарска чанта.
3. Остар. Права рокля, без вталяване в кръста.

сакантия

Недоимък, притеснение от бедност.

сакат

саката, сакато, мн. сакати, прил. Който е с липсващ или увреден крайник. Сакат човек. Саката ръка.
• Куцо и сакато. — Разг. Пренебр. Всички до един — и кадърни, и некадърни. Куцо и сакато се е юрнало да следва.

сакатлък

мн. сакатлъци, (два) сакатлъка, м. Разг. Нараняване, обикн. при злополука, при произшествие. Важното е да няма сакатлък.

сако

мн. сака, ср. Къса горна дреха, обикн. част от костюм. Вълнено сако. Лятно сако. Мъжко сако. Дамско сако.

сакрален

сакрална, сакрално, мн. сакрални, прил. Който е свещен. Сакрален обред.

сакрализация

мед. Частично или пьлно сливане на петия лумбален (поясен) прешлен с кръстцовата кост.

сакраментален

сакраментална, сакраментално, мн. сакраментални, прил. Свещен, свят. Сакраментални слова.

сакро-лумбален

мед. Отнасящ се до кръстцовата кост и поясната област.

сакроилиит

мед. Възпаление на сакро-илиачната става.

сакрококцигеален

мед. Отнасящ се до кръстцовата и до опашната кост.

саксиен

вж. саксия

саксия

мн. саксии, ж. Глинен съд, в който се отглежда стайно цвете. По терасите има саксии с цветя.

прил. саксиен, саксийна, саксийно, мн. саксийни.

• Расъл в саксия. — Разг. Разглезен, изнежен, незакален.

саксофон

мн. саксофони, (два) саксофона, м. Меден духов музикален инструмент.

сакъз

дъвка

сал

салът, сала, мн. салове, (два) сала, м. Примитивно плавателно средство, направено от свързани дървета. Преминавам реката със сал. нареч. Диал. Само. Боряно, Борянке, сал ти ли си мома.

салам

мн. салами, (два) салама, м.
1. Само ед. Вид колбас, приготвен от смляно месо с подправки, натъпкано в широко и право животинско черво и обработено по специална технология. Шпеков салам. Пресен салам. Пушен салам. Телешки салам.
2. Разг. Парче от този колбас.
3. Разг. Колбас.

саламандър

мн. саламандри, (два) саламандъра, м. Семейство опашати земноводни с тромаво тяло, дълго около 30 см; в България — дъждовник.

саламура

ж., само ед. Солена вода, в която се държат сирене, риба или зеленчуци, за да се запазят от разваляне. Поставям сиренето в саламура. Приготвям саламура. ___ прил. саламурен, саламурена, саламурено, мн. саламурени. Бяло саламурено сирене._

саламурен

вж. саламура

салата

мн. салати, ж.
1. Само ед. Нарязани на парчета зеленчуци, рядко — месо или плодове, подбрани по вкус в различни комбинации, с добавени подправки. Салата от домати и краставици. Салата от картофи. Рибна салата. Плодова салата. Салата от гъби.
2. Порция или вид от това ястие.
3. Градинско растение с широки зелени листа, от които се приготвя такова ястие, както и отделен корен от него. Отглеждам салата. Купувам си две салати. _ същ. умал. салатка, мн. салатки, ж. прил. салатен, салатна, салатно, мн. салатни. Салатно зеле. Салатно цвекло.
• Руска салата. — Салата от варени картофи, моркови, грах, месо и др. , нарязани на кубчета и подправени с майонеза.
• Шопска салата. — Салата от домати, краставици, чушки и лук с настъргано отгоре сирене.
• Правя на салата._ — Разг. Правя на дребни парчета, накълцвам.

салатен

вж. салата

салатиера

мн. салатиери, ж. Съд, предназначен за сервиране на салата.

салатка

вж. салата

салдо

ср., само ед. Спец. Остатък, разлика между приход и разход на сметка. Салдо между дебита и кредита.

салеп

1. полско и планинско цвете с грудки по корена — перуника, гороцвет
2. гъсто лепкаво питие, приготвено от подземните грудки на цветето салеп

салицил

м., само ед. Спец. В химията — бяло кристално вещество, което се съдържа в кората на върбата и се прилага в медицината, в консервната промишленост и др. ; салицилова киселина. ___ прил. салицилов, салицилова, салицилово, мн. салицилови. Салицилов спирт._

салицилов

вж. салицил

салкъм

мн. салкъми, (два) салкъма, м. Остар. Акация. _ прил. салкъмен, салкъмена, салкъмено, мн. салкъмени. _ прил. салкъмов, салкъмова, салкъмово, мн. салкъмови.

салмонела

ж., само ед. Спец. В медицината — род бактерии, предизвикващи салмонелоза у човека и животните, коремен тиф и паратиф у човека.

салмонелоза

ж., само ед. Спец. В медицината — остро чревно заболяване у човека или у животните, предизвикано от салмонела и предавано чрез месо, яйца и др.

салон

мн. салони, (два) салона, м.
1. Остар. Гостна стая в жилище.
2. Разг. Коридор или стая, свързваща други стаи в сграда.
3. Голямо помещение, зала за кино, концерт, изложба, част от голям ресторант и др. Театърът има малък и голям салон.
4. Помещение за пътници в самолет, автобус и др. Пътувам в първия салон. В салона на автобуса е шумно.
5. Заведение за шев на дрехи, за фризьорство, козметика и др. Парижки модни салони. Посещавам козметичен салон.

салонен

салонна, салонно, мн. салонни, прил.
1. Който се отнася до салон.
2. Прен. Ирон. Изтънчен, предвзет. Салонен кавалер. Салонни маниери.
• Салонен управител. — Управител на зала в ресторант, фризьорско заведение и др.

салпингектомия

мед. Операция, при която се отстранява маточната тръба.

салпингит

мед. Възпаление на маточната тръба.

салпингография

мед. Съкратено означение за хистеросалпингография — рентгеново изследване, при което се визуализира луменът на маточната кухина, маточните тръби и отчасти цервикалният канал. За целта тези кухини се изпълват с рентгеново контрастно вещество, което се въвежда през цервикалния канал.

салпингооофоректомия

мед. Операция, при която се отстраняват маточната тръба и яйчника.

салпингооофорит

мед. Възпаление на маточната тръба и яйчника.

салтамарка

мн. салтамарки, ж.
1. Остар. Къса горна дреха, обшита с кожа.
2. Прен. Разг. Старо, протрито палто. Ще си карам и тази зима с моята салтамарка.

салтанат

мн. салтанати, (два) салтаната, м. Разг. Церемония, която придава тържественост, показност. Направиха сватбата с всичките му салтанати.
• Продавам салтанати. — Показвам се като богат, изтъквам се.

салто

мн. салта, ср. Скок с премятане, преобръщане на тялото във въздуха, обикн. акробатически.

салтомортале

мн. салтоморталета, ср.
1. Опасен акробатически скок; салто.
2. Прен. Рисковано, опасно действие.
3. Прен. Внезапна крайна промяна на възгледите. Правя салтомортале.

салфетка

мн. салфетки, ж.
1. Специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване на дрехите при ядене. Хартиена салфетка. Ленена салфетка. Бродирана салфетка.
2. Малка покривка (за индивидуално сервиране).

салца

ж., само ед. Доматено пюре.

салют

мн. салюти, (два) салюта, м. Военен поздрав чрез стрелба в тържествени случаи. Оръдеен салют.

сам

сама, само, мн. сами, прил.
1. Единствен, без други. Оставам сам на улицата. Стоя сам в къщи.
2. Самотен, усамотен, без естествена своя част. Не се ожени, остана сам. Родителите ми живеят сами. Музикантите останаха сами в залата.
3. Без чужда помощ, влияние или намеса. Уших си роклята сама. Сама стигнах до този извод. Сам си е виновен.
4. При лично местоимение — именно аз, не някой друг. Самата аз и дадох парите. Сам той дойде да я моли.
5. Само членувано. Подчертава смисъла на съществителното — абсолютен, истински, точен. Дойде в самия край на концерта. На самия бряг. В самото начало. Казвам ти самата истина.
6. Само членувано. Въплъщение на нещо. Тя е самата честност. Самата невинност. • Сам-самичък. Разг. Съвсем сам.

самар

мн. самари, (два) самара, м.
1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. Слагам самара на магарето.
2. Прен. Всяко приспособление за по-лесно носене на тежести. Хамалски самар.
3. Прен. Дълга туристическа раница.

самарджия

мн. самарджии, м. Занаятчия, който прави и/или продава самари.

самарянин

мн. самаряни, м. Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода.

самарянка

мн. самарянки, ж.
1. Остар. Доброволна медицинска помощничка при бедствие или война.
2. Жена самарянин.

самарянство

ср., само ед. Склонност или действия на самарянин.

самба

ж., само ед. Южноамерикански танц с буен ритъм.

самбист

мн. самбисти, м. Спортист, който се занимава със самбо.

самбо

ср., само ед. Вид спорт, включващ разнообразни техники за самозащита без оръжие.

саменичък

саменичка, саменичко, мн. саменички, прил. • Сам-саменичък. Разг. Съвсем сам.

самец

мн. самци и самци, м. Екземпляр от полово зряло мъжко животно.

самичък

самичка, самичко, мн. самички, прил. Разг. Сам. • Сам-самичък. Съвсем сам.

самка

мн. самки, ж. Екземпляр от полово зряло женско животно.

само-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Насоченост към самия себе си, напр. самоанализ, самобичувам се, самовнушение, самовъзпитание, самозабравям се, самозащита.
2. Извършване без чужда намеса, автоматично, напр. самозапалвам се, самовзривявам се, самоиндукция.

самоанализ

м., само ед. Анализ на собствените постъпки и преживявания.

самобитен

самобитна, самобитно, мн. самобитни, прил. Който е своеобразен, оригинален, със самостоятелно развитие. Самобитна култура. Самобитно творчество. Самобитни песни. ____ същ. самобитност, самобитността, ж.

самобитност

вж. самобитен

самобичувам се

самобичуваш се, несв.
1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове.
2. Подлагам се на нравствени страдания за извършени грешки; разкайвам се, самоизмъчвам се. ____ същ. самобичуване, ср.

самобичуване

вж. самобичувам се

самобръсначка

мн. самобръсначки, ж. Уред с ножче за самостоятелно бръснене. Електрическа самобръсначка. Ръчна самобръсначка.

самовар

мн. самовари, (два) самовара, м. Метален съд за кипване на вода за чай, снабден с кранче, отдолу с приспособление за поставяне на разгорени въглища или с електрически нагревател. Поставям самовара. Включвам самовар.

самовила

мн. самовили, ж. Митическо женско същество в славянските вярвания, което живее в планините, горите и при изворите.

самовластен

самовластна, самовластно, мн. самовластни, прил.
1. Който има неограничена власт.
2. Който не търпи ограничения. В семейството си е самовластен господар.

самовластие

ср., само ед. Еднолична абсолютна власт. Тогава в Русия се установява самовластие.

самовнуша си

самовнушиш си, мин. св. самовнуших си, мин. прич. самовнушил си, св. — вж. самовнушавам си.

самовнушавам си

самовнушаваш си, несв. и самовнуша си, св.; Какво. Внушавам сам на себе си. ____ същ. самовнушаване, ср.

самовнушение

мн. самовнушения, ср. Внушение сам на себе си. Освобождавам се от самовнушения.

самоволен

самоволна, самоволно, мн. самоволни, прил.
1. Който постъпва по своя воля, без да се съобразява с нареждания или правила.
2. Който не е съобразен с нареждания или правила. Самоволно напускане на работа. ___ нареч. самоволно. Държа се самоволно._

самоволно

вж. самоволен

самовъзпитавам се

самовъзпитаваш се, несв. и самовъзпитам се, св. Работя над себе си, за да формирам характера и навиците си. ____ същ. самовъзпитание, ср.

самовъзпитам се

самовъзпиташ се, св. — вж. самовъзпитавам се.

самовъзпитание

вж. самовъзпитавам се

самодеен

самодейна, самодейно, мн. самодейни, прил.
1. За театър, музикален състав и др. — който не е съставен от професионалисти. Самодеен ансамбъл. Самодеен хор.
2. Пренебр. Който не е направен професионално и качествено; самоделен. Самодейна работа.

самодеец

мн. самодейци, м. Член на самодеен състав. Състезание между самодейци.

самодейка

мн. самодейки, ж. Жена самодеец.

самодейност

самодейността, само ед., ж.
1. Дейност на самодеен състав. Художествена самодейност.
2. Прен. Пренебр. Неумела самоинициатива, излизане от рамките на правилата. Проявявам самодейност.

самоделен

самоделна, самоделно, мн. самоделни, прил. Който е направен при домашни условия, с подръчни средства, от непрофесионалист. Самоделна машина.

самодива

мн. самодиви, ж. Митическо женско същество, което живее в планините и горите, често враждебно настроено към хората. Явява ми се самодива. ___ прил. самодивски, самодивска, самодивско, мн. самодивски. Самодивско кладенче.
• Като самодива._ — С разпуснати коси (и с бели, широки дрехи).

самодивски

вж. самодива

самодоволен

самодоволна, самодоволно, мн. самодоволни, прил.
1. Който е изпълнен с доволство от себе си.
2. Който изразява доволство от себе си. Самодоволна усмивка. Самодоволно изражение.

самодържавен

самодържавна, самодържавно, мн. самодържавни, прил.
1. Който се отнася до самодържавие.
2. Който е с абсолютна държавна власт.

самодържавие

ср., само ед.
1. Система на управление, основана на неограничена държавна власт.
2. ист. В Русия преди революцията — неограничена власт на царя.

самодържец

мн. самодръжци, м. Остар. Монарх с неограничена власт.

саможертва

мн. саможертви, ж. Жертване на самия себе си. Правя саможертви. Излишни саможертви.

саможив

саможива, саможиво, мн. саможиви, прил. Който по природа не обича да общува с хора. Жена му е много саможива, не ходи никъде.

самозабрава

ж., само ед.
1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. Танцувам до самозабрава. Хваля се до самозабрава. Пиян до самозабрава.
2. Превишаване на правата, на собственото значение, възможности. Стигам до самозабрава.

самозабравя се

самозабравиш се, мин. св. самозабравих се, мин. прич. самозабравил се, св. — вж. самозабравям се.

самозабравям се

самозабравяш се, несв. и самозабравя се, св. Изпадам в самозабрава. Самозабравям се от възторг. Самозабравям се от власт.

самозадоволя се

самозадоволиш се, мин. св. самозадоволих се, мин. прич. самозадоволил се, св. — вж. самозадоволявам се.

самозадоволявам се

самозадоволяваш се, несв. и самозадоволя се, св.
1. Задоволявам свои нужди с произведени от мене средства, храна. Самозадоволявам се с месо. Самозадоволяваме се с домати.
2. В медицината — удовлетворявам сам половите си нужди, без партньор.

самозалъгвам

самозалъгвам се, самозалъгваш се, несв. и самозалъжа се, св. Залъгвам себе си, заблуждавам се съзнателно по отношение на неприятна истина. Самозалъгва се, че всичко в семейството — върви добре. Самозалъгвам се, че всичко ще стане по-добре.

самозалъгвам се

самозалъгваш се, несв. и самозалъжа се, св. Залъгвам себе си, заблуждавам се съзнателно по отношение на неприятна истина. Самозалъгва се, че всичко в семейството и върви добре. Самозалъгвам се, че всичко ще стане по-добре.

самозалъжа се

самозалъжеш се, мин. св. самозалъгах се, мин. прич. самозалъгал се, св. — вж. самозалъгвам се.

самозараждане

ср., само ед. Учение за зараждане на организмите от неорганична материя, оформено през ХIХ в. ; автогенеза.

самозащита

ж., само ед. Защита на себе си или имота си със собствени сили и средства. Бойни техники за самозащита. Убийство при самозащита.

самозащитавам се

самозащитаваш се, несв. и самозащитя се, св. Извършвам самозащита.

самозащитя се

самозащитиш се, мин. св. самозащитих се, мин. прич. самозащитил се, св. — вж. самозащитавам се.

самозван

самозвана, самозвано, мн. самозвани, прил. Който се провъзгласява за някакъв, без да има право или качества за това. ____ същ. самозванство, ср.

самозванец

мн. самозванци, м. Човек, който сам се провъзгласява за някакъв, без да има право за това. Цар самозванец. Лечител самозванец.

самозванство

вж. самозван

самоиздръжка

ж., само ед. Издръжка със свои приходи. Дъщеря ми вече е на самоиздръжка. Университетът е на самоиздръжка.

самоиздържам се

самоиздържаш се, несв.
1. Живея на самоиздръжка.
2. За предприятие, учреждение — съществувам със собствени приходи.

самоизтребление

ср., само ед. Взаимно изтребване.

самоизяждам се

самоизяждаш се, несв. и самоизям се, св.
1. Унищожавам, измъчвам себе си психически и морално, обикн. от безсилен гняв.
2. Само мн. Изяждаме се взаимно.
3. Само мн. Измъчваме се взаимно, проваляме си взаимно кариерата и др. Самоизяждат се от завист. ____ същ. самоизяждане, ср.

самоизяждане

вж. самоизяждам се

самоизям се

самоизядеш се, мин. св. самоизядох се, мин. прич. самоизял се, св. — вж. самоизяждам се.

самоинициатива

мн. самоинициативи, ж. Инициатива, която създавам и подемам сам. Проявявам самоинициатива. Прекалявам със самоинициативите.

самоконтрол

м., само ед.
1. Контрол над собствените си чувства и поведение. Самоконтрол над чувствата си.
2. Взаимен контрол в група от хора.

самоконтролирам се

самоконтролираш се, несв. и св.
1. Извършвам самоконтрол над себе си.
2. Само мн. За група от хора — контролираме се взаимно при работа или дейност.

самокритика

ж., само ед. Критика на собствени грешки и недостатъци. Правя си самокритика. ____ прил. самокритичен, самокритична, самокритично, мн. самокритични.

самокритикувам се

самокритикуваш се, несв. Правя си самокритика.

самокритичен

вж. самокритика

самолет

мн. самолети, (два) самолета, м. По-тежък от въздуха летателен апарат с крила и двигател. Военен самолет. Транспортен самолет. Спортен самолет. Реактивен самолет. Самолетът лети. Самолетът излита. Самолетът се приземява. ___ прил. самолетен, самолетна, самолетно, мн. самолетни. Самолетен полет.
• Като самолет. — Бързо, със сила, с летене. Колата излетя от пътя като самолет._

самолетен

вж. самолет

самолетоносач

мн. самолетоносачи, (два) самолетоносача, м. Голям плавателен съд, който носи на борда си самолети и има площадка за излитане и кацане на самолети.

самоличен

самолична, самолично, мн. самолични, прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис. Самолични вещи. ___ нареч. самолично. Явявам се самолично. Убивам самолично._

самоличност

самоличността, само ед., ж.
1. Име, дата и място на раждане, професия на лице; идентичност. Установявам самоличност.
2. Прен. Само ед. Личност. В затвора изгубваш своята самоличност, имаш само номер.

самолюбив

самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви, прил. Който се отличава с ясно изразено самолюбие.

самолюбие

ср., само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. Всеки човек има самолюбие.
• Болно самолюбие. — Преувеличено мнение за собствените възможности и достойнства, съчетано с болезнена чувствителност към мнението на околните.

самомнителен

самомнителна, самомнително, мн. самомнителни, прил. Който има преувеличено високо мнение за себе си; самонадеян, високомерен. ____ същ. самомнителност, самомнителността, ж.

самомнителност

вж. самомнителен

самонаблюдавам се

самонаблюдаваш се, несв. Наблюдавам собственото си психическо и/или физическо състояние; в медицината — интроспекция. ____ същ. самонаблюдение, ср.

самонаблюдение

вж. самонаблюдавам се

самонадеян

самонадеяна, самонадеяно, мн. самонадеяни, прил.
1. Който прекалено вярва в своите сили; самоуверен.
2. Който изразява прекалена самоувереност. Самонадеян поглед. ____ същ. самонадеяност, самонадеяността, ж.

самонадеяност

вж. самонадеян

самообвинение

вж. самообвинявам се

самообвиня се

самообвиниш се, мин. св. самообвиних се, мин. прич. самообвинил се, св. — вж. самообвинявам се.

самообвинявам се

самообвиняваш се, несв. и самообвиня се, св. Обвинявам сам себе си. Самообвинявам се за несполуките на семейството си. ____ същ. самообвинение, мн. самообвинения, ср.

самооблагане

ср., само ед. ист. В близкото минало в България — решено чрез гласуване от жителите даване на процент от доходите за местно градоустройство и благоустрояване. Давам 3% от заплатата си за самооблагане.

самообладание

ср., само ед. Способност на човек да владее чувствата си, да запазва спокойствие; хладнокръвие, сдържаност. Проявявам високо самообладание.

самообразовам се

самообразоваш се, несв. Образовам се сам чрез четене, без системни занятия в училище, без преподавател. Не е следвал, но се е самообразовал по медицина. ____ същ. самообразоване, ср.

самообразоване

вж. самообразовам се

самообслужа се

самообслужиш се, мин. св. самообслужих се, мин. прич. самообслужил се, св. — вж. самообслужвам се.

самообслужвам се

самообслужваш се, несв. и самообслужа се, св.
1. Обикн. за болен — мога да задоволявам сам физиологическите си нужди; обслужвам се.
2. Обслужвам се сам като клиент, купувач. ___ същ. самообслужване, ср. На самообслужване. Магазинът е на самообслужване. Заведението е на самообслужване._

самообслужване

вж. самообслужвам се

самооплождане

ср., само ед. Спец. В зоологията — оплождане на яйцата със сперматозоиди от същия индивид (при едноклетъчните); автогамия.

самоопрашване

ср., само ед. Спец. В ботаниката — опрашване с прашец от същото растение; автогамия.

самоопределя се

самоопределиш се, мин. св. самоопределих се, мин. прич. самоопределил се, св. — вж. самоопределям се.

самоопределям се

самоопределяш се, несв. и самоопределя се, св. Определям се сам по отношение на националност, религия, обществено положение и др. Населението в този район се самоопределя като българско. ____ същ. самоопределяне, ср.

самоопределяне

вж. самоопределям се

самоотбрана

ж., само ед. Отбрана на самия себе си със собствени сили и средства при нападение; самозащита. Преминавам към самоотбрана.

самоотбранявам се

самоотбраняваш се, несв. Прибягвам до самоотбрана, отбрана.

самоотвержен

самоотвержена, самоотвержено, мн. самоотвержени, прил.
1. Който жертва своите интереси за общото благо.
2. Който е в резултат от жертване на своите интереси за общото благо. Самоотвержен труд. Самоотвержена служба. ____ същ. самоотверженост, самоотвержеността, ж.

самоотверженост

вж. самоотвержен

самоотлъча се

самоотлъчиш се, мин. св. самоотлъчих се, мин. прич. самоотлъчил се, св. — вж. самоотлъчвам се.

самоотлъчвам се

самоотлъчваш се, несв. и самоотлъча се, св. Напускам без разрешение работа, служба, пост, казарма. ____ същ. самоотлъчване, ср.

самоотлъчване

вж. самоотлъчвам се

самоотлъчка

мн. самоотлъчки, ж. Самоотлъчване.

самопожертвам се

самопожертваш се, несв. Жертвам себе си за другите, правя жертви.

самопожертвование

мн. самопожертвования, ср. Саможертва.

самопожертвувам се

самопожертвуваш се, несв. Самопожертвам се.

самопожертвувание

мн. самопожертвувания, ср. Самопожертвование.

самопризнание

мн. самопризнания, ср. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател. Правя пълни самопризнания.

самопроизволен

самопроизволна, самопроизволно, мн. самопроизволни, прил. Който възниква от само себе си, без външни причини. Самопроизволно изпускане на урина.

саморазправа

вж. саморазправям

саморазправя

се, саморазправиш се, мин. св. саморазправих се, мин. прич. саморазправил се, св. — вж. саморазправям се.

саморазправям

се, саморазправяш се, несв. и саморазправя се, св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта. Саморазправям се с крадеца. ___ същ. саморазправа, ж. Прибягвам до саморазправа._

саморазпускам

вж. саморазпусна се

саморазпускам се

саморазпускаш се, несв. и саморазпусна се, св.
1. За организация, институция — разпускам се по собствено решение. Народното събрание се саморазпусна.
2. За работници, ученици и др. — разотиваме се по собствено решение. Учителят не дойде и класът се саморазпусна. ____ същ. саморазпускане, ср.

саморазпускане

вж. саморазпускам се

саморазпусна се

саморазпуснеш се, мин. св. саморазпуснах се, мин. прич. саморазпуснал се, св. — вж. саморазпускам се.

самораслек

мн. самораслеци, (два) самораслека, м. Саморасляк.

саморасляк

мн. саморасляци, (два) саморасляка, м. Културно растение, израсло само от попаднало семе, без някой да го сади или сее в почвата. Тук има домати саморасляци.

саморасъл

саморасла, саморасло, мн. саморасли, прил.
1. Който се отнася до саморасляк. Саморасли цветя. Саморасли картофи.
2. Прен. За талант, изкуство, творчество и др. — който се развива сам, без специални условия и приемственост; самобитен.

самороден

самородна, самородно, мн. самородни, прил.
1. Който е устойчив и се среща в химически чист вид в природни условия. Самородно злато. Самороден азот.
2. Прен. За талант, майсторство, изкуство — който е даден от природата, без да бъде специално обучен. ____ същ. самородност, самородността, ж.

самородност

вж. самороден

саморъчен

саморъчна, саморъчно, мн. саморъчни, прил.
1. Който е написан със собствената ръка; личен, собственоръчен. Саморъчен подпис. Саморъчно писмо.
2. Който е направен лично, със собствени ръце; собственоръчен. ____ нареч. саморъчно.

саморъчно

вж. саморъчен

самосвал

мн. самосвали, (два) самосвала, м. Камион с метална каросерия и с механизъм за саморазтоварване. Пръстта се пренася със самосвали.

самоснимачка

ж., само ед. Приспособление към фотоапарат за самостоятелно снимане, без участието на човек. Апаратът е на самоснимачка.

самостоен

самостойна, самостойно, мн. самостойни, прил. Отделен, независим, функциониращ самостоятелно. Самостойни организми. Самостойно делене на клетките.

самостоятелен

самостоятелна, самостоятелно, мн. самостоятелни, прил.
1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава. Самостоятелно семейство.
2. Който е отделен, изолиран от другите, без връзки или общи функции. Самостоятелно жилище. Самостоятелна стая. Самостоятелно предприятие.
3. Който се извършва без участие на други. Самостоятелна изложба. Самостоятелен концерт.
4. Който може сам да взема решение, да се справя сам. Децата и са самостоятелни от малки. ___ същ. самостоятелност, самостоятелността, ж. Проявявам самостоятелност. Нямам самостоятелност. __ нареч. самостоятелно. Живея самостоятелно._

самостоятелно

вж. самостоятелен

самостоятелност

вж. самостоятелен

самосъзнание

ср., само ед. Осъзнаване на собствената личност, на качествата и ролята и по отношение на обективния свят; съзнание.

самосъхранение

ср., само ед. Защита и запазване на собственото здраве, живот, личност, талант и др. Механизми за самосъхранение. Самосъхранение на културата в трудни времена.
• Инстинкт за самосъхранение. — Инстинкт у всяко живо същество за съхраняване на живота му.

самосъхраня се

самосъхраниш се, мин. св. самосъхраних се, мин. прич. самосъхранил се, св. — вж. самосъхранявам се.

самосъхранявам се

самосъхраняваш се, несв. и самосъхраня се, св. Защитавам, опазвам живота, здравето, работата, личността си в трудни или заплашващи ги условия.

самота

ж., само ед.
1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота.
2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота.

самотек

м., само ед.
• На самотек. — Без сериозно ръководене, по инерция, хаотично, неорганизирано. Работата е оставена на самотек. Всичко върви на самотек.

самотен

самотна, самотно, мн. самотни, прил.
1. Който живее в самота. Самотна старица.
2. Който се намира някъде сам, единствен. Самотна къща. Самотна лодка. Самотно дърво.
3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение. Живеят самотни, децата им са в града. Чувства се самотна в новия си клас. Той е самотен, живее с родителите си. ____ същ. самотност, самотността, ж.

самотия

ж., само ед. Продължителна, абсолютна, мъчителна самота. Прекара две години в самотия. В това място цари истинска самотия.

самотник

мн. самотници, м.
1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник.
2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение.
3. Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.

самотница

мн. самотници, ж. Жена самотник.

самотност

вж. самотен

самоубивам се

самоубиваш се, несв. и самоубия се, св.
1. Сам слагам край на живота си. Самоубил се заради нещастна любов.
2. Прен. Чрез поведение или начин на живот унищожавам, разсипвам здравето си, кариерата си, положението си. Самоубивам се с пушене. ___ същ. самоубийство, мн. самоубийства, ср. Всеки ден стават самоубийства. Политическо самоубийство._

самоубиец

мн. самоубийци, м.
1. Този, който е посегнал на живота си или се е самоубил. В болницата имало отделение за връщане към живота на самоубийци. Самоубийците се погребват на отделно място. Животни самоубийци.
2. Прен. Лице, което чрез поведение или начин на живот унищожава здравето, кариерата, положението си.

самоубийство

вж. самоубивам се

самоубийца

мн. самоубийци, ж. Жена самоубиец.

самоубия се

самоубиеш се, мин. св. самоубих се, мин. прич. самоубил се, св. — вж. самоубивам се.

самоуважение

ср., само ед. Чувство на уважение към себе си. Изпитвам самоуважение.

самоуверен

самоуверена, самоуверено, мн. самоуверени, прил.
1. Който е уверен в силите и възможностите си.
2. Който е прекалено уверен в себе си; самонадеян, самомнителен.
3. Който е изпълнен или изразява увереност, решителност, самомнителност, наглост. Самоуверен поглед. Самоуверена походка. ___ същ. самоувереност, самоувереността, ж. Проявявам самоувереност. __ нареч. самоуверено. Говоря самоуверено. Държа се самоуверено._

самоуверено

вж. самоуверен

самоувереност

вж. самоуверен

самоук

самоука, самоуко, мн. самоуки, прил. Който няма системно училищно образование в определена област, а е придобил умения сам. Самоук художник. Самоук занаятчия. Самоука шивачка.

самоунищожа се

самоунищожиш се, мин. св. самоунищожих се, мин. прич. самоунищожил се, св. — вж. самоунищожавам се.

самоунищожавам се

самоунищожаваш се, несв. и самоунищожа се, св.
1. Унищожавам сам себе си.
2. Само мн. Унищожаваме се взаимно. Самоунищожаваме се от завист и вражди. Във всяка война хората се самоунищожават. _ същ. самоунищожаване, ср. _ същ. самоунищожение, ср.

самоунищожаване

вж. самоунищожавам се

самоунищожение

вж. самоунищожавам се

самоуправление

ср., само ед. Право на вътрешно управление със свои сили и по свой правилник на организация, учреждение, държава; автономия. Университетът има самоуправление.

самоуправлявам се

самоуправляваш се, несв. Имам самоуправление, автономия.

самоуправство

ср., само ед. Разрешаване на въпроси, вземане на решения без оглед на законността или мнението на другите. Върша самоуправство.

самоусъвършенствам се

самоусъвършенстваш се, несв. Полагам грижи за собственото си развитие в дадена област; усъвършенствам се. ____ същ. самоусъвършенстване, ср.

самоусъвършенстване

вж. самоусъвършенствам се

самоусъвършенствувам се

самоусъвършенствуваш се, несв. Самоусъвършенствам се.

самоучител

самоучителят, самоучителя, мн. самоучители, (два) самоучителя, м. Учебник, предназначен за самостоятелни занимания, без учител. Самоучител по английски език.

самохвалка

мн. самохвалки, ж. Жена самохвалко.

самохвалко

мн. самохвалковци, м. Човек, който обича да хвали себе си. Голям самохвалко.

самохвалство

ср., само ед. Изтъкване на собствените достойнства.

самохваля

ср. , само ед. Изтъкване на собствените достойнства.

самоходен

самоходна, самоходно, мн. самоходни, прил. За машина — който се движи със собствен двигател. Самоходна артилерия. Самоходно оръдие.

самоцел

самоцелта, само ед., ж. Цел, която е сама за себе си, не служи като средство за постигане на други цели. Обучението по математика не може да бъде самоцел. ____ прил. самоцелен, самоцелна, самоцелно, мн. самоцелни.

самоцелен

вж. самоцел

самочувствие

ср., само ед.
1. Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. Лошо самочувствие. Добро самочувствие.
2. Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности. Човек с високо самочувствие. Повдигам самочувствието му.

самсара

рел. Според хиндуизма — неспиращият цикъл, в който душата се преражда.

самум

м., само ед. Сух и горещ вятър в пустинята, предизвикващ пясъчни вихри.

самун

мн. самуни, (два) самуна, м. Остар. Отделна бройка хляб. Купих два самуна хляб. Половин самун хляб.
• Като самун. — Разг. За подутина по тялото. Кракът му се е подул като самун.

самур

мн. самури, (два) самура, м. Животно с ценна кожа от рода на златката, както и кожата му. ___ прил. самурен, самурена, самурено, мн. самурени. Самурено палто. Самурен калпак._

самурай

самураят, самурая, мн. самураи, м. Истор. Член на феодалното съсловие на древните дворяни в Япония. ____ прил. самурайски, самурайска, самурайско, мн. самурайски.

самурайски

вж. самурай

самурен

вж. самур

сан

санът, сана, мн. санове, (два) сана, м.
1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика.
2. Звание, пост, степен, чин. Нося висок сан. Имам най-ниския сан. Удостоявам със сан “доктор хонорис кауза”.

санаториален

вж. санаториум

санаториум

мн. санаториуми, (два) санаториума, м. Стационарно заведение за продължително лечение и почивка до пълно възстановяване, обикн. намиращо се в извъннаселено място за използване на природни фактори. Санаториум за гръдоболни в планината. _ прил. санаторен, санаторна, санаторно, мн. санаторни. _ прил. санаториален, санаториална, санаториално, мн. санаториални.

сангвиник

мн. сангвиници, м. Човек със сангвиничен темперамент.

сангвиничен

сангвинична, сангвинично, мн. сангвинични, прил. Който се отнася до един от четирите типа темперамент у човека, характеризиращ се с общителност, веселост, услужливост, енергичност. Сангвиничен тип. Сангвиничен характер.

сангвиничка

мн. сангвинички, ж. Жена сангвиник.

сангрия

Плодова алкохолна напитка

сандали

мн., сандал, м. Вид леки летни обувки с кожени каишки или с нарези.

сандалов

сандалова, сандалово, мн. сандалови, прил.
• Сандалово/санталово дърво. — Вечнозелено тропическо дърво с ароматна дървесина, съдържаща етерично масло, употребявано в парфюмерията, за сувенири и за производство на червена боя.
• Сандалови пръчици. — Пръчици от сандалово дърво, които при горене изпускат ароматен дим и се употребяват с култови цели в будистката религия.

сандвич

мн. сандвичи, (два) сандвича, м.
1. Вид закуска, състояща се от една или от две една върху друга филии хляб, намазани с масло, с пълнеж от салам, сирене и др.
2. Прен. Жива реклама — човек, носещ два рекламни плаката — на гърдите и на гърба си.
• Сандвичеви острови. — Друго име на Хавайските острови.

санджак

мн. санджаци, (два) санджака, м. Истор. Военно-административна териториална единица в Османската империя, съставна част на вилает.

сандък

мн. сандъци, (два) сандъка, м.
1. Четвъртит съд от дъски или от метал, с капак или без капак, за пренасяне или съхраняване на вещи, зърнени храни и др. От кораба разтоварваха големи сандъци със стоки. Изпратиха му багаж в дървен сандък.
2. Разг. Ковчег за погребване на мъртвец. Положиха го в сандъка.
3. Дъсчена каросерия на каруца. Дъските на сандъка хлопат, трябва да се ремонтира.

сандъче

мн. сандъчета, ср.
1. Малък сандък. Сандъче с гвоздеи.
2. Дълго тясно чекмедже за подреждане на картони или фишове от хартия.

санирам

санираш, несв. и св.; Кого, какво. Правя да оздравее, да се излекува.същ. саниране, ср. • Саниране. Спец. В банковото дело — мероприятия за предотвратяване фалита на фирма чрез предоставяне на кредити.

саниране

вж. санирам

санитар

санитарят, санитаря, мн. санитари, м. Здравен работник без специално образование, който се грижи за чистотата в болнично заведение и обслужва болни в болница или ранени на фронта.

санитарен

санитарна, санитарно, мн. санитарни, прил.
1. Който се отнася до здравеопазването и обществената чистота. Санитарен контрол. Санитарен лекар.
2. Който се използва за медицински лечебни цели. Санитарна кола.
3. В армията — който се отнася към медицинското обслужване. Санитарна част. Санитарен инструктор.
• Санитарен възел (в сграда). — Санитарно-технически съоръжения за задоволяване на здравно-хигиенните изисквания — баня, тоалетна, водопровод, канализация.
• Санитарен надзор. — Дейност за осигуряване на хигиенни условия в бита и в труда.
• Санитарна обработка. — Унищожаване на болестни микроби и паразити по тялото, дрехите, в помещенията.

санитария

ж., само ед. Мерки за поддържане на обществената чистота и общественото здраве.

санитарка

мн. санитарки, ж. Жена санитар.

санкхя

рел. Основната система в индуистката философия с двата противоположни елемента — материята и духа.

санкционирам

санкционираш, несв. и св.; Кого, какво.
1. За по-висша инстанция — давам санкция, утвърждавам, одобрявам решение, наредба.
2. Наказвам за нарушаване на правила, закони.

санкция

мн. санкции, ж.
1. Спец. В правото — част от правната норма, включваща правните последици при нарушаването и.
2. Мерки против нарушителя на закон, договор, съглашение. Строги санкции. Налагам санкции. Икономически санкции на държава.
3. Потвърждаване на решение от по-висша инстанция.

сановник

мн. сановници, м.
1. Остар. Чиновник с високо положение и голямо влияние. Сановниците на краля.
2. Ирон. Висш държавен служител; властимащ, съветник на властта.

санскрит

м., само ед. Мъртъв език, обработена форма на староиндийския език, на който е написана древната и средновековната художествена, философска и религиозна индийска литература; староиндийски език. ____ прил. санскритски, санскритска, санскритско, мн. санскритски.

санскритски

вж. санскрит

сантал

м., само ед. Сандалово/санталово дърво.

сантасе

ср., само ед. Вид игра на карти за двама. Играя (на) сантасе.

сантиграм

мн. сантиграмове, (два) сантиграма, м. Една стотна част от грама.

сантим

мн. сантими, (два) сантима, м.
1. Остар. Дребна монета, стотинка.
2. Разг. Сантиметър.
• До сантим. — До стотинка, до край. Ще ти изплатя всичко до сантим.

сантиментален

сантиментална, сантиментално, мн. сантиментални, прил.
1. Който е твърде чувствителен, склонен към чувства и нежности. Сантиментално момиче.
2. Който е пропит с нежни чувства, вълнения. Сантиментална вечер. Сантиментален разговор. ____ същ. сантименталност, сантименталността, ж.

сантиментализъм

м., само ед.
1. Спец. В литературата — направление, зародено през ХVIII в. в Англия и Франция, което утвърждава чувствата над разума и идеализира човека.
2. Сантименталност.

сантименталнича

сантименталничиш, мин. св. сантименталничих, мин. прич. сантименталничил, несв. Проявявам прекалена сантименталност, неуместна разнеженост. ____ същ. сантименталничене, ср.

сантименталност

вж. сантиментален

сантименти

мн., сантимент, м. Разг. Ирон. Излишни чувства, емоции. В тези сделки не може да има сантименти. Без сантименти!

сантиметър

мн. сантиметри, (два) сантиметра, м. Мярка за дължина, равна на една стотна част от метъра. Шкафът е висок 80 сантиметра.

сап

сапът, сапа, мн. сапове, (два) сапа, м. Разг. Дръжка на лопата, мотика, чук, нож и др. Чукът има гладък дървен сап. ___ същ. умал. сапче, мн. сапчета, ср. м., само ед. Тежка заразна болест при конете и другите еднокопитни животни, от която може да боледува и човекът. Болен от сап._

сапикасам

сапикасаш, св. — вж. сапикасвам.

сапикасвам

сапикасваш, несв. и сапикасам, св.; кого/какво. Разг. Съглеждам, съзирам. Не я сапикасах отдалече.
сапикасвам се/сапикасам се. — Разг. Опомням се, засрамвам се, съобразявам се с условията.

сапрофити

мн., сапрофит, м. Растителни организми, които живеят върху мъртви органични остатъци и се хранят от тях, като допринасят за кръговрата на веществата.

сапун

мн. сапуни, (два) сапуна, м.
1. Само ед. Вещество, получено от мазнина, пресечена с химическа основа, което се разтваря във вода и абсорбира нечистотиите при пране и миене.
2. Оформено в твърд калъп такова вещество.
3. Спец. Само мн. В химията — метални соли на висши мастни киселини.

сапунен

сапунена, сапунено, мн. сапунени, прил. Който се отнася до сапун. Сапунена пяна.
• Сапунен мехур. —
1. Мехур с въздух от сапунена пяна.
2. Нещо нетрайно, мимолетно.
• Сапунена опера. — Телевизионен сериал за живота и съдбата на много герои, който може да бъде безкраен, без сюжетно ядро.

сапуниера

мн. сапуниери, ж. Кутийка, предназначена за поставяне на сапун по време на използването му. ___ същ. умал. сапуниерка, мн. сапуниерки, ж. Пластмасова сапуниерка._

сапуниерка

вж. сапуниера

сапунисам

сапунисаш, св. — вж. сапунисвам.

сапунисвам

сапунисваш, несв. и сапунисам, св.; Кого, какво. Натърквам нещо мокро със сапун до получаване на пяна. Сапунисвам си ръцете. Сапунисвам прането.
сапунисвам се/сапунисам се. — Натърквам себе си със сапун или със сапунена пяна. Сапунисва се обилно и се бръсне. ___ същ. сапунисване, ср.
• Сапунисвам/сапунисам главата (на някого)._ — Разг. Мъмря остро, ругая.

сапунисване

вж. сапунисвам

сапфир

мн. сапфири, (два) сапфира, м. Скъпоценен прозрачен камък с тъмно- или светлосин цвят, разновидност на корунда, както и обработен екземпляр от него за бижута. ____ прил. сапфирен, сапфирена, сапфирено, мн. сапфирени.

сапфирен

вж. сапфир

сапьор

мн. сапьори, м. Военнослужещ от инженерни части, който се занимава с разминиране на местности и др. специални дейности. ___ прил. сапьорски, сапьорска, сапьорско, мн. сапьорски. Сапьорска подготовка._

сапьорски

вж. сапьор

сарай

сараят, сарая, мн. сараи, (два) сарая, м. Истор. У мюсюлманските народи — дворец на владетел или на висш служител.
• Като сарай. — Голяма и богата къща.

сараф

мн. сарафи, м. Човек, който се занимава с размяна, обмяна на пари, от което печели. ___ прил. сарафски, сарафска, сарафско, мн. сарафски. Сарафско бюро._

сарафин

мн. сарафи, м. Сараф.

сарафски

вж. сараф

сарахош

мн. сарахоши, м. Разг. Пияница; лъжец; несериозен, нечист човек.

сарач

мн. сарачи, м. Занаятчия, който изработва седла за кон или магаре, хамути, юзди и др. изделия от дебела обработена кожа.прил. сарашки, сарашка, сарашко, мн. сарашки. Сарашка работилница.

сарашки

вж. сарач

сардела

мн. сардели, ж.
1. Род селдова риба.
2. Кутия с консервирана дребна риба.
• Като сардели. — Разг. Наредени, натъпкани плътно човек до човек. В автобуса бяхме като сардели.

сардина

ж., само ед. Вид селдова морска риба с дължина до 26 см, обикн. употребявана в консервиран вид.

сардоникс

мн. сардоникси, (два) сардоникса, м. Минерал, разновидност на ахата, с правилно редуване на тъмни, червено-кафяви и бели слоеве, както и обработен екземпляр от него в бижута.

сардоничен

книж. Язвителен, злобно присмехулен. По името на билката Sardonia, която предизвиквала изкривяване на лицето и правела умиращите хора да се смеят.

сардонически

сардоническа, сардоническо, мн. сардонически, прил. Който е злобен, насмешлив, саркастичен.

сари

мн. сарита, ср. Женска дреха в Индия, представляваща парче плат, завито по специален начин по тялото. Пъстро сари.

сарказъм

мн. сарказми, (два) сарказъма, м.
1. Само ед. Присмех, язвителност, жлъч. Говори със сарказъм.
2. Злобна язвителна бележка. Вмятам в разговора сарказми. ___ прил. саркастичен, саркастична, саркастично, мн. саркастични. Саркастична усмивка._

саркастичен

вж. сарказъм

сарком

мед. Злокачествен тумор, произхождащ от тъкани с мезенхимен произход — хрущяли, кости, мускули, съдове и др. Различават се: хондросарком, остеосарком, лейомиосарком, рабдомиосарком, фибросарком, миксосарком, ангиосарком и др.

саркома

ж., само ед. Спец. В медицината — злокачествен тумор, образуван от съединителна тъкан.

саркоматоза

мед. Наличие на множество саркоми.

саркофаг

мн. саркофази, (два) саркофага, м.
1. Античен гроб от каменен блок.
2. Надгробен паметник с вид на ковчег.
3. Прен. Погребален ковчег. Саркофагът е качен на катафалката.

сарма

мн. сарми, ж. Ястие от смляно месо и ориз с подправки, увито в зелеви или лозови листа и сварено. • Дроб-сарма. Ястие от нарязани агнешки дреболии с ориз, печено във фурна.

сарториус

мед. мускул Дълъг лентовиден мускул, който прекосява предната повърхност на бедрото отгоре и латерално надолу и медиално.

сарфалади

мн., сарфалада, ж. Вид колбас — наденица от парчета по десетина сантиметра едното.

сатана

м., само ед.
1. За християни и евреи — злото начало, злият дух, олицетворение на злото.
2. Прен. Зъл човек. Тя е истински сатана. ___ прил. сатанински, сатанинска, сатанинско, мн. сатанински. Сатанински смях. Сатанински глас._

сатанаил

м., само ед. Име на сатаната. ___ прил. сатанаилов, сатанаилова, сатанаилово, мн. сатанаилови. Сатанаилови дела._

сатанински

вж. сатана

сатва

рел. В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носителка на равновесие и еволюция.

сателит

мн. сателити, (два) сателита, м.
1. Спътник на небесно тяло.
2. Прен. Държава, чиято политика зависи от по-силна държава. ___ прил. сателитен, сателитна, сателитно, мн. сателитни. Сателитни телевизионни програми.
• Сателитна антена._ — Телевизионна антена за улавяне на вълни от спътник.

сателитен

вж. сателит

сатен

м., само ед. Гладка и лъскава памучна или копринена тъкан. ___ прил. сатенен, сатенена, сатенено, мн. сатенени. Сатенена рокля._

сатенен

вж. сатен

сатир

мн. сатири, м.
1. В гръцката митология — същество с опашка, рога и кози крака, спътник на бог Дионис и олицетворение на похотливост.
2. Прен. Похотлив човек. Държи се като сатир. Гледа я като сатир.

сатира

мн. сатири, ж.
1. Разобличаваща ирония.
2. Спец. Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното. ___ прил. сатиричен, сатирична, сатирично, мн. сатирични. Сатиричен тон. __ прил. сатирически, сатирическа, сатирическо, мн. сатирически. Сатирически средства._

сатирик

мн. сатирици, м. Автор на сатири. Ярък сатирик в българската литература.

сатиричен

вж. сатира

сатирически

вж. сатира

сатрап

мн. сатрапи, м.
1. ист. Управител на област в древна Персия и др.
2. Прен. Деспотичен, самовластен управител или господар (в семейството). ___ прил. сатрапски, сатрапска, сатрапско, мн. сатрапски. Сатрапски методи на управление._

сатър

мн. сатъри, (два) сатъра, м. Вид широка брадва с къса дръжка за кълцане на месо.

сауна

мн. сауни, ж. Специално оборудвано помещение за престояване при сух и горещ въздух (до 140 i С), редувано с въздействие на студена вода; финландска баня. В комплекса има сауна. Стоя в сауната. За отслабване се препоръчва сауна.
• Като в сауна. — Където е непоносимо горещо.

сафари

мн. сафарита, ср.
1. Ловна експедиция за диви животни в резервати в Източна Азия или в Централна Африка. Ходя на сафари. Организирам сафари.
2. Прен. Къса спортна дреха от памучен плат с колан.

сафрид

м., само ед. Вид морска риба (с дължина около 50 см) с важно стопанско значение.

сахат

мн. сахати, (два) сахата, м. Остар.
1. Час. Два сахата време.
2. Часовник.

сач

сачът, сача, мн. сачове, (два) сача, м. Кръгла глинена плоча (с по-висок ръб по края) за печене на катми, палачинки.

сачак

мн. сачаци, (два) сачака, м. Разг. Издадена стряха на къща. Скрий се от дъжда под сачака.

сачма

мн. сачми, ж.
1. Оловно топче за стрелба с пушка.
2. Спец. В техниката — метално топче за лагер.
3. Всяко малко оловно топче с различно предназначение. ____ прил. сачмен, сачмена, сачмено, мн. сачмени.

сачмен

вж. сачма

сащисам

сащисаш, несв. — вж. сащисвам.

сащисвам

сащисваш, несв. и сащисам, св.; Кого. Разг. Слисвам, обърквам, смайвам; сепвам, силно изненадвам. Сащиса я с богатството си.
сащисвам се/сащисам се. — Слисвам се, смайвам се; сепвам се, силно се изненадвам. Детето се сащиса при вида на такава публика и не каза нищо. ____ същ. сащисване, ср.

сащисване

вж. сащисвам

сбабвам се

сбабваш се, несв. и сбабя се, св.
1. Набръчквам се, заприличвам на баба. Съвсем се е сбабила.
2. За растение, листа или плодове — набръчквам се, смалявам се, изсъхвам.

сбабя се

сбабиш се, мин. св. сбабих се, мин. прич. сбабил се, св. — вж. сбабвам се.

сбарам

сбараш, св. — вж. сбарвам.

сбарвам

сбарваш, несв. и сбарам, св. Разг.
1. Какво. Хващам, улавям, спипвам нещо трудно уловимо, подвижно или далечно. Сбарах една бутилка шампанско в навалицата.
2. Кого. Улавям, залавям изненадващо. Сбараха крадеца на местопрестъплението.
3. Прен. Жарг. Какво/кого. Успявам да се вредя, да получа нещо, без да го заслужавам. Сбарах една командировка в чужбина. Сбарах хубавата заплата. Сбарах една тлъста печалба. Сбара едно богато момче за съпруг.

сбера

сбереш, мин. св. сбрах, мин. прич. сбрал, св. — вж. сбирам.

сбивам

сбиваш, несв. и сбия 1 , св.; Какво. Правя нещо да заеме по-малко място, да се сгъсти, да се съкрати по време, да се уплътни. Сбивам багажа в куфара. Сбивам занятията в един месец. Като пише, сбива много буквите. Сбивам изложението в десет страници.
сбивам се/сбия се. 1. — Обикн мн. Събираме се, струпваме се в по-малко пространство. Децата се сбиха в края на коридора.
2. Ставам по-гъст, по-плътен, по-твърд. Снегът по тротоара се е сбил. ___ прил. сбит, сбита, сбито, мн. сбити. В сбит вид.
• Сбит преразказ. — Накратко излагане на съдържанието на разказ. сбиваш, несв. и сбия 2 , св.; кого. Разг. Правя някой да се сбие с друг.
сбивам се/сбия се. — С кого.
1. Влизам в бой. Децата се скараха и се сбиха._
2. Прен. Разг. Влизам във война.

сбирам

сбираш, несв. и сбера, св. Разг. Събирам.

сбирка

мн. сбирки, ж.
1. Събрани, обикн. еднородни предмети; колекция. Сбирка от картини. Сбирка от монети.
2. Остар. Събрани по някакъв белег в книга литературни творби. Сбирка от разкази.
3. Събиране на колектив. Сбирка на хор.

сбирщина

ж., само ед.
1. Разг. Пренебр. Хора, събрани без подбор; пасмина, тълпа. В Народното събрание се е събрала една сбирщина, която мисли само за себе си.
2. Най-различни или разнородни предмети, събрани заедно. Килерът е пълен със сбирщина от стари вещи.

сбит

вж. сбивам

сбия

сбиеш, мин. св. сбих, мин. прич. сбил, св. — вж. сбивам 1 . сбиеш, мин. св. сбих, мин. прич. сбил, св. — вж. сбивам 2 .

сближа

сближиш, мин. св. сближих, мин. прич. сближил, св. — вж. сближавам.

сближавам

сближаваш, несв. и сближа, св.
1. Какво. Приближавам едно към друго. Сближих двете легла като спалня.
2. Кого. Правя да станат близки; свързвам, сприятелявам. Общите интереси ги сближиха. Една нейна братовчедка ги сближи.
сближавам се/сближа се. — Ставам близък с някого. Сближих се с интересни хора. ____ същ. сближаване, ср.

сближаване

вж. сближавам

сблъскам се

сблъскаш се, св. — вж. сблъсквам се.

сблъсквам се

сблъскваш се, несв. и сблъскам се, св.
1. С кого/с какво. При движение се срещаме и се удряме. В тъмния коридор се сблъсках с един съсед. Две коли се сблъскаха на завоя.
2. Прен. С какво. Натъквам се на пречка, препятствие, трудност; влизам в конфликт. Ще се сблъскат с трудностите в живота. Сблъсках се с трудния му характер.
3. Прен. С кого. Влизам в сражение. Сблъскаха се по границата. ____ същ. сблъскване, ср.

сблъскване

вж. сблъсквам се

сблъсък

мн. сблъсъци, (два) сблъсъка, м. Сблъскване, конфликт, стълкновение, бой. Сблъсък на мнения. Военен сблъсък.

сбогувам се

сбогуваш се, несв.; с какво/с кого.
1. Вземам си довиждане, сбогом. Сбогувах се с родината си.
2. Прен. Изгубвам нещо ценно (успех, пари, слава). Сбогувах се с мечтите си. ___ същ. сбогуване, ср. Дълго сбогуване. Тъжно сбогуване._

сбогуване

вж. сбогувам се

сбор

сборът, сбора, мн. сборове, (два) сбора, м.
1. Разг. Събор. На Димитровден в селото има сбор.
2. При военните — събиране на войници за строяване. Утринен сбор.
3. Спец. В математиката — величина, получена при събиране. Сборът на две числа.

сборвам се

сборваш се, несв. и сборя се, св. Започвам да се боря. Малките котета се сбориха.

сборен

сборна, сборно, мн. сборни, прил.
1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час.
2. Който е съставен от обединени в група или колектив членове от други групи. Сборен отбор. Сборна група в детска градина.

сборище

мн. сборища, ср.
1. Място, където се събират хора с общи интереси, дела и др. , често тайно (по-рядко животни). Хайдушко сборище. Сборище на художници.
2. Много хора, събрани с определена цел. На площада има цяло сборище от протестиращи жени.
3. Събиране на хора, прикриващи користни цели с високи идеали. Коктейлът беше сборище на корумпирани личности.

сборник

мн. сборници, (два) сборника, м. Книга, съставена от отделни художествени или научни съчинения, задачи, закони и др. Научен сборник. Сборник с разкази.

сборя се

сбориш се, мин. св. сборих се, мин. прич. сборил се, св. — вж. сборвам се.

сбруя

ж., само ед. Комплект от принадлежности за впрягане или яздене. Конска сбруя.

сбръчвам

сбръчваш, несв. Сбърчвам.

сбръчкам

сбръчкаш, св. — вж. сбръчквам.

сбръчквам

сбръчкваш, несв. и сбръчкам, св.; Какво. Правя да стане на бръчки. Сбръчквам недоволно устни.
сбръчквам се/сбръчкам се. — Ставам на бръчки или на гънки. Лицето и се сбръчка. Краката му се сбръчкаха от водата.

сбутам

сбуташ, св. — вж. сбутвам.

сбутан

сбутана, сбутано, мн. сбутани, прил. Разг.
1. Който е с непривлекателен, невзрачен, неугледен външен вид. Сбутана къща. Сбутана улица. Сбутана физиономия.
2. Който е некачествен, лошо направен. Сбутани обувки. Сбутана статия. Сбутан плат.
3. Който е възглупав и/или не умее да защитава правата си.

сбутаняк

мн. сбутаняци, м. Разг. Пренебр. Сбутан мъж.

сбутанячка

мн. сбутанячки, ж. Разг. Пренебр. Сбутана жена.

сбутвам

сбутваш, несв. и сбутам, св.
1. Кого. С бутане натискам, смушвам, разтърсвам. Майка му го сбута да поздрави учителя. Сбутах го да става.
2. Разг. Кого/какво. Сбивам 1 . Сбутах всички дрехи в един гардероб.
сбутвам се/сбутам се. — Само мн.
1. Бутаме се, смушваме се един друг. Сбутваха се един друг да не издават тайната.
2. Сбиваме се.

сбъдвам се

сбъдваш се, несв. и сбъдна се, св. Само в трето лице. За мечта, сън, блян, предсказание — ставам, осъществявам се. Дали ще се сбъдне мечтата ми да видя Америка?

сбъден

сбъдна, сбъдно, мн. сбъдни, прил. Разг. Който е упорит; инат, непреклонен. Сбъдно дете.

сбъдна се

сбъднеш се, мин. св. сбъднах се, мин. прич. сбъднал се, св. — вж. сбъдвам се.

сбъркам

сбъркаш, св. — вж. сбърквам.

сбъркан

сбъркана, сбъркано, мн. сбъркани, прил.
1. Който е сгрешен, объркан. Сбъркана задача.
2. Който е объркан, смаян. Сбъркан е от това, което вижда.
3. Прен. Който не е като всички, не е напълно в ред физиологически или психически. Ако проявявам интерес към жени, ще ме помислят за сбъркана.

сбърквам

сбъркваш, несв. и сбъркам, св.
1. Какво. Правя грешка. Сбърках една дума. Сбърках задачата. Сбърках при изчисленията.
2. Не постъпвам правилно; влизам в грях. Сбърках, като се ожених за него. Сбърках в отношението си към тебе. Сбърках пред бога.
3. Прен. Жарг. Кого. Побърквам, подлудявам. Ще го сбъркам от работа.
сбърквам се/сбъркам се. 1. — Смущавам се, смайвам се, обърквам се. Сбърка се, като видя колко е разхвърляно.
2. Разг. Правя нещо необичайно за мене. Няма ли да се сбъркаш да ми помогнеш малко?
3. Жарг. Побърквам се, не съм в ред. Остави я, сбъркала се е от работа. Сбъркал се е от любов.
• Сбърквам/сбъркам адреса. — Разг. Не улучвам начина (или човека) да постигна нещо, излъгвам се.

сбърча

сбърчиш, мин. св. сбърчих, мин. прич. сбърчил, св. — вж. сбърчвам.

сбърчвам

сбърчваш, несв. и сбърча, св.; Какво. Сбръчквам.
сбърчвам се/сбърча се. 1. — Сбръчквам се.
2. Ставам на гънки, свивам се при изсъхване, изгаряне. Плодовете се бяха сбърчили от сушата. Листът се сбърчи и изчезна в пламъците.

свада

мн. свади, ж. Разг. Шумна караница; скандал. Предизвиквам свади.

свадлив

свадлива, свадливо, мн. свадливи, прил. Който е склонен да предизвиква свади; раздразнителен, заядлив. Свадлива съпруга. Свадливи съседи. ____ същ. свадливост, свадливостта, ж.

свадливост

вж. свадлив

свако

мн. сваковци, м.
1. Съпруг на леля.
2. Съпруг на по-голяма сестра.

сваля

свалиш, мин. св. свалих, мин. прич. свалил, св. — вж. свалям.

свалям

сваляш, несв. и сваля, св.
1. Кого, какво. Снемам от по-високо на по-ниско място или положение. Свалям книгата от рафта. Свалям багажа от петия етаж. Свалям картината от стената. Свалям бебето от леглото.
2. Кого, какво. Разтоварвам, правя да слезе от превозно средство. Автобусът свали всички хора. Свалям багажа от влака.
3. Прен. Кого/какво. Събарям, карам да легне или да падне на земята, обикн. с бой.
4. Какво. Събличам дрехи или снемам шапка, ръкавици, очила. Свалям си палтото.
5. Прен. Кого. Отнемам власт, високо положение; понижавам. Свалиха го от власт. Свалиха го от министерския пост.
6. Прен. Жарг. Кого. Накарвам да се влюби в мене, ухажвам, прелъстявам. Сваля жените за една вечер.
свалям се/сваля се. 1. — Падам на земята, обикн. в безсъзнание; свличам се.
2. Прен. Жарг. Флиртувам, карам някого да ме хареса, да се влюби в мене; прелъстявам. Сваля се с всяка жена.
• Свалям/сваля звездите от небето. — Давам големи, но неосъществими обещания, обикн. в любовта.
• Свалям/сваля булото/маската. — Разкривам истинския лик на някого или своя.
• Свалям/сваля в гроба. — Ставам причина някой да умре. Грижите около сина му го свалиха в гроба.
• Свалям/сваля пагоните. —
1. Понижавам или лишавам от висок пост.
2. Развенчавам, разобличавам, разкривам истинския лик.
• Свалям/сваля шапка (на някого). — Признавам достойнствата и/или заслугите му, прекланям се пред него.

сваляч

мн. свалячи, м. Жарг. Мъж, който лесно сваля (в 6 знач. ), който прелъстява много жени.

сварвам

сварваш, несв. и сваря, св.
1. Кого, какво. Заварвам. Сварих го в университета. Сварих го неподготвен.
2. Разг. Успявам да свърша в определено време, навреме; успявам да се вредя навреме. Сварих да наготвя, преди да са си дошли. Сварих и до магазина да отида. Кога свариха да накупят по две жилища.

сваря

свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварвам. свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварявам.

сварявам

сваряваш, несв. и сваря, св.
1. Какво. Варя до готовност. Сварявам картофи.
2. Прен. Какво. Приготвям, като варя. Ей сега ще сваря една бърза чорба.
3. Прен. Разг. Кого. Правя да му бъде горещо, сгорещявам. Сварила си детето с толкова дрехи!
сварявам се/сваря се. 1. — Ставам готов при варене; увирам.
2. Прен. Разг. Изпитвам непоносима горещина. Сварих се в тази стая.

свастика

мн. свастики, ж. Кръст със завити под прав ъгъл краища, срещан като символ и орнаментален мотив в древните култури и използван като отличителен знак на фашизма.

сват

сватът, свата, мн. сватове, м. Разг. 1. Бащата на зет или снаха по отношение на родителите на син или дъщеря. [[2. Роднина на зетя или на снахата по отношение на другите роднини. От сватовете на сватбата ще дойдат петдесет души.
3. Разг. Близък на ерген, който отива у момата да уговаря женитба или сватба; сватовник. Ставам му сват. 4. Близък на мома или на ерген, който урежда да се свържат.
• Ще видим кой кум, кой сват._ — Ще видим кой какво е правил, кой какъв е , кой какво е заслужил.

сватанак

мн. сватанаци, м. Разг. Сват (в 1 и 2 знач. ). С него станахме сватанаци.

сватба

мн. сватби, ж. Женитба с празненство и обичайните обреди, обикн. при сключване на брак. Правя сватба. Ходя на сватба. Богата сватба. ___ прил. сватбен, сватбена, сватбено, мн. сватбени. Сватбено тържество. Сватбен подарък.
• Сребърна сватба. — Двадесет и пет годишнина от сватбата.
• Златна сватба. — Петдесетгодишнина от сватбата.
• Сватбено пътешествие._ — Пътуване на младоженците веднага след сватбата.

сватбар

сватбарят, сватбаря, мн. сватбари, м. Разг. Човек, който присъства и участва в сватбеното празненство. Вчера бяхме сватбари.

сватбарин

мн. сватбари, м. Сватбар.

сватбарка

мн. сватбарки, ж. Разг. Жена сватбар.

сватбарски

сватбарска, сватбарско, мн. сватбарски, прил.
1. Който е свързан със сватбар. Сватбарско настроение.
2. Сватбен. Сватбарска трапеза. Сватбарски обичаи.

сватбен

вж. сватба

сватовник

мн. сватовници, м. Разг.
1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. Изпращам сватовници.
2. Лице, което урежда женитба между свои близки. Ставам сватовник. Бях им сватовник, преди да се оженят.

сватовница

мн. сватовници, ж. Разг. Жена сватовник.

сватовство

ср., само ед.
1. Роднинство между сватове.
2. Отношения между родители или роднини на съпрузи. Сватовството трая до сватбата, тогава се скараха.

сватосам

сватосаш, св. — вж. сватосвам.

сватосвам

сватосваш, несв. и сватосам, св.; кого. Разг. Уреждам женитба между свои близки, познати и др.
сватосвам се/сватосам се. — Само мн.
1. В разговори изразяваме желание да станем сватове. Старите се сватосват, но младите не искат и да чуят.
2. Ставаме сватове. Сватосахме се с богат род.

сватувам

сватуваш, несв.; на кого, за кого. Разг. Ставам сватовник и изпълнявам ролята на сватовник.

сватя

мн. свати, ж. Разг. Жена сват.

сведа

сведеш, мин. св. сведох, мин. прич. свел, св. — вж. свеждам.

сведение

мн. сведения, ср.
1. Известие, новина, информация, предадени от някъде. Получавам сведения от фронта. Изпращам сведения. Нямам никакви сведения как протича лечението.
2. Пояснение, разяснение. Дадох им сведения как да разработят темата.
3. Само мн. Данни за лице (име, възраст, работа и др. ). В полицията имат всички сведения за мене. Допълнителни сведения.
4. В администрацията — писмен отчет. Предавам сведение.
• За сведение и изпълнение. — Бележка на документ от по-висша инстанция с отчет, резултати или решения.

свеж

свежа, свежо, мн. свежи, прил.
1. Който не е увяхнал; сочен, млад. Свежа зеленина. Свежи цветя.
2. За вятър, въздух — който е прохладен, ободряващ.
3. Който е ярък, светъл, ясен. Свежи шарки.
4. Който изразява бодрост, отпочиналост. Свеж вид. Свеж поглед.
5. Който не е уморен; бодър, жив. След отпуската си много свежа. Свеж ум. ____ същ. свежест, свежестта, ж.

свеждам

свеждаш, несв. и сведа, св.
1. Какво. Навеждам, накланям глава, поглед, обикн. от някакво чувство (срам, почит и др. ). Момичето сведе очи пред открития му влюбен поглед.
2. Прен. Какво. Докарвам, обикн. до край, до някакъв етап дело, работа, труд. Винаги свежда нещата до край.
3. Прен. Какво. Намалявам, приравнявам. Изводите ще сведем до три принципа.
свеждам се/сведа се. — Приравнявам се. Всичко се свежда до пари.
• Свеждам/ сведа глава (пред някого). —
1. Смирявам се, помирявам се; засрамвам се.
2. Прекланям се. Свеждам глава пред неговото дело.
• Свеждам/сведа нос. — Отчайвам се.

свежест

вж. свеж

свезка

мн. свезки, ж. Книжка, която излиза от печат като част от обемиста книга; свитък. Излиза на свезки.

свекър

мн. свекри, м. Баща на съпруга по отношение на съпругата. ____ прил. свекров, свекрова, свекрово, мн. свекрови.

свекърва

мн. свекърви, ж.
1. Майка на съпруга по отношение на съпругата му.
2. Разг. Пренебр. Жена, която обича да се разпорежда, да дава наставления, да мърмори. Същинска свекърва. ____ прил. свекървин, свекървина, свекървино, мн. свекървини.

свекървин

вж. свекърва

свенлив

свенлива, свенливо, мн. свенливи, прил.
1. Който е стеснителен, срамежлив, нерешителен, плах. Свенливо момиче.
2. Който изразява стеснителност, свян. Свенлив поглед. ____ същ. свенливост, свенливостта, ж.

свенливост

вж. свенлив

свеня се

свениш се, мин. св. свених се, мин. прич. свенил се, несв. Изпитвам срам, стеснение, смущение, плахост. Свени се да го погледне. Не се свени да иска услуга от него.

сверка

мн. сверки, ж. Сверяване.

сверя

свериш, мин. св. сверих, мин. прич. сверил, св. — вж. сверявам.

сверявам

сверяваш, несв. и сверя, св.; Какво.
1. Съпоставям, сравнявам едно с друго (данни, числа, имена). Сверявам препис с оригинал.
2. Проверявам часовник дали е точен и премествам стрелките. ____ същ. сверяване, ср.

сверяване

вж. сверявам

свесло

мн. свесла, ср. Грозд, отрязан с пръчката, или други плодове с пръчка или наредени на пръчка за пренасяне, окачване.

свестен

свястна, свястно, мн. свестни, прил.
1. Който е разумен, разбран, порядъчен, отзивчив. Той е много свестен човек.
2. Който е качествен, издръжлив, годен. Искам да си купя някаква свястна дреха.

свестя

свестиш, мин. св. свестих, мин. прич. свестил, св. — вж. свестявам.

свестявам

свестяваш, несв. и свестя, св.; Кого. Правя или помагам да дойде в съзнание, да дойде на себе си. Свестиха я, като я поляха с вода. Инжекцията бързо я свести.
свестявам се/свестя се. 1. — Идвам в съзнание, идвам на себе си след прилошаване. От свежия въздух се свести.
2. Прен. Опомням се, изтрезнявам от увлечение.
3. Прен. Подобрявам се, поправям се, стабилизирам се след тежка болест, след финансова криза и др. ____ същ. свестяване, ср.

свестяване

вж. свестявам

свет

и свят 2 , света и свята, свето и свято, мн. свети и святи, прил.
1. В християнската религия — свещен. Свет ден. Свето причастие.
2. За човек — който е посветил живота си на религията, а сред смъртта си е признат за образец на християнски живот, за носител на чудодейна сила. Свети Иван Рилски. Света Петка Епиватска.
3. Прен. За чувства, мечти — който е съкровен, силен, дълбок.
4. Прен. Който предизвиква голяма почит и преклонение. Освобождението е свято дело.
• Света вода ненапита. — Разг. Пренебр. За човек, който се представя за абсолютно честен и невинен.
• Светая светих. — Най-съкровените тайни, мисли, стремления.

светвам

светваш, несв. и светна, св.
1. За огън или светлина — появявам се за кратко веднъж или няколко пъти по веднъж. Фарът светва и угасва.
2. Започвам да светя. Лампата светна.
3. Ставам светъл, осветен. Полето светна от светкавиците.
4. Прен. Ставам чист, светя от чистота, блестя. Къщата е светнала от чистота.
5. Прен. За очи, лице — излъчвам светлина, блясък, озарен съм от радост, щастие.
6. Прен. Жарг. На кого. Удрям силно и неочаквано плесница. Светнах му един шамар.
7. Прен. Разг. Ставам много слаб, блед. Светнал е от тази болест.
светва се/светне се —. Безл. Святка се веднъж или няколко пъти по веднъж. ___ същ. светване, ср.
• Светва/светне ми ( —ти, му, и, ни, ви, им_) пред очите. Олеква ми след голяма грижа или силна болка.

светване

вж. светвам

светейшество

ср., само ед. Обикн. с ваше, негово и др. — титла на патриарх или на папа.

светейши

прил. , неизм. Определение за Светия синод.

светен

светена, светено, мн. светени, прил. Над който е извършен специален религиозен обред. Светена вода.

светец

мн. светци, м.
1. Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е провъзгласен от църквата за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила.
2. Лице с такава сила, провъзгласено за покровител на черква, манастир, бранш. Свети Георги е покровител на войската.
3. Прен. Ирон. Човек, който се представя за прекалено честен и невинен. Прекален светец и богу не е драг.
4. Много добър човек, склонен да прави добро за другите. Той е истински светец.

светилище

мн. светилища, ср. Място, посветено на божество, предназначено за поклонение.

светилник

мн. светилници, (два) светилника, м.
1. Плосък съд с фитил за осветление.
2. Примитивен прибор за осветление. Има ли някакъв светилник тук да си светнем.

светило

мн. светила, ср.
1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има много светила.
2. Прен. Знаменитост, обикн. в науката, в медицината и др. Той е светилото на сърдечната хирургия. Светилата на лингвистиката.

светиня

мн. светини, ж.
1. Място, храм, реликва, обявени от църквата за свети. Тази икона е светиня.
2. Нещо много скъпо, на голяма почит. Знамето е светиня за бойците. Този дом е светиня за нея.

светител

светителят, светителя, мн. светители, м. Християнски деец с особени заслуги; светец.

светица

мн. светици, ж. Жена светец.
• Като светица. — Жена със слабо, изпито от мъка лице.

светия

мн. светии, м. Светец (в 1 знач. ).

светкавица

мн. светкавици, ж. Електрически разряд в атмосферата, съпроводен със силен гръм, ослепителна мигновена светлина и зигзагообразно очертание на хоризонта, който поразява постройки, дървета, хора; мълния. Блесна светкавица.
• Като светкавица. — Много бързо, мигновено.

светкавичен

светкавична, светкавично, мн. светкавични, прил.
1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък.
2. Прен. Който е извънредно бърз, мигновен, устремен. Светкавична скорост. Светкавична поща. Светкавичен поглед. Светкавична реакция.
3. Прен. Който е изключително неочакван, изненадващ. Светкавичен удар по врага. Светкавично нападение. ____ нареч. светкавично.

светкавично

вж. светкавичен

светлея

светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв.
1. Ставам светъл. Небето бързо светлее.
2. Откроявам се със светъл цвят или блясък. Морето светлее в ранната утрин.
светлея се. — Откроявам се със светъл цвят или излъчвам слаба светлина; светлея (във 2 знач. ). В далечината нещо се светлееше.

светлик

мн. светлици, (два) светлика, м.
1. Обикн. в художествената литература — светлина.
2. Прен. Радост; надежда. Децата са светликът на старостта.

светлина

мн. светлини, ж.
1. Спец. Само ед. Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на наблюдателя; светлинни лъчи.
2. Само ед. Такова лъчение, изпускано от предмет. Светлината на слънцето. Светлината на лампата. Изпускам светлина. Излъчвам светлина. Силна светлина. Слаба светлина. Жълта светлина.
3. Светещ предмет. Виждат се светлините на фаровете. Тук-там в нощта се мяркат светлини.
4. Прен. Осветено пространство, осветеност. Светлината на деня. Светлината на стаята.
5. Прен. Само ед. За изражение на лице, очи и др. — одухотвореност, излъчване, радост, надежда. Светлината на очите и угасна. Целият излъчваше светлина.
6. Прен. Само ед. Просвета, книжнина.
7. Прен. Само ед. Ден; утро. Цяла нощ чаках светлината.
8. Прен. Само ед. Надежда; радост. Светлината на дните ми.
• В нова светлина. — С ново тълкуване.
• Хвърлям/хвърля светлина (върху нещо). — Разкривам, разяснявам.

светлинен

светлинна, светлинно, мн. светлинни, прил. Който се отнася до светлина. Светлинен източник. Светлинни лъчи.
• Светлинен поток. — Спец. Количеството светлина, преминаващо през дадена площ за секунда.
• Светлинна година. — Спец. Астрономическа единица за разстояние, равна на разстоянието, което светлината изминава за една година.

светло-

Първа съставна част на сложни думи със значение светъл цвят, напр. светлозелен, светлосин, светлочервен.

светлобоязън

мед. вж. фотофобия

светложълт

светложълта, светложълто, мн. светложълти, прил. Който има жълт цвят със слаба интензивност, наситеност.

светлокос

светлокоса, светлокосо, мн. светлокоси, прил. Който има светла, руса коса. Светлокосо момиче.

светлолюбив

светлолюбива, светлолюбиво, мн. светлолюбиви, прил. За растение, дърво, цвете — който обича светлината.

светлост

светлостта, само ед., ж.
1. Качество на светъл; яркост.
2. ист. С мест. При обръщение към високопоставено лице или при споменаването му. Ваша светлост. Нейна светлост.

светлосянка

мн. светлосенки, ж.
1. Разпределение на различни по яркост цветове и оттенъци, светли и тъмни места и щрихи в живописта и графиката.
2. Прен. В литературата — точно предаване на оттенъци в чувства, отношения.

светлотехника

ж., само ед. Спец. Теория и практика на приложението на светлината.

светлочувствителен

светлочувствителна, светлочувствително, мн. светлочувствителни, прил. Който лесно се променя под въздействието на светлината. Светлочувствителна плака.

светна

светнеш, мин. св. светнах, мин. прич. светнал, св. — вж. светвам.

световен

световна, световно, мн. световни, прил.
1. Който се отнася до целия свят; всемирен. Световни проблеми за екологията. Световен мащаб. Световен климат.
2. Който се отнася до живота; светски, житейски. Не го интересуват световните вражди и ламтежи.
3. Който има значение за цял свят. Световно откритие в медицината.
4. Който принадлежи на света, събира хора от цял свят; международен. Световен град. Световна конференция. Световно първенство по футбол.
5. Който е световноизвестен.
6. Прен. Разг. Отличен, на много високо равнище. Тоя сладолед е световен!
• Правя световен въпрос. — Преувеличавам дребен въпрос.
• Световен океан. — Съвкупност от всички морета и океани на земята.

световноизвестен

световноизвестна, световноизвестно, мн. световноизвестни, прил. Който е известен в цял свят. Световноизвестен писател.

световъртеж

м. само ед. Чувство за виене на свят поради удар или физиологично състояние. Сутрин получавам световъртеж. Имам световъртеж.

светоглед

м., само ед. Съвкупност от възгледи за света, начин на възприемане на света; мироглед. Оформям светогледа си.

светотатствам

светотатстваш, несв. Върша светотатства. Светотатствам над паметника на Ботев. ____ същ. светотатстване, ср.

светотатстване

вж. светотатствам

светотатствен

светотатствена, светотатствено, мн. светотатствени, прил. Който се отнася до светотатство. Светотатствена постъпка.

светотатство

мн. светотатства, ср.
1. Остар. Само ед. Крадене на свети предмети, обикн. от черква.
2. Само ед. Оскверняване, поругание, подигравка със свети чувства и предмети; кощунство.
3. Постъпка на оскверняване, кощунство. На всяка крачка се вършат светотатства.

светотатствувам

светотатствуваш, несв. Светотатствам.

светоусещане

ср., само ед. Начин на възприемане на света.

светофар

мн. светофари, (два) светофара, м.
1. Светлинен апарат, който се поставя на кръстовище в населено място за регулиране на уличното движение чрез жълта, червена и зелена светлина. Светофарът светва зелено.
2. Прен. Светлината, която дава такъв апарат. Спирам на червен светофар.
• Имам зелен светофар. — Прен. Имам разрешение или възможност за някакво действие.

светски

светска, светско, мн. светски, прил.
1. Който не е религиозен, църковен; граждански, мирски.
2. Който е свързан с висшето общество. Светско общество. Светски събирания. Светски маниери.

светувам

светуваш, несв. Остар. Живея, съществувам.
• Откакто свят светува. — Винаги. Откакто свят светува е имало и любов.

светулка

мн. светулки, ж. Твърдокрило насекомо със светещ орган на коремчето, което лети по жътва и свети с мигаща светлина за привличане на другия пол.

светъл

светла, светло, мн. светли, прил.
1. Който излъчва светлина. Светла луна. Светла лампа.
2. В който има светлина. Светла стая. Светъл ден.
3. Който е с блед, ненаситен, ясен цвят; прозрачен. Светла рокля. Светли очи. Светли мебели.
4. Прен. Който е радостен; непомрачен. Светъл поглед. Светло бъдеще.
5. Прен. Който е скъп, свещен; празничен. Светъл празник. Светли имена. Светла памет.
6. Прен. За ум — който е проницателен; откривателски.
• На светло. —
1. На осветено място.
2. Прен. На показ, неприкрито. Изваждам на светло престъпления.
• По светло. — В светлата част на деня. Да се върнеш по светло.

светя

светиш, мин. св. светих и светих, мин. прич. светил и светил, несв.
1. Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети.
2. На кого. Направлявам светлината, за да бъде светло на някого. Светя му със свещ.
3. Прен. Блестя от отразена светлина. Стъклата светят на лунната светлина.
4. Прен. За отвор, прозорец — изпускам светлина. Всички прозорци светеха.
5. Прен. От Какво. За очи, лице — блестя, излъчвам радост, гняв и др. Очите и светят от любов.
6. Прен. Блестя от чистота. светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. Освещавам по религиозен обред.
• Светя маслото (на някого). — Грубо. Умишлено убивам някого (за наказание или отмъщение).

свехна

свехна се, свехнеш се, мин. св. свехнах се, мин. прич. свехнал се, св. — вж. свяхвам се.

свехна се

свехнеш се, мин. св. свехнах се, мин. прич. свехнал се, св. — вж. свяхвам се.

свечери се

мин. св. свечери се, мин. прич. свечерило се, св. — вж. свечерява се.

свечерява се

несв. и свечери се, св. ; безл. Настъпва вечер. ___ същ. свечеряване, ср.
• На свечеряване._ — Времето, когато настъпва вечерта.

свечеряване

вж. свечерява се

свещ

свещта, мн. свещи, ж.
1. Пръчица от втвърдена мазнина с фитил вътре по дължината, която служи за осветяване или за религиозен ритуал. Голяма стеаринова свещ. Осветявам стаята със свещ. Запалвам свещ в църквата. Восъчна свещ.
2. Спец. Приспособление за запалване на двигател с вътрешно горене.
3. Разг. Единица за измерване силата на светлина, излъчвана от някакъв източник. Лампа със сто свещи.

свещен

свещена, свещено, мн. свещени, прил. Свет. Свещена книга. Свещени одежди. Свещена родина. Свещени мечти.
• Свещена простота. — Възклицание, когато се върши нещо много наивно от незнание.

свещеник

мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. Свещеникът освети трапезата. ___ прил. свещенически, свещеническа, свещеническо, мн. свещенически. Свещеническа калимавка._

свещенически

вж. свещеник

свещенодействам

свещенодействаш, несв. Извършвам свещенодействие.

свещенодействие

мн. свещенодействия, ср.
1. Акт на религиозен обред, богослужение.
2. Прен. Разг. Акт, извършван сериозно и тържествено, като свещен. Готвенето за нея беше свещенодействие.

свещенодействувам

свещенодействуваш, несв. Свещенодействам.

свещичка

и свещичка, мн. свещички и свещички, ж.
1. Малка, тънка свещ (в 1 знач. ). Торта със свещички.
2. Лекарствено средство за анален прием.

свещник

мн. свещници, (два) свещника, м. Метална, дървена, порцеланова поставка за една или няколко свещи. Поставям свещта на свещника. Сребърен свещник.

свивам

свиваш, несв. и свия, св.
1. Какво. Правя с виене. Свивам гнездо. Свивам венец. Свивам обръч. Свивам хоро.
2. Какво. Сгъвам, огъвам. Свивам торба. Свивам сандвича с хартия.
3. Какво. Събирам един към друг; стискам, събирам. Свивам крака. Свивам длани. Свивам устни.
4. Какво. Намалявам дреха в ширина, стеснявам. Свивам пола. Свивам ръкави.
5. Прен. Източник съм на силна болка, започвам да боля. Свива ме стомахът.
6. Прен. Завивам при движение. Свивам надясно.
свивам се/свия се. 1. — Стеснявам се, намалявам размерите си. След прането платът се сви.
2. Сгушвам се; прегъвам, събирам тялото си.
3. За част на тялото — сгърчвам се, събирам се (от болка, силни чувства). Веждите ми се свиват. Гърлото ми се сви от мъка.
4. Прен. Разг. Живея на тясно, притеснявам се. Свиваме се в две стаи.
5. Прен. Живея с недостатъчно пари, пестя.
6. Прен. Разг. Стеснявам се, срамувам се. Пред хора се свива и не казва нито дума.
• Свивам/свия си гнездо. —
1. За птица — правя си гнездо.
2. За човек — създавам семейство, дом.
• Свивам/свия знамената/байрака. — Разг. Преставам да се боря, примирявам се.
• Свива ми се/свие ми се душата. — Обхваща ме силна тревога, притеснение.
• Свивам/свия рамене. — Не зная нещо, за което ме питат.
• Свивам се/свия се в черупката си. — Затварям се в себе си, не предприемам нищо.
• Свивам си/свия си устата. — Внимавам какво говоря, съобразявам се с приличието.

свиден

свидна, свидно, мн. свидни, прил. Който е скъп, мил, ценен. Свидно дете. Парите ми са свидни. Свиден край.

свидетел

свидетелят, свидетеля, мн. свидетели, м.
1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец. Размяната на парите стана без свидетели.
2. Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело. Свидетелят отговори на въпросите. Свидетел съм по едно дело.
3. Човек, обикн. близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак. ___ прил. свидетелски, свидетелска, свидетелско, мн. свидетелски. Свидетелски показания._

свидетелка

мн. свидетелки, ж. Жена свидетел.

свидетелски

вж. свидетел

свидетелствам

свидетелстваш, несв.
1. Давам показания, сведения като свидетел (в 1 и 2 знач. ). Свидетелствам против убиеца.
2. Показвам, издавам, потвърждавам. Беше пиян, както свидетелстваха празните бутилки по масата.

свидетелство

мн. свидетелства, ср.
1. Показание на свидетел (в 1 и 2 знач. ). Давам свидетелства в полицията.
2. Показване, потвърждение. Свидетелства за престъплението.
3. Документ за удостоверяване на нещо. Свидетелство за завършено образование. Свидетелство за правоспособност. Кръщелно свидетелство.

свидетелствувам

свидетелствуваш, несв. Свидетелствам.

свиди ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. свиди и свиди ми се, мин. прич. свидил и свидил ми се, несв. Разг.
1. Не ми се дава, посвидява ми се. Свидят ми се парите.
2. Жал ми е за някого, за нещо, ценно ми е. Свиди ми се детето да го карам да работи. Свиди ми се здравето.

свидлив

свидлива, свидливо, мн. свидливи, прил. На който по природа му се свиди; стиснат. ____ същ. свидливост, свидливостта, ж.

свидливост

вж. свидлив

свиждане

мн. свиждания, ср. Посещение на външни лица в определени дни и часове в болница, затвор, казарма и др. Ходя на свиждане. Имам свиждане. Измолвам свиждане. Днес няма свиждане.

свикам

свикаш, св. — вж. свиквам 1 .

свиквам

свикваш, несв. и свикам, св.; Кого, какво. Призовавам, приканвам, организирам да се съберат хора с определена цел. Свиквам събрание. Свиквам ректорите на университети. Свиквам лекари на консулт.
• Свиквам/свикам под знамената. — Мобилизирам армия. свикваш, несв. и свикна, св. Привиквам, приучвам се, добивам навик; приспособявам се. Свиквам да се къпя със студена вода. Свиквам на постно ядене. Свиквам с трудностите. Свиквам с работата. Свиквам с хората. ____ същ. свикване, ср.

свикване

вж. свиквам

свикна

свикнеш, мин. св. свикнах, мин. прич. свикнал, св. — вж. свиквам _ 2]] .

свила

ж., само ед. Остар.
1. Коприна. Коси като от свила.
2. Влакнести израстъци на царевичен кочан.

свинар

свинарят, свинаря, мн. свинари, м. Човек, който отглежда свине; свиневъд. Във фермата има няколко свинари.

свинарка

мн. свинарки, ж. Жена свинар.

свинарник

мн. свинарници, (два) свинарника, м. Специално построено и оборудвано помещение за отглеждане на свине.

свиневъд

мн. свиневъди, м.
1. Специалист по свиневъдство.
2. Свинар. ____ прил. свиневъден, свиневъдна, свиневъдно, мн. свиневъдни.

свиневъден

вж. свиневъд

свиневъдка

мн. свиневъдки, ж. Жена свиневъд.

свиневъдство

ср., само ед. Теорията и практиката за развъждане и отглеждане на свине.

свинеферма

мн. свинеферми, ж. Ферма за промишлено отглеждане на свине.

свинец

м., само ед. Остар. Олово, куршум. Хляб или свинец.

свински

вж. свиня

свинче

мн. свинчета, ср. Малка свиня.
• Като на свинче звънче (прилича). — Разг. Ирон. Не прилича, не подхожда.
• Морско свинче. — Спец. Бозайник от разред гризачи с дължина на тялото около 30 см, с бяла козина, което често се използва като лабораторно животно.

свинщина

мн. свинщини, ж.
1. Само ед. Характер или качество на свиня. Свинщина е да се яде толкова много.
2. Прен. Само ед. Мръсотия, безредие. По улиците е истинска свинщина.
3. Прен. Долна, подла постъпка. Върша свинщини. Занимавам се със свинщини.

свиня

мн. свине, свини и свини, ж.
1. Чифтокопитно животно с масивно тяло с подкожни тлъстини, къси крака и дълга зурла, домашният вид от което се отглежда за месо, мас, кожа и четина; прасе.
2. Женската на прасето. Отглеждам две свине майки.
3. Прен. Грубо. Долен, подъл или мръсен човек. Той е голяма свиня. ___ прил. свински, свинска, свинско, мн. свински. Свинско (месо). Свински бут. Свинска мас.
• Дива свиня._ — Вид свиня, живееща свободно в планините. • Свинско. Разг. Свинско месо.

свирам

свираш, несв. и свра, св.; Кого, какво. Поставям на тясно място с усилие; пъхам, завирам. Сврях парите на дъното на шкафа.
свирам се/свра се. — Заставам в определено място; завирам се, мушкам се, пъхам се. Лисицата се свря в леговището си.

свирач

мн. свирачи, м. Разг. Човек, който свири на музикален инструмент (обикновено народен). На събора дойдоха певци и свирачи от всички краища на страната.

свирачка

мн. свирачки, ж. Жена свирач.

свирвам

свирваш, несв. и свирна, св. Свиркам поединично или еднократно.

свирене

вж. свиря

свиреп

свирепа, свирепо, мн. свирепи, прил.
1. Който проявява жестокост, ярост; кръвожаден. Свирепи зверове.
2. Който изразява жестокост или кръвожадност. Свиреп поглед.
3. Прен. Много силен, ожесточен, пагубен. Свирепа битка. Свирепа зимна виелица. ___ нареч. свирепо. Вълкът гледаше свирепо. ___ същ. свирепост, свирепостта, ж.

свирепея

свирепееш, мин. св. свирепях, мин. прич. свирепял, несв.
1. Държа се като свиреп, постъпвам свирепо.
2. Проявявам се в голяма степен, с пълна сила; бушувам, вилнея.

свирепо

вж. свиреп

свирепост

вж. свиреп

свирепствам

свирепстваш, несв. Проявявам се като свиреп; свирепея (в 1 знач. ).

свирепствувам

свирепствуваш, несв. Свирепствам.

свирец

мн. свирци, м. Разг.
1. Човек, който свири на музикален инструмент или с уста.
2. Прен. Животно, което издава наподобяващи свирене звуци. Сбрали ми се три щурци, трима майстори свирци.

свирка

мн. свирки, ж.
1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка.
2. Приспособление, с помощта на което се свири за даване на сигнал. Свирка на влак.
• Вървя/играя по свирката (на някого). — Разг. Съобразявам се с желанията на друг, изпълнявам безропотно нарежданията му.

свиркам

свиркаш, несв. Свиря с уста или със свирка. Докато работех, някой свиркаше под прозореца. ___ същ. свиркане, ср.
• Свиркай си! — Жарг._ Преструвай се, че не те интересува.

свиркане

вж. свиркам

свирна

свирнеш, мин. св. свирнах, мин. прич. свирнал, св. — вж. свирвам.

свирня

мн. свирни, ж. Остар. Свирене на музикален инструмент. Изкусна свирня.

свирукам

свирукаш, несв. Свиря с уста. Свирукам си някаква песен.

свирчо

мн. свирчовци, ср. Разг. Пренебр. Разсеян или глупав човек.

свирчовина

ж., само ед. Диал. Бъз.

свиря

свириш, мин. св. свирих и свирих, мин. прич. свирил и свирил, несв.
1. Възпроизвеждам звук с музикален инструмент или с уста. Той свири много добре на пиано.
2. Какво. Изпълнявам музикална форма, като използвам инструмент. Оркестърът свиреше българско хоро.
3. Издавам рязък, висок звук. Сирените свирят всяка вечер в осем часа.
4. Издавам музикален звук. Радиото свири по цял ден.
5. За птици и насекоми — издавам еднообразен, рязък или висок звук. В лозята свири кос.
6. Прен. Издавам остър звук при бързо движение; свистя. Около него свиреха куршуми. ___ същ. свирене, ср.
• Свиря първа цигулка. — От първостепенна важност съм; ръководя, командвам.
• Свиря втора цигулка. — Имам второстепенно значение, не ръководя.
• Стомахът ми свири/червата ми свирят (рамазан)._ — Разг. Много съм гладен.

свистене

вж. свистя

свистя

свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв.
1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. Автомобилната гума свистеше и постепенно спадаше.
2. Издавам рязък, остър звук при движението си във въздуха. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Въртеше сабята над главата си и тя свистеше. ____ същ. свистене, ср.

свит

свита, свито, мн. свити, прил. Срамежлив, скромен, стеснителен, затворен. Тя е прекалено свита жена.
• Със свито гърло/сърце. — С вълнение, с тревога, с притеснение.

свита

мн. свити, ж.
1. Лица, които придружават важна особа. Кралска свита.
2. Прен. Пренебр. Лица, които се намират постоянно около някого. Новият директор уволни всички от свитата на предходния.

свитка

мн. свитки, ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта.
• Свитки ми излизат от очите. — Изпитвам много силна болка от удар. мн. свитки, ж. Диал. Малка връзка от еднородни предмети; снопче.
• До свитка. — Докрай, напълно, до най-малката част. Къщата им изгоря до свитка.

свитък

мн. свитъци, (два) свитъка, м.
1. Навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. Свитъкът беше запечатан с восъчен печат.
2. Самостоятелна малка част от по-голямо произведение; свезка. Речникът излиза на свитъци.

свия

свиеш, мин. св. свих, мин. прич. свил, св. — вж. свивам.

свлека

свлечеш, мин. св. свлякох, мин. прич. свлякъл, св. — вж. свличам.

свличам

свличаш, несв. и свлека, св.; Какво.
1. С влачене свалям от по-високо място. С мъка свлече трупите от планината.
2. С дърпане свалям нещо от някого. Свлече бързо изцапаната рокля. Вятърът свлече кърпата от главата и.
свличам се/свлека се. 1. — С влачене слизам, плъзгам се надолу. След дъждовете брегът на реката се свлече.
2. Падам на земята. Призля и и тя бавно се свлече на пода.
• Свличам/свлека кожата (на някого). — Разг. Бия жестоко (някого).
• Свличам ризата от гърба (на някого). — Разг. Ограбвам безмилостно.

свобода

мн. свободи, ж.
1. Спец. Само ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля.
2. Само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата.
3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите.
4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването.
• Лишавам/лиша от свобода. — Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор.
• Пускам/пусна на свобода. — Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!

свободен

свободна, свободно, мн. свободни, прил.
1. Който има свобода; независим. Свободен народ.
2. Който не е забраняван или ограничаван. Свободна мисъл.
3. Който се извършва леко, без пречки. Свободни движения.
4. Непринуден, без задръжки. Свободно поведение.
5. Който е на свобода, не е затворен. Присъдата му изтече преди два дни, вече е свободен.
6. Който не е ангажиран с работа. Свободна ли си тази вечер? Свободно време.
7. Който не е зает или запълнен. В салона няма свободни места.
8. Който е широк, не прилепва плътно. Свободно облекло.
9. Който не е в сърдечни или брачни връзки. Свободна жена.
10. Спец. В химията — който не е в свързано състояние с други елементи. Свободен електрон. ___ нареч. свободно. Той говори свободно четири езика.
• Вход свободен. — Вход без заплащане за билет.
• Свободна цена. — Спец. Цена, която се определя от съотношението между предлагане и търсене.
• Свободна професия. — Професия, при която възнаграждение се получава след извършване на някаква работа, а не под формата на заплата.
• Свободен стих. — Спец. Стих, при който не се спазват ритмическите закономерности на класическото стихосложение. • Свободно! Спец. Военна команда, с която се отменя командата мирно.
• Свободен сте! — Можете да вървите, не сте нужен повече.
• Свободен университет._ — Университет, който е на самоиздръжка, не получава държавна субсидия; частен университет.

свободно

вж. свободен

свод

сводът, свода, мн. сводове, (два) свода, м.
1. Дъгообразна извивка, която съединява стени или опори на съоръжение. Каменен свод.
2. Полусферична вътрешна горна част на постройка, помещение и др. Сводът на църквата беше изрисуван великолепно. Небесен свод.
3. Дъгообразна извивка на човешкото стъпало. ____ прил. сводов, сводова, сводово, мн. сводови.

сводест

сводеста, сводесто, мн. сводести, прил. Който има свод. Сводеста камина.

сводка

мн. сводки, ж. Документ, който дава сведения в някаква област. Според полицейската сводка днес са извършени 10 кражби.

сводник

мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор.

сводница

мн. сводници, ж. Жена сводник.

своднича

сводничиш, мин. св. сводничих, мин. прич. сводничил, несв. Върша сводничество.

сводничество

ср., само ед. Посредничество при установяване на сексуални контакти между мъже и жени с користни цели.

сводов

вж. свод

своеволен

своеволна, своеволно, мн. своеволни, прил. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъпка. _ същ. своеволност, своеволността, ж. _ нареч. своеволно.

своеволие

мн. своеволия, ср. Проява на своеволен човек.

своеволник

мн. своеволници, м. Своеволен човек.

своеволнича

своеволничиш, мин. св. своеволничих, мин. прич. своеволничил, несв. Постъпвам своеволно.

своеволно

вж. своеволен

своевременен

своевременна, своевременно, мн. своевременни, прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. ____ нареч. своевременно.

своевременно

вж. своевременен

своенравен

своенравна, своенравно, мн. своенравни, прил. Който е капризен, който постъпва според хрумванията си. _ същ. своенравност, своенравността, ж. _ нареч. своенравно. Постъпвам своенравно.

своенравно

вж. своенравен

своенравност

вж. своенравен

своеобразен

своеобразна, своеобразно, мн. своеобразни, прил.
1. Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек.
2. Който по качествата си наподобява нещо. Тази книга е своеобразен пътеводител в историята. _ същ. своеобразност, своеобразността, ж. _ нареч. своеобразно.

своеобразнича

своеобразничиш, мин. св. своеобразничих, мин. прич. своеобразничил, несв. Държа се своеобразно.

своеобразно

вж. своеобразен

своеобразност

вж. своеобразен

свойски

свойска, свойско, мн. свойски, прил. Присъщ на близки хора. Свойски разговор. ____ нареч. свойски.

свойствен

свойствена, свойствено, мн. свойствени, прил. Който е характерен за нещо или някого. Запя със свойствения си плътен глас.

свойство

мн. свойства, ср. Отличителен признак, белег. Физически свойства на телата.

сволоч

ж., само ед. Сбирщина, сган, подли хора.

своя

своиш, мин. св. своих, мин. прич. своил, несв.; какво/кого. Разг. Смятам за свой.

свра

свреш, мин. св. сврях, мин. прич. сврял, св. — вж. свирам.

сврака

мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. ___ прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака.
• Сврака ми е изпила ума/мозъка/акъла. — Разг. Постъпвам крайно неразумно.
• Хитрата сврака с двата крака._ — Разг. Нечестният човек сам пропада.

сврачи

вж. сврака

свредел

мн. свредели, (два) свредела, м. Приспособление, с което се пробиват дупки в твърди предмети — дърво, метал и др. ; бургия.

свръзка

мн. свръзки, ж.
1. Лице, което установява контакти между членове на организация.
2. Спец. Войник, който е на разположение на командира си за предаване на заповеди и др.
3. Част от конструкция, която служи за съединяване на основните и елементи.

свръх-

Първа съставна част на думи със значение който превишава известна граница, норма или предел и достига крайна степен, напр. свръхвисок, свръхдалечен, свръхмодерен, свръхмощен, свръхнаселен, свръхстарателен, свръхчувствителен и др.

свръхестествен

свръхестествена, свръхестествено, мн. свръхестествени, прил. Който е необясним по естествен път; мистичен, тайнствен. Свръхестествени сили и способности. ____ нареч. свръхестествено.

свръхестествено

вж. свръхестествен

свръхзвуков

свръхзвукова, свръхзвуково, мн. свръхзвукови, прил. Който превишава скоростта на разпространение на звука. Свръхзвуков самолет.

свръхнов

свръхнова, свръхново, мн. свръхнови, прил. Който се отличава с новост, модерност; най-съвременен. Свръхнови технологии.
• Свръхнова звезда. — Спец. Звезда, която избухва внезапно с много ярка светлина, надвишаваща многократно слънчевата.

свръхпечалба

мн. свръхпечалби, ж. Печалба, която значително превишава средната.

свръхседативност

мед. Силно повишена седативност.
вж. седативност

свръхсекретен

Лице или документ, който се пази в дълбока тайна от обществото.

свръхсрочен

свръхсрочна, свръхсрочно, мн. свръхсрочни, прил. Който продължава повече от задължителния срок. Свръхсрочна служба.

свръхчовек

мн. свръхчовеци, м. Във философията — силна личност, която се поставя над всички останали и не се подчинява на никакви ограничения. ___ прил. свръхчовешки, свръхчовешка, свръхчовешко, мн. свръхчовешки. Свръхчовешки усилия._

свръхчовешки

вж. свръхчовек

свръщам

свръщаш, несв. и свърна, св.
1. Променям посоката на движение, като завивам. Той свърна в уличката зад последната къща.
2. Отбивам се за малко някъде, наминавам.
3. Разг. Само св. Върша нещо набързо, непретенциозно; сваря, намеря. Разтури багажа си, както свърне.
• Кой накъдето свърне. — Разг. В коя да е посока, в която посока се случи.

свъзка

, мн. свръзки, ж. 1. Лице, което установява контакти между членове на организация. 2. Спец. Войник, който е на разположение на командира си за предаване на заповеди и др. 3. Част от конструкция, която служи за съединяване на основните — елементи.

свържа

свържеш, мин. св. свързах, мин. прич. свързал, св. — вж. свързвам.

свързан

остар.
вързан

свързвам

свързваш, несв. и свържа, св.
1. Какво. Връзвам едно нещо за друго. Свърза двата края на скъсания конец.
2. Кого, какво. Връзвам заедно, на едно място; завързвам. Свърза книгите в няколко пакета.
3. Какво. Установявам връзка между отделни елементи. Магистралата свързва столицата с морето.
4. Кого, какво. Установявам близост, общност, връзка. Трябва да ме свържеш с някой добър зъболекар.
5. Кого/какво, с кого/с какво. Установявам контакт, връзка по телефон, радио, телевизия и др. Трябва да ме свържете със студиото в Русе.
6. Какво, с какво. Откривам наличие на връзка или зависимост между нещо. Свързвам идването на директора с вчерашните спорове между ръководството.
7. Какво. Съединявам в едно отделни елементи. Нитовете здраво свързаха двете железни греди. Свържете последователно точките, за да видите какво ще се получи.
8. Само със страдателно причастие. С Какво. Води до нещо; съпроводено е, предизвиква. Ремонтът на жилището е свързан с много разходи.
свързвам се/свържа се. 1. — Установявам контакт, връзка. Свързахме се по телефона с нашия специален пратеник.
2. Установявам отношения. Свърза се с някаква престъпна групировка.
• Свързвам/свържа двата края. — Разг. Успявам да преживявам с оскъдни средства.
• Свързвам/свържа съдбата си (с някого). — Встъпвам в брак.

свързочен

свързочна, свързочно, мн. свързочни, прил. Който служи за установяване и поддържане на връзка. Свързочни части.

свързочник

мн. свързочници, м. Войник, който служи в свързочна част.

свърна

свърнеш, мин. св. свърнах, мин. прич. свърнал, св. — вж. свръщам.

свъртам се

свърташ се, несв. и свъртя се, св. Разг. Оставам на едно място, задържам се. Не се свърта вкъщи по цял ден.
• Не ме свърта. — Разг. Не мога да се задържа на едно място, не спирам, не стоя на едно място.

свъртя се

свъртиш се, мин. св. свъртях се, мин. прич. свъртял се, св. — вж. свъртам се.

свърша

свършиш, мин. св. свърших, мин. прич. свършил, св. — вж. свършвам.

свършвам

свършваш, несв. и свърша, св.
1. Какво. Правя, върша нещо до края, изцяло. Кога ще свършиш тази работа?
2. Какво. Изчерпвам нещо напълно, до края. Свърших парите.
3. Завършвам обучението си.
4. Стигам края си, изчерпвам се напълно. Планината свърши — пред нас беше полето. Сиренето свърши, трябва да купим пак. Учебната година свърши.
4. Стигам края на живота си; умирам. Свърши в страшни мъки. ___ същ. свършване, ср.
• Свършвам/свърша с някого. — Унищожавам го, убивам го.
• Ще свърши лошо/зле. — Ще има лош край.
• Между нас всичко е свършено. — Прекратяваме отношенията си, връзките си.
• Светът няма да се свърши._ — Не е фатално.

свършване

вж. свършвам

свършек

м., само ед. Свършване, край. До свършека на света. Запасите ни са на свършек.

свършен

свършена, свършено, мн. свършени, прил.
1. Който е стигнал края си. Добре свършена работа.
2. Спец. В граматиката — който изразява ограниченост, пределност в протичането на действието. Свършен вид. Минало свършено време.
• Свършен факт. — Нещо, което е станало и не може да се промени. • Свършено! Разг. Край, толкова, това е.

свъсвам

свъсваш, несв. и свъся, св.; Какво. Намръщвам веждите и челото си.

свъся

свъсиш, мин. св. свъсих, мин. прич. свъсил, св. — вж. свъсвам.

свян

свянът и свенът, свяна и свена, само ед. , м. Чувство на срам, на стеснение при общуване с други хора.

свяст

свестта, само ед., ж. Остар. Съзнание, разум.

свят

I.светъ̀т, света̀, мн. световѐ, (два) свя̀та, м.1. Само ед. Съвкупността от материалната действителност; вселена.2. Само ед. Земното кълбо и хората, които го населяват. Той е най-бързият лекоатлет в света. Пътувам по света. По света и у нас.3. Разг. Само ед. Съвкупност от хора. Всякакъв свят е дошъл на панаира.4. Прен. Област от живота, явленията, предметите и др. В света на приказките. Чудният свят на детето.5. Отделна част от вселената; планета. Човекът се устреми към Космоса в търсене на нови светове.6. Човешко общество, обществен строй. История на стария свят.
• Бял свят. — Разг. Добър, спокоен живот. Бял свят да не видиш!
• Виждам/видя бял свят. — Появявам се, раждам се, създавам се.
• За нищо на света. — В никакъв случай, каквото и да стане.
• Виждам/видя свят. — Пътувам много.
• Докато свят светува. — Докато има живот, докато има хора.
• Като/със света. — Както трябва, както е редно, добре.
• Оня свят. — Задгробният живот, животът след смъртта.
• Накрай света. — Много далеч.
• Отивам/отида си от света. — Умирам.
• Светът ми е крив. — Разг. В лошо настроение съм, отнасям се враждебно с всички.
• Светът няма да се свърши. — Не е фатално. II.свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти, прил. — вж. свет.

святкам

святкаш, несв. Периодично издавам ярка светлина. По небето святкаха мълнии. Очите на котката святкаха от време на време в тъмното.
святка се. — Безл. Появява се ярка светлина.

свяхвам се

свяхваш се, несв. и свехна се, св. Разг. Губя свежестта си; увяхвам, повяхвам. Гроздето се свехна след няколко дни.

сгаждам

сгаждаш, несв. и сгодя, св.; кого/какво. Диал. Сварвам, намирам. Сгодих го преди да тръгне за влака.

сгазвам

сгазваш, несв. и сгазя, св.; Кого, какво. Стъпквам, смачквам. Влакът е сгазил една крава.
• Сгазвам/сгазя лука. — Разг. Провинявам се, извършвам нещо нередно.

сгазя

сгазиш, мин. св. сгазих, мин. прич. сгазил, св. — вж. сгазвам.

сган

сганта, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа, паплач.

сгащвам

сгащваш, несв. и сгащя, св.; Кого, какво. Заставам на пътя, за да не може да избяга. Сгащиха лисицата край плета.

сгащя

сгащиш, мин. св. сгащих, мин. прич. сгащил, св. — вж. сгащвам.

сглабям

сглабяш, несв. Сглобявам.

сгледа

мн. сгледи, ж. Остар. Оглеждане на мома, преди да бъде поискана за съпруга, от годежари или от момъка.

сгледник

мн. сгледници, м. Остар. Човек, изпратен на сгледа.

сгледница

мн. сгледници, ж. Жена сгледник.

сглоб

сглобът, сглоба, мн. сглобове, (два) сглоба, м. Място, където се съединяват елементи на конструкция чрез скачване на вдлъбната и изпъкнала част.

сглобка

мн. сглобки, ж. Разг. Сглоб.

сглобя

сглобиш, мин. св. сглобих, мин. прич. сглобил, св. — вж. сглобявам.

сглобявам

сглобяваш, несв. и сглобя, св.; Какво. Съединявам частите на нещо, за да придобие завършен вид. Виж каква интересна фигура сглобих с новия конструктор. Разглобявам и сглобявам часовник.

сглобяем

сглобяема, сглобяемо, мн. сглобяеми, прил. Който не е в готов вид, а се сглобява. Сглобяема дървена къща.

сглупя

сглупиш, мин. св. сглупих, мин. прич. сглупил, св. — вж. сглупявам.

сглупявам

сглупяваш, несв. и сглупя, св. Постъпвам глупаво. Сглупих, като не отидох на екскурзията.

сговарям

сговаряш, несв. и сговоря, св.; Кого. Разг. Помирявам скарани.
сговарям се/сговоря се. 1. — Живея в разбирателство, в сговор. Не трябва да се карате, а да се сговаряте.
2. Наговаряме се, уговаряме се. Сговорихме се да тръгнем рано.

сговор

м., само ед.
1. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора.
2. Групировка, образувана след преговори.

сговорен

сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига. ____ нареч. сговорно.

сговорист

мн. сговористи, м. Участник в сговор (във 2 знач. ).

сговористка

мн. сговористки, ж. Жена сговорист.

сговорлив

сговорлива, сговорливо, мн. сговорливи, прил. Сговорчив. ____ същ. сговорливост, сговорливостта, ж.

сговорно

вж. сговорен

сговорчив

сговорчива, сговорчиво, мн. сговорчиви, прил. С когото лесно може да се постигне сговор. ____ същ. сговорчивост, сговорчивостта, ж.

сговорчивост

вж. сговорчив

сговоря

сговориш, мин. св. сговорих, мин. прич. сговорил, св. — вж. сговарям.

сгода

мн. сгоди, ж. Разг.
1. Удобна обстановка; удобство. Направил си е в апартамента всякакви сгоди.
2. Удобен момент. Ако ти падне сгода, купи и за мене.

сгоден

сгодна, сгодно, мн. сгодни, прил. Който е удобен, подходящ. Търся сгоден момент, за да му кажа. сгодена, сгодено, мн. сгодени, прил. Който се е сгодил.

сгодя

сгодиш, мин. св. сгодих, мин. прич. сгодил, св. — вж. сгодявам и сгаждам.

сгодявам

сгодяваш, несв. и сгодя, св.; Кого. Уреждам годеж между мъж и жена. Сгоди ги една негова леля.
сгодявам се/сгодя се. — Правя годеж. Сгодихме се преди една седмица.

сгодяване

Библейско тълкуване:

сгорещя

сгорещиш, мин. св. сгорещих, мин. прич. сгорещил, св. — вж. сгорещявам.

сгорещявам

сгорещяваш, несв. и сгорещя, св.; Какво. Правя да стане горещ; загрявам, нагорещявам.
сгорещявам се/сгорещя се. 1. — Ставам горещ. Сгорещих се в тази топла стая.
2. Прен. Разгорещявам се.

сготвя

сготвиш, мин. св. сготвих, мин. прич. сготвил, св. — вж. сготвям.

сготвям

сготвяш, несв. и сготвя, св.; Какво. Приготвям ядене. Трябва да сготвя нещо вкусно за вечеря.

сграбвам

сграбваш, несв. и сграбя, св. Сграбчвам.

сграбча

сграбчиш, мин. св. сграбчих, мин. прич. сграбчил, св. — вж. сграбчвам.

сграбчвам

сграбчваш, несв. и сграбча, св.; Кого, какво. Хващам, улавям бързо, стремително. Котката сграбчи мишката.

сграбя

сграбиш, мин. св. сграбих, мин. прич. сграбил, св. — вж. сграбвам.

сграда

мн. сгради, ж. Архитектурно съоръжение — постройка, здание. Чакай ме пред сградата до театъра.

сгреша

сгрешиш, мин. св. сгреших, мин. прич. сгрешил, св. — вж. сгрешавам.

сгрешавам

сгрешаваш, несв. и сгреша, св.
1. Правя грешка, постъпвам неправилно. Сгреших, като предпочетох да замина.
2. Допускам грешка при изпълнението на някаква задача; сбърквам. Сгреших при преписването. Сгреших изчисленията.
3. Извършвам нещо непозволено. Сгреших! Прости ми!

сгрея

сгрееш, мин. св. сгрях, мин. прич. сгрял, св. — вж. сгрявам.

сгромолясам

сгромолясаш, св. — вж. сгромолясвам.

сгромолясвам

сгромолясваш, несв. и сгромолясам, св.; Какво. Събарям с трясък.
сгромолясвам се/сгромолясам се. 1. — Падам с трясък, със силен шум. Камъкът се сгромоляса в реката.
2. Прен. Напускам властта, някакъв пост или позиция безславно, с поражение. Сгромоляса се поредното правителство.

сгрявам

сгряваш, несв. и сгрея, св.; Кого, какво. Стоплям. Сгрях супата.
• Сгрявам сърцето (на някого). — Утешавам, радвам, ободрявам.

сгур

сгурта, само ед., ж. Сгурия.

сгурия

ж., само ед. Твърди остатъци от изгорели каменни въглища или метал.

сгуша

сгушиш, мин. св. сгуших, мин. прич. сгушил, св. — вж. сгушвам.

сгушвам

сгушваш, несв. и сгуша, св.
1. Какво. Мушвам, свивам. Сгуши глава в кожената яка.
2. Кого, какво. Прегръщам, притискам. Сгуших изплашеното дете.
сгушвам се/сгуша се. — Мушвам се, свивам се. Мечето се сгуши самотно в дъното на бърлогата.

сгъваем

сгъваема, сгъваемо, мн. сгъваеми, прил. Който може да се сгъва, като заема по-малко място. Сгъваем стол. Сгъваем чадър.

сгъвам

сгъваш, несв. и сгъна, св.; Какво.
1. Прегъвам нещо в няколко пласта. Сгънах покривката.
2. Свивам. Не мога да сгъна ръката си.
3. Разг. Увивам, загъвам.

сгъна

сгънеш, мин. св. сгънах, мин. прич. сгънал, св. — вж. сгъвам.

сгърбвам се

сгърбваш се, несв. и сгърбя се, св. Ставам гърбав, прегърбвам се. От много грижи и труд бабата съвсем се е сгърбила.

сгърбя се

сгърбиш се, мин. св. сгърбих се, мин. прич. сгърбил се, св. — вж. сгърбвам се.

сгърбям се

сгърбяш се, несв. Сгърбвам се.

сгърне

„да си сгърне ръцете“ — човек нищо да не работи, да седи и чака наготово със скръстени ръце

сгърча

сгърчиш, мин. св. сгърчих, мин. прич. сгърчил, св. — вж. сгърчвам.

сгърчвам

сгърчваш, несв. и сгърча, св.; Какво.
1. Правя на гънки; сбръчквам.
2. Свивам, сгъвам. Силна болка сгърчи ръката ми.
сгърчвам се/сгърча се. 1. — Сбръчквам се. Изпраното кенарено платно се сгърчи.
2. Свивам се, сгъвам се, превивам се от болка.

сгъстен

сгъстена, сгъстено, мн. сгъстени, прил.
1. Който е станал по-гъст. Сгъстеният сос се подправя на вкус.
2. Прен. Натоварен, прекалено наситен. Сгъстена програма.

сгъстител

сгъстителят, сгъстителя, мн. сгъстители, (два) сгъстителя, м. Вещество, което помага на друго да стане по-гъсто.

сгъстя

сгъстиш, мин. св. сгъстих, мин. прич. сгъстил, св. — вж. сгъстявам.

сгъстявам

сгъстяваш, несв. и сгъстя, св.
1. Какво. Правя да стане по-гъст. Сгъстих соса с малко брашно.
2. Кого, какво. Поставям на по-малка площ. Сгъстих растенията към края на реда.
3. Какво. Извършвам повече дейности за по-малко време. Сгъстих посещенията си при болната.
сгъстявам се/сгъстя се. — Ставам по-гъст. Снегът се сгъсти.
• Сгъстявам/сгъстя боите/краските. — Преувеличавам силно недостатъците на нещо.

сдавам

сдаваш, несв. и сдам, св.; Какво.
1. Връщам нещо, което съм взел за ползване по опис. Сдавам военното си облекло.
2. Предавам на друг заемания от мене пост или служба.

сдавя

сдавиш, мин. св. сдавих, мин. прич. сдавил, св. — вж. сдавям.

сдавям

сдавяш, несв. и сдавя, св.; Какво. Боричкам се, като душа (за кучета, вълци и др. ). Вълкът сдави овцата.
сдавям се/сдавя се. — Обикн. мн. Душим се един друг, нападаме се, давим се (за кучета, вълци и др. ). Кучетата се сдавиха за подхвърления кокал.

сдам

сдадеш, мин. св. сдадох, мин. прич. сдал, св. — вж. сдавам.

сделка

мн. сделки, ж. Взаимен договор за изпълнение на нещо (напр. покупко-продажба и др. ). Търговска сделка. Изгодна сделка. Сключвам сделка. Правя сделка.

сдипля

сдиплиш, мин. св. сдиплих, мин. прич. сдиплил, св. — вж. сдиплям.

сдиплям

сдипляш, несв. и сдипля, св.; Какво. Правя на дипли; сгъвам.

сдобивам се

сдобиваш се, несв. и сдобия се, св.; с какво.
1. С трудности намирам или получавам; придобивам. Сдобих се с чудесни ботуши.
2. Разг. Раждам. Сдобила се е с момче.

сдобия се

сдобиеш се, мин. св. сдобих се, мин. прич. сдобил се, св. — вж. сдобивам се.

сдобря

сдобриш, мин. св. сдобрих, мин. прич. сдобрил, св. — вж. сдобрявам.

сдобрявам

сдобряваш, несв. и сдобря, св.; Кого. Възстановявам добрите отношения между скарани. Не бяха нужни много усилия, за да ги сдобря.
сдобрявам се/сдобря се. — Възстановявам добрите си отношения с някого, с когото съм се скарал. Преди два дни се сдобрихме.

сдружа

сдружиш, мин. св. сдружих, мин. прич. сдружил, св. — вж. сдружавам.

сдружавам

сдружаваш, несв. и сдружа, св.; Кого.
1. Установявам дружески отношения; сприятелявам. Трудностите сдружават хората.
2. Установявам близост в колектив за общи действия.
сдружавам се/сдружа се. 1. — Сприятелявам се. Децата ни се сдружиха.
2. Обединявам се с други организации и колективи. Всички земеделски партии се сдружиха.
• Сдружавам се/сдружа се с дявола. — Постъпвам нечестно или рисковано.

сдружение

мн. сдружения, ср. Група от хора, организирани с определена цел; дружество. Търговско сдружение.

сдуша се

сдушиш се, мин. св. сдуших се, мин. прич. сдушил се, св. — вж. сдушвам се. сдушиш се, мин. св. сдуших се, мин. прич. сдушил се, св. — вж. сдушавам се.

сдушавам се

сдушаваш се, несв. и сдуша се, св.
1. Сприятелявам се, сближавам се, обикновено с противообществена цел. Сдушиха се да оберат къщата му.
2. Остар. Струпвам се върху малко място.

сдушвам се

сдушваш се, несв. и сдуша се, св.
1. Надушвам се, подушвам се с някого.
2. Сбивам се, нападам, като се опитвам да душа. Кучетата се сдушиха за нещо край оградата.

сдъвкам

сдъвкаш, св. Сдъвча.

сдъвквам

сдъвкваш, несв. и сдъвча, св.
1. Какво. Дъвча, докато смачкам/стрия напълно. Сдъвквай хубаво храната!
2. Прен. Разг. Кого. Карам се много на някого. Шефът пак ли те сдъвка?

сдъвча

сдъвчеш, мин. св. сдъвках, мин. прич. сдъвкал, св. — вж. сдъвквам.

сдървя се

сдървиш се, мин. св. сдървих се, мин. прич. сдървил се, св. — вж. сдървявам се.

сдървявам се

сдървяваш се, несв. и сдървя се, св. Ставам като дърво; вдървявам се. Кракът ми се сдърви.

сдържа

сдържиш, мин. св. сдържах, мин. прич. сдържал, св. — вж. сдържам.

сдържам

сдържаш, несв. и сдържа, св.; Какво. Не позволявам да се прояви напълно; задържам. Едва сдържах усмивката си.
сдържам се/сдържа се. — Не проявявам напълно някакво чувство; прикривам се, удържам се. Едва се сдържах да не го ударя.
• Не ме сдържа на едно място. —
1. Много се вълнувам от нещо.
2. Не мога дълго да върша едно и също.
• Сдържам си думата. — Изпълнявам обещанието си.

сдържан

сдържана, сдържано, мн. сдържани, прил.
1. Който се владее и не проявява напълно чувствата си.
2. Резервиран, предпазлив, хладен. ___ нареч. сдържано. Посрещна ни сдържано. __ същ. сдържаност, сдържаността, ж. Нейната сдържаност ме притесняваше._

сдържаност

вж. сдържан

сдърпам се

сдърпаш се, св. — вж. сдърпвам се.

сдърпвам се

сдърпваш се, несв. и сдърпам се, св. Сбивам се, скарвам се. Децата се сдърпаха за топката.

се

вж. искам

сеанс

мн. сеанси, (два) сеанса, м.
1. Представление на цирков артист, фокусник и др. След сеанса ще ни разкриете ли тайната си?
2. Определено време, в което без прекъсване се извършва нещо. Лечебен сеанс. След три сеанса портретът ще бъде готов.

себап

м., само ед. Остар. Добро дело, благодеяние. Всеки човек трябва да стори някакъв себап.

себе си

крат. се, дат. на себе си, крат. си 1 , възвр. л. мест.
1. Само себе си или на себе си. За обект, който съвпада с вършителя на действието. Той обича само себе си. Мисля за себе си. Ще купя и на себе си от тези цветя.
2. Като част. Само се или си. В състава на възвратни глаголи, които означават, че глаголното лице е субект и обект на действието. Мия се. Защитавам се. Купувам си.
3. Като част. Само се или си. В състава на възвратни глаголи в множествено число с взаимно значение. Обичаме се. Пишем си.
4. Като част. Само се. В състава на възвратни субектни глаголи за състояния. Тревожа се. Радвам се.
5. Като част. Само се. За образуване на възвратни форми на страдателния залог. Къщата се проектира от известен архитект.
6. Като част. Само си. В състава на възвратни глаголи, които означават, че глаголното лице извършва действието за свое удоволствие. Ще си стоя на топличко и ще си чета книжката.
• Извън себе си. — В крайно възбудено състояние. Той бе извън себе си от радост.
• Идвам/дойда на себе си. — Свестявам се, нормализирам състоянието си; опомням се.
• От само себе си. — Без външна намеса.

себелюбец

мн. себелюбци, м. Човек, който обича само себе си; егоист.

себелюбие

ср., само ед. Качество на себелюбец; егоизъм.

себеотрицание

мн. себеотрицания, ср.
1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.
2. Смелост, храброст. Той прояви себеотрицание, като спаси детето.

себеподобен

себеподобна, себеподобно, мн. себеподобни, прил. Който се отнася към същия животински вид. Пингвинът се чувства най-добре сред себеподобните си.

себестойност

себестойността, мн. себестойности, ж. Разход на предприятие при производство на стока и за даване на заплата. Ниска себестойност.

себичен

себична, себично, мн. себични, прил. Който обича само себе си; егоистичен.нареч. себично.същ. себичност, себичността, ж.

себично

вж. себичен

себичност

вж. себичен

себолит

мед. Конкремент в мастна жлеза.

себорея

ж., само ед. Спец. Заболяване, изразяващо се в обилно отделяне на пърхот и усилена дейност на мастните жлези.

себум

мед. Секрета произвеждан от мастните жлези.

севаст

мн. севасти, м. Истор. Български болярин от ХIII — ХIV век.

севастократор

мн. севастократори, м. Истор. Средновековен представител на владетелски род в България и Византия.

севда

ж., само ед. Диал.
1. Любов.
2. Прен. Любовник, изгора.

север

м., само ед.
1. Една от четирите посоки на света, към която е насочена магнитната стрелка на компаса. Корабът се движеше право на север.
2. Териториите, разположени в тази посока. Той е живял дълго на север при ескимосите.

северен

северна, северно, мн. северни, прил.
1. Който е в посока север. Северна стая.
2. Който идва от север. Северен вятър.
3. Който е разположен на север от друг обект. Северна България.
4. Който се намира в териториите, разположени на север. Северни народи.
• Северен полюс. — Една от точките, в които земната ос пресича земната повърхност, разположена в заледени територии на север от екватора.
• Северно сияние. — Светещи цветни стълбове, които се виждат в близост до полюсите; полярно сияние.

северняк

мн. северняци, м.
1. Човек от северните територии на земното кълбо. Северняците са светлокожи и руси.
2. Жител на Северна България.
3. Студен северен вятър. Дойде ноември и севернякът задуха.прил. северняшки, северняшка, северняшко, мн. северняшки (във 2 знач. ). Северняшко хоро.

севернячка

мн. севернячки, ж. Жена северняк (в 1 и 2 знач. ).

северняшки

вж. северняк

северозапад

м., само ед. Посока между север и запад.прил. северозападен, северозападна, северозападно, мн. северозападни. Северозападна Африка.

северозападен

вж. северозапад

североизток

м., само ед. Посока между север и изток.прил. североизточен, североизточна, североизточно, мн. североизточни. Североизточни български говори.

североизточен

вж. североизток

сега-засега

нареч. Разг. Около настоящия момент, за този момент. Сега-засега това е достатъчно.

сегашен

сегашна, сегашно, мн. сегашни, прил. Който става сега, който протича сега. Сегашен момент.
• Сегашно време. — Спец. В граматиката — глаголна форма, която показва, че действието се върши в момента на говорене.

сегиз-тогиз

нареч. Разг. От време на време, периодично, понякога. Сегиз-тогиз ми се обажда по телефона.

сегмент

мн. сегменти, (два) сегмента, м. Спец.
1. В геометрията — част от кръг, ограничена с дъга и хорда.
2. В геометрията — част от кълбо, отделена с пресичаща го равнина.
3. В биологията — отделните членчета, които изграждат тялото и органите на някои животни.
4. В езикознанието — линеен отрязък от текст или звуков поток.
5. Срязан метален пръстен, който се монтира върху бутало на двигател с вътрешно горене.

сегментация

мн. сегментации, ж. Делене на сегменти.

сегментирам

сегментираш, несв. и св.; Какво. Разделям на сегменти.

сегрегация

ж., само ед.
1. Отделяне, отлъчване от цялото.
2. Спец. Една от формите на расова дискриминация — изолиране на расови групи в отделни места и ограничение на правото им свободно да се придвижват, да сключват смесени бракове и др.

седалище

мн. седалища, ср.
1. Остар. Място за сядане върху стол, пейка и др. ; седалка.
2. Място, което е център на организация, институция и др. Тук е седалището на ЮНЕСКО.
3. Част от тялото, с която се сяда; задник.прил. седалищен, седалищна, седалищно, мн. седалищни (в 3 знач. ). Седалищни мускули.

седалищен

вж. седалище

седалка

мн. седалки, ж.
1. Част от стол, кресло, пейка и др. , на която се сяда. Седалката на стола беше тапицирана.
2. Място за сядане в автобус, трамвай или друго превозно средство. Пътникът се насочи към най-близката свободна седалка в автобуса. Тя се настани на седалката зад моториста.

седало

мн. седала, ср. Остар. Седалка.

седан

м., неизм. Тип закрито автомобилно купе с четири врати без преграда зад мястото на водача.

седативен

мед. Успокояващ, успокоителен.

седативност

мед. Седативно действие на лекарствата означава да причиняват сънливост, чувство на умора, нарушаване на координацията на движенията и снижаване на концентрацията. Намаляване или отсъствие на определени физически или умствени възможности.

седемдесетте

Библейско тълкуване: Най-старият превод на Стария Завет, се нарича "превод на Седемдесетте", защото всеобщо се вярва, че е бил преведен от седемдесет преводачи. Има различни мнения за времето, когато е правен този превод, но може да се приеме, че е бил завършен през трети век преди Христа. Той съдържа значителни грешки, но като цяло е верен, най-вече в книгите на Мойсей; той е от голяма важност за тълкуването на Стария Завет, и често се цитира от Новозаветните писатели, които пишеха по същото наречие. Този превод, е бащата на първият Латински, на Коптският, и на много други преводи, между които е и Старо-Българският; и толкова много гръцките и римските отци са се водили по него, че до преди няколко столетия, той в същност е замествал Еврейския първообраз. Съществува много голяма разлика между летоброенето на Еврейския първообраз и летоброенето на Седемдесетте. Виж Александрия.

седенкар

седенкарят, седенкаря, мн. седенкари, м. Остар. Момък, който ходи по седенки.

седенкарка

мн. седенкарки, ж. Жена седенкар.

седенкувам

седенкуваш, несв. Разг. Стоя до късно през нощта, за да работя или да върша нещо друго.

седеф

м., само ед.
1. Бяло лъскаво вещество от вътрешната част на някои мидени черупки.
2. Мънисто от такова вещество.
3. Растението седефче.

седефен

седефена, седефено, мн. седефени, прил.
1. Който е направен от седеф (в 1 знач. ).
2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби.

седефче

мн. седефчета, ср. Отровно растение с перести листа и тежка миризма.

седешката

нареч. Като се седи. Седешката се пресегна за празната паница.

седешком

нареч. Седешката.

седимент

м., само ед. или седименти само мн. Спец.
1. В геологията — утаечен земен пласт.
2. В химията — утайка.прил. седиментен, седиментна, седиментно, мн. седиментни. Седиментни скали.

седиментен

вж. седимент

седлая

седлаеш, мин. св. седлах, мин. прич. седлал, несв.; Какво. Поставям седло върху животно за яздене. Седлая коня си.

седло

мн. седла, ср.
1. Приспособление за езда от кожа и други материали, което се поставя върху гърба на коня.
2. Седалка на велосипед, мотоциклет и др.

седловина

мн. седловини, ж. Вдлъбнато място между две височини в планински хребет с форма на седло.прил. седловинен, седловинна, седловинно, мн. седловинни.

седловинен

вж. седловина

седмак

мн. седмаци, м.
1. Дете, родено през седмия месец от бременността.
2. Разг. Карта за игра със седем знака; седмица.същ. умал. седмаче, мн. седмачета, ср. (в 1 знач. )

седмаче

вж. седмак

седмина

числ. Разг. Седем лица, от които поне едно от мъжки пол. В стаята имаше седмина души.

седмица

мн. седмици, ж. Време, равно на 7 денонощия, от понеделник до неделя. Тази седмица ще ти се обадя. Седмица на гората.
• Сляпа седмица. — Разг. Моментът, когато някой решава да сключи брак. мн. седмици, ж.
1. Цифрата на числото седем (
7. .
2. Карта за игра със седем знака.
3. Превозно средство с номер седем.

седмичен

седмична, седмично, мн. седмични, прил.
1. Който е свързан с една седмица. Седмична програма.
2. Който продължава една седмица. Седмична градина.
3. Който става един път в седмицата. Седмично издание.нареч. седмично. Ходя на кино два пъти седмично.

седмичник

мн. седмичници, (два) седмичника, м. Периодично издание, което излиза един път в седмицата.

седмично

вж. седмичен

седморен

седморна, седморно, мн. седморни, прил. Който е седем пъти по-голям или по-малък.нареч. седморно.

седморка

мн. седморки, ж.
1. Група от седем души. Великолепната седморка.
2. Седмица.

седмочисленици

само мн. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

седмоъгълник

мн. седмоъгълници, (два) седмоъгълника, м. В геометрията — многоъгълник със седем ъгъла.

седна

седнеш, мин. св. седнах, мин. прич. седнал, св. — вж. сядам.

седя

седиш, мин. св. седях, мин. прич. седял, несв.
1. Намирам се в неподвижно състояние, при което туловището е опряно върху нещо със задната си долна част. Седя на стола.
2. Намирам се на определено място, прекарвам времето си. Цял ден седях вкъщи и четох.
3. Прен. Занимавам се с нещо, стоя. Седя на тая задача от много време, но не мога да я реша.
4. Проявявам се, държа се. Седи мирно!
• Седя в сянка. — Не се оценяват достатъчно качествата ми, пренебрегван съм.
• Седя като на игли/тръни. — Очаквам да се случи нещо неприятно.
• Седя на/над главата (на някого). —
1. Прекалено се грижа за някого или го контролирам.
2. Дотягам на някого с присъствието си при изпълнението на нещо.
• Седя по турски. — Седя със скръстени и прибрани крака.
• Седя със скръстени ръце. — Разг.
1. Бездействам, нищо не правя.
2. Нищо не предприемам.

седянка

мн. седенки, ж. Истор. Вечерно събиране на момци и моми в миналото, на което се работи и се избират бъдещите съпруги.

сезирам

сезираш, несв. и св.; Кого, какво. Поставям въпрос за обсъждане и решаване пред по-висша инстанция.

сезон

мн. сезони, (два) сезона, м.
1. Всяко едно от четирите годишни времена. Лятото е най-горещият сезон.
2. Част от годината, през която се извършва някаква нецелогодишна дейност. Театрален сезон. Ловен сезон.прил. сезонен, сезонна, сезонно, мн. сезонни. Сезонно намаление.• Мъртъв сезон. Времето, когато е невъзможно да се извършва определена дейност.
• Откривам/открия сезона (на нещо). — Започвам редовно да извършвам нещо.

сезонен

вж. сезон

сеизмичен

сеизмична, сеизмично, мн. сеизмични, прил. Спец. Който е свързан с движенията на земната кора; земетръсен. Сеизмични вълни.

сеизмически

сеизмическа, сеизмическо, мн. сеизмически, прил. Сеизмичен.

сеизмограф

мн. сеизмографи, (два) сеизмографа, м. Уред за регистриране на данни за земни трусове.

сеизмография

ж., само ед. Записване на колебанията на земната кора със сеизмограф.прил. сеизмографски, сеизмографска, сеизмографско, мн. сеизмографски. Сеизмографска база.

сеизмографски

вж. сеизмография

сеизмолог

мн. сеизмолози, м. Специалист по сеизмология.

сеизмология

ж., само ед. Наука, която изучава земетресенията и свързаните с тях явления.

сеир

мн. сеири, (два) сеира, м. Разг. Зрелищно събитие.
• Гледам сеир/сеира на някого. — Разг. Със задоволство наблюдавам нещо неприятно за някого.

сеирджийка

сеирджийки, ж. Жена сеирджия.

сеирджия

мн. сеирджии, м. Човек, който наблюдава сеир.

сеитба

мн. сеитби, ж.
1. Сеене на посеви. Пролетна сеитба.
2. Времето, когато се сее. Потърсих го по сеитба.
3. Посетите растения. Сеитбата скоро ще покълне.прил. сеитбен, сеитбена, сеитбено, мн. сеитбени.

сеитбен

вж. сеитба

сеитбообращение

мн. сеитбообращения, ср. Спец. Последователно редуване на земеделски култури при засяването им върху едни и същи площи.

сеитбообръщение

мн. сеитбообръщения, ср. Сеитбообращение.

сейм

сеймът, сейма, мн. сеймове, (два) сейма, м. Название на парламента в някои държави.

сейф

сейфът, сейфа, мн. сейфове, (два) сейфа, м. Огнеупорна каса или помещение за съхраняване на ценности, пари, документи и др.

сека

сечеш, мин. св. сякох, мин. прич. сякъл, несв.
1. Какво. Удрям с нещо остро, за да разделя на части. Сека дърво.
2. Кого, какво. Убивам чрез удряне с нещо остро. Турците сечаха с ятаганите си всеки срещнат.
3. Какво. Разполовявам, разделям. Реката сечеше селото по средата.
• Сека пари. — Правя пари, пускам в обръщение монети.
• Сече му умът. — Много е умен.

секам

секаш, несв. Диал.
1. Запалвам огън, като получавам пламък с клечка кибрит или със запалка. Не секай със запалката, че ще я повредиш.
2. Получавам искра за запалване на огън, като удрям с кремък и прахан.

секач

мн. секачи, м. Човек, който се занимава със сечене на дървета. Секачите нарамиха брадвите и тръгнаха към гората. мн. секачи, (два) секача, м. Приспособление със странично сплескан остър долен край за сечене на желязо.

секвам

секваш, несв. и секна, св. Спирам внезапно, неочаквано преставам. От изненада дъхът ми секна. Песента секна. секваш, несв. и секна, св. Диал. Секам поединично или еднократно. Секни една клечка, за да видим къде сме.

секвестирам

секвестираш, несв. и св.; Какво. Спец. Налагам секвестър.

секвестрация

мед. Отделяне на некротична тъкан от здрава, при което се образува секвестър.

секвестректомия

мед. Оперативно отстраняване на секвестър.

секвестър

мн. секвестри, (два) секвестъра, м. Забрана за ползване на имущество, наложена от органите на властта.

секира

мн. секири, ж. Диал. Сечиво с желязно острие и дървена дръжка, с което се разделят на части дърва; брадва.същ. умал. секирче, мн. секирчета, ср.

секирче

вж. секира

секна

секнеш, мин. св. секнах, мин. прич. секнал, св. — вж. [[секвам 1 , 2 ._

секна се

секнеш се, мин. св. секнах се, мин. прич. секнал се, несв. С духане почиствам носа си от секрети; издухвам се.

секрет

мн. секрети, (два) секрета, м.
1. Тайна.
2. Тайно устройство на механизъм. Бравата е със секрет. мн. секрети, (два) секрета, м. Вещество, отделяно от клетките на жлезите, което е необходимо за нормалното действие на организма.

секретар

секретарят, секретаря, мн. секретари, м.
1. Служител, който завежда деловата работа на учреждение или на отделно лице.
2. Лице, което води протокол на събрание и др.
3. Избираем ръководител на организация.
4. Разг. Записваща апаратура, която се включва към телефонен апарат, за да регистрира обажданията в отсъствието на собственика; телефонен секретар.прил. секретарски, секретарска, секретарско, мн. секретарски.

секретариат

мн. секретариати, (два) секретариата, м.
1. Отдел в учреждение, който се занимава с организационната или секретарската работа.
2. Помещение, в което работи секретар.

секретарка

мн. секретарки, ж. Жена секретар (в 1, 2 и 3 знач. ).

секретарски

вж. секретар

секретен

секретна, секретно, мн. секретни, прил. Таен, скрит. Секретен пост.нареч. секретно.
• Секретна брава. — Брава с устройство, което позволява отключването и само със специален ключ.
• Секретно копче. — Копче от две части, което се закопчава при притискането им.

секретно

вж. секретен

секреция

мн. секреции, ж. Отделяне на секрет 2 от клетките на жлезите. Жлези с вътрешна секреция.

секс

сексът, секса, само ед., м.
1. Пол.
2. Всичко, което се отнася към половия живот.
3. Водене на полов живот.

секс-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до пола, половите връзки и половите сношения, напр. сексскандал, сексмагазин, секссписание и др.

сексапил

м., само ед. Привлекателност за другия пол; чувственост.

сексапилен

сексапилна, сексапилно, мн. сексапилни, прил. Който притежава сексапил.

секси

прил., неизм. Сексапилен. Секси облекло.

сексолог

мн. сексолози, м. Специалист по сексология.

сексология

ж., само ед. Наука за половете и половите отношения и прояви.

секстант

мн. секстанти, (два) секстанта, м. Спец. Оптически инструмент за измерване на ъгли при геодезически и астрономически наблюдения.

секстет

мн. секстети, (два) секстета, м. Спец.
1. Музикално произведение със самостоятелни партии (вокални или инструментални) за шестима изпълнители.
2. Състав от шестима изпълнители.

секстина

мн. секстини, ж. Спец. В литературата — строфа от шест стиха с кръстосана рима.

сексуален

сексуална, сексуално, мн. сексуални, прил. Който се отнася до секса.същ. сексуалност, сексуалността, ж.
• Сексуална революция. — Движение за даване на свобода на извънбрачните и предбрачните сексуални връзки.

сексуалност

вж. сексуален

сексшоп

мн. сексшопи, (два) сексшопа, м. Магазин, в който се продават стоки, свързани със секса.

секта

мн. секти, ж.
1. Религиозна общност, която се противопоставя на официалната религия.
2. Прен. Пренебр. Група хора, които се отделят от другите; отцепници.

сектант

мн. сектанти, м. Последовател на секта; отцепник.прил. сектантски, сектантска, сектантско, мн. сектантски. Сектантски уклон.

сектантски

вж. сектант

сектор

мн. сектори, (два) сектора, м.
1. Спец. В геометрията — част от кръг, ограничена от два радиуса и заключената между тях дъга.
2. Част от бойно поле.
3. Част от стадион, зала, цирк и др. , ограничена с радиални входове.
4. Част от помещение, предприятие и др. В двигателния сектор има някаква повреда.
5. Отрасъл, област на стопанска или административна дейност. Здравен сектор.прил. секторен, секторна, секторно, мн. секторни.

секторен

вж. сектор

секунда

мн. секунди, ж.
1. Единица за време, равна на 1/60 част от минутата.
2. Прен. Много кратко време; миг, момент. След секунда се връщам.
3. Единица за измерване на ъгли, равна на 1/3 600 част от градуса.

секундант

мн. секунданти, м.
1. Посредник и свидетел на дуел.
2. Помощник на състезател през почивката или след състезанието.

секундарен

секундарно, секундарно, мн. секундарни, прил. Второстепенен, вторичен. Секундарно ударение.

секундарник

мн. секундарници, (два) секундарника, м. Стрелка на часовник, която показва секундите.

секундипара

мед. Жена, която ражда за втори път.

секундомер

мн. секундомери, (два) секундомера, м. Прибор за измерване на малки интервали с точност до хилядни от секундата.

секционен

вж. секция

секция

мн. секции, ж.
1. Подразделение в състава на организация или учреждение. Избирателна секция. Секция по стрелба с лък.
2. Спец. Малка влакова композиция.
3. Част от нещо цяло — машина, съоръжение и др.прил. секционен, секционна, секционно, мн. секционни.

селда

мн. селди, ж. Риба херинга.

селективен

селективна, селективно, мн. селективни, прил. Който подбира или служи за подбор. Селективен метод.

селекционер

мн. селекционери, м. Лице, което извършва селекция. Селекционер на отбор.

селекция

мн. селекции, ж.
1. Подбор.
2. Спец. Подобряване сорта на растения или породата на животни чрез изкуствен подбор или чрез кръстосване.

селен

м., само ед. Химически елемент с промишлено значение за телевизията, астрономията и др.

селение

мн. селения, ср. Остар. Място за живеене, жилище. Небесни селения.

селенология

ж., само ед. Дял на астрономията, който изучава Луната.

селитра

ж., само ед. Сол на натрия, калия или амония, която се използва за торене и за производство на взривни вещества.прил. селитрен, селитрена, селитрено, мн. селитрени.

селитрен

вж. селитра

селище

мн. селища, ср.
1. Населено място.
2. Разг. Парцел в населено място, застроен или предвиден за строеж.

село

и село, мн. села, ср.
1. Малко населено място, в което основно занимание на хората е селското стопанство.
2. Прен. Жителите на такова селище. Цялото село се развълнува.същ. умал. селце, мн. селца, ср. Китно селце.

селски

селска, селско, мн. селски, прил.
1. Който принадлежи на село. Селска кръчма.
2. Който се отнася до село. Селски нрави.
3. Който се извършва с участието на селяни. Селски бунтове.
4. Присъщ на селянин. Селско облекло.
5. Като същ. Разг. Който е от същото село; селянин. Днес срещнах една селска.нареч. селски. Салата по селски. Говори селски.
• Селско стопанство. — Стопански отрасъл, включващ растениевъдство и животновъдство.

селце

вж. село

селяк

мн. селяци, м.
1. Селянин.
2. Пренебр. Прост човек.

селям

м., само ед. Остар. Поздрав.

селяндур

мн. селяндури, м. Разг. Грубо. Селянин.прил. селяндурски, селяндурска, селяндурско, мн. селяндурски.

селяндурка

мн. селяндурки, ж. Разг. Грубо. Селянка.

селяндурски

вж. селяндур

селянин

мн. селяни, м.
1. Жител на село.
2. Пренебр. Нецивилизован, некултурен човек.

селянка

мн. селянки, ж. Жителка на село.

селячка

мн. селячки, ж.
1. Селянка.
2. Пренебр. Проста жена.

семантика

ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — наука, която изследва значенията на езиковите единици и отношението към назоваваните предмети.
2. Значение, смисъл. Семантика на фразеологизмите.прил. семантичен, семантична, семантично, мн. семантични.

семантичен

Който се отнася до смисъла на дума; смислов. Семантична философия — разновидност на субективния идеализъм през епохата на империализма, която се занимава с ненаучен анализ на думите и техните съчетания, като изоставя настрана теоретическото изследване като оставя настрана обективната действителност.

семасиолог

мн. семасиолози, м. Специалист по семасиология.

семасиология

ж., само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава значението на думите; семантика (в 1 знач. ).

семафор

мн. семафори, (два) семафора, м.
1. Сигнално устройство, което чрез подвижни крила и светлини регулира движението на влаковете.
2. Във флота — начин за зрителна сигнализация чрез флагчета или светлини.

семе

мн. семена, ср.
1. Орган за размножение при растенията. Трябва да купим семе за посев.
2. Разг. Сперма.
3. Прен. Потомство.
• Хамово семе. — Пренебр. Незначителен, нищожен човек, скитник.
• Хвърлям/хвърля семето (на нещо). — Поставям начало на нещо, причинявам появата на нещо. Хвърли в душата му семето на съмнението.

семедел

мн. семедели, (два) семедела, м. Вътрешна част на семе, в която се съдържа зародишът на бъдещото растение.

семеен

семейна, семейно, мн. семейни, прил.
1. Който се отнася до семейството. Семеен проблем. Семеен празник.
2. Който има семейство; женен. Тя е семейна.
3. Като същ. Омъжена жена, женен мъж.нареч. семейно. Отивам на почивка семейно.

семеизпразване

мед. вж. еякулация

семейно

вж. семеен

семейственост

семействеността, само ед., ж. Злоупотреба със служебното положение, при която ръководно лице назначава на работа при себе си свои роднини или близки.

семейство

мн. семейства, ср.
1. Съпружеска двойка и живеещите заедно с нея роднини (деца, родители, братя и сестри). Голямо семейство. Учителско семейство.
2. Прен. Група хора, обединени от общи цели или интереси.
3. Група сродни предмети от един вид (в научна класификация). Семейство пеперудоцветни.
• Езиково семейство. — Спец. Голяма група родствени езици.

семенар

семенарят, семенаря, мн. семенари, м. Човек, който се занимава с производство на семена.

семенен

семенна, семенно, мн. семенни, прил. Който се отнася до семе. Семенна обвивка.

семенник

мед. вж. тестикул

семестриален

вж. семестър

семестър

мн. семестри, (два) семестъра, м. Учебно полугодие във висшите учебни заведения. Летен семестър.прил. семестриален, семестриална, семестриално, мн. семестриални. Семестриален изпит.

семечистач

мн. семечистачи, м. Човек, който работи на машина за прочистване на семена за посев.

семечистачка

мн. семечистачки, ж. Жена семечистач. мн. семечистачки, ж. Машина за прочистване на семена за посев.

семилунарен

мед. Полулунен, напр. полулунни клапи.

семинар

мн. семинари, (два) семинара, м.
1. Групови практически занятия под ръководството на преподавател (предимно във висше учебно заведение).
2. Помещение, в което се провеждат такива занятия.
3. Групови занятия по научна дисциплина за повишаване на квалификацията.прил. семинарен, семинарна, семинарно, мн. семинарни. Семинарни занятия.

семинарен

вж. семинар

семинарист

мн. семинаристи, м.
1. Ученик в семинария.
2. Участник в семинар (в 3 знач. ). Всички семинаристи от Летния семинар по български език и култура бяха очаровани от Велико Търново.

семинария

мн. семинарии, ж.
1. Средно специално учебно заведение за подготовка на свещеници.
2. Сградата, в която е разположено такова учебно заведение.

семином

мед. Злокачествен тумор на тестиса, произхождащ от герминативния епител на семенните каналчета. Развива се едностранно, по-често в десния тестис.

семиотика

ж., само ед. Спец.
1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните.
2. В медицината — наука за признаците на болестите и определянето им; диагностика.

семит

мн. семити, м. Член на близка по език група народи в Югозападна Азия и Северна Африка (към тях са принадлежали древните вавилонци, асирийци, юдеи и финикийци, а днес — арабите, евреите и др. ).прил. семитски, семитска, семитско, мн. семитски. Семитски езици.

семитизъм

м., само ед. Особеност на семитските народи, тяхната култура или език.

семитология

ж., само ед. Общо название на съвкупността от науки, които изучават културата, историята и езика на семитските народи.

семитски

вж. семит

семка

мн. семки, ж.
1. Отделно зрънце от семе на растение. В гроздето имаше ситни семки.
2. Обикн. мн. Печено слънчогледово или тиквено семе, което се яде. Купих две пакетчета семки.
3. Прен. Разг. Потомък, потекло. Щом е от неговата семка, не може да бъде по-добър.

семкаджия

мн. семкаджии, м. Разг.
1. Човек, който пече и/или продава семки (във 2 знач. ).
2. Пренебр. Незначителен човек.

семпло

вж. семпъл

семпъл

семпла, семпло, мн. семпли, прил. Който няма излишна украса; прост, обикновен. Семпла рокля.нареч. семпло. Облича се семпло.

сенат

мн. сенати, (два) сената, м.
1. ист. В древния Рим — висш управителен орган, държавен съвет.
2. В някои страни — висш законодателен орган, горна камара.
3. Сградата, в която е поместен такъв законодателен орган.прил. сенатски, сенатска, сенатско, мн. сенатски.

сенатор

мн. сенатори, м. Член на сенат.прил. сенаторски, сенаторска, сенаторско, мн. сенаторски.

сенаторски

вж. сенатор

сенатски

вж. сенат

сенесценция

мед. Стареене, остаряване.

сензационен

сензационна, сензационно, мн. сензационни, прил. Който предизвиква сензация. Сензационен успех. Сензационна новина.нареч. сензационно.

сензационно

вж. сензационен

сензация

мн. сензации, ж.
1. Силно впечатление от неочаквано, необикновено събитие. Правя сензация.
2. Съобщение или събитие, които предизвикват такова впечатление. Вестникарски сензации.

сензорен

сензорна, сензорно, мн. сензорни, прил.
1. Сетивен, чувствителен.
2. Който се основава на биоелектрическите импулси на човека. Сензорен апарат. Сензорно устройство.

сенилен

мед. Старчески, отнасящ се до старостта.

сенник

мн. сенници, (два) сенника, м.
1. Заслон за сянка. Повечето южни балкони са снабдени със сенници.
2. Лятна шапка с козирка, обикновено без дъно.

сенникоцветен

сенникоцветна, сенникоцветно, мн. сенникоцветни, прил.
• Сенникоцветни растения. — Спец. Семейство растения, чиито цветове са разположени на дръжки с общо начало и наподобяват формата на чадър. Копърът е от сенникоцветните растения.

сено

мн. сена, ср. Окосена и изсушена трева, която се използва за храна на животни. Сеното ухаеше на билки.
• Търся игла в купа сено. — Напразно търся нещо.

сеновал

мн. сеновали, (два) сеновала, м. Помещение, в което се съхранява сено.

сенокос

м., само ед.
1. Косене на трева за сено; коситба. Сенокосът започна.
2. Времето, когато се коси.прил. сенокосен, сенокосна, сенокосно, мн. сенокосни.

сенокосачка

мн. сенокосачки, ж. Машина за сенокос.

сенсибилен

мед. Сетивен, чувствителен, доловим чрез сетивата, осезаем.

сенсимонизъм

Утопично социалистическо учение на граф Сен-Симон и неговите последователи.

сенсуализъм

м., само ед.
1. Спец. Философско учение, което смята усещанията за единствен източник на познанието.
2. Схващане, според което чувствените наслади са цел на живота и висше благо.

сенсуалист

мн. сенсуалисти, м. Последовател на сенсуализма.

сентенция

мн. сентенции, ж. Спец.
1. В литературата — мъдро, нравоучително изречение.
2. В юристиката — съдебно решение; присъда.

сенчест

сенчеста, сенчесто, мн. сенчести, прил.
1. До който не достигат слънчеви лъчи и има сянка. Сенчеста тераса.
2. Който прави сянка. Сенчест орех.

сеньор

мн. сеньори, м.
1. ист. През феодализма — собственик на голяма територия с обработваема земя.
2. В Испания — господин.

сеньора

мн. сеньори, ж. Госпожа.

сеньорита

мн. сеньорити, ж. Госпожица.

сепаративен

сепаративна, сепаративно, мн. сепаративни, прил. Който се извършва без участието и съгласието на другите заинтересовани. Сепаративен мир.

сепаратизъм

м., само ед.
1. Стремеж към отделяне, към самостоятелност, към обособяване от другите.
2. Политическо движение на национална група за отделяне в самостоятелна държава или автономна област.прил. сепаратистичен, сепаратистична, сепаратистично, мн. сепаратистични.прил. сепаратистически, сепаратистическа, сепаратистическо, мн. сепаратистически.

сепаратист

мн. сепаратисти, м. Привърженик на сепаратизма.

сепаратистичен

вж. сепаратизъм

сепаратистически

вж. сепаратизъм

сепаратор

мн. сепаратори, (два) сепаратора, м.
1. Апарат за отделяне на едно вещество от състава на друго.
2. Пръстен в средата на лагер, в който са разположени сачмите или ролките.
3. Разграничител, отделител.
4. Работник, който извършва сепарация.

сепарация

мн. сепарации, ж.
1. Отделяне на едно вещество от друго в смеси.
2. Отделение в предприятие, където материалите се разграничават, отделят, сортират.

сепаре

мн. сепарета, ср. Място за посетители в обществено заведение, което е отделено и скрито за останалите посетители.

сепарирам

сепарираш, несв. и св.; Какво. Извършвам сепарация.

сепвам

сепваш, несв. и сепна, св.; Кого.
1. Стряскам, събуждам внезапно. Звънът на будилника го сепна.
2. Вразумявам, карам да се опомни. Забележката ми я сепна.
сепвам се/сепна се. 1. — Събуждам се внезапно. Сънувах нещо страшно и се сепнах.
2. Вразумявам се, опомням се, идвам на себе си. Погледът ми го накара да се сепне.

сепия

мн. сепии, ж.
1. Морско мекотело, което при опасност изхвърля кафяво вещество.
2. Спец. Боя с кафяв цвят, получена от това животно.

сепна

сепнеш, мин. св. сепнах, мин. прич. сепнал, св. — вж. сепвам.

сепсис

м., само ед. Общо заразяване на организма поради попадане на болестотворни микроби в кръвта.

септември

м., неизм. Деветият месец от календарната година.прил. септемврийски, септемврийска, септемврийско, мн. септемврийски. Септемврийски дъжд.

септемвриец

мн. септемврийци, м. Участник в антиправителствените бунтове от септември 1923 год.

септемврийски

вж. септември

септемврийче

мн. септемврийчета, м. Истор. Член на детската организация с прокомунистическа ориентация ДПО “Септемврийче”, съществувала до 1990 г.

септет

мн. септети, (два) септета, м. Спец.
1. Музикално произведение със самостоятелни вокални или инструментални партии за седем изпълнители.
2. Състав от седем изпълнители.

септикопиемия

мед. Обща гнойна инфекция (сепсис) с метастази. Навлезлите в кръвообращението микроорганизми достигат капилярната мрежа на черния дроб, белите дробове, слезката и други органи, в които предизвикват вторични гнойни огнища.

септицемия

мед. Обща гнойна инфекция (сепсис) без метастази. Постъпване в кръвния ток на микроорганизми от първично гнойно огнище (бактериемия) или на техните токсини (токсинемия).

септичен

септична, септично, мн. септични, прил.
1. Който се отнася до сепсис.
2. Който предизвиква гноене.

септум

мед. Преграда — тънка стена, разделяща две кухини, напр. носна преграда, междукамерна преграда.

сера

сереш, мин. св. срах, мин. прич. срал, несв. Грубо. Изпускам изпражнения.
• Срах на метеното. — Разг. Провалям нещо, което е почти готово.

серафим

мн. серафими, (два) серафима, м. В християнската религия — шестокрил ангел от висш ранг.

сербез

прил., неизм. Разг. Дързък, смел. Сербез жена.

сербезлък

мн. сербезлъци, (два) сербезлъка, м. Разг. Дързост, смелост.
• Продавам сербезлък/сербезлъци. — Пренебр. Върша нещо, за да се покажа смел.

сервиз

мн. сервизи, (два) сервиза, м. Комплект от съдове за храна, за чай, за кафе, за алкохол и др. за определен брой хора, който е с еднотипна украса. Кристален сервиз за вино. мн. сервизи, (два) сервиза, м. Предприятие, което се занимава с поддържане и ремонт на битови уреди, автомобили и др. ; ремонтна база. Автомобилен сервиз.

сервизен

сервизна, сервизно, мн. сервизни, прил. Който е предназначен за извършване на услуги и поправки.
• Сервизно помещение. — Помещение за обслужване — баня, тоалетна, кухня и др.

сервилен

сервилна, сервилно, мн. сервилни, прил.
1. Който угодничи пред някого, като се подлага на унижение; раболепен.
2. Който съдържа или проявява раболепие, угодничество. Сервилен поглед.нареч. сервилно.

сервилнича

сервилничиш, мин. св. сервилничих, мин. прич. сервилничил, несв. Държа се сервилно.

сервилно

вж. сервилен

сервилност

вж. сервилен

сервирам

сервираш, несв. и св.; Какво.
1. Поднасям храна и пиене на маса. Можете да сервирате обяда.
2. Прен. Изненадвам с нещо. Какво ли ще ни сервира утрешният ден? сервираш, несв. и св. Изпълнявам сервис.

сервис

мн. сервиси, (два) сервиса, м. При някои спортни игри с топка — начален удар за вкарване на топката в игра и правото да се изпълни този удар.

сервитут

м., само ед. Предоставено от закона право за използване на чужд недвижим имот.прил. сервитутен, сервитутна, сервитутно, мн. сервитутни.

сервитутен

вж. сервитут

сервитьор

мн. сервитьори, м. Лице, което поднася храна и питиета в обществено заведение (ресторант, кафе, сладкарница и др. ).прил. сервитьорски, сервитьорска, сервитьорско, мн. сервитьорски.

сервитьорка

мн. сервитьорки, ж. Жена сервитьор.

сервитьорски

вж. сервитьор

сервитьорство

ср., само ед. Занятие на сервитьор.

сергиен

вж. сергия

сергия

мн. сергии, ж. Щанд на открито за продаване на различни стоки.прил. сергиен, сергийна, сергийно, мн. сергийни.

сердар

сердарят, сердаря, мн. сердари, м. Остар. Главатар, войвода.

сердарин

мн. сердари, м. Остар. Сердар.

серен

сярна, сярно, мн. серни, прил. Който се отнася до сяра или съдържа сяра. Серен двуокис.

серенада

мн. серенади, ж. Литературна или музикална творба — любовна песен, която се изпълнява като приветствие под прозореца на любимата в музикален съпровод.

сержант

мн. сержанти, м. Лице от низшия команден състав на войската или полицията.

сериал

мн. сериали, (два) сериала, м. Многосериен филм, обикн. телевизионен.

сериен

серийна, серийно, мн. серийни, прил.
1. Който се изготвя на серии по определен образец. Серийно производство.
2. Който се показва на серии. Сериен филм.нареч. серийно.

серийно

вж. сериен

сериозен

сериозна, сериозно, мн. сериозни, прил.
1. Замислен, строг, съсредоточен. Сериозен човек.
2. За лице, поглед — съсредоточен, изразяващ замисленост. Сериозни очи.
3. Съществен, важен, значим. Сериозна книга.
4. Който изисква повишено внимание поради съществуваща опасност от неблагоприятни последици. Сериозно положение.
5. На който може да се разчита. Сериозен кандидат.нареч. сериозно. Говоря ти сериозно.същ. сериозност, сериозността, ж.

сериозно

вж. сериозен

сериозност

вж. сериозен

серист

сериста, серисто, мн. серисти, прил.
• Сериста киселина. — Спец. Слаба киселина, съдържаща сяра.

серия

мн. серии, ж.
1. Поредица от еднородни предмети, изделия, действия и др. Серия опити.
2. Група или поредица предмети, изделия и др. , които са части от цяло. Серия от летни облекла.
3. Разг. Всяка една от относително завършените части на дълъг филм. Нови серии от игрален филм.
4. Разред, категория на ценни книжа или документи. Серия и номер на паспорт.
5. В спорта — участници в състезания, които стартират едновременно в последователно пускани групи. Спринтьорите стартираха в две серии.

серкме

мн. серкмета, ср. Кръгла рибарска мрежа.

сероводород

м., само ед. Спец. Газ с неприятен мирис на развалени яйца, който се образува при гниене на белтъчини.

серовъглерод

м., само ед. Спец. Безцветна леснозапалима течност с неприятна миризма с приложение в техниката и селското стопанство.

серодиагностика

мед. базира се на специфични антиген-антитяло реакции в кръвния серум. Използват се различни серологични реакции, напр. реакция аглутинация, реакция за свързване на комплемента (РСК) и др.

сероза

мед. Серозна ципа, която постила стените на телесните кухини (плеврална, перикардна, перитонеална). Изградена е от мезотел, базална мембрана и съединително-тъканна основа.

серозит

мед. Възпаление на серозна ципа — перитонит, перикардит, плеврит.

серотерапия

мед. Лечение със серум, при което в организма се вкарват готови антитела, които неутрализират микроорганизмите или техните токсини. Различават се: антитоксични (противотетаничен, противодифтериен и др. ), антибактериални (противоантраксен и противочумен) и антивирусни (против бяс, хеморагична треска) серуми.

серпантина

мн. серпантини, ж. Серпентина.

серпентина

мн. серпентини, ж.
1. Остри завои на път по стръмни склонове.
2. Дълга цветна хартиена лента, която се хвърля във въздуха по време на забави.
3. Спираловидно извита тръба.

серсем

мн. серсеми, м. Разг. Пренебр. Глупак, будала.

серсемин

мн. серсеми, м. Серсем.

серт

прил.[[]], неизм. Разг. Избухлив, сприхав; лют. Серт момиче.

сертификат

мн. сертификати, (два) сертификата, м. Официално писмено удостоверение за нещо, свидетелство. Хранителните стоки трябва да бъдат придружени от сертификат за годност.

серум

мн. серуми, (два) серума, м. Екстракт, получен от кръвта на имунизирани с болестотворни микроорганизми животни, който се употребява като предпазно лечебно средство.

сесия

мн. сесии, ж.
1. Заседания на учреждение или организация, които се повтарят периодично. На днешната сесия Народното събрание прие важни документи.
2. Период за полагане на изпити от студенти. Поправителна сесия.
3. Конференция по някакъв въпрос или във връзка с годишнина. Научна сесия.

сестра

мн. сестри, ж.
1. Дъщеря на същите родители или на единия от тях по отношение на останалите им деца. Имам две сестри.
2. Лице от средния медицински персонал в болнични заведения; медицинска сестра.
3. Прен. Жена, която е близка по убеждения, националност, положение и др. Братя и сестри българи!
4. Калугерка. Сестрите от женския манастир работеха на двора.същ. умал. сестрица, мн. сестрици, ж.същ. умал. сетриче, мн. сестричета, ср.същ. умал. сестричка, мн. сестрички, ж.

сестрин

сестрина, сестрино, мн. сестрини, прил. Който принадлежи на сестра или се отнася до нея. Сестрин дом. Сестрино дете.

сестриник

мн. сестриници, м. Разг. Син на сестрата (в 1 знач. ) по отношение на нейните братя и сестри.

сестриница

мн. сестриници, ж. Разг. Дъщеря на сестрата (в 1 знач. ) по отношение на нейните братя и сестри.

сестрински

сестринска, сестринско, мн. сестрински, прил.
1. Присъщ на сестра (в 1 знач. ). Сестрински чувства.
2. Който се отнася до медицинска сестра. Сестринско дело.

сестрица

вж. сестра

сестричка

вж. сестра

сет

сетът, сета, мн. сетове, (два) сета, м. Партия игра на тенис.

сетен

сетна, сетно, мн. сетни, прил. Последен. За сетен път му припомних обещанието. До сетния си дъх.

сетер

мн. сетери, (два) сетера, м. Порода ловно куче. Ирландски сетер.

сетивен

сетивна, сетивно, мн. сетивни, прил. Който се отнася до сетивата.същ. сетивност, сетивността, ж.нареч. сетивно.

сетивно

вж. сетивен

сетивност

вж. сетивен

сетнешен

сетнешна, сетнешно, мн. сетнешни, прил. По-късен, който става после. Сетнешните ни срещи.

сетнина

мн. сетнини, ж. Остар. Обикн. мн. Последици, резултати.

сетре

мн. сетрета, ср. Остар. Късо мъжко палто.

сетя

сетиш, мин. св. сетих, мин. прич. сетил, св. — вж. сещам.

сетя се

сетиш се, мин. св. сетих се, мин. прич. сетил се, св. — вж. сещам се.

сефте

мн. сефтета, ср. Разг.
1. Първа покупка.
2. Нещо, което се върши за първи път.нареч. сефте. Сефте се срещаме.
• Правя сефте. — Върша нещо за пръв път.

сефтосам

сефтосаш, св. — вж. сефтосвам.

сефтосвам

сефтосваш, несв. и сефтосам, св.; Какво. Разг. Върша или опитвам нещо за първи път. Сефтосах новата рокля.

сецам

сецаш, несв. Диал. Дърпам.
сецам се. — Дърпам се, придръпвам. Автомобилът не върви добре — сеца се нещо.

сецвам

сецваш, несв. и сецна, св. Диал. Сецам поединично или еднократно.
сецвам се/сецна се. — Сецам се поединично или еднократно.

сецесион

изк. Модернистично течение в изобразителното изкуство, архитектурата, дизайна, музиката в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. , започнало в Австрия и Германия, по-късно — в повечето европейски страни, Русия и САЩ. Характерно е с маниерността си, декоративност, стилизация и сантиментализъм.

сецна

сецнеш, мин. св. сецнах, мин. прич. сецнал, св. — вж. сецвам.

сеч

сечта, само ед. , ж.
1. Сечене на дървета.
2. Прен. Масово посичане на хора; клане.

сечение

мн. сечения, ср.
1. Фигура, образувана при пресичане на тяло с равнина. Напречно сечение.
2. Площ на такава фигура. Разрез с по-голямо сечение.
• Цезарево/кесарево сечение. — Коремен разрез за изваждане на детето при невъзможност за нормално раждане.

сечиво

мн. сечива, ср. Земеделски или занаятчийски инструмент.

сечище

мн. сечища, ср.
1. Част от гора, определена за изсичане.
2. Място, в което дърветата са изсечени. В сечището растяха диви ягоди.

сечко

м., само ед.
• Голям сечко. — Месец януари.
• Малък сечко. — Месец февруари. мн. сечковци, м. Твърдокрило насекомо с дълги пипала.

сешоар

мн. сешоари, (два) сешоара, м. Уред за сушене на коса.

сещам

сещаш, несв. и сетя, св.; Какво. Усещам, чувствам. Не сещам ни жега, ни студ.

сещам се

сещаш се, несв. и сетя се, св.
1. Идва ми на ум, хрумва ми.
2. Спомням си. Сетих се, че имам книгата, която искаш.
3. Досещам се, отгатвам. Не се сещам за какво говориш.

сея

сееш, мин. св. сях, мин. прич. сял, несв.; Какво.
1. Хвърлям семена в земята, за да израснат нови растения. Сея пшеница.
2. Прен. Разпространявам идеи, мисли, настроения и др. Сея омраза около себе си.
3. Прекарвам през сито; пресявам. Сея брашно. Сея пясък.
• Дето не го сееш, там никне. — Разг. Появява се неочаквано.
• Сея на корена му ряпа/просо. — Разг. Проявявам дребнавост, търся излишни подробности.

сеялка

мн. сеялки, ж. Машина за сеене. Редова сеялка.

сеяч

мн. сеячи, м. Човек, който сее.

сиаладенит

мед. Възпаление на слюнчена жлеза.

сиалолитиаза

мед. Образуване на конкременти в слюнчените жлези.

сиалорея

мед. Обилно отделяне на слюнка.

сиамка

мн. сиамки, ж. Разг. Сиамска котка.

сиамски

сиамска, сиамско, мн. сиамски, прил. Който се отнася до Сиам.
• Сиамска котка. — Порода котка, произхождаща от Сиам, с къса козина.
• Сиамски близнаци. —
1. Близнаци, които се раждат свързани, с общи органи.
2. Прен. Неразделни приятели.

сибила

мит. Според вярванията на древните гърци и римляни —жена, вдъхновена от божество да предсказва бъдещето.

сив

сива, сиво, мн. сиви, прил.
1. Който е с цвят на пепел, получен от смесването на бяла и черна боя. Сив вълк.
2. За коса, мустаци — прошарен, отчасти побелял. Сива коса.
3. Прен. Посредствен, еднообразен, с нищо незабележим. Сиво ежедневие.нареч. сиво.
• Сиво небе. — Облачно небе.

сивея

сивееш, мин. св. сивях, мин. прич. сивял, несв.
1. Придобивам сив цвят, ставам сив.
2. Сивея се. Какво сивее там?
сивея се. — Изглеждам сив, показвам се със сив цвят. В далечината се сивеят ниски къщи.

сивкав

сивкава, сивкаво, мн. сивкави, прил. Почти сив, възсив. Сивкаво палто.

сиво

вж. сив

сиво-

Първа съставна част на сложни думи със значение който има сив цвят или сива отсянка, напр. сиво-бял, сиво-жълт, сиво-зелен, сиво-кафяв, сиво-черен и др.

сивокос

сивокоса, сивокосо, мн. сивокоси, прил. Който има сива, прошарена коса.

сивоок

сивоока, сивооко, мн. сивооки, прил. Който има сиви очи.

сивота

ж., само ед.
1. Сив цвят.
2. Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието.

сигмоидит

мед. Възпаление на сигмовидното ободно черво — colon sigmoideum.

сигнал

мн. сигнали, (два) сигнала, м.
1. Условен знак за предаване на информация на разстояние. Светлинен сигнал. Радиосигнали.
2. Прен. Това, което служи като подтик за действие. Спорът послужи като сигнал за работа.
3. Прен. Това, което предупреждава, предизвестява опасност или нередност. Получихме сигнал за нарушенията на някои служители.

сигнален

сигнална, сигнално, мн. сигнални, прил. Който служи за даване на сигнал. Сигнална лампа.
• Първа сигнална система. — Спец. Условнорефлекторна дейност на човека и животните.
• Втора сигнална система. — Спец. Членоразделната реч като сигнална система при човека.

сигнализатор

мн. сигнализатори, (два) сигнализатора, м. Устройство, което дава сигнализация.

сигнализация

мн. сигнализации, ж.
1. Предаване на сигнали на разстояние.
2. Система от устройства за приемане и изпращане на сигнали.

сигнализирам

сигнализираш, несв. и св. Давам сигнал. При пожар сигнализирайте веднага в противопожарната служба.

сигналист

мн. сигналисти, м. Човек, който подава сигнали. Сигналистът да свири сбор.

сигнатура

мн. сигнатури, ж.
1. Знак върху книга в библиотека за нейното местоположение в книгохранилище.
2. Част от рецепта, в която се посочва начинът на употреба на предписаното лекарство.

сигурен

сигурна, сигурно, мн. сигурни, прил.
1. Който е уверен в нещо; убеден. Сигурен съм, че ще успееш.
2. Който не е изложен на опасност или риск. Сигурна работа. Сигурен път.
3. Който изразява увереност, убеденост, твърдост. Сигурни движения.
4. Който е неизбежен; неминуем. Всичко вървеше към сигурен провал.
5. На когото може да се разчита; надежден. Имам там сигурен приятел.същ. сигурност, сигурността, ж.
• Органи на сигурността. — Специализирани органи за защита на държавната сигурност и тайна.

сигурност

вж. сигурен

сиенит

м., само ед. Зърнеста скала, която се използва в строителството и скулптурата.прил. сиенитен, сиенитна, сиенитно, мн. сиенитни.

сизифов

сизифова, сизифово, мн. сизифови, прил.
• Сизифов труд. — Безполезна тежка работа.

сикоза

мед. Гноен фоликулит (възпаление на космения фоликул без засягане на мастната жлеза и околната тъкан) по брадата. Областта се зачервява, подува, става силно болезнена.

сила

мн. сили, ж.
1. Физическа или морална способност да се извършва дейност. Нямам сили да вървя нататък. Душевна сила.
2. Външно действие или енергия, която може да приведе едно тяло в движение или да промени движението му. Центробежни сили.
3. Спец. Интензитет, степен, величина, която е мярка за въздействие или взаимодействие. Сила на звука. Сила на светлината.
4. Обикн. мн. Материален източник на енергия или дейност. Природни сили. Производителни сили.
5. Власт, влияние, мощ. Сила на словото.
6. Способност за действие, която се отличава с напрегнатост, устременост. Сила на характера.
7. Само мн. Обществена група с характерни за нея признаци. Демократически сили. Реакционни сили.
8. Само мн. Войска. Военновъздушни сили.
9. Прен. Човек, който работи с успех в някаква област. Младите певчески сили на България се представиха блестящо на фестивала.
• Влизам/вляза в сила. — Започвам да се прилагам, да действам. Новият закон влиза в сила от 1 януари.
• В пълната си сила (съм). — В разгара си, в най-активния период. Предизборната кампания е в пълната си сила.
• Нечиста сила. — Зъл дух.
• Със сила. —
1. С усилие, с напрежение, трудно. Със сила измъкна кола от пясъка.
2. С насилие, насилствено. Влезе в стаята със сила.
• Конска сила. — Единица за мощност.
• Въоръжени сили. — Войска.

силабичен

силабична, силабично, мн. силабични, прил. Спец. Който е съобразен с редуване на групи с еднакъв брой срички.

силабически

силабическа, силабическо, мн. силабически, прил. Силабичен.
• Силабическо стихосложение. — Спец. Използване на еднакъв брой срички във всеки стих на поетическа творба.

силаботоничен

силаботонична, силаботонично, мн. силаботонични, прил. Спец. Който е изграден върху закономерно редуване на ударени и неударени срички.

силаботонически

силаботоническа, силаботоническо, мн. силаботонически, прил. Силаботоничен.

силаж

м., само ед. Спец. Консервирана храна за преживни животни, получена при ферментация на зелени фуражи.прил. силажен, силажна, силажно, мн. силажни. Силажна царевица. Силажна яма.

силажен

вж. силаж

силажирам

силажираш, несв. и св. Приготвям силаж.

силен

силна, силно, мн. силни, прил.
1. Който притежава физическа или морална сила. Силен човек.
2. Който е значителен по степен на проява, по величина. Силен дъжд. Силно земетресение. Силна болка. Силна омраза.
3. Който оказва голямо влияние. Силна партия. Силни доказателства. Силна реч.
4. Който действа с голяма сила поради своите качества. Силен алкохол. Силно кафе.
5. Мощен, могъщ. Силна армия.
6. Който много знае и умее; талантлив. Силен ученик. Силен кинорежисьор. Силен по рисуване.
• Силен на деня. — Влиятелен, властен.
• Силна храна. — Калорична храна, богата на витамини.

силикат

мн. силикати, (два) силиката, м.
1. Спец. Название на всички минерали или химически съединения, които съдържат силиций.

силикоза

ж., само ед. Спец. Белодробно заболяване в резултат на вдишване на кварцов прах.

силикон

м., само ед. Спец. Полимерно съединение на силиция — еластичен материал с широко приложение при изработването на изолатори, топлоустойчиви изделия, в пластичната хирургия и др.прил. силиконов, силиконова, силиконово, мн. силиконови.

силиконов

вж. силикон

силикотуберкулоза

мед. Силикоза асоциирана с туберкулозна инфекция на белите дробове.

силициев

вж. силиций

силиций

силицият, силиция, само ед., м. Спец. Химически елемент, който влиза в състава на скалите.прил. силициев, силициева, силициево, мн. силициеви. Силициева киселина.

силогизъм

мн. силогизми, (два) силогизъма, м. Спец. В логиката — умозаключение, изведено въз основа на две съждения; заключение, извод.

силоз

мн. силози, (два) силоза, м. Голям склад със специално предназначение (обикн. за съхранение на зърнени храни, брашно и др. ).

силон

м., само ед. Вид текстилна материя от изкуствено влакно.прил. силонов, силонова, силоново, мн. силонови. Силонови чорапи.

силует

мн. силуети, (два) силуета, м.
1. Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира. Върху витрината има интересен силует.
2. Очертание на контурите на човек или обект (обикн. в тъмнината); сянка. Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака. С тази рокля силуетът става по-елегантен.

силя

силиш, мин. св. силих и силих, мин. прич. силил и силил, несв.; Кого. Разг. Карам, принуждавам, насилвам. Силят ме да вървя с тях.
силя се. — Старая се с много усилия; напрягам се, мъча се, насилвам се. Силя се да вървя успоредно с тях.

силях

мн. силяхи, (два) силяха, м. Истор. Кожен пояс с прегради за поставяне на различни неща — нож, пищови, кремък и др.

симбиоза

ж., само ед. Спец. В биологията — взаимноизгодно съжителство на два различни организъма.прил. симбиозен, симбиозна, симбиозно, мн. симбиозни.

симбиозен

вж. симбиоза

симблефарон

мед. Срастване между клепачната и булбовата конюнктива, напр. при изгаряне, травми и др.

символ

мн. символи, (два) символа, м. Това, което служи за условен знак при обозначаването или възприемането на обект, идея, религиозна принадлежност, образ и др. Огромните паметници са символи на тоталитаризма.

символизирам

символизираш, несв. и св.; Какво. Символ съм на нещо; изпълнявам функция на символ. Сърцето символизира любов.

символизъм

м., само ед. Спец. В изкуството и литературата — индивидуалистично направление от края на ХIХ и началото на ХХ в. , представителите на което използват много символи.прил. символистичен, символистична, символистично, мн. символистични. Символистично стихотворение.

символика

ж., само ед.
1. Приписваното на лице, предмет, явление символично значение.
2. Съвкупност от символи. Обредна символика.

символист

мн. символисти, м. Привърженик и последовател на символизма. Българските символисти са малобройни.

символистичен

вж. символизъм

символистка

мн. символистки, ж. Жена символист.

символичен

символична, символично, мн. символични, прил. 1. Който служи за символ; условен. Символичен жест.
2. Прен. Разг. Който е застъпен в малка, слаба степен. В символично количество.

символически

символическа, символическо, мн. символически, прил. Символичен (в 1 знач. ).

симетричен

симетрична, симетрично, мн. симетрични, прил. Който е проява на симетрия; съразмерен. Симетрични триъгълници.

симетрия

мн. симетрии, ж. Пълно съответствие в разположението на частите на едно нещо по отношение на центъра му, на средата му или на една ос.

симид

мн. симиди, (два) симида, м. Питка от бяло брашно, заквасена със специална мая.

симидчийка

мн. симидчийки, ж. Жена симидчия.

симидчия

мн. симидчии, м. Човек, който прави и/или продава симиди.

симпатизант

мн. симпатизанти, м. Лице, което симпатизира на друго лице или на партия/организация, като ги подкрепя (обикн. в избори).

симпатизантка

мн. симпатизантки, ж. Жена симпатизант.

симпатизирам

симпатизираш, несв. и св.; на кого/на какво. Изпитвам или проявявам симпатия. Много хора му симпатизират.

симпатиков

мед. Отнасящ се до симпатиковата нервна система.

симпатиколитици

мед. Вещества, които потискат или премахват ефектите на възбудения симпатикус. Според локализацията на действието им биват: адреноблокери (α- и β-адреноблокери — блокират адренергичните рецептори) и пресинаптични симпатиколитици.

симпатикомиметици

мед. Вещества, които стимулират симпатикуса.

симпатикотония

мед. Състояние, при което е повишен тонуса на симпатикуса. Има съдови спазми, артериална хипертония, тахикардия и др.

симпатикус

мед. Симпатиков дял на вегетативната нервна система, който учестява сърдечната дейност, разширява бронхите и улеснява дишането, потиска моторната и секреторната функция на храносмилателния тракт, води до задръжка на урина чрез съкращение на сфинктера на пикочния мехур и дилатация на детрузора, разширява зеницата, повишава вътреочното налягане и др.

симпатичен

симпатична, симпатично, мн. симпатични, прил. Който предизвиква симпатия; привлекателен, приятен, обаятелен, очарователен. Симпатична жена.

симпатия

мн. симпатии, ж.
1. Предразположеност, влечение към някого или нещо. Усмивката му спечели моята симпатия.
2. Прен. Разг. Човек, към когото е насочено влечението; либе, изгора, севда.

симпатолитици

мед. вж. адренолитици

симпатомиметици

мед. вж. адреномиметици

симпозиум

мн. симпозиуми, (два) симпозиума, м. Престижен научен форум.

симптом

мн. симптоми, (два) симптома, м. Признак, предвестник на нещо. Първите симптоми на болестта се проявиха.

симптоматичен

симптоматична, симптоматично, мн. симптоматични, прил. Който е симптом за нещо. Симптоматично изказване.

симптоматически

симптоматическа, симптоматическо, мн. симптоматически, прил. Симптоматичен.

симулант

мн. симуланти, м. Човек, който симулира.прил. симулантски, симулантска, симулантско, мн. симулантски.

симулантка

мн. симулантки, ж. Жена симулант.

симулация

мн. симулации, ж. Симулиране; преструване.

симулирам

симулираш, несв. и св. Наподобявам нещо; преструвам се.същ. симулиране, ср.

симулиране

вж. симулирам

симултантен

симултантна, симултантно, мн. симултантни, прил. Едновременен, синхронен. Симултантен превод.

симфиза

мед. Свързване на две кости чрез влакнест хрущял, напр. лонна симфиза (symphysis pubica), образувана от масивна влакнестохрущялна плочка, която е срастнала със ставните повърхности на двете срамни кости на таза.

симфоничен

симфонична, симфонично, мн. симфонични, прил.
1. Който е със структура на симфония. Симфонична творба.
2. Който е предназначен за изпълнение на класическа музика. Симфоничен оркестър.

симфонически

симфоническа, симфоническо, мн. симфонически, прил. Симфоничен.

симфония

мн. симфонии, ж.
1. Спец. Голяма музикална творба, в която звучат множество различни инструменти. Седмата симфония на Шостакович.
2. Прен. Хармонично съчетаване, единство. Роклята е симфония в розово.

син

синът, сина, мн. синове, м.
1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Раждам син.
2. Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти. Син на родината си.същ. умал. синче, мн. синчета, ср. (в 1 знач. ).прил. синов, синова, синово, мн. синови.
• Кучи син. — Разг. Грубо. Негодник, мръсник.
• Мамин син/мамино синче. — Разг. Пренебр. Прекалено разглезено дете; галеник.
• Сине майчин! — Разг. Възклицание — обвинение към някого за негова простъпка.
• Сукин син. — Остар. Разг. Грубо. Негодник, мръсник. синя, синьо, мн. сини, прил. Който е с цвят на ясно небе. Синя блуза.
• Син домат. — Патладжан.
• Синя кръв. — За означаване на аристократичен произход.
• Ставам син-зелен. — Разг. Ядосвам се много, та пребледнявам.
• Синя каска. — Войник от омиротворителните сили на ООН.

синагога

мн. синагоги, ж. Храм, който обслужва еврейската религия.

синап

м., само ед. Кръстоцветно растение с малки жълти цветчета, което расте по нивите, както и семето му, което се използва в народната медицина.прил. синапен, синапена, синапено, мн. синапени.прил. синапов, синапова, синапово, мн. синапови.

синапен

вж. синап

синапов

вж. синап

синапс

мед. Специализирани мембранни контакти между две клетки, от които поне едната е нервна, чрез които се предава нервното възбуждение. Различават се електрични и химични синапси.

сингъл

мн. сингъли, (два) сингъла, м. Малка грамофонна плоча с по един запис на всяка страна.

синдактилия

мед. Вродена аномалия, при която пръстите на ръцете или краката са срастнали.

синдесмоза

мед. Съединение между кости чрез влакнеста съединителна тъкан, която е под формата на междукостни мембрани (напр. между костите на предмишницата), междукостни връзки (напр. lig. stylohyoideum) или участва в изграждането на шевовете на черепа.

синджир

мн. синджири, (два) синджира, м.
1. Верига от метални халки. Синджирът се заключва с катинар.
2. Вид проста плетка.същ. умал. синджирче, мн. синджирчета, ср. Ходя със сребърно синджирче на врата.прил. синджирен, синджирена, синджирено, мн. синджирени.

синджирче

вж. синджир

синдикален

синдикална, синдикално, мн. синдикални, прил. Който се отнася до професионални организации. Синдикална централа.

синдикат

мн. синдикати, (два) синдиката, м.
1. Професионална организация за защита на интересите на членовете и пред работодателя; профсъюз.
2. Вид обединение за съвместна дейност, което се стреми към монопол върху пазара.

синдром

мн. синдроми, (два) синдрома, м.
1. В медицината — група от симптоми, типични за дадено заболяване.
2. Прен. Група от характерни за определен тип поведение признаци.прил. синдромен, синдромна, синдромно, мн. синдромни.
• Синдром на придобитата имунна недостатъчност. — Спин.

синева

ж., само ед.
1. Синьо пространство, синя повърхност.
2. Небесният простор при ясно време, който има син цвят; лазур. Виж синевата през прозореца.

синекдоха

мн. синекдохи, ж. Спец. В литературознанието — стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част или обратно.

синекура

ж., само ед. Длъжност, за която се плаща, без да се изисква изпълнението на някакви задължения.прил. синекурен, синекурна, синекурно, мн. синекурни. Синекурна длъжност.

синекурен

вж. синекура

синергичен

мед. Действащ съвместно.

синехия

мед. Срастване между задната повърхност на ириса и лещата (стромални синехии) или между корена на ириса и роговицата в областта на камерния ъгъл (периферни синехии).

синец

мн. синци, (два) синеца, м. Вид мънисто. Украсиха коня със синци.

синея

синееш, мин. св. синях, мин. прич. синял, несв. Синея се.
синея се. — Откроявам се със своето синьо оцветяване. В далечината нещо се синее.

синигер

мн. синигери, (два) синигера, м. Вид пъстра пойна птица.прил. синигерски, синигерска, синигерско, мн. синигерски.

синина

мн. синини, ж.
1. Само ед. Син цвят.
2. Синьо петно под кожата на човек в резултат от спукване на кръвоносни съдове при удар. Краката на детето са в синини.

синка

ж., само ед. Вид синя боя, в разтвора на която се плакне прането, както и самият разтвор.

синкав

синкава, синкаво, мн. синкави, прил. Който наподобява синьо. Синкав здрач.

синковец

мн. синковци, м. Разг. Свойско неодобрително или хвалебствено название на мъж. Ще ми се мотаят из къщата тия синковци! Нашият синковец изненада всички с изпълнението си.

синкоп

мед. Краткотрайна загуба на съзнанието.

синкретизъм

м., само ед. Слятост, неразчлененост.прил. синкретичен, синкретична, синкретично, мн. синкретични. Синкретични образи.прил. синкретически, синкретическа, синкретическо, мн. синкретически.

синкретичен

вж. синкретизъм

синкретически

вж. синкретизъм

синов

вж. син

синовен

синовна синовно, мн. синовни, прил. Който характеризира отношенията на децата (син или дъщеря) към родителите. Синовен дълг.

синовиален

мед. Отнасящ се до синовията.

синовит

мед. Възпаление на синовиалната мембрана.

синовия

мед. Течността, която изпълва ставната кухина. Представлява кръвен диализат, към който се прибавя муцин, секретиран от синовиоцитите. Облекчава триенето между ставните хрущяли и ги изхранва.

синод

мн. синоди, (два) синода, м. Висшият ръководен орган на православната църква и сградата, в която се помещава. Светият Синод.прил. синодален, синодална, синодално, мн. синодални. Синодална църква.

синодален

вж. синод

синоним

мн. синоними, (два) синонима, м.
1. Спец. Дума, която е близка по значение, но различна по звуков състав с друга дума. Образни синоними.
2. Въплъщение, подобие, сходство.прил. синонимен, синонимна, синонимно, мн. синонимни. Синонимен речник.

синонимен

вж. синоним

синоптик

мн. синоптици, м. Метеоролог, който прави прогноза за времето.прил. синоптичен, синоптична, синоптично, мн. синоптични.прил. синоптически, синоптическа, синоптическо, мн. синоптически. Синоптична/синоптическа карта.

синоптичен

Който позволява с един поглед да се видят частите на едно цял, прегледен, нагледен.

синор

мн. синори, (два) синора, м. Граница, разделяща имотите на различни хора, обикн. нивите; межда, слог, бразда. Оттатък синора е нивата на кмета.прил. синорен, синорна, синорно, мн. синорни.

синорен

вж. синор

синтаксис

м., само ед. Спец. Дял от граматиката, който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреченията, както и техните разновидности.прил. синтактичен, синтактична, синтактично, мн. синтактични.прил. синтактически, синтактическа, синтактическо, мн. синтактически. Синтактичен/синтактически разбор.

синтактичен

вж. синтаксис

синтактически

вж. синтаксис

синтез

м., само ед.
1. Метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията.
2. Спец. В химията — процес на получаване на сложни химически съединения от прости.

синтеза

ж., само ед. Остар. синтез.

синтезирам

синтезираш, несв. и св.; Какво. Правя синтез; обобщавам. Да синтезираме всичко до тук.

синтесайзер

– вж. синтесайзър.

синтесайзър

и синтесайзер, мн. синтесайзъри и синтесайзери, (два) синтесайзъра и синтесайзера, м. Електронен клавирен музикален инструмент, който може да имитира различни инструменти.

синтетичен

синтетична, синтетично, мн. синтетични, прил.
1. Който се основава върху синтез. Синтетични разсъждения.
2. Който е склонен да синтезира, да обобщава.
3. Който е резултат от химически синтез; изкуствен. Синтетични влакна.

синтетически

синтетическа, синтетическо, мн. синтетически, прил. Синтетичен.

синтрон

Каменната седалка за архийереите в олтарната част на църква. На това място заседава епископския съвет.

синузит

м., само ед. Спец. Болезнено възпаление на синусите 1 .

синуит

мед. вж. синузит

синус

мн. синуси, (два) синуса, м. Обикн. мн. Изпълнена с въздух кухина в черепните кости.прил. синусен, синусна, синусно, мн. синусни.прил. синусов, синусова, синусово, мн. синусови. мн. синуси, (два) синуса, м. Спец. В математиката — тригонометрична функция, която е равна на отношението на всеки един от двата катета към хипотенузата.прил. синусен, синусна, синусно, мн. синусни.прил. синусов, синусова, синусово, мн. синусови.

синусен

вж. синус

синусов

вж. синус

синхондроза

мед. Свързване на кости чрез хиалинен или влакнест хрущял. Различават се постоянни синхондрози (напр. свързването на ребрата чрез хиалинен хрущял с гръдната кост, свързванията между прешлените и др. ) и временни синхондрози, при които хрущялът се замества от костно вещество преди завършване на растежа на тялото, напр. между трите части на тазовата кост и др.

синхрон

м., само ед. Едновременно действие. Постигам синхрон между движенията на ръката и краката. Има синхрон. Липсва синхрон.

синхронен

синхронна, синхронно, мн. синхронни, прил. Който се осъществява по едно и също време; едновременен. Синхронно движение.нареч. синхронно.

синхронизация

ж., само ед. Синхронизиране.

синхронизирам

синхронизираш, несв. и св.; Какво. Довеждам до синхрон; уеднаквявам по време. Трябва да синхронизираме всяка своя стъпка.същ. синхронизиране, ср.

синхронизиране

вж. синхронизирам

синхронизъм

м., само ед. Едновременност.прил. синхроничен, синхронична, синхронично, мн. синхронични.прил. синхронически, синхроническа, синхроническо, мн. синхронически.

синхроничен

вж. синхронизъм

синхронически

вж. синхронизъм

синцитиум

мед. Многоядрена клетъчна структура, формирана от съединяването на много клетки.

синче

вж. син

синчец

м., само ед. Едно от първите пролетни цветя със сини гроздовидни цветове.

сипаница

ж., само ед. Разг. Вариола, едра шарка.

сипаничав

сипаничава, сипаничаво, мн. сипаничави, прил.
1. Който е болен от сипаница.
2. За лице на човек — със следи (като) от сипаница.

сипвам

сипваш, несв. и сипя2, св.; Какво. Прехвърлям течност, зърно или праховидно вещество от един съд в друг или върху нещо. Сипвам ракия в чашата. Сипвам вода на цветето. Сипвам брашно в млякото.

сипвам се

сипваш се, несв. и сипна се, св. Разг. Само в трето лице, ед. и в мн. За множество — събирам се изведнъж на едно място; струпвам се.
• Зора се сипва. — Разсъмва се.

сипей

сипеят, сипея, мн. сипеи, (два) сипея, м. В планината — стръмно място, покрито с дребни камъчета. Вървя по сипей.

сипкав

сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил.
1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто.
2. За глас — пресипнал.

сипна се

сипнеш се, мин. св. сипнах се, мин. прич. сипнал се, св. — вж. сипвам се.

сипя

I.сѝпеш, мин. св. сѝпах и сипа̀х, мин. прич. сѝпал и сипа̀л, несв.; Какво.1. Правя да пада, да покрива в голямо количество или във висока степен. Заводът сипе прах в цялата околност.2. Прен. За думи, изрази — засипвам, трупам, ръся. Сипя обиди. Сипеше лъжа след лъжа.
• Сипя огън и жупел. — Остро, яростно критикувам, нападам някого. II.сѝпеш, мин. св. сѝпах и сипа̀х, мин. прич. сѝпал и сипа̀л, св. — вж. сипвам.

сипя се

сипеш се, мин. св. сипах се и сипах се, мин. прич. сипал се и сипал се, несв. Роня се, падам, разпадам се. Тихо се сипе първият сняг.

сирак

мн. сираци, м. Дете, чиито родители (или един от тях) са умрели.същ. умал. сираче, мн. сирачета, ср.прил. сирашки, сирашка, сирашко, мн. сирашки. Сирашка съдба.
• Кръгъл сирак. — Дете, на което са умрели и двамата родители.

сираче

вж. сирак

сирашки

вж. сирак

сирена

мн. сирени, ж. В митологията — същество с тяло на жена и с опашка на риба, което омайва моряците с песните си. мн. сирени, ж. Сигнализиращ апарат, който произвежда силен продължителен звук, подобен на писък.

сиренар

сиренарят, сиренаря, мн. сиренари, м.
1. Човек, който произвежда сирене.
2. Разг. Човек, който много обича да яде сирене.прил. сиренарски, сиренарска, сиренарско, мн. сиренарски.

сиренарка

мн. сиренарки, ж. Жена сиренар.

сирене

мн. сиренета, ср.
1. Само ед. Млечен продукт, който се получава при втвърдяване на млякото по специална технология. Овче сирене.
2. Вид от този млечен продукт. Сирене “Крема”. В магазина има различни сиренета.

сиреняв

сиренява, сиреняво, мн. сиреняви, прил. Разг. Който е направен със сирене. Сиренява чорба.

сирингомиелия

мед. Формиране на кухини, обикновено в шийната област на гръбначния мозък. Стените на тези кухини са образувани от глиална тъкан. Различават се вродена и придобита сирингомиелия, в резултат от травми, възпалителни процеси и др. Протича със загуба на усета за болка и температура, парестезии, парези и др.

сиромах

мн. сиромаси, м. Разг.
1. Беден човек.
2. Прен. Човек, който предизвиква съчувствие, състрадание, съжаление; клетник. Сиромах Иванчо, остана сам и няма кой да му помогне!прил. сиромашки, сиромашка, сиромашко, мн. сиромашки.
• Сиромашко лято. — Разг. Топлите есенни дни след приключване на полската работа.

сиромахкиня

мн. сиромахкини, ж. Разг. Жена сиромах.

сиромашия

ж., само ед.
1. Състояние на сиромах; бедност, оскъдица, немотия. Живея в сиромашия.
2. Разг. Съвкупност от всички сиромаси, бедняци в обществото; беднотия.

сиромашки

вж. сиромах

сироп

мн. сиропи, (два) сиропа, м.
1. Само ед. Наситен разтвор на захар в плодов сок или във вода. Сироп от боровинки.
2. Спец. Само ед. В медицината — лекарство, което се приема като подсладена течност.
3. Разг. Вид или порция от такъв разтвор на захар. Купих два сиропа за кашлица.прил. сиропен, сиропена, сиропено, мн. сиропени.

сиропен

вж. сироп

сиропиталище

мн. сиропиталища, ср. Обществено заведение, в което се отглеждат сираци, изоставени или бедни деца; майчин дом.прил. сиропиталищен, сиропиталищна, сиропиталищно, мн. сиропиталищни.

сиропиталищен

вж. сиропиталище

сирота

мн. сироти, ж. и м. Остар. Разг.
1. Сирак.
2. Нещастник, клетник, сиромах (във 2 знач. ).прил. сиротен, сиротна, сиротно, мн. сиротни. Сиротна песен.

сиротен

вж. сирота

сиря

сириш, мин. св. сирих и сирих, мин. прич. сирил и сирил, несв.; Какво. Приготвям сирене от мляко; подсирвам.

система

мн. системи, ж.
1. Определен ред, по който са организирани частите на цялото, съобразен с връзките между тях. Трябва да приведа знанията си в система.
2. Начин на организиране, обмислен план за дейност. Избирателна система.
3. Цялост, частите на която са разположени по строго определен начин. Хималайска система.
4. Форма на организация на обществото; обществен строй. Комунистическа система.
5. Съвкупност от организации, учреждения и др. , обединени от обща цел. Работя в системата на образованието.
6. Принципно техническо устройство на нещо; начин на конструиране.
7. Прен. Навик. Пороците не трябва да се превръщат в система.

систематизирам

систематизираш, несв. и св.; Какво. Подреждам в система (в 1 знач. ). Систематизирам знания.същ. систематизиране, ср.

систематизиране

вж. систематизирам

систематичен

систематична, систематично, мн. систематични, прил.
1. Който се извършва по определен ред, който следва определена система (в 1 знач. ). Систематични наблюдения.
2. Който се е превърнал в навик; системен. Систематични отсъствия.
• Систематичен каталог. — Спец. В библиотеките — каталог, подреден според областите, към които се отнасят книгите.

систематически

систематическа, систематическо, мн. систематически, прил. Систематичен.

системен

системна, системно, мн. системни, прил.
1. Който следва определена система (в 1 знач. ); систематичен, систематически. Системни наблюдения.
2. Който се е превърнал в навик; систематичен, систематически. Системни отсъствия.нареч. системно.същ. системност, системността, ж.

системно

вж. системен

системност

вж. системен

систола

мед. Фаза на сърдечния цикъл, през която мускулатурата на сърцето (на предсърдията или на камерите) е контрахирана. При систола на камерите кръвта от лявата камера се изтласква в аортата, а от дясната камера в белодробната артерия.

систолен

мед. Отнасящ се до систолата.

сит

сита, сито, мн. сити, прил.
1. Който не чувства глад, който се е нахранил. Не ми сипвай повече — сит съм.
2. Остар. За храна — който насища; хранителен, питателен, обилен.
3. Прен. Който е изпитал достатъчно, който се е наситил на нещо. Сит съм на твоята хубост, на твойта лъжовна усмивка.същ. ситост, ситостта, ж.

ситен

ситна, ситно, мн. ситни, прил.
1. Който е на малки, дребни частици; дребен. Ситен прах. Ситно зърно. Ситна захар.
2. Разг. Малък, дребен. Я го виж какъв е ситен.
3. За мрежа — гъст, сбит. Ситна цедка. • Ситен-дребен. Много малък.

ситнеж

м., само ед. Разг. Множество от ситни предмети или лица; дребосък. Ситнежът тръгва на училище.

ситня

и ситня, ситниш и ситниш, мин. св. ситних и ситних, мин. прич. ситнил и ситнил, несв. Разг.
1. Вървя с малки стъпки, крачки. Момата ситни към извора.
2. За дъжд — валя на ситни капки.

сито

мн. сита, ср.
1. Съд за пресяване, който е съставен от ситна мрежа върху специална рамка.
2. Прен. Разг. Труднопреодолимо условие; препятствие, подбор. Преминах през много сита, докато ме назначат.

ситост

вж. сит

ситуационен

вж. ситуация

ситуация

мн. ситуации, ж. Положение, състояние, съпровождащи обстоятелства. Ситуацията е известна на всички.прил. ситуационен, ситуационна, ситуационно, мн. ситуационни.

сифилом

мед. Сифилитичен гранулом, гума — състои се от централна зона на коагулационна некриза, около която има слой от епителоидни клетки, лимфоцити, плазмоцити, гигантски клетки тип Лангханс. Следва широк вал от фибробласти. Гумите се формират в третичния стадий на сифилиса, най-често в черния дроб, тестисите, съдовата стена, кожата и др.

сифон

мн. сифони, (два) сифона, м.
1. Приспособление за преливане на течности от висок в нисък съд посредством извита тръба.
2. Съд за приготвяне и съхраняване на газирана вода.
3. Приспособление към клозети, мивки, което пропуска водата, но не позволява на миризмата да прониква от канализацията в жилищните помещения.
4. Жарг. Глупав, прост човек.прил. сифонен, сифонна, сифонно, мн. сифонни.

сифонен

вж. сифон

сияен

сияйна, сияйно, мн. сияйни, прил. Който сияе; блестящ, бляскав, лъчист, искрящ, лъчезарен. Сияйна зора. Сияйна усмивка.същ. сияйност, сияйността, ж.

сияйност

вж. сияен

сияние

мн. сияния, ср. Ярка светлина, излъчвана от горящ, блестящ предмет или отразявана от някаква повърхност. Сиянието на Земята. Северно сияние.

сиятелство

мн. сиятелства, ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство.

сияя

сияеш, мин. св. сиях, мин. прич. сиял, несв.
1. Излъчвам ярка светлина или блестя с отразена светлина. Слънцето сияе. Прозорците сияят от чистота.
2. Прен. Външният ми вид изразява силни положителни чувства — радост, любов, възхищение и др. Лицето и сияеше от обич.
3. Прен. Изпъквам, силно се отличавам от другите. Тя сияе сред момите със своята красота.

скабиес

мед. Паразитно заболяване, характеризиращо се със силен сърбеж и обрив по кожата между пръстите на ръцете и краката, по лактите, корема и др. Причинява се от Acarus scabiei.

скабрици

Диал.
чирози

сказание

мн. сказания, ср. Митологизиран разказ за отдавна минали събития; предание, легенда, мит, приказка.

сказуемен

вж. сказуемо

сказуемо

мн. сказуеми, ср. Спец. В граматиката — главна част на изречението, която означава действието или състоянието на предмета, назован с подлога, и се изразява морфологически чрез глагол.прил. сказуемен, сказуемна, сказуемно, мн. сказуемни.
• Сказуемно определение. — Спец. В граматиката — второстепенна част на изречението, която пояснява подлога или допълнението чрез сказуемото.

скакалец

мн. скакалци, (два) скакалеца, м.
1. Ливадно насекомо, обикн. зелено на цвят, което има дълги задни крака и се придвижва, като отскача силно на тях.
2. Насекомо вредител, придвижващо се на рояци и нанасящо големи щети на земеделските култури.

скала

мн. скали, ж. Линия в уреди, апарати и др. с нанесени по нея деления за измерване на различни стойности или за избор на програма и др. Скала на радиоприемник. Скала на термометър. мн. скали, ж.
1. Монолитен голям каменен блок, който обикновено се издига над земната повърхност; канара, чукар, зъбер.
2. Спец. Еднороден в геоложко отношение камък. Варовикова скала.прил. скален, скална, скално, мн. скални. Скален масив.

скален

вж. скала

скалист

скалиста, скалисто, мн. скалисти, прил. В който има много скали, който е осеян с много скали. Скалиста местност.

скалп

скалпът, скалпа, мн. скалпове, (два) скалпа, м. Одраната кожа от връхната част на черепа заедно с косата, която служи като военен трофей у някои диви племена и народи.

скалпел

мн. скалпели, (два) скалпела, м. Остър хирургически нож.

скалпирам

скалпираш, несв. и св.; Кого.
1. Отделям скалпа на човек. Индианците скалпират белите.
2. Разг. Ирон. Убивам, одирам.същ. скалпиране, ср.

скалпиране

вж. скалпирам

скалъпвам

скалъпваш, несв. и скалъпя, св.; Какво. Разг. Пренебр.
1. Правя набързо, без да влагам старание, професионализъм; нагаждам, стъкмявам. Скалъпвам материал за конференция.
2. Измислям, изфабрикувам. Скалъпиха този слух, та да очернят човека.

скалъпя

скалъпиш, мин. св. скалъпих, мин. прич. скалъпил, св. — вж. скалъпвам.

скамейка

мн. скамейки, ж. Сковано приспособление за сядане на няколко души; пейка.

скандал

мн. скандали, (два) скандала, м.
1. Шумна и неприлична караница; кавга. Правя постоянно скандали и никаква полза.
2. Предизвикателна постъпка, която е в противоречие с обществения морал и възмущава голяма част от хората; безобразие, позор, безчестие. Всяко негово движение е свързано със скандал.прил. скандален, скандална, скандално, мн. скандални. Скандална постъпка.

скандалджийка

мн. скандалджийки, ж. Жена скандалджия.

скандалджия

мн. скандалджии, м. Човек, който обича да прави скандали (в 1 знач. ).

скандален

вж. скандал

скандализирам

скандализираш, несв. и св.; Кого, какво. Възмущавам с поведението си. Скандализира го нейната постъпка. Държанието му скандализира обществото.
скандализирам се. — Ставам възмутен от постъпка или явление, които нарушават чувството ми за морал, приличие.

скандирам

скандираш, несв. и св.
1. Произнасям думите на стихове, като отделям ритмичните групи, спазвайки стихотворната стъпка.
2. Произнасям високо в такт заедно с други.същ. скандиране, ср.

скандиране

вж. скандирам

скапан

скапана, скапано, мн. скапани, прил.
1. Разг. Изгнил, разложен. Скапани круши.
2. Прен. Жарг. Много лош; отвратителен. Скапан живот.
3. Прен. Жарг. Крайно уморен; изтощен. Скапан съм.нареч. скапано.същ. скапаност, скапаността, ж.

скапано

вж. скапан

скапвам се

скапваш се, несв. и скапя се, св.
1. Разг. Развалям се, ставам негоден; изгнивам, сплувам се. Ябълките в мазето се скапаха.
2. Прен. Жарг. Премного се уморявам. Скапах се от копане.

скапула

мед. Лопатка — плоска триъгълна кост, разположена между мускулите на гърба на ниво от ІІ до VІІІ ребро.

скапуларен

мед. Лопатков, отнасящ се до лопатката.

скапя се

скапеш се, мин. св. скапах се, мин. прич. скапал се, св. — вж. скапвам се.

скара

мн. скари, ж.
1. Нагорещявана метална решетка, върху която се пече месо, зеленчук и др. Опекох чушките на скара.
2. Само ед. Приготвеното чрез печене на метална решетка месо. Мешана скара.
3. Специална чугунена решетка в долната част на печка, която служи за пропускане на въздух при горене или за прочистване от пепел.
4. Всеки предмет, който е с форма на дървена или метална решетка.

скарам

скараш, св. — вж. скарвам.

скаран

скарана, скарано, мн. скарани, прил.
1. Който е в лоши отношения с друг. Скаран съм с жена си. Ние сме скарани от дълго време и не си говорим.
2. Прен. Обикн. ирон. Който не разбира, не проумява. Той е скаран с математиката.

скарвам

скарваш, несв. и скарам, св.; Кого. Предизвиквам свада, кавга между познати, близки или приятели; смразявам. Скарах ги така, че години наред не си проговориха.
скарвам се/скарам се. 1. — На кого. Карам се еднократно. Скараха и се, че е закъсняла.
2. С кого. Преставам да съм близък; смразявам се, спречквам се, сдърпвам се, разсърдвам се. Скараха се за половин декар лозе.същ. скарване, ср.

скарване

вж. скарвам

скарида

мн. скариди, ж. Дребно морско раче, което се използва за храна, като се вари, докато стане червеникаво.

скарификация

мед. Извършване на повърхностни разрези на кожата, напр. при ваксиниране, при кожно-алергични тестове.

скарлатина

ж., само ед. Тежка заразна болест със специфичен обрив по кожата, от която боледуват предимно деца.прил. скарлатинен, скарлатинена, скарлатинено, мн. скарлатинени.

скастря

скастриш, мин. св. скастрих, мин. прич. скастрил, св. — вж. скастрям.

скастрям

скастряш, несв. и скастря, св.; Кого. Разг. Внезапно се скарвам на някого с груб тон по повод на негова постъпка или на негови думи; скарвам се, смъмрям, сгълчавам, нахоквам, срязвам. Жена му го скастри набързо и той замълча.

скат

скатът, ската, мн. скатове, (два) ската, м. Склон, наклон. скатът, ската, мн. скатове, (два) ската, м. Голяма хищна морска риба със сплеснато тяло.

скатавам

скатаваш, несв. и скатая, св.
1. Разг. Какво. Сгъвам, нагъвам по определен начин, за да придобие желаната форма. Скатавам чаршафи.
2. Прен. Жарг. Кого. Крия, прикривам. Гаджето ще ме скатае пред учителя.
3. Прен. Жарг. Какво. Прибирам, заделям. Скатах малко парички.
скатавам се/скатая се. — Крия се, укривам се, за да не ми възложат работа. Скатах се от копането.

скатая

скатаеш, мин. св. скатах, мин. прич. скатал, св. — вж. скатавам.

скафандър

мн. скафандри, (два) скафандъра, м. Специален водолазен или космонавтски костюм със сферичен шлем с прозорче за гледане и система за дишане.

скача

скачиш, мин. св. скачих, мин. прич. скачил, св. — вж. скачвам.

скачам

скачаш, несв. и скоча, св.
1. Премествам се със скок от едно място на друго в хоризонтална или във вертикална посока. Скачам с два крака. Скачам от терасата.
2. Движа се нагоре-надолу, като се отблъсквам с крака от земята. Децата скачат из двора.
3. Рязко се изправям на крака. Скочих от леглото, защото закъснявах за работа.същ. скачане, ср.

скачане

вж. скачам

скачвам

скачваш, несв. и скача, св.; Какво. Прикрепвам трайно едно нещо о друго; свързвам, съединявам. Космическият кораб беше скачен със станцията. Скачвам водопроводни тръби.същ. скачване, ср.

скачване

вж. скачвам

сквама

мед. 1. Люспа — излющени рогови клетки под формата на люспи.
2. Пластинка, подобна на люспа кост, напр. squama frontalis — люспа на челната кост.

сквамозен

мед. Люспест, покрит с люспи.

сквасвам

сквасваш, несв. и сквася, св.; Какво. Квася, подквасвам.
сквасвам се/сквася се. — Ставам подквасен. Млякото се е сквасило.

сквася

сквасиш, мин. св. сквасих, мин. прич. сквасил, св. — вж. сквасвам.

скверен

скверна, скверно, мн. скверни, прил.
1. Който буди неприязън, погнуса; гаден, недостоен, противен. Скверни думи.
2. Който не е съобразен с моралните норми; низък, непристоен, срамен. Скверни помисли.нареч. скверно.същ. скверност, скверността, ж.

скверно

вж. скверен

сквернословие

вж. сквернословя

сквернословя

сквернословиш, мин. св. сквернослових, мин. прич. сквернословил, несв. Говоря с неприлични, обидни, скверни думи.същ. сквернословие, мн. сквернословия, ср.

скверност

вж. скверен

скверня

скверниш, мин. св. скверних, мин. прич. сквернил, несв.; Кого, какво. С действия или с думи петня, опозорявам, очерням, безчестя. Лоши хора сквернят гробовете, безчестят умрелите.

скеле

мн. скелета, ср. Метална или дървена конструкция, която позволява на строителните работници да се качват на по-високо и да извършват работа от нея.

скелет

мн. скелети, (два) скелета, м.
1. Костната конструкция на човешко или животинско тяло.
2. Спец. Опорна конструкция на сграда, машина и др.
3. Прен. Разг. Много слаб човек.прил. скелетен, скелетна, скелетно, мн. скелетни.

скелетен

вж. скелет

скенер

мн. скенери, (два) скенера, м. Спец. В медицината — апарат, който позволява детайлен оглед на вътрешността на човешкото тяло, като показва различни сечения.

скептик

мн. скептици, м. Човек, който към всичко се отнася резервирано и със съмнение; неверник, негативист, песимист.

скептицизъм

м., само ед.
1. Спец. Философско направление, което се съмнява във възможността за постигане на обективната истина.
2. Недоверчиво отношение, проявяващо се в крайно съмнение. Проявите на скептицизъм след развоя на войната зачестяват.прил. скептичен, скептична, скептично, мн. скептични.прил. скептически, скептическа, скептическо, мн. скептически.

скептичен

вж. скептицизъм

скептически

вж. скептицизъм

скеч

скечът, скеча, мн. скечове, (два) скеча, м. Забавно представление, в което едновременно има музика, шеги и танци.

ски

мн.[[]], ска, ж. Двойка изгладени тесни и дълги дъски за пързаляне върху сняг с остър и леко подгънат преден край, които се прикрепват към краката със специална машинка.

ски-

Първа съставна част на сложни думи, която означава:
1. Който е предназначен за ски, напр. ски-вакса, ски-обувки и др.
2. Който се отнася към упражняване на спорт със ски, напр. ски-скок, ски-спускане, ски-състезание, ски-шанца и др.

ски-спорт

мн. ски-спортове, (два) ски-спорта, м. Вид спорт със ски.

скиаскопия

мед. Метод за изследване на рефракцията на окото чрез осветяване на ретината и наблюдаване лъчите излизащи от окото.

скилида

мн. скилиди, ж. Скилидка.

скилидка

мн. скилидки, ж. Отделно лукче от глава чесън; чесънче. Всяка скилидка чесън трябва да се обели.

скимва ми

(или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и скимне ми, св.; безл. Разг. Приисква ми се внезапно да направя нещо и започвам да го правя, без да разсъждавам, без да го обмисля. Скимна ми да си купя нова рокля.

скимне ми

мин. св. скимна ми, мин. прич. скимнало ми, св. — вж. скимва ми.

скимтене

вж. скимтя

скимтя

скимтиш, мин. св. скимтях, мин. прич. скимтял, несв.
1. За животно, обикн. куче — издавам тънки провлачени звуци като израз на някакво приятно или неприятно усещане. Ритнах кучето и то започна да скимти.
2. Разг. Наподобявам звуците, които издава куче, като израз на някакво чувство — най-често неприятно; хленча. Стига си скимтяла!същ. скимтене, ср.

скиния

Библейско тълкуване: Шатърът, който Мойсей, по повеление Божие направи, за да си извършват евреите богослуженията до съграждането на храма. Божиите наставления, и разказът върху изпълнението на тези наставления се съдържат в Из. 25гл. , и в следващите глави. Тя се нарича повече "скиния на събранието", а понякога "скиния на свидетелството".

Скинията е имала издължен правоъгълен вид, и е била тридесет лакти дълга, десет широка, и десет висока — Из. 26:15-30, 36:20-30. Двете й страни и задната (западната), са били съградени от дъски от дърво ситим, обковани със злато и отдолу с твърди сребърни подложки. Дъските отвън, са имали златообковани вереи от дърво ситим, които са били провирани през златни колчета, приковани върху дъските. На източната страна, където е било входът, не е имало дъски, но пет изправени ситимови стълбове, също обковани със злато и със златни куки, за които са били изляни пет медни подложки. Така издигнатата скиния, е била покривана с четири различни покривки: първата и вътрешна покривка, която се състояла от десет опони, е била от препреден висон, великолепно обшита с образи на херувими, и напъстрена със синьо, мораво и червено; тя е съставлявала красивия таван. Втората покривка, състояща се от единадесет опони, е била от козина; третата от овнешки очервени кожи, а четвъртата покривка или прикривалото от язовски кожи. Виж Язовски кожи. По-горе казахме, че източната страна на скинията не е била покрита с дъски, но е имала пет стълба от ситим; затова тя се е затваряла с богато-обшит закров, окачен на тези стълбове — Из. 26:36.

Такава е била отвън свещената скиния, която е била разделена на две отделения, посредством четири златообковани стълба от ситим, като стълбовете, които по-преди описахме, и два и половина лакти далеч един от друг; само че те са имали вместо медни сребърни подложки — Из. 26:32, 36:36. На тези стълбове е била окачена завеса, направена от същите вещества, от каквито е бил направен закровът на източната страна — Из. 26:31-33, 36:35; Евр. 9:3. Така вътрешността на скинията е била подразделена, предполага се, на същите съразмерни части, както по-късно храмът, който бе саграден по нея. Две трети от дължината й, са били заети от първото отделение, (или Святото място), и една трета от второто, (или Светая светих), което ще рече, първото е било двадесет лакти дълго, десет широко, и десет високо, а последното, по десет лакти на всяка страна. За отбелязване е, че нито в Святото място, нито в Светая светих, е имало някакъв прозорец. Ето защо е било нужен светилник в отделението, където се е свещенодействало. Скинията, която описахме по-горе, е стояла на отворено място, или продълговат двор, сто лакти дълъг и петдесет широк — Из. 27:18. Този двор е бил обиколен с медни стълбове, които са имали сребърни свърски, и са били по пет лакти далеч един от друг, по двадесет стълба на северната и южната страна и по десет на източната и западната. Стълбовете са стояли на медни подложки, и са били завързвани за медни колчета, забити в земята — Из. 38:10,17,20. Височината им е била вероятно пет лакти, защото всяка от завесите, които са били закачени за тях е била пет лакти висока — Из. 38:18. Тези завеси, които са представлявали един вид ограда около дворът, са били от бял препреден висон — Из. 27:9, 38:9,16, а на вратата към изток имало закров, направен от синьо, мораво и червено и препреден висон, с въжета, за да се вдига или сваля, когато свещениците влизали в дворът — Из. 27:16, 38:18. В този двор, е стоял олтарът на всеизгарянето и умивалницата. Този олтар е бил положен срещу дворните врата и вратата на скинията, но по-близо до първите — Из. 40:6,29; умивалницата стояла между олтара на всеизгарянето и вратата на скинията — Из. 40:30. В дворът израилтяните принасяли приношенията, оброците и молитвите си.

Макар скинията и да е стояла в дворът, нямаме причина да мислим, че тя е била в средата му. По-вероятно е пространството на източният край, да е било по петдесет лакти на дължина и на ширина; и наистина, по-тясно място би било недостатъчно за работата, която щяла да се върши в него, и за хората, които са щели да присъствуват на богослужение. Да видим сега какво е съдържала скинията.

В Святото място, където само свещенниците са имали право да влизат — Евр. 9:6, е имало три забележителни неща, или: златният олтар, трапезата за присъствените хлябове, и светилникът за светилата. Златният олтар бил положен в средата на светилището пред завесата — Из. 30:6-10, 40:26,27, и над него се кадило тамян всяка сутрин и вечер — Из. 30:7,8. Трапезата за присъствените хлябове, е стояла откъм северната страна на златния олтар, т. е. от дясната страна на свещеника като влизал — Из. 26:35, 40:22,23, а на южната страна на Святото място, е бил златният светилник — Из. 25:31-39. В Светая светих, където само първосвещенникът влизал веднъж в годината, стоял ковчегът покрит с очистилището и херувимите.

Употребеното за украшение на скинията злато и сребро, се оценява на повече от 200,000 лири. Забележителната и великолепна сграда, която описахме, е била издигната в Синайската пустиня, в първият ден на първият месец, на втората година, след изходът на израилтяните от Египет — Из. 40:17. След издигането на скинията, тя и нейните съдове били помазани със свят елей — Из. 40:9-11, и осветени с кръв — Из. 24:6-8; Евр. 9:21. Олтарът за всеизгарянията, се освещавал с жертви, които са се принасяли седем дни — Из. 29:37; богатите приноси, които през това време са принасяли князете на племената, са се употребявали за свещенодействието в светилището — Чис. 7гл.

Скинията е била построена така, че да може да се разглобява на части, когато е трябвало. Това е било необходимо, защото тя е била назначена за израилтяните през пътуването им из пустинята. Тя се е движела и спирала, според направлението на огненият и на облачният стълб. Колкото пъти израилтяните се местили, свещенниците са я разглобявали на части, които Левитите носили — Чис. 4гл. Навсякъде, където разполагали стан, тя се поставяла сред шатрите им, които се разпъвали във вид на четвероъгълник, всяко племе при хоругвата си, и на разстояние две хиляди лакти от скинията, а Мойсей, Аарон, свещенниците и Левитите, се установявали близо около скинията.

Не се знае докога е просъществувала скинията. През завоюването на Ханаан, тя е стояла в Галгал — И. Н. 4:19, 10:43. След завоюването на тази страна, тя била поставена в Сило — И. Н. 18:1; 1Цар. 1:3. В 2Цар. 6:17 и в 1Лет. 15:1, се казва че Давид приготвил, и положил скиния в Ерусалим, заради ковчегът Господен, който по-напред стоял много време в Кириатиарим, а после в домът на Овид-едом — 1Лет. 13:6,14; 2Цар. 6:11,12. От 1Лет. 21:29, се вижда, че Мойсеевата скиния, е била още в Гаваон през онова време; от тук следва, че ковчегът е бил за дълго отделен от нея. Скинията е била още в Гаваон през времето на Соломон, който принесъл жертвоприношенията пред нея — 2Лет. 1:3,13. По-нататък тя не се споменава; наистина казва се, че скинията заедно с ковчегът била донесена в храма — 2Лет. 5:5, но тази скиния е била шатарът, в който ковчегът се държал в Сион, а не Мойсеевата скиния — 2Лет. 1:4, 5:2.

скинхедс

неизм. Буквално “бръснати глави” — младежи, които, за да демонстрират принадлежността си към ултрадесни или към ултралеви движения, ходят с бръснати глави.

скиор

мн. скиори, м. Лице, което се занимава със ски-спорт.прил. скиорски, скиорска, скиорско, мн. скиорски.

скиорка

мн. скиорки, ж. Жена скиор.

скиорски

вж. скиор

скиптър

мн. скиптри, (два) скиптъра, м. Царски жезъл, който е и символ на царската власт.

скит

скитът, скита, мн. скити, м. Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е.прил. скитски, скитска, скитско, мн. скитски. скитът, скита, мн. скитове, (два) скита, м. Малък манастир, отдалечен от населено място.

скитам

скиташ, несв. Обикн. Пренебр. Ходя на различни места, в различни страни без определена цел или причина; странствам, бродя, пилея се, шляя се. Скитам из страната и се срещам с различни хора.
скитам се. — Скитам.същ. скитане, ср.

скитане

вж. скитам

скитник

мн. скитници, м. Обикн. Пренебр. Човек, който (се) скита. Скитник броди по света.прил. скитнишки, скитнишка, скитнишко, мн. скитнишки.прил. скитнически, скитническа, скитническо, мн. скитнически. Скитнически живот.

скитница

мн. скитници, ж. Жена скитник.

скитнически

вж. скитник

скитнишки

вж. скитник

скитосвам

скитосваш, несв. Разг. Пренебр. Скитам.същ. скитосване, ср.

скитосване

вж. скитосвам

скитски

вж. скит

скица

мн. скици, ж.
1. План, чертеж на нещо без детайли. Скица на сграда.
2. Предварителна повърхностна, недетайлизирана рисунка.
3. В литературата — предварителни общи бележки, върху които ще се изгради творба.
4. Чертеж с местата на киносалон, зала.
5. Прен. Разг. Странен човек; чудак. Ама че си скица!

скицирам

скицираш, несв. и св.; Какво. Правя скица.същ. скициране, ср.

скициране

вж. скицирам

склад

складът, склада, мн. складове, (два) склада, м. Помещение за съхранение на големи количества стоки. Склад за зърнени храни.прил. складов, складова, складово, мн. складови. Складови помещения.

склададжия

мн. склададжии, м. Разг. Човек, който отговаря за стоките в определен склад.

складирам

складираш, несв. и св.; Какво.
1. Оставям в склад.
2. Разг. Събирам, натрупвам, струпвам в голямо количество, като в склад. Складирах книгите на бюрото.

складов

вж. склад

скланям

скланяш, несв. и склоня, св.
1. Какво. Навеждам, наклонявам, превивам. Скланям дървото да откъсна ябълката.
2. Прен. Кого. Успявам да убедя някого да се присъедини към моето мнение или да направи това, което аз искам. Склоних го да се изкаже в моя полза.
3. Прен. Съгласявам се да направя нещо, за което ме убеждават. Склоних да взема участие.
4. Спец. В граматиката — изменям формите на имената по падеж. Скланям съществителни.
• Скланям врат/глава. — Подчинявам се, покорявам се.

склапям

склапяш, несв. Склопвам.

склера

мед. Бяла и непрозрачна външна фиброзна обвивка на очната ябълка. Състои се от колагенни и еластични влакна. Има защитна роля.

склеректомия

мед. Изрязване на част от склерата.

склерит

мед. Възпаление на склерата.

склеродермия

мед. Генерализирано заболяване на съединителната тъкан с неизвестна етиология. Характеризира се с натрупване на колаген и фиброзиране на кожата и вътрешните органи, съпроводено с наличие на специфични антинуклеарни антитела и съдови промени.

склероза

ж., само ед.
1. Спец. Болестен процес на уплътняване на тъканите на организма (често на мозъка), свързан с нарушаване на кръвообращението при възрастните и проявяващ се в отслабване на паметта.
2. Разг. Пренебр. или ирон. Човек, който често забравя.прил. склерозен, склерозна, склерозно, мн. склерозни.

склерозен

вж. склероза

склеротик

мн. склеротици, м.
1. Човек, болен от склероза.
2. Разг. Пренебр. Възрастен човек или човек, който често забравя.прил. склеротичен, склеротична, склеротично, мн. склеротични.

склеротичен

мед. Уплътнен, втвърден, отнасящ се до или засегнат от склероза.

склеротомия

мед. Хирургичен разрез в склерата.

склон

склонът, склона, мн. склонове, (два) склона, м. Надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Групата върви по склона.

склонен

склонна, склонно, мн. склонни, прил. Който е почти съгласен с нещо, почти готов да извърши нещо. Склонен съм да купя вашия дял.

склонение

мн. склонения, ср. Спец. В граматиката — система за формално изменение на имената по падеж. Меко склонение.

склонност

склонността, само ед., ж. Наклонност, предразположеност. Склонност към напълняване.

склоня

склониш, мин. св. склоних, мин. прич. склонил, св. — вж. скланям.

склонявам

склоняваш, несв. Скланям.

склопвам

склопваш, несв. и склопя, св. Затварям, притварям (очи).
• Склопвам очи. — Умирам.

склопя

склопиш, мин. св. склопих, мин. прич. склопил, св. — вж. склопвам.

сключа

сключиш, мин. св. сключих, мин. прич. сключил, св. — вж. сключвам.

сключвам

сключваш, несв. и сключа, св.; Какво.
1. Съединявам краищата на близко разположени предмети.
2. Съединявам краищата на верига, за да се получи кръг или затворена крива. Сключвам обръч.
3. Прен. Уреждам чрез документ определени взаимоотношения с някого, като поемам съответните задължения. Сключвам договор. Сключвам пакт. Сключвам брак.

скоба

мн. скоби, ж.
1. Метална пръчка със завити от двете страни краища, която свързва, скрепява две части.
2. Приспособление от извити метални ленти и пластмаса, което се използва в стоматологията за изправяне на криви челюсти или зъби; шина.
3. Обикн. мн. Препинателен или математически знак, който се състои от две заоблени или пречупени черти, поставяни в началото и в края на израз. Малки скоби. Средни скоби.същ. умал. скобка, мн. скобки, ж.
• В/между скоби. — Между другото.
• Отварям скоба/скоби. — Казвам нещо странично.
• Откривам скоба/скоби. — Казвам нещо странично.

скобка

вж. скоба

скова

сковеш, мин. св. сковах, мин. прич. сковал, св. — вж. сковавам.

сковавам

сковаваш, несв. и скова, св.
1. Какво. Изработвам чрез коване. Сковавам къщичка за птици.
2. Какво. За студ, мраз — правя да се вледени; смръзвам, вдървявам. Студ сковаваше краката му.
3. Прен. Кого. Не позволявам да действа и да постъпва според разбиранията си. Присъствието му винаги я сковаваше.
сковавам се/скова се. 1. — Замръзвам, вдървявам се. Краката му се сковаха от студ.
2. Притеснявам се от нечие присъствие, думи или действия.

скован

скована, сковано, мн. сковани, прил. Вцепенен, вдървен, неподвижен. Сковано движение. Скована мисъл.същ. скованост, сковаността, ж.

скованост

вж. скован

скок

скокът, скока, мн. скокове, (два) скока, м.
1. Бързо самоизместване на човешко или животинско тяло в пространството след еластично оттласкване с краката от опора. Висок скок.
2. Прен. Рязка промяна; обрат, прелом. Скок в развитието на икономиката.
• Скок на височина. — Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока височина.
• Скок на дължина. — Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока дължина.
• Овчарски скок. — Спортна дисциплина, при която се отскача на височина с помощта на дълъг прът, който служи за опора.

скоквам

скокваш, несв. и скокна, св. Скачам еднократно или поединично.

скоклест

скоклеста, скоклесто, мн. скоклести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака. Скоклесто момче.

скоклив

скоклива, скокливо, мн. скокливи, прил.
1. Който обича да скача. Скокливо дете.
2. Който се осъществява чрез подскоци или който наподобява подскоци. Скоклива походка.нареч. скокливо.

скокливо

вж. скоклив

скокна

скокнеш, мин. св. скокнах, мин. прич. скокнал, св. — вж. скоквам.

сколасам

сколасаш, св. — вж. сколасвам.

сколасвам

сколасваш, несв. и сколасам, св. Разг. Успявам да направя нещо; смогвам. Едва сколасах да изпера.

сколекс

мед. Главичка на тениите. Сколексът е снабден със специални органи (смукала, ботрии), чрез които хелминтът се прикрепя за чревната стена.

сколиоза

мед. Изкривяване на гръбначния стълб встрани заедно с торзионна деформация на прешлените в засегнатата област. Сколиозата бива вродена и придобита (при рахит, парализи и др. ). Според ъгъла на изкривяването се различават 4 степени: І степен — до 10º, ІІ степен — 10º-25º, ІІІ степен — 25º-50º, ІV степен над 50º.

сконто

ср., само ед.
1. Отстъпка.
2. Спец. Отстъпка в цената на стока.
3. Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при изплащане на полица преди настъпване на падежа.

сконфузвам

сконфузваш, несв. и сконфузя, св.; Кого. Правя да се засрами, да се почувства неудобно; засрамвам. Погледът на майка му го сконфузи и то не можеше да преглътне.
сконфузвам се/сконфузя се. — Чувствам се неудобно от нещо; засрамвам се.

сконфузен

сконфузена, сконфузено, мн. сконфузени, прил. Който се е сконфузил; засрамен. Сконфузен погледнах към празната чиния.нареч. сконфузено.същ. сконфузеност, сконфузеността, ж.

сконфузено

вж. сконфузен

сконфузеност

вж. сконфузен

сконфузя

сконфузиш, мин. св. сконфузих, мин. прич. сконфузил, св. — вж. сконфузвам.

скопец

мн. скопци, м. Скопен мъж.

скопос

м. и ж., само ед. Разг. Умение да се свърши дадена работа добре; майсторлък.прил. скопосен, скопосна, скопосно, мн. скопосни.

скопосам

скопосаш, св. — вж. скопосвам.

скопосвам

скопосваш, несв. и скопосам, св.; Какво. Разг.
1. Правя нещо умело; натъкмявам, оправям, подреждам.
2. Свършвам поета работа или задължение лошо, зле.

скопосен

вж. скопос

скопя

скопиш, мин. св. скопих, мин. прич. скопил, св. — вж. скопявам.

скопявам

скопяваш, несв. и скопя, св.; Кого, какво. Лишавам мъж или мъжко животно от полови жлези; кастрирам. Скопихме прасето, та да расте.

скорбут

м., само ед. Спец. Болест, причинена от липсата на витамин С, която се изразява в подуване на венците и кръвотечение от тях.

скорбяла

ж., само ед. Спец. Безцветно микрокристално вещество, продукт на фотосинтезата, което се натрупва в семената, плодовете и корените на растенията и е основна съставка в храната на човека и животните.

скорец

мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна.

скоропоговорка

мн. скоропоговорки, ж. Кратък израз или поговорка, които трудно се учленяват при бързо произнасяне.

скоропостижен

скоропостижна, скоропостижно, мн. скоропостижни, прил. Който застига бързо, неочаквано; внезапен. Скоропостижна смърт. Скоропостижна сватба.

скоропреходен

Краткотраен, кратковременен, нетраен, преходен, мимолетен

скорост

скоростта, мн. скорости, ж.
1. Само ед. Степен на бързина в извършването на действие, в осъществяването на процес, движение и др. Почисти къщата с голяма скорост.
2. Само ед. Разстояние, което се изминава за единица време. Колата се движи със скорост 100 км/ч.
3. Приспособление за регулиране бързината на движение на превозно средство. Първа скорост. Колата има пет скорости.прил. скоростен, скоростна, скоростно, мн. скоростни.
• Скоростна кутия. — Спец. Автомобилно устройство за регулиране и промяна на скоростта на движение.

скоростен

вж. скорост

скорошен

скорошна, скорошно, мн. скорошни, прил. Разг. Който е станал или ще стане в близко време, наскоро. Тая работа е скорошна. Чакам скорошни гости.

скорпион

мн. скорпиони, (два) скорпиона, м.
1. Малко членестоного животно с извиваща се над главата му опашка с отровен шип.
2. Зодиакално съзвездие (м. октомври — ноември).
3. Човек, роден под знака на това зодиакално съзвездие (месец октомври — ноември).прил. скорпионски, скорпионска, скорпионско, мн. скорпионски.

скорпионски

вж. скорпион

скот

скотът, скота, мн. скотове и скотове, (два) скота, м. Разг.
1. Добиче, животно, твар.
2. Прен. Грубо. Невъзпитан, груб, долен човек; мерзавец. Скот със скот!прил. скотски, скотска, скотско, мн. скотски. Скотски живот.

скотобойна

мн. скотобойни, ж. Остар. Кланица.

скотовъден

вж. скотовъдство

скотовъдец

мн. скотовъдци, м. Човек, който се занимава със скотовъдство.прил. скотовъдски, скотовъдска, скотовъдско, мн. скотовъдски.

скотовъдство

ср., само ед. Отглеждане и развъждане на полезни животни, добитък; животновъдство.прил. скотовъден, скотовъдна, скотовъдно, мн. скотовъдни.

скотом

мед. Островни отпадания на зрителното поле. Според локализацията биват: централни (напр. при ретробулбарен неврит), парацентрален (скотом на Бжерум при глаукома) и периферен. Освен това се делят на положителни (осъзнават се от пациента) и отрицателни (не се осъзнават).

скотски

вж. скот

скоч

скочът, скоча, само ед., м. Шотландско уиски. скочът, скоча, само ед., м. Вид лепяща се лента, обикн. прозрачна и безцветна.

скоча

скочиш, мин. св. скочих, мин. прич. скочил, св. — вж. скачам.

скреж

скрежът, скрежа, само ед., м. Тънка ледена корица, понякога със замръзнали иглички, която се получава от водни изпарения през зимата върху клоните на дърветата, по прозорците и др. Прозорците са покрити със скреж.прил. скрежен, скрежна, скрежно, мн. скрежни.

скрежен

вж. скреж

скрепвам

скрепваш, несв. Скрепявам.

скрепя

скрепиш, мин. св. скрепих, мин. прич. скрепил, св. — вж. скрепявам.

скрепявам

скрепяваш, несв. и скрепя, св.; Какво.
1. Правя да стои здраво прилепено, закачено о друго; прикрепям, свързвам, съединявам. Скрепявам шкафчетата едно о друго.
2. Прен. Придавам трайност, валидност на договор, наредба, взаимоотношения. Скрепиха договора с подпис и печат. Скрепиха любовта си с целувка.

скрибуцам

скрибуцаш, несв.
1. Продължително проскърцвам. Леглото скрибуца.
2. Разг. Неумело свиря на струнен музикален инструмент, обикн. цигулка.същ. скрибуцане, мн. скрибуцания, ср.

скрибуцане

вж. скрибуцам

скривалище

мн. скривалища, ср.
1. Тайно помещение или ограничено място, което служи за укриване на някого или на нещо. Скривалище под чекмеджето.
2. Специално пригодено за укриване по време на война помещение; укритие. Противоядрено скривалище.прил. скривалищен, скривалищна, скривалищно, мн. скривалищни.

скривам

скриваш, несв. и скрия, св.
1. Какво. Слагам, разполагам така, че да не се вижда и да не може да бъде открито. Скрих бонбоните от детето. Скрихме си мръсните ръце зад гърба.
2. Какво. Правя да не се вижда. Скрих устата си в шепи.
3. Кого. Давам убежище на някого, когото търсят да намерят; укривам.
4. Прен. Какво. Не споделям, не казвам съзнателно нещо, което знам. Скрих тъгата си зад весела усмивка.
скривам се/скрия се. — Крия се така, че да не бъда намерен; укривам се.
• Скривам се в черупката си. — Затварям се, ставам мълчалив, неконтактен.

скрижали

само мн.
1. В библията — каменните плочи с десетте божи заповеди, дадени от Господ на Мойсей.
2. Прен. Непоклатима основа, завет.

скрийнинг

вж. скрининг

скрин

скринът, скрина, мн. скринове, (два) скрина, м. Невисок шкаф с чекмеджета, в които се държат сгънати дрехи, спално бельо и др. Старинен скрин.

скрининг

(от англ. screening: пресяване, селектиране) е систематичен, изследователски метод в областта на медицината, чиято цел е извършването на предварителен подбор чрез най-общо класифициране в предварително избрана област за изследване (проби или личности). Предварителният подбор или разслояването на извадката служи за набиране на обектите, които са носители на определени признаци и по-късно ще бъдат подложени на специално изследване.

скрипец

мн. скрипци, (два) скрипеца, м. Вид механично подемно устройство; макара.

скриптеж

м., само ед. Скриптене.

скриптене

вж. скриптя

скриптя

скриптиш, мин. св. скриптях, мин. прич. скриптял, несв. Издавам специфичен режещ шум; скърцам, стържа. Стъпките му скриптят в снега. Навивам веригата на ръчката, а макарата скрипти под тежестта на кофата с вода.същ. скриптене, ср.

скрит

скрита, скрито, мн. скрити, прил.
1. Който не може да се види или намери. Скрит шоколад.
2. Който не може да се разбере лесно от всички; таен, неясен, неразбираем, непонятен. Скрит смисъл.
3. За човек — който не позволява лесно да се проникне в мислите му, да се разберат намеренията му; затворен, саможив, мълчалив, потаен.
4. Който съществува, но не винаги се проявява; възможен, потенциален. Скрит талант. Скрита сила.същ. скритост, скритостта, ж.

скритен

скритна, скритно, мн. скритни, прил. Остар. Скрит.

скритост

вж. скрит

скришен

скришна, скришно, мн. скришни, прил. Разг. Скрит, таен.

скрия

скриеш, мин. св. скрих, мин. прич. скрил, св. — вж. скривам.

скромен

скромна, скромно, мн. скромни, прил.
1. Който не натрапва своите достойнства на другите; стеснителен, срамежлив, смирен. Скромна жена.
2. Обикновен, незначителен. Скромни хорица. Скромно жилище.
3. Който води живот, съобразен с обществения морал; прибран. Скромна мома.
4. Който не е голям; ограничен, незначителен. Скромен принос. Скромна сума. Скромни възможности.нареч. скромно.същ. скромност, скромността, ж.

скромнича

скромничиш, мин. св. скромничих, мин. прич. скромничил, несв. Разг. Проявявам излишна скромност. Недей да скромничиш!

скромно

вж. скромен

скромност

вж. скромен

скротален

мед. Отнасящ се до скротума.

скротум

Кожено-мускулна торбичка, в която се намират тестисите.

скрофулодерма

мед. Коликвативна туберкулоза на кожата. Засягат се подкожните лимфни възли, коита се размекват, фистулизират и разязвяват.

скроя

скроиш, мин. св. скроих, мин. прич. скроил, св. — вж. скроявам.

скроявам

скрояваш, несв. и скроя, св.; Какво.
1. Като кроя, подготвям плат или кожа за шиене. Скроявам костюм. Скроявам чанта.
2. Прен. Разг. Намислям, замислям да направя или да организирам нещо, обикн. лошо; погаждам. Скроявам лоша шега. Скроявам номер.

скрупольозност

Старателност, точност. Добросъвестност. Боязливост, предпазливост да не се направи грешка.

скрупули

само мн.
1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули.
2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навредил.

скрупульозен

скрупульозна, скрупульозно, мн. скрупульозни, прил. Който има скрупули. Скрупульозен човек.същ. скрупульозност, скрупульозността, ж.

скрупульозност

вж. скрупульозен

скръб

скръбта, мн. скърби, ж. Душевна мъка, често предизвикана от загуба на близък човек; тъга, мъка, печал, горест, жал.прил. скръбен, скръбна, скръбно, мн. скръбни. Скръбна майка. Скръбна усмивка.

скръбен

вж. скръб

скръжав

вж. скържав

скръндза

мн. скръндзи, м. и ж. Разг. Пренебр. Стиснат човек; скъперник. Той е голям скръндза.

скръствам

скръстваш, несв. и скръстя, св.; Какво. Поставям напреко един върху друг, обикн. крака, ръце; кръстосвам.
• Със скръстени ръце. — Разг. Без работа.

скръстя

скръстиш, мин. св. скръстих, мин. прич. скръстил, св. — вж. скръствам.

скръстям

скръстяш, несв. Скръствам.

скръц

междум. За наподобяване на шум от несмазана врата, от проядени, изгнили дъски, от неравномерно триещи се повърхности.

скръцвам

скръцваш, несв. и скръцна, св. Скърцам еднократно или поединично. Вратата скръцна.

скръцна

скръцнеш, мин. св. скръцнах, мин. прич. скръцнал, св. — вж. скръцвам.

скубя

скубеш, мин. св. скубах и скубах, мин. прич. скубал и скубал, несв.
1. Какво. Издърпвам растителност, косми, пера неравномерно, на места или едно по едно. Скубя кокошка. Скубя бурени.
2. Прен. Кого. Измъквам материални ценности нечестно, като крада, лъжа или изнудвам. Държавата ни скубе, а ние мълчим.
скубя се. — Опадват ми косми, пера. Кучето се скубе. Козината на животните се скубе през някои сезони.
• Скубя си косата/косите. — Разг. Ядосвам се, разкайвам се. После ще си скубеш косите.

скудоумен

скудоумна, скудоумно, мн. скудоумни, прил. Глупав, ограничен, тъп. Скудоумни разсъждения.същ. скудоумие, мн. скудоумия, ср.

скудоумие

вж. скудоумен

скука

ж., само ед. Голяма досада, предизвикана от невъзможност или нежелание да се прави нещо интересно или пък от еднообразие; отегчение, тегота, тягост. Всеки ден едно и също — скука.

скула

мн. скули, ж. Горната част на бузите върху издадените черепни кости под и встрани от очите. Високи скули.

скулест

скулеста, скулесто, мн. скулести, прил. Който е с издадени скули. Скулесто лице.

скулптор

мн. скулптори, м. Автор на скулптури; ваятел.

прил. скулпторски, скулпторска, скулпторско, мн. скулпторски.

скулпторка

мн. скулпторки, ж. Жена скулптор.

скулптура

мн. скулптури, ж.
1. Художествено произведение, издялано от камък, мрамор, изваяно от глина или отлято с обемна форма. Скулптурата “Давид” на Донатело.
2. Само ед. Вид изобразително изкуство, което използва обемната форма; ваятелство.прил. скулптурен, скулптурна, скулптурно, мн. скулптурни. Скулптурна изложба.

скулптурен

вж. скулптура

скумрия

мн. скумрии, ж. Вид морска риба, която се движи на пасажи и има белезникава на корема кожа и по-тъмна на гърба.

скупча

скупчиш, мин. св. скупчих, мин. прич. скупчил, св. — вж. скупчвам.

скупчвам

скупчваш, несв. и скупча, св.; Кого, какво. Събирам много накуп.
скупчвам се/скупча се. — Обикн. в трето лице, ед. и в мн. Събираме се накуп; струпваме се (в 1 знач. ).

скут

скутът, скута, мн. скути и скутове, (два) скута, м. Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек. В майчините скути.

скутер

мн. скутери, (два) скутера, м. Вид едноместна бързоплъзгаща се по водата спортна лодка.

скучая

скучаеш, мин. св. скучах, мин. прич. скучал, несв. Обхванат съм от скука; отегчавам се, досажда ми, дотяга ми, омръзва ми. По цял ден скучая, когато те няма.

скучен

скучна, скучно, мн. скучни, прил.
1. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен. Скучна книга. Скучен човек.
2. В който има само скука, през който се скучае. Скучен ден. Скучен разговор.нареч. скучно.
• Скучно ми е. — Обхванат съм от скука.

скучно

вж. скучен

скълцам

скълцаш, св. — вж. скълцвам.

скълцвам

скълцваш, несв. и скълцам, св.; Какво. Правя на дребни части изцяло, докрай, като кълцам; накълцвам. Скълцах месото.

скъп

скъпа, скъпо, мн. скъпи, прил.
1. Който има прекалено висока цена, висока стойност. Скъпи зеленчуци. Скъпа електроенергия.
2. В който стоките, които се предлагат, имат прекалено висока цена. Скъп магазин.
3. Разг. Който не обича да споделя своя собственост, свои мисли. Скъп човек. Скъп на думи.
4. Прен. Който е много близък на някого; свиден, мил, драг. Скъпи мой!нареч. скъпо.

скъперник

мн. скъперници, м. Човек, който се скъпи, комуто се свиди. Голям скъперник.прил. скъпернишки, скъпернишка, скъпернишко, мн. скъпернишки.прил. скъпернически, скъперническа, скъперническо, мн. скъпернически.същ. скъперничество, ср.

скъперница

мн. скъперници, ж. Жена скъперник.

скъпернически

вж. скъперник

скъперничество

вж. скъперник

скъпо

вж. скъп

скъпотия

ж., само ед. Едновременно съществуващи високи цени на всички или на много стоки от първа необходимост на пазара. По време на криза е голяма скъпотия.

скъпоценен

скъпоценна, скъпоценно, мн. скъпоценни, прил.
1. Който има висока стойност, изразена в пари; безценен, драгоценен, скъп. Скъпоценна ваза.
2. Който е от голяма важност, с голямо значение; безценен, неоценим. Масичката е скъпоценен спомен от баба ми.
• Скъпоценен камък. — Рядък минерал, камък, който се използва в бижутерията.

скъпоценност

скъпоценността, мн. скъпоценности, ж. Скъп предмет, обикн. бижу, изработено от благородни метали и инкрустирано със скъпоценни камъни.

скъпя

скъпиш, мин. св. скъпих, мин. прич. скъпил, несв.; Какво. Не прахосвам, не пилея; икономисвам, пестя. Скъпя думите си. Скъпя олиото.
скъпя се. — Не обичам да давам или да изразходвам много от своята собственост; проявявам скъперничество, свиди ми се. Той се скъпи да даде помощ за сираците.

скърбя

скърбиш, мин. св. скърбих, мин. прич. скърбил, несв. Изпитвам чувство на скръб, дълбока покруса, печал. Скърбя за отминалите весели дни.

скържав

Диал.
стиснат, алчен, скъперник

скърцам

скърцаш, несв. Издавам режещ звук; скрибуцам, скриптя, стържа. Смазах вратата, защото скърца.
• Скърцам със зъби. —
1. Въздържам се, за да не изразя силен гняв.
2. Търпя мъки.

скърша

скършиш, мин. св. скърших, мин. прич. скършил, св. — вж. скършвам.

скършвам

скършваш, несв. и скърша, св.
1. Какво. С кършене правя на две; пречупвам, прекършвам. Скърших вършината, за да я хвърля в огъня.
2. Разг. Правя рязка промяна или рязко движение. Кавалът скърши и спря. Скършвам снага.
3. Прен. Кого. Лишавам от желание за дейност или от съпротивителни сили; прекършвам, превивам, сломявам. Гаврата скърши желанието му за по-нататъшни разговори.
скършвам се/скърша се. 1. — Пречупвам се. Клончето се скърши от вятъра.
2. Разг. Преуморявам се. Няма да се скършиш от работа.
• Не скършвам думата на две. — Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно.
• Не скършвам хатъра (на някого). — Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно.
• Скършвам врат. — Разг. Подчинявам се, покорявам се.
• Скършвам кефа (на някого). — Разг. Развалям доброто настроение.

скъсам

скъсаш, св. — вж. скъсвам.

скъсан

скъсана, скъсано, мн. скъсани, прил. За облекло и обувки — който има дупки, който не е здрав; разкъсан, раздран, дрипав, разпокъсан.

скъсвам

скъсваш, несв. и скъсам, св.
1. Какво. С късане правя, разделям на части; съдирам, накъсвам, разпокъсвам. Отлепи етикета и го скъсай.
2. Какво. Правя дупка, цепка, като нарушавам целостта; продупчвам, пробивам, раздирам, разпарям.
3. Прен. Разг. Не поддържам повече приятелски, близки или интимни отношения с някого; скарвам се, разделям се. Ние скъсахме.
4. Прен. С Какво. Преставам да работя по определен начин. Скъсахме с тази практика.
5. Разг. Кого. Пиша слаба оценка на студент при явяване на изпит. Скъсаха го по немски език.
скъсвам се/скъсам се. 1. — Получавам дупки, раздирания вследствие на късане. Обувките се скъсаха.
2. Прен. Разг. От какво. Преуморявам се, изтощавам се. Скъсах се от тичане. Скъсах се от работа. Скъсах се от рев. Скъсах се от яд.

скъся

скъсиш, мин. св. скъсих, мин. прич. скъсил, св. — вж. скъсявам.

скъсявам

скъсяваш, несв. и скъся, св.; Какво. Правя да стане по-къс; намалявам дължината. Скъсявам пола. Скъсявам коса.

скътам

скъташ, св. — вж. скътвам.

скътвам

скътваш, несв. и скътам, св.; Какво. Разг.
1. Скривам на сигурно място; закътвам, крия, прибирам, запазвам. Скътах златния си пръстен зад бутилките.
2. Отделям пари; пестя, икономисвам. Скътах някой лев за черни дни.

слаб

слаба, слабо, мн. слаби, прил.
1. Който има малка физическа сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болестта той е все още слаб. Слабо растение.
2. Който според ръста си има малка обиколка на тялото; сух, мършав, неохранен. Слабо момченце.
3. Разклатен, халтав, разслабен. Слабо здраве. Слаба връзка.
4. Който се поддава на външни влияния в преценките си, в мнението си; неустойчив, колеблив. Слаб човек.
5. Който не се отличава с интензивност. Слаба миризма. Слаб блясък. Слаб удар.
6. Малък, незначителен. Слаба утеха. Слаб наклон.
7. Прен. Който не притежава оптимални качества или стойност; лош. Слаб успех. Слаб студент. Слаб лекар.
8. Който е с намалена концентрация; ненаситен, разреден, разводнен. Слабо вино. Слаб разтвор.прил. умал. слабичък, слабичка, слабичко, мн. слабички.нареч. слабо.
• Слаба работа. — Разг. Малко.
• Слабо място. — Най-уязвимото място на някого или на нещо.
• Слаб ток. — Спец. Ток с ниско напрежение.
• Социално слаб. — Който е с малки доходи; беден.

слабак

мн. слабаци, м. Пренебр.
1. Слаб във физическо отношение човек.
2. Ученик или студент, който не учи добре, който получава ниски оценки.

слабачка

мн. слабачки, ж. Жена слабак.

слабея

слабееш, мин. св. слабях, мин. прич. слабял, несв.
1. Намалявам телесното си тегло; отслабвам.
2. Намалявам силата си, обикн. вследствие на болест; отслабвам.

слабина

мн. слабини, ж. Обикн. мн. Част от корема на човек или животно, разположена непосредствено до краката, която не е защитена от костите на скелета.

слабителен

слабителна, слабително, мн. слабителни, прил. Който ускорява перисталтиката на червата и предизвиква изхождане. Слабителен чай. Слабителна билка.

слабително

мн. слабителни, ср. Разг. Лекарство за ускоряване перисталтиката на червата.

слабичък

вж. слаб

слабо

вж. слаб

слабоволие

мед. вж. абулия

слабост

слабостта, мн. слабости, ж.
1. Само ед. Качество на слаб.
2. Отрицателно качество; недостатък, порок, несъвършенство. Имам много слабости, но пушенето не е между тях. Проектът има много слабости.
3. Обикн. ед. Наклонност, влечение, симпатия, привързаност към някого или към нещо. Тя е моята слабост.

слабоумен

слабоумна, слабоумно, мн. слабоумни, прил. Който е недоразвит в умствено отношение; малоумен.същ. слабоумие, ср.

слабоумие

вж. слабоумен

слава

ж., само ед.
1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата и на добра певица се носи по света.
2. Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация. Лоша слава.
3. Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост. Нашата архитектурна слава е ханът “Хаджи Николи”.
4. Одобрителен емоционален възглас. Слава на падналите за свободата на Родината!
• Слава богу. — Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.

славеев

вж. славей

славей

славеят, славея, мн. славеи, (два) славея, м. Сива птичка с мелодичен глас и изящно пеене. Слушам песента на славея.същ. умал. славейче, мн. славейчета, ср.прил. славеев и славеев, славеева и славеева, славеево и славеево, мн. славееви и славееви.

славейче

вж. славей

славен

славна, славно, мн. славни, прил.
1. Който е достоен за слава или се ползва със слава; прочут, знаменит, популярен, известен, бележит, велик. Славен поет.
2. Разг. Много добър, приятен, симпатичен. Славна жена имаш.нареч. славно.

славист

мн. слависти, м. Специалист по славистика.

славистика

ж., само ед. Обединение от научни дисциплини, които проучват славяните, тяхната история, бит, култура, език и др.прил. славистичен, славистична, славистично, мн. славистични. Славистичен конгрес.

славистичен

вж. славистика

славистка

мн. славистки, ж. Жена славист.

славно

вж. славен

славослов

м., само ед. Славословие.

славословене

вж. славословя

славословие

мн. славословия, ср. Славословене.

славословя

славословиш, мин. св. славослових, мин. прич. славословил, несв.; Кого, какво. Възхвалявам прекалено; величая, превъзнасям.същ. славословене, ср.

славя

славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; Кого, какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-широката известност на някого или на нещо; възхвалявам, величая, превъзнасям. Славя Бога. Славя светите братя Кирил и Методий.
славя се. — Прославен съм, известен съм с нещо. Той се слави с непреклонния си характер.

славянизирам

славянизираш, несв. и св.; Кого, какво. Придавам славянски характер на някого или на нещо.
славянизирам се. — Придобивам славянски характер.

славянин

мн. славяни, м. Представител на голяма група близки по език, култура, бит и др. народности, населяващи източната и югоизточната част на Европа. Славяните са с руси коси и сини очи.прил. славянски, славянска, славянско, мн. славянски.

славянка

мн. славянки, ж. Жена славянин.

славянски

вж. славянин

славянство

ср., само ед. Съвкупност от славянските народи.

слагам

слагаш, несв. и сложа, св.
1. Какво. Оставям на определено място нещо, което е в ръцете ми; поставям, турям. Сложих шала на закачалката.
2. Какво. Разполагам върху нещо друго; поставям, турям, полагам. Слагам книги на бюрото. Слагам си грим на очите.
3. Разг. Подреждам масата; сервирам. Сложихме да ядем.
4. Какво. Прибавям, добавям. Слагам дърва в огъня.
5. Какво. Обличам се, обувам се с нещо. Слагам си колан и обувки в един цвят.
6. Разг. Какво. Разсипвам храна или напитки; сипвам. Сложи ми яхния.
7. В съчетание със съществителни означава извършване на действието, означено от съществителното, напр. слагам подпис — подписвам; слагам печат — подпечатвам; слагам основи — основавам; слагам в ред — подреждам, и др.
слагам се/сложа се. 1. — Ставам, подреждам се, осъществявам се. Въпреки цялата подготовка нещата се сложиха неблагоприятно.
2. Жарг. Подмазвам се, угоднича. Слага се на всеки началник.същ. слагане, ср.
• Слагам/сложа в джоба си. —
1. Надвишавам, превъзхождам някого по знания, култура и др.
2. Крада.
• Слагам в един/общ кюп. — Разг. Смятам някого за еднакъв с друг или с други.
• Слагам/сложа в сметката. — Разчитам на някого за нещо.
• Слагам/сложа в черния списък/тефтер. — Смятам някого за неблагонадежден.
• Слагам/сложа глава. — Подслонявам се.
• Слагам/сложа си главата/костите. — Жертвам живота си.
• Слагам/сложа капак. —
1. Веднага съобразявам какъв отговор да дам на нещо, та да спечеля.
2. Извършвам още нещо, освен това, което е трябвало да извърша.
• Слагам/сложа крак (на някого). —
1. Спъвам някого.
2. Прен. Преча на някого да успее.
• Слагам/сложа край/кръст на нещо. — Прекратявам.
• Слагам/сложа (му) пепел. — Прекратявам да се занимавам с нещо, гледам да се забрави.
• Слагам/сложа на карта (нещо). — Рискувам.
• Слагам/сложа на мушка(та) (някого). — Започвам да преследвам някого, обикн. за да му отмъстя.
• Слагам/сложа на място(то) (някого). —
1. Принуждавам някого да се държи прилично, съобразно с установените обществени отношения.
2. Потърсвам отговорност от някого.
• Слагам/сложа настрана. — Спестявам.
• Слагам/сложа оръжие(то). — Признавам се за победен.
• Слагам/сложа отпечатък. — Оказвам въздействие.
• Слагам/сложа под един знаменател. — Смятам някого за еднакъв с друг или с други.
• Слагам/сложа пръст в/на раната. — Засягам най-чувствителното място.
• Слагам/сложа рога. — Изневерявам (обикн. за жена).
• Слагам/сложа ръка. —
1. На какво. Присвоявам.
2. На кого. Задържам, арестувам.
• Слагам/сложа си главата в торбата. — Рискувам.
• Слагам/сложа си на сърцето (нещо). — Безпокоя се, силно се тревожа.
• Слагам/сложа си в ума/на ум. — Наумявам си.
• Слагам/сложа си таралеж в гащите. — Сам си натрапвам големи неприятности.
• Слагам/сложа точка. — Прекратявам, спирам да правя нещо.

слагане

вж. слагам

сладка

мн. сладки, ж. Обикн. мн. Малък, обикн. тестен сладкиш; курабия, паста. За сватбата направиха няколко вида сладки.

сладкар

сладкарят, сладкаря, мн. сладкари, м. Човек, който прави и/или продава сладкиши, торти и др.прил. сладкарски, сладкарска, сладкарско, мн. сладкарски.

сладкарка

мн. сладкарки, ж. Жена сладкар.

сладкарница

мн. сладкарници, ж. Магазин или кафене, където се продават/сервират сладкиши и безалкохолни напитки.

сладкарски

вж. сладкар

сладкиш

мн. сладкиши, (два) сладкиша, м. Силно подсладено тестено изделие — торта, паста и др. Закусвам със сладкиши.

сладко

мн. сладка, ср. Консервирани чрез варене в захарен сироп плодове. Сладко от смокини.

сладководен

сладководна, сладководно, мн. сладководни, прил.
1. Който обитава реки и езера, т. е. несолени води. Сладководна риба.
2. Чиито води не са солени. Сладководно езеро.

сладкодумен

сладкодумна, сладкодумно, мн. сладкодумни, прил. Който умее да говори и разказва увлекателно; който предизвиква вниманието и интереса на слушателите с разказите си.нареч. сладкодумно.

сладкодумец

мн. сладкодумци, м. Сладкодумен човек.

сладкодумие

ср., само ед. Способност на сладкодумец.

сладкодумка

мн. сладкодумки, ж. Сладкодумна жена.

сладкодумник

мн. сладкодумници, м. Сладкодумец.

сладкодумница

мн. сладкодумници, ж. Сладкодумка.

сладкодумно

вж. сладкодумен

сладникав

сладникава, сладникаво, мн. сладникави, прил.
1. Който сладни. Сладникав картоф.
2. Прен. За миризма — наситена, тежка, неприятна. Сладникав дезодорант.
3. Прен. Който е прекалено сантиментален, идеализиран и обикн. демонстрира липса на вкус. Сладникав филм.същ. сладникавост, сладникавостта, ж.

сладникавост

вж. сладникав

сладня

сладниш, мин. св. сладних, мин. прич. сладнил, несв. Имам леко сладък вкус. Яденето сладни.

сладолед

мн. сладоледи, (два) сладоледа, м. Подсладен и замразен млечен продукт с прибавени яйца, плодов сок, шоколад и др.

прил. сладоледов, сладоледова, сладоледово, мн. сладоледови.

прил. сладоледен, сладоледена, сладоледено, мн. сладоледени. Сладоледена торта.

сладоледен

вж. сладолед

сладоледов

вж. сладолед

сладост

сладостта, мн. сладости, ж.
1. Само ед. Качество на сладък. Почувствах сладостта на шоколада.
2. Прен. Приятно усещане, чувство, преживяване. Сладостите на живота.

сладостен

сладостна, сладостно, мн. сладостни, прил. Който предизвиква голяма радост, удоволствие, удовлетворение; нежен, примамлив. Сладостен поглед. Сладостно усещане.нареч. сладостно.

сладостно

вж. сладостен

сладострастен

сладострастна, сладострастно, мн. сладострастни, прил.
1. Който обича чувствените наслади; сластен, чувствен, страстен, похотлив.
2. Който еротично възбужда тялото; сластен, страстен, похотлив. Сладострастно движение. Сладострастна целувка.

сладострастие

ср., само ед. Нагласа за чувствени наслади; сластолюбие, чувственост, похотливост.

сладострастник

мн. сладострастници, м. Сладострастен човек.

сладострастница

мн. сладострастници, ж. Сладострастна жена.

сладък

сладка, сладко, мн. сладки, прил.
1. Който е с вкус на захар, мед. Сладко грозде.
2. Прен. Който доставя удоволствие с вкуса си; приятен, вкусен. Сладко ядене.
3. Прен. Който доставя удоволствие на слуха; приятен. Сладка песен.
4. Прен. Който доставя удоволствие; приятен. Сладко лице. Сладки приказки. Сладка радост.
5. Прен. Който е с красива, приятна външност; мил. Сладко момиче.нареч. сладко.

слалом

м., само ед. Ски-дисциплина, в която скиорът се движи зигзагообразно през поставени вратички. Гигантски слалом.прил. слаломен, слаломна, слаломно, мн. слаломни.

слаломен

вж. слалом

слама

ж., само ед. Стъблата на житни растения, които остават след махането на зърното и обикн. служат за фураж. Легнахме върху сламата.прил. сламен, сламена, сламено, мн. сламени. Сламена шапка.
• Сламена вдовица. — Жена, чийто мъж временно отсъства.
• Сламен вдовец. — Мъж, чиято жена временно отсъства.

сламен

вж. слама

сламеник

мн. сламеници, (два) сламеника, м. Дюшек, напълнен със слама.

сламка

мн. сламки, ж.
1. Отделен стрък слама. Гъделичкам носа със сламка.
2. Куха твърда тръбичка, която се използва за пиене на течности от висок съд. Коктейл със сламка.
3. Разг. Помощно листче с най-важните по даден въпрос точки.

слана

ж., само ед. Замръзнали през есенните студени нощи изпарения по растенията.

слани

мин. св. слани, мин. прич. сланило, несв.; безл. Пада/има слана.

сланина

ж., само ед.
1. Мастен пласт под кожата на животно, а също консервиран продукт от него.
2. Изобилна подкожна мазнина у човек.

сласт

сластта, само ед., ж. Сладострастие, похот.прил. сластен, сластна, сластно, мн. сластни.

сластен

вж. сласт

слегна се

слегнеш се, мин. св. слегнах се, мин. прич. слегнал се, св. — вж. слягам се.

след-

представка. В състава на прилагателни имена със значение който е след нещо друго, напр. следвоенен, следдипломен, следпразничен и др.

следа

мн. следи, ж.
1. Отпечатък (обикн. от крака, лапи, колела и др. ) върху повърхност. Следи на диви животни върху снега. Вървя по следите му.
2. Прен. Трайно свидетелство за нещо, което се е случило; признак, знак. На местопрестъплението са останали следи от убиеца. Ние още носим следите на страха от катастрофата.
3. Прен. Сведение, известие за някого. Няма и следа от него.

следвам

следваш, несв.
1. Кого, какво. Вървя по следите на човек или животно. Следвам стъпките и.
2. Кого. Стоя непосредствено след някого. В списъка аз го следвам по успех.
3. Кого, какво. Живея, като се придържам към принципите и идеите, оставени от друг. Следвам примера на големите хуманисти.
4. Какво. Продължавам, без да прекъсвам. Следвам мисълта си.
5. Само в трето лице. Явявам се като резултат. От наблюденията следват категорични изводи.
6. Безл. Трябва, необходимо е, налага се. Следва да купим картини за дома паметник. следваш, несв. Уча в образователно заведение след средното. Следвам българска филология в университета.

следващ

следваща, следващо, мн. следващи, прил. Който е непосредствено идващият по ред. Следващата година. На следващия ден. Следващата седмица.

следен

следна, следно, мн. следни, прил.
1. Остар. Който непосредствено идва по ред; следващ.
2. Който се посочва по-нататък. Да вземем следния пример.

следобед

мн. следобеди, (два) следобеда, м.
1. Време на деня между обеда и вечерята. Горещите юлски следобеди са уморителни.
2. Като нареч. По времето след обеда и преди вечерта. Следобед няма да работим.прил. следобеден, следобедна, следобедно, мн. следобедни.

следобеден

вж. следобед

следовател

следователят, следователя, мн. следователи, м. Полицейски служител, който се занимава с разследване на престъпления.прил. следователски, следователска, следователско, мн. следователски.

следователски

вж. следовател

следовник

мн. следовници, м. Човек, който следва идеите, примера, принципите на друг; последовател.

следовница

мн. следовници, ж. Жена следовник; последователка.

следствен

вж. следствие

следствие

мн. следствия, ср.
1. Това, което е в зависимост от определена причина; последица, резултат, извод, ефект. Следствие от тази луда любов е детето.
2. Спец. В криминологията и съдебното дело — изясняване на обстоятелствата около едно престъпление — мотиви, улики, извършител, доказана вина. Предварително следствие.прил. следствен, следствена, следствено, мн. следствени. Следствено дело.

следя

следиш, мин. св. следих, мин. прич. следил, несв.
1. Кого, какво. Наблюдавам внимателно с очи, с помощта на други хора или на уреди движенията или действията на някого или на нещо. Следя температурата. Следя нивото на водата. Следя промените в настроението му.
2. Кого. Наблюдавам внимателно поведението на човек с желание да го разоблича за скрити намерения, да го улича в престъпление. Следя престъпник.
3. Прен. Какво. Интересувам се от нещо, проследявам, в течение съм. Следя течението на списанието. Следя сериала.
4. Прен. Какво. Имам грижата, отговорността за нещо или за някого. Следя развитието на събитията, за да реагирам своевременно.

слезка

мн. слезки, ж. Разг. Далак.

слепвам

слепваш, несв. и слепя, св.; Какво.
1. Лепя две повърхности до окончателното им закрепяне една о друга. Слепвам гирлянди.
2. Поставям, притискам плътно едно до друго; прилепвам. Слепвам пръстите си.същ. слепване, ср.

слепване

вж. слепвам

слепец

мн. слепци, м. Сляп човек.

слепна

слепнеш, мин. св. слепнах, мин. прич. слепнал, св. Слепя.

слепок

мн. слепоци, (два) слепока, м. Змиеподобно неотровно влечуго.

слепоочен

вж. слепоочие

слепоочие

мн. слепоочия, ср. Черепна вдлъбнатина на лицето встрани от всяко око; сляпо око. Силна болка в слепоочията.прил. слепоочен, слепоочна, слепоочно, мн. слепоочни.

слепота

ж., само ед.
1. Липса на зрение.
2. Прен. Непрозорливост, заслепение.

слепя

слепиш, мин. св. слепих, мин. прич. слепил, св. — вж. слепвам.

слепям

слепяш, несв. Слепвам.

слея

слееш, мин. св. слях, мин. прич. слял, св. — вж. сливам.

слива

мн. сливи, ж.
1. Овощно дърво, чиито плодове са обикн. тъмносини или тъмночервени, имат сплесната костилка, зреят през есента и се използват за ядене и направа на ракия.
2. Джанка.
3. Жарг. Леко момиче.прил. сливов, сливова, сливово, мн. сливови.
• Имам слива/сливи в устата си. — Разг. Грубо. Мълча, не отговарям.
• Не бръсна за слива (някого). — Пренебр. Не ценя мнението на някого, не го зачитам, не го уважавам.

сливак

мн. сливаци, (два) сливака, м. Сливова градина/гора.

сливам

сливаш, несв. и слея, св.; Какво. Съединявам, обединявам, събирам в едно. Сливам две групи в една.
сливам се/слея се. — Присъединявам се към нещо, обединявам се с нещо или с някого. Всички се сляхме в една маса.същ. сливане, ср.

сливане

вж. сливам

сливар

сливарят, сливаря, мн. сливари, м. Човек, който бере и/или продава сливи.прил. сливарски, сливарска, сливарско, мн. сливарски.

сливарка

мн. сливарки, ж. Жена сливар.

сливица

мед. вж. тонзила

сливици

мн., сливица, ж. Изпъкнали жлези от двете страни на глътката в устата.

сливов

вж. слива

сливова

мн. сливови, ж.
1. Само ед. Сливова ракия.
2. Порция сливова ракия.

сливовица

ж., само ед. Сливова ракия. В балкана произвеждат сливовица.

слизам

слизаш, несв. и сляза, св.
1. Движа се от по-високо към по-ниско място, по наклон; спускам се. Слизам от върха. Слизам от петия етаж на първия. Пътеката слиза до реката. Самолетът слезе ниско до земята.
2. Стъпвам на под, на земя от нещо, на което съм се качил — превозно средство, кон. Слизам от кола. Слизам от автобус. Слизам от коня.
3. Прен. Отивам някъде, като се спускам, смъквам от по-високо равнище. Трябва да сляза до центъра. Живее в планината, веднъж в седмицата слиза в селото за хляб.
4. Прен. За равнище — понижавам се, падам. Температурата слиза бързо. Цените слизат. Курсът на долара слиза. Стандартът на живота слиза.същ. слизане, ср.
• Слизам/сляза от сцената. — Преставам да притежавам голям пост и влияние, изгубвам ролята си.

слизане

вж. слизам

слизест

слизеста, слизесто, мн. слизести, прил. Който е покрит със слуз. Слизеста обвивка. Слизесто тяло.

слин

слинът, слина, мн. слинове, (два) слина, м. Твърдо образувание по кожата поради продължително триене. Имам слинове по краката. Устата ми хвана слин от повтаряне.

слинест

слинеста, слинесто, мн. слинести, прил. По който има слин. Слинести крака.

слип

I.слѝпът, слѝпа, мн. слѝпове, (два) слѝпа, м.1. Наклонена площадка за спускане на водни съдове на вода или за изваждането им.2. Наклонена площадка на китоловен кораб за изтегляне на убитите китове на палубата. II.слѝпът, слѝпа, само ед., м. или слѝпове само мн. Къси мъжки долни гащета.

слисам

слисаш, св. — вж. слисвам.

слисвам

слисваш, несв. и слисам, св.; Кого. Разг. Силно учудвам, смайвам; очаровам, поразявам, обърквам, зашеметявам. Слисвам със знания. Слисвам всички с хубостта си. Слисах го с предложението си.
слисвам се/слисам се. — Смайвам се, обърквам се, изумявам се. Слисах се какво да правя. Слисах се какво да правя с толкова пари.

слишание

остар.
чуване

слободия

ж., само ед. Разг. Пренебр. Разпуснатост, разпасаност, беззаконие. Това не е свобода, а слободия.

словен

словна, словно, мн. словни, прил. Който се отнася до дума, слово; лексикален. Словен запас.

словесен

словесна, словесно, мн. словесни, прил.
1. Който се отнася до слово и до словесност.
2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет.

словесност

словесността, само ед., ж. Творчество с думи; книжнина. Народна словесност.

словник

мн. словници, (два) словника, м. Думите, включени в един речник.

слово

мн. слова, ср.
1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни.
2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово.
3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово.
• Дар слово. — Умение да се говори изящно и убедително.
• Свобода на словото. — Право да се говори и пише свободно, без ограничения.

словоизлияние

мн. словоизлияния, ср.
1. Изобилие от празни думи, поток от думи, тирада.
2. Произнасяне на поток от празни думи. Склонна към словоизлияние.

словоизменение

ср., само ед. Спец. В граматиката — изменение на формата на думите според граматическите им значения.

словообразуване

ср., само ед. Спец. В езикознанието — образуване на думи в езика, както и науката за образуването на думите.

словоохотлив

словоохотлива, словоохотливо, мн. словоохотливи, прил. Който обича да говори много; приказлив, бъбрив.същ. словоохотливост, словоохотливостта, ж.

словоохотливост

вж. словоохотлив

словоред

м., само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред.

словослагател

словослагателят, словослагателя, мн. словослагатели, м. Печатарски работник, който набира текст ръчно.

словосъчетание

мн. словосъчетания, ср. Спец. В граматиката — съчетание от две или повече пълнозначни думи, обединени граматически и по смисъл.

словотворчество

ср., само ед. Създаване на нови думи. Словотворчеството на Вазов. Народно словотворчество.прил. словотворчески, словотворческа, словотворческо, мн. словотворчески. Словотворчески процеси.

слог

слогът, слога, мн. слогове, (два) слога, м.
1. Необработена ивица земя между две ниви; синор, граница.
2. Остар. Сричка.
3. Само ед. Остар. Израз, фраза; стил. Изящен слог.

сложа

сложиш, мин. св. сложих, мин. прич. сложил, св. — вж. слагам.

сложен

сложена, сложено, мн. сложени, прил.
1. Който е поставен.
2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. сложна, сложно, мн. сложни, прил.
1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност.
2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот.същ. сложност, сложността, ж.

сложност

вж. сложен

слой

слоят, слоя, мн. слоеве, (два) слоя, м.
1. Всеки един от редовете, които могат да се стелят един върху друг. Тортата има няколко слоя крем. Няколко слоя мръсотия. Дебел слой червило.
2. Прен. Пласт в обществото; класа, съсловие, група. Бедният слой на обществото.

сломя

сломиш, мин. св. сломих, мин. прич. сломил, св. — вж. сломявам.

сломявам

сломяваш, несв. и сломя, св.
1. Остар. Диал. Какво. Кърша, чупя, потрошавам грубо, изцяло. Бурята беше сломила цели дървета. Сломиха мебелите, няма нищо здраво.
2. Прен. Кого, какво. Сразявам, съкрушавам, съсипвам духом. Този неуспех ме сломи. Бедността сломява духа.
3. Прен. Кого. Надвивам, побеждавам, изтощавам духом и физически. Сломявам с упоритост. Сломявам с твърдост. Болестта го сломи.прил. сломен, сломена, сломено, мн. сломени.

слон

слонът, слона, мн. слонове, (два) слона, м.
1. Най-голямото сухоземно животно, бозайник с два зъба (бивници) и дълъг хобот, с който захваща храната си, което живее в Африка и Азия и е застрашено от изчезване. Индийски слон. Африкански слон. Виждам слона в зоологическата градина.
2. Прен. Нещо крупно, едро, значително. Слон в медицината. Този въпрос е слонът на въпросите.същ. умал. слонче, мн. слончета, ср.прил. слонов, слонова, слоново, мн. слонови.
• Като слон. — Тромав, непохватен, груб. Върви като слон, всичко събаря. Като слон в аптека.
• Слонова кост. —
1. Бивниците на слона, скъпа кост, от която се изработват накити и статуетки; изнася се от Азия и Индия.
2. Прен. Предмет от тази кост.

слонов

вж. слон

слонски

слонска, слонско, мн. слонски, прил.
1. Който се отнася до слон. Слонски уши. Слонски вик.
2. Прен. Необикновено голям, обхватен. Слонски ум. Слонска памет. Слонска воля. Слонска доза лекарство.
• Слонско ухо. — Стайно цвете с форма на листата, която наподобява ухо на слон.

слонче

вж. слон

слуга

мн. слуги, м.
1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги.
2. Прен. Който служи раболепно и всеотдайно на друг; който е безпрекословно съгласен, покорен. Слуга на жена си. Слуга на директора.
3. Прен. Който работи за чужди интереси. Слуги на великите държави. Слуга на двама господари.

слугиня

мн. слугини, ж. Жена слуга.

слугувам

слугуваш, несв. Работя или се държа като слуга.

служа

служиш, мин. св. служих и служих, мин. прич. служил и служил, несв.
1. Остар. Заемам длъжност, работя на служба. Дълги години е служил като секретар на общината.
2. Работя като слуга; слугувам. Служа вярно.
3. Отбивам военната си служба. Служи в танкова част. В коя казарма си служил?
4. За свещеник — водя църковна служба.
5. Работя всеотдайно за дело, за кауза. Служа на родината. Служа на голяма идея.
6. Употребяван съм, прилаган съм, използван съм. Приборът служи за хващане на пържоли. Апаратът служи за изследване на работата на сърцето. Нечестно си служат с него.
служа си. — Употребявам, боравя с нещо. Не мога да си служа с този уред. Умее да си служи с нож и вилица.същ. служене, ср.
• Служа на двама господари. — Служа на два враждуващи лагера; неискрен съм, двуличен съм.
• Служа за маша. — Използват ме като оръдие за постигане на чужди цели.

служба

мн. служби, ж.
1. Постоянна работа, обикн. в учреждение, с определена заплата. На служба съм. Държавна служба.
2. Разг. Длъжност, пост. Висока служба. Малка служба.
3. Функция, роля; предназначение. Службата му е да разнася пощата. Каква служба има този механизъм?
4. Военна повинност.
5. Изпълнение на църковни молитви и обреди. Утринна служба.
5. Част от администрация, отдел. Паспортна служба. Служба за недвижими имоти.
6. Служене, дейност. Награда за добра служба. Служба на бога.

службогонец

мн. службогонци, м. Човек, който се стреми към висок пост; кариерист.

служебен

служебна, служебно, мн. служебни, прил.
1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач. ). Служебни задължения. Служебно пътуване. Служебен паспорт.
2. Който е официален, делови, не личен. Служебен тон. Служебни разговори.
• Служебно лице. — Лице, което е на длъжност в съответното учреждение. Входът е за служебни лица, не за външни лица.
• Служебна бележка. — Вид документ, издаден от учреждение. Служебна бележка за успеха на студент.
• Служебно правителство. — Правителство, назначено от президента след разпускане на Народното събрание, с мандат да подготви избори за ново Народно събрание.

служебник

мн. служебници, (два) служебника, м. Книга за църковна служба.

служене

вж. служа

служещ

мн. служещи, същ. Лице, което е на служба (административна, помощна), не работник.

служител

служителят, служителя, мн. служители, м.
1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ.
2. Прен. Лице, което работи или служи (на човек, на идея). Служител на просветата. Служител на родината. Божи служител.
3. Остар. Прислужник. Служител в училището.

служителка

мн. служителки, ж. Жена служител. Служителка в министерството.

слуз

слузта, само ед., ж. Лигаво полутечно вещество, отделяно от живи организми. Изхвърля слуз от стомаха. Възпалената рана отделя слуз.

слух

слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м.
1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух.
2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух.
3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове.прил. слухов, слухова, слухово, мн. слухови. Слухова памет.
• Целият съм слух. — Цялото ми внимание е насочено в очакване да чуя нещо.
• Свиря по слух. — Свиря без ноти, по памет.

слухов

вж. слух

слухтене

вж. слухтя

слухтя

слухтиш, мин. св. слухтях, мин. прич. слухтял, несв.
1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. Слухти пред вратата да чуе какво става.
2. Прен. Пренебр. Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и др. Цял ден слухти какво се говори за шефа.същ. слухтене, ср.

случа

случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св. — вж. случвам.

случа се

случиш се, мин. св. случих се, мин. прич. случил се, св. — вж. случвам се.

случава

~ се
остар. Диал.
случва се

случаен

случайна, случайно, мн. случайни, прил.
1. Който става непредвидено, неочаквано. Случайна покупка. Случайна среща. Случайно запознанство.
2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време. Случайно посещение. Случайни пътувания. Отбиваха се случайни клиенти.
3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност. Не е случаен артист, той е име в театъра. В парламента попадат случайни хора. Случайни хора решават съдбата на другите.нареч. случайно.

случай

случаят, случая, мн. случай, (два) случая, м.
1. Нещо, което се е случило; факт, явление. Досега няма случай на такова жестоко убийство. Ще ти разкажа един случай с мой познат. Невороятен случай. Случай от дейността на политиците.
2. Разг. Само ед. Случайност. Понякога случаят решава всичко.
3. Удобен момент, добра възможност. Не намерих случай да му обясня. Изпускам случая. Няма да имам такъв добър случай да се запозная с него.
• В краен случай. — При последна възможност.
• В противен случай. — Ако не стане така.
• В случай на/че. — Ако стане така.
• За всеки случай. — Като резервен вариант; при необходимост.
• При всички случаи. — При всички обстоятелства; каквото и да стане.
• По случай. — По повод на. Каня гости по случай рождения си ден.
• Спешен случай. — Заболяване, което изисква спешна медицинска намеса.

случайно

вж. случаен

случайност

случайността, само ед., ж. Нещо, което се е случило случайно, неочаквано, незакономерно. Това е чиста случайност.

случвам

случваш, несв. и случа, св. Разг.
1. Кого, какво. Неочаквано намирам, заварвам. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение. Случих хубави чушки.
2. Сполучвам, имам късмет. Случихме хубаво време за море. Случих с добра жена.

случвам се

случваш се, несв. и случа се, св.
1. Само в трето лице. Става, извършва се, среща се. Случи се нещастие. Всичко може да се случи на дълъг път. Случва се да стана рано.
2. Попадам, намирам се случайно. Случих се там, когато той пристигна. Случих се близо до камерата.
случва ми — (или ти, му, и, ни, ви, им) се/случи ми се. Става с мене, на мене; сполетява ме. Случи ми се беда. Случи ми се интересно произшествие.

случка

мн. случки, ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка.

слушалка

мн. слушалки, ж.
1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и др. Телефонна слушалка. Вдигам слушалката на телефона. Слагам си слушалката на ушите.
2. Лекарски уред за преслушване на болен. Преслушвам със слушалка.

слушалки

само мн. Слушалка (във 2 знач. ).

слушам

слушаш, несв.
1. Насочвам вниманието и настройвам слуха си да възприема нещо. Слушаш ли, като ти говоря, или си четеш вестника? Слушам, но не успявам да чуя всичко.
2. Какво. Възприемам със слуха си; чувам. Слушам музика. Слушам разговора.
3. Кого, какво. Напрягам слух, подслушвам. Слуша и запомня всичко.
4. Прен. Кого. Изпълнявам каквото ми казват; вслушвам се, покорявам се, подчинявам се. Детето никак не слуша. Съветвам го, но не ме слуша за нищо. За всичко слуша родителите си.
5. Прен. Разг. Преслушвам със слушалка.
6. Прен. Кого, какво. Вярвам, приемам за истина. Вестниците ли слушаш, или мене? Не го слушай, той не знае точно как стоят нещата.
7. Прен. Чувам да се говори. Слушал съм много за тази страна. • Слушай! За привличане на вниманието при обръщение към събеседник. Слушай, хайде да отидем на кино.
• Слуша ми се думата. — Вслушват се в съветите ми, в мнението ми; имам авторитет, власт.

слушател

слушателят, слушателя, мн. слушатели, м.
1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и др. Многобройни слушатели. Предаването няма слушатели.
2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане.
3. Разг. Ирон. Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша. Вземам някого за слушател. Цял ден си търся слушатели.

слушателка

мн. слушателки, ж. Жена слушател.

слъзен

вж. сълза

слънце

мн. слънца, ср.
1. Само ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата слънцето грее от високо.
2. Прен. Само ед. Светлината и топлината от това небесно тяло. Обичам да стоя на слънце. Днес има много силно слънце.
3. Прен. Само ед. Топлината от това небесно тяло. През зимата няма слънце. Днес е облачно и няма никакво слънце.
4. Прен. Нещо много скъпо, което дава радост и щастие. Тя е слънцето на моя живот.
• Изгрев слънце. — Разг. Появяване на слънцето сутрин.
• Залез слънце. — Разг. Скриване на слънцето вечер.

слънчасам

слънчасаш, св. — вж. слънчасвам.

слънчасвам

слънчасваш, несв. и слънчасам, св. Припадам от дълго стоене на силно слънце, получавам слънчев удар.

слънчев

слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил.
1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина.
2. Който е огрян от слънце, в който грее слънце. Слънчева стая. Слънчев ден. Слънчево време.
• Слънчева баня. — Припичане на слънце със специален костюм, на специално място. Правя слънчеви бани на морето.
• Слънчева система. — Слънцето и планетите, които се въртят около него.
• Слънчев удар. — Припадък при дълго стоене на слънце поради нахлула в главата кръв. Получавам слънчев удар.

слънчоглед

мн. слънчогледи, (два) слънчогледа, м.
1. Маслодайно растение с високо стъбло и огромен жълт цвят (обърнат винаги към слънцето), който се превръща в пита с черни дребни семки, както и всеки стрък от това растение.
2. Семките на това растение.прил. слънчогледов, слънчогледова, слънчогледово, мн. слънчогледови. Слънчогледова пита. Слънчогледови семки. Слънчогледово олио.
• Слънчоглед партия. — Ирон. Човек, който мени убежденията и мнението си според момента.

слънчогледов

вж. слънчоглед

слюда

мн. слюди, ж. Полупрозрачен минерал, който се цепи на слоеве и се използва за изолация, за огнеупорни бои, както и различните видове от него.

слюнка

мн. слюнки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храносмилането, както и пръски от нея; плюнка. Оставам без слюнка в устата. Хвърчат ми слюнки от устата.прил. слюнчен, слюнчена, слюнчено, мн. слюнчени.
• Слюнчени жлези. — Органи, произвеждащи слюнката (у човека са три двойки).

слюнча

слюнчиш, мин. св. слюнчих и слюнчих, мин. прич. слюнчил и слюнчил, несв.; Какво. Мокря със слюнка. Слюнча си пръстите и прелиствам страниците.

слягам се

слягаш се, несв. и слегна се, св.
1. За рохка маса — сбивам се, смалявам се, улягам, потъвам. Пръстта се е слегнала след дъжда. Снегът се сляга.
2. За тревисти растения и под. — полягам, свеждам се, слепвам се. Тревата се сляга. Косата му се е слегнала от шапката.същ. слягане, ср. Слягане на земни пластове.

слягане

вж. слягам се

сляза

слезеш, мин. св. слязох, мин. прич. слязъл, св. — вж. слизам.

сляп

сляпа, сляпо, мн. слепи, прил.
1. Който не може да вижда; лишен от зрение, незрящ. Сляп по рождение. Сляп с едното око. Организация на слепите хора.
2. Прен. Който е неграмотен. Останал е сляп за книгите, но беше много любознателен.
3. Прен. Който е неразумен, заблуден; доверчив. Сляпа любов. Сляп за истинското положение. Сляпа вяра.
4. Прен. Който няма изход. Сляпа улица. Сляп тунел.
5. Прен. Който се извършва без видимост, без участие на зрението. Сляп полет.
• Сляп цирей. — Цирей без връх на повърхността на кожата.
• Сляпата неделя. — Разг. Времето, когато човек е решил да се жени и не се колебае повече. Дошла е сляпата неделя.
• Сляпо куче. — Подземен гризач, който яде луковици и корени и е със закърнели очи.
• Сляпо черво. — Началната част на дебелото черво у човека и у някои животни с червеобразен израстък — апендикса.

смажа

смажеш, мин. св. смазах, мин. прич. смазал, св. — вж. [[смазвам 1 , 2 ._

смазвам

смазваш, несв. и смажа, св.
1. Кого, какво. С удар, със сила сплесквам, смачквам, правя плосък. Смазвам ламаринена кутия. Смазвам насекомо. Камионът е смазал едно дете.
2. Прен. Кого. Побеждавам, унищожавам, сломявам. Смазвам противника.
3. Прен. Съкрушавам, сразявам, обезсърчавам. Болестта го е смазала. Животът го е смазал.
• Смазвам/смажа главата (на някого). — Разг. Пребивам до смърт. смазваш, несв. и смажа, св.; Какво. Покривам с мазен слой, обикн. машинна част, за намаляване на триенето. Смазвам колелата.същ. смазване, ср.
• Смазвам/смажа колата (на някого). — Давам подкуп.

смазване

вж. смазвам

смазка

ж., само ед. Вещество или смес, които се използват за смазване. Слагам смазка.

смайвам

смайваш, несв. и смая, св.; Кого. Силно изненадвам, слисвам. Смая всички с поведението си.
смайвам се/смая се. — Изненадвам се, слисвам се.същ. смайване, ср.

смайване

вж. смайвам

смаля се

смалиш се, мин. св. смалих се, мин. прич. смалил се, св. — вж. смалявам се.

смалявам се

смаляваш се, несв. и смаля се, св. Ставам по-малък, по-дребен, по-незначителен. От слънцето пряспата сняг се смалява. Фигурата се отдалечава и се смалява. Жената е отслабнала и се е смалила.

смарагд

мн. смарагди, (два) смарагда, м. Изумруд.прил. смарагдов, смарагдова, смарагдово, мн. смарагдови. Смарагдов цвят.

смарагдов

вж. смарагд

смахвам се

смахваш се, несв. и смахна се, св. Разг. Ставам налудничав, побъркан.прил. смахнат, смахната, смахнато, мн. смахнати. Смахнат старец. Той е малко смахнат.

смахна се

смахнеш се, мин. св. смахнах се, мин. прич. смахнал се, св. — вж. смахвам се.

смахнат

вж. смахвам се

смачкам

смачкаш, св. — вж. смачквам.

смачкан

смачкана, смачкано, мн. смачкани, прил.
1. Върху който е извършено мачкане.
2. Прен. Който е невзрачен, грозноват, непривлекателен. Смачкана физиономия. Смачкан човек.

смачквам

смачкваш, несв. и смачкам, св.
1. Какво. С мачкане, прегъване, извиване, притискане развалям формата. Смачквам лист хартия. Смачквам картофите на пюре.
2. Прен. Какво/кого. Развалям, унищожавам, смазвам. Смачквам настроение. Смачквам конкуренцията.
3. Прен. Кого. Унищожавам, сломявам, побеждавам; бия жестоко. Смачквам го на събранието. Като дойда, ще те смачкам!
• Смачквам/смачкам физиономията. — Жарг. Бия жестоко.
• Смачквам/смачкам фасона. — Сломявам високомерието; сплашвам.

смая

смаеш, мин. св. смаях и смаях, мин. прич. смаял и смаял, св. — вж. смайвам.

смаян

смаяна, смаяно, мн. смаяни, прил.
1. Който е изненадан, изумен. Оставам смаян.
2. Който е объркан, смутен. Смаян поглед.нареч. смаяно. Гледам смаяно.

смаяно

вж. смаян

смегма

мед. Миризлив секрет, отделян от жлезите, разположени по вътрешната повърхност на препуциума, примесен с излющени епителни клетки.

смекча

смекчиш, мин. св. смекчих, мин. прич. смекчил, св. — вж. смекчавам.

смекчавам

смекчаваш, несв. и смекча, св.
1. Какво. Правя нещо остро, твърдо да стане по-меко, по-еластично. Смекчавам кожата. Гримът смекчава погледа.
2. Прен. Какво/кого. Правя (твърд характер, воля, силна омраза, силна болка, жестокост и др. ) да стане по-мек, по-слаб; притъпявам; омаловажавам. Годините смекчават волята. Хубостта и смекчава жестокостта.
3. Прен. Спец. В езикознанието — произнасям меко твърд съгласен звук.
смекчавам се/смекча се. 1. — Ставам по-мек, по-еластичен.
2. Прен. Ставам по-слаб, притъпен; по-добър, по-кротък. Погледът му се смекчи.

смекчаващ

смекчаваща, смекчаващо, мн. смекчаващи, прил.
• Смекчаващи вината обстоятелства. — В правото — обстоятелство, с оглед степента на обществената опасност на деянието и на дееца и на други субективни моменти, които намаляват вината и наказанието.

смел

смела, смело, мн. смели, прил.
1. Който е безстрашен, храбър, решителен. Смел войник. Смел борец.
2. Който съдържа или изразява безстрашие, храброст, решителност. Смел поглед. Смело действие.
3. Който е новаторски, оригинален. Смели възгледи. Смели открития.
3. Прен. Който е прекалено открит, прям, дързък. Смело държание. Смела дължина на полата. Смела прическа.

смелост

смелостта, мн. смелости, ж.
1. Само ед. Качество на смел; безстрашие, храброст. Липсва ми смелост. Обхваща ме смелост.
2. Смела постъпка. Не съм способна на такива смелости. Извършвам голяма смелост.

смелчак

мн. смелчаци, м. Смел човек. Голям смелчак.

смеля

смелеш и смелиш, мин. св. смлях и смелих, мин. прич. смлял и смелил, св. — вж. смилам.

сменя

смениш, мин. св. смених, мин. прич. сменил, св. — вж. сменям.

сменявам

сменяваш, несв. Сменям.

сменяем

сменяема, сменяемо, мн. сменяеми, прил. За машинна част, детайл — който може да се сменя, да се заменя с нов.

сменям

сменяш, несв. и сменя, св.
1. Кого, какво. Подменям едно (използвано, изразходвано) с друго. Сменям кърпите за лице. Сменям гума на кола. Сменям мебелите с нови. Сменям често любовниците си. Сменям работата си.
2. Кого. Замествам в работа, застъпвам (на смяна); отменям. Сменям нощния лекар.
3. Какво. Отменям, разменям. Сменям пари. Сменихме дрехите си.
сменям се/сменя се. 1. — Отстъпвам мястото си за продължаване на работа; редувам се с някого; разменям мястото си.
2. Заменям се, измествам се, редувам се. Денят се сменя с нощ. Тъгата се сменя с радост.същ. сменяне, ср.
• Сменям/сменя си физиономията. —
1. Променям нещо във външността си. Сменила си физиономията с тази прическа.
2. Променям изражението си.
• Сменям/сменя плочата. — Ирон. Променям темата, по която съм говорил дълго.

сменяне

вж. сменям

смерч

смерчът, смерча, мн. смерчове, (два) смерча, м. Атмосферен вихър, възникващ от гръмотевични облаци, с голям диаметър, височина и скорост, който причинява огромни разрушения и се появява най-често в южната част на Северна Америка; торнадо.

смес

сместа, мн. смеси, ж.
1. Съвкупност, маса, продукт от механично обединяване на вещества, запазващи характерните си качества. Смес от пясък и цимент. Смес от яйце, захар и брашно.
2. Само ед. Съвкупност от разнородни предмети, стилове, чувства и др. Смес от книги и дрехи. Смес от противоположни чувства. Смес от изразни средства.

смесвам

смесваш, несв. и смеся, св.
1. Какво. Прибавям едно към друго и обърквам, за да получа смес (в 1 знач. ). Смесвам белтъчния сняг с крема.
2. Какво. Вземам едно за друго, обърквам. Смесвам понятията. Смесвам руски с български думи.
смесвам се/смеся се. 1. — Съединявам се с нещо до образуване на смес.
2. Сливам се с нещо, преливам се едно в друго. Отдалече цветовете на гората се смесват в тъмночервено цяло.прил. смесен, смесена, смесено, мн. смесени. Смесен хор. Смесени чувства.

смесен

вж. смесвам

смесица

ж., само ед. Смес, понякога от несъвместими неща. Коктейлът беше някаква безвкусна смесица от плодове и няколко вида алкохол.

смески

само мн. Фураж, смес от различни видове храни. Смески за пилета.

смествам

сместваш, несв. и сместя, св.; Какво. Успявам да поместя в малко място, време; настанявам, побирам, вмъквам. Сместих всичкия си багаж в една чанта.
смествам се/сместя се. 1. — Успявам да се поместя, да се вместя някъде. Сместихме се всички да спим в едната стая.
2. Прибирам се, за да освободя малко място. Сместете се да седне и той.същ. сместване, ср.

сместване

вж. смествам

сместя

сместиш, мин. св. сместих, мин. прич. сместил, св. — вж. смествам.

смеся

вж. смесвам

смет

сметта, само ед., ж.
1. Отпадъци, прах, нечистотии, които се смитат или се събират, за да се изхвърлят, в помещение или по улица; боклук.
2. Прен. Нещо без никаква ценност; отпадък, боклук.

смета

сметеш, мин. св. сметох, мин. прич. смел, св. — вж. смитам.

сметало

мн. сметала, ср. Уред, състоящ се от няколко свързани заедно пръчки с по десет нанизани на тях топчета, който се използва за смятане на числа.

сметана

ж., само ед.
1. Мазен слой на повърхността на млякото.
2. Същият продукт, отделен при обработка на млякото за самостоятелно приложение. Крем от сметана.прил. сметанов, сметанова, сметаново, мн. сметанови. Сметанов сладолед.

сметанов

вж. сметана

сметачен

сметачна, сметачно, мн. сметачни, прил.
• Сметачна линия. — Линия за бързо умножение, деление, логаритмуване и т. н. , чието устройство е върху логаритмична скала.
• Сметачна машина. — Устройство, което извършва математически операции.

сметище

мн. сметища, ср. Място за изхвърляне на смет от район или селище; бунище. Сметището на града.

сметка

мн. сметки, ж.
1. Изчисление, пресмятане. Направих сметка — струва много скъпо.
2. Изразходена сума, обикн. в ресторант или за услуга. Правя голяма сметка в ресторанта.
3. Спец. В банковото дело — операции, образуващи една партида в баланса.
4. Прен. Изложение, отчет за приходи, разходи, за някакви отношения, общи дела. Давам сметка.
5. Прен. Разг. Неуредени отношения (финансови и др. ). Уреждам си старите сметки.
6. Разходи, приходи на човек, предприятие и др.
7. Прен. Изгода, облага. Имам сметка от този човек. Нямам никаква сметка да стоя тук с часове.
8. Пресмятане, предвиждане, разсъдливост. Правя си сметка за парите. Правя си сметка какво как да направя.
• Разчиствам/разчистя си сметките (с някого). —
1. Разплащам се; уреждам отношенията си.
2. Прен. Отмъщавам; унищожавам, убивам някого.
• Давам/дам сметка. — Давам отчет, обяснение за разходи, за отношения.
• Давам/дам си сметка. — Осъзнавам, разбирам. Даваш ли си сметка какво си направил?
• Държа сметка (на някого). — Искам обяснения, отговорност.
• Имам/нямам сметка. — Изгодно ми е/не ми е изгодно.
• Търся сметка (от някого). — Искам обяснение, отговорност.
• Сметка без кръчмар. — Разг. План без мнението на този, от когото зависи осъществяването му.

сметкаджийка

мн. сметкаджийки, ж. Жена сметкаджия.

сметкаджийски

вж. сметкаджия

сметкаджия

мн. сметкаджии, м. Разг. Пресметлив човек, който пресмята винаги своята изгода; скъперник. Голям сметкаджия.прил. сметкаджийски, сметкаджийска, сметкаджийско, мн. сметкаджийски.

сметна

сметнеш, мин. св. сметнах, мин. прич. сметнал, св. — вж. смятам.

смехория

мн. смехории, ж. Разг.
1. Разказ или случка, която предизвиква смях. Разказвам смехории.
2. Невероятен разказ, твърдение и др. Не вярвам в такива смехории.

смехотворен

смехотворна, смехотворно, мн. смехотворни, прил. Който предизвиква смях; смешен. Смехотворен вид. Смехотворно държание.

смешен

смешна, смешно, мн. смешни, прил.
1. Който е хумористичен; възбуждащ смях. Смешна история.
2. Който буди присмех, ирония. Смешни дрехи.
3. Който е нелеп, глупав. Смешни желания. Смешни претенции.

смешение

ср., само ед. Смесица; смесване.

смешка

мн. смешки, ж.
1. Шега, смешна случка. Разказвам смешки. Правя смешки.
2. Нещо невероятно, измислица. Стига си ми разправял смешки!

смешник

мн. смешници, м.
1. Човек, който умее да разсмива, да прави шеги; шегобиец, шегаджия.
2. Клоун, шут. Смешник в цирка.

смея

смееш, мин. св. смях, мин. прич. смял, несв. Набирам смелост да извърша нещо; дръзвам, решавам се, предприемам, престрашавам се. Смее да се разправя с баща си. Не смея да говоря с него по този въпрос. Не смея да я погледна от срам. Как смееш да се държиш така?

смея се

смееш се, мин. св. смях се, мин. прич. смял се, несв.
1. Издавам смях заради нещо смешно, хумористично, весело. Смея се с глас. Смея се на походката му.
2. Прен. Издавам, изразявам смях, веселост. Очите ми се смеят.
3. Прен. Разг. Присмивам се, надсмивам се, подигравам се. Не се смей на хората, може и ти да пострадаш така! Смея се на глупостта му.
• Смеят му се парцалите. — Много е радостен, весел.

смивам

смиваш, несв. и смия, св.; Какво. Отмивам, отнасям с миене. Водата е смила пласта от плодородна почва.

смигам

смигаш, несв.; На кого. Мигам (с едното или с двете очи), за да дам таен знак. Смигам и да мълчи, но тя не ме вижда.

смигвам

смигваш, несв. и смигна, св.; На кого. Смигам един път или няколко пъти по един път.

смигна

смигнеш, мин. св. смигнах, мин. прич. смигнал, св. — вж. смигвам.

смилам

смилаш, несв. и смеля, св.; Какво.
1. Меля докрай. Смилам брашно. Стомахът не смила такава храна.
2. Прен. Разг. Възприемам, асимилирам, осъзнавам. Трудно смилам такива идеи.
3. Прен. Разг. Пренебр. Разсипвам, унищожавам, довършвам. Ще го смеля от бой. Смилат го от работа.
смилам се/смеля се. — Разсипвам се; ставам на парчета, унищожавам се. Падна и се смля. Смлях се от учене. Смлях се от работа.

смиля се

смилиш се, мин. св. смилих се, мин. прич. смилил се, св. — вж. смилявам се.

смилявам се

смиляваш се, несв. и смиля се, св.; над кого/над какво. Проявявам милост, състрадание; пощадявам, пожалвам, прощавам. Смилявам се над майчиното сърце. Смили се и и даде пари в заем.

смирен

вж. смирявам

смирение

ср., само ед.
1. Покорство, кротост, скромност.
2. Спокойствие. Обзема ме смирение.

смиря

смириш, мин. св. смирих, мин. прич. смирил, св. — вж. смирявам.

смирявам

смиряваш, несв. и смиря, св.; Кого. Умирявам, укротявам, обуздавам.
смирявам се/смиря се. 1. — Укротявам се, успокоявам се.
2. Подчинявам се, покорявам се на чужда воля.прил. смирен, смирена, смирено, мн. смирени.

смислен

смислена, смислено, мн. смислени, прил. Който е съдържателен; обмислен. Смислен живот. Смислени думи.смисленост_, смислеността, ж._

смисленост

вж. смислен

смислов

смислова, смислово, мн. смислови, прил. Който се отнася до смисъл, значение.

смисъл

м., само ед.
1. Логическо съдържание, значение на дума, израз, текст. Какъв е смисълът на думите ти? Превеждам по смисъл, не буквално.
2. Стойност, оправдание, основание; цел, изгода. Смисълът на живота. Смисълът на труда. За него животът има смисъл, ако рисува. Какъв е смисълът на големите преобразувания?
• Здрав смисъл. — Здрав разум. В това начинание има здрав смисъл.
• Има/няма смисъл. — Има/няма защо, за какво да се прави нещо. Няма смисъл да се жертваш.

смитам

смиташ, несв. и смета, св.; Какво.
1. С метене събирам; измитам, махам. Смитам пръснатия боклук.
2. Прен. Разг. Премахвам със сила, унищожавам. Войната смете всички планове и мечти.

смия

смиеш, мин. св. смих, мин. прич. смил, св. — вж. смивам.

смог

смогът, смога, само ед., м. Смес от дим, мъгла и прах в атмосферата над градовете. Над града има плътен смог.

смогвам

смогваш, несв. и смогна, св. Успявам, сполучвам да направя нещо трудно; справям се. Едвам смогвам да си изпия кафето и трябва да влизам в час. Трудно смогвам да върша всичко наведнъж.

смогна

смогнеш, мин. св. смогнах, мин. прич. смогнал, св. — вж. смогвам.

смок

смокът, смока, мн. смоци и смокове, (два) смока, м. Вид неотровна змия, разпространена в България. Смокът се храни с жаби.
• Пие като смок. — Разг. Пие много алкохол.
• Като че ли смоци са го гонили. — Разг.
1. С бледо и изпито лице.
2. Изплашен.

смокинг

мн. смокинги, (два) смокинга, м. Официално мъжко сако, обикновено черно, с дълги лъскави ревери.

смокинов

вж. смокиня

смокиня

мн. смокини, ж.
1. Субтропическо дребно дърво с длановидни твърди листа и крушовиден плод, изпълнен с малки семки, което вирее в топлите райони на България.
2. Плодът на това дърво. Сушени смокини.прил. смокинов, смокинова, смокиново, мн. смокинови. Смокинов лист. Смокиново сладко.

смола

мн. смоли, ж.
1. Само ед. Лепкав сок, който изтича при нараняване на някои дървета и се втвърдява на въздух; клей. Дъх на борова смола.
2. Асфалт, зифт.прил. смолист, смолиста, смолисто, мн. смолисти. Смолисто дърво. Смолист цвят.
• Като смола. — Много черен и блестящ. Коса като смола.

смолист

вж. смола

смотавам

смотаваш, несв. и смотая, св. Разг.
1. Какво. Намотавам, навивам (прежда, плат).
2. Прен. Кого. Заблуждавам, забърквам; излъгвам. Ако някой пита за мене, смотай го нещо.
3. Прен. Какво. Слагам някъде на закрито, между други неща, така че е трудно за откриване. Смотала съм си парите някъде.
смотавам се/смотая се. — Скривам се, изчезвам без да ме забележат. Къде се е смотала пак секретарката?

смотан

смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр.
1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек.
2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола.

смотаняк

мн. смотаняци, м. Разг. Пренебр. Човек, който е смотан, който не може да се урежда, да се възползва от обстоятелствата.

смотанячка

мн. смотанячки, ж. Жена смотаняк.

смотая

смотаеш, мин. св. смотах, мин. прич. смотал, св. — вж. смотавам.

смотолевя

смотолевиш, мин. св. смотолевих, мин. прич. смотолевил, св. — вж. смотолевям.

смотолевям

смотолевяш, несв. и смотолевя, св.; Какво. Казвам нещо неясно; смънквам. Смотолеви нещо под носа си. Смотолевям нещо за обяснение.

смрад

смрадта, само ед., ж. Отвратителна миризма; зловоние. От стаята им излиза смрад. Из въздуха се носи смрад.

прил. смрадлив, смрадлива, смрадливо, мн. смрадливи.

смрадлив

вж. смрад

смрадлика

мн. смрадлики, ж. Нисък храст с широки листа, които съдържат дъбилни вещества и се използват в медицината, в кожарството и др. През есента листата на смрадликата стават червени. Отвара от смрадлика.прил. смрадликов, смрадликова, смрадликово, мн. смрадликови.

смрадликов

вж. смрадлика

смразя

смразиш, мин. св. смразих, мин. прич. смразил, св. — вж. [[смразявам 1, 2 ._

смразявам

смразяваш, несв. и смразя, св.
1. Какво. Правя да замръзне; изстудявам, вледенявам. Студът смрази улиците. Вятърът смрази ръцете ми.
2. Прен. Кого, какво. Правя неподвижен, сковавам, вледенявам от ужас, страх, от силни преживявания. Думите му ме смразиха. Смразявам децата с поглед. Страхът смразява сърцето и. Смразявам кръвта.
смразявам се/смразя се. 1. — Ставам на лед; замръзвам.
2. Оставам неподвижен, сковавам се от страх, ужас, силни преживявания. Смразявам се от страх. смразяваш, несв. и смразя, св., Кого. Правя да се намразят. Парите смразяват хората. Няма какво да ни смразява.
смразявам се/смразя се. — Намразвам се с някого.

смрача

смрачиш, мин. св. смрачих, мин. прич. смрачил, св. — вж. смрачавам.

смрачавам

смрачаваш, несв. и смрача, св.
1. Какво. Правя да стане тъмно, мрачно; помрачавам. Облаците смрачават слънцето. Новината смрачи веселото настроение.
смрачавам се/смрача се. — Ставам тъмен, мрачен. Небето се смрачи.
смрачава се/смрачи се. — Безл. Става тъмно, пада мрак. През зимата се смрачава рано.

смрика

Обикновена хвойна
разг. смрика
Вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м. Листата са 1-1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени. Месестите шишарки са кълбовидни, синкавочерни.

смръзвам се

смръзваш се, несв. и смръзна се, св. Смразявам се. Смръзвам се от студ. Машината се е смръзнала, не може да се задвижи.

смръзна се

смръзнеш се, мин. св. смръзнах се, мин. прич. смръзнал се, св. — вж. смръзвам се.

смръквам

смръкваш, несв. и смръкна, св.; Какво. Смъркам един път или няколко пъти по един път.

смръквам се

смръкваш се, несв. и смръкна се, св. Помрачавам се, помръквам, загубвам бодростта си; сгърчвам се. Очите и се смръкнали.

смръкна

смръкнеш, мин. св. смръкнах, мин. прич. смръкнал, св. — вж. смръквам.

смръкна се

смръкнеш се, мин. св. смръкнах се, мин. прич. смръкнал се, св. — вж. смръквам се.

смръщвам

смръщваш, несв. и смръщя, св.; Какво. Намръщвам, сгърчвам, свъсвам. Смръщвам вежди. Смръщвам чело.
смръщвам се/смръщя се. — Намръщвам се, свъсвам се.

смръщя

смръщиш, мин. св. смръщих, мин. прич. смръщил, св. — вж. смръщвам.

смугъл

смугла, смугло, мн. смугли, прил. Който е с тъмен цвят на кожата; мургав.

смукало

мн. смукала и смукала, ср. Орган у някои насекоми или други животни, с който смучат.същ. умал. смукалце, мн. смукалца, ср.

смукалце

вж. смукало

смукане

вж. смуча

смукател

смукателят, смукателя, мн. смукатели, (два) смукателя, м. Уред (част от помпа за вода и др. ) за поемане на течност, въздух.прил. смукателен, смукателна, смукателно, мн. смукателни. Смукателна тръба.

смукателен

вж. смукател

смукач

мн. смукачи, (два) смукача, м.
1. Смукател.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който пие много алкохол.

смуквам

смукваш, несв. и смукна, св.; Какво. Поемам със смукане един път или няколко пъти по един път.

смукна

смукнеш, мин. св. смукнах, мин. св. смукнал, св. — вж. смуквам.

смут

смутът, смута, мн. смутове, (два) смута, м.
1. Само ед. Паника, безпорядък, объркване, тревога в душевния мир или сред някакво множество. Настъпва смут. Смутът премина. Всявам смут в семейството. Смут в душата. В залата настана смут, всички зашумяха.
2. Безпорядък, размирица, метеж. Избухват чести смутове. Сея смутове.

смутен

смутена, смутено, мн. смутени, прил.
1. Който е объркан, неспокоен, разтревожен. Смутена съм от поведението му. Смутен от цените.
2. Който е стреснат, притеснен объркан, шокиран. Смутена от внезапното му влизане. смутна, смутно, мн. смутни, прил. Който е размирен, метежен, бунтовен. Смутни времена.

смутя

смутиш, мин. св. смутих, мин. прич. смутил, св. — вж. смущавам.

смуча

смучеш, мин. св. смуках и смуках, мин. прич. смукал и смукал, несв.; Какво.
1. С помощта на устните и езика си поемам в уста течност, дим, въздух през тесен отвор или сок от самия плод или зеленчук. Смуча лимонада с тръбичка. Смуча сока от парче портокал.
2. Разтварям със слюнка в устата си и поглъщам постепенно разтвореното. Смуча бонбон.
3. За насекоми и някои други животни — поемам в организма си чрез специални органи. Пчелата смуче нектар. Комарите смучат кръв.
4. Държа в уста, като правя гълтателни движения. Детето смуче пръста си. Смуча биберон.
5. Прен. Пренебр. Какво. Пия алкохол. Смуче като смок.
6. Прен. Пренебр. Пия лакомо, гълтам, поглъщам много.същ. смукане, ср.
• Смуча от пръстите си (нещо). — Съчинявам, сътворявам нещо насила, без фантазия, без стойност.

смуша

смушиш, мин. св. смуших, мин. прич. смушил, св. — вж. смушваш.

смушвам

смушваш, несв. и смуша, св.; Кого, какво. Смушквам.
смушвам се/смуша се. — Скривам се в тясно място. Смушвам се под масата.

смушкам

смушкаш, св. — вж. смушквам.

смушквам

смушкваш, несв. и смушкам, св.; Кого, какво. Мушкам рязко един път или няколко пъти по един. Смушквам коня с камшика.

смущавам

смущаваш, несв. и смутя, св.
1. Кого, какво. Причинявам безпокойство, тревога, притеснение, страх. Вестта за болестта и го смути силно. Смути я с наглото си държание. Смущават спокойствието му със заплахи по телефона.
2. Какво. Разстройвам, обърквам протичането, правилния ход на нещо. Закъсненията за час смущават работата.

смущавам се/смутя се. Обърквам се, притеснявам се, тревожа се. Смущава се пред непознати хора. Смути се и обърка сервирането.

същ. смущение, мн. смущения, ср. Настъпват смущения в работата на сърцето. Смущение сред децата.

смущение

вж. смущавам

смъдвам

смъдваш, несв. и смъдна, св. Само в трето лице. Кого. Причинявам кратко жегване, смъдене. Раната ме смъдва.

смъдна

смъднеш, мин. св. смъднах, мин. прич. смъднал, св. — вж. смъдвам.

смъдя

смъдиш, мин. св. смъдях, мин. прич. смъдял, несв.; Кого. Само в трето лице. Причинявам парене, остра болка, неприятен сърбеж.

смъквам

смъкваш, несв. и смъкна, св.
1. Кого, какво. Свличам, снемам с дърпане. Смъквам сено от купата. Смъквам тежкия куфар от влака.
2. Какво. Свалям, снемам. Смъквам книгите от шкафа. Смъквам си панталона. Смъквам си обувките.
3. Прен. Разг. Какво. Спечелвам много или по нечестен път. От тази работа се смъкват много пари. Смъквам печалба от търговия.
4. Прен. Разг. Кого, какво. Причинявам рязко отслабване, измършавяване. Грижите са го смъкнали. Болестта я смъкна.
5. Прен. Разг. Какво. Намалявам, понижавам. Смъквам цените.
6. Прен. Разг. Кого, какво. Съсипвам, смазвам. Смъквам го от бой.
смъквам се/смъкна се. 1. — Свличам се, слизам с плъзгане. Смъквам се от натоварената каруца.
2. Прен. Слизам, спускам се, падам при прилошаване.
3. Прен. Разг. Отслабвам рязко.
4. Прен. Разг. За равнище — спадам, понижавам се. Курсът на долара се смъква. Равнището на водата се е смъкнало.
5. Прен. Разг. Съсипвам се, пребивам се. Смъкнах се от работа.
• Смъквам/смъкна булото/маската на някого. — Показвам истинския лик.
• Смъквам/смъкна здравето на някого. — Чрез побой, изтезания или непосилна работа съсипвам здравето.
• Смъква се/смъкне се камък/планина/товар от гърба ми. — Освобождавам се от голяма грижа или голямо задължение.

смъкна

смъкнеш, мин. св. смъкнах, мин. прич. смъкнал, св. — вж. смъквам.

смълча се

смълчиш се, мин. св. смълчах се, мин. прич. смълчал се, св. — вж. смълчавам се.

смълчавам се

смълчаваш се, несв. и смълча се, св. Млъквам, утихвам, притихвам. Децата се смълчаха и се заслушаха. Машините са се смълчали.

смъмря

смъмриш, мин. св. смъмрих, мин. прич. смъмрил, св. — вж. смъмрям.

смъмрям

смъмряш, несв. и смъмря, св.; Кого. Мъмря остро и кратко. Смъмрих детето да не бяга.

смънкам

смънкаш, св. — вж. смънквам.

смънквам

смънкваш, несв. и смънкам, св.; Какво. Казвам неясно, с мънкане; не доизказвам, не казвам открито. Смънка нещо за обяснение на закъснението си.

смърдя

смърдиш, мин. св. смърдях, мин. прич. смърдял, несв. Издавам смрад.

смъркам

смъркаш, несв.
1. Какво. Поемам през носа си. Смъркам вода.
2. Подсмърчам. Стига си смъркал!
3. Жарг. Поемам прахообразно наркотично вещество през носа си. Той смърка.същ. смъркане, ср.

смъркане

вж. смъркам

смърт

смъртта, само ед., ж.
1. Прекратяване на живота. Насилствена смърт. Лека смърт. Мъчителна смърт.
2. В народните поверия — жена с коса, която взема живота.
3. Прен. Разг. Погребение.
4. Прен. Разг. Мъртвец. Оставиха смъртта сама.
5. Прен. Край, рухване, унищожение. Този неуспех е смърт за кариерата му.
• Клинична смърт. — Период след спиране на дишането и на сърдечната дейност със запазване жизнеспособността на тъканите.
• Биологична смърт. — Необратимо прекратяване на биологическите процеси в клетките и тъканите.
• Смърт ми е (да правя нещо). — Разг. Ненавиждам. Смърт и е да мие чинии.

смъртен

смъртна, смъртно, мн. смъртни, прил.
1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар.
2. Като същ. — който не е безсмъртен, вечен, който завършва живота си със смърт. Всички хора са смъртни.
• Смъртен враг. — Опасен враг.
• На смъртно легло/одър. — В много тежко състояние, малко преди смъртта.
• Смъртна присъда. — Присъда, която постановява умъртвяване на лицето като наказание за извършено тежко престъпление.

смъртник

мн. смъртници, м. Мъртвец.
• Като смъртник. — Блед/слаб като мъртвец.

смъртница

мн. смъртници, ж. Жена смъртник.

смъртност

смъртността, само ед., ж. Брой на смъртните случаи за определено време, място, за група от хора. Детската смъртност е ниска. Смъртността от тази болест е висока. Смъртността се покачва.

смъртоносен

смъртоносна, смъртоносно, мн. смъртоносни, прил. Който причинява смърт, който носи смърт. Смъртоносна рана. Смъртоносна война.

смърч

смърчът, смърча, мн. смърчове, (два) смърча, м. Иглолистно дърво от семейство борови.

смътен

смътна, смътно, мн. смътни, прил. Който е неясен, неопределен, неоформен, непонятен. Смътна представа. Смътни познания. Смътни очертания. Смътни звуци.

смяна

мн. смени, ж.
1. Размяна. Смяна на валута.
2. Подмяна. Смяна на бельото.
3. Сменяне. Смяна на мебели. Смяна на правителство. Смяна на кола.
4. Прен. Заместване на продължаваща работа. Застъпвам на смяна. Нощна смяна.
5. Прен. Времето, докато едни и същи хора вършат такава работа, както и самите хора, които я вършат. Смяната ми е от 5 до 12 часа. Нашата смяна се състои от двайсет души.

смятам

смяташ, несв. и сметна, св.
1. Какво. Изчислявам, пресмятам. Смятам си печалбата за днес. Сметнах си разходите.
2. Мисля, допускам, вярвам. Смятам, че ще вали.
3. Възнамерявам, мисля, каня се. Смятам да чета до късно.
4. Вземам под внимание, зачитам. Смяташ ли и моето участие в домакинската работа?
5. Кого. Мисля, имам мнение. Не го смятат за човек.
смятам се/сметна се. — Мисля се, имам мнение за себе си. Смята се за голям авторитет в медицината.

смятане

ср., само ед. Остар. Учебен предмет в началните класове за изучаване на елементарните действия с числа; аритметика.

смях

смехът, смеха, мн. смехове, (два) смяха, м.
1. Характерни звуци у човека като израз на радост, удоволствие и др. , придружени от издишни движения и гримаса на лицето.
2. Присмех, насмешка. Ставам за смях на хората.
• Вземам на смях (някого). — Подигравам се, присмивам се.
• Издува ме на смях. — Много ми е смешно, но се сдържам.

снабдител

снабдителят, снабдителя, мн. снабдители, м. Лице, което се занимава с доставка на материали за предприятие, учреждение.

снабдя

снабдиш, мин. св. снабдих, мин. прич. снабдил, св. — вж. снабдявам.

снабдявам

снабдяваш, несв. и снабдя, св.; кого/какво, с какво. Доставям, набавям, осигурявам нещо необходимо — храна, материали. Снабдявам със строителни материали. Снабдявам печатницата с хартия.
снабдявам се/снабдя се. — Доставям, набавям за свои нужди. Снабдявам се с плодове.същ. снабдяване, ср. Снабдяване на населението с вода. Снабдяване с храна.

снабдяване

вж. снабдявам

снага

мн. снаги, ж. Разг. Човешко тяло, стан. Стройна снага. Права снага. Имам тръпки по цялата снага.

снадка

мн. снадки, ж.
1. Парче, с което се снажда.
2. Мястото на снаждане.

снадя

снадиш, мин. св. снадих, мин. прич. снадил, св. — вж. снаждам.

снаждам

снаждаш, несв. и снадя, св.; Какво. Пришивам, приковавам, залепвам едно към друго, за да удължа. Снаждам рокля.същ. снаждане, ср.

снаждане

вж. снаждам

снажен

снажна, снажно, мн. снажни, прил. Който е едър и строен, добре сложен. Снажно тяло. Снажен мъж.

снайпер

мн. снайпери, (два) снайпера, м.
1. Спец. Оптически мерник за точна стрелба.
2. Оръжие, снабдено с такъв мерник. Стрелят със снайпери.

снайперист

мн. снайперисти, м. Стрелец, който действа със специални прибори за точна стрелба. Снайперисти наблюдават сградата с похитителите.

снаряд

мн. снаряди, (два) снаряда, м. Вид боеприпаси за стрелба с артилерийско оръдие, който има цилиндрична форма и заострена част. Снарядът улучи сградата. Улучи го парче от снаряд.

снаряжение

мн. снаряжения, ср. Военна екипировка на войник, армия, военна част, освен оръжието и храната. Бойно снаряжение.

снасям

снасяш, несв. и снеса, св.; Какво.
1. За птица, влечуго — изхвърлям от тялото си яйце. Кокошките снасят яйца всеки ден.
2. Прен. Жарг. Грубо. Давам на някого, който ме изнудва, наготово пари. Трябва да ми снесеш сто лева, иначе лошо ти се пише.

снаха

мн. снахи, ж. Съпругата на сина по отношение на родителите, на братята и сестрите или на роднините му. Имам две снахи.

снеговит

снеговита, снеговито, мн. снеговити, прил. През който вали много сняг. Снеговита зима.

снегорин

мн. снегорини, (два) снегорина, м. Приспособление за изгребване на сняг от улици и пътища.

снежен

снежна, снежно, мн. снежни, прил.
1. Който е от сняг. Снежна топка.
2. Който е придружен със сняг. Снежна виелица.
3. През който има сняг. Снежна зима. Снежни дни.
4. Който е получен от сняг. Снежна вода.
• Снежен човек. — Фигура на човек, която децата правят от големи топки сняг, с тенджера за шапка и морков за нос.
• Снежна слепота. — Възпаление на очната лигавица от ултравиолетови лъчи, обикн. зиме в планината.

снежнобял

снежнобяла, снежнобяло, мн. снежнобели, прил. Който е бял като сняг. Снежнобяла риза. Снежнобели облаци. Снежнобели зъби.

снекбар

мн. снекбарове, (два) снекбара, м. Заведение за бърза закуска (най-често с пържени картофи, бира, скара).

снема

снемеш, мин. св. снех, мин. прич. снел, св. — вж. снимам.

снемам

снемаш, несв. Снимам.

снеса

снесеш, мин. св. снесох, мин. прич. снесъл, св. — вж. снасям.

снижа

снижиш, мин. св. снижих, мин. прич. снижил, св. — вж. снижавам.

снижавам

снижаваш, несв. и снижа, св.; Какво. Правя по-нисък, по-малък, по-тих (равнище, степен); понижавам. Снижавам темпа на работа. Снижавам себестойността.
снижавам се/снижа се. — За равнище, степен — ставам по-нисък, по-малък, по-ограничен; понижавам се, намалявам се.същ. снижение, ср.

снижение

вж. снижавам

снизходителен

снизходителна, снизходително, мн. снизходителни, прил.
1. Който не е много взискателен; отстъпчив, нестрог. Снизходителен учител.
2. Който изразява пренебрежителност, високомерност. Снизходителна усмивка. Снизходителен жест.същ. снизходителност, снизходителността, ж.

снизходителност

вж. снизходителен

снизхождение

ср., само ед. Снизходителност. Отнасям се със снизхождение. Усмихвам се със снизхождение.

снимам

снимаш, несв. и снема, св.
1. Кого, какво. Вземам от високо, свалям. Снимам детето от леглото на пода. Снимам куфара от шкафа. Снимам багажа от третия етаж. Снимам си шапката.
2. Кого, какво. Правя снимка, фотографирам; копирам
3. Прен. Кого. Уволнявам от длъжност или поставям на по-ниска длъжност.
снимам се/снема се. — Правя си снимка.

снимачен

снимачна, снимачно, мн. снимачни, прил. Който се отнася до снимане на филм или на снимки. Снимачен екип. Снимачна площадка.

снимка

мн. снимки, ж.
1. Фотографско изображение. Правя снимки. Снимка на момиче. Цветна снимка. Черно-бяла снимка. Филмови снимки.
2. Топографска скица на местност.
3. Прен. Описание, изображение. В романа се прави снимка на действителността. Снимка на живота.

сниша

снишиш, мин. св. сниших, мин. прич. снишил, св. — вж. снишавам.

снишавам

снишаваш, несв. и сниша, св.; Какво. Правя да стане по-нисък, по-тих. Снишавам глас. Снишавам глава.
снишавам се/сниша се. 1. — Ставам по-нисък, по-тих; навеждам се. Песента се снишава. Облаците се снишават. Снишавам се до ниската ограда.
2. Прен. Спотаявам се, прикривам се, изчаквам.прил. снишен, снишена, снишено, мн. снишени.

снишен

вж. снишавам

сноб

снобът, сноба, мн. сноби, м. Човек с бедни духовни интереси и неблагороден произход, който се стреми да изглежда като аристократ или интелектуалец.

снобизъм

м., само ед. Поведение на сноб.

снова

сновеш, мин. св. сновах, мин. прич. сновал, несв.
1. Какво. С помощта на приспособления опъвам и навивам по специален начин прежда за основа при тъкане.
2. Прен. Многократно ходя някъде и се връщам. Цял ден снове между министерството и парламента.
3. Прен. Обикалям безцелно, шляя се. Снова по улиците с часове.

сноп

снопът, снопа, мн. снопи и снопове, (два) снопа, м.
1. Множество от вързани заедно стъбла на ожънати житни растения с класа, както и от дълги пръчки, дълги стъбла от други растения, клони. Житен сноп. Връзвам на снопи. Снопи от царевични стъбла.
2. Прен. Множество светлинни лъчи, идващи от един източник. Сноп слънчеви лъчи.същ. умал. снопче, мн. снопчета, ср.

снопче

вж. сноп

сносен

сносна, сносно, мн. сносни, прил. Който е приемлив, добър, задоволителен. Сносна заплата. Сносни цени. Сносно прекарване.

сноуборд

мн. сноубордове, (два) сноуборда, м. Снежен сърф.

сноша се

сношиш се, мин. св. сноших се, мин. прич. сношил се, св. — вж. сношавам се.

сношавам

сношавам се, сношаваш се, св. и сноша се, св. ; с кого. 1. Извършвам полов акт. 2. Остар. Имам връзка, допир, контакт, общуване.

сношавам се

сношаваш се, св. и сноша се, св.; с кого.
1. Извършвам полов акт.
2. Остар. Имам връзка, допир, контакт, общуване.

сношение

мн. сношения, ср.
1. Полов акт; съвкупление.
2. Остар. Връзка, общуване.

снощен

снощна, снощно, мн. снощни, прил. Който е от снощи или е станал снощи. Снощно веселие. Снощен дъжд. Снощна среща.

сняг

снегът, снега, мн. снегове, м.
1. Падащи като валеж през зимата бели ледени кристалчета — снежинки. Вали сняг. Едър сняг.
2. Масата от такива кристалчета върху земята. Пряспа сняг. Вървя през снега. Пухкав сняг.
• Бял като сняг. — Много бял.

соаре

мн. соарета, ср. Остар. Домашно събиране, увеселение. Правя соаре. Ходя по соарета.

соба

мн. соби, ж. Диал.
1. Печка.
2. Стая за спане.

собствен

собствена, собствено, мн. собствени, прил.
1. Който принадлежи на някого; частен, свой. Собствена къща. Собствена земя.
2. Свой, личен. Собствено тяло. Собствено мнение. Собствен шофьор.
3. Истински, буквален. В собствения смисъл на думите. Собствена цел.
• Собствено име. — Име, дадено на човек, животно, град, географски обект.

собственик

мн. собственици, м. Човек, който притежава нещо; стопанин, притежател. Собственик на земя. Собственик на хотел. Собственик на права.прил. собственически, собственическа, собственическо, мн. собственически. Собственически чувства. Собственически права.

собственица

мн. собственици, ж. Жена собственик.

собственически

вж. собственик

собственичка

мн. собственички, ж. Собственица.

собственоръчен

собственоръчна, собственоръчно, мн. собственоръчни, прил. Който е направен със собствената ръка; саморъчен. Собственоръчен подпис.нареч. собственоръчно. Извърши убийството собственоръчно.

собственоръчно

вж. собственоръчен

собственост

собствеността, само ед., ж.
1. Това, което е притежание, владение на някого — имот, вещи, пари. Къщата е моя собственост. Частна собственост. Лична собственост. Собственост на обществото.
2. Право на притежание. Нямам собственост над къщата. Водя дело за собственост. Получавам собственост над наследство.

сова

мн. сови, ж.
1. Хищна нощна птица със зловещ глас, големи очи и закривена човка, от един и същ разред с бухала и кукумявката. Глас на сова.
2. Прен. Човек, който има навика да си ляга късно през нощта.

совалка

мн. совалки, ж.
1. Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане. Вкарвам совалката и я изваждам. Совалката лети между нишките на основата.
2. Част на шевна машина, в която се закрепва сърцето с навити конци.
3. Прен. Космически кораб за многократно излитане и кацане. Космическа совалка.
4. Прен. Многократно ходене и връщане някъде с цел уреждане на нещо, най-често на дипломатически въпрос. Започва дипломатическа совалка.

соввам се

совваш се, несв. и совна се, св. Разг. Преминавам бързо, леко някакво разстояние; мярвам се; показвам се и се скривам бързо.

совна се

совнеш се, мин. св. совнах се, мин. прич. совнал се, св. — вж. соввам се.

совхоз

мн. совхози, (два) совхоза, м. Истор. Едро държавно предприятие на социалистическото селско стопанство в бившия Съветски съюз.

сода

мн. соди, ж.
1. Техническо и търговско наименование на натриевите карбонати и на натриевата основа.
2. Газирана вода, както и порция такава вода. Уиски със сода.прил. соден, содена, содено, мн. содени. Соден сладкиш.прил. содов, содова, содово, мн. содови. Содов завод.
• Сода каустик. — Натриева основа, прилагана в производството на сапун.
• Сода за хляб. — Натриев карбонат, използван като съставна част на бакпулвера, в медицината като противокиселинно средство и др.

соден

вж. сода

содов

вж. сода

содомия

Сексуален контакт със животни. Спорен въпрос е дали е парафилия,зооерастия или бестиофилия.

соев

вж. соя

сой

соят, соя, мн. соеве, (два) соя, м. Разг. Порода; произход, род. От добър сой.
• От сой е. — Разг. От добра порода; от добър, богат род. Мома от сой. Куче от сой.

сойка

мн. сойки, ж. Горска птица от рода на враните, с черни и бели пера.

сок

сокът, сока, мн. сокове, (два) сока, м.
1. Течност, съдържаща се в тъканите, клетките или в кухините на животинските и растителните организми. Стомашен сок. Сок от лоза.
2. Изстискана от плод или зеленчук течност. Ябълков сок. Доматен сок. Лимонов сок.
3. Порция от такава течност.
4. Прен. Обикн. мн. Сили, енергия. Соковете на живота. Творчески сокове.

сокак

мн. сокаци, (два) сокака, м. Остар. Улица.

сокоизстисквачка

мн. сокоизстисквачки, ж. Уред за изстискване на сок от плод или зеленчук.

сокол

мн. соколи, (два) сокола, м.
1. Дневна граблива птица с къса извита човка и силно зрение.
2. Прен. Силен, висок и смел млад мъж.

сол

солта, само ед., ж.
1. Минерал, натриев хлорид, който има остър вкус и се употребява за подправка. Слагам сол на салатата. Хляб и сол.
2. Прен. Това, което придава интерес, вкус. Солта на вечерта.
3. Прен. Най-добрите представители на някаква група от хора, които осъществяват движението напред. Солта на обществото. Солта на земята.
• Правя на сол. — Разг. Счупвам, смачквам.
• Трия сол на главата (на някого). — Разг. Натяквам за нещо, обвинявам, мърморя. солта, мн. соли, ж. Спец. В химията — химическо съединение, получено при заместване на водорода от дадена киселина с метал. Натриевият сулфат е сол. ср., само ед. Спец. Наименование на петия тон на гамата в до-мажор, както и нотният знак на този тон.

соланизъм

мед. Отравяне при консумация на значително количество покълнали, позеленели картофи, които съдържат алкалоида соланин. Настъпва гадене, повръщане, диария.

солариум

мн. солариуми, (два) солариума, м.
1. Слънчева тераса на открит покрив.
2. Лечебен плаж на слънце.

солдат

мн. солдати, м. Остар. Войник.

солен

солна, солно, мн. солни, прил. Който се отнася до сол
1. Солна мина. солена, солено, мн. солени, прил.
1. Който съдържа сол 1 или има прекалено остър вкус на сол. Рибата е солена. Супата е солена. Бисквитите са солени.
2. Който е приготвен с много сол. Солени краставици.
• Излиза ми солено. — Разг. Излиза ми много скъпо; с големи жертви.

соленка

мн. соленки, ж. Тестено изделие, обикн. с форма на пръчица, със солен вкус. Пакетче соленки. Домашни соленки.

соленост

солеността, само ед., ж. Съдържанието на сол 1 в морска вода. Висока соленост. Ниска соленост.

солети

мн., солета, ж. Тестено изделие — хрупкави солени пръчици.

солидарен

солидарна, солидарно, мн. солидарни, прил.
1. Който е на еднакво мнение с друг; единодушен. Солидарен съм с колегата си.
2. Който е колективен, общ. Солидарни действия.същ. солидарност, солидарността, ж.

солидаризирам се

солидаризираш се, несв. и св.; с кого.
1. Проявявам или изразявам солидарност.
2. Присъединявам се с мнението си.

солидарност

вж. солидарен

солиден

солидна, солидно, мн. солидни, прил.
1. Който е здрав, траен, стабилен. Солидна сграда. Солиден мост.
2. Който е значителен по размери, голям, даващ сигурност. В солидни мащаби. Солидна сума. Солидни вложения.
3. Който е представителен, авторитетен, значителен. Солиден учен. Солиден лекар.същ. солидност, солидността, ж.

солидност

вж. солиден

солипсизъм

Краен субективизъм, който признава за единствена реалност личното аз на човека, а цялата действителност смята като продукт на личното възприятие.

солист

мн. солисти, м. Певец, музикант или балетист, който изпълнява соло. Солист на хор.

солистка

мн. солистки, ж. Жена солист.

солитарен

мед. Сам, усамотен, отделен, единствен.

солник

мн. солници, (два) солника, м. Солница.

солница

мн. солници, ж. Съд, в който се сервира сол. Стъклена солница.

солници

мн., солница, ж.
1. Специално място край море, пригодено за вливане и изпаряване на морска вода и добиване на сол.
2. Рудник за каменна сол.

соло

ср., само ед.
1. Музикално произведение или негова част, предназначена за изпълнение от един певец, музикант, танцьор. Изпълнявам соло.
2. Самото такова изпълнение. прил. солов, солова, солово, мн. солови. Солово изпълнение.
• Соло съм. — Разг. Сам съм, без партньор, придружител. Тази вечер съм соло.

солов

вж. соло

солук

мн. солуци, (два) солука, м. Остар. Дъх. Поемам солук.
• На един солук. — Разг. На един дъх, с един замах, наведнъж.

солфеж

м., само ед.
1. Музикално упражнение за пеене по ноти, без текст и акомпанимент.
2. Учебна дисциплина за пеене по ноти от пръв поглед и музикални диктовки.

соля

солиш, мин. св. солих, мин. прич. солил, несв.
1. Какво. Слагам сол за вкус; посолявам. Соля супата. Соля домати.
2. Какво. Консервирам чрез осоляване. Соля сланина. Соля риба.
3. Прен. Кого. Карам се, мъмря, поучавам. Ще я соля за двойката по физика.

сом

сомът, сома, мн. сомове, (два) сома, м. Сладководна шаранова риба без люспи с дължина до 5 м, с мустаци и висококачествено месо. Ловя сомове.

сома

мед. Тяло.

соматичен

мед. Телесен, отнасящ се до тялото.

соматотропин

мед. вж. растежен хормон

сомбреро

мн. сомбрера, ср. Широкопола характерна испанска шапка.

сомнамбул

мн. сомнамбули, м. Човек, който страда от сомнамбулизъм; лунатик.

сомнамбулизъм

м., само ед. Разстройство на съзнанието по време на сън, при което автоматично се извършват действия; лунатизъм.

сомнилоквия

мед. Говорене на сън.

сомнолентност

мед. Сънливост — лека степен на нарушение на съзнанието. Болният е дълбоко унесен, но чрез по-усилено дразнене (повикване на висок глас, убождане) реагира с отваряне на очи, насочване на поглед, дори може да отговори на елементарни въпроси с отделни думи.

сомнофилия

Синдрома на "спящата красавица", парафилия при която сексуално удоволствие доставя събуждането на партньора със някакъв вид сексуална активност, може да включва и насилие. Лат. сомнус, сън.

сонант

мн. сонанти, (два) сонанта, м. Спец. В езикознанието — съгласен звук, който сам може да образува сричка.

соната

мн. сонати, ж. Спец. Вид музикално инструментално произведение, което се състои от три или четири части с различен темп и характер.

сонда

мн. сонди, ж.
1. Съоръжение за проникване и изследване на морски или земни дълбочини, както и на вътрешността на организма. Поставям сонда. Изследвам със сонда.
2. Прен. Разг. Дупка за геоложки проучвания, за черпене на вода, направена с такова съоръжение.

сондаж

мн. сондажи, (два) сондажа, м.
1. Изследване чрез сонда. Правя сондаж.
2. Прен. Проучване за осведомяване.

сондирам

сондираш, несв. и св. Правя сондаж, проучвам; вземам мнение.същ. сондиране, ср.

сондиране

вж. сондирам

сонет

мн. сонети, (два) сонета, м. Спец. Вид стихотворение, което се състои от 14 стиха, организирани в две четиристишия и две тристишия. Сонетите на Шекспир.прил. сонетен, сонетна, сонетно, мн. сонетни. Сонетна форма. Сонетен венец.

сонетен

вж. сонет

сонорен

сонорна, сонорно, мн. сонорни, прил. Спец. В езикознанието — за съгласен звук, при учленяване на който тонът преобладава над шума.

сопа

мн. сопи, ж. Разг. Голяма пръчка (за бой).

сопвам

сопвам се, сопваш се, несв. и сопна се, св. ; на кого. Неочаквано отговарям или се обръщам троснато, грубо; хокам.

сопвам се

сопваш се, несв. и сопна се, св.; На кого. Неочаквано отговарям или се обръщам троснато, грубо; хокам.

сопна се

сопнеш се, мин. св. сопнах се, мин. прич. сопнал се, св. — вж. сопвам се.

сопнат

сопната, сопнато, мн. сопнати, прил. Който е сърдит, троснат, груб. Сопнат отговор.

сопол

мн. сополи, (два) сопола, м. Разг. Слуз, която се отделя от носа. Когато съм хремав, ми текат сополите.

сополан

мн. сополановци, м. Разг.
1. Човек, който има сополи на носа.
2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен човек.

сополана

мн. сополани, ж. Жена сополан.

сополанка

мн. сополанки, ж. Сополана.

сополанко

мн. сополанковци, м. Сополан.

сополив

сополива, сополиво, мн. сополиви, прил. Който е изцапан със сопол. Сополиво дете.

сополивя се

сополивиш се, мин. св. сополивих се, мин. прич. сополивил се, несв.
1. Текат ми обилно сополи. Цяла зима се сополиви.
2. Прен. Разг. Плача неискрено.

сопор

мед. Необичайно дълбок сън — по-силна степен на нарушение на съзнанието от сомнолентност и по-слаба от кома. Болният изглежда дълбоко заспал, но реагира при болкови дразнения с мимика, звуци или неясни думи. Запазени са сухожилните, надкостните, кожните и лигавичните рефлекси. Зениците реагират на светлина.

сопорозен

мед. Отнасящ се до или причиняващ сопор.

сопран

мн. сопрани, (два) сопрана, м.
1. Само ед. Най-високият певчески глас (при деца или при жени).
2. Прен. Певица с такъв глас.прил. сопранов, сопранова, сопраново, мн. сопранови.

сопрано

ср., само ед. Сопран.

сопранов

вж. сопран

сорго

ср. само ед. Род тревисти едногодишни или многогодишни растения за фураж или за технически нужди.

сорт

сортът, сорта, мн. сортове, (два) сорта, м.
1. Вид културно растение. Сорт ябълки. Десертни сортове грозде.
2. Вид, разред. Тези обувки са от един и същ сорт. Обичам баклава и всичко от тоя сорт. Нещо от сорта на безалкохолните.
3. Качество, направа.

сортирам

сортираш, несв. и св.; Какво. Разпределям, групирам, класифицирам по сортове. Сортирам гроздето по вид. Сортирам по цвят.същ. сортиране, ср.същ. сортировка, ж.

сортиране

вж. сортирам

сортировка

вж. сортирам

сортировъчен

сортировъчна, сортировъчно, мн. сортировъчни, прил. Който е свързан със сортиране. Сортировъчна машина. Сортировъчни операции.

сортов

сортова, сортово, мн. сортови, прил. Който е от добър сорт; висококачествен. Сортови семена.

сос

сосът, соса, мн. сосове, (два) соса, м.
1. Рядка кашичка с подправки, приготвена като допълнение към сухо ядене. Доматен сос. Месо с бял сос.
2. Рядка кашичка — част от готвено ядене.

соте

мн. сотета, ср. Вид ядене с късчета месо и сос.

софа

мн. софи, ж.
1. Канапе, диван.
2. Остар. Миндер.

софизъм

мн. софизми, (два) софизъма, м.
1. Формално правилно умозаключение, основано на специално търсени неправилни положения; логически порочно умозаключение.
2. Прен. Хитро извъртане.

софист

мн. софисти, м.
1. ист. В древността — философ, привърженик на софистиката.
2. Човек, който си служи със софизми, за да преиначава истината.

софистика

ж., само ед. Начин на разсъждение, при който се използват софизми.

софра

мн. софри, ж.
1. Остар. Ниска кръгла маса за хранене. Сядам на софрата.
2. Прен. Разг. Трапеза, гощаване, ядене. Не мога да им предложа софра. Богата софра.
• Кьор софра. — Разг. Безплатно ядене, на чужда сметка.
• На държавната софра. — На държавна (високо платена) длъжност.

софтуер

м., само ед. Спец. Компютърна програма.

софтуерен

софтуерна, софтуерно, мн. софтуерни, прил. Който се отнася до софтуер. Софтуерен продукт.

социалдемократ

мн. социалдемократи, м. Привърженик на социалдемокрацията.

социалдемократически

социалдемократическа, социалдемократическо, мн. социалдемократически, прил. Който се отнася до социалдемокрация. Социалдемократически възгледи.

социалдемокрация

ж., само ед. Политическо течение, което свързва принципите на социализма с принципите на демокрацията.

социален

социална, социално, мн. социални, прил.
1. Който се отнася до живота на хората в група, в общество; обществен.
2. Който се отнася до отделните групи в обществото. Социална класа.
3. Който се отнася до общуване между хората. Социални кантакти. Социални клубове.

социализация

ж., само ед.
1. Приобщаване към среда, колектив, общество.
2. Превръщане на частната собственост в обществена.

социализъм

м., само ед.
1. Според марксистко-ленинското учение — обществен строй, който заменя капитализма, установява диктатура на пролетариата, обществена собственост над средствата за производство в държавна и кооперативна форма.
2. Според марксистко-ленинското учение — първа фаза на комунизма.
3. Учението за изграждане на такъв строй.

социалист

мн. социалисти, м.
1. Привърженик на социализма.
2. Член на партия, която проповядва социализъм.

социалистически

социалистическа, социалистическо, мн. социалистически, прил. Който се отнася до социализма. Социалистически строй. Социалистическа революция. Социалистически реформи.

социалистка

мн. социалистки, ж. Жена социалист.

социнианство

рел. Рационалистично направление в Реформацията от XVI в. разпространено в Полша от италианския хуманист Ф. Сочина, което отхвърля божествения произход на Христос, но приема божествените му качества; отрича догмата за Светата троица и приема разума за основа на вярата (признава авторитета на Светото писане само дотолкова, доколкото не противоречи на разума на човека).

социолингвистика

ж., само ед. Дял от лингвистиката, който изучава езиковите варианти и норми, обусловени от връзките между език и общество.

социолог

мн. социолози, м. Специалист по социология.

социологизъм

книж. Едностранно и опростено разглеждане на явленията в обществения живот с акценти само върху социалните прояви.

социологически

социологическа, социологическо, мн. социологически, прил. Който се отнася до социологията. Социологическо проучване.

социология

ж., само ед. Обща теоретична наука за структурата на обществото и законите на неговото развитие.

соча

сочиш, мин. св. сочих и сочих, мин. прич. сочил и сочил, несв.
1. Кого, какво. Показвам, насочвам вниманието (с жест, с поглед). Соча къщата, която търси. Не сочи с пръст хората!
2. Кого, какво. Определям, посочвам, установявам. Соча трудностите в работата. Соча успехите. Соча най-добрите.
3. Насочвам, направлявам, упътвам.
4. Обърнат съм в определена посока, насочен съм. Стрелката сочи на запад.
• Соча с пръст (някого). —
1. Уважавам, почитам някого и го давам за пример.
2. Обвинявам, укорявам някого.

сочен

сочна, сочно, мн. сочни, прил.
1. Който съдържа много сок. Сочна ябълка. Сочна трева.
2. Прен. Който е свеж, жизнен. Сочно момиче.
3. Прен. Който е звънък, силен. Сочен глас.
4. Прен. За реч — която е изразителна, образна.същ. сочност, сочността, ж.

сочност

вж. сочен

соя

ж., само ед. Едногодишно маслодайно бобово растение с обли зърна, които се използват за храна, фураж, в промишлеността.прил. соев, соева, соево, мн. соеви.

спагети

само мн. Вид тънки плътни макарони, приготвяни варени с различни сосове.

спадам

спадаш, несв. и спадна, св.
1. Смъквам се, намалявам равнището си, обема си, силата си. Водата е спаднала много. Гумата на колата е спаднала. Силата на вятъра спадна. Височината на гласа спадна. Силата на болката спадна. Температурата спада. Цените спадат.
2. Какво. Намалявам при смятане. Спадам данъка и получавам чистата сума.същ. спадане, ср. спадаш, несв. и спадна, св. Числя се, определям се, отнасям се към група или категория. Соята спада към семейство бобови. Спада към кръга на творците.

спадане

вж. спадам

спадна

спаднеш, мин. св. спаднах, мин. прич. спаднал, св. — вж. [[спадам 1 , 2 ._

спазаря

спазариш, мин. св. спазарих, мин. прич. спазарил, св. — вж. спазарявам.

спазарявам

спазаряваш, несв. и спазаря, св.; Какво. Разг. Успявам да се уговоря за цена. Спазарих една кола.
спазарявам се/спазаря се. — Успявам да постигна съгласие, уговорка за цена, сделка.прил. спазарен, спазарена, спазарено, мн. спазарени.

спазвам

спазваш, несв. и спазя, св. Съобразявам се с установен ред, правила, закон, не ги нарушавам. Спазвам законите. Спазвам правилата за движение по улиците.

спазма

мн. спазми, ж. Болезнено свиване на мускул или орган; конвулсия. Спазъм на стомаха. Спазми на кръвоносни съдове.прил. спазматичен, спазматична, спазматично, мн. спазматични.

спазматичен

вж. спазма

спазмогенен

мед. Причиняващ спазми, гърчове.

спазмолитици

мед. Лекарствени средства, премахващи болезнени спазми на гладката мускулатура, напр. на червата, на жлъчния мехур, на пикочните пътища и др.

спазмолитичен

мед. Премахващ спазмите на гладката мускулатура.

спазмофилия

мед. Патологично състояние, възникващо у болни от рахит деца. Характеризира се с повишена нервно-мускулна възбудимост и склонност към гърчове поради хипокалциемия. Наблюдават се признаци на Труссо, на Хвостек, на Ерб, карпопедални спазми, ларингоспазъм и др.

спазъм

мед. Неволева мускулна контракция.

спазя

спазиш, мин. св. спазих, мин. прич. спазил, св. — вж. спазвам.

спален

спална, спално, мн. спални, прил. Който е предназначен за спане. Спален вагон. Спално бельо.
• Спален чувал. — Дълга торба с цип, предназначена да се спи в нея на открито.

спалня

мн. спални, ж.
1. Голямо легло, обикн. за двама души, или комплект от две легла, поставени под ъгъл.
2. Стая, предназначена и обзаведена за спане.

спам

Използване на среда за електронни комуникации за масово изпращане на нежелани съобщения. Най-известната форма на спам е под формата на съобщения с рекламно съдържание по електронната поща.

спанак

м., само ед. Едногодишно тревисто пролетно растение от семейство лободови, с широки листа, използвани за храна.прил. спаначен, спаначена, спаначено, мн. спаначени. Спаначена супа.

спаначен

вж. спанак

спане

вж. спя

спарвам се

спарваш се, несв. и спаря се, св.
1. За гъсто наредени или натрупани растения, плодове, зеленчуци, продукти — от собствените изпарения и топлина се запарвам, задушавам, загнивам. Доматите са се спарили. За няколко дни царевицата в купчините се спарва.
2. За събрани плътно един до друг хора или животни — от собствената топлина и изпарения се сгорещявам, изпотявам. Хората са се спарили в автобуса.
3. За кожа на животно или на човек — от собствената топлина на тялото се разранявам, зачервявам.
4. За въздух в непроветрена стая с хора, животни, продукти, плодове — ставам топъл и влажен.

спарингпартньор

мн. спарингпартньори, м. Спец.
1. В бокса — партньор в тренировъчен бой.
2. Спортист или спортен отбор като партньор в подготовката на друг спортист или спортен отбор за отговорно състезание.

спартакиада

мн. спартакиади, ж. Масово спортно състезание по различни дисциплини.

спартанец

мн. спартанци, м.
1. Жител на древна Спарта.
2. Прен. Човек, който калява себе си, живее сурово, с най-необходимото.

спартанка

мн. спартанки, ж. Жена спартанец.

спартански

мн. спартанска, спартанско, мн. спартански, прил. Който е суров, който приучва към лишения, издръжливост. Спартански условия. Спартански режим.
• Спартанско възпитание. — Специално възпитание за децата на господстващите в древна Спарта, за да се подготвят издръжливи, калени бойци.

спаружа

спаружа се, спаружиш се, мин. св. спаружих се, мин. прич. спаружил се, св. — вж. спаружвам се.

спаружа се

спаружиш се, мин. св. спаружих се, мин. прич. спаружил се, св. — вж. спаружвам се.

спаружвам се

спаружваш се, несв. и спаружа се, св. За плод, цвят, растение, за кожа на човек или животно — сбръчквам се, свивам се, изсъхвам. От сушата листата са се спаружили.

спаря се

спариш се, мин. св. спарих се, мин. прич. спарил се, св. — вж. спарвам се.

спасение

Библейско тълкуване: В точния смисъл на думата, означава "избавление"; и в този смисъл думата се употребява, за да изрази "навременно избавление", "победа" — 1Цар. 14:45. Но понеже душевното избавление от грях и смърт чрез Спасителя — Мт. 1:21, е много по-голямо спасение, думата "спасение", е започнала да се употребява най-вече в този нравствен и духовен смисъл, и под нея се разбира не само това избавление, но и следствията му, (вечен живот и блаженство в царството на Господа Исуса Христа) — 2Кор. 7:10; Еф. 1:13. То правилно се нарича "велико спасение" — Евр. 2:3.

Евреите рядко употребяват прости изречения, но често употребяват отвлечени думи. Така напр. , вместо да кажат, че "Бог ни пази и защищава", те казват, "Бог е нашето спасение". И така, "глас на спасение", "вест на спасение", "канара на спасение", "щит на спасение", "рог на спасение", "дума на спасение", и др. , са еднозначни думи с "глас, който известява избавление"; "расостта която човек усеща, когато избегне някоя голяма опасност"; "канарата, където някой прибягва, и е в безопасност"; "щитът, който брани от нападението на неприятеля"; "рогът на слава, на щастие и спасение", и др. Така да се извърши голямо спасение в Израил, ще рече да се освободи Израил от някоя неизбежна опасност, да се спечели някоя голяма победа над неприятелите.

"Одежди на спасение" — Ис. 61:10, се отнася за великолепните одежди, които се носят в празнични дни. Това изречение се употребява в преносен смисъл, за да означи приемането на някоя явна добрина от Бога, като напр. избавление от голяма опастност.

спасител

спасителят, спасителя, мн. спасители, м.
1. Човек, който спасява, избавя.
2. В християнската религия — Исус Христос.
3. Човек, чието занятие е да наблюдава част от море или плувен басейн, за да спасява давещи се.

спасителен

спасителна, спасително, мн. спасителни, прил. Който е предназначен и/или служи за спасяване. Спасителен пояс. Спасителен отред. Спасителен бряг. Спасително писмо.

спастря

спастриш, мин. св. спастрих, мин. прич. спастрил, св. — вж. спастрям.

спастрям

спастряш, несв. и спастря, св.; Какво. Разг. Запазвам, спестявам. Спастрям някой лев.

спася

спасиш, мин. св. спасих, мин. прич. спасил, св. — вж. спасявам.

спасявам

спасяваш, несв. и спася, св.; Кого, какво.
1. Отървавам, избавям, опазвам. Спасявам я от смърт. Спасявам от робство. Спасявам от болестта.
2. Предотвратявам, предпазвам. Спасявам от катастрофа. Спасявам от грешки.
спасявам се/спася се. 1. — Отървавам се, избавям се, освобождавам се. Спасявам се от бедност.
2. Прен. Жарг. Заминавам, изчезвам, ако предстои трудност, неприятност или има опасност. Аз се спасявам, не искам да ме заварят тук.
• Спасявам/спася си кожата. — Разг. Излизам невредим от трудно, тежко, опасно положение.

спатия

мн. спатии, ж. Един вид от картите за игра, на които има черен кръстовиден знак. Паднаха ми се две спатии.
• Зная спатиите (на някого). — Зная тайните работи на някого.

спахия

мн. спахии, м. Истор.
1. Войник от конната войска на Османската империя.
2. Турски феодал.

спедитор

мн. спедитори, (два) спедитора, м. Този, който от свое име, но за чужда сметка транспортира, препраща стоки; посредник в експедирането.прил. спедиторски, спедиторска, спедиторско, мн. спедиторски.

спедиторски

вж. спедитор

спека

спечеш, мин. св. спекох, мин. прич. спекъл, св. — вж. спичам.

спектакъл

мн. спектакли, (два) спектакъла, м.
1. Представление за забава (театрално, музикално). Балетен спектакъл.
2. Всяко изнасяне, повторение на такова представление. В София певицата ще изнесе два спектакъла.
3. Прен. Зрелище, забавна случка, сцена. Наблюдавам спектакъл. Разигравам спектакъл.

спектрален

вж. спектър

спектър

мн. спектри, (два) спектъра, м.
1. Спец. Във физиката — съвкупност от елементарни лъчения, подредени по дължината на вълната, получена чрез разлагането и с призма, дифракционна решетка и др. ; оптически спектър.
2. Спец. Във физиката — съвкупност от електромагнитните вълни в природата, разделени пространствено и подредени по дължина или честота.
3. Прен. Съвкупност, която обхваща всички или много видове, разновидности. Богат спектър от дамски парфюми. Спектър от южни плодове. Широк спектър от италиански сладоледи.прил. спектрален, спектрална, спектрално, мн. спектрални (в 1 и 2 знач. ).

спекула

ж., само ед. Нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.

спекулант

мн. спекуланти, м. Човек, който се занимава със спекула. Кризата е царството на спекулантите.прил. спекулантски, спекулантска, спекулантско, мн. спекулантски.

спекулантка

мн. спекулантки, ж. Жена спекулант.

спекулантски

вж. спекулант

спекулативен

спекулативна, спекулативно, мн. спекулативни, прил. Който се отнася до спекула и спекулация.

спекулация

мн. спекулации, ж.
1. Спекула.
2. Прен. Използване на положението с користни цели; злоупотреба с обстоятелства. Политически спекулации.
3. Спец. Във философията — умозрително философско познание.

спекулирам

спекулираш, несв. и св.; с какво. Занимавам се със спекула или със спекулация. Спекулирам с пшеница. Спекулирам с бедността на хората.

спекулум

мед. Метален инструмент, който служи за разширяване на тесни отвори или кухини (влагалище, ректум, нос и др. ), за да може да се огледа вътрешността им.

спелеолог

мн. спелеолози, м. Човек, който се занимава със спелеология.

спелеология

ж., само ед. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на пещерите — произход, води, органичен свят — и използването им от хората.

спепеля

спепелиш, мин. св. спепелих, мин. прич. спепелил, св. — вж. спепелявам.

спепелявам

спепеляваш, несв. и спепеля, св.; Какво.
1. Превръщам в пепел, изгарям.
2. Прен. Унищожавам, прахосвам. Спепели богатството на баща си.
спепелявам се/спепеля се. — Превръщам се в пепел; изгарям, изчезвам.

сперма

ж., само ед. Течност, отделяна от половите органи на мъжки животни и човек, която съдържа половите клетки; семенна течност.

сперматозоид

мн. сперматозоиди, (два) сперматозоида, м. Мъжка полова клетка, съдържаща се в спермата.

сперматорея

Термин, отнасящ се до еякулация по време на сън.

сперматоцеле

мед. Ретенционна киста на тестиса или епидидима, изпълнена със сперма.

сперматурия

мед. Наличие на сперма в урината.

спесимен

мн. спесимени, (два) спесимена, м.
1. Пробен предмет, мостра, образец.
2. Спец. В банковото дело — документ, който удостоверява подписите на лицата, които имат право да извършват парични операции по дадена сметка.

спестовен

спестовна, спестовно, мн. спестовни, прил.
1. Който е предназначен за спестяване. Спестовна каса. Спестовен влог.
2. Който е пестелив, неразточителен; прибран; стиснат.същ. спестовност, спестовността, ж.

спестовност

вж. спестовен

спестя

спестиш, мин. св. спестих, мин. прич. спестил, св. — вж. спестявам.

спестявам

спестяваш, несв. и спестя, св.; Какво. Събирам, натрупвам, като отделям, икономисвам; ограничавам, намалявам изразходването; пестя. Спестявам пари. Спестявам храна. Спестявам време. Спестявам си грижи.

спестяване

мн. спестявания, ср.
1. Процесът на пестене.
2. Обикн. мн. Нещо спестено, обикн. пари. Имам спестявания в различни банки. Спестяванията ми се стопиха.

специален

специална, специално, мн. специални, прил.
1. Който е предназначен за някаква точно определена цел. Специални дрехи. Президентът пътува със специален самолет.
2. Който се отнася за определена специалност. Специална литература.
3. Прен. Който е с особени изисквания, вкусове; своенравен, своеобразен. Специална личност.

специализация

мн. специализации, ж. Добиване на по-тясна подготовка по една специалност, както и времето на добиването и; специализиране. Имам специализация по вътрешни болести. Ходя на специализация. Карам специализация.

специализирам

специализираш, несв. и св.; какво/по какво. Добивам по-задълбочена подготовка по някаква специалност. Специализирам по немска литература. Специализирам немска литература.
специализирам се. 1. — Добивам специалност или по-тясна специалност. Специализирам се по информатика.
2. Разг. Научавам се, приучвам се да правя нещо. Специализирам се да правя кюфтета.

специалист

мн. специалисти, м. Човек, който владее някаква специалност; вещ, опитен, познавач. Специалист по математика. Специалист по компютри.

специалистка

мн. специалистки, ж. Жена специалист.

специалитет

мн. специалитети, (два) специалитета, м. Обикн. за ядене — приготвено специално, с необикновен вкус. На коктейла имаше различни специалитети.

специалност

специалността, мн. специалности, ж. Клон от науката, техниката или изкуството, който се изучава за професия. В университета има повече от двайсет специалности. Имам специалност английска филология. По специалност е машинен инженер. Има специалност детски болести.

специфика

ж., само ед. Сбор от особености, отличителни черти, присъщи само на дадения предмет. Специфика на работата. Специфика на материалите. Спецификата на пластмасата.прил. специфичен, специфична, специфично, мн. специфични. Специфични условия. Специфични черти.

спецификация

ж., само ед.
1. Определяне и изброяване на специфични особености на нещо.
2. Спец. Основен документ от техническата документация, в който се посочва названието на изделието, елементите му, размерите му и др.

специфичен

вж. специфика

спечелвам

спечелваш, несв. и спечеля, св.; Кого, какво. Печеля един път или няколко пъти по един път. Спечелих пари от лотария. Спечелих омраза. Спечелих си приятели.

спечеля

спечелиш, мин. св. спечелих, мин. прич. спечелил, св. — вж. спечелвам.

спешен

спешна, спешно, мн. спешни, прил. Който не търпи отлагане; бърз, наложителен. Спешна медицинска помощ. Спешни мерки.същ. спешност, спешността, ж. Викам лекар по спешност.

спешност

вж. спешен

спикер

мн. спикери, м.
1. Говорител (по радио).
2. Коментатор на състезание, обикн. на футболен мач.

спин

спинът, спина, само ед., м. Спец. Вирусно заболяване на имунната защита, предавано по полов или кръвен път; синдром на придобитата имунна недостатъчност.

спиналгия

мед. Болка при натиск върху ІІІ-VІІ гръдни прешлени.

спинален

мед. Гръбначен, гръбначномозъчен, отнасящ се до гръбначния стълб или до гръбначния мозък.

спинозизъм

Учение на холандския философ Барух Спиноза (1632—1677 г. ), в основата, на което лежи признаването на единствената обективната реалност — природата която за него е още Бог.

спипам

спипаш, св. — вж. спипвам.

спипвам

спипваш, несв. и спипам, св.; Кого, какво. Хващам неочаквано, залавям; изненадвам, заварвам. Спипаха убиеца в хотела. Спипаха го да пуши цигари.

спирала

мн. спирали, ж.
1. Линия, която прави извивки една до друга или една над друга около една точка или ос.
2. Предмет с такава форма.прил. спирален, спирална, спирално, мн. спирални.

спирален

вж. спирала

спираловиден

спираловидна, спираловидно, мн. спираловидни, прил. Който има вид на спирала.

спирам

спираш, несв. и спра, св.
1. Преставам да се движа, да действам, да работя. Автобусът спира на спирката. Телефонът спря да звъни. Спирам да преча.
2. Кого, какво. Правя някой или нещо да престане да се движи, да действа; задържам. Спирам коня. Спирам колата. Спрях непознатия на улицата.
3. Прен. Задържам се, отсядам някъде.
4. Кого. Преча да се издигне; ограничавам, задържам. Иска да замине на специализация, но колегите му го спират.
спирам се/спра се. 1. — Преставам да се движа, да работя.
2. Прен. Отбивам се, задържам се.същ. спиране, ср.

спиране

вж. спирам

спирателен

спирателна, спирателно, мн. спирателни, прил. Който е предназначен за спиране. Спирателен кран. Спирателен пост.

спирачен

спирачна, спирачно, мн. спирачни, прил. Който се отнася до спиране или до спирачка. Спирачен път. Спирачна течност.

спирачка

мн. спирачки, ж.
1. Механизъм за спиране на транспортно средство. Натискам спирачката.
2. Прен. Спънка, пречка.

спиритизъм

м., само ед. Вяра във възможността за общуване с душите на мъртвите, както и самите занимания за такова общуване.прил. спиритически, спиритическа, спиритическо, мн. спиритически. Спиритически сеанс.

спиритически

вж. спиритизъм

спиритуализъм

м., само ед. Спец. Философско учение, според което духът е в основата на всичко.прил. спиритуалистичен, спиритуалистична, спиритуалистично, мн. спиритуалистични.

спиритуалистичен

вж. спиритуализъм

спирка

мн. спирки, ж.
1. Специално определено място за спиране на автобус, трамвай и др.
2. Малка железопътна гара.
3. Разг. Спиране. Правя спирка в кафенето.

спирохета

мед. Спирохетите са Грам-отрицателни, спираловидни, много подвижни микроорганизми от семейство Spirochaetaceae. Пример за патогенни за човека спирохети са: Treponema pallidum от род Treponema (причинява сифилис), Borrelia burgdorferi от род Borrelia (причинява Лаймска болест) и др.

спирт

спиртът, спирта, само ед. м.
1. Спец. Органично съединение, което се получава от съдържащ захар или нишесте материал; етилов алкохол.
2. Разг. Алкохол.прил. спиртен, спиртна, спиртно, мн. спиртни. Спиртно производство. Спиртни напитки.

спиртен

вж. спирт

спиртник

мн. спиртници, (два) спиртника, м. Домакински уред, предназначен за бързо затопляне или варене с топлина от горещ спирт.

спиртосам

спиртосаш, св. — вж. спиртосвам.

спиртосвам

спиртосваш, несв. и спиртосам, св.; Какво. Препарирам със спирт.
спиртосвам се/спиртосам се. — Разг.
1. Сковавам се, оставам на място от страх, голяма изненада и др. Спиртосвам се от ужас.
2. Напивам се с алкохол до безпаметност. Спиртосал се е, не може да се прибере в къщи.прил. спиртосан, спиртосана, спиртосано, мн. спиртосани.
• Стоя/гледам като спиртосан. — Разг. Стоя втрещен, скован от страх, изненада.

списание

мн. списания, ср. Печатно периодично издание с определена проблематика, оформено като книжка, съставено от актуални материали на сътрудници. Първата книжка на списание “Български език” излезе. Списанието излиза в шест броя годишно. Месечно списание. Списания за жената. Научно списание.

списател

остар.
писател

списвам

списваш, несв.; Какво. Редактирам, съставям вестник или списание. Списвам добре вестника.прил. списван, списвана, списвано, мн. списвани.

списък

мн. списъци, (два) списъка, м.
1. Писмено подредени с някаква цел и в някакъв ред имена на хора или предмети. Списък на учениците. Списък на приетите в специалността английска филология. Списък на покупките. Списък на ангажиментите.
2. Лист, документ с такива имена.същ. умал. списъче, мн. списъчета, ср.прил. списъчен, списъчна, списъчно, мн. списъчни. Списъчна форма. Списъчен състав.
• Вън съм от списъка. — Изключен съм, не ме смятат, не ме вземат предвид.

списъче

вж. списък

списъчен

вж. списък

спитвам

спитваш, несв. и спитя, св.; Какво. Правя като пита; сплесквам; смачквам. Настъпвам плод и го спитвам.
спитвам се/спитя се. 1. — Ставам като пита. Камионът мина през детската играчка и тя се спити.
2. За нещо меко, пухкаво — спичам се, уплътнявам се, втвърдявам се. Кексът се е спитил.прил. спитен, спитена, спитено, мн. спитени. Спитен хляб.

спитен

рядко
сплескан като пита

спитя

спитиш, мин. св. спитих, мин. прич. спитил, св. — вж. спитвам.

спица

мн. спици, ж. Една от металните пръчки, които съединяват централната част на колело на велосипед с обиколните.

спичам

спичаш, несв. и спека, св.; Какво. Правя да стане твърд, сух. Слънцето е спекло земята.
спичам се/спека се. — Ставам сух, твърд, спитен, сгърчен. Кръвта се е спекла по челото му.

сплав

сплавта, мн. сплави, ж. Материал, получен от смесване на два или повече метала при тяхното топене. Бронзът е сплав на медта и калая.

сплаша

сплашиш, мин. св. сплаших, мин. прич. сплашил, св. — вж. сплашвам.

сплашвам

сплашваш, несв. и сплаша, св.; Кого, какво.
1. Уплашвам силно, наплашвам, стряскам нарочно. Сплашвам с изстрел птиците.
2. Заканвам се, заплашвам. Сплашил го, че ще го убие.

спленектомия

мед. Оперативно отстраняване на слезката.

спленит

мед. Възпаление на слезката.

спленомегалия

мед. Увеличаване на размерите на слезката, напр. при хронична миелогенна левкемия, наследствена микросфероцитоза, инфекциозна мононуклеоза и др.

спленоптоза

мед. Смъкване, спадане на слезката.

спленотомия

мед. Оперативен разрез на слезката.

сплескам

сплескаш, св. — вж. сплесквам.

сплесквам

сплескваш, несв. и сплескам, св.; Какво.
1. Правя плосък; смачквам, премазвам, спитвам. Сплесквам тестото. Сплесквам глина.
2. Прен. Разг. Бия жестоко, смазвам, премазвам, пребивам. Сплесквам от бой.
сплесквам се/сплескам се. — Ставам плосък; мога да стана плосък. Глината се сплесква лесно.

сплета

сплетеш, мин. св. сплетох, мин. прич. сплел, св. — вж. сплитам.

сплетнича

сплетничиш, мин. св. сплетничих, мин. прич. сплетничил, несв. Измислям и/или разпространявам сплетни; интриганствам.

сплетня

мн. сплетни, ж. Специално измислен и разпространяван за злепоставяне факт или случка; интрига. Измислям сплетни. Занимавам се със сплетни.

сплит

сплитът, сплита, мн. сплитове, (два) сплита, м. Сплетени заедно глави лук, чесън и др. ; плитка. Правя на сплитове.
• Слънчев сплит. — Спец. Съвкупност от нервни възли, разположени в коремната кухина.

сплитам

сплиташ, несв. и сплета, св.; Какво. Правя на плитка; кръстосвам, преплитам. Сплитам си косата. Сплитам си ръцете. Сплитам нишките.
сплитам се/сплета се. 1. — Кръстосвам се, усуквам се. Пръстите им се сплитат. Телата им се сплитат.
2. Омотавам се, обърквам се, заплитам се. Конецът се сплете. Клоните са се сплели. Краката му се сплетоха.

сплотен

вж. сплотявам

сплотя

сплотиш, мин. св. сплотих, мин. прич. сплотил, св. — вж. сплотявам.

сплотявам

сплотяваш, несв. и сплотя, св.; Кого. Правя да бъдат в единство, единодушни; съединявам, обединявам. Опасността сплотява всички. Общите интереси ги сплотяват.
сплотявам се/сплотя се. — Обикн. мн. Обединяваме се с общо мнение, с общи интереси, цели. Сплотяват се, за да преодолеят трудностите.прил. сплотен, сплотена, сплотено, мн. сплотени. Сплотено семейство.

сплувам

сплувам се, сплуваш се, несв. и сплуя се, св. Разлагам се, изгнивам, разпадам се. Плодовете са се сплули.

сплувам се

сплуваш се, несв. и сплуя се, св. Разлагам се, изгнивам, разпадам се. Плодовете са се сплули.

сплуя се

сплуеш се, мин. св. сплух се, мин. прич. сплул се, св. — вж. сплувам се.

сплъстен

вж. сплъстявам се

сплъстя се

сплъстиш се, мин. св. сплъстих се, мин. прич. сплъстил се, св. — вж. сплъстявам се.

сплъстявам се

сплъстяваш се, несв. и сплъстя се, св. Ставам на плъст, степвам се, сбивам се. Косата му се е сплъстила.прил. сплъстен, сплъстена, сплъстено, мн. сплъстени.

спогаждам се

спогаждаш се, несв.; с кого. Разг. Разбирам се, погаждам се (с когото живея). Спогаждат се в семейството. Спогажда се със снахите си.

спогледам се

спогледаш се, св. — вж. споглеждам се.

споглеждам се

споглеждаш се, несв. и спогледам се, св. Само мн. Хвърляме си мълчаливо поглед един на друг в знак на нещо — страх, съгласие, несъгласие и др.

спогодба

мн. спогодби, ж.
1. Съглашение, споразумение, обикн. между държави, за избягване или прекратяване на спор. Подписвам спогодба. Спазвам спогодбата. Нарушавам спогодбата за неутралитет.
2. Помиряване, прекратяване на спор; спогодяване. Постигам спогодба.

спогодя

спогодиш, мин. св. спогодих, мин. прич. спогодил, св. — вж. спогодявам.

спогодявам

спогодяваш, несв. и спогодя, св.; Кого. Разг. Правя да се помирят, да се разберат, да разрешат спора си.
спогодявам се/спогодя се. — Обикн. мн. Разрешаваме спора помежду си, помиряваме се, одобряваме се. Карат се, но бързо се спогодяват.

сподавя

сподавиш, мин. св. сподавих, мин. прич. сподавил, св. — вж. сподавям.

сподавям

сподавяш, несв. и сподавя, св.; Какво.
1. Потискам, задушавам, заглушавам (смях, плач, желание, чувство).
2. Не позволявам да се развие, да избухне (революция, бунт).

сподвижник

мн. сподвижници, м. Последовател, съратник, съмишленик. Сподвижник на Левски.

сподвижница

мн. сподвижници, ж. Жена сподвижник.

сподвижничка

мн. сподвижнички, ж. Сподвижница.

споделя

споделиш, мин. св. споделих, мин. прич. споделил, св. — вж. споделям.

споделям

споделяш, несв. и споделя, св.
1. Какво. Разкривам свои съкровени мисли, чувства пред друг, за да получа съчувствие, съвет. Споделям тайните си с майка си. Споделям всичко със сестра си.
2. Мисля или чувствам еднакво. Споделяме едни и същи грижи. Споделяме революционни възгледи.
3. Какво. Деля, използвам общо с друг. Споделям трапезата и. Споделя леглото му.
4. Какво. Правя достояние, предавам опит. Споделям опит.
5. Разг. Казвам, разказвам.

сподирвам

сподирваш, несв. и сподиря, св.; Кого. Вървя зад някого, по петите му, следвам го. Сподири го навън. Сподири го чак в Америка.

сподиря

сподириш, мин. св. сподирих, мин. прич. сподирил, св. — вж. сподирвам.

сподобя

рядко
удостоя

спойка

мн. спойки, ж.
1. Само ед. Спояване, свързване, съединяване на части.
2. Материал за съединяване, слепване.
3. Мястото на съединяване. Груба спойка.
4. Прен. Нещо, което съединява, обединява. Духовна спойка между хората.

спокоен

спокойна, спокойно, мн. спокойни, прил.
1. Който е тих, мирен, безметежен, плавен, гладък. Спокойно море. Спокойно време. Спокоен живот. Спокойни години.
2. Който е по природа кротък, разсъдлив, търпелив. Спокоен характер. Спокоен човек.
3. Който е безгрижен, несмущаван, необезпокояван. За работата си е спокойна. Спокоен за бъдещето си.
4. Който е равнодушен, сдържан, невъзмутим. Оставам спокоен при жестоката гледка.
5. Който изразява или съдържа кротост, смиреност, сигурност. Спокоен поглед. Спокойна усмивка.

спокойствие

ср.[[]], само ед. Качество на спокоен. Радвам се на спокойствие в брака. Спокойствието на езерото. Пълно спокойствие и тишина. Запазвам спокойствие. Нарушавам спокойствието си.
• Олимпийско спокойствие. — Невъзмутимост, хладнокръвие.

сполетя

сполетиш, мин. св. сполетях, мин. прич. сполетял, св. — вж. сполетявам.

сполетявам

сполетяваш, несв. и сполетя, св.; Кого. За нещастие, бедствие — идвам неочаквано, връхлитам, постигам. Сполетя ги война.

сполитам

сполиташ, несв. Сполетявам.

сполука

мн. сполуки, ж.
1. Успех, постижение; благополучие. С труд постигам сполука.
2. Късмет, шанс. Пожелавам сполука на изпитите.

сполуча

сполучиш, мин. св. сполучих, мин. прич. сполучил, св. — вж. сполучвам.

сполучвам

сполучваш, несв. и сполуча, св.
1. Успявам да постигна; преуспявам, постигам. Сполучи да направи кариера. Сполучи да забогатее.
2. Случвам, улучвам нещо добро, провървява ми. Сполучи, като се ожени за нея.

сполучлив

сполучлива, сполучливо, мн. сполучливи, прил.
1. Който е успешен, резултатен, благополучен. Сполучлива сделка. Сполучливо пътуване. Сполучлив избор.
2. Който е уместен, подходящ, подобаващ, навременен. Сполучлива комбинация. Сполучлив цвят. Сполучлив отговор.нареч. сполучливо.

сполучливо

вж. сполучлив

спомагам

спомагаш, несв. и спомогна, св.; За какво. Съдействам, благоприятствам, помагам, улеснявам. Спомагам за успеха му. Времето спомага за добро прекарване.

спомагателен

спомагателна, спомагателно, мн. спомагателни, прил.
1. Който е помощен, допълнителен. Спомагателен глагол. Спомагателни средства.
2. Който е второстепенен, помощен, вторичен. Спомагателни функции. Спомагателна дейност.

спомен

мн. спомени, (два) спомена, м.
1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. Спомен от детството. Любовен спомен. Спомени от пътуването. Имам спомени. Пазя спомени.
2. Прен. Предмет, който напомня. Часовникът е спомен от майка му. Спомени от живота в Азия.
3. Само мн. Писмено предадени преживявания, случки като литературно произведение. Пиша спомени. Оставил е една книга със спомени.

спомена

споменеш, мин. св. споменах, мин. прич. споменал, св. — вж. споменавам.

споменавам

споменаваш, несв. и спомена, св.
1. Кого, какво. Произнасям името на някого или нещо бегло; упоменавам, отбелязвам. В разговори за паметника често споменават името му. Споменах за пътуването, но не разказах подробностите.
2. Произнасям име, напомням, отварям дума. Не ми споменавай за него.
3. Прен. Правя помен на някого.

спомня си

спомниш си, мин. св. спомних си, мин. прич. спомнил си, св. — вж. спомням си.

спомням си

спомняш си, несв. и спомня си, св.; кого/какво; за кого/за какво.
1. Извиквам в съзнанието си, сещам се изведнъж (след забравяне). Изведнъж си спомних всички формули. Бях го позабравила, но си спомних текста на песента. Спомних си кой беше този човек.
2. Пазя в паметта си, помня. Спомням си ясно цялото пътуване.

спомогна

спомогнеш, мин. св. спомогнах, мин. прич. спомогнал, св. — вж. спомагам.

спомоществовател

спомоществователят, спомоществователя, мн. спомоществователи, м. Човек, който подпомага със средства (обикн. културна или обществена дейност). Спомоществовател на библиотека. Спомоществовател на училище.

спонгиозен

мед. Гъбест, порест, шуплест.

спондилартрит

мед. Възпаление на междупрешленните стави.

спондилартроза

мед. Дегенеративен процес на междупрешленните стави. Най-често се засяга шийния и дисталния лумбален сегмент.

спондилит

мед. Възпаление на прешлени на гръбначния стълб, напр. туберкулозен спондилит.

спондилоза

мед. Хроничен дистрофичен процес на гръбначния стълб, който довежда до неподвижност в засегнатите междупрешленни стави. Формират се остеофити с форма на “човка на папагал”.

спондилотомия

мед. вж. ламинектомия

спонсор

мн. спонсори, м. Лице или организация дарител; спомоществовател. Спонсор на телевизионна програма. Спонсор на научна конференция.прил. спонсорски, спонсорска, спонсорско, мн. спонсорски. Спонсорска дейност.

спонсорирам

спонсорираш, несв. и св.; Какво. Дарявам средства като спонсор. Спонсорирам специализации в чужбина.

спонсорски

вж. спонсор

спонсорство

ср., само ед. Дейност на спонсор.

спонтанен

спонтанна, спонтанно, мн. спонтанни, прил. Който възниква от вътрешни подбуди; естествен, непринуден. Спонтанна радост. Спонтанни чувства.същ. спонтанност, спонтанността, ж.

спонтанност

вж. спонтанен

спор

спорът, спора, мн. спорове, (два) спора, м.
1. Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение. Участвам в спор. Възниква спор. Научен спор. Напразни спорове.
2. Разпра, кавга, неразбирателство. Имат спор около наследството. Имуществени спорове.
• Спор няма. — Всичко е ясно, вижда се. м., само ед. Остар. Изобилие, плодородие, берекет. Голям спор от царевица има тази година.

спора

мн. спори, ж. Спец. В биологията — клетъчно образувание, което служи за размножаване и разпространяване при гъби, водорасли, мъх и др.прил. споров, спорова, спорово, мн. спорови.
• Спорови растения. — Растения, които се размножават чрез спори.

спорадичен

спорадична, спорадично, мн. спорадични, прил. Който се появява от време на време; непостоянен, случаен. Спорадични ветрове.същ. спорадичност, спорадичността, ж.

споразумение

мн. споразумения, ср. Съгласие около нещо спорно, при което всяка страна приема да спазва определени условия; спогодба. Стигаме до споразумение. Постигам споразумение. Подписвам споразумение.

споразумея се

споразумееш се, мин. св. споразумях се, мин. прич. споразумял се, св.
споразумявам се. —

споразумявам се

споразумяваш се, несв. и споразумея се, св.; с кого, За какво. Постигам или подписвам споразумение. Споразумяхме се за поддържане на общите помещения. Споразумяхме се за сроковете на работата.

спорен

спорна, спорно, мн. спорни, прил.
1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи.
2. За който трябва да се спори, да се преборят две страни, за да се спечели. Спорна топка. спорна, спорно, мн. спорни, прил. Разг. Който спори; резултатен, успешен. Спорна работа.

споров

вж. спора

спорт

спортът, спорта, мн. спортове, (два) спорта, м.
1. Еднотипни физически упражнения, които се правят системно, като периодически резултатите от тях се сравняват на състезания. Какъв спорт тренираш?
2. Физически упражнения, гимнастика. Спортът помага за укрепването на организма.
3. Прен. Хазартно увлечение, страст. Любовта е спорт за него.прил. спортен, спортна, спортно, мн. спортни.
• Спортен тотализатор. — Организация за залагане при спортни състезания или в други случаи.

спорт-тото

ср., само ед. Спортен тотализатор.

спортен

вж. спорт

спортист

мн. спортисти, м. Човек, който се занимава със спорт (в 1 знач. ). Не всички спортисти са здрави.

спортистка

мн. спортистки, ж. Жена спортист.

спортсмен

мн. спортсмени, м. Спортист, който се състезава почтено.прил. спортсменски, спортсменска, спортсменско, мн. спортсменски. Спортсменска проява.нареч. спортсменски.същ. спортсменство, ср.

спортсменски

вж. спортсмен

спортсменство

вж. спортсмен

спортувам

спортуваш, несв. Занимавам се със спорт. Хубаво е да спортуваш.същ. спортуване, ср.

спортуване

вж. спортувам

споря

спориш, мин. св. спорих и спорих, мин. прич. спорил и спорил, несв. Водя спор; полемизирам, диспутирам, препирам се. Той обича да спори. спориш, мин. св. спорих, мин. прич. спорил, несв.
1. Разг. Само в трето лице. Давам добри резултати, богата реколта. Ябълките спорят тази есен.
2. Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. Трябва да купим още сирене — днес на обяд спореше.
• Спори/спорят ми ( —ти, му, и, ни, ви, им). Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. Днес работата никак не ми спори.

способ

мн. способи, (два) способа, м. Остар. Начин на действие, на осъществяване; прийом, маниер, метод, похват, начин. Използваме елементарен способ при изследването.

способен

способна, способно, мн. способни, прил.
1. Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит. Способен занаятчия. Способен учител.
2. Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта. Способна съм да чета цяла нощ. Способен е на всякакви мръсотии.
3. Годен. Способна съм да тичам дълго.

способност

способността, мн. способности, ж.
1. Обикн. мн. Природна дарба; талант, дарование, заложби. Имам големи способности.
2. Само ед. Пригоденост за някаква дейност, умение, притежавана възможност да се извърши нещо. Имам способността да уча езици.
3. Само ед. Присъщо качество, свойство. Металите имат способността да се окисляват.

способствам

способстваш, несв. Спомагам, съдействам, благоприятствам. Неговата помощ способства за по-бързото разрешаване на проблема.

способствувам

способствуваш, несв. Способствам.

спот

англ. spot
Кратка радио или телевизионна реклама. Обикновено с продължителност от 10 до 60 сек.

спотайвам

спотайваш, несв. Спотаявам.

спотая

спотаиш, мин. св. спотаих, мин. прич. спотаил, св. — вж. спотаявам.

спотаявам

спотаяваш, несв. и спотая, св.; Какво. Правя да не е явно; прикривам, затаявам. Спотаявам чувствата си. Спотаявам дъх.
спотаявам се/спотая се. 1. — Не излизам наяве; крия се, притаявам се, кротувам. Детето се спотаи в стаята си.
2. Прен. За чувства, мисли, настроения — не се показвам, скрит съм. Дълбоко огорчение се спотаи в наранената и душа.

спохаждам

спохаждаш, несв. Диал. Спохождам.

споходя

споходиш, мин. св. споходих, мин. прич. споходил, св. — вж. спохождам.

спохождам

спохождаш, несв. и споходя, св.; Кого.
1. Разг. Ходя от време на време при някого, като престоявам кратко; навестявам, наминавам, наобикалям. Всеки месец спохождам майка си.
2. Прен. Обикн. в трето лице. За мисли, чувства и др. — обхващам от време на време, обсебвам. Споходи ме вълнуващ сън. Болката често я спохождаше.

споя

споиш, мин. св. споих, мин. прич. споил, св. — вж. споявам.

споявам

спояваш, несв. и споя, св.; Какво.
1. Трайно и неподвижно съединявам две метални повърхности с помощта на специален разтопен метален припой. Споявам жици.
2. Прен. Трайно свързвам, обединявам; сплотявам. Народите ни са споени от общи интереси.
споявам се/споя се. — Обединявам се.същ. спояване, ср.

спояване

вж. споявам

спра

спреш, мин. св. спрях, мин. прич. спрял, св. — вж. спирам.

справедлив

справедлива, справедливо, мн. справедливи, прил.
1. Който не проявява пристрастие в преценките и действията си. Справедлив съдия. Справедлив учител.
2. Който изразява безпристрастност, обективност. Справедливо решение.нареч. справедливо.същ. справедливост, справедливостта, ж. Раздавам справедливост.

справедливо

вж. справедлив

справедливост

вж. справедлив

справка

мн. справки, ж. Кратко сведение, информация за нещо, получени в резултат на търсене или питане. Трябва да направя справка в библиотеката.

справочен

справочна, справочно, мн. справочни, прил. Който служи за справка. Справочна литература.

справочник

мн. справочници, (два) справочника, м. Книга със специализирана информация по дадени въпроси. Кандидатстудентски справочник.

справя се

справиш, се, мин. св. справих се, мин. прич. справил се, св. — вж. справям се.

справям се

справяш се, несв. и справя се, св.
1. С какво. Извършвам дейност, за чието осъществяване имам възможности, способности, умения. Справих се бързо със задачата.
2. С какво/с кого. Успявам да се наложа, да преодолея, да го надмогна; надвивам. Справихме се с противника. Справям се с палавото дете.
3. С какво. Вземам под внимание, съобразявам се, като предварително внимателно проучвам. За изпита по този въпрос трябва да се справя с няколко изследвания.
4. Разг. Преживявам. Как я караш? — Справям се.

спрегаем

спрегаема, спрегаемо, мн. спрегаеми, прил. Който може да бъде спрегнат. Спрегаем глагол.

спрегна

спрегнеш, мин. св. спрегнах, мин. прич. спрегнал, св. — вж. [[спрягам 1, 2 ._

спрежение

мн. спрежения, ср. Спец. В граматиката — тип изменение на глаголите по лице, число, време. В българския език глаголите имат три спрежения.

спрей

спреят, спрея, мн. спрейове, (два) спрея, м. Флакон, изпълнен със сгъстен под налягане газ, парфюм, боя и др. , който при натискане изпуска тънка струя от съдържащото се вещество. Дезодорант на спрей.

спретвам

спретваш, несв. и спретна, св.
1. Разг. Кого. Обличам скромно, но прилично, с вкус. Спретнах детето за първия учебен ден.
2. Жарг. Подготвям, организирам. Ще спретнем един купон.
спретвам се/спретна се. — Обличам се прибрано, изискано, елегантно, с вкус; натъкмявам се, нагиздям се. Всички се спретнаха за празника.

спретна

спретнеш, мин. св. спретнах, мин. прич. спретнал, св. — вж. спретвам.

спретнат

спретната, спретнато, мн. спретнати, прил. Който е облечен прилично, с вкус; стегнат, приличен. Спретнат ученик.нареч. спретнато. Обличам се спретнато.същ. спретнатост, спретнатостта, ж.

спретнато

вж. спретнат

спретнатост

вж. спретнат

спречкам се

спречкаш се, св. — вж. спречквам се.

спречквам се

спречкваш се, несв. и спречкам се, св.; с кого. Разг. Карам се по незначителен повод и за кратко време. С майка ми често се спречкваме.същ. спречкване, ср.

спречкване

вж. спречквам се

спринт

спринтът, спринта, мн. спринтове, (два) спринта, м.
1. Бягане на къси разстояния, при което скоростта е максимална.
2. Усилване на скоростта при бягане до възможния предел, което обикновено става в края на предвиденото разстояние. Финален спринт.прил. спринтов, спринтова, спринтово, мн. спринтови. Спринтова отсечка.
• Спринтови дисциплини. — Спец. Лекоатлетически дисциплини по бягане на къси разстояния с максимална скорост.

спринтирам

спринтираш, несв. и св.
1. Засилвам скоростта при бягане до възможния предел.
2. Разг. Затичвам се бързо да направя нещо. Детето спринтира да купи хляб.
3. Разг. Увеличавам скоростта на извършване на дадена работа, обикн. към края.

спринтов

вж. спринт

спринтьор

мн. спринтьори, м. Спортист от спринтовите дисциплини.прил. спринтьорски, спринтьорска, спринтьорско, мн. спринтьорски. Спринтьорска техника.

спринтьорка

мн. спринтьорки, ж. Жена спринтьор.

спринтьорски

вж. спринтьор

спринцовка

мн. спринцовки, ж. Приспособление за поставяне на инжекции, което има вид на цилиндрична помпичка за течността с набодена на върха игла. Натисни буталото на спринцовката.

сприхав

сприхава, сприхаво, мн. сприхави, прил. Който лесно се поддава на гнева, който бързо избухва; избухлив, гневлив, раздразнителен, невъздържан. Сприхав човек.нареч. сприхаво.същ. сприхавост, сприхавостта, ж.

сприхавост

вж. сприхав

сприятеля

сприятелиш, мин. св. сприятелих, мин. прич. сприятелил, св. — вж. сприятелявам.

сприятелявам

сприятеляваш, несв. и сприятеля, св.; Кого. Спомагам установяване на приятелски отношения; сближавам. Общите им интереси ги сприятелиха.
сприятелявам се/сприятеля се. — С кого. Установявам приятелски отношения; сближавам се, сдружавам се. Децата бързо се сприятеляват.

спру

мед. Заболяване, характеризиращо се с нарушена чревна резорбция на хранителните вещества. Протича с хронична диария, стеаторея, редукция на тегло, анемия и др. Различават се две форми: тропично спру (среща се в тропическите страни, етиологията е неизвестна, налице е възпаление на чревната лигавица) и нетропично спру — стар термин за означаване на целиакия (непоносимост на тънкочревната лигавица към глутена на житните храни).

спрягам

спрягаш, несв. и спрегна, св.
1. Спец. Какво. Изменям формите на глагола по лице, число, време.
2. Разг. Кого, какво. Повтарям многократно; одумвам. Днес цял ден спрягаме неговото име. спрягаш, несв. и спрегна, св.; Какво. Диал. Увивам, усуквам заедно две или повече нишки. Спрягам прежда.

спукам

спукаш, св. — вж. спуквам.

спуквам

спукваш, несв. и спукам, св.
1. Какво. Правя да се пукне. Спуквам стъкло. Спуквам балон. Спуквам кост.
2. Прен. Жарг. Кого. Пиша слаба оценка на учещ се. Спукаха ме по биология.
3. Прен. Разг. Преуморявам, претоварвам. Спукаха ме от работа.
спуквам се/спукам се. 1. — Ставам спукан. Главата ми се спука от удара.
2. Прен. Разг. Силно се ядосвам. Ще се спукам от яд/мъка.
• Спукана ми е работата. — Намирам се в опасно и безизходно положение.
• Спукана пара. — Разг. Нищо. Не струвам спукана пара.

спускам

спускаш, несв. и спусна, св.
1. Кого, какво. Премествам във вертикална посока от горе надолу; свалям, пускам. Спускат в пещерата алпинисти, за да я огледат.
2. Прен. Разг. Кого, какво. Изпращам от по-висшестояща организация към по-низшестояща документи, хора и др. Спуснаха ни нов директор. Спуснаха ни разпореждане по този въпрос.
3. Какво. Поставям във вода (плавателен съд).
4. Какво. Поставям, придвижвам някакво приспособление така, че да затвори определено пространство. Спускам завеса. Спускам щори. Спускам резе.
спускам се/спусна се. 1. — Премествам се, движа се надолу; слизам, падам. Туристите се спуснаха по склона. Дъждът се спускаше по стъклата. Облакът се спусна над града.
2. Затичвам се, втурвам се да направя нещо. Спуснах се да помогна на слепеца.
3. Връхлитам, нахвърлям се, налитам. Спуснах се да го бия.
4. Разпростирам се в посока надолу. Плитката се спускаше до кръста и.
5. Прен. За природни явления като нощ, мрак и др. — настъпвам.същ. спускане, мн. спускания, ср.

спускане

вж. спускам

спусна

спуснеш, мин. св. спуснах, мин. прич. спуснал, св. — вж. спускам.

спусък

мн. спусъци, (два) спусъка, м. Подвижна част в механизма на огнестрелно оръжие, която се натиска, за да се произведе изстрел. Натискам спусъка.

спущам

спущаш, несв. Спускам.

спъвам

спъваш, несв. и спъна, св.; Кого, какво.
1. Препречвам крак или нещо друго, та нарушавам равновесието на движещ се човек или животно; препъвам. Дървото спъна коня и ездачът се преметна.
2. Връзвам краката на човек или животно така, че да не могат да се движат. Спънах коня и го оставих да пасе.
3. Прен. Преча на нещо или на някого; затруднявам, възпрепятствам, забавям. Неговата несериозност спъва общата ни работа.
спъвам се/спъна се. 1. — При движение окачам единия си крак о преграда, препятствие. Спъвам се о корен на дърво.
2. Прен. Затруднявам се от нещо. Спънах се в тази теория.същ. спъване, ср.

спъване

вж. спъвам

спъна

спънеш, мин. св. спънах, мин. прич. спънал, св. — вж. спъвам.

спътник

мн. спътници, м.
1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек.
2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята.
3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата.прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически.
• Спътник/спътница в живота. — Съпруг или съпруга.
• Изкуствен спътник. — Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.

спътница

мн. спътници, ж. Жена спътник (в 1 знач. ).

спътничка

мн. спътнички, ж. Спътница.

спя

спиш, мин. св. спах, мин. прич. спал, несв.
1. Намирам се в състояние на сън. Нощем спя спокойно.
2. Прен. Намирам се в пълен покой. Дърветата спят.
3. Прен. Пренебр. Стоя пасивен; бездействам, нищо не правя. Стига си спал, ами захвани и ти някой бизнес, че хората пари направиха.
4. С Кого. Намирам се в интимни отношения с някого; правя секс.
5. Прен. Умрял съм; почивам. Под дървото спи неговата любима.същ. спане, ср.
• Спи ми се. — Обхваща ме желание да спя, приисква ми се да спя.
• Спя на това ухо. — Разг. Неоснователно и неразумно разчитам на някого или на нещо.

спявка

мн. спевки, ж. Репетиция на хор.

сработвам се

сработваш се, несв. и сработя се, св.; с кого. Постигам синхрон в съвместна дейност. Добрите специалисти бързо се сработват.

сработя се

сработиш се, мин. св. сработих се, мин. прич. сработил се, св. — вж. сработвам се.

сравнение

мн. сравнения, ср.
1. Сравняване, съпоставка. При това сравнение се вижда кой е по-добър.
2. Спец. Вид стилистична фигура, при която един предмет се съпоставя с друг и се уподобява на него.

сравнителен

сравнителна, сравнително, мн. сравнителни, прил.
1. Който се основава на сравнение; съпоставителен. Сравнителни наблюдения. Сравнително изследване.
2. Който съдържа сравнение. Сравнителна конструкция.
3. Относителен. Сравнителен мир.нареч. сравнително (в 3 знач. ). Прекарахме сравнително добре.
• Сравнителна степен. — Спец. В езикознанието — степен на прилагателни имена и наречия, която показва неравенство в степента на качеството между сравняваните страни.

сравнително

вж. сравнителен

сравня

сравниш, мин. св. сравних, мин. прич. сравнил, св. — вж. сравнявам.

сравнявам

сравняваш, несв. и сравня, св.; кого/какво, С кого, с какво.
1. Разглеждам едно нещо във връзка с друго, като установявам приликите и/или разликите помежду им; съпоставям. Сравнявам цените на стоките.
2. Уподобявам едно нещо на друго, като установявам приликите помежду им; оприличавам, приравнявам. Сравняват го по дарба с Яворов.
сравнявам се/сравня се. — С какво/с кого.
1. Съпоставям се, за да се видят приликите и разликите. Като се сравня с него, аз съм по-умен.
2. Приравнявам се към нещо друго на базата на приликите помежду ни. Тези стихове могат да се сравнят само с Яворовите.същ. сравняване, ср.

сравняване

вж. сравнявам

сражавам се

сражаваш се, несв. Участвам в битка, в сражение; бия се. Те се сражаваха за родината.

сражение

мн. сражения, ср.
1. Силен сблъсък, в който участват много хора и техника, обикн. по време на война; битка.
2. Прен. Сблъсък с желание за победа между две идеологии, между противоположни принципи и др. ; битка. На духовния фронт се води сражение за оцеляване на културата ни.

сразя

сразиш, мин. св. сразих, мин. прич. сразил, св. — вж. сразявам.

сразявам

сразяваш, несв. и сразя, св.
1. Кого, какво. Повалям, убивам изведнъж, с един удар; поразявам. Господарят замахна с меча и срази слугата си.
2. Кого, какво. Спечелвам окончателната победа; побеждавам, разгромявам, разбивам, унищожавам. Немските войски бяха сразени при Сталинград.
3. Прен. Кого. Предизвиквам душевен, психически срив; съсипвам, съкрушавам. Смъртта на баща и я срази.

срам

срамът, срама, мн. срамове и срамове, (два) срама, м.
1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше.
2. Само ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни.
• От кумова срама. — От немай къде, по принуда, за пред другите.
• Срам ме е. — Срамувам се.
• Срам не срам. — Въпреки че се срамувам.
• Ставам за срам. — Опозорен съм.
• Бера срам/срамове. — Срамувам се.

срамежлив

срамежлива, срамежливо, мн. срамежливи, прил.
1. Който изпитва притеснение, свян, срам. Срамежливо момиче.
2. Който изразява свян, срам; несмел, страхлив. Срамежлива усмивка. Срамежлив жест.нареч. срамежливо.същ. срамежливост, срамежливостта, ж.

срамежливо

вж. срамежлив

срамежливост

вж. срамежлив

срамен

срамна, срамно, мн. срамни, прил. Който причинява или предизвиква срам; неприличен, безсрамен, долен, отвратителен, скандален. Срамно предложение. Срамна постъпка.нареч. срамно.
• Срамна болест. — Разг. Венерическа болест.
• Срамни части. — Разг. Полови органи.

срамниче

мн. срамничета, ср. Разг. Последно парче в обща чиния, което всеки се притеснява да вземе.

срамно

вж. срамен

срамота

ж., само ед. Разг.
1. Срам, позор.
2. Като нареч. Срамно. Срамота е да ме лъжеш!прил. срамотен, срамотна, срамотно, мн. срамотни.

срамотен

вж. срамота

срамотия

мн. срамотии, ж. Разг.
1. Обикн. ед. Много срамна постъпка. Чак такава срамотия не съм очаквал от тебе.
2. Само мн. Срамни части. Покрий си срамотиите.

срамувам

срамувам се, срамуваш се, несв. Изпитвам срам.

срамувам се

срамуваш се, несв. Изпитвам срам.

срамя

срамиш, мин. св. срамих, мин. прич. срамил, несв.; Кого.
1. Карам да се срамува заради мен; позоря. Стига си срамил къщата ми.
2. Предизвиквам срам у някого; засрамвам.
срамя се. — Срамувам се, засрамвам се, посрамвам се.

срасна

сраснеш, мин. св. сраснах, мин. прич. сраснал, св. — вж. сраствам.

сраста

срастеш, мин. св. срастох, мин. прич. срасъл, св. Срасна.

сраствам

срастваш, несв. и срасна, св. Сраствам се.
сраствам се/срасна се. — За растение или органична материя — трайно се съединявам с нещо друго в резултат от взаимопроникване при растежа. След счупването костта (се) срасна неправилно.
2. Прен. С какво. Трайно привиквам с нещо, което е постоянна съставна част на моя живот. Хората от полето са се сраснали със земята, която ги храни.същ. срастване, мн. сраствания, ср. Неправилни сраствания.

срастване

вж. сраствам

сребрея

сребрееш, мин. св. сребрях, мин. прич. сребрял, несв.
1. Придобивам сребрист цвят. С всеки изминал ден косата му сребрее.
2. Забелязвам се със своя сребрист блясък. В морето сребрееше риба.
сребрея се. — Сребрея (във 2 знач. ).

сребрист

сребриста, сребристо, мн. сребристи, прил. Който има бял или белезникав блясък като цвета на среброто. Сребристи отблясъци. Сребриста коса.

сребристобял

сребристобяла, сребристобяло, мн. сребристобели, прил. Който има бляскав, искрометен бял цвят.

сребро

ср., само ед.
1. Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро.
2. Изделия от такъв метал (сервизи, накити, пари и др. ). В шкафа съм подредила среброто.
3. Прен. Цвят като на този метал. Косите му сребро.

среброглав

среброглава, среброглаво, мн. среброглави, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял. Среброглав старец.

среброкос

среброкоса, среброкосо, мн. среброкоси, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял, среброглав.

сребролюбец

мн. сребролюбци, м. Сребролюбив човек.

сребролюбив

сребролюбива, сребролюбиво, мн. сребролюбиви, прил. Който обича парите; алчен, скъпернически.същ. сребролюбие, ср.

сребролюбие

вж. сребролюбив

сребролюбка

мн. сребролюбки, ж. Сребролюбива жена.

сребърен

сребърна, сребърно, мн. сребърни, прил.
1. Който е направен от сребро. Сребърни прибори. Сребърни обици.
2. В състава на който има сребро. Сребърни съединения.
3. Прен. Който е с цвят на сребро; сребрист. Сребърни кичури.
4. Прен. Който издава звук като при звънтене на сребро; чист, ясен, мелодичен. Сребърен глас.
• Сребърна сватба. — Празнуване на 25-годишнината от сватбата.

сребърник

мн. сребърници, (два) сребърника, м. Истор. Старинна сребърна монета.

среда

ж., само ед.
1. Място или точка, еднакво отдалечени от краищата на цялото. В средата на стаята. Среда на пръчка.
2. Момент, еднакво отдалечен от началото и края на определен период. В средата на века.
3. Вътрешната мека част на хляб, пита и др. Обичам да ям среда.
4. Произволен промеждутъчен момент в развитието на нещо. По средата на разходката тя го изостави. мн. среди, ж.
1. Само ед. Постоянно обкръжение на живите организми, съвкупност от природни и социални условия на живот; обстоятелства, обстановка. Екологически чиста среда. Географска среда.
2. Колективът, сред който човек живее, с който е свързан според професията, интересите, идеите си и др. под. Общувал съм с хора от различна среда.
3. Част от обществото, обединена от професионален, идеен и др. мотив. Представители на различни среди.
4. Само ед. Пространство. Среда на развитие на бактерии.

среден

средна, средно, мн. средни, прил.
1. Който се намира в средата; средищен, централен. От трите чанти вземи средната. Средно разположение.
2. Който представлява величина, получена при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой. Средна работна заплата.
3. Прен. Който не се отличава с изключителност, с талант; обикновен, посредствен. Средни възможности.
4. Като същ.: среден. Най-ниската положителна оценка на учещ се, означавана цифрово с 3.
• Показвам среден пръст. — Грубо. Давам да се разбере, че нещо няма да стане, като често придружавам думите с неприличен жест.
• Средна възраст на човек. — Възраст между 40 и 60 години.
• Средна хубост. — Разг. Не твърде добър.
• Средна ръка човек. — Разг. Човек с не много големи възможности и положение в обществото.
• Средни векове. — Исторически период в развитието на човечеството между V и ХV век от н. е.
• Средно аритметично. — Числото, получено при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой.
• Средно образование. — Степен на образование между основното и висшето — IХ — ХI клас.
• Средно училище. — Училище, в което се получава средно образование.

средисловен

вж. средисловие

средисловие

мн. средисловия, ср. Спец. Среда на думата.прил. средисловен, средисловна, средисловно, мн. средисловни. Средисловно ударение.

средище

мн. средища, ср.
1. Остар. Среда, център.
2. Прен. Място, където е централизирана някаква дейност или където се събират някакви хора; център. Търново през ХIV в. е средище на културния живот на страната. Кафенето е средище на артисти.прил. средищен, средищна, средищно, мн. средищни.

средищен

вж. средище

среднист

мн. среднисти, м. Човек със средно образование.

среднистка

мн. среднистки, ж. Жена среднист.

средновековен

вж. средновековие

средновековие

ср., само ед. Средните векове.прил. средновековен, средновековна, средновековно, мн. средновековни.

средноезичен

средноезична, средноезично, мн. средноезични, прил. Спец. За звук — който се учленява с участието на средната част на езика.

средноимотен

средноимотна, средноимотно, мн. средноимотни, прил. Който не е много беден и не много богат. Средноимотен селянин.

средношколец

мн. средношколци, м. Ученик в средно училище.прил. средношколски, средношколска, средношколско, мн. средношколски.

средношколка

мн. средношколки, ж. Жена средношколец.

средношколник

мн. средношколници, м. Средношколец.прил. средношколнически, средношколническа, средношколническо, мн. средношколнически.

средношколничка

мн. средношколнички, ж. Средношколка.

средношколски

вж. средношколец

среднощ

ж., само ед. Разг. Полунощ.
прил. среднощен, средно̀щна, средно̀щно, мн. средно̀щни. Среднощни гости.

среднощен

вж. среднощ

средняк

мн. средня̀ци, м. Истор. Средноимотен селянин, който сам обработва земята си.
прил. средняшки, средня̀шка, средня̀шко, мн. средня̀шки.

средняшки

вж. средняк

средостение

мед. вж. медиастинум

средоточие

мн. средото̀чия, ср. Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус. Столицата е средоточие на културния живот.

средство

мн. срѐдства, ср.
1. Похват, начин на действие, чрез който се постига някаква цел, като се използва всичко необходимо; способ, прийом, маниер. Общуването е средство, с което можеш да си спечелиш приятели.
2. Оръдие, приспособление, предмет, необходими за осъществяването на определена дейност; инструмент. Средство за писане. Превозно средство.
3. Само мн. Материални, финансови възможности; пари. Нямам средства да уча.
• Лекарствено средство. — Лекарство.

срежа

срѐжеш, мин. св. сря̀зах, мин. прич. сря̀зал, св. — вж. срязвам.

срез

срѐзът, срѐза, мн. срѐзове, (два) срѐза, м. Разрез. Правя напречен срез.

сресвам

срѐсваш, несв. и среша, св.; Кого, какво. Подреждам, приглаждам космите на коса, грива, козина и др. с помощта на четка или гребен. Сресвам дете. Сресвам брада.
сресвам се/среша се. — Сресвам своята коса.

среша

срѐшеш и срѐшиш, мин. св. срѐсах и срѐших, мин. прич. срѐсал и срѐшил, св. — вж. сресвам.

срешвам

срѐшваш, несв. Сресвам.

среща

мн. срѐщи, ж.
1. Срещане. Като че всички коли си направиха среща в центъра на града.
2. Организирано събиране на хора на едно място. Любовна среща. Среща на випуск.
3. Предварително уговорено събиране. Имам среща в пет часа.
4. Остар. Посрещане. Достойна среща на празника.
5. В спорта — колективна игра със състезателен характер. Баскетболна среща. Футболна среща.
• Добра среща! — Разг. Поздрав при срещане.

срещам

срѐщаш, несв. и срещна, св.
1. Кого, какво. Временно се събирам и после се разминавам с някого, който се движи в противоположна посока по сходен маршрут. На улицата срещнах колегата си.
2. Прен. Какво. Натъквам се, налитам, попадам. Срещам трудности.
3. Кого. Осъществявам запознанство, среща между двама. Срещнах представителите на различните страни.
4. Разг. Кого, какво. Отивам на определено място, за да чакам някого, който пътува; посрещам. Срещнах я на гарата.
срещам се/срещна се. 1. — Виждам се и после се разделям с някого случайно или според уговорка. Срещнахме се на улицата.
2. Събирам се, допирам се, понякога на точно определено място. Двете шарки не се срещат. Улиците се срещат на ъгъла.
3. Състезавам се. Срещнахме се с противниковия отбор.
4. Само в трето лице. Може да се види, намира се, съществува. В Австралия се срещат интересни животни.
същ. срещане, ср.

срещане

вж. срещам

срещна

срѐщнеш, мин. св. срѐщнах, мин. прич. срѐщнал, св. — вж. срещам.

срещу

предлог.
1. За означаване на движение или разположение в противоположна посока. Кара право срещу мене. Срещу прозореца е шкафът.
2. За означаване на противопоставяне; в защита от; против. Сложи тая шапка срещу слънце. Срещу гниене се използва специално вещество.
3. В посока към, пряко към, право към. Не мога да виждам срещу светлината.
4. Разг. Върху, към. Нахвърли се срещу мене.
5. За означаване на точка от време, което непосредствено предхожда друга точка; пред, преди. В събота срещу неделя. Срещу празника.
6. При съпоставка с предходно състояние, от която се установява количествена разлика. Сега тук има повече от трийсет специалности срещу само три в началото.
7. Посредством, чрез, в замяна на. Дават заеми само срещу ипотека.

срив

срѝвът, срѝва, само ед., м.
1. Сриване, рухване в емоционален план. Претърпявам срив.
2. Разпадане, разрушаване на целостта, на структурата. Енергиен срив.

сривам

срѝваш, несв. и срина, св.; Какво. Разрушавам чрез бутане, събаряне; повалям, срутвам, съсипвам, унищожавам. Сринаха сградата за няколко часа. – сривам се/срина се. 1. Събарям се, рухвам, падам. Сринах се на леглото от изтощение.
2. Разг. Само мн. Натрупваме се в голямо количество. Сринаха се да гледат сеир.
същ. сриване, ср.

сриване

вж. сривам

срина

срѝнеш, мин. св. срѝнах, мин. прич. срѝнал, св. — вж. сривам.

сритам

срѝташ, св. — вж. сритвам.

сритвам

срѝтваш, несв. и сритам, св.
1. Кого, какво. Ритам набързо или еднократно; смушквам. Побойниците го сритаха и избягаха.
2. Разг. Какво. Събирам на купчина чрез ритане. Сритахме вършините. – сритвам се/сритам се. Разг. Обикн. мн. Нападаме се взаимно, отправяме си обиди. Шефовете пак се сритаха.

сричам

срѝчаш, несв.
1. Чета на срички. Първокласникът вече срича.
2. Прен. Пренебр. Чета със запъване, не гладко, лошо. Стига си сричал, ами дай вестника.
същ. сричане, ср.

сричане

вж. сричам

сричка

мн. срѝчки, ж. Спец. Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни.
прил. сричков, срѝчкова, срѝчково, мн. срѝчкови. Сричкова граница.

сричков

вж. сричка

сроден

сро̀дна, сро̀дно, мн. сро̀дни, прил.
1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи.
2. Прен. Който е близък по свойства, качества, характер и др. Сродна душа.

сродник

мн. сро̀дници, м. Сроден (в 1 знач.) човек; роднина, близък.

сродница

мн. сро̀дници, ж. Жена сродник.

сродство

ср., само ед.
1. Роднинство.
2. Прен. Качество на сроден (във 2 знач.). Търся сродството между явленията.

сродя

сродѝш, мин. св. сродѝх, мин. прич. сродѝл, св. — вж. сродявам.

сродявам

сродя̀ваш, несв. и сродя, св.
1. Кого, какво. Сватосвам. Сродихме двете семейства.
2. Прен. Кого. Правя да стане близък, сроден с друг. Сродява ги общият интерес към музиката. – сродявам се/сродя се. 1. С кого. Ставам роднина, сродник с някого.
2. Прен. С кого. Ставам сроден (във 2 знач.).
същ. сродяване, ср.

сродяване

вж. сродявам

срок

сро̀кът, сро̀ка, мн. сро̀кове, (два) сро̀ка, м.
1. Краен момент, дата за осъществяването на нещо. Срокът е 20 май.
2. Промеждутък от време; период. До пролетта е дълъг срок.
3. Спец. Част от учебната година в училищата, в края на която се прави оценка на постигнатото от всеки ученик и учител. Първи срок.

срочен

сро̀чна, сро̀чно, мн. сро̀чни, прил.
1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение.
2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка.
нареч. срочно (в 1 знач.). Задачата трябва да се изпълни срочно.

срочно

вж. срочен

срутвам

сру̀тваш, несв. и срутя, св.; Какво. Събарям, разрушавам, сривам. – срутвам се/срутя се. Събарям се, падам, сривам се. Една от галериите на мината се срути.
същ. срутване, ср.

срутване

вж. срутвам

срутя

сру̀тиш, мин. св. сру̀тих, мин. прич. сру̀тил, св. — вж. срутвам.

сръбвам

сръ̀бваш, несв. и сръбна, св.; Какво.
1. Сърбам еднократно или поединично. Сръбнах чорбица.
2. Разг. С удоволствие пия повече от допустимото алкохол. Сръбвам ракия.

сръбна

сръ̀бнеш, мин. св. сръ̀бнах, мин. прич. сръ̀бнал, св. — вж. сръбвам.

сръдла

мн. сръ̀дли, ж. Разг. Сръдлива жена.

сръдлив

сръдлѝва, сръдлѝво, мн. сръдлѝви, прил. Който често и без повод се сърди.

сръдльо

мн. сръ̀дльовци, м. Разг. Сръдлив мъж.

сръдня

мн. сръднѝ, ж. Разг. Сърдене.

сръндак

мн. срънда̀ци, (два) срънда̀ка, м. Мъжка сърна.

сръчен

сръ̀чна, сръ̀чно, мн. сръ̀чни, прил.
1. Който умее добре да върши някоя или всякаква работа; умел, ловък, изкусен, способен. Сръчна домакиня. Сръчен майстор.
2. Който е проява на умение, похватност. Сръчна работа.
нареч. сръчно.
същ. сръчност, сръчността̀, ж.

сръчно

вж. сръчен

сръчност

вж. сръчен

сряда

мн. срѐди, ж. Денят след вторник и преди четвъртък.

срязвам

сря̀зваш, несв. и срежа, св.
1. Какво. Правя прорез, режа на две или на части. Срязвам плат. Срязвам плод.
2. Прен. Разг. Кого. Обръщам се рязко и грубо към някого или грубо прекъсвам думите му; сопвам се, нахоквам. Срязаха го с няколко думи.
същ. срязване, мн. сря̀звания, ср.
• Срязва/среже ме. — Разг. Внезапно изпитвам силна, режеща болка. Сърцето ме сряза.

срязване

вж. срязвам

стабилен

стабѝлна, стабѝлно, мн. стабѝлни, прил.
1. Устойчив, издръжлив, сигурен. Стабилна мебел. Стабилна подготовка.
2. Прен. За човек – на когото може да се разчита; сериозен.
нареч. стабилно.
същ. стабилност, стабилността̀, ж.

стабилизационен

вж. стабилизация

стабилизация

ж., само ед. Стабилизиране.
прил. стабилизационен, стабилизацио̀нна, стабилизацио̀нно, мн. стабилизацио̀нни.

стабилизирам

стабилизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя да стане стабилен; укрепвам, заздравявам, закрепвам. Стабилизирам машина. Стабилизирам полет. Стабилизирам цени.
същ. стабилизиране, ср.

стабилизиране

вж. стабилизирам

стабилно

вж. стабилен

стабилност

вж. стабилен

става

мн. ста̀ви, ж.
1. Подвижна връзка между костите на живите същества. Колянна става.
2. Свързващо приспособление в машини, музикални инструменти и др., което позволява движение.
прил. ставен, ста̀вна, ста̀вно, мн. ста̀вни. Ставен ревматизъм.

ставам

ста̀ваш, несв. и стана, св.
1. Заемам вертикално положение; изправям се, вдигам се, надигам се. Станах да сипя вино.
2. Махам се, напускам, отстранявам се. Ставам от масата.
3. Събуждам се и се вдигам от леглото. Сутрин ставам рано.
4. Прен. Остар. Започвам борба за освобождение; разбунтувам се, въставам. Ставайте, братя! На оръжие!
5. Придобивам качество, свойство, състояние, професия и др.; бивам, съм. Ставам голям. Ставам ученик. Ставам оптимист.
6. Съм, бивам. Той ще стане добър инженер. Тая няма да стане.
7. Разг. За какво. Бива ме, годен, подходящ съм. Ставам за началник. Виното става за пиене.
8. Само в трето лице. Осъществявам се, случвам се, извършвам се. Какво става? Нещата стават и без да сме там.
9. Само в трето лице. За време – настъпвам, наставам. Става вечер. Става есен.
10. Само в трето лице. Давам плод, вирея. Тази година кайсиите станаха рано. Житото става в полето.
11. Само в трето лице. Получавам се, добивам се, изработвам се. В планината става най-хубавата сланина.
12. Само в трето лице. Отговарям точно на определена мярка; прилягам. Дрехите ми стават. Това стъкло не става на рамката. 13. Разг. Безл. При отговор – добре, бива. Ще дойдеш ли? — Става.
• Става/стане въпрос/дума. — Започва да се говори.
• Ставам/стана за смях. — Заслужавам да ми се смеят.
• Става/стане ми тясно/горещо. — Изпадам в критично положение.
• Ставам/стана мост (на някого). — Позволявам да ме използват за постигане на користни цели.
• Ставам/стана на крака. — Засвидетелствам уважението си, като го съпровождам със съответното движение.
• Ставам/стана на пух и прах. — Бивам унищожен изцяло.
• Ставам/стана от леглото. — Оздравявам.
• Стана тя една/стана тя каквато стана. — Възклицание при неочаквана неприятност.
• Ставам/стана човек. — Разг. Получавам уважението на хората за своето служебно издигане или забогатяване.

ставен

вж. става

ставка

мн. ста̀вки, ж.
1. В хазартните игри – сумата, която се залага.
2. Размер на заплащане, заплата за определено време. Дневна ставка. Месечна ставка.
• Очна ставка. — Среща между лица на разпит, за да се сверят показанията им.

стагнация

ж., само ед. Застой в производството по време на икономическа криза.

стаден

вж. стадо

стадиен

вж. стадий

стадий

ста̀дият, ста̀дия, мн. ста̀дии, (два) ста̀дия, м. Степен в развитието, която се характеризира с определени черти; етап, период. Стадий в развитието на ембриона. Стадии на растежа.
прил. стадиен, ста̀дийна, ста̀дийно, мн. ста̀дийни.

стадион

мн. стадио̀ни, (два) стадио̀на, м. Голямо многофункционално спортно игрище с места за зрители, разположени стъпаловидно.

стадо

мн. стада̀, ср.
1. Група животни от един и същ вид, които се движат заедно, хранят се заедно, живеят заедно. Овче стадо. Стадо крави.
2. Пренебр. Група от хора без индивидуалност.
прил. стаден, ста̀дна, ста̀дно, мн. ста̀дни. Стадно чувство.

стаен

вж. стая

стаж

ста̀жът, ста̀жа, мн. ста̀жове, (два) ста̀жа, м.
1. Фиксиран период от време, през който новопостъпил работник, служител или студент се обучава практически по специалността си.
2. Продължителност на работата в една област. Педагогически стаж. Трудов стаж по специалността. Имам/нямам стаж. Голям/дълъг стаж.

стажант

мн. стажа̀нти, м. Човек, който е на стаж (в 1 знач.).
прил. стажантски, стажа̀нтска, стажа̀нтско, мн. стажа̀нтски. Стажантска практика.

стажантка

мн. стажа̀нтки, ж. Жена стажант.

стажантски

вж. стажант

стажувам

стажу̀ваш, несв. Провеждам стаж (в 1 знач.).

стаза

мед. Застой, напр. застой на кръв в кръвоносните съдове.

стаичка

вж. стая

сталагмит

мн. сталагмѝти, (два) сталагмѝта, м. Спец. Конусовидни варовикови отлагания от капеща вода на пода на пещера.

сталактит

мн. сталактѝти, (два) сталактѝта, м. Спец. Конусовидни варовикови висулки от капала вода на тавана на пещера.

сталактон

мн. сталакто̀ни, (два) сталакто̀на, м. Спец. Колона от свързали се сталактит и сталагмит.

стан

ста̀нът, ста̀на, мн. ста̀нове, (два) ста̀на, м. Машина за тъкане. Тъка на три стана.

---

ста̀нът, ста̀на, мн. ста̀нове, (два) ста̀на, м. Остар. Лагер, бивак. Войнишки стан.

---

ста̀нът, ста̀на, само ед., м. Остар. Тяло, снага.

стана

ста̀неш, мин. св. ста̀нах, мин. прич. ста̀нал, св. — вж. ставам.

стандарт

мн. станда̀рти, (два) станда̀рта, м.
1. Типово изделие, служещо за образец на други, които трябва да му съответстват по качества, вид и др.; еталон.
2. Държавен документ, който определя изискванията към стоките, изделията и др. Държавен стандарт.
3. Прен. Равнище на задоволеност на човешките потребности в дадено общество, държава. Висок жизнен стандарт.
4. Норма, образец.

стандартен

станда̀ртна, станда̀ртно, мн. станда̀ртни, прил.
1. Който е според определен стандарт. Стандартна страница.
2. Прен. Който не се отличава с оригиналност, с творчество; шаблонен, стереотипен. Стандартно мислене. Стандартни изисквания.
нареч. стандартно.

стандартизация

ж., само ед. Стандартизиране.

стандартизирам

стандартизѝраш, несв. и св.; Какво. Свеждам многообразието от изделия до типови образци, стандарти.
същ. стандартизиране, ср.

стандартизиране

вж. стандартизирам

стандартно

вж. стандартен

станиол

м., само ед. Тънък като хартия метален лист за опаковка.
прил. станиолов, станио̀лова, станио̀лово, мн. станио̀лови.

станиолов

вж. станиол

становище

мн. стано̀вища, ср. Разбиране на определен проблем; мнение, схващане, гледище, позиция, възглед. Имат различни становища по проблема.

станционен

вж. станция

станция

мн. ста̀нции, ж.
1. Учреждение, предприятие за обслужване на населението в различни области на живота. Метеорологична станция. Орбитална станция. Телеграфна станция. Радиостанция.
2. Остар. Място, където спират по разписание влакове, както и сградата, която се намира там; гара.
3. Остар. Място, където са се сменяли конете на файтоните при пътуване на дълги разстояния.
прил. станционен, станцио̀нна, станцио̀нно, мн. станцио̀нни.
• Почивна станция. — Постройка за отдих или летуване на работещите (обикн. в определено предприятие или в някаква област); почивен дом.

стапям

ста̀пяш, несв. Стопявам.

стар

ста̀ра, ста̀ро, мн. ста̀ри, прил.
1. Който е преминал активната си възраст; възрастен. Стара жена.
2. Старчески. Видяха старите му очи да плачат.
3. Който е бил преди; предишен, нявгашен, някогашен, бивш. Старите приятели са останали в спомените. Старата учителка беше по-добра.
4. Който е от отдавна и досега; отдавнашен. Стар познайник.
5. Който се отнася към отдавна минали времена; античен, старинен. Стара пара.
6. Който е употребяван, не е нов. Всичките ми дрехи са стари.
7. Който не е годен, не е валиден, излязъл е от употреба; остарял, отживял. Личната ми карта е стара, от студентско време.
8. Жарг. Като същ. Обикн. членувано. Стар войник. Слушай стария.
9. Разг. Като същ. Родител. Старата се инати.
същ. старост, старостта̀, ж.
• Доброто старо време. — Идеализираното минало.
• От стара коза яре. — Разг. Много опитен, лукав човек.
• Пея (си) старата песен. — Отегчително повтарям едно и също.
• Разправяй на старата ми шапка. — Разг. Възклицание за израз на недоверие, на убеденост, че се стараят да заблудят някого.
• Стара кримка. 1. — Опитен човек.
2. Жарг. Ученик от горните класове или стар войник.
• Старо куче. — Жарг. Ученик от горните класове или стар войник.
• Стар стил. — Летоброене по юлианския календар.
• Стар свят. — Континентите Европа, Азия и Африка по отношение на Америка, която е открита по-късно.
• Старият завет. — Част на Библията, описваща историята на евреите преди Христос.

старание

мн. стара̀ния, ср. Желание това, което се прави, да бъде направено както трябва; усърдие, прилежание. В писането полагаме голямо старание.

старателен

стара̀телна, стара̀телно, мн. стара̀телни, прил.
1. Който проявява старание. Старателно дете.
2. Който е проява на старание. Старателно учене.
нареч. старателно.
същ. старателност, старателността̀, ж.

старателно

вж. старателен

старателност

вж. старателен

старая се

стара̀еш се, мин. св. стара̀х се, мин. прич. стара̀л се, несв. Проявявам старание; мъча се, стремя се, внимавам. Старая се да уча добре.

старец

мн. ста̀рци, м.
1. Стар, възрастен човек. Белокоси старци.
2. Прен. Жарг. Баща. Моят старец не иска и да чуе.
прил. старчески, ста̀рческа, ста̀рческо, мн. ста̀рчески.
прил. старешки и старешки, ста̀решка и старѐшка, ста̀решко и старѐшко, мн. ста̀решки и старѐшки.

старешки

вж. старец

старея

старѐеш, мин. св. старя̀х, мин. прич. старя̀л, несв. Постепенно остарявам. С всеки ден стареем.

старик

м., само ед. Старец, дядо.

старина

мн. старинѝ, ж.
1. Обикн. мн. Старост. Живея до дълбоки старини.
2. Отдавна отминало време; античност. Българската старина не е добре позната.
3. Архитектурни и други остатъци от отминали епохи, които са ценни паметници на културата.

старинен

старѝнна, старѝнно, мн. старѝнни, прил.
1. Който се отнася до отдавна минали времена и затова е ценен и има висока стойност; древен. Старинен часовник.
2. Остар. Който е отживял времето си; остарял, овехтял. Тези старинни чинии не могат вече да ни служат.
същ. старинност, старинността̀, ж.

старинност

вж. старинен

старица

мн. старѝци, ж. Стара жена, баба.

старо-

Първа съставна част на сложни думи със значение стар, отдавнашен, някогашен, напр. старогръцки, староеврейски, староруски, старобългарски и др.

старобългарски

старобъ̀лгарска, старобъ̀лгарско, мн. старобъ̀лгарски, прил. Който се отнася към началото на държавата и на писмеността ни. Старобългарска азбука. Старобългарски епиграфски паметници. Старобългарски език.

стародавен

старода̀вна, старода̀вно, мн. старода̀вни, прил. Остар. Старинен, старовремски, отдавнашен. Стародавна традиция.

старолик

старолѝка, старолѝко, мн. старолѝки, прил. Който в лицето изглежда по-стар от възрастта си. Старолика жена.

старомоден

старомо̀дна, старомо̀дно, мн. старомо̀дни, прил.
1. За облекло, обувки, аксесоари – който е от стара, отминала мода. Старомодна дреха. Старомодни цветчета на шапката.
2. Прен. Който е с остарели, консервативни разбирания. Старомоден човек. Старомодна нравственост.
нареч. старомо̀дно.
същ. старомодност, старомодността̀, ж.

старомодност

вж. старомоден

старопечатен

старопеча̀тна, старопеча̀тно, мн. старопеча̀тни, прил. Който се отнася към началото на книгопечатането. Старопечатен шрифт.

старопиталище

мн. старопита̀лища, ср. Обществено заведение за прютяване на изоставени и немощни стари хора.
прил. старопита̀лищен, старопита̀лищна, старопита̀лищно, мн. старопита̀лищни.

старопланински

старопланѝнска, старопланѝнско, мн. старопланѝнски, прил. Който се отнася до Стара планина. Старопланинска река. Старопланински водопад.

старост

вж. стар

старт

ста̀ртът, ста̀рта, мн. ста̀ртове, (два) ста̀рта, м.
1. Начало на спортно състезание. Даден е стартът на маратона.
2. Място, черта, линия, откъдето започва състезанието. В някои състезания стартът е едновременно и финал.
3. Прен. Начало, начален тласък на дейност. Старт в живота. Старт в кариерата.
прил. стартов, ста̀ртова, ста̀ртово, мн. ста̀ртови. Стартова отсечка.

стартирам

стартѝраш, несв. и св.
1. В спортно състезание – тръгвам, отделям се, потеглям от старта, като по такъв начин поставям начало на съревнованието.
2. Разг. Какво. Давам начало. Стартирахме реформата.
3. Разг. Започвам. Реформата стартира успешно.

стартов

вж. старт

старчески

вж. старец

старши

ста̀рша, ста̀ршо, мн. ста̀рши, прил.
1. Който е с по-висок чин в служебната йерархия. Старши асистент. Старши преподавател. Старши офицер.
2. Като същ. Който е упълномощен да отговаря за дейността на малка група войници, полицаи и др. Старши на групата.

старшинство

ср., само ед. Положение на старши (в 1 знач.). Подреждат се по старшинство.

статив

мн. статѝви, (два) статѝва, м. Приспособление за поставяне на уреди, апарати, музикални ноти и др.; стойка, подпора, поставка. Поставят листата на статива.

статика

ж., само ед. Спец. Във физиката – дял от механиката, в който се разглеждат законите за равновесие на телата.

статист

мн. статѝсти, м.
1. Човек, който участва в масовите сцени на театрални или филмови постановки. Млади статисти.
2. Разг. Пренебр. Лице с незначителен принос в определена работа, дейност.

статистик

мн. статистѝци, м. Специалист по статистика.

статистика

мн. статѝстики, ж.
1. Спец. Само ед. Наука, която следи количествените промени, които настъпват в социалния, политическия, икономическия живот на обществото.
2. Количествени данни, установени чрез методите на тази наука; преброяване. Водя статистика.
прил. статистичен, статистѝчна, статистѝчно, мн. статистѝчни.
прил. статистически, статистѝческа, статистѝческо, мн. статистѝчески. Статистически наблюдения.

статистичен

вж. статистика

статистически

вж. статистика

статистичка

мн. статистѝчки, ж. Жена статистик.

статистка

мн. статѝстки, ж. Жена статист.

статичен

статѝчна, статѝчно, мн. статѝчни, прил. Който се намира в състояние на спокойствие, покой, застой; неподвижен. Статична картина.
нареч. статично.
същ. статичност, статичността̀, ж.

статически

статѝческа, статѝческо, мн. статѝчески, прил. Статичен.

статично

вж. статичен

статичност

вж. статичен

статия

мн. ста̀тии, ж.
1. Сравнително кратко научно или публицистично съчинение по определен проблем, отпечатано във вестник, списание и др. Оспорвана статия. Уводна статия.
2. Спец. Относително обособен кратък текст в речник, справочник, закон и др. Речникова статия.

статуетка

мн. статуѐтки, ж. Малка статуя, обикн. предназначена за поставяне във витрина. Статуетката на “Златния Орфей”.

статукво

ср., само ед. Спец. Трайно установено положение в обществото; липса на промени. Няма изгледи статуквото на Балканите да се запази.

статус

м., само ед. Положение, състояние. Висок обществен статус. Подобрявам статуса. Имам статус. Придобивам статус.

статут

м., само ед.
1. Устав, правилник.
2. Положение, статус.

статуя

мн. ста̀туи, ж. Обемно художествено произведение, изсечено от мрамор, камък, издялано от дърво или отлято, което обикн. представлява човешка или животинска фигура или ансамбъл от фигури.

стафида

мн. стафѝди, ж. Изсушено гроздово зърно. Крем със стафиди.

стафилит

мед. Възпаление на увулата (мъжеца).

стафилодермия

мед. Пиодермия, повърхностно или дълбоко гнойно възпалително заболяване на кожата, причинено от стафилококи. Различават се стафилодермии на космените фоликули, на потните жлези и на гладката кожа (напр. impetigo bullosa).

стафилокок

мед. Стафилококите са Грам-положителни, сферични микроорганизми, подредени на гроздове. Факултативни анаероби са, неподвижни и не образуват спори. Притежават редица токсини и ензими, напр. хемолизини, левкоцидин, плазмокоагулаза, хиалуронидаза, стафилокиназа, β-лактамаза и др. Причиняват кожни инфекции (фоликулити, абсцеси, фурункул, панарициум), респираторни заболявания (ангини, пневмонии), хранителни отравяния и др.

стафилома

мед. Изпъкване, издуване напред на роговицата или на склерата. Най-често възниква след прекаран кератит или склерит и формиран цикатрикс, който се разтяга и издува.

стачен

вж. стачка

стачка

мн. ста̀чки, ж. Форма на икономическа и политическа борба, която се изразява в спиране на професионалната дейност, за да се изпълнят определени искания.
прил. стачен, ста̀чна, ста̀чно, мн. ста̀чни. Стачна организация.

стачкувам

стачку̀ваш, несв.
1. Участвам в стачка, вдигам стачка. Работниците не стачкуват от добро.
2. Ирон. Не работя. Ти стачкуваш ли, какво ли?

стачник

мн. ста̀чници, м. Човек, който стачкува.

стая

мн. ста̀и, ж. Отделно помещение в жилище или в учреждение, което е оградено със стени и има врата. Гостна стая.
същ. умал. стаичка, мн. ста̀ички, ж.
прил. стаен, ста̀йна, ста̀йно, мн. ста̀йни. Стаен прозорец. Стайна температура.

---

стаѝш, мин. св. стаѝх, мин. прич. стаѝл, св. — вж. стаявам.

стаявам

стая̀ваш, несв. и стая, св. Притаявам. Стаявам дъх. – стаявам се/стая се. Притаявам се. Стаиха се в ъгъла под стълбата.

ствол

ство̀лът, ство̀ла, мн. ство̀лове и ство̀ли, (два) ство̀ла, м. Стъбло на дърво или на храст. Висок ствол.

стволест

ство̀леста, ство̀лесто, мн. ство̀лести, прил. Който е с голям ствол. Стволест бук.

стеатоза

мед. Натрупване на липиди в клетките на черния дроб, миокарда и др.

стеатом

мед. Мастна киста.

стеаторея

мед. Наличие в изпражненията на неразградени мазнини под формата на мастни капки, напр. при панкреатит, при спру и др.

стеблен

вж. стебло

стебло

мн. стебла̀, ср. Стъбло.
прил. стеблен, стѐблена, стѐблено, мн. стѐблени.

стегна

стѐгнеш, мин. св. стѐгнах, мин. прич. стѐгнал, св. — вж. стягам.

стегнато

нареч.
1. С добра организация, при добър ред; дисциплинирано, строго. Войниците вървят стегнато.
2. В сбита форма, кратко. Изказвам се стегнато.

стек

стѐкът, стѐка, мн. стѐкове, (два) стѐка, м. Запечено на грил или в печка парче месо, обикн. говеждо или телешко; бифтек.

стека се

стечѐш се, мин. св. стѐкох се, мин. прич. стѐкъл се, св. — вж. стичам се.

стелаж

мн. стела̀жи, (два) стела̀жа, м.
1. Рафт, етажерка.
2. Множество рафтове в складове, библиотеки за подреждане на материали, книги и др. Вземам книга от стелажа.
прил. стелажен, стела̀жна, стела̀жно, мн. стела̀жни.

стелажен

вж. стелаж

стеля

стѐлеш, мин. св. стлах, мин. прич. стлал, несв. Остар. Стеля се. – стеля се. Разпръсвам се върху голяма площ и я покривам; разпростирам се, простирам се. Мъгла се стеле над града.

стена

стѐнеш, мин. св. стѐнах, мин. прич. стѐнал, несв. Издавам стонове; охкам. Родилката стенеше в треска.

---

мн. стенѝ, ж.
1. Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид. Стая с четири стени.
2. Висока, обикн. каменна или тухлена ограда, преграда; зид, дувар. Стените на Царевец. Язовирна стена.
3. Висока странична част на нещо, която го затваря, огражда. Стена на куб. Каса със здрави стени. 4. Прен. Само ед. Единна маса от нещо, която образува преграда. Стена от дъждовни капки.
5. Прен. Пречка, преграда, препятствие. Премахваме стените помежду си.
• Жива стена. — Плътна маса от хора.

стенание

мн. стена̀ния, ср. Мъчителна въздишка; вопъл, стон, охкане. Отчаяни стенания.

стенен

стѐнна, стѐнно, мн. стѐнни, прил. Който е предназначен за стена, който виси на стена. Стенна лампа. Стенен часовник.

стенобитен

стенобѝтна, стенобѝтно, мн. стенобѝтни, прил. Истор. Който е предназначен да разбива стени на крепости. Стенобитно оръдие. Стенобитна машина. Стенобитна техника.

стенограма

мн. стеногра̀ми, ж. Стенографски запис на текст, обикн. реч, изказване и др.

стенограф

мн. стеногра̀фи, м. Човек, който си служи със стенография. Стенографи на Народното събрание.

стенографен

вж. стенография

стенографирам

стенографѝраш, несв. и св.; Какво. Записвам със средствата на стенографията. Стенографирам изказване.
същ. стенографиране, ср.

стенографиране

вж. стенографирам

стенография

ж., само ед. Вид писмо със специални съкращения за бързо записване, обикн. на устна реч; бързопис, скоропис.
прил. стенографски, стеногра̀фска, стеногра̀фско, мн. стеногра̀фски.
прил. стенографен, стеногра̀фна, стеногра̀фно, мн. стеногра̀фни.

стенографка

мн. стеногра̀фки, ж. Жена стенограф.

стенографски

вж. стенография

стеноза

мед. Абнормно стеснение на канал или отвърстие, напр. стеноза на пилора, на бъбречните артерии, на сърдечните клапи и др.

стенокардия

мед. вж. ангина пекторис

стенопис

стенопѝсът, стенопѝса, мн. стенопѝси, (два) стенопѝса, м. Живопис върху стенна мазилка; фреска. Православните храмове са богати на стенописи.
прил. стенописен, стенопѝсна, стенопѝсно, мн. стенопѝсни.

стенописен

вж. стенопис

стенописец

мн. стенопѝсци, м. Художник майстор на стенописи.

степ

степта̀, мн. стѐпи, ж. Затревено равно пространство върху вътрешноконтинентални територии със сух климат. Руска степ.
прил. степен, стѐпна, стѐпно, мн. стѐпни. Степна растителност. Степни животни.

---

стѐпът, стѐпа, само ед., м. Стептанц.

степам

стѐпаш, св. — вж. степвам.

степвам

стѐпваш, несв. и степам, св.; Какво. Правя вълнена материя да бъде сбита, да проникнат влакната едно в друго чрез многократно пране или държане в гореща вода. – степвам се/степам се. За вълнена материя – ставам степан. Пуловерът ми се степа.

степен

степента̀, мн. стѐпени, ж.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен.
прил. степенен, стѐпенна, стѐпенно, мн. стѐпенни. Степенна разлика.
• На ента степен. — Разг. Многократно, безкрайно.

степенен

вж. степен

степенувам

степену̀ваш, несв.
1. Какво. Подреждам според степента на важност, значимост. Трябва да степенуваме нещата.
2. Спец. В математиката – повдигам на степен.
3. Спец. В граматиката – изменям според формите за степен.
същ. степенуване, ср.

степенуване

вж. степенувам

стептанц

м., само ед.
1. Танцова стъпка.
2. Вид бърз танц с характерни почуквания посредством железца на обувките.

стерео-

Първа съставна част на сложни думи със значение който позволява да се възпроизвеждат звукове или образи, като се възприема от различни точки в пространството; който придава обемност на звука или на образа; пространствен, напр. стереозапис, стереомагнетофон, стереограмофон, стереокино.

стереоагнозия

мед. вж. тактилна агнозия

стереометричен

вж. стереометрия

стереометрически

вж. стереометрия

стереометрия

ж., само ед. Спец. Дял от геометрията, който изучава триизмерно телата, фигурите.
прил. стереометричен, стереометрѝчна, стереометрѝчно, мн. стереометрѝчни.
прил. стереометрически, стереометрѝческа, стереометрѝческо, мн. стереометрѝчески.

стереотип

мн. стереотѝпи, (два) стереотѝпа, м.
1. Спец. В типографията — метална плоча копие на набор, която се използва при многократно препечатване на един текст.
2. Прен. Шаблон.
3. Прен. Система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства. Имам изграден стереотип.

стереотипен

стереотѝпна, стереотѝпно, мн. стереотѝпни, прил.
1. Който е отпечатан със стереотип.
2. Прен. Който показва липса на оригиналност; шаблонен, банален, ограничен. Стереотипно мислене.
3. Прен. Който е в резултат на изграден стереотип. Стереотипно поведение.
нареч. стереотипно.
същ. стереотипност, стереотипността̀, ж. (във 2 знач.).

стереотипно

вж. стереотипен

стереотипност

вж. стереотипен

стерилен

стерѝлна, стерѝлно, мн. стерѝлни, прил.
1. Който е обеззаразен. Стерилен инструмент.
2. Който не може да даде потомство, да се възпроизведе; безплоден. Стерилен мъж.
3. Прен. Чиито творчески усилия са безплодни. Стерилен писател.
4. Прекалено чист; изчистен от всичко, което може да навреди. Стерилна обстановка.
същ. стерилност, стерилността̀, ж.

стерилизатор

мн. стерилиза̀тори, (два) стерилиза̀тора, м. Апарат за обеззаразяване на хранителни стоки, инструменти, превързочни материали и др.

стерилизация

ж., само ед. Стерилизиране.

стерилизирам

стерилизѝраш, несв. и св.
1. Какво. Обеззаразявам хранителни стоки, инструменти, превързочни материали и др.
2. Разг. Какво. Консервирам. Стерилизирам чушки. Стерилизирам лютеница.
3. Кого. Правя да стане безплоден, стерилен чрез кастриране, облъчване и др.
същ. стерилизиране, ср.

стерилизиране

вж. стерилизирам

стерилитет

мед. Безплодие, неспособност на зрелия организъм да създаде потомство.

стерилност

вж. стерилен

стеркобилин

мед. Продукт от разграждането на билирубина. В дебелото черво основната част от уробилиногена се превръща в стеркобилиноген, който се окислява в стеркобилин и се отделя във фекалиите, като им придава кафяв цвят.

стерналгия

мед. Болка в гръдната кост или в областта на гръдната кост, напр. при стенокардия.

стернален

мед. Отнасящ се до гръдната кост.

стернум

мед. Плоска, продълговата кост, разположена на предната стена на гръдния кош. Състои се от три части — дръжка, тяло и мечовиден израстък.

стерторозен

мед. Хриптящ, хъркащ звук при дишане.

стеснение

мн. стеснѐния, ср.
1. Част от нещо, в която ширината му намалява, стеснява се.
2. Прен. Само ед. Чувство на неудобство, нервност, предизвикано от липсата на самочувствие в присъствието на други хора; притеснение. Изпитвам стеснение.

стеснителен

стеснѝтелна, стеснѝтелно, мн. стеснѝтелни, прил.
1. Който изпитва стеснение (във 2 знач.); притеснителен, срамежлив, свит. Стеснително момиче.
2. Който е проява на стеснение (във 2 знач.); срамежлив, свенлив. Стеснителен жест.
3. Който е причина за стеснение (във 2 знач.). Стеснителен разговор.
нареч. стеснително.
същ. стеснителност, стеснителността̀, ж.

стеснително

вж. стеснителен

стеснителност

вж. стеснителен

стесня

стеснѝш, мин. св. стеснѝх, мин. прич. стеснѝл, св. — вж. стеснявам.

стеснявам

стесня̀ваш, несв. и стесня, св.
1. Какво. Правя по-тесен. Стеснявам пола.
2. Прен. Остар. Какво. Ограничавам, преча. Стеснявам мисълта.
3. Прен. Кого. Предизвиквам стеснение (във 2 знач.). – стеснявам се/стесня се. 1. Ставам по-тесен. Коридорът се стеснява преди изхода.
2. Разг. Обикн. мн. Събираме се на по-тясно пространство в жилище. Ще се стесним и ще има място за всички.
3. Прен. Изпитвам стеснение (във 2 знач.).

стетоскоп

мед. Слушалка — медицински инструмент, служещ за преслушване на болния.

стечение

ср., само ед. Събиране на едно място; струпване, натрупване, съвпадение. По стечение на обстоятелствата. Стечение на факти.

стигам

стѝгаш, несв. и стигна, св.
1. Кого, какво. При движение настигам, застигам. Стигнах го и го задминах.
2. Разг. Пристигам. Ще стигнем до довечера. Стигнахме късно.
3. Какво/кого или до какво/до кого. Достигам, докосвам. Не мога да стигна тая книга, много е нависоко.
4. До кого/до какво. Успявам да вляза в контакт, да осъществя среща. Вечно е зает — не мога да стигна до него. Ще стигна чак до телевизията, да знаеш!
5. Кого, какво. Изравнявам се, настигам. Стигнахме циганите с тая мръсотия!
6. До кого/до какво. Идвам/отивам по предназначение, пристигам. За колко дни ще стигне това писмо? Информацията стига до ограничен кръг от лица.
7. До какво. Достигам, идвам до предел, граница. Не може алчността ѝ да стига чак до там!
8. Достатъчен съм, задоволявам. Яденето не ми стига. Не му стигам аз, ами и ти се домъкна. • Стига! Достатъчно, край.
• Стига/стигне ми умът/главата/акълът/пипето. — Разг. Схващам, проумявам.

стигна

стѝгнеш, мин. св. стѝгнах, мин. прич. стѝгнал, св. — вж. стигам.

стик

стѝкът, стѝка, мн. стѝкове, (два) стѝка, м.
1. Връзка, взаимодействие.
2. Специално приспособление за придвижване на шайбата в играта на хокей. Удар със стик.

стиковка

ж., само ед. Осъществяване на връзка; съединяване, стик (в 1 знач.). Стиковка на космически кораби.

стил

стилъ̀т, стила̀, мн. стѝлове, (два) стѝла, м.
1. В изкуството – система от елементи, които са подчинени на единна художествена закономерност. Готически стил.
2. Система от начини за използване на езиковите средства в речта. Научен стил. Лош стил на писане. Стилът на Вазов.
3. Система от елементи в някаква дейност – спорт, обличане, работа, обзавеждане и др., – която се характеризира с тяхното вътрешно единство, с тяхната общност. Къщата се характеризира със свой стил.
4. Вид, разновидност; маниер. Стилове на плуване.
прил. стилов, стѝлова, стѝлово, мн. стѝлови. Стилова черта.

стилен

стѝлна, стѝлно, мн. стѝлни, прил.
1. Стилов. Стилна черта.
2. Който се характеризира със свой стил; оригинален. Стилна жена. Стилно облекло.

стилизация

мн. стилиза̀ции, ж.
1. Стилизиране. В произведението се срещаме със стилизация на разговорна реч.
2. Опростена декоративна рисунка.

стилизирам

стилизѝраш, несв. и св.; Какво. Спец.
1. Подражавам на характерни за някакъв стил (в 1 и 2 знач.) черти. Стилизирам разговорна реч.
2. Правя стилова редакция.
същ. стилизиране, ср.

стилизиране

вж. стилизирам

стилист

мн. стилѝсти, м.
1. Човек, който има добър стил на писане.
2. Човек, който се занимава със стилистика.
3. Човек, който изработва стилни, модерни дрехи или прически.

стилистика

ж., само ед.
1. Наука за стила (във 2 знач.).
2. Стиловите особености на отделно произведение, писател, школа, направление и др. Стилистика на кръга “Мисъл”.
прил. стилистичен, стилистѝчна, стилистѝчно, мн. стилистѝчни.
прил. стилистически, стилистѝческа, стилистѝческо, мн. стилистѝчески.

стилистичен

вж. стилистика

стилистически

вж. стилистика

стилистка

мн. стилѝстки, ж. Жена стилист.

стило

мн. стила̀, ср. Остар. Писалка с резервоар за мастило; автоматична писалка.

стилов

вж. стил

стилознание

ср., само ед. Учебна дисциплина за изучаването на характерните особености на архитектурните или др. стилове.

стимул

мн. стѝмули, (два) стѝмула, м. Вътрешна мотивировка на някаква дейност; подтик, подбуда, причина, импулс. Амбицията е добър стимул за работа.

стимулационен

вж. стимулация

стимулация

мн. стимула̀ции, ж. Стимулиране.
прил. стимулационен, стимулацио̀нна, стимулацио̀нно, мн. стимулацио̀нни.

стимулирам

стимулѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Давам стимул; подтиквам, импулсирам. Стимулирам растежа на косата. Стимулирам го за работа.
същ. стимулиране, ср. Материално стимулиране.

стимулиране

вж. стимулирам

стипендиант

мн. стипендиа̀нти, м. Човек, който получава стипендия.

стипендиантка

мн. стипендиа̀нтки, ж. Жена стипендиант.

стипендия

мн. стипѐндии, ж. Парична помощ, която се дава на учещ се, за да извърши определена дейност. Студентска стипендия. Конкурс за стипендия.

стипца

мн. стѝпци, ж.
1. Само ед. Безцветно вещество със стягащо кръвоспиращо действие и с тръпчив вкус.
2. Прен. Разг. Стиснат човек; скъперник.
прил. стипцов, стѝпцова, стѝпцово, мн. стѝпцови.

стипцов

вж. стипца

стипчив

стипчѝва, стипчѝво, мн. стипчѝви, прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. Стипчива дюля.
същ. стипчивост, стипчивостта̀, ж.

стипчивост

вж. стипчив

стисвам

стѝсваш, несв. и стисна, св. Стискам веднъж или поединично.

стискам

стѝскаш, несв.
1. Кого, какво. Обхващам плътно и държа. Стискам парите в ръка. Стискам ръката му. Дрехите ме стискат.
2. Какво. Обикн. за две съставни части – прилепвам плътно едно към друго; притискам. Стискам зъби/челюсти. Стискам клещи. Стискам клепачи.
3. Прен. Разг. Стискам се (в 1, 2 и 3 знач.). – стискам се. Разг.
1. Въздържам се, овладявам се да не покажа болка, притеснение, мъка и др.; сдържам се. Стискам се да не плача.
2. Разг. Въздържам се от ходене по малка или голяма нужда. Стига си се стискала, ами върви в тоалетната.
3. Не обичам да давам пари; скъперник съм.
същ. стискане, мн. стѝскания, ср.
• Стискам ръка. — Поздравявам.
• Стискам зъби. — Сдържам се, търпя.
• Стискам палци. — Желая успех.
• Стиска ми. — Смея, осмелявам се.
• Стискам си кесията. — Скъперник съм.

стискане

вж. стискам

стисна

стѝснеш, мин. св. стѝснах, мин. прич. стѝснал, св. — вж. стисвам.

стиснат

стѝсната, стѝснато, мн. стѝснати, прил. Който се стиска (в 3 знач.), който проявява скъперничество. Стиснат човек.
същ. стиснатост, стиснатостта̀, ж.

стиснатост

вж. стиснат

стих

стихъ̀т, стиха̀, мн. стѝхове, (два) стѝха, м.
1. Част от лирическо произведение, разположена на един ред. Първи стих.
2. Куплет, строфа.
3. Обикн. мн. Стихотворение. Чета стихове.
4. Мерена реч. Говорим си в стихове.

стихвам

стѝхваш, несв. и стихна, св. Преставам да издавам шум и да действам; притихвам, затихвам, затаявам се, замирам. Вятърът стихна. Бурята стихна. Децата стихнаха.

стихиен

стихѝйна, стихѝйно, мн. стихѝйни, прил.
1. Който е предизвикан от природна стихия, който не се подчинява на човешката воля. Стихийни ветрове.
2. Прен. Който не е добре организиран, обмислен; хаотичен, безразборен. Стихийни отговори. Стихийно недоволство.
нареч. стихийно.
същ. стихийност, стихийността̀, ж.

стихийно

вж. стихиен

стихийност

вж. стихиен

стихия

мн. стихѝи, ж.
1. Неконтролируема природна сила (която не се подчинява на човешката воля).
2. Прен. Само ед. Любима професионална област, в която човек се проявява най-добре. Неговата стихия е изкуството. Той е в стихията си.

стихна

стѝхнеш, мин. св. стѝхнах, мин. прич. стѝхнал, св. — вж. стихвам.

стихоплетец

мн. стихоплѐтци, м. Пренебр. Съчинител на бездарни стихове.

стихоплетка

мн. стихоплѐтки, ж. Жена стихоплетец.

стихосбирка

мн. стихосбѝрки, ж. Книга, в която са събрани стохотворения, обикн. организирани от обща идея и с общо заглавие.

стихосложение

мн. стихосложѐния, ср. Спец. Система на организация на мерената реч във връзка с ударения, паузи, ритъм, рима, строфа. Силабическо стихосложение.

стихотворен

вж. стихотворение

стихотворение

мн. стихотворѐния, ср. Спец. Кратък лирически жанр, в който основното са образите и чувството, а не действието. Пиша стихотворения.
прил. стихотворен, стихотво̀рна, стихотво̀рно, мн. стихотво̀рни. Стихотворна реч.

стичам се

стѝчаш се, несв. и стека̀ се, св.
1. За течност – тека надолу, обикн. по някаква повърхност. Реките се стичат по склоновете на планините. В чашата се стекоха още няколко капки.
2. За течност – събирам се от няколко места на едно; сливам се. Потоците се стичат и образуват голяма река.
3. Прен. Само мн. За хора – събираме се заедно, като идваме от различни посоки; струпваме се. Стекоха се на площада.

сто-

Първа съставна част на сложни думи със значение който съдържа сто еднакви единици, напр. стоглав, стогодишен, стокилограмов, столистен, стопроцентов и др.

стобор

мн. стобо̀ри, (два) стобо̀ра, м. Разг. Дъсчена ограда на къща, двор и др. Прескочих стобора.

стоварвам

стова̀рваш, несв. и стоваря, св.; Какво.
1. Снемам, свалям товар; разтоварвам. Стовариха дървата и си заминаха.
2. Прен. Прехвърлям, давам на другиго. Стовариха ми всички проблеми.
3. Прен. Разг. Пускам със сила върху нещо; удрям. Стоварвам юмрук. Стоварвам ръката си. Стоварвам тялото си. – стоварвам се/стоваря се. Разг. Падам, пльосвам се, тръшвам се.

стоваря

стова̀риш, мин. св. стова̀рих, мин. прич. стова̀рил, св. — вж. стоварвам.

стоварям

стова̀ряш, несв. Стоварвам.

стоеж

м., само ед. Стояща поза; стойка. Разкрачен стоеж.

стоешката

нареч. Стоешком.

стоешком

нареч. В изправено положение; като стоя. Стоешком изпих един сок.

стожер

мн. сто̀жери, (два) сто̀жера, м.
1. ист. Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др.), за да обикаля около него при вършитба.
2. Прен. Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб. Той е стожер на българистиката в Полша.

стоик

мн. стоѝци, м.
1. Привърженик на стоицизма.
2. Човек, който се държи стоически.

стоицизъм

м., само ед.
1. Спец. Рационалистично философско течение в древността.
2. Твърдост, устойчивост, мъжество. Проявявам стоицизъм.
прил. стоически, стоѝческа, стоѝческо, мн. стоѝчески. Стоическо държание.
нареч. стоически (във 2 знач.). Понася трудностите стоически.

стоически

вж. стоицизъм

стойка

мн. сто̀йки, ж.
1. Положение на тялото на стоящ човек – с изправен корпус, изпънати крака и отпуснати ръце; стоеж. Стойката му е прегърбена.
2. Статично положение на човешкото тяло; поза. Смешна стойка.
3. Прен. Жарг. Превземка, поза, каприз. Правя стойки.
4. Прен. Жарг. Човек, който се превзема, позира, перчи се.

---

мн. сто̀йки, ж. Поставка за вещи, предмети, които трябва да стоят изправени. Стойка за ноти.

стойност

стойността̀, мн. сто̀йности, ж.
1. Материализираният при изработването на някаква стока човешки труд, изразен чрез цена. Висока стойност.
2. Прен. Само ед. Значение, значимост, важност. Книга с голяма стойност.
3. Спец. В математиката и други науки – числена величина.
прил. стойностен, сто̀йностна, сто̀йностно, мн. сто̀йностни. Стойностен труд.

стойностен

вж. стойност

стока

мн. сто̀ки, ж.
1. Продукт на човешка дейност, предназначен за продажба или за размяна. Хранителни стоки. Промишлени стоки.
2. Разг. Само ед. Добитък. Отгледали са хубава стока.
прил. стоков, сто̀кова, сто̀ково, мн. сто̀кови. Стокова борса.
• Една стока. — За две сравнявани неща – еднакви са.
• Не съм стока. — Разг. Не може да се разчита на мен, лош и безотговорен съм.

стоков

вж. стока

стокообмен

м., само ед. Обмен на стоки; търговия. Голям стокообмен между европейските страни.

стокооборот

м., само ед. Оборот на стоки; обръщение. Дневен стокооборот.

стокообращение

мн. стокообращѐния, ср. Стокообръщение.

стокообръщение

мн. стокообръщѐния, ср. Стокооборот.

стократен

стокра̀тна, стокра̀тно, мн. стокра̀тни, прил.
1. Който се е умножил по сто. Стократно увеличение на заплатите.
2. Многократен.
нареч. стократно. Ще му го върна стократно.

стократно

вж. стократен

стол

сто̀лът, сто̀ла, мн. сто̀лове и столо̀ве, (два) сто̀ла, м. Приспособление за сядане на един човек. Тапициран стол.

---

сто̀лът, сто̀ла, мн. сто̀лове, (два) сто̀ла, м. Зала за обществено хранене към предприятие, учреждение с кухня, в която се приготвя храната; столова. Столът работи само по обед.

столар

стола̀рят, стола̀ря, мн. стола̀ри, м. Занаятчия, който изработва и/или ремонтира дървени столове и др. мебели.
прил. столарски, стола̀рска, стола̀рско, мн. стола̀рски.
същ. столарство, ср.

столарски

вж. столар

столарство

вж. столар

столевка

мн. столѐвки, ж. Банкнота от сто лева. Нова столевка.

столевов

столѐвова, столѐвово, мн. столѐвови, прил. Който е от сто лева.

столетен

столѐтна, столѐтно, мн. столѐтни, прил. Който е на сто или на около сто (обикн. повече от сто) години. Столетен човек. Столетно дърво.

столетие

мн. столѐтия, ср. Период от сто години; век. Последното столетие.

столетник

мн. столѐтници, м. Човек на сто и повече години. Страната ни не е известна с много столетници.

---

мн. столѐтници, (два) столѐтника, м. Декоративно растение с месести дълги и островърхи листа.

столетница

мн. столѐтници, ж. Жена столетник 1 .

столик

столѝка, столѝко, мн. столѝки, прил. Който е с много лица; многообразен. Столика съдба.

столица

мн. сто̀лици, ж. Главен град в страна, в който се намират органите на държавната власт – парламент, президент, правителство.
прил. столичен, сто̀лична, сто̀лично, мн. сто̀лични. Столична управа. Столичен театър.

столичанин

мн. столича̀ни, м. Човек, който живее постоянно в столицата.

столичанка

мн. столича̀нки, ж. Жена столичанин.

столичен

вж. столица

столова

мн. столовѝ, ж.
1. Трапезария.
2. Стол 2 .

столувам

столу̀ваш, несв. Храня се в стол 2 .

стомана

ж., само ед. Устойчива сплав на желязо с въглерод, която се характеризира със здравина и еластичност.

стоманен

стома̀нена, стома̀нено, мн. стома̀нени, прил.
1. Който се отнася до стомана. Стоманена врата.
2. Прен. Който има голяма твърдост, устойчивост. Стоманени мускули. Стоманена воля. Стоманен поглед.

стоматит

мед. Възпаление на лигавицата на устната кухина.

стоматолог

мн. стоматоло̀зи, м. Лекар, специалист по стоматология; зъболекар.

стоматологичен

вж. стоматология

стоматология

ж., само ед. Спец. Дял от медицината, който се занимава с лечението на зъбите, венците и другите свързани с тях органи.
прил. стоматологичен, стоматологѝчна, стоматологѝчно, мн. стоматологѝчни. Стоматологичен кабинет.
прил. стоматологѝчески, стоматологѝческа, стоматологѝческо, мн. стоматологѝчески.

стоматоложка

мн. стоматоло̀жки, ж. Жена стоматолог.

стоматорагия

мед. Кръвотечение от устната кухина.

стомах

мн. стома̀си, (два) стома̀ха, м. Вътрешен орган, в който погълнатата храна се подлага на първична преработка, на смилане. Пълен стомах. Болен стомах.
прил. стомашен_, стома̀шна, стома̀шно, мн. стома̀шни. Стомашни киселини._

стомашен

вж. стомах

стомна

мн. сто̀мни, ж. Глинен съд с една дръжка, разширен в долната си част и стеснен при отвора, който е предназначен предимно за вода. Красива стомна. Пълна стомна. Стомна вода.

стон

сто̀нът, сто̀на, мн. сто̀нове, (два) сто̀на, м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, скръб и др.

стоног

стоно̀га, стоно̀го, мн. стоно̀ги, прил. Който има сто крака.

стоножка

мн. стоно̀жки, ж. Многокрако животно с подобно на червей тяло.

стоп

1. междум. Спри!
2. Разг. Като същ. сто̀път, сто̀па, мн. сто̀пове, (два) сто̀па, м. Всяка от двете малки лампи, разположени в краищата на задницата на лек автомобил, които светват при натискане на спирачките. Стоповете не светят.
3. Като същ. Пътен знак, който изисква задължително спиране на превозните средства. Не спрях на стопа.
4. Разг. Като същ. Начин за безплатно пътуване, като се спират коли по пътя; автостоп. Пътувам на стоп. Стопът не върви.

стопанин

мн. стопа̀ни, м.
1. Човек, който притежава собственост и/или се грижи за нея; собственик, владетел. Добър стопанин. Богат стопанин.
2. Прен. Остар. Господар. Искам да съм стопанин сам на себе си.
3. Остар. Разг. Съпруг. Стопанинът ми не се върна от войната.

стопанисвам

стопанѝсваш, несв; Какво. Поддържам своя или чужда собственост, грижа се за нея. Добре стопанисваш нивата си.

стопанка

мн. стопа̀нки, ж. Жена стопанин. Малката стопанка на голямата къща. Моята стопанка умря млада.

стопански

вж. стопанство

стопанство

мн. стопа̀нства, ср.
1. Само ед. Система на обществено производство, която включва промишленост, земеделие и животновъдство; икономика.
2. Подразделение на обществената система за производство, което е с обща организация и се занимава обикновено със земеделие и/или животновъдство. Частно стопанство. Кооперативно стопанство.
прил. стопански, стопа̀нска, стопа̀нско, мн. стопа̀нски.
• Селско стопанство. — Част от общото народно стопанство, която обхваща земеделието и животновъдството.

стопкадър

мн. стопка̀дри, (два) стопка̀дъра, м. Спец.
1. Само ед. Похват в кинематографията и телевизията, при който изобразяваното на екрана в течение на няколко секунди се дава като фотография.
2. Кадър с такова изображение.

стопля

сто̀плиш, мин. св. сто̀плих, мин. прич. сто̀плил, св. — вж. стоплям.

стоплям

сто̀пляш, несв. и стопля, св.; Кого, какво.
1. Правя да стане топъл. Стоплям ядене. Стоплям мляко. Стоплям краката си. Мъжът ми ме стопли.
2. Прен. Придавам топлота, уют, предизвиквам хубави чувства. Усмивката ѝ стопли сърцата им. Радостта ѝ стопляше цялата къща.

стопроцентов

стопроцѐнтова, стопроцѐнтово, мн. стопроцѐнтови, прил.
1. Който е или става сто на сто. Стопроцентово увеличение на цените.
2. Прен. Който е сигурен, в който няма съмнение. Стопроцентов победител.
нареч. стопроцентово.

стопроцентово

вж. стопроцентов

стопя

стопѝш, мин. св. стопѝх, мин. прич. стопѝл, св. — вж. стопявам.

стопявам

стопя̀ваш, несв. и стопя, св.
1. Кого, какво. Топя изцяло, докрай. Стопявам лед. Стопявам желязо. Болестта я стопи.
2. Какво. Правя да се изгуби, да изчезне. Обидата стопи усмивката му. – стопявам се/стопя се. Топя се изцяло, докрай. Снегът се стопи. Болната се стопи. Куражът им се стопи.

сторвам

сто̀рваш, несв. и сторя, св. Разг.
1. Какво. Правя, върша, направям, причинявам. Какво му стори?
2. Кого, какво. Преобразявам, набеждавам. Сторих жабата на слон.
• Сторва ми се/стори ми се. — Струва ми се, изглежда ми.

сторя

сто̀риш, мин. св. сто̀рих, мин. прич. сто̀рил, св. — вж. сторвам.

стотак

мн. стота̀ци, (два) стота̀ка, м. Разг. Сто лева. Дай един стотак!

стотарка

мн. стота̀рки, ж. Разг. Банкнота от сто лева; столевка.

стотина

числ. Около сто.

стотинка

мн. стотѝнки, ж. Монета, равна на една стотна от лева. Жълти стотинки.
• Правя на две стотинки. — Жарг. Унижавам, обиждам, ругая.
• За жълти стотинки. — Много евтино.

стотица

мн. стотѝци, ж.
1. Сто предмета (или лица) от един и същи вид. Една стотица кламери.
2. Обикн. мн. Неопределено множество; много. Стотици лица се усмихваха в отговор.

стотна

мн. сто̀тни, ж. Част от цялото, която се получава при разделянето му на сто.

стотник

мн. сто̀тници, м. Истор. В миналото – военен командир на сто души.

стоя

стоѝш, мин. св. стоя̀х, мин. прич. стоя̀л, несв.
1. Намирам се във вертикално, изправено положение. Стоя до вратата.
2. Не се движа, не мърдам, а оставам на същото място. Цял ден стои на леглото. Стой!
3. Заемам определено място; намирам се, разположен съм. Чашата стои на първия рафт. Портиерът стои до входа.
4. Прен. Зад кого. Защитавам интересите на някого, работя в полза на някого. Някой силен човек стои зад него, щом си позволява такива постъпки.
5. Прекарвам, преживявам определено време на едно място. Почти цяло лято стоят на село.
6. Разг. Изявявам се, проявявам се. Стоя мирен.
7. Прен. Не работя, не действам. Цял ден стои — нищо не похваща.
8. Прен. Намирам се в някакво състояние. Метлата стои неизползвана.
9. Прен. Само в трето лице. Съществувам и се нуждая от решение. Пред България стоят важни задачи.
10. Само в трето лице. За тоалет – изглеждам добре в него; прилича ми, приляга ми. Роклята ми стои добре.
• Стоя в сянка. 1. — Пренебрегнат съм.
2. В дъното съм на нещо лошо, което е извършено, но никой не знае.
• Стоя (като) на тръни. — Неспокоен съм, притеснен съм.
• Стоя на заден план. — Имам второстепенно значение.
• Стоя на кръстопът. — Колебая се в решението си.
• Стоя (си) на своето. — Упорито защитавам позицията си.
• Стоя настрана. — Не се меся.
• Стоя на топло. — В безопасност съм по отношение на работата ми.
• Стоя със скръстени ръце. — Бездействам.

страбизъм

мед. Кривогледство — отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху фиксирания предмет и изображението му попада върху некореспондиращи точки на ретините.

страдален

страда̀лна, страда̀лно, мн. страда̀лни, прил. Който е страдал. Страдален народ.
нареч. страда̀лно.

страдалец

мн. страда̀лци, м. Човек, който страда или е страдал. Велик страдалец.
прил. страдалчески, страда̀лческа, страда̀лческо, мн. страда̀лчески. Страдалчески вид.

страдалка

мн. страда̀лки, ж. Жена страдалец.

страдалник

мн. страда̀лници, м. Страдалец.

страдалница

мн. страда̀лници, ж. Страдалка.

страдалчески

вж. страдалец

страдам

стра̀даш, несв.
1. Изпитвам страдание; измъчвам се. Страдам от несподелена любов.
2. Претърпявам лишения, беди; тегля, претеглям, намъчвам се. Цял живот страдаха.
3. Имам болест. Страдам от гастрит.
4. Прен. Търпя лошо въздействие. Отношенията им страдат от чужда намеса.
5. Прен. Само в трето лице. Не притежавам необходимите качества, свойства. Разработката страда от разностилие.

страдание

мн. страда̀ния, ср. Дълбока физическа или душевна болка; мъка, терзание, мъчение. Страданията на болния бяха изписани на лицето му.

страдателен

страда̀телна, страда̀телно, мн. страда̀телни, прил. Спец. За глаголни форми – който показва, че действието се търпи от глаголното лице. Страдателен залог. Страдателно причастие.

страж

стра̀жът, стра̀жа, мн. стра̀жи, м. Истор. Човек,който е на пост, за да охранява.
• На страж. — На пост.

стража

мн. стра̀жи, ж. Група от стражи. Нощна стража.

стражар

стража̀рят, стража̀ря, мн. стража̀ри, м. Истор. Униформен полицай в миналото.
прил. стражарски, стража̀рска, стража̀рско, мн. стража̀рски. Стражарска униформа.

стражарски

вж. стражар

страна

мн. странѝ, ж.
1. Място, разположено в посока от нещо или от някого. От едната му страна имаше път, от другата — ливада, от третата — река, от четвъртата беше планината.
2. Държавата, обикн. като територия; край. Близки и далечни страни.
3. Ограждаща линия. Страните на триъгълника са различни.
4. Направление, насока. Завивам на друга страна.
5. Повърхност на нещо плоско. Външната страна на вратата.
6. Разг. Буза. Зачервиха ѝ се страните от студ.
7. Прен. Характерна особеност; качество. Не познавах тази страна от характера му.
8. Всеки един от противостоящите си в съдебно дело, при спор и др. Нека да чуем мнението на противниковата страна.
9. Гледна точка. Погледнато от тази страна, делото е ясно.
• Вземам страна. — Не съм безпристрастен, защитавам позицията на единия от противниците.
• От страна на. — От името на.

странгулация

мед. 1. Механични асфиксии от притискане на шията отвън. Различават се три вида странгулации — обесване, загърляне и удушаване.
2. Вътрешно заклещване, притискане, напр. странгулационен илеус.

странен

стра̀нна, стра̀нно, мн. стра̀нни, прил. Който не е обикновен; чуден, необичаен, особен. Странен човек. Странни неща стават.
нареч. странно.
същ. странност, странността̀, мн. стра̀нности, ж.

---

стра̀нна, стра̀нно, мн. стра̀нни, прил. Остар. Който е от чужда страна; ненашенски, далечен, екзотичен.

странирам

странѝраш, несв. и св.; какво. Спец. Разделям печатан текст по страници.

страница

мн. стра̀ници, ж. Всяка една от двете повърхности на лист в печатно произведение, тетрадка и др. Прочетох много страници.

страничен

странѝчна, странѝчно, мн. странѝчни, прил.
1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец.
2. Който не взема пряко участие, не е ангажиран пряко с нещо. Страничен наблюдател.
3. Който не е в близки или роднински взаимоотношения. Страничен човек.
4. Прен. Второстепенен, допълнителен. Странични източници.

странник

мн. стра̀нници, м. Остар.
1. Човек, който е от друг край или държава.
2. Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; скитник, скиталец, пътешественик.

странница

мн. стра̀нници, ж. Жена странник.

странно

вж. странен

странноприемница

мн. странноприѐмници, ж. Остар. Хан за странници; хотел.

странност

вж. странен

странствам

стра̀нстваш, несв. Пътувам по чужди страни; пътешествам, скитам. Странстваха дълго из Европа.
същ. странстване, мн. стра̀нствания, ср.

странстване

вж. странствам

странство

ср., само ед. Разг. Чужбина. Отивам в странство.

странствувам

стра̀нствуваш, несв. Странствам.

страня

странѝш, мин. св. странѝх, мин. прич. странѝл, несв.; от кого/от какво. Държа се настрана; отбягвам, чуждея се. Не е добър човек — трябва да страним от него.

страст

страстта̀, мн. стра̀сти, ж.
1. Неудържимо увлечение, желание, чувство, което трудно се контролира; разпаленост. Говоря със страст.
2. Предмет на дълбоко увлечение. Плуването е моята страст.
3. Любов със силно чувствено, сексуално влечение. Неудържима страст.

страстен

стра̀стна, стра̀стно, мн. стра̀стни, прил.
1. Който е проникнат от страст. Страстна защита. Страстна любов.
2. Който е увлечен силно от нещо, отдал му се е изцяло, със страст. Страстен еколог.
нареч. страстно.
същ. страстност, страстността̀, ж.

страстно

вж. страстен

страстност

вж. страстен

стратегичен

стратегѝчна, стратегѝчно, мн. стратегѝчни, прил.
1. Който се отнася до стратегия. Стратегична височина.
2. Прен. Който е от изключителна важност, за да се постигне дадена цел. Стратегично решение.

стратегически

стратегѝческа, стратегѝческо, мн. стратегѝчески, прил. Стратегичен.

стратегия

мн. стратѐгии, ж. Обща, предварително начертана насока в ръководеното на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен, успешен край.

стратифицирам

стратифицѝраш, несв. и св.; Какво. Разпределям по групи, пластове.

страх

страхъ̀т, страха̀, мн. страховѐ, (два) стра̀ха, м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън. Ръцете му трепереха от страх.
• Страх ме (те, го, я, ни, ви, ги) е. — Страхувам се.
• Вземам страха (на някого). — Плаша.
• Имам стра̀ха. — Страхувам се.

страхлив

страхлѝва, страхлѝво, мн. страхлѝви, прил.
1. Който проявява страх; боязлив, плах. Страхливо дете.
2. Който е проява на страх. Страхлив поглед.
нареч. страхливо.
същ. страхливост, страхливостта̀, ж.

страхливец

мн. страхлѝвци, м. Страхлив човек.

страхливка

мн. страхлѝвки, ж. Страхлива жена.

страхливо

вж. страхлив

страхливост

вж. страхлив

страховит

страховѝта, страховѝто, мн. страховѝти, прил. Който предизвиква страх; страшен, ужасяващ. Страховит вик.
нареч. страховито. Изреваха страховито.
същ. страховитост, страховитостта̀, ж.

страховито

вж. страховит

страховитост

вж. страховит

страхопочитание

ж., само ед. Голямо уважение, респект, благоговение, което граничи със страх; почтителен страх. Гледам със страхопочитание.

страхопъзла

мн. страхопъ̀зли, ж. Разг. Страхливка.

страхопъзльо

мн. страхопъ̀зльовци, м. Разг. Страхливец.

страхотен

страхо̀тна, страхо̀тно, мн. страхо̀тни, прил.
1. Остар. Много страшен.
2. Прен. Много голям по размери или по сила. Страхотна височина.
3. Прен. Жарг. Много красив, много хубав; чудесен. Страхотна прическа.
нареч. страхотно. (във 2 и 3 знач.) Изглеждаш страхотно.

страхотно

вж. страхотен

страхувам се

страху̀ваш се, несв. Изпитвам страх; боя се, плаша се, безпокоя се, опасявам се. Страхувам се от тъмното. Страхувам се, че не мога да ви помогна.

страшен

стра̀шна, стра̀шно, мн. стра̀шни, прил.
1. Който всява, провокира страх. Страшен разказ. Страшен филм.
2. Прен. Много голям по размери или по сила. Страшен взрив.
3. Прен. Жарг. Много добър, много красив, много хубав; чудесен, прекрасен. Страшен си! Имам страшен приятел.

страшилище

мн. страшѝлища, ср. Нещо, обикн. живо същество, което всява страх, ужас, паника. Физкултурникът е страшилище за учениците.

страшно

нареч.
1. Заплашително, застрашително, страховито, опасно. Гледам страшно.
2. Разг. Извънредно много; изключително. Филмът страшно ми хареса.

стрела

мн. стрелѝ, ж.
1. Тънка пръчка с острие на единия край и с перца в другия, за да помагат на летенето, която се е изхвърляла с помощта на лък и е служела за оръжие при лов, война и др.
2. Подвижна част на кран. Премествам стрелата надолу.
• Отровна стрела. — Обидни думи, намеци.
• Като стрела. — Много бързо.

стрелба

мн. стрелбѝ, ж.
1. Само ед. Стреляне.
2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие. Зад хълма се чуваше стрелба.
3. Само ед. В спорта – удар, насочен към определена цел – врата, кош. Стрелба към вратата.
4. Наименование на няколко вида спорт, при който целта е да се съберат максимален брой точки, като се стреля с лък, с пистолет, с пушка по мишена. Стрелба с малокалибрена пушка.

стрелбище

мн. стрелбѝща, ср.
1. Пригодено за учебни тренировки по стрелба място или помещение. Военно стрелбище,
2. Фургон за развлекателна стрелба по различни мишени.

стрелвам

стрѐлваш, несв. и стрелна, св.
1. Стрелям веднъж или поединично.
2. Прен. Кого. Насочвам бързо и остро очи (или думи) към някого. Стрелвам я с поглед. – стрелвам се/стрелна се. 1. Стрелкам се веднъж или поединично. Птицата се стрелна в небето.
2. Прен. За мисъл – бързо и тревожно минавам през ума.

стрелец

мн. стрелцѝ, м.
1. Човек, който умее добре да стреля. Добър стрелец. Лош стрелец.
2. Зодиакално съзвездие (м. ноември – декември).

стрелка

мн. стрелкѝ, ж.
1. Дълга и тънка островърха пластинка, която служи за показване на мярката в различни измервателни прибори, като се движи върху ос. Часовникова стрелка. Стрелка на водомер.
2. Указателен знак с такава форма.
3. Приспособление за насочване на влак или трамвай по определена линия.

стрелкам

стрѐлкаш, несв.; кого.
1. Поглеждам внезапно и за кратко време от любопитство, за закачка и др. Стрелкам го с поглед.
2. За болка – пронизва ме остро от време на време. – стрелкам се. Преминавам с голяма скорост, като стрела; прелетявам. Хора се стрелкаха във всички посоки.

стрелна

стрѐлнеш, мин. св. стрѐлнах, мин. прич. стрѐлнал, св. — вж. стрелвам.

стрелочник

мн. стрело̀чници, м. Служител, който насочва влак или трамвай посредством стрелка (в 3 знач.).

стрелям

стрѐляш, несв.
1. Изхвърлям стрела с лък. Някога хората са стреляли по животните, за да се хранят, а не за развлечение.
2. С какво. Изхвърлям куршум, гюлле и др. към цел с помощта на специално приспособление – пистолет, пушка, топ и др. Стрелям с торпедо.
3. За огнестрелно оръжие – изхвърлям куршум, гюлле и др. към цел. Пушките стрелят.
4. В спорта – насочвам удар с топката към врата, кош и др. Стрелям с лявата ръка.
5. Прен. Жарг. Преписвам (обикн. по време на изпит).
същ. стреляне, ср.

стреляне

вж. стрелям

стремглав

стремгла̀ва, стремгла̀во, мн. стремгла̀ви, прил. Който се осъществява с устрем, безразсъдно; стремителен, буен. Стремглаво нападение.
нареч. стремглаво.

стремглаво

вж. стремглав

стреме

мн. стремена̀, м. Метално приспособление, където ездачът поставя стъпалата си.

стремеж

мн. стремѐжи, (два) стремѐжа, м. Желание за постигане на нещо, което провокира активна дейност; устрем, стремление, домогване. Имам високи стремежи. Стремеж към съвършенство.

стремителен

стремѝтелна, стремѝтелно, мн. стремѝтелни, прил.
1. Много бърз, внезапен в движението и в развитието си; светкавичен, буен, стремглав. Стремителна атака. Стремителен поток.
2. Който е проява на стремеж; целенасочен, устремен.
нареч. стремително.
същ. стремителност, стремителността̀, ж.

стремително

вж. стремителен

стремителност

вж. стремителен

стремление

мн. стремлѐния, ср. Домогване, въжделение, стремеж.

стремя се

стремѝш се, мин. св. стремѝх се, мин. прич. стремѝл се, несв. Действам с всички сили в една посока, за да постигна свое желание, мечта; домогвам се. Стремя се да постигна успех. Стремя се към височината.

стрептодермия

мед. Пиодермия, гнойно-възпалителни процеси на кожата, причинени от стрептококи, напр. небулозно импетиго, червен вятър и др.

стрептокок

мед. Стрептококите са Грам-положителни, кълбовидни микроорганизми, подредени във верижка. Факултативни анаероби са, неподвижни и не образуват спори, имат капсула. Притежават редица токсини и ензими, напр. стрептолизини, хиалуронидаза, стрептокиназа, левкоцидин и др. Причиняват кожни инфекции (небулозно импетиго, червен вятър), респираторни заболявания (ангини, пневмонии), миокардит, ревматизъм, гломерулонефрит и др.

стрес

стрѐсът, стрѐса, само ед., м. Състояние на максимално нервно напрежение, предизвикано от негативно емоционално или физическо въздействие върху организма. Постоянен стрес. Изпадам в стрес. Живея в стрес.
прил. стресов, стрѐсова, стрѐсово, мн. стрѐсови. Стресова реакция. Стресов фактор.

стресна

стрѐснеш, мин. св. стрѐснах, мин. прич. стрѐснал, св. — вж. стрясвам.

стресов

вж. стрес

стреха

мн. стрехѝ, ж. Стряха.

стречинг

м., само ед. Вид гимнастика за разтягане мускулатурата на тялото.

стривам

стрѝваш, несв. и стрия, св.; Какво. Правя на прах чрез триене; строшавам, раздробявам. Стривам лекарство.
същ. стриване, ср.

стриване

вж. стривам

стригане

вж. стрижа

стрижа

стрѝжеш, мин. св. стрѝгах, мин. прич. стрѝгал, несв.; Кого, какво. Намалявам дължината на косъма с помощта на ножици, машинка и др.; подстригвам. Стрижа овце. Обичам да стрижа дълги и къдрави коси.
същ. стригане, ср.

стриктен

стрѝктна, стрѝктно, мн. стрѝктни, прил. Точен, прецизен. Стриктен човек. Стриктен превод.
нареч. стриктно.
същ. стриктност, стриктността̀, ж.

стриктно

вж. стриктен

стриктност

вж. стриктен

стриктура

мед. Ограничено стеснение на кух орган, напр. стриктура на хранопровода след изгаряне.

стрина

мн. стрѝни, ж.
1. Диал. Жена на брата на бащата.
2. Разг. Омъжена жена на средна възраст.
прил. стринин, стрѝнина, стрѝнино, мн. стрѝнини. Стринина гривна.

стринин

вж. стрина

стринка

мн. стрѝнки, ж. Стрина.
прил. стринкин, стрѝнкина, стрѝнкино, мн. стрѝнкини.

стринкин

вж. стринка

стриптийз

м., само ед. Представление, в което участниците (предимно жени) постепенно се събличат, танцувайки еротични танци върху сцена. Правя стриптийз.

стриптийзьорка

мн. стриптийзьо̀рки, ж. Жена, която участва в стриптийз.

стрия

стрѝеш, мин. св. стрих, мин. прич. стрил, св. — вж. стривам.

строг

стро̀га, стро̀го, мн. стро̀ги, прил.
1. Който е с големи изисквания; взискателен. Строг човек. Строго наблюдение.
2. Който не позволява волности, лекомислие; сериозен, хладен, студен, суров. Имам строги родители. Строг морал.
3. Който е проява на сериозност. Строг поглед.
4. Който не допуска отклонения, който е спазван точно. Строго разписание. Строг режим. Строга диета.
5. Който не допуска снизхождение; тежък, жесток. Строги мерки. Строго наказание.
6. Прен. Който не е претрупан; прост, изчистен. Строго подреждане. Строго обзавеждане. Строго облекло.
нареч. строго.
същ. строгост, строгостта̀, ж.

строго

вж. строг

строгост

вж. строг

строеж

мн. строѐжи, (два) строѐжа, м.
1. Само ед. Строене. Започнахме строежа веднага.
2. Това, което се строи. Вижда се строежът на болницата.
3. Само ед. Разположение и връзка между частите на цялото; структура, конструкция, организация, устройство. Строеж на клетката.

строен

стро̀йна, стро̀йно, мн. стро̀йни, прил.
1. Който е висок и елегантен и има хубава стойка. Стройно момиче.
2. Който е добре построен, подреден; премерен, стегнат. Строен ред. Стройна реч. Стройно изречение.
3. За звуци – който е чист и ясен; хармоничен.
нареч. стройно.
същ. стройност, стройността̀, ж.

строител

строѝтелят, строѝтеля, мн. строѝтели, м. Човек, който строи. Строител на мостове. Строители на езика ни.
прил. строителски, строѝтелска, строѝтелско, мн. строѝтелски.
същ. строителство, ср.

строителен

строѝтелна, строѝтелно, мн. строѝтелни, прил.
1. Който строи. Строителен работник.
2. Който се използва при строене. Строителни материали. Строителна техника.
3. Върху който се строи. Строителна площадка.
4. Който се строи. Строителен обект.

строителка

мн. строѝтелки, ж. Жена строител.

строителски

вж. строител

строителство

вж. строител

строй

стро̀ят, стро̀я, мн. стро̀еве, (два) стро̀я, м.
1. Начин на строяване, обикн. на войници. Параден строй. Походен строй.
2. Редица от хора; войскова част на редици, разположени по строго определен начин. Поздравявам строя. Рапортувам пред строя.
3. Съставът на действащите войски. Той се уволни и излезе от строя.
4. Обществена система за управление; начин на управление, устройство. Феодален строй.
• Влизам в строя. — Започвам да действам.
• Излизам от строя. — Преставам да действам; развалям се, повреждам се.

стройник

мн. стро̀йници, м. Диал. Човек, който е изпратен да сватосва; годежар, сват.

стройница

мн. стро̀йници, ж. Диал. Жена стройник.

стройно

вж. строен

стройност

вж. строен

строма

мед. Опорна структура на даден орган. Състои се от съединителна тъкан, кръвоносни, лимфни съдове и нерви.

строполя

строполѝш, мин. св. строполѝх, мин. прич. строполѝл, св. — вж. строполявам.

строполявам

строполя̀ваш, несв. и строполя, св.; Кого, какво. Шумно и понякога грубо и неумело събарям; смъквам, сривам. – строполявам се/строполя се. Падам шумно; стоварвам се, сгромолясвам се, тръшвам се. Както си вървях, изведнъж се подхлъзнах и се строполих на земята.

строполясам

строполя̀саш, св. — вж. строполясвам.

строполясвам

строполя̀сваш, несв. и строполясам, св. Разг. Строполявам.

строптив

книж. остар. упорит, своенравен, опърничав

строфа

мн. стро̀фи, ж. Повтаряща се група от стихове, организирани от рима, ритъм и интонация; куплет. Четиристишна строфа.

строфулус

мед. Кожно заболяване в детската възраст, което се характеризира със сърбящ папуло-уртикариален обрив, като често в центъра на лезията се формира мехурче, засъхващо в круста.

строша

строшѝш, мин. св. строшѝх, мин. прич. строшѝл, св. — вж. строшавам.

строшавам

строша̀ваш, несв. и строша, св.
1. Какво. Правя на части чрез трошене; счупвам. Строшавам чаша.
2. Прен. Кого. Потрошавам, смазвам, пребивам. Строшиха го от бой.
• Строшавам/строша си зъбите. — Разг. Не мога да се справя, да разреша нещо.
• Строшавам/строша си главата. — Разг. Погубвам се сам; навреждам си тежко.

строшвам

стро̀шваш, несв. Строшавам.

строя

строѝш, мин. св. строѝх, мин. прич. строѝл, несв.; Какво.
1. Изграждам, изработвам, съзиждам. Строя мост. Строя жилище.
2. Прен. Създавам, сътворявам, изграждам. Строя хипотези. Строя планове.

---

строѝш, мин. св. строѝх, мин. прич. строѝл, св. — вж. строявам.

строявам

строя̀ваш, несв. и строя, св.; кого/какво.
1. Подреждам в строй. Строявам ученици. Строявам рота.
2. Прен. Разг. Въдворявам ред; хокам, мъмря, наказвам. Много викат — сега ще ги строя.
същ. строяване, ср.

строяване

вж. строявам

струва

мин. св. стру̀вах, мин. прич. стру̀вало, несв.; безл. Има защо, заслужава. Струва да опиташ. – струва си. Струва.

струвам

стру̀ваш, несв.
1. Имам парична стойност, цена. Хлябът струва десет лева.
2. На кого. Отнемам много сили, време и др. Тази работа ми струва много нерви.
3. Прен. Имам стойност, годност; на почит съм, на уважение съм. Ти ми кажи кои са ти приятели, пък аз ще ти кажа какво струваш. Тия бонбони не струват.

струг

стру̀гът, стру̀га, мн. стру̀гове, (два) стру̀га, м. Машина за повърхностно стъргане на дърво или метал, при което се придава цилиндрична форма.

стругар

струга̀рят, струга̀ря, мн. струга̀ри, м. Работник на струг.
прил. стругарски, струга̀рска, струга̀рско, мн. струга̀рски.
същ. стругарство, ср.

стругарка

мн. струга̀рки, ж. Жена стругар.

стругарски

вж. стругар

стругарство

вж. стругар

стругувам

стругу̀ваш, несв. какво. Обработвам със струг. Стругувам детайли.

струен

стру̀йна, стру̀йно, мн. стру̀йни, прил. Който тече бързо; буен, пълноводен. Струйна река.

стружка

мн. стру̀жки, ж. Спираловидна дървена или метална стърготина, отделена със струг.

струйка

вж. струя

структура

мн. структу̀ри, ж.
1. Само ед. Вътрешно устройство; строеж. Структура на речника.
2. Организационно звено. Ще обединим различни структури.
3. Телосложение. Различаваме се по структура.
прил. структурен, структу̀рна, структу̀рно, мн. структу̀рни.

структурен

вж. структура

струмектомия

мед. Оперативно отстраняване на част или на цялата увеличена щитовидна жлеза.

струмит

м., само ед.
мед. Възпаление на струмозно увеличена щитовидна жлеза.

струмозен

прил., -на, -но, -ни
мед. Гушав, отнасящ се до гуша.

струна

мн. стру̀ни, ж. Опъната върху дърво метална или животинска нишка, която при натиск издава звук и е елемент от някои музикални инструменти. Струни на китара.
прил. струнен, стру̀нна, стру̀нно, мн. стру̀нни. Струнен инструмент. Струнно трио.
• Гласни струни. — Гласилки.

струнен

вж. струна

струпам

стру̀паш, св. — вж. струпвам.

струпвам

стру̀пваш, несв. и струпам, св.; Какво.
1. Събирам накуп безразборно, без ред, чрез трупане. Струпаха дървата на двора.
2. Прен. Давам на един човек, прехвърлям на един човек от много места; стоварвам. Струпаха ѝ всичките си съвети и си заминаха. Струпаха на главата му всички проблеми.
3. Разг. Строя набързо, без обмисляне и изпипване. Струпаха колибата как да е. – струпвам се/струпам се. 1. Само мн. Събираме се накуп, обикн. около някакъв център; скупчваме се. Жените се струпаха около продавача.
2. Прен. Само в трето лице. Събират се много неща, обикн. лоши, накуп; стоварва се, връхлетява ме, сполетява ме. Нямаше ме една седмица и ми се струпаха много неща за правене. Струпват ми се неприятности.
същ. струпване, ср.

струпване

вж. струпвам

струпей

мед. вж. круста

струя

мн. стру̀и, ж.
1. Тънка ивица от течност или от друго безформено вещество (прахообразно, зърнообразно, въздухообразно), която излиза под налягане през тесен отвор. Струите в газовия котлон не са равномерни. Струя вода. Струя свеж въздух.
2. Прен. Процеждаща се през тесен отвор светлина.
същ. умал. струйка, мн. стру̀йки, ж.

---

струѝш, мин. св. струѝх и струя̀х, мин. прич. струѝл и струя̀л, несв.
1. Появявам се на струи. Водата струи. Въздухът струи през прозореца.
2. Прен. За светлина и др. – разпространявам се, обхващам голяма площ; разливам се.

стръв

стръвта̀, само ед., ж.
1. Примамка при лов и риболов. Рибата захапа стръвта.
2. Прен. Настървение. Ям със стръв. Убивам със стръв.

стръвен

стръ̀вна, стръ̀вно, мн. стръ̀вни, прил.
1. Жаден за кръв, месо; хищен. Стръвен звяр.
2. Прен. Изобщо ненаситен, алчен. Стръвен на злато.
нареч. стръвно.
същ. стръвност, стръвността̀, ж.

стръвник

мн. стръвнѝци, м. Стръвно животно или човек.
прил. стръвнишки, стръвнѝшка, стръвнѝшко, мн. стръвнѝшки. Стръвнишки поглед.

стръвница

мн. стръвнѝци, ж. Стръвна (във 2 знач.) жена. По очите ѝ се вижда каква е стръвница.
• Мечка стръвница. — Мечка, която се нахвърля върху хора и животни, която се е настървила на месо.

стръвнишки

вж. стръвник

стръвно

вж. стръвен

стръвност

вж. стръвен

стрък

стръ̀кът, стръ̀ка, мн. стръ̀кове, (два) стръ̀ка, м. Растение върху отделно стъбло. Стрък магданоз.
същ. умал. стръ̀кче, мн. стръ̀кчета, ср.

стръмен

стръ̀мна, стръ̀мно, мн. стръ̀мни, прил. Който се спуска отвесно надолу. Стръмна планина. Стръмна скала. Стръмен поток.
нареч. стръмно.

стръмнина

мн. стръмнинѝ, ж.
1. Стръмно място; склон. Вървим по стръмнината.
2. Само ед. Качество на стръмен.

стръмно

вж. стръмен

стръсвам

стръ̀сваш, несв. и стърся, св. Стръсквам.

стръскам

стръ̀скаш, св. — вж. стръсквам.

стръсквам

стръ̀скваш, несв. и стръскам, св.; какво. Разг. Правя да стане по-сбит, да заеме по-малко място чрез тръскане. Стръсквам захар.

стрясвам

стря̀сваш, несв. и стресна, св.; кого/какво. Стряскам веднъж или поединично. – стрясвам се/стресна се. Стряскам се веднъж или много пъти по веднъж.

стряскам

стря̀скаш, несв.
1. Кого, какво. Изплашвам с внезапен шум, трясък, движение и др.; подплашвам. Шумът стряскаше кокошките.
2. Кого. Събуждам рязко. Стряскаха го и не му даваха да спи.
3. Прен. Кого. Карам да се опомни, да дойде на себе си или да се замисли. Двойката на изпита стряска, но и помага. – стряскам се. 1. Изплашвам се от внезапен шум, трясък и др.
2. Събуждам се рязко. Стряскам се в съня си.
3. Прен. Идвам на себе си, осъзнавам се, започвам да мисля.
същ. стряскане, ср.

стряскане

вж. стряскам

стряха

мн. стрѐхи, ж.
1. Долна част на покрив (обикн. наклонен), която пази сухо около стените и по която гнездят птици.
2. Покрив. Виждат се стрехите на къщите.
3. Прен. Подслон. Намирам стряха.
• Родна стряха. — Роден дом.

студ

студъ̀т, студа̀, мн. студовѐ, м. Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.
• Бера студ. — Разг. Студено ми е, студувам.

студен

студѐна, студѐно, мн. студѐни, прил.
1. Който е с ниска температура; хладен, леден, мразовит. Студена храна. Студени ръце.
2. Прен. Безчувствен, безстрастен, апатичен. Студена жена.
3. Прен. Строг, суров, неприветлив. Студен поглед. Студени очи.
4. Който се осъществява, без да се загрява. Студено гладене.
5. Прен. За цвят – който не е ярък, искрящ, топъл. Картина със студени цветове.
нареч. студено.
същ. студенина, ж. (във 2, 3 и 5 знач.).
• Студен душ. — Къпане под душ със студена вода.
• Студена война. — След Втората световна война – период на политическо напрежение, недоверие между страните от капиталистическата и социалистическата система, изразил се в ограничаване на контактите и засилване на въоръжението.
• Избива ме студена пот. — Разг. Обхваща ме силно притеснение, страх.
• Пия (една) студена вода. — Разг. Преглъщам несполука.
• Поливам със студена вода/със студен душ. — Охлаждам ентусиазма, радостта на някого, като му съобщавам нещо неприятно.
• Студено ми е/става ми студено. — Изпитвам/започвам да изпитвам студ.

студенея

студенѐеш, мин. св. студеня̀х, мин. прич. студеня̀л, несв.
1. Обхваща ме студ; изстивам, изстудявам се.
2. Безл. Става студено. Студенее.

студенина

вж. студен

студено

вж. студен

студент

мн. студѐнти, м. Лице, което учи в университет. Умни студенти.
прил. студентски, студѐнтска, студѐнтско, мн. студѐнтски. Студентски стол. Студентско положение.

студентка

мн. студѐнтки, ж. Жена студент.

студентски

вж. студент

студентство

ср., само ед.
1. Всички студенти като едно цяло.
2. Студентски години. През моето студентство отношенията бяха различни. Изкарах весело студентство.

студиен

вж. студио

студио

ср., само ед.
1. Специално обзаведено помещение на скулптор, художник, фотограф и др.; ателие.
2. Специално помещение, откъдето се осъществяват телевизионни и радиопредавания. Пето студио на телевизията.
3. Помещение, снабдено с техника и с изолирана от шумове кабина, където се правят звукозаписи.
4. Специализирано помещение, в което се озвучават филми.
5. Организирана група за подготовка на артистични кадри.
прил. студиен, сту̀дийна, сту̀дийно, мн. сту̀дийни. Студийно време.

студия

мн. сту̀дии, ж. Сравнително голямо по обем научно съчинение, което се стреми да изчерпи един проблем.

---

мн. сту̀дии, ж. Организация за производство на филми, както и сградите, в които се помещава; киностудия.
прил. студиен, сту̀дийна, сту̀дийно, мн. сту̀дийни.

студувам

студу̀ваш, несв. Пребивавам, стоя дълго време на студено; мръзна. Цяла зима студувам и вкъщи, и на работа.
същ. студуване, ср.

студуване

вж. студувам

ступа

Реликварий, в който се пазят останки от тялото на Буда Шакямуни (коса, зъб). Ступите се полагат в основите на будистките храмове. По-ранният тип храмове също носят названието ступи и представляват мемориални култови съоръжения. По правило те са от пет части или равнища: започват от квадратна основа към кръгла горна част и петте равнища символизират пет елемента, представящи постепенно възвисяване: земя, вода, огън, въздух и етер (символизиращ нирвана).

ступам

сту̀паш, св. — вж. ступвам.

ступвам

сту̀пваш, несв. и ступам, св.; Кого. Наплясквам, набивам набързо. Ступаха го и избягаха.

ступор

мед. Двигателна вцепененост, обездвижване при запазено съзнание, напр. кататонен, депресивен, психогенен ступор.

стъблен

вж. стъбло

стъбло

мн. стъбла̀, ср. Част от растение между корена и короната/разклоненията.
прил. стъблен, стъ̀блена, стъ̀блено, мн. стъ̀блени.

стъгда

мн. стъгдѝ, ж. Остар. Площад на село.

стъквам

стъ̀кваш, несв. и стъкна, св.
1. Нареждам дърва за огън.
2. Събирам, нагласявам горящите дърва по-добре; разпалвам.
3. Прен. Разг. Нагласявам, приготвям. Набързо ще стъкна вечерята.

стъклар

стъкла̀рят, стъкла̀ря, мн. стъкла̀ри, м.
1. Човек, който изработва стъклени изделия.
2. Човек, който продава стъклени изделия.
3. Човек, който реже, продава и монтира стъкла на врати, прозорци и др.
прил. стъкларски, стъкла̀рска, стъкла̀рско, мн. стъкла̀рски. Стъкларска работилница.
същ. стъкларство, ср.

стъклария

мн. стъкларѝи, ж. Стъклени изделия. Много стъклария имат. Събрали са се един куп стъкларии.

стъкларски

вж. стъклар

стъкларство

вж. стъклар

стъклен

стъ̀клена, стъ̀клено, мн. стъ̀клени, прил.
1. Който е направен от стъкло. Стъклена лампа. Стъклен прозорец.
2. Който притежава качества като на стъкло. Стъклени искри.
3. Прен. За очи, поглед – безжизнен, неподвижен, изцъклен.

стъкленица

мн. стъкленѝци, ж. Стъклен съд за течности с тясно гърло, който се използва предимно в лабораториите.

стъкло

мн. стъкла̀, ср.
1. Само ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество.
2. Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на врати, прозорци и др. Голямо стъкло.
3. Стъклена част на различни оптически прибори, през която се гледа; лупа. Увеличително стъкло.
4. Остар. Стъклен съд или стъклена част на газена лампа.
• Водно стъкло. — Специално изолиращо вещество.

стъклопис

мн. стъклопѝси, (два) стъклопѝса, м. Художествено изображение върху стъкло.

стъкмя

стъкмѝш, мин. св. стъкмѝх, мин. прич. стъкмѝл, св. — вж. стъкмявам.

стъкмявам

стъкмя̀ваш, несв. и стъкмя, св. Разг.
1. Кого, какво. Привеждам в ред; подреждам, стягам. Стъкмихме дрехите за път. Стъкмиха го за празника.
2. Какво. Нагласявам, приготовлявам, правя набързо. Стъкмявам обяд. Ще стъкмим и ние по една статия.

стъкна

стъ̀кнеш, мин. св. стъ̀кнах, мин. прич. стъ̀кнал, св. — вж. стъквам.

стъкълце

мн. стъкълца̀, ср. Парче стъкло. Посипаха се стъкълца по пода.

стълб

стъ̀лбът, стъ̀лба, мн. стъ̀лбове, (два) стъ̀лба, м.
1. Висока вертикална колона от различен материал или произход. Електрически стълб. Бликна петролен стълб.
2. Прен. Защита, опора, подкрепа. Жената е стълбът на семейството.
• Позорен стълб. — Стълб, на който са заковавали в миналото престъпниците.
• Гръбначен стълб. — Спец. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени.

стълба

мн. стъ̀лби, ж.
1. Подвижно приспособление за изкачване и слизане, направено от дърво или въже, със специални напречно разположени места за стъпване. Вземи стълбата и я сложи до дървото.
2. Изградено приспособление за изкачване с напречни правоъгълни плочи, върху които се стъпва. Стълба между етажите.

стълбица

мн. стъ̀лбици, ж. Редица от последователни величини или степени. Нотна стълбица.

стълбище

мн. стъ̀лбища, ср.
1. Всички стълби в сграда, които са свързани в едно. Стълбище на блок.
2. Широка и голяма стълба (във 2 знач.).
прил. стълбищен, стъ̀лбищна, стъ̀лбищно, мн. стъ̀лбищни. Стълбищно осветление.

стълбищен

вж. стълбище

стълкновение

мн. стълкновѐния, ср.
1. Сблъсък в неголеми размери; битка, престрелка, схватка. Стълкновения с полицията.
2. Прен. Сблъскване поради противоположни разбирания, тези, мнения и др. Изясняването на позицията премина при големи стълкновения.

стълпотворение

мн. стълпотворѐния, ср. Събиране на множество хора на едно място.
• Вавилонско стълпотворение. — Неразбория, бъркотия, липса на ред.

стълпя се

стълпѝш се, мин. св. стълпѝх се, мин. прич. стълпѝл се, св. — вж. стълпявам се.

стълпявам се

стълпя̀ваш се, несв. и стълпя̀ се, св. Само мн. Събираме се на тълпа; скупчваме се.

стъмва

стъмва се, несв. и стъмна се, св. ; безл. Става тъмно, настъпва мрак; смрачава се.

стъмва се

несв. и стъмнѝ се, св.; безл. Става тъмно, настъпва мрак; смрачава се.

стъмни се

мин. св. стъмнѝ се, мин. прич. стъмнѝло се, св. — вж. стъмва се.

стъмнява се

несв. Стъмва се.

стъпало

мн. стъпала̀, ср.
1. Долната част на крак, върху която човек стъпва; ходило. Болят ме стъпалата.
2. Отделен напречен елемент от стълба, върху който се стъпва. До всеки етаж има девет стъпала.
3. Прен. Йерархическа степен в развитието. Трябва да изкача всички стъпала на служебната стълба.

стъпаловиден

стъпаловѝдна, стъпаловѝдно, мн. стъпаловѝдни, прил. Който е разположен на стъпала, степени; амфитеатрален. Стъпаловидно разположение на местата в залата.

стъпвам

стъ̀пваш, несв. и стъпя, св.
1. Поставям стъпалото си върху нещо. Стъпвам върху стол.
2. Движа се на стъпки; ходя, крача, пристъпвам. Стъпвам леко.
3. Идвам/отивам. Посмей да ми стъпиш в къщата!
4. На какво. Заемам за първи път място или се захващам за първи път с дейност. Стъпвам на подиума.
• Стъпвам/стъпя в огъня. — Разг. Готов съм да направя всичко за нещо или за някого.
• Стъпвам/стъпя на краката си. — Разг. Ставам независим, самостоятелен (обикн. във финансово отношение).

стъписам

стъпѝсаш, св. — вж. стъписвам.

стъписвам

стъпѝсваш, несв. и стъписам, св.; Кого. Обърквам, изненадвам, смайвам. Стъписаха го още от вратата. – стъписвам се/стъписам се. Изненадвам се, обърквам се, смайвам се. Стъписах се и ни напред, ни назад.

стъпка

мн. стъ̀пки, ж.
1. Едно придвижване на крака напред при ходене; крачка. Широки стъпки.
2. Отпечатък от стъпване; диря. Лисичи стъпки.
3. Разстоянието, равно на един разкрач. Делят ни стотина стъпки.
4. Стара мярка за дължина, равна на приблизителната дължина на едно стъпало. Чорапът трябва да е дълъг три стъпки.
5. За танц – движение, съобразено с ритъма и мелодията. Танцова стъпка.
6. Прен. Пристъпване към дейност, започване на дейност, която има определена крайна цел. Правя стъпки в тази посока. Първи стъпки в поезията.
7. Спец. В литературознанието – ритмична организация на стиха въз основа на редуването на ударени и неударени срички.
• Вървя по стъпките. — Следвам. •Стъпка по стъпка. Постепенно.

стъпквам

стъ̀пкваш, несв. и стъпча, св.; Кого, какво.
1. Премазвам, като тъпча; смачквам, прегазвам. Стъпквам фас. Стъпкаха момчето в калта.
2. Прен. Унищожавам, потъпквам, погазвам, унижавам. Стъпкаха идеалите на хората. Погледът му я унизи, стъпка.

стъпча

стъ̀пчеш, мин. св. стъ̀пках, мин. прич. стъ̀пкал, св. — вж. стъпквам.

стъпя

стъ̀пиш, мин. св. стъ̀пих, мин. прич. стъ̀пил, св. — вж. стъпвам.

стъпям

стъ̀пяш, несв. Стъпвам.

стърга

мн. стъ̀рги, ж.
1. Тесен отвор, през който овцете преминават една по една, за да бъдат издоени.
2. Прен. Разг. Трудност, препятствие.

стъргалка

мн. стърга̀лки, ж. Приспособление, монтирано до врата, за изстъргване на калта от обувките.

стъргало

мн. стърга̀ла и стъргала̀, ср.
1. Стъргалка.
2. Уред за стъргане; ренде.
3. Прен. Разг. Централно място в селище, където вечер хората се разхождат. Отивам на стъргалото.

стъргане

вж. стържа

стърготина

мн. стърготѝни, ж. Късче, лентичка материал, която се отделя при стъргане. Дървени стърготини.

стържа

стъ̀ржеш, мин. св. стъ̀ргах и стърга̀х, мин. прич. стъ̀ргал и стърга̀л, несв.
1. Какво. Отделям малки частици от повърхността с помощта на нещо остро, за да огладя или почистя. Стържа дъска с ренде. Стържа картоф с нож.
2. Какво. Махам с помощта на остър предмет нещо залепнало, полепнало. Стържа калта от обувките.
3. Какво. Раздробявам, правя на малки късчета. Стържа кашкавал.
4. Какво. Търкам, трия. Стържа мивка. Стържа капките боя по пода.
5. Издавам звук (като) при търкане с остър предмет; скриптя, скърцам, скрибуцам. Стига си стъргал с цигулката.
същ. стъргане, ср.

стърнище

мн. стърнѝща, ср.
1. Ожъната нива със стърчащи краища на житните стъбла. Убодох се на стърнището.
2. Остатък от житни стъбла на пожъната нива.

стърпя се

стърпѝш се, мин. св. стърпя̀х се, мин. прич. стърпя̀л се, св. — вж. стърпявам се.

стърпявам

стърпявам се, стърпяваш се, несв. и стърпя се, св. Разг. Сдържам се, възпирам се, овладявам се, обуздавам се. Стърпях се да не кажа какво мисля.

стърпявам се

стърпя̀ваш се, несв. и стърпя̀ се, св. Разг. Сдържам се, възпирам се, овладявам се, обуздавам се. Стърпях се да не кажа какво мисля.

стърсвам

стъ̀рсваш, несв. Стръсвам.

стърся

стъ̀рсиш, мин. св. стъ̀рсих, мин. прич. стъ̀рсил, св. — вж. стръсвам.

стърча

стърчѝш, мин. св. стърча̀х, мин. прич. стърча̀л, несв.
1. Разг. Стоя прав, изправен и бездеен. Защо стърчиш така — седни.
2. Надвишавам по височина, ръст, подавам се над нещо друго. Голото му теме стърчеше и отдалеч се виждаше. От джобчето закачливо стърчеше кърпичка.

стърчиопашка

мн. стърчѝопашки, ж. Вид прелетна птица с щръкнала опашка.

стърчишка

мн. стърчѝшки, ж. Диал. Дълго дърво, което стърчи назад от волска кола.

стършел

мн. стъ̀ршели, (два) стъ̀ршела, м. Едро жилещо насекомо, подобно на оса, с опасна отрова.
прил. стършелов, стъ̀ршелова, стъ̀ршелово, мн. стъ̀ршелови.

стършелов

вж. стършел

стюард

мн. стюа̀рди, м. Лице, което обслужва пътниците в самолет, кораб, спален вагон и др.

стюардеса

мн. стюардѐси, ж. Жена стюард.

стяг

стя̀гът, стя̀га, мн. стя̀гове, (два) стя̀га, м. Остар. Знаме, флаг.

стягам

стя̀гаш, несв. и стегна, св.
1. Какво. Намалявам обхвата, за да прилепне плътно. Стягам примка. Стягам обръч. Стягам колан.
2. Кого, какво. Обхващам, притискам плътно. Стегна я в прегръдка. Дрехите я стягаха и очертаваха съблазнителните ѝ форми.
3. Кого. За облекло, обувки и др. – прилепвам плътно, като причинявам болка, защото не съм по мярка. Роклята я стягаше, та не можеше дъх да си поеме.
4. Какво. Завинтвам да прилепне плътно; затягам. Стегнахме винтовете на машината.
5. Прен. Какво. Измъчвам, свивам, потискам. Мъка стягаше душата му.
6. Какво. Прибирам, сгъстявам. Стягам строя.
7. Какво. Правя да стане твърд. Стягам корема.
8. Разг. Какво. Правя по-гъст; сгъстявам. Хладилникът стегна крема.
9. Прен. Разг. Кого/какво. Започвам да проявявам по-голяма строгост. Стягам разпуснатите деца. Стягам класа.
10. Прен. Кого/какво. Подготвям за нещо, за някаква дейност или функция. Стегнахме децата за училище. Стягаме я за булка. Стягам машината за работа.
11. Разг. Какво. Поправям, потягам. Стягам покрив.
12. Прен. Жарг. Лъжа. Стига си стягал! – стягам се/стегна се. 1. Намалявам обхвата си, като прилепвам плътно. Примката се стяга.
2. Разг. За множество – прибирам се в стройни редици или плътно; сбивам се.
3. Втвърдявам се, вкоравявам се. Мускулите се стегнаха. Кожата се стегна.
4. Ставам дисциплиниран, отговорен. Човек трябва сам да се стяга, за да не го стягат другите.
5. Подготвям се за някаква работа. Стегнахме се за оране.
6. Жарг. Лесно се обиждам. Не се стягай толкова.
същ. стягане, ср.
• Стягам/стегна колана. — Разг. Ограничавам се, гладувам.
• Стяга ме шапката. — Притеснен съм от големи неприятности.
• Стягам/стегна си багажа. — Приготвям се да замина, да се махна.
• Стягам си сърцето. — Давам си кураж да понеса нещо.
• Стягам си цървулите. — Готвя се за път.
• Стягам/стегна юздите (на някого). — Проявявам по-голяма строгост по отношение на някого.
• Стяга/стегне студ. — Настава мраз.

стягане

вж. стягам

стяжение

книж. остар.
имот, богатство

стяженолюбие

книж. остар. користолюбие, сребролюбие, алчност; стиснатост, икономичност

суб-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се намира под или около нещо, например: субпаралелно, субтропик, субфебрилен, субстратосфера и др.

субакутен

мед. Подостър.

субашия

турски полицейски началник на градче или голямо село, ага;
чиновник, който събирал десятъка

субверсивен

Който се стреми да събори съществуващия строй; бунтовен.

субдурален

мед. Разположен под твърдата мозъчна обвивка (dura mater), между нея и паяжиновидната обвивка (arachnoidea).

субект

мн. субѐкти, (два) субѐкта, м.
1. Спец. Във философията – същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства.
2. Човек като носител на качества. Някакъв непознат субект се върти пред вратата.
3. Спец. В логиката – предмет на съждението.
4. Спец. В граматиката – дума, назоваваща деятеля; подлог.
5. Спец. Юридическо лице, което притежава правоспособност и дееспособност.
прил. субѐктен, субѐктна, субѐктно, мн. субѐктни.

субективен

субектѝвна, субектѝвно, мн. субектѝвни, прил.
1. Който е присъщ на субект; личен. Субективно възприятие.
2. Който е лишен от обективност; преднамерен, пристрастен. Субективна оценка.
нареч. субективно.
същ. субективност, субективността̀, ж.

субективизъм

м., само ед.
1. Спец. Философско направление, което отрича външния материален свят и го смята за резултат от усещанията и възприятията на субекта.
2. Субективност; пристрастно отношение.

субективист

мн. субективѝсти, м. Последовател на субективизма (в 1 знач.).
прил. субективистичен, субективистѝчна, субективистѝчно, мн. субективистѝчни.

субективистичен

вж. субективист

субективно

вж. субективен

субективност

вж. субективен

субиктер

мед. Едва доловима жълтеница.

субинволюция

мед. Спиране на обратно развитие на матката след раждане, при което тя остава с анормално големи размери.

субкутанен

мед. Подкожен, намиращ се под кожата.

сублимен

сублѝмна, сублѝмно, мн. сублѝмни, прил. Величествен, върховен, висш. Сублимен момент.

сублингвален

мед. Подезичен, разположен под езика, напр. подезична жлеза.

сублуксация

мед. Непълно разместване на артикулиращите повърхности на костите, образуващи дадена става.

субмандибуларен

мед. Подчелюстен, разположен под долната челюст, напр. подчелюстна слюнчена жлеза (gl. submandibularis).

субментален

мед. Разположен под брадичката.

субмукозен

мед. Подлигавичен, намиращ се под лигавицата.

субокципитален

мед. Намиращ се под тилната кост.

субординационен

вж. субординация

субординация

мн. субордина̀ции, ж. Система, при която по-нисшите се подчиняват на по-висшите; подчинение.
прил. субординационен, субординацио̀нна, субординацио̀нно, мн. субординацио̀нни. Субординационни отношения между простите изречения в състава на сложното.

субретка

мн. субрѐтки, ж. В някои комедии и водевили – весела прислужница, която обикновено се присмива на господарите си.

субсидирам

субсидѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Давам субсидия.

субсидия

мн. субсѝдии, ж. Материална или парична помощ, давана на учреждения, организации от държавата или от други институции.

субскапуларен

мед. Подлопатков, намиращ се под лопатката.

субстанция

мн. субста̀нции, ж. Спец. Във философията – основа на всички предмети и явления; същност, материя.

субституция

Заместване, поставяне вместо друг.

субстрат

м., само ед. Спец.
1. Във философията – общата основа на многообразните явления.
2. В езикознанието – езикът на асимилираното местно население, който е повлиял върху езика на новото население.

субтитри

само мн. Надпис, който се наслагва върху филмова лента и показва в кадър репликите на действащите лица в превод на съответния език.

субтропик

мн. субтро̀пици, (два) субтро̀пика, м. Една от двете области, разположени в двете полукълба на Земята между тропическия и умерения пояс.
прил. субтропичен, субтропѝчна, субтропѝчно, мн. субтропѝчни. Субтропичен климат.
прил. субтропически, субтропѝческа, субтропѝческо, мн. субтропѝчески.

субтропичен

вж. субтропик

субтропически

вж. субтропик

субунгвален

мед. Поднокътен, разположен под нокътя.

субфебрилен

мед. Леко повишена телесна температура, субфебрилна температура — от 37 до 37,5 °С.

субфреничен

мед. Поддиафрагмален, разположен под диафрагмата, напр. субфреничен абсцес.

сувенир

мн. сувенѝри, (два) сувенѝра, м. Малък предмет за спомен. Трябва да купя някакви сувенири за моите приятели.
прил. сувенирен, сувенѝрна, сувенѝрно, мн. сувенѝрни.

сувенирен

вж. сувенир

суверен

мн. суверѐни, м. Независим владетел.

суверенен

суверѐнна, суверѐнно, мн. суверѐнни, прил. Който осъществява върховната власт; независим. Суверенна държава.
същ. суверенност, суверенността̀, ж.

суверенитет

м., само ед.
1. Право на върховна власт.
2. Независимост от чужда власт.

суверенност

вж. суверенен

суверинитет

Право на най-висока власт, върховен, независим. Вътрешна и външна независимост на държава.

сугаре

мн. сугарѐта, ср. Диал. Животно (обикн. агне), родено по-късно от нормалното.

сугарен

суга̀рна, суга̀рно, мн. суга̀рни, прил. Диал.
1. Който е роден по-късно.
2. Който не е израсъл достатъчно или не е узрял.

сугестивен

сугестѝвна, сугестѝвно, мн. сугестѝвни, прил. Който е свързан с внушение или използва внушение.

сугестия

ж., само ед.
1. Спец. Начин на внушение и словесно въздействие от един човек върху друг или върху себе си, който се отличава с несъзнателно възприемане на внушаваното.
2. Внушение.

сугестология

ж., само ед. Спец. Наука за сугестията като един от психотерапевтичните методи за въздействие върху човека.

суграшица

ж., само ед. Снеговалеж на дребни замръзнали зърна.

суджук

мн. суджу̀ци, (два) суджу̀ка, м. Вид сух колбас от смляно месо с подправки; наденица.

суеверен

суевѐрна, суевѐрно, мн. суевѐрни, прил.
1. Който вярва в свръхестествени сили. Суеверна жена.
2. Който е подтикнат или предизвикан от вяра в свръхестествени сили. Суеверен страх.
нареч. суеверно.
същ. суеверност, суеверността̀, ж.

суеверие

мн. суевѐрия, ср. Вярване в свръхестествените сили като двигател на събитията.

суеверно

вж. суеверен

суеверност

вж. суеверен

суек

мн. су̀еци, (два) су̀ека, м. Диал. Лалугер.

суета

мн. суетѝ, ж. Обикн. ед.
1. Всичко безсмислено, дребно, напразно, малоценно.
2. Склонност към нещо безсмислено, към парадиране.
3. Излишна прибързаност в движенията, действията и др.; суетене. Предпразнична суета.

суетен

суѐтна, суѐтно, мн. суѐтни, прил.
1. Който проявява суета. Суетна жена.
2. Който изразява суета. Суетни движения. Суетни желания.
нареч. суетно.
същ. суетност, суетността̀, ж.

суетене

вж. суетя се

суетлив

суетлѝва, суетлѝво, мн. суетлѝви, прил. Суетен.
нареч. суетливо.
същ. суетливост, суетливостта̀, ж.

суетливо

вж. суетлив

суетливост

вж. суетлив

суетно

вж. суетен

суетност

вж. суетен

суетня

мн. суетнѝ, ж. Суетене, забързани или безцелни движения. Около закланото животно цареше суетня.

суетя се

суетѝш се, мин. св. суетѝх се, мин. прич. суетѝл се, несв. Забързано или безсмислено се движа. Суетя се пред огледалото.
същ. суетене, ср.

суинг

мн. суѝнги, (два) суѝнга, м.
1. Спец. Стил в джазовата музика, който се отличава с мелодични акценти, създаващи впечатление за вълнообразно движение.
2. Танц с умерено живо темпо.
3. Остар. Екстравагантно облечен младеж с лекомислено или дръзко поведение.

сукалче

мн. сука̀лчета, ср.
1. Дете, което още суче.
2. Малко животно, което още суче.

сукман

мн. сукма̀ни, (два) сукма̀на, м. Дълга женска дреха, подобна на рокля без ръкави, която се облича върху блуза.

сукнен

вж. сукно

сукно

ср., само ед. Мек вълнен плат. Масата е постлана със зелено сукно, а зад нея се е наредила комисията.
прил. сукнен, су̀кнена, су̀кнено, мн. су̀кнени. Сукнена покривка.

сукцесия

книж. Непрекъснатост, последователност.

султан

мн. султа̀ни, м.
1. Титла на монарх в някои мюсюлмански страни.
2. Остар. Титла на татарски първенци, обитавали български области през османското робство.
прил. султански, султа̀нска, султа̀нско, мн. султа̀нски. Султански ферман.
прил. султанов, султа̀нова, султа̀ново, мн. султа̀нови. Султанов дом.

султанка

мн. султа̀нки, ж. Съпруга на султан.

султанов

вж. султан

султански

вж. султан

сулфамид

мн. сулфамѝди, (два) сулфамѝда, м. Спец. Обикн. мн. Вид антибиотични лекарствени средства, употребявани при някои инфекциозни болести.

сулфат

мн. сулфа̀ти, (два) сулфа̀та, м. Спец. Сол на сярната киселина.

сулфид

мн. сулфѝди, (два) сулфѝда, м. Спец. Съединение на сярата с химичен елемент или група; сол на сероводорода.

сулфит

мн. сулфѝти, (два) сулфѝта, м. Спец. Сол на серистата киселина.

сума

мн. су̀ми, ж.
1. Спец. В математиката — резултатът, получен при действието събиране; сбор.
2. Прен. Общо количество от нещо.
3. Определено количество пари. Внесох в банката крупна сума.

сумарен

сума̀рна, сума̀рно, мн. сума̀рни, прил.
1. Който е получен при събиране. Сумарна величина.
2. Обобщен, без подробности, сбит, кратък. Сумарен обзор.
нареч. сумарно.

сумарно

вж. сумарен

суматоха

ж., само ед. Безредно движение, безпокойно действие. Пожарът предизвика суматоха в сградата и около нея.

сумирам

сумѝраш, несв. и св.; какво.
1. Спец. В математиката – извършвам действието събиране.
2. Обобщавам. Сумирам всички данни.

сумрак

м., само ед. Полутъмно състояние преди изгрева на слънцето и след залеза; здрач, полумрак. В сумрака неясно се виждаха очертанията на къщите.

сумрачен

су̀мрачна, су̀мрачно, мн. су̀мрачни, прил. Който е полутъмен, мрачен. Сумрачна стая.
нареч. сумрачно.

сумрачно

вж. сумрачен

сумтя

сумтѝш, мин. св. сумтя̀х, мин. прич. сумтя̀л, несв.
1. Дишам шумно през носа.
2. Прен. За човек – дишам шумно поради гняв, ярост, силна възбуда и др.

суна

рел. Сборник от избрани откъси (хадиси) — разкази за Мохамед или негови изказвания; допълнение на Корана.

сунизъм

рел. Основно направление в исляма, което се смята за правоверно и признава и признава за свещено писание освен Корана и суната, където е описан живата на пророка Мохамед.

супа

мн. су̀пи, ж. Течно ястие, приготвено при варене на месо или зеленчуци с подправки; чорба. Пилешка супа.

супен

су̀пена, су̀пено, мн. су̀пени, прил. Който е предназначен за ядене на супа. Супена лъжица.

супер

мн. су̀пери, (два) су̀пера, м. Разг. Супермаркет.

---

нареч. Разг. Отлично, превъзходно. Филмът е супер! Как си? — Супер съм!

супер-

Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е главен, върховен, напр. суперарбитър, суперинтендант и др.
2. Който е от най-високо качество, напр. супершоу.
3. Който е с много големи размери или е най-важен, напр. супердобив, суперпечалба, суперголям, супердълъг и др.

суперинфекция

мед. Нова инфекция, наслагваща се върху вече налична такава.

суперкомпактен

Предмет с много малък размер.

суперлатив

мн. суперлатѝви, (два) суперлатѝва, м.
1. Спец. В езикознанието – превъзходна степен.
2. Най-висш, върховен.
3. Прен. Разг. Обикн. мн. Преувеличение. Той непрекъснато сипе около себе си суперлативи.
прил. суперлативен, суперлатѝвна, суперлатѝвно, мн. суперлатѝвни.

суперлативен

вж. суперлатив

супермаркет

мн. суперма̀ркети, (два) суперма̀ркета, м. Голям магазин на самообслужване, в който се продават най-различни стоки.

суперпродукция

мн. суперпроду̀кции, ж.
1. Свръхпроизводство.
2. Филм с високо постижение в актьорската игра и режисурата и с използване на сложни и скъпи технически средства.

суперфекундация

мед. Последователно оплождане на две или повече яйцеклетки от един и същ овулационен цикъл при полови сношения през кратък интервал.

суперфетация

мед. Забременяване при съществуваща вече бременност.

суперфициален

мед. Повърхностен, недълбок.

суперфиция

Самостоятелно вещно право да се построи сграда в чужд недвижим имот. След извършване на строеж, правото на строеж включва в себе си правото на собственост върху сградата и правото да се държи тя в чуждия имот, както и да се ползва земята, доколкото това е необходимо за ползването на сградата — достъпът до нея, прокарването на водопроводна, електрическа и др. инсталации, за свързването на сградата с улични инженерни мрежи и др.

супник

мн. су̀пници, (два) су̀пника, м. Голям съд, в който се поднася супа.

супраклавикуларен

мед. Надключичен, разположен над ключицата.

супрамалеоларен

мед. Надглезенен, намиращ се над глезена.

супрематизъм

изк. Формалистично направление в абстрактната живопис през първите десетилетия на ХХ в. , което свежда изображенията само до различно оцветени геометрични форми и отрича нуждата от изрисуване на предмети.

супресия

мед. Потискане, задържане, спиране.

супуративен

мед. Гноен, образуващ, отделящ гной.

супурация

мед. Нагнояване, гноене, образуване на гной.

сур

су̀ра, су̀ро, мн. су̀ри, прил. Диал.
1. Светлосив. Сури елени.
2. В който има бяло и сиво. Сури биволи.

сурат

мн. сура̀ти, (два) сура̀та, м. Разг. Пренебр. Човешко лице, образ.
• Плюя в сурата (на някого). — Казвам направо на някого какво мисля за него, изказвам презрението си.
• Плюя си на сурата. — Потъпквам чувството си за самоуважение.

сурва

прил., неизм.
• Сурва година. — Здрава, весела година (като пожелание).

сурвакам

сурва̀каш, несв.; Кого.
1. Удрям леко със сурвакница за здраве и пожелавам нещо.
2. Прен. Ирон. Бия.

сурвакар

сурвака̀рят, сурвака̀ря, мн. сурвака̀ри, м. Млад мъж, който на Нова година ходи да сурвака.

сурвакница

мн. сурва̀кници, ж. Украсена дрянова пръчка, с която се сурвака на Нова година за здраве.

сурвам се

су̀рваш се, несв. и су̀рна се, св. Разг. Плъзгам се, свличам се бързо.

сурвачка

мн. сурва̀чки, ж. Сурвакница.

сурдинка

ж., само ед. Приспособление, с което се променя тембърът или се понижава силата на тона, издаван от духови или струнни музикални инструменти.
• Под сурдинка. — Тихо, приглушено.
• Поставям/поставя сурдинка (на нещо). — Върша нещо в по-слаба степен.

сурдопедагогика

ж., само ед. Спец. Дял от дефектологията, който се занимава с обучението на глухонеми деца и на деца със слухови дефекти.

сурна се

су̀рнеш се, мин. св. су̀рнах се, мин. прич. су̀рнал се, св. — вж. сурвам се.

суров

суро̀ва, суро̀во, мн. суро̀ви, прил.
1. За храна – който не е подлаган на топлинна обработка. Сурово месо.
2. Който не е готвен достатъчно; недоварен, недоизпечен, недоизпържен. Картофите са малко сурови и затова са твърди.
3. Който не е обработван. Сурови кожи.
4. Който е много строг, сериозен или груб, безмилостен. Сурова критика. Суров баща. Суров поглед.
5. Прен. Жесток, безмилостен, безсърдечен. Сурово наказание. Суров бой.
6. Много тежък, труден. Животът е суров.
7. Неблагоприятен за живот, много студен. Суров климат.
• Сухо и сурово. — Всичко или всички.
• Покрай сухото и суровото. — Заедно с виновния страда и невинният.
нареч. сурово (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.).

суроватка

мн. сурова̀тки, ж. Течност, която се отделя от млякото при подсирването му; цвик.

суровина

мн. суровинѝ, ж. Първични, необработени материали, които се използват в производството.
прил. суровинен, суровѝнна, суровѝнно, мн. суровѝнни.
• Вторични суровини. — Негодни за употреба изделия, които се преработват и отново се използват в производството или бита.

суровинен

вж. суровина

суровица

мн. су̀ровици, ж.
1. Още неизсъхнало отсечено дърво.
2. Дебела тояга; сопа.

сурово

вж. суров

суровост

суровостта̀, само ед., ж. Строгост, жестокост.

сурогат

мн. сурога̀ти, (два) сурога̀та, м.
1. Продукт, който е непълноценен заместител на друг продукт.
2. Прен. Пренебр. Непълноценен заместител; ерзац.

сурогатна

вж. сурогат
сурогатна майка, сурогатна бременност
Сурогатна майка е жена, която забременява и износва дете на друга жена, като предварително е подписала законово споразумение, че се отказва от детето в полза на приемната майка.
В много страни сурогатното майчинство е забранено или има наложени законови ограничения.

сусам

м., само ед. Тревисто маслодайно растение и неговите семена, които се използват в кулинарията.
прил. сусамен, суса̀мена, суса̀мено, мн. суса̀мени.
прил. сусамов, суса̀мова, суса̀мово, мн. суса̀мови.

сусамен

вж. сусам

сусамка

мн. суса̀мки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от карамел и сусамено семе.

сусамов

вж. сусам

суспендирам

суспендѝраш, несв. и св.; какво. Спец. Отменям, обезсилвам, преустановявам действието на закон.

суспендиран

вж. суспендирам

суспензия

мн. суспѐнзии, ж. Спец. Флуидна дисперсна система, в която равномерно са разпределени множество твърди и течни частици с много малки размери.

сутеньор

мн. сутеньо̀ри, м.
1. Сводник.
2. Любовник на проститутка, който използва изработваните от нея средства.

сутерен

мн. сутерѐни, (два) сутерѐна, м. Полуподземен етаж, който се използва за живеене или за магазини.
прил. сутеренен, сутерѐнна, сутерѐнно, мн. сутерѐнни. Сутеренни помещения.

сутеренен

вж. сутерен

сутиен

мн. сутиѐни, (два) сутиѐна, м. Долно дамско облекло, използвано за поддържане или за повдигане и увеличаване на бюста.

сутрешен

су̀трешна, су̀трешно, мн. су̀трешни, прил. Който става сутрин. Сутрешен влак. Сутрешен вестник.

сутрин

сутринта̀, мн. су̀трини, ж.
1. Първите часове от началото на деня. Денят се познава от сутринта. И тази сутрин е прохладна и свежа.
2. Като нареч. През първите часове на деня. Сутрин ходя на работа пеш, а вечер се връщам с автобус.

сутура

мед. 1. Шев — свързване на костите на свода на черепа и лицето. Осъществява се от къси повлекла от влакнеста съединителна тъкан между ръбовете на съседни кости. С възрастта влакнестата съединителна тъкан се замества с костна, настъпва вкостяване на шевовете.на латински език: sutura.
2. Хирургичен шев.

суфизъм

рел. Мистично и аскетично отшерническо течение в исляма, възникнало през VІІІ в. на територията на Ирак и сирия, напълно оформено през ХІ—ХІІ в. ; разпространявано от Северна Африка до Северен Китай и Индонезия. През ХХ в. подложено на ограничения и забрани в редица ислямски страни.

суфикс

и суфикс, мн. суфѝкси и су̀фикси, (два) суфѝкса и су̀фикса, м. Спец. В граматиката – наставка.

суфле

мн. суфлѐта, ср. Бухнало тестено изделие с разбити яйчени белтъци.

суфлирам

суфлѝраш, несв. и св.; На кого.
1. Подсказвам на артистите репликите им от текста по време на представление.
2. Прен. Подсказвам.

суфльор

мн. суфльо̀ри, м.
1. Работник в театъра, чиято професия е да суфлира (в 1 знач.).
2. Човек, който подсказва; подсказвач.

суфльорка

мн. суфльо̀рки, ж. Жена суфльор.

суфузия

мед. Кръвоизливи с насяданe на кръв в подкожието и в по-дълбоките меки части.

сух

су̀ха, су̀хо, мн. су̀хи, прил.
1. Който не съдържа влага, не е мокър. Суха кърпа. Суха земя.
2. Който е останал без вода, пресъхнал. Сухо дере. Сух геран.
3. През който не е имало валежи. Сухо лято.
4. Който е лишен от мекост, влажност, свежест. Сух хляб.
5. Който е лишен от жизнени сокове; изсъхнал. Сухо дърво. Суха трева.
6. Прен. Слаб, мършав, без тлъстини. Суха жена. Суха ръка.
7. Който се проявява с отсъствие на влажност; дрезгав. Суха кашлица.
8. Прен. Който не предизвиква интерес; досаден, скучен. Сух доклад.
9. Който не проявява чувства; нелюбезен, хладен, безучастен. Сух човек. Сухо посрещане.
нареч. сухо. Разговаряха сухо.
същ. сухост, сухостта̀, ж.
• Сух режим. — Забрана за употреба на силни спиртни напитки.
• Сух лед. — Спец. Твърд въглероден диоксид.
• Сух студ. — Много студено време без валежи.
• Суха дестилация. — Спец. Получаване на газове при загряване на вещество в затворен съд, при което протичат химични промени.
• Суха храна. — Твърда (не течна) храна: варени яйца, колбаси, сирене, плодове и др.
• Суха батерия. — Спец. Батерия, в която електролитът е във вид на паста, а не течен като при акумулатора.
• Сухо вино. — Спец. Вино без остатъчна захар.
• Измъквам се сух от водата. — Разг. Отървавам се без последствия от ситуация, в която съм намесен, оставам ненаказан.

сухар

мн. суха̀ри, (два) суха̀ра, м.
1. Изсушен, препечен хляб, който има по-голяма трайност.
2. Прен. Разг. Сух, неконтактен, неотзивчив, скучен човек.
прил. сухарен, суха̀рна, суха̀рно, мн. суха̀рни (в 1 знач.).

сухарен

вж. сухар

сухарник

мн. суха̀рници, (два) суха̀рника, м. Съд за съхраняване на сухари.

сухо

вж. сух

суховей

суховѐят, суховѐя, мн. суховѐи, (два) суховѐя, м. Сух горещ североизточен вятър, който предизвиква засушаване.

суходол

мн. суходолѝща и суходо̀лове, (два) суходо̀ла, м. Дол, в който почвата не е достатъчно влажна и вода се събира само след валежи.

сухоежбина

ж., само ед. Суха храна, обикн. оскъдна.

сухожилие

мн. сухожѝлия, ср. Спец. Плътна и жилава съединителна тъкан между костите и мускулите.

сухоземен

сухозѐмна, сухозѐмно, мн. сухозѐмни, прил.
1. Който живее или се развива само върху земята. Сухоземни животни.
2. Който е разположен само върху земя. България има сухоземни и водни граници.

сухопътен

сухопъ̀тна, сухопъ̀тно, мн. сухопъ̀тни, прил. Който е свързан с действия върху сушата. Сухопътни войски.

сухост

вж. сух

сухота

ж., само ед. Усещане за сухост; сухост. Лекарството предизвиква сухота в устната кухина.

суча

су̀чеш, мин. св. су̀ках и сука̀х, мин. прич. су̀кал и сука̀л, несв.; Какво.
1. Съединявам в едно няколко нишки, като ги увивам. Суча прежда.
2. Увивам, усуквам, засуквам. Суча мустак.
• Суча мустак. — Прен. Изразявам задоволство или недоволство.
• Въртя, суча. — Правя всичко възможно, за да постигна целта си.

---

су̀чеш, мин. св. су̀ках и сука̀х, мин. прич. су̀кал и сука̀л, несв. С устни изтеглям мляко от гръдта на жена или на женско животно; бозая. Котенцата бяха налягали до майка си и лакомо сучеха.
• Суча от две майки. — Разг. Извличам полза от две места.

суша

мн. су̀ши, ж. Продължителен сух период, дълго време без валежи. Сушата унищожи всички посеви.

---

ж., само ед. Част от земната повърхност, която е оградена с вода; земя. Сушата заема 29 % от земната повърхност.

---

сушѝш, мин. св. сушѝх, мин. прич. сушѝл, несв.; Какво.
1. Правя да стане сух. Суша косата си. Суша грозде.
2. Само в трето лице. Предизвиквам сухота. Жегата суши гърлото му.
същ. сушене, ср.

сушав

су̀шава, су̀шаво, мн. су̀шави, прил. Който е свързан с малко валежи. Сушава година.

сушене

вж. суша

сушилен

сушѝлна, сушѝлно, мн. сушѝлни, прил. Който е предназначен за сушене. Сушилна инсталация.

сушилня

мн. сушѝлни, ж.
1. Помещение, в което се суши нещо. Сушилня за тютюн.
2. Пещ за сушене на плодове и зеленчуци.

сушина

мн. су̀шини, ж.
1. Само ед. Място, което е защитено от дъжд. Скри се на сушина под едно голямо дърво.
2. Лека постройка, която предпазва от дъжд или сняг; навес.

суяк

мн. су̀яци, (два) су̀яка, м. Суек.

сфера

мн. сфѐри, ж.
1. Спец. В геометрията – тяло, образувано от затворена повърхност, чиито точки са еднакво отдалечени от центъра; кълбо.
2. Област, в която се разпространява или развива нещо. Сфера на влияние. В сферата на предположенията.

сферичен

сферѝчна, сферѝчно, мн. сферѝчни, прил. Който има форма на сфера (в 1 знач.); кълбовиден. Сферично тяло. Сферично огледало.

сферически

сферѝческа, сферѝческо, мн. сферѝчески, прил. Сферичен.

сфероцитоза

мед. Наличие в кръвта на сферични еритроцити, напр. при наследствена микросфероцитоза.

сфигмоманометър

мед. Апарат за измерване на артериалното кръвно налягане.

сфинкс

сфѝнксът, сфѝнкса, мн. сфѝнксове, (два) сфѝнкса, м.
1. В древния Египет — огромна каменна фигура на лежащ лъв с човешко лице.
2. В древногръцката митология — крилато същество с тяло на лъв и с човешка глава, което задава неразрешими гатанки.
3. Прен. Тайнствен, загадъчен човек.
• Като сфинкс (мълча). — Загадъчно, упорито (мълча).

сфинктер

мед. Пръстеновиден мускул, разположен около отвърстието на орган, напр. сфинктер на пикочния мехур, на хранопровода, на ануса.

сформирам

сформѝраш, несв. и св.; Какво. Образувам, създавам.

схвана

схва̀неш, мин. св. схва̀нах, мин. прич. схва̀нал, св. — вж. схващам.

схватка

мн. схва̀тки, ж.
1. Стълкновение по време на бой, сражение или състезание.
2. Прен. Остър спор. Словесна схватка.

схватлив

схватлѝва, схватлѝво, мн. схватлѝви, прил. Който бързо схваща, лесно усвоява нещо. Схватлив ученик.
същ. схватливост, схватливостта̀, ж.

схватливост

вж. схватлив

схващам

схва̀щаш, несв. и схвана, св.
1. Какво. Възприемам правилно, разбирам това, което се говори. Трябва да схванеш същността на урока.
2. Запомням, усвоявам.
схващам се/схвана се. 1. — Изгубвам способността да се движа. Ръката ми се схвана от силната болка.
2. За глас — изгубвам се или се променям поради силни чувства. Гласът ми се схвана от страх.
• Езикът му се схваща. — Изгубвам способността да говоря поради силно вълнение.

схема

мн. схѐми, ж.
1. Опростен чертеж, на който е показана същността на предмета. Схема на машина.
2. Изложение, описание, изображение на нещо в общи линии; скица. Схема на творба.
3. Образец, модел, разпределение на нещо. Футболният отбор е разположен по схемата 1–4—4–2. Лекарството се пие по схема.
4. Прен. Образец, който се прилага сляпо, без творчество; шаблон.

схематичен

схематѝчна, схематѝчно, мн. схематѝчни, прил.
1. Който е представен в общи линии, не е разработен докрай.
2. Еднообразен, шаблонен.
същ. схематичност, схематичността̀, ж.

схематичност

вж. схематичен

схизма

църк. Отделяне на част от църквата, като се запазва догматиката; разкол, разцепление.ист. Разколът между Католическата и Източноправославната църква през 867 г. Окончателната схизма настъпва през 1204 г. с предателското разграбване на Константинопол от кръстоносците.

схима

църк. Най-висша степен на монашество, при която се изискват големи ограничения и пълно отричане на света.

схлупен

схлу̀пена, схлу̀пено, мн. схлу̀пени, прил. За сграда — нисък, прихлупен, разкривен. Схлупена селска къща.

сходен

схо̀дна, схо̀дно, мн. схо̀дни, прил. Който е близък, без да е еднакъв. Сходна съдба. Сходни характери.
нареч. сходно.
същ. сходност, сходността̀, ж.

сходимост

Сходимостта е едно от основните понятия в математическия анализ, означаващо, че за даден математически обект - например редица, ред, функция, интеграл, е вярно, че той има граница, към която клони, т.е. е сходящ. В противен случай се казва, че обектът е разходящ.

сходно

вж. сходен

сходност

вж. сходен

сходство

мн. схо̀дства, ср. Прилика, подобие, непълно съответствие.

схоластик

мн. схоластѝци, м.
1. Последовател на схоластиката (в 1 знач.).
2. Прен. Човек, който е склонен към схоластика (във 2 знач.).

схоластика

ж., само ед.
1. Средновековна философия, създаваща логическите аргументи за обяснение на църковните догми.
2. Прен. Откъснати от живота знания, които се основават на отвлечени разсъждения, безплодни умувания.
прил. схоластичен, схоластѝчна, схоластѝчно, мн. схоластѝчни.
прил. схоластически, схоластѝческа, схоластѝческо, мн. схоластѝчески.

схоластичен

вж. схоластика

схоластически

вж. схоластика

схрупам

схру̀паш, св. — вж. схрупвам.

схрупвам

схру̀пваш, несв. и схрупам, св.; Какво. С хрупане раздробявам, сдъвквам.

схрускам

схру̀скаш, св. — вж. схрусквам.

схрусквам

схру̀скваш, несв. и схрускам, св.; Какво. С хрускане раздробявам, сдъвквам. Заекът схруска моркова.

схумвам

~ се
разпада се от гниене, скапва се

сцена

мн. сцѐни, ж.
1. Специална площадка в салон, където се играе театрално представление. Въртяща се сцена.
2. Спец. Отделна, относително обособена част от драматургична творба.
3. Отделна част от действие, епизод в художествена творба.
4. Обикн. мн. Произшествие, скандал, шумна разправия. Семейни сцени.
5. Поле на изява; област, сфера. На сцената на обществено-политическия живот се появиха нови партии. 6. Само ед. Театър.
• Излизам/изляза на сцената. — Започвам да се проявявам, да действам.
• Слизам/сляза от сцената. — Преставам да се проявявам, да действам.
• Правя сцени. — Устройвам скандали, разправии.

сценарий

сцена̀рият, сцена̀рия, мн. сцена̀рии, (два) сцена̀рия, м.
1. Спец. Литературен текст с подробно описание на действието, по който се прави кинофилм. Автор на сценария.
2. Сюжетен план на драматичен конфликт, по който се поставя театрален спектакъл или балет.
3. Прен. Предварително съставен план за развитие на някакви събития.

сценарист

мн. сценарѝсти, м. Автор на сценарий (в 1 знач.)

сценаристка

мн. сценарѝстки, ж. Жена сценарист.

сценичен

сценѝчна, сценѝчно, мн. сценѝчни, прил. Който се отнася до сцена. Сценична постановка.

сценка

мн. сцѐнки, ж.
1. Малка сцена.
2. Малко драматично произведение, което изобразява епизоди от живота.

сценограф

мн. сценогра̀фи, м. Лице, което се занимава със сценография.

сценография

ж., само ед. Художествено оформление на спектакъл чрез декори, костюми, техника.

сцепвам

сцѐпваш, несв. и сцепя, св.; Какво.
1. Правя цепка; скъсвам, раздирам. Сцепих роклята си.
2. Разделям на късове чрез цепене; разсичам. Сцепих дънера.
същ. сцепване, ср.

сцепване

вж. сцепвам

сцепление

мн. сцеплѐния, ср.
1. Сила, която привлича и задържа частите на телата и молекулите в едно тяло.
2. Допир, съприкосновение. При хлъзгав път няма добро сцепление между гумите и настилката, коeто води до нестабилност на превозното средство.

сцепя

сцѐпиш, мин. св. сцѐпих, мин. прич. сцѐпил, св. — вж. сцепвам.

сциентизъм

Вярване във всесилието на науката.

счепкам се

счѐпкаш се, св. — вж. счепквам се.

счепквам се

счѐпкваш се, несв. и счѐпкам се, св.
1. Боря се с някого, бия се, като го хващам здраво.
2. Прен. Карам се, споря остро.

счета

счетѐш, мин. св. счѐтох, мин. прич. счел, св. — вж. считам.

счетоводител

счетоводѝтелят, счетоводѝтеля, мн. счетоводѝтели, м. Специалист по счетоводство.

счетоводителка

мн. счетоводѝтелки, ж. Жена счетоводител.

счетоводство

мн. счетово̀дства, ср.
1. Само ед. Водене на служебни или търговски сметки.
2. Помещение, където се водят такива сметки. Отивам до счетоводството.

считам

счѝташ, несв. и счета, св. Мисля, смятам. Считам те за сигурен участник. Считай, че сме се разбрали.

счупвам

счу̀пваш, несв. и счупя, св.; Какво. С чупене разделям на части. Счупих една чиния. Счупих си ръката.
същ. счупване, мн. счу̀пвания, ср.
• Счупвам/счупя рекорд. — Надминавам постигнатото в някаква област.
• Счупвам/счупя врата/главата (на някого). 1. — Убивам, унищожавам.
2. Наказвам жестоко.

счупване

вж. счупвам

счупя

счу̀пиш, мин. св. счу̀пих, мин. прич. счу̀пил, св. — вж. счупвам.

съ-

представка — вж. с-

съавтор

мн. съа̀втори, м. Лице, което съвместно с друго лице е автор на произведение, творба.

съавторка

мн. съа̀вторки, ж. Жена съавтор.

съавторство

мн. съа̀вторства, ср. Съвместно авторство.

събарям

съба̀ряш, несв. и съборя, св.
1. Кого, какво. Свалям на земята, катурвам, повалям. Силният удар го събори от коня. Вятърът събори шапката му.
2. Кого. Разболявам или убивам. Мъката го събори.
3. Какво. Разрушавам. Събори старата къща и вдигна на мястото ѝ нова.
4. Прен. Разг. Свалям от власт. Кризата и инфлацията събориха поредното правителство.
• Събарям/съборя всички мостове зад гърба си. — Не оставям никаква възможност за връщане назад или за възобновяване на връзките.
• Събарям/съборя на легло (някого). — Разболявам.

събера

съберѐш, мин. св. събра̀х, мин. прич. събра̀л, св. — вж. събирам.

събеседвам

събесѐдваш, несв.; с кого. Водя беседа, разговарям с едно или няколко лица.

събеседване

мн. събесѐдвания, ср. Специално организирана беседа с определени цели; интервю. Кандидатите ще се назначават след събеседване.

събеседник

мн. събесѐдници, м. Лице, с което се води разговор.

събеседница

мн. събесѐдници, ж. Жена събеседник.

събирам

събѝраш, несв. и събера, св.
1. Какво. Поставям на едно място разпръснати предмети. Събрах разхвърляните по бюрото книги.
2. Кого, какво. Свиквам, довеждам при себе си. Събра децата от махалата и ги поведе към гората.
3. Какво. Свивам, прибирам, смествам. Събра косите си и ги върза.
4. Кого. Правя да са заедно, да живеят заедно; сдружавам, сприятелявам, приобщавам. Общата работа ги събра и те скоро се ожениха.
5. Трупам, пестя, добивам. Сега събираме за нов апартамент. Животните събират храна за зимата.
6. Какво. Колекционирам. Събирам монети.
7. Какво. Узнавам, научавам, записвам, проучвам. Събирам информация.
8. Прибавям едно число към друго. В първи клас децата се учат да събират и изваждат.
9. Прен. Като се напрягам, активизирам силите и способностите си. Събирам мислите си.
10. Какво. Получавам в своя полза, за своята кандидатура. Той събра най-много гласове в изборите за кмет. 11. За помещение, съд — вмествам, побирам. Камерата на хладилника събира пет килограма месо.
събирам се/събера се. 1. — Само мн. Съсредоточаваме се на едно място. Трите потока се събират в малка планинска река.
2. Само мн. Идваме на едно място. Хората се събраха около църквата.
3. Натрупвам се. Много щастие ми се събра наведнъж.
4. Намалявам размерите си. След изпирането роклята се събра.
5. Вместявам се, побирам се. В автомобила могат да се съберат най-много седем човека.
същ. събиране, ср.
• Събирам/събера си багажа. — Готвя се да пътувам.
• Събрах очите/погледа (на някого). — Жарг. Изненадвам силно с постъпка или проява.
• Събирам пепел. — За предмет, който не се използва дълго време.

събиране

вж. сума

събирателен

събира̀телна, събира̀телно, мн. събира̀телни, прил.
1. Който е предназначен за събиране на нещо. Събирателен пункт.
2. Който се отнася до много; обобщен. Събирателен образ.
• Събирателни съществителни имена. — В граматиката — група съществителни имена, които обозначават съвкупност от еднородни предмети.

събирач

мн. събира̀чи, м. Разг. Лице, което събира нещо; колекционер.

събирачка

мн. събира̀чки, ж. Жена събирач.

събитие

мн. събѝтия, ср. Значим факт от обществения или личния живот; нещо, което се е случило. Важни исторически събития.

съблазнител

съблазнѝтелят, съблазнѝтеля, мн. съблазнѝтели, м. Човек, който съблазнява.

съблазнителен

съблазнѝтелна, съблазнѝтелно, мн. съблазнѝтелни, прил. Който съдържа съблазън; привлекателен, примамлив. Съблазнителна поза.
нареч. съблазнително. Тя изглежда съблазнително.
същ. съблазнителност, съблазнителността̀, ж.

съблазнителка

мн. съблазнѝтелки, ж. Жена съблазнител.

съблазнително

вж. съблазнителен

съблазнителност

вж. съблазнителен

съблазня

съблазнѝш, мин. св. съблазнѝх, мин. прич. съблазнѝл, св. — вж. съблазнявам.

съблазнявам

съблазня̀ваш, несв. и съблазня, св.; кого, с Какво.
1. Привличам с нещо приятно; изкушавам. Той го съблазни с изгодното предложение за работа.
2. Подмамвам, склонявам, прелъстявам.

съблазън

съблазънта̀, мн. събла̀зни, ж. Нещо, което силно привлича, предизвиква желание, изкушава. Не устоявам на земните съблазни.

съблека

съблечѐш, мин. св. събля̀кох, мин. прич. събля̀къл, св. — вж. събличам.

съблекалня

мн. съблека̀лни, ж. Помещение за събличане и обличане (в баня, плаж, стадион и др.).

съблечен

съблѐчена, съблѐчено, мн. съблѐчени, прил. Който е без дрехи; гол. Съблечено бебе.

събличам

съблѝчаш, несв. и съблека, св.
1. Какво. Свалям дреха от себе си. Съблякох палтото си.
2. Кого. Свалям дреха от тялото на някого. Съблякох детето, за да го изкъпя.
3. Прен. Какво. Смъквам, свалям. Есента отминаваше и дърветата събличаха пъстрата си премяна. Змията съблече кожата си, като се триеше о камъните.
събличам се/съблека се. — Сам себе си събличам.
• Събличам ризата от гърба (на някого). — Ограбвам безмилостно, вземам всичко.

съблюдавам

съблюда̀ваш, несв.; Какво. Строго се придържам към нещо; спазвам. Трябва да се съблюдават правилата за уличното движение.

съблюдаем

съблюда̀ема, съблюда̀емо, мн. съблюда̀еми, прил. Който може да се съблюдава, да се спазва.

съболезнование

мн. съболезнова̀ния, ср. Съчувствие при чужда скръб или страдание; състрадание.
• Моите съболезнования. — Етикетна формула, с която изказваме съчувствието си към човек след смъртта на негов роднина или близък.

съболезнователен

съболезнова̀телна, съболезнова̀телно, мн. съболезнова̀телни, прил. С който се изказва съболезнование. Съболезнователна телеграма.

събор

мн. събо̀ри, (два) събо̀ра, м.
1. Лица, свикани да обсъдят важен въпрос. Църковен събор.
2. Местен празник на селище, манастир и др. Фолклорен събор. Отивам на събор в близкото село.
прил. съборен, събо̀рна, събо̀рно, мн. събо̀рни.
• Съборна черква. — Катедрала.

съборен

вж. събор

съборя

събо̀риш, мин. св. събо̀рих, мин. прич. събо̀рил, св. — вж. събарям.

събота

мн. съ̀боти, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя.
прил. съботен, съ̀ботна, съ̀ботна, мн. съ̀ботни.
• Велика събота. — Събота преди Великден.

съботен

вж. събота

съботник

мн. съ̀ботници, м. Диал. Човек, роден в събота, който според народните поверия вижда вампири и може да се бори с тях.

---

мн. съ̀ботници, (два) съ̀ботника, м. Истор. При комунистическото управление — ден, в който хората се задължават да извършват безплатна работа. Съботник за почистване на града.

съботничав

нареч.
с качества на съботник

съботянин

мн. съботя̀ни, м. Последовател на религиозна секта, която смята за празничен ден събота вместо неделя.

съботянка

мн. съботя̀нки, ж. Жена съботянин.

събрание

мн. събра̀ния, ср.
1. Организирана среща на хора за обсъждане на някакъв въпрос или с други цели. Отчетно-изборно събрание.
2. Участниците в такава среща. Събранието избра нов председател.
3. Название на някои изборни учреждения. Народно събрание. Учредително събрание.
4. Съвкупност от нещо събрано, обикновено художествени произведения. Пълно събрание на съчиненията.

събрат

мн. събра̀тя, м. Човек, който споделя идеите, интересите, начина на живот на друг човек.

събувам

събу̀ваш, несв. и събуя, св.
1. Какво. Свалям чорапи, панталони, гащи и др. Събух бързо мокрите обувки.
2. Кого. Свалям обувки, чорапи, панталони и др. от някого. Събуй детето.
събувам се/събуя се. — Сам себе си събувам.

събудя

събу̀диш, мин. св. събу̀дих, мин. прич. събу̀дил, св. — вж. събуждам.

събуждам

събу̀ждаш, несв. и събудя, св.
1. Кого, какво. Прекратявам съня; разбуждам. Събуди я някакъв странен шум.
2. Какво. Предизвиквам, пораждам. Това събуди любопитството му.
3. Какво. Възстановявам нещо старо, възраждам. Заспали чувства в мен недей събужда.

събуя

събу̀еш, мин. св. събу̀х, мин. прич. събу̀л, св. — вж. събувам.

съвест

съвестта̀, само ед., ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание. Нечиста съвест. Угризения на съвестта.
• Гризе ме съвестта. — Измъчвам се заради нещо, което съм извършил.
• По съвест. — Безпристрастно, откровено.

съвестен

съ̀вестна, съ̀вестно, мн. съ̀вестни, прил.
1. Който постъпва по съвест; честен, справедлив, почтен. Съвестен ученик.
2. Който е извършен старателно, съзнателно. Съвестна работа.
нареч. съвестно. •Съвестно ми е. Изпитвам угризения, измъчвам се заради някакво дело.

съвестно

вж. съвестен

съвет

мн. съвѐти, (два) съвѐта, м.
1. Наставление, указание как да се постъпи. Полезни съвети. 2. Название на колективни органи за управление. Академически съвет. Министерски съвет. Управителен съвет.
3. Сграда, в която заседава такъв орган.
4. Съвещание, обсъждане. Свиквам съвет.
5. Участниците в такова съвещание. Съветът реши как да постъпят.

съветвам

съвѐтваш, несв.; Кого. Давам съвет. Всички го съветваха да не бърза.
съветвам се. — Искам съвет от някого, допитвам се. Винаги се съветвам с майка си.

съветник

мн. съвѐтници, м.
1. Човек, който дава съвети. Баща ми е най-добрият ми съветник. Омразата е лош съветник.
2. Длъжностно или изборно лице, което дава съвети по въпроси от неговата компетенция. Юридически съветник. Общински съветник.

съветница

мн. съвѐтници, ж. Жена съветник.

съветничка

мн. съвѐтнички, ж. Съветница.

съветски

съвѐтска, съвѐтско, мн. съвѐтски, прил. Истор. Който се отнася до СССР. Съветска армия. Съветски съюз.

съвещавам се

съвеща̀ваш се, несв. Съвместно с други обсъждам нещо; допитвам се. Съвещавам се със сътрудниците си.

съвещание

мн. съвеща̀ния, ср. Съвместно обсъждане на някакъв въпрос; заседание. След кратко съвещание решиха да продължат работата си.

съвещателен

съвеща̀телна, съвеща̀телно, мн. съвеща̀телни, прил.
1. Който се отнася до правото за изказване на мнение в съвещание. Съвещателен глас. Съвещателен орган.
2. Който е предназначен за съвещание. Съвещателна зала.

съвзема се

съвзѐмеш се, мин. св. съвзѐх се, мин. прич. съвзѐл се, св. — вж. съвземам се.

съвземам се

съвзѐмаш се, несв. и съвзѐма се, св.
1. Възстановявам физическите и душевните си сили след боледуване или силно преживяване. Още не мога да се съвзема след ужаса, който изживях.
2. Подобрявам материалното си положение; замогвам се, забогатявам. Фирмата се съвзе много бързо под ръководството на новия директор.

съвипускник

мн. съвѝпускници, м. Човек, който е от същия випуск с друг.

съвипускничка

мн. съвѝпускнички, ж. Жена съвипускник.

съвкупен

съвку̀пна, съвку̀пно, мн. съвку̀пни, прил. Който е резултат на обща дейност; сборен, съвместен. Съвкупен продукт.
нареч. съвкупно.

съвкупление

мн. съвкуплѐния, ср. Полов акт.

съвкупно

вж. съвкупен

съвкупя се

съвкупѝш се, мин. св. съвкупѝх се, мин. прич. съвкупѝл се, св. — вж. съвкупявам се.

съвкупявам се

съвкупя̀ваш се, несв. и съвкупя̀ се, св.; с кого. Извършвам съвкупление.

съвместен

съвмѐстна, съвмѐстно, мн. съвмѐстни, прил. Който се извършва заедно с други; общ. Съвместна работа. Съвместен живот.
нареч. съвместно.

съвместим

съвместѝма, съвместѝмо, мн. съвместѝми, прил. Който може да се извършва или да съществува заедно с други.
същ. съвместимост, съвместимостта̀, ж. Съвместимост на характерите.

съвместимост

вж. съвместим

съвместител

съвместѝтелят, съвместѝтеля, мн. съвместѝтели, м. Разг. Лице, което работи по съвместителство.

съвместителка

мн. съвместѝтелки, ж. Жена съвместител.

съвместителство

ср., само ед. Едновременно заемане на две и повече щатни работни места, от които едното е основно. Работя по съвместителство в два университета.

съвместно

вж. съвместен

съвпадам

съвпа̀даш, несв. и съвпадна, св.
1. Извършвам се в едно и също време с друго събитие. Датата на сватбата съвпадна с рождения ми ден.
2. Оказвам се тъждествен, еднакъв, еднороден. Предварителната хипотеза съвпадна с резултатите от наблюденията.
3. При налагане един върху друг покривам точно. Центровете на окръжностите трябва да съвпаднат. Стрелката съвпадаше с второто деление от скалата.

съвпадеж

м., само ед. Съвпадение.

съвпадение

мн. съвпадѐния, ср.
1. Събитие, явление, което се извършва едновременно с друго. След толкова много съвпадения се замислих за живота си.
2. Еднаквост, тъждественост. Съвпадение на имената.

съвпадна

съвпа̀днеш, мин. св. съвпа̀днах, мин. прич. съвпа̀днал, св. — вж. съвпадам.

съвременен

съврѐменна, съврѐменно, мн. съврѐменни, прил.
1. Който се отнася към сегашното време; сегашен. Съвременно кино. Съвременен български език.
2. Който е от една и съща епоха, от едно и също време с друг. Повечето съвременни на Вазов писатели се учат от него.
3. Който е съобразен с идеите и разбиранията на епохата си, не изостава от времето си; модерен. Съвременни технологии. Съвременен човек.
нареч. съвременно. Разсъждава съвременно.

съвременник

мн. съврѐменници, м. Човек, който живее в едно и също време с други хора или събития. Моите съвременници. Той е съвременник на първите полети към Луната.

съвременница

мн. съврѐменници, ж. Съвременничка.

съвременничка

мн. съврѐменнички, ж. Жена съвременник.

съвременно

вж. съвременен

съвременност

съвременността̀, само ед., ж. Всичко, което става сега; сегашният живот.

съвсем

нареч.
1. До крайна степен; напълно, съвършено. Облякох съвсем нова рокля. Съвсем забравих.
2. С отрицание — никак, ни най-малко. Съвсем не е страшно.
• Съвсем не! — Отрицателен отговор при запитване според военния устав; не.

съвършен

съвършѐна, съвършѐно, мн. съвършѐни, прил.
1. Който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен. Съвършена красота.
2. Който се проявява в крайна степен; пълен. Съвършено копие на родителите си. Съвършен глупак.
нареч. съвършено.
същ. съвършеност, съвършеността̀, ж. Съвършеност на формите.

съвършено

вж. съвършен

съвършеност

вж. съвършен

съвършенство

ср., само ед.
1. Висша степен в проявата на някакви качества. Изпълнението ѝ се доближава до съвършенството.
2. Идеал. Стремя се към съвършенство.
• До съвършенство. — Във висша степен, превъзходно. Владее английски до съвършенство.

съгласен

съгла̀сна, съгла̀сно, мн. съгла̀сни, прил.
1. Който се съгласява. Съгласна съм да ти помогна.
2. При който има съгласие; задружен. Съгласен живот.

---

съгла̀сна, съгла̀сно, мн. съгла̀сни, прил. За звуковете на речта — който съдържа шум, получен в резултат на учленителната дейност. Сонорни съгласни звукове. Звучни и беззвучни съгласни звукове.

съгласие

мн. съгла̀сия, ср.
1. Утвърдителен отговор. Искам съгласието ти. Мълчанието е знак за съгласие.
2. Споразумение, единомислие, обща гледна точка. Двете страни стигнаха до съгласие. По взаимно съгласие.
3. Приятелски отношения, разбирателство. В семейството им няма съгласие.
• В съгласие с. — Според, в съответствие с.

съгласна

мн. съгла̀сни, ж. Съгласен звук.

съгласно

предлог. Съгласно с, в съответствие с, според. Действай съгласно указанията.
• Съгласно с. — предлог. Според. Действай съгласно с указанията.

съгласувам

съгласу̀ваш, несв.
1. Какво, с кого. Вземам решение за нещо, като стигам до единомислие при обсъждането му с друго лице. Съгласувам пътуването си с началника.
2. Какво, с Какво. Привеждам в съответствие; координирам. Съгласувам движенията си с ритъма.
3. Спец. В граматиката — поставям зависимата дума във формите и значенията, които притежава главната. Съгласувам сказуемото с подлога.
същ. съгласуване, мн. съгласу̀вания, ср.

съгласуване

вж. съгласувам

съгласувано

нареч. В съгласие, като предварително сме уеднаквили позицията си. Действаме съгласувано.

съглася се

съгласѝш се, мин. св. съгласѝх се, мин. прич. съгласѝл се, св. — вж. съгласявам се.

съгласявам се

съглася̀ваш се, несв. и съглася̀ се, св.
1. Изразявам, давам съгласието си (в 1 знач.). Той се съгласи да пътуваме заедно.
2. С кого/с какво. Постигам съгласие (във 2 знач.), възприемам чуждо мнение. Не мога да се съглася с тебе.
3. Признавам, потвърждавам. Съгласи се, че не мога постоянно да пътувам!

съглашател

съглаша̀телят, съглаша̀теля, мн. съглаша̀тели, м. Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринципно да се съгласява с него.
прил. съглашателски, съглаша̀телска, съглаша̀телско, мн. съглаша̀телски.

съглашателски

вж. съглашател

съглашателство

ср., само ед. Политика, водена от съглашател. Склонен към съглашателство.

съглашение

мн. съглашѐния, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашение. • Съглашението. ист. Единството от Франция, Англия, Италия и др. държави като една от воюващите страни през Първата световна война.

съгледам

съглѐдаш, св. — вж. съглеждам.

съгледвач

мн. съгледва̀чи, м. Човек, който има задача тайно да наблюдава или да проучва нещо; шпионин. Той изпрати напред съгледвачи, за да проверят за засади по пътя.

съглеждам

съглѐждаш, несв. и съгледам, св.; Кого, какво. Виждам отдалече или случайно; забелязвам. В края на улицата тя съгледа тъмна сянка, която се плъзна безшумно покрай стената.

съградя

съградѝш, мин. св. съградѝх, мин. прич. съградѝл, св. — вж. съграждам.

съграждам

съгра̀ждаш, несв. и съградя, св.; Какво. Изграждам, издигам, построявам. Той съгради с много труд нова къща.

съгражданин

мн. съгра̀ждани, м. Жител на същия град.

съгражданка

мн. съгра̀жданки, ж. Жена съгражданин.

съгреша

съгрешѝш, мин. св. съгрешѝх, мин. прич. съгрешѝл, св. — вж. съгрешавам.

съгрешавам

съгреша̀ваш, несв. и съгреша, св. Сгрешавам пред Бог, извършвам грях.

съд

съдъ̀т, съда̀, мн. съ̀дове, (два) съ̀да, м.
1. Прибор, в който се поставят течности, храна и др. Домакински съдове за храна.
2. Прибор, вместилище за течности, газове и др. Керамичен съд. Скачени съдове.
3. Тръбовидни органи у човека и животните, по които се движат течности. Кръвоносни съдове.
4. Плаващо транспортно средство за хора и товари. Морски съдове. Плавателен съд.

съдба

мн. съдбѝ, ж.
1. Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. Както е решила съдбата. Съдбата ни срещна отново.
2. Участ, жизнен път. Не знам нищо за съдбата на съучениците си.
3. История на съществуването; битие. Тази книга има интересна съдба.
4. Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване. Тази проява определи съдбата ми.

• Ирония на съдбата. — Непредвидено стечение на обстоятелствата.
• Удар на съдбата. — Нещастие.

съдбини

само мн. Предстояще, бъдеще, съдба. Народни съдбини.

съдбовен

съдбо̀вна, съдбо̀вно, мн. съдбо̀вни, прил. Съдбоносен. Съдбовно решение.
нареч. съдбовно.

съдбовно

вж. съдбовен

съдбоносен

съдбоно̀сна, съдбоно̀сно, мн. съдбоно̀сни, прил. От който зависи по-нататъшното, бъдещето, съдбата. Съдбоносна среща.
нареч. съдбоносно.

съдбоносно

вж. съдбоносен

съдебен

съдѐбна, съдѐбно, мн. съдѐбни, прил. Който е свързан със съд и с разрешаване на дела. Съдебен процес. Съдебна зала.
• Съдебен заседател. — Избирано лице, което участва при разглеждане на дела в съд.
• Съдебна медицина. — Дял от медицината, изучаващ случаите, свързани с насилие.

съдействам

съдѐйстваш, несв.; На кого. Оказвам съдействие. Той ми съдейства да получа тази работа.

съдействие

мн. съдѐйствия, ср. Подкрепа, помощ, поддръжка; сътрудничество. Полицията разчита на съдействие от страна на гражданите.

съдействувам

съдѐйствуваш, несв. Съдействам.

съдера

съдерѐш, мин. св. съдра̀х, мин. прич. съдра̀л, св. — вж. съдирам.

съдийски

вж. съдия

съдийствам

съдѝйстваш, несв. В спорта — съблюдавам спазването на правилата на играта; изпълнявам функцията си на съдия (в 3 знач.).

съдийство

ср., само ед.
1. Занятие, професия на съдия.
2. Съвкупност от всички съдии.

съдийствувам

съдѝйствуваш, несв. Съдийствам.

съдилище

мн. съдѝлища, ср. Съд (тип 26, във 2 знач.).

съдимост

съдимостта̀, само ед., ж.
• Свидетелство за съдимост. — Спец. Документ, който удостоверява, че някой не е осъждан или не е под съдебно следствие.

съдина

мн. съдѝни, ж. Разг. Домакински съд за храна.
същ. умал. съдинка, мн. съдѝнки, ж.

съдинка

вж. съдина

съдирам

съдѝраш, несв. и съдера, св.; Какво.
1. С дране разделям на части; скъсвам. Съдрах тетрадката си. Съдрах роклята си.
2. Разг. Прокъсвам от продължително носене.
съдирам се/съдера се. — Разделям се на части с дране, скъсвам се. Обувките ми се съдраха от носене.
• Съдирам/съдера от бой (някого). — Разг. Бия жестоко, безмилостно.
• Съдирам се/съдера се от рев/плач. — Разг. Плача много дълго, до захласване.

съдия

мн. съдѝи, м.
1. Длъжностно лице с юридическо образование, което разрешава съдебни дела.
2. Човек, който изказва мнението си, като преценява, съди. Съдия на самия себе си.
3. В спорта — лице, което следи за спазване правилата на играта и отчита резултата. Футболен съдия.
прил. съдийски, съдѝйска, съдѝйско, мн. съдѝйски (в 1 и 3 знач.). Съдийска бригада. Съдийска свирка.

съдник

мн. съ̀дници, м. Лице, което преценява, съди нещо. Мой съдник.

съдоклад

мн. съдокла̀ди, (два) съдокла̀да, м. Допълнителен доклад на друго лице по въпросите от основния доклад.

съдокладчик

мн. съдокла̀дчици, м. Лице, което изнася съдоклад.

съдопроизводство

ср., само ед. Разрешаване на съдебни дела по установения ред.

съдран

съдра̀на, съдра̀но, мн. съдра̀ни, прил. Скъсан.

съдружа се

съдружѝш се, мин. св. съдружѝх се, мин. прич. съдружѝл се, св. — вж. съдружавам се.

съдружавам се

съдружа̀ваш се, несв. и съдружа̀ се, св; с кого. Правя съдружие.

съдружие

мн. съдру̀жия, ср. Групировка на лица с търговски, индустриални и др. цели.

съдружник

мн. съдру̀жници, м. Участник в сдружение или в съдружие.
прил. съдружнически, съдру̀жническа, съдру̀жническо, мн. съдру̀жнически.

съдружнически

вж. съдружник

съдържам

съдъ̀ржаш, несв. Имам, побирам, включвам в себе си. Лекарството не съдържа спирт.

съдържание

мн. съдържа̀ния, ср.
1. Само ед. Това, което се съдържа в нещо. Изсипа съдържанието на чантата си на леглото.
2. Тема, основна линия на изложение. Книгата е с интересно съдържание.
3. Същност на нещо, смисъл. Форма и съдържание.
4. Списък на съставните части или на поместените творби в книга. Съдържанието е в края на книгата.
5. Количество, вещество, което се намира в нещо. Шипките са с високо съдържание на витамин С.

съдържател

съдържа̀телят, съдържа̀теля, мн. съдържа̀тели, м. Лице, което притежава хотел, ресторант и др.; собственик.

съдържателен

съдържа̀телна, съдържа̀телно, мн. съдържа̀телни, прил. Който има богато съдържание; съществен, смислен. Съдържателен разказ.
нареч. съдържателно.
същ. съдържателност, съдържателността̀, ж.

съдържателка

мн. съдържа̀телки, ж. Жена съдържател.

съдържателно

вж. съдържателен

съдържателност

вж. съдържателен

съдържим

съдържѝма, съдържѝмо, мн. съдържѝми, прил. Който се съдържа в нещо.
същ. съдържимост, съдържимостта̀, ж.

съдържимост

вж. съдържим

съдя

съ̀диш, мин. св. съ̀дих и съдѝх, мин. прич. съ̀дил и съдѝл, несв.
1. Кого. Разглеждам дело според законите. Ще го съдят за изнасилване.
2. Кого. Водя съдебен процес срещу някого. Ще го съдя за обида.
3. За какво/за кого. Създавам си мнение по някакъв въпрос. Съдя за способностите му по това, което видях.
4. Кого, какво. Преценявам, обвинявам. Победителите не ги съдят. Ще ме съдят следващите поколения.
съдя се. — Водя съдебно дело с някого. Ще се съдят за наследството.

съединение

мн. съединѐния, ср.
1. Само ед. Събиране в едно, обединяване. Съединението прави силата.
2. Спец. В химията — вещество, в което са свързани атоми на химически елементи с химически връзки.
3. Спец. Обединение от самостоятелни войскови части.
• Късо съединение. — Спец. Допиране на два електропровода, без да са във верига с електрически уред.

съединител

съединѝтелят, съединѝтеля, мн. съединѝтели, (два) съединѝтеля, м.
1. Спец. Механизъм в автомобил за пускането му в движение, който предава движението от двигателя към ходовата част; амбреаж.
2. Педал в автомобил, с който се задейства този механизъм.

съединителен

съединѝтелна, съединѝтелно, мн. съединѝтелни, прил. Който служи за съединяване, за свързване. Съединителна тъкан.
• Съединителен съюз. — Спец. В граматиката — съюз, който свързва две единици като равноправни.
• Съединителна гласна. — Гласен звук, който свързва двете основи в някои сложни думи. Съединителна гласна в синеок е гласната “е”.

съединя

съединѝш, мин. св. съединѝх, мин. прич. съединѝл, св. — вж. съединявам.

съединявам

съединя̀ваш, несв. и съединя, св.
1. Кого, какво. Съставям от няколко части; обединявам,сливам. Съединяват ни общите интереси.
2. Какво. Свързвам по някакъв начин, установявам връзка. Съединих двата края на проводника. Съединявам две точки.
3. Какво. Служа за връзка между няколко обекта. Мостът съединява двата бряга на реката.
съединявам се/съединя се. — Обединявам се, свързвам се.

съестен

съѐстна, съѐстно, мн. съѐстни, прил.
• Съестни продукти. — Остар. Хранителни продукти.

съеша

съешѝш, мин. св. съешѝх, мин. прич. съешѝл, св. — вж. съешавам.

съешавам

съеша̀ваш, несв. и съеша, св.; Какво. Събирам мъжко и женско животно, за да се оплодят.
съешавам се/съеша се. — За животно — събирам се с животно от другия пол за оплождане.

съжаление

мн. съжалѐния, ср.
1. Чувство на жал, на състрадание към някого. Изпитвам съжаление към него. Видът ѝ будеше съжаление у всички.
2. Чувство на скръб, огорчение, жалост поради някакво събитие. Със съжаление се раздели с чантата, която беше скъп спомен от баща ѝ.
• За съжаление. — За жалост; жалко, че е така. За голямо съжаление той не дойде.

съжалителен

съжалѝтелна, съжалѝтелно, мн. съжалѝтелни, прил. Който изразява съжаление. Съжалителна усмивка.
нареч. съжалително. Погледна съжалително.

съжалително

вж. съжалителен

съжаля

съжалѝш, мин. св. съжалѝх, мин. прич. съжалѝл, св. — вж. съжалявам.

съжалявам

съжаля̀ваш, несв. и съжаля, св.; кого/какво, За какво. Изпитвам съжаление. Съжалявам за пропуснатите възможности.

съждение

мн. съждѐния, ср.
1. Спец. Във философията — мисловен акт, при който се утвърждава нещо, което може да бъде истинно или неистинно.
2. Мисъл, разсъждение.

съживя

съживѝш, мин. св. съживѝх, мин. прич. съживѝл, св. — вж. съживявам.

съживявам

съживя̀ваш, несв. и съживя, св.
1. Кого. Възвръщам към живот; възкресявам. Шаманът с дълги заклинания го съживи.
2. Прен. Какво. Възобновявам, оживявам. През пролетта стопените снегове съживиха растителността.
3. Кого. Ободрявам, освежавам. Разговорът ни я съживи.
съживявам се/съживя се. 1. — Връщам се към живота, възкръсвам. Не вярвах, че това птиче може да се съживи.
2. Ставам по-бодър, оживявам се. След танците се съживих.
3. Ставам по-шумен, изпълвам се с движение. Търговията в района се съживява.

съжител

съжѝтелят, съжѝтеля, мн. съжѝтели, м. Човек, който живее на едно и също място с друг.

съжителка

мн. съжѝтелки, ж. Жена съжител.

съжителствам

съжѝтелстваш, несв.
1. С кого. Живея заедно, на едно място с някого. Съжителствам с едно момче от моя град.
2. Проявявам се, съществувам, намирам се заедно с други.

съжителство

ср., само ед. Съвместно живеене с друг/други. Странно съжителство между куче и котка.

съжителствувам

съжѝтелствуваш, несв. Съжителствам.

съзаклятие

мн. съзакля̀тия, ср. Заговор.

съзаклятник

мн. съзакля̀тници, м. Участник в съзаклятие; заговорник.

съзаклятнича

съзакля̀тничиш, мин. св. съзакля̀тничих, мин. прич. съзакля̀тничил, несв. Правя съзаклятие; заговорнича.

съзвездие

мн. съзвѐздия, ср.
1. Отделна група звезди, които образуват фигура. Зодиакално съзвездие.
2. Прен. Група от видни, знаменити, талантливи хора. Съзвездие от велики имена.

съзвучен

съзву̀чна, съзву̀чно, мн. съзву̀чни, прил. Който образува съзвучие; хармоничен.
нареч. съзвучно.
същ. съзвучност, съзвучността̀, ж.

съзвучие

мн. съзву̀чия, ср.
1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина.
2. Еднакъв край на стихове; рима.
3. Само ед. Хармония, съответствие. Нежната музика беше в съзвучие с чувствата ми.

съзвучно

вж. съзвучен

съзвучност

вж. съзвучен

създавам

създа̀ваш, несв. и създам, св.
1. Кого, какво. Сътворявам, изработвам нещо, което по-рано не е съществувало. Бог създаде жената от реброто на Адам.
2. Какво. Организирам, устройвам, уреждам, основавам. Ентусиасти създадоха първата театрална група.
3. Какво. Произвеждам, правя, изработвам. През краткия си живот създава чудесни картини.
4. Какво. Причинявам, предизвиквам. Създавам излишни затруднения.
• Създадени са един за друг. — Напълно си подхождат като семейна двойка.

създам

създадѐш, мин. св. създа̀дох, мин. прич. създа̀л, св. — вж. създавам.

създание

мн. създа̀ния, ср.
1. Нещо, което е създадено; творение, плод, произведение. Скулпторът се радваше на създанието си.
2. Прен. Човек или природен обект; същество. Сестра му е прелестно създание.

създател

създа̀телят, създа̀теля, мн. създа̀тели, м.
1. Човек, който е създал нещо; творец. Създател на теория.
2. Бог. В песните си славеха своя Създател.

създателка

мн. създа̀телки, ж. Жена създател (в 1 знач.).

съзерцавам

съзерца̀ваш, несв.; Кого, какво. Гледам продължително, замечтано; наблюдавам. Съзерцавам чудесната гледка към морето.

съзерцание

мн. съзерца̀ния, ср. Мечтателно наблюдение, мечтателно състояние.

съзерцателен

съзерца̀телна, съзерца̀телно, мн. съзерца̀телни, прил.
1. Който е склонен към съзерцание. Съзерцателна натура.
2. Който е изпълнен със съзерцание. Съзерцателен поглед.
нареч. съзерцателно.
същ. съзерцателност, съзерцателността̀, ж.

съзерцателно

вж. съзерцателен

съзерцателност

вж. съзерцателен

съзидателен

съзида̀телна, съзида̀телно, мн. съзида̀телни, прил. Който създава нещо; творчески, градивен. Съзидателен труд.
нареч. съзидателно.

съзидателно

вж. съзидателен

съзирам

съзѝраш, несв. и съзра, св.
1. Кого, какво. Виждам, забелязвам, съглеждам. Между хората съзрях сестра си.
2. Какво. Схващам, откривам, разбирам. Той съзря колко самотен беше в празната къща.

съзнавам

съзна̀ваш, несв. и съзная, св.; Какво. Възприемам правилно, разбирам, преценявам, оценявам. Съзнавам недостатъците и грешките си.

съзнание

мн. съзна̀ния, ср.
1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността.
2. Способност на човека да разсъждава; мисъл, чувство. В съзнанието му се мяркаха картини от пътуването.
3. Състояние на човека, при което той е способен да мисли, чувства, усеща. Идвам в съзнание. Губя съзнание.

съзнателен

съзна̀телна, съзна̀телно, мн. съзна̀телни, прил.
1. Който има съзнание; съвестен. Съзнателен работник.
2. Който се върши със съзнание; преднамерен. Съзнателна помощ.
нареч. съзнателно. Съзнателно те попитах за това.
същ. съзнателност, съзнателността̀, ж.

съзнателно

вж. съзнателен

съзнателност

вж. съзнателен

съзная

съзна̀еш, мин. св. съзна̀х, мин. прич. съзна̀л, св. — вж. съзнавам.

съзра

съзрѐш, мин. св. съзря̀х, мин. прич. съзря̀л, св. — вж. съзирам.

съзрея

съзрѐеш, мин. св. съзря̀х, мин. прич. съзря̀л, св. — вж. съзрявам.

съзрявам

съзря̀ваш, несв. и съзрея, св.
1. За плод — почти узрявам.
2. Прен. За мисъл, идея — появявам се, оформям се. Постепенно идеите му за новия строеж съзряха, станаха реални.
3. Прен. За човек — ставам зрял. Децата съзряват по-рано, отколкото очакваме.

съзъбие

мн. съзъ̀бия, ср. Остар. Съвкупността от всички зъби в устната кухина.

съизмерим

съизмерѝма, съизмерѝмо, мн. съизмерѝми, прил. Който може да се измери, да се съпостави с друг. Съизмерими стойности. Съизмерими понятия.

съименник

мн. съѝменници, м. Човек, който има същото име. Той е мой съименник — казва се също Божидар.

съименница

мн. съѝменници, ж. Жена съименник.

сък

съ̀кът, съ̀ка, мн. съ̀кове, (два) съ̀ка, м. Диал. Твърда част от дърво или дървен материал, която е основа на клон; чеп, чвор.

съкварталец

мн. съкварта̀лци, м. Човек, който живее в същия квартал.

съквартирант

мн. съквартира̀нти, м. Човек, който живее в същата квартира. Моят съквартирант е много приятен човек.

съквартирантка

мн. съквартира̀нтки, ж. Жена съквартирант.

съклет

м., само ед. Разг. Мъка, притеснение, досада. Хваща ме съклетът от чакане.

съкратя

съкратѝш, мин. св. съкратѝх, мин. прич. съкратѝл, св. — вж. съкращавам.

съкращавам

съкраща̀ваш, несв. и съкратя, св.
1. Какво. Правя по-кратък, по-къс; скъсявам. Съкращавам времето за подготовка. Съкратих част от речта си.
2. Какво. В математиката — деля числителя и знаменателя с едно и също число.
3. Изписвам думите, без да пиша всичките им букви. Не съкращавай, защото после няма да разбереш какво си писал.
4. Кого. Уволнявам от работа поради намаление на щата.
5. Какво. Намалявам количеството, броя, обема. Трябва да съкратим малко разходите си.

съкращение

мн. съкращѐния, ср.
1. Намаляване на нещо.
2. Изпускане на част от текста на книга, статия и др. Статията препечатваме с незначителни съкращения.
3. По-кратка форма за записване на дума. Лексикални съкращения. Речник на съкращенията в българския език.
4. Уволнение от работа поради намаляване на щата. Ще има големи съкращения в завода.

съкровен

съкровѐна, съкровѐно, мн. съкровѐни, прил. Таен, свято пазен, дълбок, интимен. Съкровена мечта.
нареч. съкровено.

съкровено

вж. съкровен

съкровище

мн. съкро̀вища, ср.
1. Скъпоценна вещ; имане. Земята крие много съкровища.
2. Прен. Нещо много ценно и мило, скъпо. Ти си най-голямото ми съкровище, мила моя.
3. Прен. Ценности на духовната и материалната култура.
прил. съкровищен, съкро̀вищна, съкро̀вищно, мн. съкро̀вищни.

съкровищен

вж. съкровище

съкровищница

мн. съкро̀вищници, ж.
1. Място, където се съхранява съкровище.
2. Прен. Съвкупност от духовни и/или материални ценности.

съкруша

съкрушѝш, мин. св. съкрушѝх, мин. прич. съкрушѝл, св. — вж. съкрушавам.

съкрушавам

съкруша̀ваш, несв. и съкруша, св.; Кого, какво. Унищожавам напълно, разбивам, сломявам. Опитът му за самоубийство я съкруши.

съкрушителен

съкрушѝтелна, съкрушѝтелно, мн. съкрушѝтелни, прил. Който съкрушава; унищожителен. Съкрушителен удар. Съкрушителни доводи.

сълза

мн. съ̀лзи и сълзѝ, ж.
1. Капка прозрачна солена течност, която се отделя от жлезите, разположени в очите. Едра парлива сълза се търкулна по бузата ѝ.
2. Прен. Само мн. Скръб, плач. Говори през сълзи.
• Бърша сълзите (на някого). — Утешавам, успокоявам.
• Крокодилски сълзи. — Лицемерно съчувствие, неискрено съжаление.
• Като сълза. — Много бистър, чист.
прил. сълзен, съ̀лзна, съ̀лзно, мн. съ̀лзни и слъзен, слъ̀зна, слъ̀зно, мн. слъ̀зни (в 1 знач.). Слъзни жлези. Слъзен канал.

сълзен

вж. сълза

сълзлив

сълзлѝва, сълзлѝво, мн. сълзлѝви, прил.
1. Който лесно се разплаква; плачлив. Сълзлива жена.
2. Който изразява плач. Сълзлив глас.
3. Прен. Който предизвиква плач; сантиментален. Сълзлива история. Сълзлив филм.
нареч. сълзливо.
същ. сълзливост, сълзливостта̀, ж.

сълзливо

вж. сълзлив

сълзливост

вж. сълзлив

сълзотворен

сълзотво̀рна, сълзотво̀рно, мн. сълзотво̀рни, прил. Който дразни очите и предизвиква отделяне на сълзи. Сълзотворен газ.

сълзотечение

мед. вж. епифора

сълзя

сълзѝш, мин. св. сълзя̀х, мин. прич. сълзя̀л, несв.
1. За очи — отделям сълзи. Очите му постоянно сълзяха от гъстия дим.
2. За съд, рана и др. — изпускам капки течност. Раната беше забрала и сълзеше. Стомната беше спукана и сълзеше.
3. За течност — изтичам на капки; капя. Водата сълзеше през пукнатините в скалата.

сълудничав

сълу̀дничава, сълу̀дничаво, мн. сълу̀дничави, прил. Който е малко луд; смахнат, налудничав. Сълудничави идеи.

съм

съм, си, е, сме, сте, са, мин. св. и несв. бях, мин. прич. бил, несв.
1. Съществува, има го. Беше лято. В това значение глаголът е безличен.
2. Намирам се, присъствам. Вчера бях на кино.
3. Намирам се в някакво състояние. В опасност съм.
4. Спомагателен глагол за образуване на сложни глаголни форми. До утре ще съм прочела книгата.
5. За свръзка между субекта и негов признак. Тя е добра и нежна майка.
• Беше то/тя. — Свърши и вече няма да се повтори.
• Не съм на себе си.
• В безсъзнание съм.
• Много съм възбуден от някакво изживяване.

съмва

несв. и съмне, св.; безл. Става светло, развиделява. Като съмне, ще търся помощ.
съмва се/съмне се. — Развиделява се, става светло. Съмна се и птиците пак запяха.
• И без петел ще съмне. — Разг. И без нечие участие нещо ще стане.
• Съмва/съмне ми пред очите. — Успокоявам се, изпитвам облекчение.
• И на нашата улица ще съмне. — И за нас ще настъпят щастливи дни.

съмишленик

мн. съмѝшленици, м.
1. Лице, което има същите идеи и убеждения. Политически съмишленици. Търся съмишленици, за да си направим малък празник.
2. Член на същата партия.

съмнало

ср., само ед. Разг. Времето, когато става светло; развиделяване. Тръгнах по съмнало.

съмне

мин. св. съ̀мна, мин. прич. съ̀мнало, св. — вж. съмва.

съмнение

мн. съмнѐния, ср.
1. Неувереност в истинността на нещо. Поставям под съмнение.
2. Предположение за нещо неприятно, лошо; подозрение. Съмнение за тежко заболяване.
3. Мъчителни мисли, терзания на човек, който не е уверен в нещо. Измъчваха я съмнения.
• Без съмнение. — Сигурно, несъмнено.

съмнителен

съмнѝтелна, съмнѝтелно, мн. съмнѝтелни, прил.
1. Който предизвиква съмнение. Съмнителна работа.
2. Който изразява съмнение. Съмнителен поглед. 3. Който търпи съмнение, върху който пада съмнение. Съмнителен човек.
4. Който е свързан с нещо тъмно, неясно, непроверено; непочтен, нечестен. Съмнителен произход.
5. Който не е очевиден и безспорен. Съмнителна чистота.
нареч. съмнително. Изглежда ми съмнително да успее толкова бързо.

съмнително

вж. съмнителен

съмнявам

съмнявам се, съмняваш се, несв. Изпитвам съмнение. Съмнявай се във всичко!

съмнявам се

съмня̀ваш се, несв. Изпитвам съмнение. Съмнявай се във всичко!

сън

съня̀т, съня̀, мн. съ̀нища, (два) съ̀ня, м.
1. Само ед. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действия не се извършват. 2. Образът, който вижда спящият по време на това състояние. Приятни сънища!
3. Отсъствие на движение, на дейност; тишина, спокойствие. Гората е потънала в сън. 4. Прен. Нещо нереално; мечта, блян. Сън за щастие.
• И на сън не съм виждал. 1. — Много красив, прекрасен.
2. Какъвто не съм допускал, че съществува.
• Зимен сън. — Състояние на намалена физиологическа активност при някои животни; летаргия.
• Сън не ме лови/хваща. 1. — Не мога да заспя.
2. Много съм разтревожен, развълнуван.

сънародник

мн. сънаро̀дници, м. Човек, който е от същия народ; жител на същата държава.

сънародница

мн. сънаро̀дници, ж. Жена сънародник.

сънаследник

мн. сънародници, ж. Жена сънародник.

сънен

съ̀нена, съ̀нено, мн. съ̀нени, прил.
1. Който още не се е разбудил след сън. Сънено момиче.
2. Който иска да спи, почти заспал. Сънено дете.
3. Който изразява желание за сън или състояние на сън; присъщ на току-що събудил се от сън. Сънен глас.
нареч. сънено. Сънено ми отговори.

---

съ̀нна, съ̀нно, мн. съ̀нни, прил.
1. Който още не се е разбудил добре; сънлив, сънен 1 . Сънни гори.
2. Който предразполага към сън. Сънна песен.
3. Който се появява по време на сън. Сънно състояние.
• Сънна артерия. — Спец. Главна артерия от двете страни на шията.
• Сънна болест. — Спец. Тежко инфекциозно заболяване, което е съпроводено от сънливост и отпадналост.

сънено

вж. сънен

сънла

мн. съ̀нли, ж. Пренебр. Сънлива жена.

сънлив

сънлѝва, сънлѝво, мн. сънлѝви, прил.
1. Който е склонен да спи много. Сънливо дете.
2. Който иска да спи.
3. Който още не се е събудил добре. Излезе на терасата сънлив.
4. Присъщ на току-що събудил се. Сънлив глас. Сънливо лице.
нареч. сънливо.
същ. сънливост, сънливостта̀, ж.

сънливо

вж. сънлив

сънливост

вж. сънлив

сънльо

мн. съ̀нльовци, м. Пренебр. Сънлив мъж.

съновидение

мн. съновидѐния, ср. Образите, които се появяват по време на сън.

съновник

мн. съно̀вници, (два) съно̀вника, м. Книга с тълкувания на сънищата.

сънотворен

сънотво̀рна, сънотво̀рно, мн. сънотво̀рни, прил. Който предизвиква сън. Сънотворно лекарство.

сънотворно

мн. сънотво̀рни, ср. Сънотворно лекарство; приспивателно.

сънувам

съну̀ваш, несв.
1. Имам съновидения, виждам насън.
2. Кого, какво. Виждам в съня си. Сънувах непознати хора.
3. Прен. Много силно искам, мечтая. Само пътища сънуваш!
4. Прен. Говоря небивалици, бълнувам.

сънчо

ср., само ед. Персонифициран образ на съня в творчеството за деца. Аз съм сънчо, ида от горица.

съображение

мн. съображѐния, ср. Нещо, което се взема под внимание; предварително обмислена идея. До последния момент не се знаеше кога ще тръгнат от съобразения за сигурност.

съобразен

съобра̀зна, съобра̀зно, мн. съобра̀зни, прил. Който е в съответствие с нещо; подходящ. • Съобразно. предлог. Съобразно с; според. Заплащането е съобразно договора.
• Съобразно с. — предлог. В съответствие с, съгласно с; според.

съобразя

съобразѝш, мин. св. съобразѝх, мин. прич. съобразѝл, св. — вж. съобразявам.

съобразявам

съобразя̀ваш, несв. и съобразя, св.
1. Вземам под внимание някакви обстоятелства; пресмятам, преценявам. Веднага съобрази, че ще спечели.
2. Досещам се, разбирам. Изморена съм и трудно съобразявам какво ме питаш.
съобразявам се/съобразя се. — С кого/с какво. Вземам под внимание, съгласувам действията и постъпките си. По време на похода ще се съобразяваме с най-малките участници.

съобщавам

съобща̀ваш, несв. и съобщя, св.; какво, за какво; На кого. Казвам, информирам, давам сведения. Съобщиха ни за закъснението на влака.

съобщение

мн. съобщѐния, ср.
1. Това, което се съобщава; известие. Радиото предаде съобщение за срещата.
2. Обикн. мн. Възможност за общуване, за осъществяване на връзка. Телеграфни съобщения. Средства за съобщения.
• Научно съобщение. — Спец. Научна статия за конкретен проблем, обикн. кратка.

съобщителен

съобщѝтелна, съобщѝтелно, мн. съобщѝтелни, прил. Който служи за съобщение. Съобщителна мрежа.

съобщя

съобщѝш, мин. св. съобщѝх, мин. прич. съобщѝл, св. — вж. съобщавам.

съоръжа

съоръжѝш, мин. св. съоръжѝх, мин. прич. съоръжѝл, св. — вж. съоръжавам.

съоръжавам

съоръжа̀ваш, несв. и съоръжа, св.; какво, с какво. Обзавеждам, снабдявам, оборудвам. Съоръжиха кабинета с модерна техника.

съоръжение

мн. съоръжѐния, ср.
1. Уреди, апарати и др., които се използват в специализирана дейност. Спортни съоръжения.
2. Постройка с определено предназначение. Сложно архитектурно съоръжение.

съотборник

мн. съотбо̀рници, м. Състезател от същия отбор.

съответен

съотвѐтна, съотвѐтно, мн. съотвѐтни, прил.
1. Който е съизмерим с нещо; подходящ. Съответна големина.
2. Който е потребен, нужен в конкретен случай. Престъплението заслужава съответно наказание.
3. Който е определен от ситуацията. Обърнете се към съответната институция.
нареч. съответно. Групата даде представление, а публиката съответно ѝ благодари.

съответно

вж. съответен

съответствам

съотвѐтстваш, несв. В съответствие съм; подхождам, отговарям. На еднаквите цифри в ребуса съответстват еднакви букви.

съответствие

мн. съотвѐтствия, ср. Съотношение на еднаквост, равенство. Трябва да има съответствие между думите и делата.

съответствувам

съотвѐтствуваш, несв. Съответствам.

съотносителен

съотносѝтелна, съотносѝтелно, мн. съотносѝтелни, прил.
1. Който се намира в съотношение с нещо. Съотносителни величини.
2. Който изразява съотношение. Съотносителни съюзи.
същ. съотносителност, съотносителността̀, ж.

съотносителност

вж. съотносителен

съотношение

мн. съотношѐния, ср. Взаимна връзка; пропорционалност. Съотношение на силите. Сиропът се приготвя от захар и вода в съотношение 2:1.

съперник

мн. съпѐрници, м.
1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща.
2. Влюбен в едно лице по отношение на друг влюбен в същото лице. Съперник в любовта.
прил. съпернически, съпѐрническа, съпѐрническо, мн. съпѐрнически.

съперница

мн. съпѐрници, ж. Жена съперник.

съпернича

съпѐрничиш, мин. св. съпѐрничих, мин. прич. съпѐрничил, несв.
1. На кого/с кого. Стремя се към същата цел като друг; домогвам се, състезавам се. Съперничеше на приятелката си по успех.
2. Проявявам еднакви качества. Малко планини съперничат на Пирин по красота.

съпернически

вж. съперник

съпоставка

мн. съпоста̀вки, ж. Сравнение, съпоставяне.

съпоставя

съпоста̀виш, мин. св. съпоста̀вих, мин. прич. съпоста̀вил, св. — вж. съпоставям.

съпоставям

съпоста̀вяш, несв. и съпоставя, св.; Какво. Сравнявам две или повече неща, за да открия прилики и разлики. Съпоставям данните от две анкети.

съприкосновение

мн. съприкосновѐния, ср. Допир, общуване, контакт, досег. Влизам в съприкосновение с известни личности.

съприкосновявам

съприкосновявам се, съприкосновяваш се, несв. ; с какво/с кого. В съприкосновение съм; допирам се, общувам.

съприкосновявам се

съприкосновя̀ваш се, несв.; с какво/с кого. В съприкосновение съм; допирам се, общувам.

съпричастен

съприча̀стна, съприча̀стно, мн. съприча̀стни, прил. Който има непосредствено отношение към нещо или участва в него. Той също е съпричастен в това дело.
нареч. съпричастно.

съпричастно

вж. съпричастен

съпровод

м., само ед.
1. Музикално изпълнение, което съпровожда отделно изпълнение. Песента е изпълнена в съпровод на китара.
2. Група лица, които придружават някого. Военен съпровод.

съпроводя

съпрово̀диш, мин. св. съпрово̀дих, мин. прич. съпрово̀дил, св. — вж. съпровождам.

съпровождам

съпрово̀ждаш, несв. и съпроводя, св.
1. Кого, какво. Вървя заедно, придружавам. Глутница кучета съпровождаше кервана.
2. Прен. Кого/какво. Проявявам се едновременно, успоредно. Смях съпроводи появата му на сцената. Заболяването е съпроводено от силни болки в коремната област.
3. Придружавам с музикално изпълнение, акомпанирам.

съпротива

ж., само ед.
1. Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор. Всяка съпротива беше безсмислена.
2. Организирано движение срещу окупатор. Френската съпротива.

съпротивление

мн. съпротивлѐния, ср.
1. Съпротива, противопоставяне.
2. Спец. Във физиката — сила, която намалява големината на електрическия ток в зависимост от големината и материала на проводника.
3. Спец. Във физиката — сила, която намалява движението на едно тяло или го спира.
• Вървя по линията на най-малкото съпротивление. — Постъпвам така, че да постигна нещо с възможно най-малко усилие.

съпротивлявам

се, съпротивля̀ваш се, несв. и съпротивя̀ се, св. Оказвам съпротива. Детето се съпротивляваше и не искаше да влезе в зъболекарския кабинет.

съпротивя се

съпротивѝш се, мин. св. съпротивѝх се, мин. прич. съпротивѝл се, св. — вж. съпротивлявам се.

съпруг

мн. съпру̀зи, м.
1. Мъж по отношение на жената, с която е в брак. Моят съпруг е лекар.
2. Само мн. Семейна двойка, мъж и жена.
прил. съпружески, съпру̀жеска, съпру̀жеско, мн. съпру̀жески. Съпружески живот.

съпруга

мн. съпру̀ги, ж. Жена по отношение на мъжа, с когото е в брак.

съпружески

вж. съпруг

съпътствам

съпъ̀тстваш, несв.
1. Кого. Вървя заедно, придружавам.
2. Какво. Проявявам се заедно с нещо, едновременно с нещо. Болести и глад съпътстваха войната.

съпътствувам

съпъ̀тствуваш, несв. Съпътствам.

сър

неизм. 1. Почтително обръщение към мъж в някои англоезични страни.
2. Титла на човек от висшето общество в Англия.

съразмерен

съразмѐрна, съразмѐрно, мн. съразмѐрни, прил. Който има хармонични една на друга свои части или съответстващи на нещо размери; хармоничен. Съразмерно тяло. Заплащането е съразмерно с положения труд.
нареч. съразмерно.
същ. съразмерност, съразмерността̀, ж.

съразмерно

вж. съразмерен

съразмерност

вж. съразмерен

съратник

мн. съра̀тници, м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата.

съратничка

мн. съра̀тнички, ж. Жена съратник.

сърбам

съ̀рбаш, несв.; Какво.
1. Пия шумно течност. Сърбам кафе.
2. Ям шумно течност с лъжица. Сърбам гореща супа.
• Каквото надробя, това ще сърбам. — Понасям последствията от нещо, което сам съм причинил.

сърбеж

мн. сърбѐжи, (два) сърбѐжа, м. Кожно раздразнение, което предизвиква чесане.

сърби ме

(те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. сърбя̀ ме, мин. прич. сърбя̀л ме, несв. Само в трето лице.
1. Изпитвам сърбеж. Сърби ме ръката.
2. Прен. Разг. Имам голямо желание за нещо, не мога да се сдържам. Сърби ме да му кажа истината.
• Хем сърби, хем боли. — Разг. Не съм сигурен в развитието на нещо и затова съм раздвоен между желанието то да се случи и да не се случи.
• Сърби ме езикът. — Разг. Много ми се иска да кажа нещо.
• Сърби ме ръката. — Ще получавам или ще давам пари.
• Чеша се там, дето не ме сърби. — Разг. Притеснен съм и постъпвам необмислено.

сърдечен

сърдѐчна, сърдѐчно, мн. сърдѐчни, прил.
1. Който се отнася до сърце (в 1 знач.). Сърдечен порок. Сърдечна клапа.
2. Който е свързан с чувствата и преживяванията; интимен. Сърдечни тайни.
3. Искрен, задушевен, откровен. Сърдечно посещение. Сърдечен прием.
4. За човек — мил, искрен, откровен, добър. Сърдечна жена.
нареч. сърдечно. Посрещнаха ни сърдечно. Сърдечно болен.
същ. сърдечност, сърдечността̀, ж.

сърдечно

вж. сърдечен

сърдечност

вж. сърдечен

сърдечносъдов

сърдѐчносъдова, сърдѐчносъдово, мн. сърдѐчносъдови, прил. Който се отнася до сърцето и кръвоносните съдове. Сърдечносъдови заболявания.

сърдит

сърдѝта, сърдѝто, мн. сърдѝти, прил.
1. Който е обхванат от недоволство, яд, раздразнение, обида. Тя ми е сърдита, защото не я чаках вчера.
2. Който изразява недоволство. Сърдит поглед.
нареч. сърдито. Погледна го сърдито.

сърдитко

мн. сърдѝтковци, ср. Човек (обикн. дете), който често се сърди.

сърдито

вж. сърдит

сърдя

съ̀рдиш, мин. св. съ̀рдих и сърдѝх, мин. прич. съ̀рдил и сърдѝл, несв.; Кого. Предизвиквам раздразнение, гняв, недоволство, злоба. Не сърди началника си.

сърдя се.
1. Изпитвам раздразнение, недоволство, злоба, гняв.
2. На кого, за какво. Избягвам да общувам с някого. За какво ми се сърдиш?

съребрен

сърѐбрена, сърѐбрено, мн. сърѐбрени, прил.
• Роднини по съребрена линия. — Лица, които имат общ родоначалник, но не произхождат едно от друго (не са родители, деца, внуци един спрямо друг).

съревновавам се

съревнова̀ваш се, несв. Участвам в съревнование.

съревнование

мн. съревнова̀ния, ср. Дейност, при която всеки участник се стреми да покаже по-добри резултати; надпревара, състезание. Спортно съревнование.

сърма

ж., само ед.
1. Посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане. Извеза блузата със сърма.
2. Материя, в която са втъкани такива нишки. Облечен в сърма и коприна.
прил. сърмен, съ̀рмена, съ̀рмено, мн. съ̀рмени. Сърмено коланче.

---

мн. сърмѝ, ж. Сарма.

сърмен

вж. сърма

сърна

мн. сърнѝ, ж. Преживно двукопитно горско животно от семейството на елените, но без рога, което се отличава с грациозност и нежност.
същ. умал. сърничка, мн. сърнѝчки, ж.

сърне

мн. сърнѐта, ср. Малкото на сърната.
същ. умал. сърненце, мн. сърнѐнца, ср.

сърнела

мн. сърнѐли, ж. Вид ядивна гъба с мъхната сива шапка, обикн. със светли петна.

сърненце

вж. сърне

сърничка

вж. сърна

сърп

съ̀рпът, съ̀рпа, мн. съ̀рпове, (два) съ̀рпа, м.
1. Ръчно земеделско сечиво — назъбен нож с формата на дъга за рязане на зърнени растения. Ожъна със сърпа цялата нива.
2. Прен. Непълна луна. Около златния лунен сърп блестяха звезди.

сърф

съ̀рфът, съ̀рфа, мн. съ̀рфове, (два) съ̀рфа, м. Подобно на дъска леко заоблено приспособление за плуване, върху което се закрепва платно.

сърцат

сърца̀та, сърца̀то, мн. сърца̀ти, прил. Който има смело сърце; смел, храбър. Сърцато момче.
нареч. сърцато.

сърцато

вж. сърцат

сърце

мн. сърца̀, ср.
1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните. Сърцето му биеше едва доловимо. Изкуствено сърце.
2. Прен. Този орган като символ на преживяванията, чувствата, настроенията, възприятията у човека. Сърцето ми се сви от страх.
3. Прен. Център, среда, най-важно място. В сърцето на Европа.
същ. умал. сърчице, мн. съ̀рчица, ср.
• Без сърце. — Без желание.
• Давам/дам сърцето си (на някого). — Обиквам силно, влюбвам се.
• Дама на сърцето. — Любима, обичана жена.
• Златно сърце (имам). — Много съм добър.
• Имам заешко сърце. — Много съм страхлив.
• Ляга/легне ми на сърцето. 1. — Влюбвам се в някого.
2. Много ми харесва (нещо или някой).
• На гладно сърце. — Когато съм гладен, преди ядене.
• Нямам сърце. — Зъл, безчувствен, безсърдечен съм.
• От сърце. 1. — Искрено, сърдечно. От сърце ти благодаря.
2. С желание, доброволно. Давам ти го от сърце.
• Свива ми се сърцето. — Притеснявам се, вълнувам се силно.
• Слушам сърцето си. — Постъпвам според чувствата си. Не слушай сърцето, а ума.
• С ръка на сърце. — Откровено, честно, искрено.
• Разбивам/разбия сърцето (на някого). — Правя нещастен.

сърцебиене

ср., само ед. Ускорено биене на сърцето, предизвикано от силно чувство или поради заболяване. Имам висока температура, световъртеж и сърцебиене.

сърцевед

мн. сърцевѐди, м. Човек, който познава добре човешките чувства и преживявания. Писател сърцевед.

сърцеведец

мн. сърцевѐдци, м. Сърцевед.

сърцевина

мн. сърцевинѝ, ж.
1. Средната вътрешна по-мека част на стъблото. Сърцевината на дървото беше изгнила.
2. Вътрешна месеста част на плод.
3. Прен. Център, средище.

сърцераздирателен

сърцераздира̀телна, сърцераздира̀телно, мн. сърцераздира̀телни, прил. Който много силно вълнува или трогва; покъртителен. Сърцераздирателен плач.
нареч. сърцераздирателно.

сърцераздирателно

вж. сърцераздирателен

сърчице

вж. сърце

със

предлог — вж. с.

съсед

мн. съсѐди, м.
1. Човек, който живее в близост с други лица. Не избирай само жилище, а и съседи.
2. Човек, който се намира в непосредствена близост до друго лице. По време на представлението попита съседа си отляво колко е часът.

съседен

съсѐдна, съсѐдно, мн. съсѐдни, прил. Който е в непосредствена близост; разположен наблизо. Магазинът е на съседната улица.

съседка

мн. съсѐдки, ж. Жена съсед.

съседски

съсѐдска, съсѐдско, мн. съсѐдски, прил. Който принадлежи на съседите или се отнася до тях. Съседско дете. Съседски отношения.

съседствам

съсѐдстваш, несв. Намирам се в съседство.

съседство

ср., само ед. Непосредствена близост по местоположение или по местоживеене. Двете къщи са в съседство.

съседствувам

съсѐдствуваш, несв. Съседствам.

съсека

съсечѐш, мин. св. съся̀кох, мин. прич. съся̀къл, св. — вж. съсичам.

съсел

мн. съ̀сели, (два) съ̀села, м. Сив горски гризач, подобен на плъх, с рунтава опашка.

съсипвам

съсѝпваш, несв. и съсипя, св.
1. Какво. Не използвам напълно, унищожавам, разсипвам. Съсипаха къщата.
2. Кого. Нанасям голяма вреда; опропаставям, унищожавам. Болестта я съсипа.
съсипвам се/съсипя се. — Изразходвам всичките си морални и физически сили. Съсипа се от мъка и плач.

съсипя

съсѝпеш, мин. св. съсѝпах, мин. прич. съсѝпал, св. — вж. съсипвам.

съсирвам

съсѝрваш, несв. и съсиря, св.; Какво. Правя да се пресече, да стане на пихтия, да се сгъсти.
съсирвам се/съсиря се. — Ставам на пихтия, сгъстявам се, пресичам се. Кръвта се съсири и засъхна.

съсирек

мн. съсѝреци, (два) съсѝрека, м. Парче съсирена кръв. Гърдите го боляха и често плюеше съсиреци.

съсиря

съсѝриш, мин. св. съсѝрих, мин. прич. съсѝрил, св. — вж. съсирвам.

съсичам

съсѝчаш, несв. и съсека, св.; Кого. Със сечене убивам или разполовявам. Замахна със сабята си и съсече неприятеля от рамото до кръста.

съскав

съ̀скава, съ̀скаво, мн. съ̀скави, прил. Който съдържа в себе си изговор на звука с. Съскави съгласни.
същ. съ̀скавост, съскавостта̀, ж.

съскам

съ̀скаш, несв.
1. Издавам звук, наподобяващ продължително с. В храстите съскаше змия.
2. Прен. Говоря със злоба, през зъби.

съсловен

вж. съсловие

съсловие

мн. съсло̀вия, ср.
1. Исторически образувала се обществена група с определени права и задължения. Привилегировани съсловия. В съсловието на духовенството.
2. Група хора, обединени по общ признак (обикн. по професия). Учителско съсловие. Женско съсловие.
прил. съсловен, съсло̀вна, съсло̀вно, мн. съсло̀вни.

съсредоточа

съсредоточѝш, мин. св. съсредоточѝх, мин. прич. съсредоточѝл, св. — вж. съсредоточавам.

съсредоточавам

съсредоточа̀ваш, несв. и съсредоточа, св.
1. Кого, какво. Събирам на едно място. Врагът съсредоточаваше силите си около града.
2. Прен. Какво. Напрягам, отправям. Трябва да съсредоточа мислите си.
съсредоточавам се/съсредоточа се. — Напрягам се, насочвам се, устремявам се; вглъбявам се в себе си, замислям се. Той се съсредоточи над книгата.

съсредоточен

съсредоточѐна, съсредоточѐно, мн. съсредоточѐни, прил.
1. Който е насочен към определено място. Съсредоточена стрелба.
2. Който е вглъбен, замислен, сериозен. Съсредоточен поглед.
нареч. съсредоточено.
същ. съсредоточеност, съсредоточеността̀, ж.

съсредоточено

вж. съсредоточен

съсредоточеност

вж. съсредоточен

състав

мн. съста̀ви, (два) съста̀ва, м.
1. Съвкупност от хора, предмети, които изграждат, образуват нещо цяло. Офицерски състав на армията. Концерт изнесоха няколко състава от страната.
2. Само ед. Вещества, които участват в смес или съединение. Химически състав.
3. Само ед. Съдържание, строеж и съотношение на частите на една съвкупност.

съставен

съста̀вна, съста̀вно, мн. съста̀вни, прил. Който участва в състава на нещо. Съставна част на смес.
• Сложно съставно изречение. — Спец. В граматиката — сложно изречение, в което има едно главно и едно или няколко подчинени на него прости изречения.

съставител

и съставител, съста̀вителят и съставѝтелят, съста̀вителя и съставѝтеля, мн. съста̀вители и съставѝтели, м. Автор, който съставя нещо, като подбира. Съставител на христоматия.

съставка

мн. съста̀вки, ж. Това, което участва в състава на нещо; съставна част. Парфюмът има ароматни съставки.

съставлявам

съставля̀ваш, несв. Съставям.

съставя

съста̀виш, мин. св. съста̀вих, мин. прич. съста̀вил, св. — вж. съставям.

съставям

съста̀вяш, несв. и съставя, св.
1. Какво. Образувам някаква цялост; сформирам, съединявам. Съставям изречение. Съставям сборник.
2. Образувам, представлявам. Тази сума съставя половината от доходите ми.

състаря

състарѝш, мин. св. състарѝх, мин. прич. състарѝл, св. — вж. състарявам.

състарявам

състаря̀ваш, несв. и състаря, св.; Кого, какво. Правя да изглежда по-стар или да остарее преждевременно. Неумелият грим я състаряваше.
състарявам се/състаря се. — Ставам/изглеждам преждевременно стар. След боледуването той изведнъж се състари.

състезавам се

състеза̀ваш се, несв.; С кого, с какво. Участвам в състезание.

състезание

мн. състеза̀ния, ср.
1. Спортна надпревара, съревнование. Лекоатлетически състезания.
2. Надпревара в някаква област; конкурс.

състезател

състеза̀телят, състеза̀теля, мн. състеза̀тели, м. Участник в състезание. Състезателите заеха местата си на пистата.

състезателен

състеза̀телна, състеза̀телно, мн. състеза̀телни, прил. Който се отнася до състезание или е предназначен за състезание. Състезателен номер. Състезателна писта. Състезателен изпит.

състезателка

мн. състеза̀телки, ж. Жена състезател.

състоя се

състоѝш се, мин. св. състоя̀х се, мин. прич. състоя̀л се, несв. Само в трето лице.
1. Съставен съм, съдържам, имам в състава си. Групата се състои от осем човека.
2. Осъществявам се, ставам, извършвам се. Срещата не се състоя.

състояние

мн. състоя̀ния, ср.
1. Положение, в което се намира някой или нещо. Състояние на водата. Продавам автомобил в добро състояние.
2. Физическо разположение, самочувствие, настроение. В нетрезво състояние.
3. Ценно имущество, богатство. Наследявам състояние. Тази гривна струва цяло състояние.
• Агрегатни състояния. — Четирите основни физически състояния, в които се намират веществата (течно, твърдо, газообразно, плазмено).

състоятелен

състоя̀телна, състоя̀телно, мн. състоя̀телни, прил.
1. Който има богатство; заможен, богат. Състоятелен господин.
2. Доказан, обоснован. Състоятелни обвинения.
същ. състоятелност, състоятелността̀, ж.

състоятелност

вж. състоятелен

състрадавам

състрада̀ваш, несв.; На кого. Изпитвам състрадание.

състрадание

ср., само ед. Съчувствие, жалост, скръб, предизвикани от чуждо нещастие или скръб. Видът му будеше състрадание.

състрадателен

състрада̀телна, състрада̀телно, мн. състрада̀телни, прил. Който е склонен да състрадава; жалостив, милостив.
нареч. състрадателно.
същ. състрадателност, състрадателността̀, ж.

състрадателно

вж. състрадателен

състрадателност

вж. състрадателен

съсухрен

съсу̀хрена, съсу̀хрено, мн. съсу̀хрени, прил.
1. Който е много слаб, изпит, мършав. Съсухрена ръка.
2. Който е започнал да изсъхва. Съсухрен плод.
същ. съсу̀хреност, съсухреността̀, ж.

съсухря се

съсу̀хриш се, мин. св. съсу̀хрих се, мин. прич. съсу̀хрил се, св. — вж. съсухрям се.

съсухрям се

съсу̀хряш се, несв. и съсу̀хря се, св. Ставам съсухрен; измършавявам, изсъхвам.

съсъд

мн. съсъ̀ди, (два) съсъ̀да, м. Остар. Съд за течности.

съсънка

мн. съ̀сънки, ж. Пролетно горско цвете с бели цветове.

сътворение

мн. сътворѐния, ср. Създаване. Сътворението на света.

сътворя

сътворѝш, мин. св. сътворѝх, мин. прич. сътворѝл, св. — вж. сътворявам.

сътворявам

сътворя̀ваш, несв. и сътворя, св.; Какво. Създавам, изобретявам нещо ново. В тяхна чест сътворил чудесна песен.

сътрапезник

мн. сътрапѐзници, м. Човек, който седи на една трапеза с други лица.

сътресение

мн. сътресѐния, ср.
1. Разтърсване, разклащане, раздрусване. При най-малкото сътресение кулата щеше да падне.
2. Прен. Силно раздвижване или разстройство в психиката или в обществото. Душевно сътресение.
• Мозъчно сътресение. — Заболяване на главния мозък след травми по главата.

сътрудник

мн. сътру̀дници, м.
1. Човек, който помага при извършването на някаква дейност; помощник.
2. Човек, който участва в издаването на вестник или списание. Технически сътрудник.
прил. сътруднически, сътру̀дническа, сътру̀дническо, мн. сътру̀днически.
• Научен сътрудник. — Учен, който работи в научноизследователски институт.

сътруднича

сътру̀дничиш, мин. св. сътру̀дничих, мин. прич. сътру̀дничил, несв.
1. Работя заедно с някого, помагам. Можем да си сътрудничим.
2. Работя като сътрудник (във 2 знач.). Сътруднича на няколко научни издания.

сътруднически

вж. сътрудник

сътрудничество

ср., само ед.
1. Съвместна работа. Ползотворно сътрудничество между две фирми. Културно сътрудничество.
2. Сътрудническа дейност в списание или вестник.

съумея

съумѐеш, мин. св. съумя̀х, мин. прич. съумя̀л, св. — вж. съумявам.

съумявам

съумя̀ваш, несв. и съумея, св. Успявам правилно или своевременно да свърша нещо; смогвам. Не съумя да го убеди.

съучаствам

съуча̀стваш, несв. Участвам в нещо заедно с друго лице.

съучаствувам

съуча̀ствуваш, несв. Съучаствам.

съучастник

мн. съуча̀стници, м. Човек, който участва заедно с друг в извършването на нещо (обикн. престъпление или друга негативна постъпка). Съучастниците му получиха по-леки наказания.
прил. съучастнически, съуча̀стническа, съуча̀стническо, мн. съуча̀стнически. Съучастнически поглед.

съучастнически

вж. съучастник

съхна

съ̀хнеш, мин. св. съ̀хнах и съхна̀х, мин. прич. съ̀хнал и съхна̀л, несв.
1. Ставам сух, като губя влагата се. През лятото изпраните дрехи съхнат бързо.
2. За растения — преставам да се развивам, вехна, линея. Старият орех започна да съхне.
3. Прен. Губя жизнените си сили; вехна, чезна, линея. Тя вехнеше и съхнеше от любов по него.

съхранение

вж. съхранявам

съхраня

съхранѝш, мин. св. съхранѝх, мин. прич. съхранѝл, св. — вж. съхранявам.

съхранявам

съхраня̀ваш, несв.; Какво.
1. Пазя нещо така, че да не се повреди или развали. Картофите се съхраняват в сухи тъмни помещения.
2. Оставям, запазвам нещо да не се променя, да не изчезне. В селото са съхранили повечето народни обичаи от миналото.
същ. съхранение, ср. Предавам за съхранение.

съцветие

мн. съцвѐтия, ср. Съвкупност от цветове, струпани върху едно стъбло.

съчетавам

съчета̀ваш, несв. и съчетая, св.; какво, с Какво. Правя да съществуват заедно; комбинирам, съединявам. Съчетавам разходката с пазаруването. Съчетавам цветове. Съчетавам пола с различни блузи.

съчетание

мн. съчета̀ния, ср.
1. Съединение, цялост от няколко елемента. Красиво съчетание на тоновете.
2. В спорта — поредица от движения, изпълнени от един или повече състезатели съобразно с изискванията. Волно съчетание. Ансамблово съчетание. Съчетание с топка.

съчетая

съчета̀еш, мин. св. съчета̀х, мин. прич. съчета̀л, св. — вж. съчетавам.

съчинение

мн. съчинѐния, ср.
1. Литературно, научно или друго произведение. Оригинално музикално съчинение. Събрани съчинения.
2. Вид писмена работа в училище. Съчинение по картина.
3. Прен. Разг. Измислица, неистина. Не искам да слушам съчинения.

съчинителствам

съчинѝтелстваш, несв. Създавам бездарни творби.

съчинителствувам

съчинѝтелствуваш, несв. Съчинителствам.

съчиня

съчинѝш, мин. св. съчинѝх, мин. прич. съчинѝл, св. — вж. съчинявам.

съчинявам

съчиня̀ваш, несв. и съчиня, св.; Какво.
1. Пиша съчинение. Съчиних весела песничка. Съчиних кратък разказ.
2. Съставям текст. Докато пътувах, съчиних писмото, което трябваше да напиша.
3. Прен. Разг. Измислям, лъжа, преувеличавам. Съчинявам оправдание. Съчинявам някаква история.

съчица

вж. съчка

съчка

мн. съ̀чки, ж. Малко отчупено клонче (обикн. сухо). Събирам съчки за огъня. Изпука съчка — някой идваше.
същ. умал. съчица, мн. съ̀чици, ж.

съчма

мн. съчмѝ, ж. Сачма.

съчувствам

съчу̀встваш, несв.; на Кого. Изпитвам съчувствие.

съчувстване

вж. съчувствие.

съчувствен

съчу̀вствена, съчу̀вствено, мн. съчу̀вствени, прил. Който изразява съчувствие. Съчувствена усмивка.
нареч. съчувствено.

съчувствено

вж. съчувствен

съчувствие

мн. съчу̀вствия, ср.
1. Отзивчиво отношение към чувствата, скръбта, нещастието на някого. Търся съчувствие.
2. Остар. Благожелателно, одобрително отношение; благоразположение. Идеята бе посрещната със съчувствие от всички.

съчувствувам

съчу̀вствуваш, несв. Съчувствам.

съшивам

съшѝваш, несв. и съшия, св.; Какво. Съединявам с шиене; зашивам. Съших покривката от няколко цветни парчета.
• Съшит с бели конци. 1. — Неумело прикрит, в който лесно се открива измамата.
2. Неподходящ, неуместно прибавен.

съшия

съшѝеш, мин. св. съшѝх, мин. прич. съшѝл, св. — вж. съшивам.

същ и същи

съ̀ща, съ̀що, мн. съ̀щи, прил.
1. Който е известен, познат, именно този. Видях същата кола преди два дни. Това е същата книга.
2. Еднакъв или подобен на друг. По същия начин се решава и следващата задача.
3. Непроменен, неизменен. Тя не е вече същото весело момиче, а строга млада жена.
• Един и същ. — Постоянно еднакъв.

същевременен

същеврѐменна, същеврѐменно, мн. същеврѐменни, прил. Който се извършва по същото време.
нареч. същевременно. Той пишеше и същевременно разговаряше с някакъв посетител.

същевременно

вж. същевременен

съществен

същѐствена, същѐствено, мн. същѐствени, прил. Който представя същността на нещо; важен, значим, основен. Съществен въпрос. Съществен пропуск.
нареч. съществено.

съществено

вж. съществен

съществителен

съществѝтелна, съществѝтелно, мн. съществѝтелни, прил.
• Съществително име. — Съществително.

съществително

мн. съществѝтелни, ср. В граматиката — част на речта, която обозначава предмети. Конкретни и абстрактни съществителни. Род на съществителното.

същество

мн. същества̀, ср. Нещо живо, нещо, което съществува; създание, твар. Прелестно същество. Извънземни същества.
• Цялото ми същество. — Вътрешният ми мир, съзнанието ми. Цялото ми същество се бунтуваше срещу тази несправедливост.
• По същество. — Не формално, а в своята същност, по съдържание. Говореше по същество.

съществувам

съществу̀ваш, несв.
1. Налице съм, в наличност съм, има ме. Съществува поверие, че тук са живели самодиви. Градът вече не съществува.
2. Поддържам живота си, живея. С тези средства едва съществувам.

същина

мн. същинѝ, ж. Най-важното, най-значимото в съдържанието на нещо; същност. Той осъзна същината на проблема. Същина на литературна творба.

същински

същѝнска, същѝнско, мн. същѝнски, прил.
1. Който е почти еднакъв или същият; цял, истински. Станал е същински мъж.
2. Действителен, същ, истински. Същинският проблем са дългите пътувания.

същност

същността̀, само ед., ж. Вътрешна основа, съдържание, най-важна част, най-главното в нещо. Човешка същност.

същностен

съ̀щностна, съ̀щностно, мн. съ̀щностни, прил. Който се отнася до същността, до съдържанието.

също

нареч. По същия начин; както друг. Аз също ще пътувам. Тя е висока също като майка си.

съюз

мн. съю̀зи, (два) съю̀за, м.
1. Тясно единство, обединение на отделни лица или групи. Съюз на демократическите сили.
2. Обединение, съглашение, споразумение за постигане на общи цели. Военен съюз. Сключвам съюз.
3. Обществена организация. Съюз на българските художници. Съюз на учените. Творчески съюзи.
4. Спец. В граматиката — част на речта, която съединява простите изречения или техни части.
прил. съюзен, съю̀зна, съю̀зно, мн. съю̀зни. Съюзен договор. Съюзна връзка.

съюзен

вж. съюз

съюзник

мн. съю̀зници, (два) съю̀зника, м. Този, който се намира в съюз (в 1 и 2 знач.) с някого и действа в съгласие с него. Търсеше съюзници в борбата срещу нашествениците. Верен съюзник.

съюзя

съюзѝш, мин. св. съюзѝх, мин. прич. съюзѝл, св. — вж. съюзявам.

съюзявам

съюзя̀ваш, несв. и съюзя, св.; Кого. Свързвам в съюз.
съюзявам се/съюзя се. — С кого. Сключвам съюз.

сьомга

мн. сьо̀мги, ж. Вид ценна риба, обитаваща северните морета, която има месо с розов цвят и се лови заради хайвера.

сюжет

мн. сюжѐти, (два) сюжѐта, м. Спец. Съвкупност от действия и събития, които изграждат основата на литературна творба. Интересен и увлекателен сюжет.
прил. сюжетен, сюжѐтна, сюжѐтно, мн. сюжѐтни. Сюжетни линии в творба.

сюжетен

вж. сюжет

сюзерен

мн. сюзерѐни, м.
1. ист. През феодализма в Западна Европа — едър земевладелец, който господства над зависими от него васали.
2. Спец. Държава, която държи във васално подчинение друга държава или част от територията ѝ.
прил. сюзеренен, сюзерѐнна, сюзерѐнно, мн. сюзерѐнни.

сюзеренен

вж. сюзерен

сюита

мн. сюѝти, ж. Циклично музикално произведение, което се състои от няколко различни по съдържание и форма части с общ замисъл. Старинната сюита се състои от четири части. Танцова сюита.

сюнгер

мн. сю̀нгери, (два) сю̀нгера, м.
1. Низше многоклетъчно животно със скелет от рогово вещество.
2. Гъба за бърсане, направена от скелета на това животно.

сюрия

мн. сюрѝи, ж. Разг.
1. Стадо. Сюрия овце.
2. Множество, голяма група. Цяла сюрия деца тичаше след автомобила.

сюрприз

мн. сюрпрѝзи, (два) сюрпрѝза, м. Изненада, нещо неочаквано. Поднасям сюрприз.

сюрпризирам

сюрпризѝраш, несв. и св.; кого, с какво. Изненадвам с нещо неочаквано. Сюрпризира ме с чудесния си подарък.

сюрреализъм

м., само ед. Спец. Формалистично течение в литературата и изкуството, при което авторът изобразява предимно възникналите у него образи — съновидения, халюцинации и др.

сюрреалист

мн. сюрреалѝсти, м. Последовател на сюрреализма.

сюртук

мн. сюрту̀ци, (два) сюрту̀ка, м. Остар. Дълга до коленете мъжка дреха с двуредно закопчаване.

сядам

ся̀даш, несв. и седна, св.
1. Полагам задните си части на твърда повърхност. Сядам на дивана. Седнах в автомобила.
2. Прен. Преставам да работя; спирам, отпочивам. Докато не свърши цялата работа, не седна.
3. Прен. Разг. Започвам да върша нещо. Сядам да пиша. Сядам да уча. Вместо да помага, седнал да говори глупости.
• Сядам/седна на престола. — За монарх — поемам държавната власт.
• Сядам/седна на мястото/стола (на някого). — Измествам някого от работното му място, отнемам службата.
• Сядам/седна си на задника/дирника. — Грубо.
1. Заемам се усърдно с някаква работа.
2. Примирявам се с нещо, отстъпвам.

сякаш

нареч.
1. Изразява предположение; струва ми се, като че ли. Навън сякаш вали.
2. Изразява сравнение; като че ли, също като. А тя, сякаш винаги го е правила, смело превърза раната.

сянка

мн. сѐнки, ж.
1. Пространство, което не е осветено пряко от слънчева или друга светлина. Беше горещо и всички търсеха сянка.
2. Очертание на предмет върху повърхност, образувано при осветяването му. Театър на сенките. Сянката му ставаше все по-дълга при залеза на слънцето.
3. Неясно очертание; силует. Покрай прозореца се плъзна сянка.
4. Обикн. мн. Тъмни петна под очите на човек поради умора, недоспиване или заболяване.
5. Прен. Леко отражение на чувство върху лицето на човек. Сянка на недоволство се плъзна по лицето му и изчезна.
6. Едва забележим признак, следа. Няма и сянка от съмнение.
7. В козметиката — вещество, което се поставя около очите за коригиране на някои особености или за красота. Перлени сенки. Сенките се нанасят внимателно с малка четка.
• Боя се и от сянката си. — Много съм страхлив.
• Дебела сянка. — Място, където може да се седи без работа.
• Оставам/остана в сянка. — Недооценяван съм.
• Стоя в сянка. — Не се издавам, че съм извършил нещо.

сяра

ж., само ед. Спец. Химически елемент — твърдо тяло с жълто-зелен цвят, което гори със син пламък и се използва в химията, медицината и др.

т

= тик ѝкът, тѝка, мн. тѝкове, (два) тѝка, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове.

та

съюз.
1. Диал. За свързване на еднородни части в простото изречение и на прости изречения в сложно; и.
2. Разг. За противопоставяне. Аз не успях, та той ли?
3. За следствие; затова, поради което. Купих още една, та станаха общо пет.
4. За присъединяване; и. Изключиха го и не можа да завърши. Та така, скита се сега насам-натам.

---

част.
1. Разг. За подчертаване; че. Като каза колело та колело — извади ми душата.
2. Диал. За подсилване на въпросителни частици и думи или като въпросителна частица. Успях да говоря с него. — Е, та?

табак

мн. таба̀ци, (два) таба̀ка, м. Остар. Голям лист плътна, дебела хартия.

---

мн. таба̀ци, м. Остар. Кожар.
прил. табашки, таба̀шка, таба̀шко, мн. таба̀шки.

табакера

мн. табакѐри, ж. Плоска кутийка, най-често метална, за съхраняване на цигари. Сребърна табакера.

табакоза

мед. Пневмокониоза, причинена от продължително вдишване на тютюнев прах.

табан

мн. таба̀ни, (два) таба̀на, м.
1. Остар. Долната част на ходило на крак, която се допира до земята при ходене.
2. Разг. Подметка.

табашки

вж. табак

табела

мн. табѐли, ж. Указателна дървена или метална плочка с надпис, знак и др.

табиет

мн. табиѐти, (два) табиѐта, м. Разг. Характер, своеобразност, привичка. Неговите табиети всеки ги знае.

табла

мн. та̀бли, ж.
1. Плосък и широк съд с малък перваз за носене на кафе, сладкиши, храна и др.; поднос. Таблите се оставят на мястото им.
2. Диал. Тава.
3. Странична плоска част на легло или плоскост на врата.

---

мн. та̀бли, ж.
1. Дървена или метална кутия с нарисувани островърхи фигури по нея, съдържаща пулове и зарчета за игра. Вземам таблата от масата.
2. Само ед. Забавна игра с такава кутия. Игра на табла.

табланет

м., само ед. Вид игра на карти.

таблен

та̀блена, та̀блено, мн. та̀блени, прил. Който има табли 1 (в 3 знач.). Таблено легло.

таблетен

вж. таблетка

таблетка

мн. таблѐтки, ж. Доза лекарство, приготвена в малка кръгла и плоска форма; хапче. Таблетките по-трудно се приемат от организма.
прил. таблетен, таблѐтна, таблѐтно, мн. таблѐтни.

таблица

мн. та̀блици, ж. Списък от цифрови или други данни, които са разположени по колонки или в графи. Таблица за умножение.

табло

мн. табла̀, ср.
1. Плоскост, върху която се поставят различни обяви, съобщения и др.
2. Голяма фотография или картина, направена върху платно или картон и стояща на обществено място.
3. Плоска част от мебел, табла 1 (в 3 знач.).

таблоид

мн. таблоѝди, (два) таблоѝда, м. Спец. Малък по формат вестник с много илюстрации, който представя информацията опростено; жълт печат.

табор

мн. та̀бори, (два) та̀бора, м.
1. Остар. Турска военна дружина.
2. Дружина изобщо. Цигански табор.
3. Остар. Стан, лагер, бивак.

табу

ср., само ед. Възбрана, забрана. Езиково табу. Налагам табу. Това е табу.

табун

мн. табу̀ни, (два) табу̀на, м. Остар. Стадо коне; хергеле.

табуретка

мн. табурѐтки, ж. Ниско тапицирано столче без облегало. За много хора табуретките са по-удобни.

тава

мн. тавѝ, ж.
1. Плосък разлат домакински съд от метал с кръгла или правоъгълна форма, предназначен за печене. Голяма тава.
2. Прен. Жарг. Голяма грамофонна плоча.
същ. умал. тавичка, мн. тавѝчки, ж. (в 1 знач.).

таван

мн. тава̀ни, (два) тава̀на, м.
1. Горна част на помещение. Резбован таван.
2. Специално помещение над жилищните стаи, под покрива. Скосен таван.
прил. тавански, тава̀нска, тава̀нско, мн. тава̀нски. Таванска врата. Таванска стая.

тавански

вж. таван

тавичка

вж. тава

тавматология

рел. Богословска наука, която се занимава с чудесата.

тавтологичен

вж. тавтология

тавтология

ж., само ед. Спец. Буквално или смислово повторение на думи в речта.
прил. тавтологичен, тавтологѝчна, тавтологѝчно, мн. тавтологѝчни.
прил. тавтологѝчески, тавтологѝческа, тавтологѝческо, мн. тавтологѝчески.

тагарджик

вж. тържик

таен

та̀йна, та̀йно, мн. та̀йни, прил.
1. Който се пази в тайна; неизвестен. Таен проход. Тайни мисли.
2. Който е непонятен, неясен; тайнствен, загадъчен. Тайни знаци.
нареч. тайно.
• Тайна вечеря. — Последната вечеря на Исус с учениците му на Пасха преди предателството.

таз

та̀зът, та̀за, мн. та̀зове, (два) та̀за, м. Широките кости в човешкия скелет между кръста и бедрата.
прил. тазов, та̀зова, та̀зово, мн. та̀зови.

таз-

Разг. Първа съставна част на сложни думи със значение тази, напр. тазвечерен, тазгодишен, тазсутрешен и др.

тази

– вж. този.

тазов

вж. таз

таинствен

таѝнствена, таѝнствено, мн. таѝнствени, прил. Остар. Тайнствен.
нареч. таѝнствено.
същ. таѝнственост, таинствеността̀, ж.

тайга

мн. тайгѝ, ж. Дива гора с гъста, предимно иглолистна растителност в северните части на Сибир, Урал и др.

таймер

мн. та̀ймери, (два) та̀ймера, м. Уред, който автоматично включва/изключва след предварително зададеното време машина, апарат или който сигнализира за настъпване на моменти за включване/изключване.

тайна

мн. та̀йни, ж.
1. Това, което се пази да не се узнае от другиго. Умееш ли да пазиш тайна? Това е моята тайна.
2. Загадка, неяснота. Как работи тая машина, си остана тайна за мене.
3. Обикн. мн. Тайнственост, потайност. Тайните на мафията. Тайните на нощния живот.

тайно

вж. таен

тайнопис

м., само ед. Начин за предаване на информация чрез кодиран писмен текст или чрез обработката му със специални химикали, за да се скрие съдържанието.

тайнствен

та̀йнствена, та̀йнствено, мн. та̀йнствени, прил.
1. В който се крие тайна; неизвестен. Тайнствена пещера.
2. Който е изпълнен с тайна. Тайнствени постъпки. Тайнствена усмивка.
3. Свръхестествен, неразбираем. Тайнствена тишина.
нареч. тайнствено.
същ. тайнственост, тайнствеността̀, ж.

тайнствено

вж. тайнствен

тайнственост

вж. тайнствен

тайнство

мн. та̀йнства, ср. Обред, чиито действия имат таен смисъл. Светото тайнство на кръщението.

тайфа

мн. тайфѝ, ж. Разг. Група хора, обикн. с лош характер, с лоши прояви. Тайфа безделници.

тайфун

мн. тайфу̀ни, (два) тайфу̀на, м. Ураган, който обикн. се заражда в Тихия океан, с голяма разрушителна сила.

така

показ. нареч.
1. По този начин. И ти трябва да се учиш така. И аз мога така.
2. По следния начин. Трябва да постъпиш така: срещаш го, заговарваш го, като че ли нищо не се е случило.
3. В голяма степен, много, толкова. Така се уморих днес! Така ме боли главата!
4. Като част. За присъединяване с предходно изказване в знак на съгласие; да, наистина, вярно. Не му се учи, и това е! — За съжаление, така е.
5. Като част. За потвърждение, съгласие; да, добре, разбирам, схващам. Първо ще отидеш до магазина. — Така. А после?
6. Като част. За усилване на въпросителна дума. Как така? Защо така? Къде така?
• Така и така. — И без това, и без друго. Така и така си тук, да ми помогнеш в тоя превод.
• Така ли? — Наистина ли, вярно ли. Утре заминавам в чужбина. — Така ли? И къде ще ходиш?
• Така и. — Като част. За усилване, за подчертаване съдържанието на мисълта. Така и не разбрах къде е ходила.
• И така. — За въвеждане на обобщение, заключение. И така, България достига своя разцвет...
• Така че/така щото. — Съюз. За въвеждане на подчинено изречение за последица. Аз вече бях излязъл, така че нищо не успя да ми направи.
• Както — така и. — Съюз. За съотнасяне на еднородни части. Той престана да общува както с баща си, така и с мене.
• Така/тъй или иначе/инак. — По този или по друг начин, по различни начини, по безразлично какъв начин. Пътувах с влак, после с автобус, после пак с влак — няма значение, така или иначе пристигнах навреме.

такваз

показ. мест. Разг. Такава.

таквиз

показ. мест. Разг. Такива.

таквоз

показ. мест. Разг. Такова.

таке

мн. та̀кета, ср. Вид плоска мека шапка без периферия; кепе.

такива

– вж. такъв.

такова

– вж. такъв.

таковам

тако̀ваш, несв. Разг. Употребява се вместо кой да е глагол за запълване на пауза, при недосещане или за евфемистично назоваване на неприлично/вулгарно действие.

такса

мн. та̀кси, ж.
1. Определена сума, която се заплаща на учреждение срещу услуга, при издаване на документ и др. Такса за правоучастие. Кандидатстудентска такса. Такса за телефон.
2. Разг. Данък, налог.

такси

мн. таксѝта, ср. Кола, която осъществява превоз срещу заплащане. Спирам такси. Вземам такси.

таксиметър

мн. таксимѐтри, (два) таксимѐтъра, м. Уред в такси за измерване на изминатия път и за посочване на сумата, която трябва да се заплати. Включвам таксиметъра.

таксис

мед. 1. Наместване, напр. на счупени кости, на херния и др.
2. Придвижване, миграция на клетки (напр. еозинофилни гранулоцити, лимфоцити, моноцити и др. ) под действието на стимулиращи фактори. Различават се положителен таксис — движение към източника на стимулация и отрицателен таксис — движение обратно на източника на стимулация.

таксономия

Учение за законите и принципите, по които се класифицират животните и растенията.

таксувам

таксу̀ваш, несв.
1. Кого, какво. Събирам, вземам такса. Вие таксуван ли сте?
2. Прен. Какво. Окачествявам, смятам. Той таксува всяка оригинална проява за поза.
същ. таксуване, ср.

таксуване

остар.
натоварване, утежняване

такт

та̀ктът, та̀кта, мн. та̀ктове, (два) та̀кта, м.
1. Ритмична група звукове, която равномерно се редува с друга (обикн. в мелодия). Свиря няколко такта.
2. Последователно редуване на равномерни движения съобразно с някакъв ритъм. Вървя в такт. Танцувам в такт с музиката.
прил. тактов, та̀ктова, та̀ктово, мн. та̀ктови.

---

та̀ктът, та̀кта, само ед., м. Умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти; деликатност, тактичност. Чувство за такт. Проявявам такт.

тактик

мн. тактѝци, м. Човек, който умее да изгради добра тактика в определена ситуация.

тактика

ж., само ед. Съвкупност от средства, начини на действие, насочени към постигането на определена цел; линия на поведение. Военна тактика. Избрана тактика. Сполучлива тактика.
прил. тактически, тактѝческа, тактѝческо, мн. тактѝчески.

тактилен

мед. Отнасящ се до чувството за допир.

тактичен

тактѝчна, тактѝчно, мн. тактѝчни, прил.
1. Който проявява такт 2 . Тактичен човек.
2. Който е проява на такт 2 . Тактични думи.
нареч. тактично.
същ. тактичност, тактичността̀, ж.

тактически

вж. тактика

тактично

вж. тактичен

тактичност

вж. тактичен

тактов

вж. такт

тактувам

такту̀ваш, несв. Чрез равномерни движения отмервам такта, ритъма при изпълнение на музикално произведение, при танц и др.
същ. тактуване, ср.

тактуване

вж. тактувам

такъв

така̀ва, тако̀ва, мн. такѝва, показ. мест.
1. За тъждество на качествен признак на един предмет в сравнение с вече посочен признак на същия или на друг предмет. С такъв човек не бих могъл да общувам. С такава учителка — такива резултати!
2. Толкова, така много. Такъв интересен филм не съм гледал друг път!
3. За интензифициране на качествен признак; много добър, отличен. Такава жена! Истинска мадона!
4. За интензифициране на качествен признак; в голяма степен на проява, много. Такъв вятър духа навън!
5. След същ. За интензифициране на отрицателен качествен признак. Крадец такъв! Лъжкиня такава! Мошеници такива! • Такива. Разг. Всякакви, но лоши. Такива ми ги наговори, че още не мога да се успокоя. • Такъв-онакъв. Какъв да е, всякакъв. Може да е такъв-онакъв, но предпочитам него за началник.

такъм

мн. такъ̀ми, (два) такъ̀ма, м. Разг. Съвкупност от принадлежности с общо предназначение; комплект. Вземам си такъмите и отивам на риболов.

такъми

1. наредба, принадлежности, комплект за обяздване на
животно
2. накити

талаз

мн. тала̀зи, м. Разг. Обикн. мн. Вълна̀. Морето се движи на талази. Войските идват на талази.

талалгия

мед. Болка в петата.

таламус

мед. Структура от междинния мозък, съставена от две заоблени тела (ляв и десен таламус), които заграждат тротото мозъчно стомахче. Състои се от сиво вещество и играе роля в изразяването на емоции, във възприемането на болка, допир и др.

талант

мн. тала̀нти, (два) тала̀нта, м.
1. Обикн. ед. Творческа надареност, уникална способност в някоя област; наклонност, заложба, дарба, дарование. Имам талант. Талант за учене на езици. Певчески талант.
2. Прен. Талантлив човек.

талантлив

талантлѝва, талантлѝво, мн. талантлѝви, прил.
1. Който има талант за някоя дейност; способен, надарен, даровит. Талантлив писател. Талантлива журналистка.
2. Който е проява на талант. Талантлив портрет.
нареч. талантливо.
същ. талантливост, талантливостта̀, ж.

талантливо

вж. талантлив

талантливост

вж. талантлив

таласемия

мед. Таласемиите са група наследствени заболявания, при които е нарушен или липсва синтез на една или повече хемоглобинови полипептидни вериги. Според тежестта на клиничната картина се различават на таласемия майор (тежка форма), таласемия интермедия (средно тежка форма), таласемия минор (лека форма) и тиха форма на таласемията (безсимптомна). Според типа на засегнатата полипептидна верига таласемиите се делят на α-таласемия (алфа-таласемия), β-таласемия (бета-таласемия) и др.

таласотерапия

мед. Използване на морския климат и морските къпания с лечебна цел.

таласъм

мн. таласъ̀ми, (два) таласъ̀ма, м.
1. В традиционните суеверни представи — зъл нощен дух, който приема различна, обикн. чудовищна форма; привидение.
2. Прен. Пренебр. Човек, който не може да спи нощем и се разхожда.

талаш

м., само ед. Отпадъци при рендосване на дърво. Събирам талаш.

талашит

м., само ед. Отпадъчен материал при дървообработването, както и получената от него чрез пресоване и слепване плоскост, която се използва вторично при направа на мебели. Врата от талашит.
прил. талашитен, талашѝтена, талашѝтено, мн. талашѝтени. Талашитена плоскост.

талашитен

вж. талашит

талига

мн. талѝги, ж. Разг. Дървена конска кола; каруца.
прил. талѝгов, талѝгова, талѝгово, мн. талѝгови.

талигар

талига̀рят, талига̀ря, мн. талига̀ри, м. Разг. Човек, който кара талига; каруцар.
прил. талига̀рски, талига̀рска, талига̀рско, мн. талига̀рски.

талисман

мн. талисма̀ни, (два) талисма̀на, м. Малка вещ, която се носи за късмет; амулет, муска. Имам талисман.

талия

мн. та̀лии, ж. Най-тънката част на човешкия торс около кръста, както и прилепващата към нея част от дреха. Малка талия.

талк

та̀лкът, та̀лка, само ед., м. Мек и мазен силикатов минерал, чийто прах се използва за пудра (особено в спортни състезания). Пакетче талк.
прил. талков, та̀лкова, та̀лково, мн. та̀лкови.

талков

вж. талк

талмуд

рел. Сборник от догматически религиозно-етически и правни предписания на юдаизма, основан върху тълкуванията на Библията. Съставен е на древноеврейски и арамейски език между ІV в пр. Хр. до V в. сл. Хр. Състои се от две части — Мишна (самият текст) и Гемара (коментарии).

талмудизъм

рел. Юдейска схоластична казуистика, която трактува в различен смисъл текстовете от „Петокнижието“Прен. Догматизъм, схоластичност, буквоядство.

талон

мн. тало̀ни, (два) тало̀на, м.
1. Част от квитанция, която остава към кочана.
2. Документ, който дава право за участие в нещо — в игра, в конкурс, в томбола и др., или за получаване на нещо. Талон за кафе.

талус

мед. Кост на ходилото, която се свързва с костите на подбедрицата (тибия и фибула) и образуват глезенната става. Състои се от три части — тяло, шийка и глава.

там

нареч.
1. На място, за което се говори. Там, където ще отидеш, всичко е различно. Отивай в града, там ти е мястото. Влязъл в затвора. Там той прекарал цялата си младост.
2. Като част. За изразяване на неопределеност, омаловажаване, пренебрежителност. Вземи там какво да е и бързо се връщай! • Тук-там. Само на някои места, не навсякъде, по-скоро нарядко. Тук-там още е останал сняг.

таман

нареч. Разг. Тъкмо. Таман да отвори и се спря.

тамас

рел. В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носителка на качествата, свързани с пасивния принцип.

тамбура

мн. тамбурѝ, ж. Подобен на мандолината народен струнен инструмент с издут от едната страна корпус, с дълъг гриф, като свиренето става с помощта на перце.

тамбурашки

тамбура̀шка, тамбура̀шко, мн. тамбура̀шки, прил.
• Тамбурашки оркестър. — Оркестър от музиканти, които свирят на тамбура.

тамошен

та̀мошна, та̀мошно, мн. та̀мошни, прил. Който е свързан с място, за което се говори, или с място, различно от това, на което се намира говорещото лице. Аз съм от планината. Тамошните нрави са строги.

тампон

мн. тампо̀ни, (два) тампо̀на, м.
1. Топче стерилизиран памук, лигнин, марля и др., което се използва за попиване или спиране на кръвта. Дамски тампони.
2. Напоен с мастило плат в кутийка за мокрене на печати.

тампонада

мед. 1. Патологична компресия на орган, напр. сърдечна тампонада.
2. Акт на поставяне на тампон.

тампонирам

тампонѝраш, несв. и св.; какво. Поставям тампон. Тампонирам рана.

тампониране

мед. вж. тампонада

тамън

нареч. Разг. Таман.

тамян

м., само ед. Благовонна дървесна смола, използвана за прекадяване, в парфюмерията и др. Слагам тамян в кадилницата.
прил. тамянен, тамя̀нна, тамя̀нна, тамя̀нно, мн. тамя̀нни.
прил. тамянов, тамя̀нова, тамя̀нова, мн. тамя̀нови.

тамянен

вж. тамян

тамянов

вж. тамян

тананикам

тананѝкаш, несв. Пея си тихичко, без да се чуват думи. Вървя по улицата и тананикам.
същ. тананикане, ср.

тананикане

вж. тананикам

танатофобия

мед. Натраплив страх от смъртта.

тангента

мн. тангѐнти, ж. Спец. Права линия, която се опира в една точка до окръжност или до сфера; допирателна. Чертая тангента.

танго

мн. танга̀, ср. Вид танц по двойки с бавен чувствен ритъм и плъзгащи се стъпки, както и музиката към този танц. Свиря танго. Танцувам танго.

тандем

мн. тандѐми, (два) тандѐма, м.
1. Вид колело за двама с две седалки и два чифта педали.
2. Разг. Обикн. в спортни игри — единно цяло в две части; двойка, която синхронизира действията си. Тандемът Иванов-Желязков беше непобедим.
3. Прен. Разг. За две лица, едновременно обединени от обща работа, действащи в синхрон.

танец

мн. та̀нци, (два) та̀неца, м. Остар.
1. Танц.
2. Хоро.

танин

м., само ед. Бяло стипчиво вещество, получавано от борови шишарки и използвано предимно при обработката на кожи.
прил. танинов, танѝнова, танѝново, мн. танѝнови.

танинов

вж. танин

танк

та̀нкът, та̀нка, мн. та̀нкове, (два) та̀нка, м. Закрита желязна бойна машина с вериги, която има въртяща се горна част с дуло.
прил. танков, та̀нкова, та̀нково, мн. та̀нкови.
• Танкови войски. — Род войска, която действа с танкове.

танкер

мн. та̀нкери, (два) та̀нкера, м. Плавателен съд за превоз на петрол, течности; кораб цистерна.

танкист

мн. танкѝсти, м. Военнослужещ в танковите войски.

танков

вж. танк

тантал

мит. Според гръцката митология — фригийски цар, опитал се да изпита всезнанието на боговете, като им сервирал собствения си син Пелопс, затова бил наказан с вечна жажда и глад; танталови мъки — големи и продължителни страдания от близка и недостижима цел.

тантра

рел. Индуистки или будистки религиозни писания, мистични по своя характер.

тантурест

танту̀реста, танту̀ресто, мн. танту̀рести, прил. Разг. Който има дебело отпуснато тяло и нисък ръст. Тантуресто дете.

танц

та̀нцът, та̀нца, мн. та̀нци, (два) та̀нца, м. Изпълнение на съгласувани по ритъм и по форма пластични движения на тялото и краката в такт с музика, както и самата музика. Народни танци.
прил. танцов, та̀нцова, та̀нцово, мн. та̀нцови. Танцов ритъм. Танцова стъпка. Танцово изкуство.

танцов

вж. танц

танцувален

танцува̀лна, танцува̀лно, мн. танцува̀лни, прил. Който е предназначен за танцуване. Танцувален ритъм. Танцувален салон.

танцувам

танцу̀ваш, несв.
1. Изпълнявам танц. Танцувам блус. Мога да танцувам.
2. Прен. Плъзгам се, движа се неустойчиво, несигурно. Колите танцуват по заледеното шосе.
същ. танцуване, ср.

танцуване

вж. танцувам

танцьор

мн. танцьо̀ри, м.
1. Професионален изпълнител на танци. Танцьор в ансамбъл.
2. Човек, който може да танцува добре. Голям танцьор е.

танцьорка

мн. танцьо̀рки, ж. Жена танцьор.

таоизъм

рел. Древно учение в Китай от ІV в. пр. Хр. Днес е широко разпространена синкретична народна система от вярвания наред с религиите на будизма и конфуцианството, но обръща особено внимание към алхимията и различни методи за постигане на дълголетие.

тапа

мн. та̀пи, ж.
1. Коркова запушалка на шише, буре и др. Запушвам бутилка с тапа.
2. Корково парче на кордата на въдица, което показва кога рибата кълве.
3. Изобщо това, което може да служи като запушалка.
4. Прен. Жарг. Нисък, набит човек. Виж го каква е тапа.
• Правя се на тапа. — Жарг.
1. Преструвам се, че не знам нещо; премълчавам.
2. Преструвам се на глупав и наивен.

тапет

мн. тапѐти, (два) тапѐта, м. Обикн. мн.
1. Специална хартия (на фигури или на шарки), с която се облепват вътрешните стени на помещение. Нови тапети. Релефни тапети.
2. Шарка при боядисването на стена, направена със специален валяк.
прил. тапетен, тапѐтна, тапѐтно, мн. тапѐтни. Тапетно лепило.

тапетен

вж. тапет

тапир

мн. тапѝри, (два) тапѝра, м.
1. Нечифтокопитен едър бозайник, чиято горна устна заедно с носа образува малък хобот.
2. Прен. Разг. Глупав, тъп на вид човек.

тапицер

мн. тапицѐри, м. Човек, чието занятие е да тапицира.
прил. тапицерски, тапицѐрска, тапицѐрско, мн. тапицѐрски. Тапицерски услуги.
същ. тапицерство, ср.

тапицерия

мн. тапицѐрии, ж.
1. Плат или кожа, с които се покриват седалката и облегалката на стол, канапе и др. Сменям тапицерия.
2. Покрита с плат или кожа част от мебел.
3. Тапициране.

тапицерски

вж. тапицер

тапицерство

вж. тапицер

тапицирам

тапицѝраш, несв. и св.; какво. Правя тапицерия. Тапицирам врата.
същ. тапициране, ср.

тапициране

вж. тапицирам

тапицировка

ж., само ед.
1. Тапициране.
2. Тапицерия.

тапия

мн. тапѝи, ж.
1. Остар. Нотариален акт.
2. Прен. Разг. Документ. Показах му тапията. Веднъж да взема тапията!

тара

Библейско тълкуване: Нахоров син и баща на Авраам, Нахор и Аран — Бит. 11:24-26. Местопребиванието му бе Ур Халдейски. При първата покана на Авраам, да се пресели в Обетованата земя, Тара и цялото му домородство го придружиха до Харан, в Месопотамия, (около 1922г. преди Р. Х. ) — Бит. 11:31,32. През същата година той умря в този град на двеста и пет годишна възраст. Св. Писание ясно казва, че Тара изпаднал в идолопоклонство, или че смесвал до едно време идолослужението с поклонението на истинния Бог — И. Н. 24:2,14, а някои смятат, че и Авраам сторил същото нещо, но че после Бог, като милостив към него, го убедил в суетата на идолослужението му, и че Авраам на свой ред вразумил отца си Тара.

тараба

мн. та̀раби, ж. Разг. Дъска от ограда.

таралеж

мн. таралѐжи, (два) таралѐжа, м. Дребно четирикрако животно с кожа с дълги остри бодли, което при опасност се свива на топка; еж. Горски таралеж.

прил. таралежов, таралѐжова, таралѐжово, мн. таралѐжови.

• Слагам си таралеж в гащите. Разг. Сам си навличам неприятности.

таралежов

вж. таралеж

тарантела

ж., само ед. Неаполитански народен танц в бързо темпо, както и музиката към него.

таратайка

мн. тарата̀йки, ж. Разг. Пренебр. Стара раздрънкана кола.

таратор

мн. тарато̀ри, (два) тарато̀ра, м.
1. Само ед. Студена лятна супа от разредено кисело мляко, ситно нарязани пресни краставици, чесън, копър и др. Студен таратор.
2. Порция от тази супа.

тараш

м., само ед. Жарг. Претърсване. Правя тараш.

тараша

тара̀шиш, мин. св. тара̀ших и тарашѝх, мин. прич. тара̀шил и тарашѝл, несв. Жарг. Претърсвам.

тарга

мн. та̀рги, ж. Разг.
1. Малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др.
2. Сандъче с отделения за бутилки. Тарга бира.

тарз

мед. Тарзална пластинка, съставена от плътна колагенна тъкан с хрущялна консистенция. Изгражда фиброзния скелет на клепача и поддържа формата му.

тарзалгия

мед. Болка в задната част на ходилото — тарзус.

тарзален

мед. 1. Отнасящ се до тарза на клепача.
2. Задноходилен, отнасящ се до задната част на ходилото.

тарзит

мед. Възпаление на тарза на клепача.

тарзус

мед. Задната част на ходилото, съставена от задноходилни кости, разположени в два реда. Към проксималния ред се отнасят скочната и петната кост, а към дисталния — ладиевидната, кубовидната и трите клиновидни кости.

тарикат

мн. тарика̀ти, м. Жарг. Безцеремонен, хитър и нахален човек.
прил. тарикатски, тарика̀тска, тарика̀тско, мн. тарика̀тски. Тарикатско поведение.
• Тарикатски говор. — Спец. Остар. Жаргон на градската младеж.

тарикатски

вж. тарикат

тарифа

мн. тарѝфи, ж.
1. Официално установена система от норми, според които се определя размерът на плащания.
2. Остар. Разписание за движение на превозни средства.
прил. тарифен, тарѝфна, тарѝфно, мн. тарѝфни. Тарифна ставка.

тарифен

вж. тарифа

тартор

мн. та̀ртори, м.
1. Водач, главатар на дяволите.
2. Пренебр. Водач, главатар, подбудител. Като хванем тартора им, другите сами ще дойдат.
прил. тарторски, та̀рторска, та̀рторско, мн. та̀рторски.

тарторски

вж. тартор

тархана

специално приготвено на зрънца и изсушено тесто

тас

та̀сът, та̀са, мн. та̀сове, (два) та̀са, м.
1. Метален съд за гребане на вода. Поливам с тас.
2. Разг. Медна паница.
същ. умал. тасче, мн. та̀счета, ср.

таскебап

м., само ед. Ястие от дребни парченца задушено месо и ситно нарязан лук със сос.

тасче

вж. тас

тат

та̀тът, та̀та, мн. та̀тове, м. Остар. Крадец, разбойник.

тате

м., само ед. Моят баща; татко.

татко

мн. та̀тковци, м.
1. Разг. Баща. Татковците да дойдат в училището.
2. Моят баща; тате. Нека татко да каже.
3. Като обръщение на дете към собствения му баща. Татко, кажи!
прил. татков, та̀ткова, та̀тково, мн. та̀ткови.

татков

вж. татко

татковина

ж., само ед. Родина. Моята татковина е България.

тато

мн. та̀товци, м. Разг.
1. Татко.
2. Ирон. Лице, което иска да играе роля на духовен баща.
прил. татов, та̀това, та̀тово, мн. та̀тови.

татов

вж. тато

татуирам

татуѝраш, несв. и св.; какво. Правя татуировка. Татуираха му дявол на гърдите. Татуирам ръка.
татуирам се. 1. — Правя си татуировка.
2. Правят ми татуировка. Отидох да се татуирам при едни приятели.
същ. татуиране, ср.

татуиране

вж. татуирам

татуировка

мн. татуиро̀вки, ж.
1. Изписване на неизтриваеми рисунки по тялото.
2. Изписан с неизтриваемо багрило образ по човешкото тяло. Имам татуировка на гърдите.

татул

и татул м., само ед. Силноотровно растение с бели цветове и бодлив плод.

татък

нареч. Разг. Нататък.

татъшен

та̀тъшна, та̀тъшно, мн. та̀тъшни, прил. Разг. Който се намира татък, нататък. Татъшна работа.

тафта

ж., само ед. Вид шумолящ копринен плат. Рокля от тафта.
прил. тафтен, тафтѐна, тафтѐно, мн. тафтѐни.

тафтен

вж. тафта

тахан

м., само ед. Каша от печен и смлян сусам. Тахан-халва.

тахан-халва

ж., само ед. Халва от тахан и захар.

тахикардия

мед. Ускоряване на сърдечната дейност над 100 удара в минута, с правилен ритъм от синусовия възел, напр. при тиреотоксикоза, шок, фебрилитет, стрес и др.

тахипнея

мед. Увеличена дихателна честота — при възрастни над 20 в минута, нормалната честота е 16-20 дишания за една минута в покой. Тахипнея е налице при фебрилни състояния, белодробна и сърдечна недостатъчност, анемия и др.

тахометър

Уред за измерване на скоростта на въртене (обороти — брой завъртания за единица време) на диск или вал в мотор или друга машина.

тахтаба

Диал.
дървеница

тача

та̀чиш, мин. св. та̀чих и тачѝх, мин. прич. та̀чил и тачѝл, несв.; Кого, какво.
1. Отнасям се с уважение; зачитам, оценявам, уважавам, ценя. Тача мъдростта му. Тача го като човек.
2. Разг. Харесвам. Тача рок. Тача жабешки бутчета.

ташизъм

изк. Течение в живопистта през втората половина на 20-те г. на ХХ в. — разновидност на абстракционизма, което се стреми да постигне експресивност чрез съчетаване на цветни петна.

тая

– вж. този.

---

таѝш, мин. св. таѝх, мин. прич. таѝл, несв.; какво. Скривам в себе си, като не позволявам да се забележи, да се разбере; прикривам, спотаявам. Тая болката си.
тая се. 1. — Скривам се, спотаявам се; не позволявам да ме видят. Тая се в мазата.
2. Прен. Разг. Обикн. в трето лице. В какво. Съдържам се в нещо, без да се откроявам видимо. Ще видим какво се таи в тази работа.

твар

тварта̀, мн. тва̀ри, ж. Живо същество, обикн. животно, насекомо. Тази твар му беше непозната.

твоему

местоим.
• По твоему. — По твой начин, според твоите разбирания; според тебе. Как е по твоему?

твой

тво̀я, тво̀е, мн. тво̀и, крат. ти 3 , притеж. мест.
1. Който принадлежи на тебе или се отнася до тебе. Това ли е твоето куче? Майка ти какво ще каже?
2. Като същ. твоят/твоята. Разг. Твоят/твоята съпруг/съпруга. Твоят пие ли?
3. Като същ. твоята/твоето. Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицето, на което се говори. Това твоето не мога го понесе! И твоята е една!
• На твое място. — Ако съм аз. На твое място не бих се колебал.
• Твоя работа. — Разг. Не се меся, както ти прецениш. Ако искаш, отивай, ако искаш — не, твоя работа!
• Не е твоя работа. — Разг. Не се меси, това не те засяга. Не е твоя работа с кого се срещам.
• Твоя воля. — Както ти искаш, както ти прецениш.

творба

мн. творбѝ, ж. Продукт на вдъхновена творческа дейност; творение, произведение. Световноизвестна творба. Литературна творба.

творене

вж. творя

творение

мн. творѐния, ср.
1. Творба.
2. Живо същество, създадено от природата, от Бога. Птичката е божие творение.

творец

мн. творцѝ, м.
1. Човек, който твори или е сътворил нещо. Велик творец е Рафаело.
2. Бог като създател на всичко. Всички сме деца на Твореца.

творчески

тво̀рческа, тво̀рческо, мн. тво̀рчески, прил.
1. Който се отнася до творец и творчество. Творчески портрет. Творчески стил. Творчески успех.
2. Който е проява на творчество. Творческо осмисляне на света.
нареч. творчески.

творчество

ср., само ед.
1. Човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни и материални ценности; творене. Отдавам се на творчество.
2. Съвкупност от продуктите на такава дейност в определена област или на отделно лице. Литературно творчество.

творя

творѝш, мин. св. творѝх, мин. прич. творѝл, несв.
1. Създавам нови, оригинални художествени, научни и културни ценности. Творя литература. Художникът твори в ателието си.
2. Ирон. Правя, осъществявам, замислям, обикн. негативни неща. Пак нещо творят зад гърба ни.
същ. творене, ср.

твърд

твъ̀рда, твъ̀рдо, мн. твъ̀рди, прил.
1. Който не променя формата и размера си. Твърдо вещество.
2. Който не се променя лесно при натиск; корав. Камъкът е твърд. Твърд хляб.
3. Който трудно се обработва. Мраморът е твърд.
4. Прен. Който не се поддава на въздействия отвън; решителен, смел, непоколебим. Твърд човек. Твърди възгледи. Твърдо решение.
5. Прен. Който е проява на непоколебимост, решителност, смелост. Твърд поглед. Твърда походка.
6. Прен. Който не се променя често, който е сравнително устойчив; стабилен. Твърда заплата. Твърд курс на долара.
нареч. твърдо.
същ. твърдост, твърдостта̀, ж.
• Твърд електорат. — Постоянен, непроменлив електорат, който винаги гласува за своята партия или за своя политик.
• Твърда вода. — Варовита вода.

---

твърдта̀, само ед., ж. Остар. Твърдина, крепост.
• Земна твърд. — Земя.
• Небесна твърд. — Небе.

твърде

нареч. В голяма степен; значително, доста, много. Отношението му е твърде лошо. Искаше твърде много.

твърдение

мн. твърдѐния, ср. Това, което се твърди, което се отстоява като мнение. Нелепо твърдение. Обидно твърдение.

твърдина

мн. твърдинѝ, ж.
1. Само ед. Качество на твърд (в 1 и 2 знач.); твърдост. Голяма твърдина.
2. Остар. Крепост.

твърдо

вж. твърд

твърдоглав

твърдогла̀ва, твърдогла̀во, мн. твърдогла̀ви, прил. Който проявява твърдоглавие.

твърдоглавец

мн. твърдогла̀вци, м. Разг. Твърдоглав човек.

твърдоглавие

ср., само ед. Липса на отстъпчивост, на желание за съгласие, на покорство; упоритост, непреклонност, дебелоглавие, инат. Проявявам твърдоглавие.

твърдоглавка

мн. твърдогла̀вки, ж. Разг. Твърдоглава жена.

твърдоглавост

твърдоглавостта̀, ж., само ед. Твърдоглавие.

твърдоглавство

ср., само ед. Твърдоглавие.

твърдоглавщина

ж., само ед. Разг. Твърдоглавие.

твърдост

вж. твърд

твърдя

твърдѝш, мин. св. твърдя̀х, мин. прич. твърдя̀л, несв.; какво. Заявявам с убеденост, като обикн. доказвам истинността на заявлението си; поддържам мнение, уверявам. Галилей твърди, че Земята се върти.

те

вин. тях, крат. ги, дат. остар. тям, крат. им, лично мест. За заместване на лица и/или предмети, за които се говори. Трябваше да кажа и на родителите си, защото май само те нищо не подозираха.

---

част. Диал. Ето, ето така, ей. Тѐ къде е селото, може и пеш да се стигне.

театрал

мн. театра̀ли, м.
1. Театрален деец.
2. Разг. Театрален любител.

театрален

театра̀лна, театра̀лно, мн. театра̀лни, прил.
1. Който се отнася до театър. Театрален състав. Театрален декор.
2. Прен. Който е проява на маниерничене, на театралничене, на поза. Театрален жест.
нареч. театрално (във 2 знач.).
същ. театралност_, театралността̀, ж._ (във 2 знач.)

театралка

мн. театра̀лки, ж. Жена театрал.

театралнича

театра̀лничиш, мин. св. театра̀лничих, мин. прич. театра̀лничил, несв. Държа се неестествено; преигравам, позирам, маниернича. Не е необходимо да театралничиш!

театрално

вж. театрален

театралност

вж. театрален

театрознание

ср., само ед. Спец. Наука за театъра.

театър

мн. теа̀три, (два) теа̀търа, м.
1. Само ед. Изкуство, в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се използват актьори, декори и др.
2. Учреждение, което осъществява такива постановки. Ръководство на театъра.
3. Сграда, в която се играят такива постановки. Влизам в театъра.
4. Само ед. Съвкупност от драматическите произведения на един народ, на един автор и др.
5. Прен. Място, където се случват, стават важни събития. Театър на ожесточени борби.
6. Прен. Разг. Представление, сцена, обикн. свързана с кавга. Хайде да не правим театър пред хората.

теб

лично мест. съкр. — вж. тебе 1 .

тебе

– вж. ти 1 .

---

лично мест. Остар. На тебе.

тебешир

мн. тебешѝри, (два) тебешѝра, м.
1. Само ед. Мек бял минерал, калциев карбонат.
2. Парче от такъв минерал, с което се пише върху черна дъска. Пиша с тебешир.

тебеширен

тебешѝрена, тебешѝрено, мн. тебешѝрени, прил.
1. Който се отнася до тебешир. Тебеширено парче.
2. Прен. Който е с цвят на тебешир; пребледнял. Тебеширено лице.

тегел

мн. тегѐли, (два) тегѐла, м.
1. Направена с конец от шевна машина линия; шев. Правя няколко тегела.
2. Прен. Разг. Движение в относително права линия. Направих един тегел по площада.

теглилка

мн. теглѝлки, ж.
1. Уред за измерване на тежести; везни, кантар. Слагам на теглилката.
2. Метално кюлче с фиксирано тегло, което се използва при измерване на тежести. Сложи още една теглилка.

теглило

мн. теглила̀, ср. Разг. Голямо тегло 2 ; страдание, мъка. Настъпиха големи теглила.

тегло

ср., само ед.
1. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от земята, и силата на това привличане; тежест. Всяко тяло има тегло.
2. Тежестта, определена според единица мярка. Голямо тегло.
прил. тегловен, тегло̀вна, тегло̀вно, мн. тегло̀вни.

---

мн. тегла̀, ср. Нещо, от което се страда; страдание, мъка. Голямо тегло.

тегловен

вж. тегло

тегля

тѐглиш, мин. св. тѐглих и теглѝх, мин. прич. тѐглил и теглѝл, несв.
1. Какво. Дърпам с усилие към или след себе си; притеглям, придърпвам, влача. Тегля дрехата ѝ. Конят тегли каруцата.
2. Разг. Какво. Поемайки, всмуквам, изсмуквам. Тегля цигара. Тегля сок със сламка.
3. Разг. Какво. Прекарвам, чертая. Тегля черта.
4. Прен. Какво. Вземам пари от влог или на кредит от банка. За да теглиш, трябва да внасяш.
5. Прен. Разг. Кого. Само в трето лице. Увличам, примамвам. Тегли ме науката. Тегли ме в планината.
6. Кого, какво. Меря тегло. Тегля на кантар. Тегля домати.
тегля се. 1. — Дърпам се, опъвам се, обикн. за да се освободя. Аз го държа за ръката, то се тегли.
2. Прен. Разг. Отбягвам, страня, дистанцирам се. Той все се тегли настрани от нас.
• Тегля каиша. — Разг. Страдам, търпя.
• Тегля калема/чертата. — Разг. Правя равносметка.
• Тегля куршума. — Разг. Убивам.
• Тегля ножа. — Разг. Убивам.
• Тегля ушите. — Разг. Хокам, мъмря.
• Тегля (един) ритник. — Разг. Ритам.
• Тегля една майна. — Разг. Грубо. Напсувам, наругавам.

---

тѐглиш, мин. св. тѐглих и теглѝх, мин. прич. тѐглил и теглѝл, несв. Разг. Търпя голямо тегло 2 ; страдам, патя, мъча се. Цял живот е теглила.

тегна

тѐгнеш, мин. св. тѐгнах и тегна̀х, мин. прич. тѐгнал и тегна̀л, несв.
1. Вися, увлечен от теглото си; натежавам. Чантата тегне в ръката му. Пердетата тегнат на корниза.
2. Разг. Тежа. Детето вече тегне много.
3. Прен. Само в трето лице. Кого. Карам да страда; мъча. На душата ми тегне голяма мъка.
• Тегне ми на сърцето/душата. — Измъчвам се от нещо.

тегоба

мн. тего̀би, ж. Остар.
1. Задължение, повинност, данък. Всеки трябва да изпълни тегобите си.
2. Прен. Голямо тегло, скръб, мъка, страдание. Никой няма нейната тегоба.

тегота

ж., само ед. Остар.
1. Мъчително състояние на тягост, досада, мъка.
2. Горещо време, в което е трудно да се диша от задух.

теготение

притегляне, привличане

теготя се

теготѝш се, мин. св. теготѝх се, мин. прич. теготѝл се, несв. Разг. Тягостно ми е, измъчвам се.

тежа

тежѝш, мин. св. тежа̀х, мин. прич. тежа̀л, несв.
1. Имам тегло, тежина. Детето тежи 16 килограма.
2. Имам голямо тегло; не съм лек и удобен за носене, вдигане и др. Не могат двама души да го вдигнат, защото тежи.
3. Прен. Разг. Важен съм, имам влияние. Думата му тежи.
4. Прен. На кого/какво. В тежест съм, бреме съм. Неговата подготовка лягаше върху тях, тежеше им.
5. Прен. На кого. Предизвиквам неприятно чувство, угризение; измъчвам. Тази постъпка ще ми тежи цял живот.
6. Само в трето лице. Тежко ми е на душата.
7. Само в трето лице. Усещам неприятно тежестта, теглото на нещо. Тежат ми новите килограми.
• Тежа на мястото си. — Разг. Имам успехи, уважение в областта, където съм специалист.

тежест

тежестта̀, мн. тѐжести, ж.
1. Само ед. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от Земята, както и силата на това привличане; тегло. Тежестта влияе върху равновесието.
2. Масата на нещо, определена според единица мярка; тегло. Вазата падна с цялата си тежест върху крака му.
3. Тежина. Жената вървеше огъната под тежестта на чантите.
4. Обикн. мн. Тежък предмет. В чантата имаше всякакви тежести — чукове, машини, детайли и др.
5. Прен. Само ед. Важност, значимост. Имам тежест в професията си.
6. Прен. Само ед. Неприятно, често болезнено усещане в орган на човешкото тяло, свързано с нарушаване на нормалното му функциониране. Тежест в стомаха. Тежест в главата.
7. Прен. Само ед. Грижа, бреме, тягост. Тежестта на къщната работа смазваше въображението ѝ.
• Център на тежестта. — Най-значимото, най-същественото нещо.
• В тежест съм (на някого). — Причинявам грижи, създавам разходи.
• Вдигане на тежести. — Спец. Спортна дисциплина, при която се вдигат щанги с различни тежести, закрепени в краищата им.

тежина

вж. тежък

тежичък

вж. тежък

тежкар

тежка̀рят, тежка̀ря, мн. тежка̀ри, м. Жарг. Високомерен, надут човек. Ходи като тежкар.
прил. тежкарски, тежка̀рска, тежка̀рско, мн. тежка̀рски.

тежкарея

тежкарѐеш, мин. св. тежкаря̀х, мин. прич. тежкаря̀л, несв. Жарг. Държа се като тежкар; големея се.

тежкарка

мн. тежка̀рки, ж. Жена тежкар.

тежкарски

вж. тежкар

тежкаря се

тежкарѝш се, мин. св. тежкарѝх се, мин. прич. тежкарѝл се, несв. Жарг. Големея се; тежкарея.

тежко

нареч.
1. Много, прекалено. Тежко натоварен кон.
2. Бавно, мудно, тромаво, едва. Стъпвам тежко.
3. С голямо затруднение, изтощено, без сила, едва. Тежко си поемаха въздух.
4. С важност; авторитетно, надменно. Започна да говори тежко.
• Спя тежко. 1. — Спя непробудно.
2. Спя неспокойно.
• Тежко ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. 1. Лошо ми е.
2. Измъчва ме нещо.
3. На какво. Изпитвам тежест, болка. Тежко ми е на стомаха.

---

нареч. Разг. За израз на съжаление, съчувствие във връзка с предстоящи нещастия, беди. Тежко̀ ѝ, да знае какво я чака!

тежкоатлет

мн. тежкоатлѐти, м. Спортист, който се занимава с тежка атлетика.
прил. тежкоатлетѝчен, тежкоатлетѝчна, тежкоатлетѝчно, мн. тежкоатлетѝчни.
прил. тежкоатлетѝчески, тежкоатлетѝческа, тежкоатлетѝческо, мн. тежкоатлетѝчески.

тежковъоръжен

тежковъоръжѐна, тежковъоръжѐно, мн. тежковъоръжѐни, прил. Който е с голямо въоръжение, с много оръжие. Тежковъоръжен войник.

тежкоподвижен

тежкоподвѝжна, тежкоподвѝжно, мн. тежкоподвѝжни, прил. Който се движи или се придвижва трудно, тежко; трудноподвижен.
същ. тежкоподвижност, тежкоподвижността̀, ж.

тежкоподвижност

вж. тежкоподвижен

тежкотоварен

тежкотова̀рна, тежкотова̀рно, мн. тежкотова̀рни, прил.
1. Който е пригоден за превоз на тежки товари. Тежкотоварен влак.
2. Прен. Разг. Ирон. Който издържа на голямо натоварване, на големи тежести.

тежнение

мн. тежнѐния, ср. Склонност към нещо; стремеж, влечение, желание. Ние имаме различни тежнения.

тежък

тѐжка, тѐжко, мн. тѐжки, прил.
1. Който има голямо тегло. Тежък хладилник.
2. Който изглежда с голямо тегло по външен вид; масивен, плътен. Тежък плат. Тежки облаци. Тежка постройка.
3. Който е лишен от изящество, от лекота, от плавност. Тежка походка. Тежък стил.
4. Прен. Който е неприятен за сетивата и храносмилането. Тежък парфюм. Тежка храна.
5. Прен. Който изисква големи усилия, притеснения, затруднения. Тежка задача. Тежка работа.
6. Прен. Който става с голямо напрежение; напрегнат, труден. Тежък сън. Тежка раздяла. Тежки мисли.
7. Прен. За болест, рана и под. — опасен, сериозен. Тежко състояние.
8. Прен. Много сериозен, значителен. Тежко провинение.
9. Прен. Безжалостен, жесток, суров. Тежко наказание.
10. Прен. Който е изпълнен с препятствия, трудности, нещастия. Тежък живот.
11. Разг. Който е с авторитет, чиято дума се слуша; важен, авторитетен. Тежък стопанин.
12. Разг. С когото трудно се общува. Тежък човек. Тежък характер.
13. Разг. Бавен, муден. Тежък е на приказки. Тежък е на работа.
14. Остар. Разг. За жена или женско животно — бременна; трудна.
прил. умал. тежичък, тѐжичка, тѐжичко, мн. тѐжички.
същ. тежина, ж.
• Имам тежка ръка. — Строг съм, суров съм.
• Казвам си тежката дума. — Решавам категорично и окончателно.
• Тежка артилерия. 1. — Артилерия с големи оръдия.
2. Най-силните аргументи.
• Тежка атлетика. — Съвкупност от спортни дисциплини, при които има вдигане, хвърляне, тласкане на тежести, напр. вдигане на тежести, тласкане на гюлле и др.
• Тежка дума. — Обидна дума.
• Тежка промишленост. — Дял от промишлеността, който произвежда средствата за производство.

теза

мн. тѐзи, ж. Основно положение, което се поддържа и доказва в научно съчинение; становище, схващане. Неговата теза е ясна.

тезауризмоза

мед. Група наследствени заболявания, дължащи се на дефект или пълна липса на определен ензим (най-често от лизозомен произход). Липсата на ензим води нарушаване на обменните процеси и натрупване в клетките и тъканите на непълно разградени междинни продукти. Различават се: гликогенози, липидози, мукополизахаридози и др.

тезгях

мн. тезгя̀хи и тезгя̀си, (два) тезгя̀ха, м.
1. Специална маса в ресторант, закусвалня, магазин, от където се обслужват клиентите и където се осъществява плащането. Стоя до тезгяха.
2. Специална маса, пригодена за дърводелска, обущарска работа и др.

тезек

1. Говежди екскременти премесени със слама, които са се ползвали за отопление.
2. прен. голямо парче. В тази салата доматите са като тезеци.

тези

– вж. този.

тезис

мн. тѐзиси, (два) тѐзиса, м.
1. Теза.
2. Обикн. мн. Кратки бележки, план на изказване, съчинение, дейност и др. Бележка с тезиси.
прил. тезисен, тѐзисна, тѐзисно, мн. тѐзисни.

тезисен

вж. тезис

теизъм

Религиозно-философско течение, признаващо бог като разумна сила, която е създала и управлява света, която ръководи цялата дейност на хората; деизъм.

тейко

ср., само ед. Остар. Разг. Татко.
прил. тейков, тѐйкова, тѐйково, мн. тѐйкови.

тейков

вж. тейко

тек

прил. неизм. Който е с нечетен брой. Хората са тек.

тека

течѐш, мин. св. тѐкох, мин. прич. тѐкъл, несв.
1. За течност и под. — движа се в някаква посока. Водата тече. Реката тече. Млякото тече по пода.
2. Процеждам се и се стичам. По тялото ѝ течеше пот.
3. Пропускам да преминава течност през отвор, дупка. Чешмата тече. Кранът тече. Бъчвата тече. Обувките текат.
4. Прен. Преминавам, протичам, нижа се. Времето тече.
5. Прен. За мисъл, реч и под. — подреждам се равномерно, плавно; лея се.
същ. тѐчене, ср.
• Лихвата тече. — Срокът на лихвата преминава, протича.
• Текат ми лигите (за нещо). — Разг. Имам силно желание за нещо.

теква ми

(ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и тѐкне ми, св. Разг. Идва ми наум; хрумва ми, скимва ми. Текнало му да излиза по това време!

текме

мн. текмѐта, ср. Диал. Ритник. Магарето удари няколко текмета.

текне ми

мин. св. тѐкна ми, мин. прич. тѐкнало ми, св. — вж. теква ми.

текст

тѐкстът, тѐкста, мн. тѐкстове, (два) тѐкста, м.
1. Последователност от думи, която представлява относително завършено в смислово отношение цяло (художествени произведения, откъси от тях, диалози, думи към музика за пеене и др.).
2. Бележки към чертеж или картина.
прил. текстов, тѐкстова, тѐкстово, мн. тѐкстови. Текстов анализ.

текстил

м., само ед. Общо наименование на всички изделия от прежда, обикн. тъка̀ни. Вълнен текстил. Копринен текстил.
прил. текстилен, текстѝлна, текстѝлно, мн. текстѝлни. Текстилна промишленост. Текстилни материали.

текстилен

вж. текстил

текстилец

мн. текстѝлци, м. Човек, който работи в текстилната промишленост.

текстилка

мн. текстѝлки, ж. Жена текстилец.

текстов

вж. текст

текстолог

мн. текстоло̀зи, м. Специалист по текстология.

текстологичен

вж. текстология

текстология

ж., само ед. Спец. Филологическа наука, която се занимава с изучаване особеностите на художествения текст, на промените, настъпили в него, както и с издаването на литературни паметници и исторически документи.
прил. текстологичен, текстологѝчна, текстологѝчно, мн. текстологѝчни.
прил. текстологѝчески, текстологѝческа, текстологѝческо, мн. текстологѝчески.

текстоложка

мн. текстоло̀жки, ж. Жена текстолог.

текстообработващ

текстообрабо̀тваща, текстообрабо̀тващо, мн. текстообрабо̀тващи, прил. Който е предназначен да обработва текст.
• Текстообработваща система. — Спец. Пишещо устройство към компютър, предназначено за обработка на текст със специализирани програми, които позволяват набиране, коригиране, редактиране и съхраняване на текстове.

текстуален

текстуа̀лна, текстуа̀лно, мн. текстуа̀лни, прил. Дословен, буквален.
нареч. текстуално.

текстуално

вж. текстуален

тектоника

ж., само ед.
1. Строеж, устройство.
2. Спец. В геологията — строеж на земната кора и промени в него.
прил. тектоничен, тектонѝчна, тектонѝчно, мн. тектонѝчни.

тектоничен

вж. тектоника

текучество

ср., само ед. Постоянна промяна в персонала на учреждение, служба, предприятие и др. Има голямо текучество.

текущ

теку̀ща, теку̀що, мн. теку̀щи, прил.
1. Остар. Течащ. Текуща вода.
2. Прен. Остар. Който тече, преминава; течащ. През текущата година.
3. Прен. Който става постоянно, без прекъсване; всекидневен. Текущи разходи.
• Текуща сметка. — Спец. Сметка в банка, чрез която се уреждат някои периодични плащания, като банката служи за посредник между титуляря на сметката и институцията, на която се плаща.

тел

тѐлът, тѐла, мн. тѐлове, (два) тѐла, м. и тел, телта̀, само ед., ж.
1. Само ед. Тънка метална нишка. Връзвам с тел.
2. Само м. Парче от такава нишка. Свързвам телове.
прил. телен, тѐлена, тѐлено, мн. тѐлени. Телена мрежа.
• Бодлива тел. — Тел с остри бодли по нея, предназначена за огради.

теле

мн. телѐта и телцѝ, ср.
1. Малкото на крава. Кафяво теле.
2. Прен. Разг. Грубо. Глупав човек.
същ. умал. теленце, мн. телѐнца, ср.
прил. телешки, тѐлешка, тѐлешко, мн. тѐлешки. Телешка опашка. Телешки салам. • Телешко. Телешко месо.

теле-

Първа съставна част на сложни думи със значение.
1. Който се осъществява от разстояние, напр. телефотография, телебинокъл, телекомандване и др.
2. Който се отнася до телевизия, напр. телекино, телекамера, телезрител и др.

телеангиектазия

мед. Трайно разширение на малки кръвоносни съдове, причиняващо малко червено петно по кожата или лигавиците.

телевизионен

вж. телевизия

телевизия

мн. телевѝзии, ж. Обикн. ед. Система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали. Българска национална телевизия.
прил. телевизионен, телевизио̀нна, телевизио̀нно, мн. телевизио̀нни. Телевизионно предаване.

телевизор

мн. телевѝзори, (два) телевѝзора, м. Апарат за приемане на излъчваните телевизионни сигнали и непосредствено възпроизвеждане на образ и звук. Цветен телевизор.
прил. телевизорен, телевѝзорна, телевѝзорно, мн. телевѝзорни.

телевизорен

вж. телевизор

телеграма

мн. телегра̀ми, ж. Бързо съобщение, предадено по телеграф, и бланката, на която се пише. Получавам телеграма.
прил. телеграмен, телегра̀мна, телегра̀мно, мн. телегра̀мни.

телеграмен

вж. телеграма

телеграф

мн. телегра̀фи, (два) телегра̀фа, м.
1. Устройство за бързо предаване и приемане на съобщения от разстояние чрез електрически сигнали. Предавам по телеграфа.
2. Разг. Остар. Помещение за приемане и получаване на телеграми.
прил. телеграфен, телегра̀фна, телегра̀фно, мн. телегра̀фни.
прил. телегра̀фски, телегра̀фска, телегра̀фско, мн. телегра̀фски.

телеграфен

вж. телеграф

телеграфирам

телеграфѝраш, несв. и св. Изпращам телеграма. Трябва да телеграфирам вкъщи.
същ. телеграфиране, ср.

телеграфиране

вж. телеграфирам

телеграфист

мн. телеграфѝсти, м. Човек, който работи на телеграф.

телеграфистка

мн. телеграфѝстки, ж. Жена телеграфист.

телеграфичен

телеграфѝчна, телеграфѝчно, мн. телеграфѝчни, прил. Който става, който се съобщава чрез телеграф. Телеграфичен запис.
нареч. телеграфично.

телеграфически

телеграфѝческа, телеграфѝческо, мн. телеграфѝчески, прил. Телеграфичен.
нареч. телеграфически.

телеграфично

вж. телеграфичен

телекинеза

ж., само ед. Преместване на предмети от разстояние. Владея телекинеза.

телекс

мн. тѐлекси, (два) тѐлекса, м.
1. Само ед. Система от телетипни машини, по която се получават и се изпращат съобщения.
2. Машина от такава система. Имаме телекс.
3. Съобщение по такава машина. Изпращам телекс.
прил. телексен, тѐлексна, тѐлексно, мн. тѐлексни.

телексен

вж. телекс

телен

тѐлена, тѐлено, мн. тѐлени, прил. Който е от тел. Телена ограда.

---

тѐлна, тѐлно, мн. тѐлни, прил. За крава, биволица — която е бременна.

теленце

вж. теле

телеология

Pазглеждане на нещата като целево причинено; преднамерено доказателство.

телепатичен

вж. телепатия

телепатически

вж. телепатия

телепатия

ж., само ед. Способност да се приемат и предават мисли на разстояние. Говорим по телепатия.
прил. телепатичен, телепатѝчна, телепатѝчно, мн. телепатѝчни. Телепатично възприятие.
прил. телепатически, телепатѝческа, телепатѝческо, мн. телепатѝчески.

телесен

телѐсна, телѐсно, мн. телѐсни, прил. Който се отнася до тялото на човек или животно, физически. Телесна температура.

телескоп

мн. телеско̀пи, (два) телеско̀па, м. Оптично приспособление за наблюдение на небесни тела на големи разстояния. Голям телескоп.
прил. телескопен, телеско̀пна, телеско̀пно, мн. телеско̀пни.

телескопен

вж. телескоп

телетип

мн. телетѝпи, (два) телетѝпа, м. Телеграфен апарат, който изписва буквите на съобщението върху дълга книжна лента.
прил. телетипен, телетѝпна, телетѝпно, мн. телетѝпни.

телетипен

вж. телетип

телетипист

мн. телетипѝсти, м. Човек, който работи на телетип.

телетипистка

мн. телетипѝстки, ж. Жена телетипист.

телефакс

мн. телефа̀ксове, (два) телефа̀кса, м.
1. Апарат за предаване и приемане на писмени съобщения и снимки на разстояние през телефонната мрежа; факс.
2. Самият лист със съобщение или снимка, предназначен за такъв апарат; факс. Изпращам телефакс. Получавам телефакс.

телефон

мн. телефо̀ни, (два) телефо̀на, м.
1. Само ед. Система за предаване и приемане на говор на далечно разстояние чрез електрически сигнали.
2. Апарат за такова предаване и приемане. Купихме си нов телефон.
3. Номер на абонат на такава система. Записвам телефона му.
прил. телефонен, телефо̀нна, телефо̀нно, мн. телефо̀нни. Телефонен разговор. Телефонен апарат. Телефонна кабина. Телефонна слушалка.

телефонен

вж. телефон

телефонизирам

телефонизѝраш, несв. и св.; какво. Изграждам телефонна мрежа. Телефонизирахме селото.
същ. телефонизѝране, ср.

телефонирам

телефонѝраш, несв. и св.; на кого. Изпращам съобщение по телефона; обаждам се по телефона. Телефонирай ми вкъщи.
същ. телефониране, ср.

телефониране

вж. телефонирам

телефонист

мн. телефонѝсти, м. Служител в телефонна станция, който осъществява връзката между телефонните абонати.

телефонистка

мн. телефонѝстки, ж. Жена телефонист.

телец

мн. телцѝ, (два) телѐца, м.
1. Остар. Теле.
2. Само ед. Зодиакално съзвездие (месец април — май).
• Златен телец. — Злато, богатство.

телешки

вж. теле

телит

мед. Възпаление на гръдното зърно.

телица

мн. телѝци, ж. Разг. Млада крава, която още не се е телила.

телом

нареч. Остар. Що се отнася до тялото; физически. Телом съм здрав.
• Телом и духом. — Изцяло, напълно.

телопазител

телопазѝтелят, телопазѝтеля, мн. телопазѝтели, м. Остар. Телохранител.

телорагия

мед. Кръвотечение от гръдното зърно.

телосложение

мн. телосложѐния, ср. Строеж, конструкция на тялото, свързана с определени пропорции. Мъжко телосложение.

телохранител

телохранѝтелят, телохранѝтеля, мн. телохранѝтели, м. Човек, който пази, защитава друг човек, обикн. високопоставен, срещу заплащане; персонален пазач, бодигард. Работя като телохранител.

телуризъм

книж. Влиянието на Земята върху жителите на дадена местност, върху техните обичаи, бит и характер.

телфер

мн. тѐлфери, (два) тѐлфера, м. Вид подемна транспортна машина, която се движи по високо окачен еднорелсов път.

телчар

телча̀рят, телча̀ря, мн. телча̀ри, м. Човек, който отглежда телета.

телчарка

мн. телча̀рки, ж. Жена телчар.

телчарник

мн. телча̀рници, (два) телча̀рника, м. Помещение за телета.

теля се

тѐлиш се, мин. св. тѐлих се и телѝх се, мин. прич. тѐлил се и телѝл се, несв.
1. За крава, биволица — добивам теле.
2. За теле — раждам се.

теляк

мн. теля̀ци, м. Работник в обществена баня, който се занимава с измиване и изтъркване телата на посетителите.

телякиня

мн. телякѝни, ж. Телячка.

телялин

Диал.
глашатай

телячка

мн. теля̀чки, ж. Жена теляк.

тема

мн. тѐми, ж.
1. Проблем или съвкупност от проблеми, върху които се разсъждава в художествено произведение, научно съчинение, в разговор и др.
2. Формулиран и записан проблем за разсъждение, обикн. на изпит. Изпитна тема.
3. Разг. Разработено литературно-научно съчинение; статия. Пиша тема.
4. Основен мотив в музикално произведение. Музикална тема.

темане

мн. теманѐта, ср. Мохамедански поклон за поздрав с доближаване на дясната ръка до челото до устата и до сърцето.

тематика

ж., само ед. Съвкупност от теми, характерни за творчеството на един писател, за едно направление или за определен период; проблематика. Тематика на Вазовото творчество.
прил. тематичен, тематѝчна, тематѝчно, мн. тематѝчни.
прил. тематѝчески, тематѝческа, тематѝческо, мн. тематѝчески.

тематичен

вж. тематика

тембър

м., само ед. Характерна особеност, по която се различават еднакви по височина звукове. Нисък тембър.

теме

мн. тѐмета, ср. Горната и задната част на човешка глава. Голо теме. Удар по темето.
прил. теменен, тѐменна, тѐменно, мн. тѐменни. Теменни кости.

темел

мн. темѐли, (два) темѐла, м.
1. Разг. Основа на сграда. Полагам темел.
2. Прен. Остар. Основа, база.

темели

вж. темел

теменен

вж. теме

теменуга

мн. темену̀ги, ж.
1. Пролетно горско цвете с ароматни виолетови или бели цветчета.
2. Градинско цвете с по-едри цветове с подобна форма, но без мирис.
3. Пролетно и лятно полско цвете с пъстри цветове без мирис.
същ. умал. теменужка, мн. темену̀жки, ж.
прил. теменугов, темену̀гова, темену̀гово, мн. темену̀гови.

теменугов

вж. теменуга

теменужен

темену̀жена и темену̀жна, темену̀жено и темену̀жно, мн. темену̀жени и темену̀жни, прил.
1. Който е с аромат на теменуга. Теменужен аромат.
2. Който е с цвят на теменуга; син, морав, виолетов, лилав. Теменужена рокля.

теменужка

вж. теменуга

темерут

мн. темеру̀ти, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец.
прил. темеру̀тски, темеру̀тска, темеру̀тско, мн. темеру̀тски. Темерутски навици.

темерутин

мн. темеру̀ти, м. Темерут.

темерутка

мн. темеру̀тки, ж. Жена темерут.

темп

тѐмпът, тѐмпа, мн. тѐмпове, (два) тѐмпа, м.
1. Спец. В музиката — темпо.
2. Скорост в извършването на някоя дейност. Бавни темпове.
прил. темпов, тѐмпова, тѐмпово, мн. тѐмпови.

темперамент

м., само ед.
1. Съвкупност от психическите свойства на човека, които характеризират степента на неговата възбудимост и се проявяват в поведението му. Агресивен темперамент.
2. Жизненост, енергичност. Имам темперамент.

темпераментен

темперамѐнтна, темперамѐнтно, мн. темперамѐнтни, прил.
1. Който проявява жизненост, енергичност. Темпераментен човек.
2. Който е проява на жизненост, енергичност. Темпераментен жест.
нареч. темпераментно.
същ. темпераментност, темпераментността̀, ж.

темпераментно

вж. темпераментен

темпераментност

вж. темпераментен

температура

мн. температу̀ри, ж.
1. Величина, която характеризира степента на нагряване или на топлинно излъчване. Желязото се топи при висока температура.
2. Само ед. Топлина на човешкото тяло по отношение на установено като добро от здравословно гледище състояние. Повишена температура.
3. Разг. Само ед. По-висока от нормалната топлина на човешкото или животинското тяло. Имам температура. Нямам температура.
прил. температурен, температу̀рна, температу̀рно, мн. температу̀рни.

температурен

вж. температура

темпо

ср., само ед.
1. Скорост при изпълнението на музикално произведение или на танц. Бързо темпо.
2. Темп.
прил. темпов, тѐмпова, тѐмпово, мн. тѐмпови.

темпов

вж. темп

темпорален

мед. Слепоочен, отнасящ се до слепоочната (темпоралната) област.

тен

тѐнът, тѐна, само ед., м.
1. Цвят на кожата. Светъл тен.
2. Слънчев загар. Придобивам тен.

теналгия

мед. Болка в сухожилие.

тенар

мед. Латерално надлъжно възвишение на дланта на ръката, предизвикано от мускулите на палеца.

тенденциозен

тенденцио̀зна, тенденцио̀зно, мн. тенденцио̀зни, прил. Който съдържа, проявява тенденция или е направен с тенденция (в 3 знач.); пристрастен, необективен, преднамерен. Тенденциозен въпрос. Тенденциозен разговор.
нареч. тенденциозно.
същ. тенденциозност, тенденциозността̀, ж.

тенденциозно

вж. тенденциозен

тенденциозност

вж. тенденциозен

тенденция

мн. тендѐнции, ж.
1. Насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение. Тенденция към обедняване на населението.
2. Внушавана на други основна мисъл, насока в съчинение и др. У Яворов бунтовната тенденция е смесена с романтика.
3. Предварително поставена цел, която изопачава истината; предумисъл, преднамереност, необективност. Тук не трябва да се търси тенденция.

тенджера

мн. тѐнджери, ж. Дълбок, покрит съд за готвене с две дръжки отстрани. Тенджера под налягане.

тендинит

мед. Възпаление на сухожилие.

тендовагинит

мед. Възпаление на сухожилно влагалище.

тендорафия

мед. вж. тенорафия

тенезъм

мед. Мъчителен, болезнен, неефективен позив за уриниране или дефекация.

тенеке

мн. тенекѐта, ср. Разг. Тенекия.
прил. тенекѐн, тенекѐна, тенекѐно, мн. тенекѐни.

тенекеджийница

мн. тенекеджѝйници, ж. Работилница на тенекеджия.

тенекеджийски

вж. тенекеджия

тенекеджийство

вж. тенекеджия

тенекеджия

мн. тенекеджѝи, м. Занаятчия, който изработва изделия от тенекия.
прил. тенекеджийски, тенекеджѝйска, тенекеджѝйско, мн. тенекеджѝйски.
същ. тенекеджийство, ср.

тенекиен

вж. тенекия

тенекийка

мн. тенекѝйки, ж.
1. Малка тенекия.
2. Метална или лъскава евтина дреболия, обикн. за украшение. Кича се с тенекийки.

тенекия

мн. тенекѝи, ж.
1. Тънък метален лист, тънка ламарина. Правя заслон от тенекия.
2. Висок четвъртит съд, направен от такъв лист. Тенекия за сирене.
прил. тенекиен, тенекѝена, тенекѝено, мн. тенекѝени.

тензия

мед. Налягане, напрежение.

тензух

м., само ед. Леко платно от преплетени нарядко бели памучни нишки. Слагам тензух на прозореца.
прил. тензухен, тензу̀хена, тензу̀хено, мн. тензу̀хени. Тензухена торбичка.

тензухен

вж. тензух

тенис

м., само ед. Вид спорт, при който двама състезатели или две двойки състезатели си подават топчица през мрежа с помощта на ракета по специални правила. Тенис по двойки. Играя тенис.
прил. тенисен, тѐнисна, тѐнисно, мн. тѐнисни. Тенисни обувки.
• Тенис на маса. — Вид тенис, който се играе с пинг-понг върху специално пригодена маса с мрежа.

тенисен

вж. тенис

тенисист

мн. тенисѝсти, м. Състезател по тенис.

тенисистка

мн. тенисѝстки, ж. Жена тенисист.

тениска

мн. тѐниски, ж. Обикновена памучна лятна блуза с къси ръкави.

тениски

само мн. Вид спортни обувки, подобни на маратонки.

тенискорт

мн. тѐнискортове, (два) тѐнискорта, м. Специално игрище за тенис.

тения

мн. тѐнии, ж.
1. Болестотворен плосък червей, който живее в червата на човека и на гръбначните животни като паразит. Котешка тения.
2. Болест, причинена от този червей. Болен съм от кучешка тения.

тенонит

мед. Възпаление на Теноновата капсула. Протича с оток и хиперемия на клепачите и конюнктивата, силна болка при движение на очната ябълка и др.

тенор

мн. тено̀ри, (два) тено̀ра, м.
1. Спец. Висок мъжки певчески глас.
2. Певец с такъв глас. Концерт на тримата тенори.
прил. теноров, тено̀рова, тено̀рово, мн. тено̀рови. Тенорова ария.

тенорафия

мед. Шев на сухожилие, зашиване на сухожилие.

теноров

вж. тенор

теносиновит

мед. вж. тендовагинит

тенотомия

мед. Оперативно прерязване на сухожилие с цел корекция на деформация.

тента

мн. тѐнти, ж. Платнен или пластмасов навес пред заведение за предпазване от слънце, дъжд и др. Пъстра тента.

теогония

мит. Съвкупност от божества, чийто култ образува религиозната система на един народ; митовете за божества на една религия. Родословие на божества. Прочута поема на Хезиод (VII в. пр. Хр. ), в която е описано родословието на гръцките богове.

теодикия

Религиозна и философска теория създадена от Лайбниц, която се старае да оправдае и примири съществуването на зло и несправедливост в света с учението за всеблагост и всемогъщество, приписвани на Бога. Метафизическо учение за съществуването на бога и неговите атрибути.

теократичен

вж. теокрация

теокрация

ж., само ед.
1. Политическо господство на духовенството в държавното управление.
2. Държава с такова управление (Ватикана).
прил. теократичен, теократѝчна, теократѝчно, мн. теократѝчни.
прил. теократѝчески, теократѝческа, теократѝческо, мн. теократѝчески. Теократическа държава.

теологичен

вж. теология

теологически

вж. теология

теология

ж., само ед. Спец. Богословие.
прил. теологичен, теологѝчна, теологѝчно, мн. теологѝчни.
прил. теологически, теологѝческа, теологѝческо, мн. теологѝчески. Теологически науки.

теомантия

рел. Предсказване на бъдещето по „внушение“ на бога.

теорема

мн. теорѐми, ж. Спец. Математически постулат, който подлежи на доказване. Прилагам теорема. Решавам теорема.

теоретизирам

теоретизѝраш, несв. и св. Разсъждавам теоретически, без връзка с практиката.
същ. теоретизиране, ср.

теоретизиране

вж. теоретизирам

теоретик

мн. теоретѝци, м.
1. Човек, който изследва теорията на някоя област на знанието. Инженер теоретик.
2. Разг. Човек, който е откъснат от практиката. Голям теоретик, но не може нищо да направи.

теоретичен

теоретѝчна, теоретѝчно, мн. теоретѝчни, прил.
1. Който е направен въз основа на теорията или който се отнася до въпросите на теорията. Теоретичен извод. Теоретични доказателства.
2. Който разглежда теорията на определена наука. Теоретична математика.
3. Който е откъснат от практиката; отвлечен. Теоретично мислене. Теоретични разсъждения.
нареч. теоретично.

теоретически

теоретѝческа, теоретѝческо, мн. теоретѝчески, прил. Теоретичен.
нареч. теоретически.

теоретичка

мн. теоретѝчки, ж. Жена теоретик.

теоретично

вж. теоретичен

теория

мн. тео̀рии, ж.
1. Система от идеи в един клон на знанието, които обобщават практическия опит, натрупан от човека в процеса на опознаване на природата, в обществения живот и мисленето. Теория за клетъчния строеж.
2. Съвкупност от основни правила за дейност или от основни положения в определена научна област. Теория на изкуството. Теория на футбола.
3. Мнение, схващане, мисъл, разработена подробно. Имам своя теория по въпроса.

теософия

Религиозно и мистично учение, което признава вечното съществуване и прераждане на душите и приема, че по мистичен път може да се влезе в общение с тайни и свръхестествени сили, които откриват истината на избрани лица.Прен. Мистицизъм; ср. спиритизъм.

тепавица

мн. тепа̀вици, ж. Съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани, обикн. край течаща вода.
прил. тепавичен, тепа̀вична, тепа̀вично, мн. тепа̀вични. Тепавичен улей.

тепавичар

тепавича̀рят, тепавича̀ря, мн. тепавича̀ри, м. Човек, който работи на тепавица или е собственик на тепавица.
прил. тепавичарски, тепавича̀рска, тепавича̀рско, мн. тепавича̀рски.
същ. тепавичарство, ср.

тепавичарка

мн. тепавича̀рки, ж. Жена тепавичар.

тепавичарски

вж. тепавичар

тепавичарство

вж. тепавичар

тепавичен

вж. тепавица

тепам

тѐпаш, несв.
1. Какво. Поливам с гореща вода и удрям върху вълнена тъкан, за да стане по-плътна.
2. Прен. Диал. Кого. Убивам. Ще те тепам.

тепе

мн. тепѐта, ср. Диал. Хълм, възвишение. Часовниковата кула в Пловдив е на тепето.

тепегьоз

прил. неизм. Разг. Нахален, безочлив, безсрамен. Той е тепегьоз. Тепегьоз човек.

тепих

и тепих, мн. тепѝхи и тѐпихи, (два) тепѝха и тѐпиха, м. Специално очертан и застлан терен за спортна борба.

тепкав

тѐпкава, тѐпкаво, мн. тѐпкави, прил. Диал. Който тепка, заеква. Тепкаво дете.

тепкам

тѐпкаш, несв. Диал. Трудно изговарям някои звукове; запъвам се, заеквам. Стига си тепкал, ами кажи човешки.

тепсия

мн. тепсѝи, ж. Кръгла тава. Слагам хляба в тепсията.
• Поднасям на тепсия. — Разг. Давам, осигурявам на някого нещо, без той да се е потрудил, за да го заслужи.

тепърва

нареч. Разг.
1. Оттук нататък, занапред. Тепърва ще се срещаме.
2. Чак сега, едва сега. Хората тепърва се срещат, не се познават.

теракота

ж., само ед.
1. Вид керамика — изпечена чиста глина или пластична смес от материали с жълт или кафявочервен цвят.
2. Изработено от такъв материал изделие без глазура.
прил. теракотен, терако̀тена, терако̀тено, мн. терако̀тени. Теракотени плочки.

теракотен

вж. теракота

терапевт

мн. терапѐвти, м.
1. Лекар, който прави терапия.
2. Лекар, специалист по вътрешни болести. Добър терапевт.

терапевтика

ж., само ед. Спец. Терапия (в 1 и 2 знач.).
прил. терапевтичен, терапевтѝчна, терапевтѝчно, мн. терапевтѝчни. Терапевтичен участък.
прил. терапевтѝчески, терапевтѝческа, терапевтѝческо, мн. терапевтѝчески.

терапевтичен

вж. терапевтика

терапия

ж., само ед.
1. Спец. Дял от медицината, който се занимава с определяне начините за лекуване на различните болести.
2. Подразделение на медицината, което се занимава с лечението на вътрешните болести без хирургическа намеса.
3. Разг. Лекуване, начин на лечение.
прил. терапевтичен, терапевтѝчна, терапевтѝчно, мн. терапевтѝчни.
прил. терапевтѝчески, терапевтѝческа, терапевтѝческо, мн. терапевтѝчески.

тераса

мн. тера̀си, ж.
1. Открита част от жилище; голям балкон, веранда. Излизам на терасата. Слънчева тераса.
2. Открита площадка на покрива на сграда.
3. Малка хоризонтална равнина, разположена върху наклонена земна повърхност. Свищов е разположен на тераси.
прил. терасен, тера̀сна, тера̀сно, мн. тера̀сни. Терасна стена.

терасен

вж. тераса

терасирам

терасѝраш, несв. и св.; какво. Правя на тераси (в 3 знач.). Терасирахме склона за залесяване.
същ. терасиране, ср.

терасиране

вж. терасирам

терасовиден

терасовѝдна, терасовѝдно, мн. терасовѝдни, прил. Който е разположен на тераси (в 3 знач.).
нареч. терасовидно.

терасовидно

вж. терасовиден

терасообразен

терасообра̀зна, терасообра̀зно, мн. терасообра̀зни, прил. Терасовиден.

терезия

Диал.
теглилка, везни

терекия

1. който е пристрастен към нещо (пиене или
пушене)
2. кисел, лют, ядосан

терен

мн. терѐни, (два) терѐна, м.
1. Само ед. Съставна част на земна повърхност; почва, земя. Каменлив терен.
2. Само ед. Външен вид на местност. Планински терен. Пресечен терен.
3. Ограничено място върху земната повърхност; площ, парцел. Терен на игрище.
4. Прен. Жарг. Младежка забава, обикн. при домашни условия и с танци; купон. Снощи бях на терен.
прил. теренен, терѐнна, терѐнно, мн. терѐнни. Теренна работа.

теренен

вж. терен

терзание

мн. терза̀ния, ср. Душевен гнет; безпокойство, мъка, страдание, горест, угризение. Мъчи го дълбоко терзание.

терзая

терза̀еш, мин. св. терза̀х, мин. прич. терза̀л, несв.; Кого, какво. Причинявам терзание. Терзае го чувството за вина.
терзая се. — Изпитвам терзание.

терзийски

вж. терзия

терзия

мн. терзѝи, м.
1. Остар. Шивач.
2. Разг. Нивелир.
прил. терзийски, терзѝйска, терзѝйско, мн. терзѝйски.
същ. терзѝйство, ср.

териториален

вж. територия

територия

мн. терито̀рии, ж.
1. Ограничена земна площ, която е нечия собственост или под нечие разпореждане. Територия на стопанство.
2. Отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от морското пространство, с която се разпорежда една държава. Нахлуване на войски в чужда територия.
3. Прен. Област на занимание, на дейност. Предпочитана научна територия.
прил. териториален, териториа̀лна, териториа̀лно, мн. териториа̀лни. Териториално деление.

терк

тѐркът, тѐрка, мн. тѐркове, (два) тѐрка, м. Остар.
1. Образец, модел, калъп.
2. Еталон за кройка. Шия по терк.
3. Прен. Разг. Особен човек, човек, с когото трудно можеш да се разбереш.
4. Разг. Като прил., неизм. Особен, неразбран. Терк човек. Терк жена.

теркове

вж. терк

терлици

мн., терлѝк, м. Плетени или ушити от дебел вълнен плат домашни пантофи.
• По терлици. — Разг. Много тихо, без да ме усетят. Измъкна се по терлици.

термален

терма̀лна, терма̀лно, мн. терма̀лни, прил.
1. Топъл, горещ.
2. За извор и под. — чиято вода излиза топла.
3. За територия — където има такива извори.

терманестезия

мед. Липса на способност за разпознаване на топло и студено.

термин

мн. тѐрмини, (два) тѐрмина, м. Дума, специализирана да назовава точно определено понятие в някоя научна област. Географски термини.

терминал

мн. термина̀ли, (два) термина̀ла, м. Телевизионно, телефонно и др. устройство, което е включено към определена информационна система, за да може да се използват съдържащите се в нея данни.

терминизъм

Идеалистическо учение във философията, според което общото понятие на думата няма съответствие в обективната реалност.

терминологичен

вж. терминология

терминология

ж., само ед. Съвкупност от използваните в определена научна област термини. Научна терминология.
прил. терминологичен, терминологѝчна, терминологѝчно, мн. терминологѝчни.
прил. терминологѝчески, терминологѝческа, терминологѝческо, мн. терминологѝчески.

термити

само мн. Подобни на мравки южни насекоми, които живеят в различни по форма големи мравуняци и се хранят с дървесина.

термичен

термѝчна, термѝчно, мн. термѝчни, прил. Който се отнася до топлина; топлинен. Термична обработка.

термически

термѝческа, термѝческо, мн. термѝчески, прил. Термичен.

термо-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до топлина или до температура, напр. термобатерия, термовулканизатор, термоизолация, термообработка, термореакция, терморегулатор, термотерапия и др.

термогенератор

мн. термогенера̀тори, (два) термогенера̀тора, м. Генератор, който преобразува топлинната енергия в електрическа.

термодинамика

ж., само ед. Спец. Дял от физиката, който изучава топлинната енергия и превръщането ѝ в друг вид енергия.
прил. термодинамичен, термодинамѝчна, термодинамѝчно, мн. термодинамѝчни.
прил. термодинамѝчески, термодинамѝческа, термодинамѝческо, мн. термодинамѝчески.

термодинамичен

вж. термодинамика

термолабилен

мед. Неустойчив на топлина, разрушаващ се от топлина.

термолампа

мн. термола̀мпи, ж. Лампа, която служи и за отопление.

термометър

мн. термомѐтри, (два) термомѐтъра, м. Уред за измерване на температурата. Медицински термометър. Термометър за въздуха.

терморегулатор

мн. терморегула̀тори, (два) терморегула̀тора, м. Устройство за автоматично регулиране на температурата. Печка с терморегулатор.

терморегулация

ж., само ед.
1. Топлинно регулиране.
2. Спец. Съвкупност от процеси по поддържане на постоянна температура в човешкия и животинския организъм.

термос

мн. тѐрмоси, (два) тѐрмоса, м. Специално пригоден съд за поддържане на температурата на поставените в него течности или храни. Двулитров термос.
прил. термосов, тѐрмосова, тѐрмосово, мн. тѐрмосови.

термосов

вж. термос

термостат

мн. термоста̀ти, (два) термоста̀та, м.
1. Апарат, в който чрез автоматични регулатори се поддържа постоянна температура.
2. Терморегулатор в нагревателни и хладилни устройства.
3. Уред, с който се поддържа нормален топлинен режим на автомобилния двигател.

термотерапия

мед. Използване на екзогенне топлина, получена от нагрети среди — парафин, пясък, кал, въздух и др. с лечебна цел.

термоустойчив

термоустойчѝва, термоустойчѝво, мн. термоустойчѝви, прил. Който не се влияе от промени в температурата. Термоустройчив материал.
същ. термоустойчивост, термоустойчивостта̀, ж.

термоустойчивост

вж. термоустойчив

термофор

мн. термофо̀ри, (два) термофо̀ра, м. Плосък, обикн. гумен съд, в който се слага гореща вода, за да служи за затопляне; грейка.

термоядрен

термоя̀дрена, термоя̀дрено, мн. термоя̀дрени, прил. Който е в резултат от сблъсъка на атомни ядра от газова среда, нагорещени под висока температура. Термоядрена реакция. Термоядрен взрив.

терор

м., само ед.
1. Система за политическо или религиозно преследване.
2. Начин на властване чрез насилие. В страната владее терор. Упражнявам терор.
прил. терористичен, терористѝчна, терористѝчно, мн. терористѝчни.
прил. терористически, терористѝческа, терористѝческо, мн. терористѝчески.

тероризирам

тероризѝраш, несв. и св.
1. Прилагам терор.
2. Разг. Кого. Измъчвам, насилвам. Вкъщи всички я тероризираха.
същ. тероризиране, ср.

тероризиране

вж. тероризирам

тероризъм

м., само ед.
1. Политика или дейност, при които целите се постигат чрез терор.
2. Дейност на терорист.
прил. терористичен, терористѝчна, терористѝчно, мн. терористѝчни.
прил. терористически, терористѝческа, терористѝческо, мн. терористѝческа. Терористическа акция.

терорист

мн. терорѝсти, м. Човек, който прилага насилие, терор, за да постигне целите си; привърженик на тероризма.

терористичен

вж. терор

терористически

вж. терор

терористка

мн. терорѝстки, ж. Жена терорист.

терпентин

м., само ед. Наименование на масло, което се добива от иглолистни дървета чрез дестилация на смолата им.
прил. терпентинов, терпентѝнова, терпентѝново, мн. терпентѝнови.
прил. терпентѝнен, терпентѝнена, терпентѝнено, мн. терпентѝнени.

терпентинов

вж. терпентин

терсене

Разг.
1. Прил. Неизм. Който не се разбира с другите; опак, неразбран. Терсене човек.
2. Нареч. Лошо, неудобно. Седнал е терсене, та не се вижда.

тертип

м., само ед. Разг.
1. Маниер, начин, образец. По свой тертип.
2. Добър маниер, начин (обикн. на подредба, на поддържане на ред и чистота). Има тертип.

терца

мн. тѐрци, ж.
1. Спец. Музикален интервал от три степени.
2. При игра на карти — група от три последователни карти от един цвят, която носи точки или печалба.
3. Прен. Жарг. Тройка като оценка при изпитване. Хванах терцата.

---

мн. тѐрци, ж. и м. Жарг. Забавен, весел човек. Голяма терца е тоя човек.

тесам

тѐсаш, несв.; какво. Диал.
1. Дялам, кастря, изглаждам.
2. Почиствам терен от тревата с помощта на мотика. Тесам трева.
същ. тесане, ср.

тесане

вж. тесам

тесен

тя̀сна, тя̀сно, мн. тѐсни, прил.
1. Който е с малка ширина. Тесен проход. Тесен коридор.
2. Който е с малко жизнено пространство. Тясно жилище.
3. За облекло, обувки и др. под. — който стяга, който не е с подходяща ширина. Тесен панталон.
4. Прен. Който обхваща малко или се занимава с малко неща. Тесен специалист.
5. Прен. Който е лишен от широта на ума, на разбиранията; ограничен, едностранчив. Тесен мироглед.
6. Прен. За връзки, контакти и др. под. — много близък. Тесен контакт.

тесеракта

обемна фигура в четиримерното пространство

тескере

мн. тескерѐта, ср. Остар. Паспорт. Показа им тескерето.

тесла

мн. теслѝ, ж. Дърводелски инструмент с острие за дялане и тъпа страна за зачукване на гвоздеи.

теснея

теснѐеш, мин. св. тесня̀х, мин. прич. тесня̀л, несв. Ставам тесен.

теснина

мн. теснинѝ, ж.
1. Тясно място между стръмни склонове в планина; клисура. Минавам през теснините.
2. Тясно място, стеснение.

тесногръд

тесногръ̀да, тесногръ̀до, мн. тесногръ̀ди, прил. Който няма широко схващане за нещата; ограничен, едностранчив, дребнав. Тесногръд политик.
нареч. тесногръдо.
същ. тесногръдие, ср.
същ. тесногръдство, ср.

тесногръдие

вж. тесногръд

тесногръдо

вж. тесногръд

тесногръдство

вж. тесногръд

теснолинейка

мн. теснолинѐйки, ж.
1. Вид железопътна линия с по-малко междурелсово разстояние от нормалното.
2. Влак, който се движи по такава линия.

теснота

ж., само ед.
1. Качество на тесен. Теснотата на стаята се компенсираше от нейната дължина.
2. Прен. Рядко. Ограниченост, липса на широк обхват, на широк мироглед. Теснота на възгледите.

теснотия

ж., само ед. Разг. Тясно пространство, обикн. за живеене. Голяма теснотия.

тест

тѐстът, тѐста, мн. тѐстове, (два) тѐста, м.
1. Проверка на умственото развитие и интелигентността у човека. Подлагам на тест.
2. Задача за такава проверка.
3. Специално разработена схема от задачи за проверка на знанията. Попълвам тест.
4. Разработена система за откриване на болест. Тест за спин.

тесте

мн. тестѐта, ср. Множество еднакви предмети с плоска форма и в определен брой, обикн. карти за игра, листове и др.

тестен

тестѐна, тестѐно, мн. тестѐни, прил.
1. Който се отнася до тесто. Тестени сладкиши.
2. Който е покрит, изцапан с тесто. Тестена паница.

тестикул

мн. тестѝкули, (два) тестѝкула, м. Всяка една от двете полови жлези у мъжко същество; тестис. Тестикулите са разположени в торбичка.

тестис

мн. тѐстиси, (два) тѐстиса, м. Тестикул.

тесто

мн. теста̀, ср.
1. Гъста смес от брашно и др., омесена с вода. Пухкаво тесто.
2. Гъста смес, каша от други вещества, забъркана с малко течност. Маджун на тесто.
• От друго тесто съм. — Различен съм.
• От същото тесто съм. — Еднакъв съм.

тестостерон

Мъжки хормон, който се синтезира и от двата пола, но въпреки това се различава по своята концентрация и въздействие. Най-силните и потентни биологични андрогени, които съществуват в кръвната плазма и урината.

тестувам

тесту̀ваш, несв.; кого. Подлагам на тест.
същ. тестуване, ср.

тестуване

вж. тестувам

тестяв

тестя̀ва, тестя̀во, мн. тестя̀ви, прил. Разг.
1. Който е като тесто по форма и вид; тестен.
2. Който не е доопечен и част от него стои на тесто. Тестяв сладкиш.

тетания

мед. Патологично състояние, дължащо се на хипокалциемия. Характеризира се с пристъпи на болезнени гърчове — карпопедални гърчове, тризмус, опистотонус и др. Наблюдава се при хипопаратиреоидизъм, дефицит на витамин Д и др.

тетанус

м., само ед. Тежка инфекциозна болест, която се развива вследствие от замърсяване на рани.

тетива

ж., само ед. или само мн. Опъната нишка на лък, чрез която се изстрелват стрелите. Тетивата се скъса.

тетрадка

мн. тетра̀дки, ж. Свързани в книга листове за писане. Тетрадка с карирани листове.

тетрайодтиронин

мед. вж. тироксин

тетралогия

мн. тетрало̀гии, ж. Това, което е от четири части (обикн. книга, филм). Тетралогията на Димитър Талев.

тетраплегия

мед. Парализа на четирите крайника.

теферич

м., само ед. Разг. Разходка на открито място, на въздух, обикн. с угощение; пикник. Отиваме на теферич.

тефлон

м., само ед.
1. Еластичен материал, който има изолационни свойства и се използва при изработване на домакински съдове.
2. Домакински съд от такъв материал.
прил. тефлонов, тефло̀нова, тефло̀ново, мн. тефло̀нови. Тефлонов тиган. Тефлоново покритие.

тефлонов

вж. тефлон

тефтер

мн. тефтѐри, (два) тефтѐра, м.
1. Остар. Голяма подвързана тетрадка на търговец за записване на сметки и др.; сметководна книга. Търговски тефтер.
2. Тефтерче.

тефтерче

мн. тефтѐрчета, ср.
1. Подшити откъм тясната страна малки листове за водене на бележки; бележник.
2. Остар. Ученически бележник.

техен

тя̀хна, тя̀хно, мн. тѐхни, крат. им, притеж. мест.
1. Който принадлежи на тях или се отнася до тях. Техните деца пораснали. Това не е тяхно. Преподавателят им отсъства, затова си тръгват.
2. Като същ. тяхната, тяхното. Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицата, за които се говори. И ние не сме цвете за мирисане, ама тяхното на нищо не прилича. Остави, и тяхната не е лесна — три деца имат хората...

техник

мн. технѝци, м.
1. Човек, който се занимава с ремонт на техника. Асансьорен техник.
2. Прен. Разг. Човек, който извършва с умение, сръчно дейност от областта на техниката.
3. Лице, което има средно техническо или професионално образование. Строителен техник. Ветеринарен техник.

техника

мн. тѐхники, ж.
1. Само ед. Съвкупност от оръдия и средства за производство, както и научната дейност, необходима за тяхното създаване и прилагане. Развитие на техниката. Последна дума на техниката.
2. Съвкупност от начини и средства при извършване на определен тип дейност. Техника на свирене. Прилагаме различни техники в пързалянето.
3. Само ед. Съвкупност от всички машини и механизми в една област. Авиационна техника. Изчислителна техника.
4. Остар. Разг. Политехника.

техникум

мн. тѐхникуми, (два) тѐхникума, м. Средно техническо или специализирано професионално училище. Селскостопански техникум. Строителен техникум.

технически

технѝческа, технѝческо, мн. технѝчески, прил.
1. Който се отнася до техника.
2. Който се използва в промишлеността. Технически растения.
3. Който обслужва техниката, технологията на едно производство или дейност. Техническа дирекция.
4. Който няма творческа задача, а трябва да изпълнява точно възложеното му от друг. Технически изпълнител.
5. Който изпълнява помощни функции. Технически секретар.
• По технически причини. — Поради неизправност в техниката или поради липса на необходимите средства.

техничка

мн. технѝчки, ж. Жена техник.

технократ

мн. технокра̀ти, м. Представител на технокрацията.

технокрация

ж., само ед. Научно-техническата интелигенция, която според съответна теория е ръководна сила за развитие на обществото.

технолог

мн. техноло̀зи, м. Специалист по технология (обикн. в определен производствен отрасъл).

технологичен

вж. технология

технологически

вж. технология

технология

мн. техноло̀гии, ж.
1. Система от последователни процеси, чрез които от суровия материал се получава готов продукт. Прилагаме различни технологии.
2. Само ед. Наука, която изучава една такава система.
3. Прен. Съвкупност от средства и начини за по-ефективно и по-качествено извършване на определена дейност. Всяко нещо си има технология. Технология на подготовката за изпит.
прил. технологичен, технологѝчна, технологѝчно, мн. технологѝчни.
прил. технологически, технологѝческа, технологѝческо, мн. технологѝчески. Технологически режим.
прил. техноложки, техноло̀жка, техноло̀жко, мн. техноло̀жки.

техноложка

мн. техноло̀жки, ж. Жена технолог.

техноложки

вж. технология

течен

тѐчна, тѐчно, мн. тѐчни, прил.
1. Който тече, който е като вода. Течно вещество. Течно състояние.
2. Който не е твърд, а рядък (но съществува и твърд от същия вид). Течен сапун. Течен шоколад.

течение

мн. течѐния, ср.
1. Поток вода или въздух, който се движи. Водно течение. Топли течения. Студено въздушно течение.
2. Въздушно движение между два отвора. Става течение. Настивам при течение.
3. Отделяне (непрекъснато) на секрет от тялото — кръв, гной. Течението продължава два дни.
4. Прен. Движение на много хора в една посока. Течението ме поде към центъра.
5. Прен. Възгледи, схващания в науката или изкуството със съответни методи и произведения; направление.
6. Прен. Всички броеве на периодично издание за определен период. Годишно течение. Течението на вестника за две години.
• Вървя (сам) срещу течението. — Опълчвам се срещу всички, срещу традиционното, общоприетото.
• В течение съм (на нещо). — Запознат съм с хода, с развитието на нещо.
• С течение на времето. — С времето, с протичане на времето. С течение на времето отношението им ще се изгладят.

течност

течността̀, мн. тѐчности, ж. Течно вещество. Водата е безцветна течност. Металът се превръща в течност.

теша

тешѝш, мин. св. тешѝх и теша̀х, мин. прич. тешѝл и теша̀л, несв.; кого. Разг. Успокоявам, утешавам. Майката теши детето.
теша се. — Утешавам се. Теши се с децата.

ти

вин. тѐбе 1 или съкр. теб, крат. те 2 , дат. остар. тѐбе 2 , крат. ти 2 , лично мест.
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!

тиара

мн. тиа̀ри, ж. Корона на римския папа, както и на древни царе.

тибия

мед. По-голямата от двете кости на подбедрицата.

тиган

мн. тига̀ни, (два) тига̀на, м. Кръгъл плитък домакински съд за пържене с дълга дръжка.
• Блести като тиган на месечина. — Разг. Ирон. За човек, който е много черен.

тигрица

мн. тигрѝци, ж.
1. Женската на тигъра.
2. Буйна и/или разярена жена. Спуска се като тигрица.

тигров

вж. тигър

тигър

мн. тѝгри, (два) тѝгъра, м. Едър хищен бозайник от семейството на котките с окраска на кожата на райета, разпространен в Южна Азия.
прил. тигров, тѝгрова, тѝгрово, мн. тѝгрови.
• Тигрова походка. — Походка с мека, безшумна, дебнеща стъпка.

тигърски

тѝгърска, тѝгърско, мн. тѝгърски, прил. Който е присъщ на тигър, като на тигър. Тигърски очи.

тийнейджър

мн. тийнѐйджъри, м. Младеж на възраст между 13 и 19 години; юноша.

тийнейджърка

мн. тийнѐйджърки, ж. Момиче тийнейджър.

тик

ѝкът, тѝка, мн. тѝкове, (два) тѝка, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове.

тик-так

междум. Наподобява равномерни удари на часовник или на друг механизъм.

тикам

тѝкаш, несв.
1. Кого, какво. Движа, карам да върви, като бутам, тласкам, натискам. Тикам количка с бебе. Тикам кола. Тикам го пред себе си.
2. Разг. Какво. Мушкам, пъхам, завирам някъде. Тикам тетрадките в чантата. Тика пръсти в косата си.
3. Разг. Какво. Давам на някого насила; натрапвам. Тика му пари в ръцете. Тика му бележника под носа.
4. Прен. Кого. Подтиквам, подбуждам, насърчавам непрекъснато за дейност. Постоянно го тикат да учи.
тикам се. 1. — Разг. Влизам с напиране, със сила, мушкам се, навирам се. Тикам се в автобуса.
2. Прен. Разг. Натрапвам се, напирам, вра се. Тикам се, където не ми е мястото.
• Тикам се под носа (на някого). — Разг. Натрапвам се на вниманието.
• Тикам под носа/в очите (на някого, нещо). 1. — Настойчиво повтарям някакъв факт; натрапвам.
2. Показвам отблизо като доказателство на твърдение. Тикам под носа му документа.
3. Повтарям факт като доказателство, натяквам.

тиква

мн. тѝкви, ж.
1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове. Печена тиква. Отглеждам тикви.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. В тиквата му няма капка мозък.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав човек. Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди.
прил. тиквен, тѝквена, тѝквено, мн. тѝквени. Тиквени семки.
• Тиквата ми е зелена. — Разг. Глупав съм.
• Не било по тиквите, а по кратуните. — Разг. За нещо, което става късно, на което му е минало времето.
• Тиквен медал. — Разг. Никакъв медал.

тиквам

тѝкваш, несв. и тикна, св.
1. Кого, какво. Тикам един път или няколко пъти по един път.
2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Тласвам, набутвам, натиквам, вкарвам. Тикнаха го в затвора.
• Тикам/тикна в ръцете (на някого). — Разг.
1. Давам грубо нещо. Тиквам му в ръцете хляба.
2. Предлагам настойчиво нещо наготово. Тикат му длъжността в ръцете, а той не я иска.

тиквен

вж. тиква

тиквеник

мн. тѝквеници, (два) тѝквеника, м.
1. Баница с пълнеж от тиква. Пека тиквеник.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, недодялан човек.

тиквичка

мн. тѝквички, ж.
1. Малка тиква (в 1 знач.).
2. Вид тиква с дълги и тънки зелени плодове. Пържени тиквички с чесън.

тикна

тѝкнеш, мин. св. тѝкнах, мин. прич. тѝкнал, св. — вж. тиквам.

тиков

тѝкова, тѝково, мн. тѝкови, прил.
• Тиково дърво. — Тропическо дърво, на височина достигащо до 30 метра, със здрава и твърда дървесина, използвана в корабостроенето, в строителството, за мебели.

тиксо

ср., само ед. Разг. Лентовидна лепенка, обикн. безцветна; скоч 2 .

тиктакам

тикта̀каш, несв. Издавам звук, подобен на тик-так.

тил

тилъ̀т, тила̀, мн. тѝлове, (два) тѝла, м.
1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила.
2. Прен. Територията зад фронта. Действам в тила.
3. Прен. Система от военни органи, части и учреждения, действаща зад фронта за осигуряването му.
• В тил. — Откъм гърба. Нападам в тил.

тилда

ж., само ед. Спец.
1. Диакритичен знак, използван в някои писмености на латинска основа и във фонетичната транскрипция.
2. Типографски знак, който в речниците означава изпусната повтаряща се дума или част от дума.

тилен

тѝлна, тѝлно, мн. тѝлни, прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег.

тилилейски

тилилѐйска, тилилѐйско, мн. тилилѐйски, прил.
• Гори тилилейски. — В народните приказки — непристъпни, далечни, тайнствени гори.

тилов

тѝлова, тѝлово, мн. тѝлови, прил. Който се отнася до тил (във 2 и 3 знач.). Тилови служби. Тилова част.

тим

тѝмът, тѝма, мн. тѝмове, (два) тѝма, м. В спорта — група от спортисти, които се състезават заедно с други такива групи; отбор.

тимократия

книж. Форма на управление, при което властта принадлежи на богатите; плутокрация.

тимпан

мн. тимпа̀ни, (два) тимпа̀на, м. Ударен музикален инструмент с полусферична част и опъната на нея кожа. Танц под звуците на тимпаните.

тимпанит

мед. Възпаление на тъпанчевата кухина.

тимус

мед. Ендокринна жлеза, съставена от два дяла и разположена зад гръдната кост. Смята се за лимфоиден орган, произвежда лимфоцити и играе роля в имунните процеси в организма.

тинест

тѝнеста, тѝнесто, мн. тѝнести, прил. Който съдържа тиня или е покрит с тиня. Тинести почви. Тинести места. Тинесто дъно.

тинктура

мн. тинкту̀ри, ж. Спец. В химията — разтвор на вещество в спирт или етер. Йодова тинктура.

тинтири-минтири

само мн. Разг. Измислици или глупави приказки. Говориш ми тинтири-минтири, за да ме заблудиш.

тинтява

ж., само ед. Род треви и полухрасти с приложение в медицината, за подправка на напитки и др.

тиня

ж., само ед.
1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. вода. Паднал на дъното и се покрил с тиня.
2. Прен. Наслойка, утайка, която пречи на движението, на развитието на обществото или на отделния човек. Тинята на предразсъдъците. Тинята в душата му.
3. Прен. Утайката, калта на обществото. Попадам сред тинята на обществото. Излизам от тинята на живота.

тип

типъ̀т, типа̀, мн. тѝпове, (два) тѝпа, м.
1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от типа на Пловдив. Всички училища са от този тип. Лицето ѝ е от друг тип.
2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. Харесват ми този тип хора.
3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора. Тип на скъперник. Типът на малкия човек.
4. Прен. Своеобразен, странен човек. Интересен тип.
5. Прен. Разг. Пренебр. Мръсен, подъл човек. Разни типове се въртят наоколо. Тип такъв!

типизация

ж., само ед. Типизиране.

типизирам

типизѝраш, несв. и св.; какво.
1. Въплъщавам черти в типични образи.
2. Разпределям по типове. Типизирам висшите учебни заведения.
същ. типизиране, ср.

типизиране

вж. типизирам

типичен

типѝчна, типѝчно, мн. типѝчни, прил.
1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер.
2. Който притежава в най-чист вид белезите на даден тип. Типичен властник. Типичен провинциален град.
същ. типичност, типичността̀, ж.

типичност

вж. типичен

типла

Метално прътче с квадратно сечение за свързване на квадри при специална зидария. Подобно на диблата при дървените конструкции.
вж. квадра

типов

тѝпова, тѝпово, мн. тѝпови, прил.
1. Който е образец на даден тип (в 1 знач.). Типов договор.
2. Който съответства на даден образец. Типов проект.

типография

ж., само ед.
1. Отпечатване на текстове, книги.
2. Остар. Предприятие за отпечатване на текстове, книги; печатница.
прил. типографски, типогра̀фска, типогра̀фско, мн. типогра̀фски. Типографска техника.

типографски

вж. типография

типологически

вж. типология

типология

ж., само ед. Научна класификация на предмети и явления по типове. Типология на езиците. Типология на горите.
прил. типологически, типологѝческа, типологѝческо, мн. типологѝчески.

типосам

типо̀саш, св. — вж. типосвам.

типосвам

типо̀сваш, несв. и типосам, св.
1. Остар. Какво. Печатам.
2. Прен. Кого/какво. Изваждам наяве нещо нередно и прикрито. Типосали го във вестника.
типосвам се/типосам се. 1. — Остар. Фотографирам се.
2. Прен. Разг. Заставам на предна линия, изтъквам се. Типосала се на първия ред в салона.

тирада

мн. тира̀ди, ж. Задъхано словоизлияние, обикн. празнословно. Произнасям тиради. Изслушвам дълги тиради.

тираж

мн. тира̀жи, (два) тира̀жа, м.
1. Теглене на печелившите номера на лотария, тото или на облигации (за изплащане на държавен заем). Тиражът на тотото е в събота.
2. Спец. Брой на отпечатаните екземпляри на печатно издание при едно издаване. Книгата излиза в тираж 5 000. Голям тираж. Малък тираж.
прил. тиражен, тира̀жна, тира̀жно, мн. тира̀жни.
• Тиражен лист. — Списък на печелившите номера на лотария или на излезлите за изплащане облигации.

тиражен

вж. тираж

тиражирам

тиражѝраш, несв. и св.; какво.
1. Установявам тираж.
2. Прен. Размножавам (в определен брой). Тиражирам графики.
3. Прен. Размножавам, разнасям, разпространявам, обикн. лъжи, клюки, интриги.
прил. тиражѝран, тиражѝрана, тиражѝрано, мн. тиражѝрани.

тирамису

Италиански десерт, който се приготвя от бишкоти, напоени с кафе еспресо, сирене маскарпоне (меко, сладникаво и с консистенция на гъст крем, вид сладка сметана), яйца, захар, вино марсала или ром и какао


На италиански „тирамису“ означава буквално „ободри ме!“, заради двете си съдържащи кофеин съставки, кафето и какаото.

тиран

мн. тира̀ни, м. Тиранин.

тиранизирам

тиранизѝраш, несв. и св.; кого. Измъчвам, потискам, малтретирам. Тиранизирам подчинените си. Тиранизирам семейството си.

тиранин

мн. тира̀ни, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството.

тираничен

тиранѝчна, тиранѝчно, мн. тиранѝчни, прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати.

тирания

ж., само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания.

тиранствам

тира̀нстваш, несв.; над кого. Държа се като тиранин. Тиранства над подчинените си работници.

тиранствувам

тира̀нствуваш, несв. Тиранствам.

тиранти

само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти.

тирбушон

мн. тирбушо̀ни, (два) тирбушо̀на, м. Уред за изтегляне на тапа от бутилка.

тире

мн. тирѐта, ср. Спец. Вид препинателен знак с вид на черта.

---

ср., само ед. Памучни конци за ръчно плетиво и бродерия.

тиреоидектомия

мед. Оперативно отстраняване на щитовидната жлеза. Различават се тотална и парциална тиреоидектомия.

тиреоиден

мед. Отнасящ се до щитовидната жлеза или щитовидния хрущял, напр. тиреоидна артерия.

тиреоидит

мед. Възпаление на щитовидната жлеза.

тиреостатици

мед. Лекарствени средства, потискащи функцията на щитовидната жлеза. Те блокират ензимите, участващи в синтеза на тиреоидни хормони.

тиреотоксикоза

мед. Общ термин, с който се означават всички състояния на наднормено повишение на тиреоидните хормони в кръвта и тъканите, напр. Базедова болест, токсичен аденом, тумори, продуциращи ТТХ и др.

тиреотоксичен

мед. Отнасящ се до повишената функция на на щитовидната жлеза или предизвикан от хиперфункция на щитовидната жлезата.

тиреотропен

мед. Стимулиращ или регулиращ дейността на щитовидната жлеза, напр. тиреотропен хормон, произвеждан от предния дял на хипофизата.

тироксин

мед. Хормон, продуциран от щитовидната жлеза.

тисяща

остар.
хиляда

титан

мн. тита̀ни, м.
1. В старогръцката митология — син на богове, гигант, който влязъл в борба със Зевс.
2. Прен. Човек с изключителна дарба; колос, исполин. Титан на литературата. Титан в математиката.

---

м., само ед. Стоманеносив, много твърд пластичен метал.

титани

мит. В древногръцката митология — архаични богове, олицетворяващи природните стихии: 6 сина (Океан, Кой, Кий, Хиперион, Япет, Кронос) и 6 дъщери (Тетида, Феба, Мнемосина, Тейя, Темида, Рея) — деца на небето Уран и земята Гея.

титаничен

титанѝчна, титанѝчно, мн. титанѝчни, прил. Който е присъщ на титан 1 . Титанични усилия.

титански

тита̀нска, тита̀нско, мн. тита̀нски, прил. Титаничен.

титла

мн. тѝтли, ж. Почетно звание за благородство, за научна квалификация или за особени заслуги. Титлата граф. Научна титла. Шампионска титла.

---

мн. тѝтли, ж. В средновековната писменост — надреден знак, който стои над мястото на изпусната буква в съкратено написана дума или над буква, означаваща число.

титри

само мн. Спец. Банкови ценни книжа.

титул

мн. тѝтули, (два) тѝтула, м. Титулна страница.

титулен

тѝтулна, тѝтулно, мн. тѝтулни, прил.
• Титулна страница. — Първата страница на книга, на която са отпечатани заглавието, името на автора, издателството, името на титулния редактор и др.

титулувам

титулу̀ваш, несв.; кого.
1. Обръщам се към някого с титла или звание.
2. Озаглавявам; наричам.
титулувам се. — Наричам се с титла, често недействителна.

титуляр

титуля̀рят, титуля̀ря, мн. титуля̀ри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ.

титулярка

мн. титуля̀рки, ж. Жена титуляр.

тиф

тѝфът, тѝфа, само ед. м. Тифус.

тифозен

тифо̀зна, тифо̀зно, мн. тифо̀зни, прил.
1. Който се отнася до тифус. Тифозни симптоми.
2. Който е болен от тифус.

тифус

м., само ед. Спец. Остро заразно заболяване, протичащо с треска, с поражения на червата.

тих

тѝха, тѝхо, мн. тѝхи, прил.
1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен.
2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тиха нощ. Тих двор. Тиха улица.
3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен. Тихо езеро. Тих площад.
4. Прен. За човек — който е спокоен, кротък.
5. Прен. За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно.
• Тиха вода. — Разг. За човек, който е потаен, тих, но може да навреди на някого.

тихо

нареч.
1. За звук, говор — слабо, едва чуто. Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо.
2. Без звук или шум, спокойно. В къщата е тихо. Седя тихо. Чакат тихо.

тихом

нареч. В поезията — тихо.

тихомълком

нареч. Без говор, безмълвно. Става и си тръгва тихомълком.

тичам

тѝчаш, несв.
1. Бягам, търча, движа се бързо към определено място или с определена цел. Тичам до автобусната спирка. Тичай да купиш един хляб.
2. Прен. Върша усилено и продължително нещо, свързано с движение. Цяла седмица тича, за да посрещне добре гостите.
3. Прен. Ходя дълго по инстанции, уреждам нещо. Колко тича, докато се уреди на работа в министерството.
4. Прен. Грижа се за някого усърдно, усилено. Майка му цял живот тича за него.
същ. тичане, ср.
• Тичам след някого. — Разг.
1. Грижа се прекалено усърдно за някого.
2. Задирям, ухажвам някого, без да срещна взаимност.

тичане

Библейско тълкуване:

тичешком

нареч. С тичане, като тичам. Тръгна тичешком към къщата.

тичинка

мн. тѝчинки, ж. Спец. Част от цвета, мъжки размножителен орган, който се състои от дръжка и прашник.

тишина

ж., само ед.
1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина.
2. Спокойствие, безметежност. Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина.
• Пазя/запазя тишина. — Не шумя, не говоря.
• Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос). — Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна.
• Мъртва тишина. — Абсолютна тишина.
• Гробна тишина. — Абсолютна тишина.

тия

– вж. този.

тлака

мн. тлакѝ, ж. Истор. Седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, каквито са се организирали в миналото на село.

тласвам

тла̀сваш, несв. и тласна, св.; какво/кого. Тласкам един път или няколко пъти по един път. Тласвам лодката към вътрешността на езерото.

тласкам

тла̀скаш, несв.
1. Кого, какво. Бутам, блъскам, лашкам (като отмествам или задвижвам). Вятърът тласка лодката. Множеството го тласкаше напред. Вълната я тласна и я събори.
2. Прен. Кого. Подтиквам, подбуждам да извърши нещо. Тласкам към престъпление. Тласкам я към женитба. Обстоятелствата ме тласкат към лъжа.
3. Спец. В спорта — хвърлям гюлле.
същ. тласкане, ср.

тласкане

вж. тласкам

тласна

тла̀снеш, мин. св. тла̀снах, мин. прич. тла̀снал, св. — вж. тласвам.

тласък

мн. тла̀съци, (два) тла̀съка, м.
1. Едно тласкане, удар, натиск, напън. Прозорецът се отвори под тласъка на вятъра.
2. Прен. Подбуда, подтик, импулс. Давам тласък на икономиката. Давам тласък на образованието.
3. Прен. Придвижване напред, развитие. Икономиката претърпя голям тласък напред.

тлен

тлента̀, ж., само ед.
1. Тление, гниене, разлагане (на организъм, морал и др.).
2. Нещо напълно изгоряло. От къщата не е останало нищо, всичко е тлен.

тленен

тлѐнна, тлѐнно, мн. тлѐнни, прил. Който подлежи на гниене, на разлагане; не вечен. Всички сме тленни и грешни.
• Тленни останки. — Тяло (или части от тяло) на покойник. Намерени са тленните останки на жертвите от катастрофата.
същ. тленност, тленността̀, ж.

тленност

вж. тленен

тлея

тлѐеш, мин. св. тлях, мин. прич. тлял, несв.
1. Горя слабо, без пламък; догарям. Огънят вече тлее. Жарта тлее.
2. Прен. Чезна, вехна, линея; угасвам. Тялото ѝ едва тлее след дългото боледуване. Очите ѝ тлеят. Душата ми тлее. Културата тлее.

тлъст

тлъ̀ста, тлъ̀сто, мн. тлъ̀сти, прил.
1. За човек или животно — който е охранен, угоен, дебел, с много тлъстини. Тлъста жена. Тлъсти ръце. Тлъсто прасе.
2. Който съдържа прекалено много мазнина. Тлъсто ядене. Тлъста супа.
3. Прен. За земя — която е плодородна.
4. Прен. За плод, зеленчук, трева — който е едър, месест, хубав. Тлъсти чушки.
5. Прен. За заплата, доходи — който е прекалено голям. Тлъсти хонорари.
• Тлъст кокал. — Голяма заплата или власт, която носи материални облаги.

тлъстея

тлъстѐеш, мин. св. тлъстя̀х, мин. прич. тлъстя̀л, несв. Ставам тлъст (в 1 и 5 знач.). Доходите им тлъстеят.

тлъстина

мн. тлъстинѝ, ж. Мазнина, която се съдържа в животински организъм. Агнето е само тлъстини. Талията ѝ е облепена с тлъстини.

то

вин. нѐго, крат. го, дат. остар. нѐму, крат. му, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори. Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.
2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това. Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце... Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.
3. Като формален подлог при безлично сказуемо. А, то валяло!
4. Разг. Пренебр. Ирон. За заместване на лице от мъжки или женски род. Говоря ѝ като човек, ама то мълчи като риба.
5. Като част. Разг. За подчертаване или при подхващане на изказване. А бе то стана една! То бива, бива, ама... То не беше ходене, то не бяха приказки.
• А/и/пък то. — За усилване значението на съответния съюз. Мислех, че всичко е наред, а то — ето какво се оказа.
• Ако/когато/щом — то. — Като незадължителна съставка — за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото. Ако пристигнеш навреме, то ще можеш веднага да се включиш.

тоалет

мн. тоалѐти, (два) тоалѐта, м.
1. Комбинация от дрехи (обувки и допълнения) за едно обличане, обикн. модни, както и изобщо дрехи, обикн. модни. Обличам новия си тоалет. Отивам на опера с подходящ тоалет. Евтин тоалет. Харчи много пари за тоалети.
2. Привеждане в ред на външния вид. Утринен тоалет. Правя си тоалета много бързо.
3. Тоалетна.

тоалетен

тоалѐтна, тоалѐтно, мн. тоалѐтни, прил. Който се отнася до тоалет (във 2 знач.). Тоалетни принадлежности.
• Тоалетен сапун. — Сапун за тяло и лице — със специални добавки за омекотяване и ароматизиране.

тоалетка

мн. тоалѐтки, ж. Малка масичка или шкафче с огледало, където човек привежда външния си вид в ред.

тоалетна

мн. тоалѐтни, ж.
1. Помещение на обществено място или в жилище с огледало, чешма и клозет.
2. Клозет. Отивам в тоалетната. Тоалетната е на двора.

тоалирам се

тоалѝраш се, несв. и св. Разг.
1. Правя си тоалета, гримирам се.
2. Обличам се модно, старателно; прекалено обръщам внимание на външния си вид.

това

и разг. туй показ. мест.
1. Като същ. За посочване на предмет/предмети или лице/лица. Това е доцент Харалампиев. Ето това е новата ни библиотека. Какво е това? Това са нашите котенца.
2. Като същ. за обобщаване на изказана мисъл. Това се казва отговор! Само това ли искаше да ми кажеш?
3. Като същ. Като обобщителна дума на следващ именен израз. Това, че той не я харесва, в случая не е важно. От това, как ще работиш, ще зависи и заплатата ти.
• Без това/И без това. — Независимо от това.
• При това. — В промененото, новото обстоятелство.
• На това отгоре/отгоре на това. — В повече от посоченото.
• След това. — След посоченото; после.
• Това-онова / туй-онуй. — Разг. Едно-друго, различни, безразлично кое. Ще купя това-онова за ядене.

товар

мн. това̀ри, (два) това̀ра, м.
1. Багаж, който се пренася. Товар на камион. Конят може да тегли тежък товар. Корабът пренася товари.
2. Количеството багаж като мярка, което животно, човек (или превозно средство) може да пренася. Купи си два товара дърва.
3. Прен. Задължения, грижи, бреме. Нося товара на директорската длъжност. Товарът на домакинството.

товарач

мн. товара̀чи, м. Работник, чието занятие е да товари и разтоварва стоки, предмети.

товарачен

товара̀чна, товара̀чно, мн. товара̀чни, прил. Който е свързан с товарене. Товарачен кран. Товарачни работи.

товарачка

мн. товара̀чки, ж.
1. Жена товарач.
2. Товарачна машина.

товарен

това̀рна, това̀рно, мн. това̀рни, прил. Който е предназначен за пренасяне на товари (не на хора). Товарен влак. Товарен кораб. Товарна кола.

товарителница

мн. товарѝтелници, ж. Документ с опис на натоварените стоки, придружаващ пренасянето им.

товаря

това̀риш, мин. св. това̀рих и товарѝх, мин. прич. това̀рил и товарѝл, несв.
1. Кого, какво. Слагам товар на превозно средство или на товарно животно. Товаря кон. Товаря камион.
2. Прен. Кого. Отрупвам с работа, със задължения, обременявам, ангажирам.
товаря се. — Прекалено се отрупвам с работа, задължения, обременявам се. Много се товариш напоследък.

тога

мн. то̀ги, ж.
1. ист. Дълга мъжка дреха без ръкави, носена от пълноправните граждани на древния Рим.
2. Дълга горна дреха, обличана от съдии и адвокати по време на съдебно заседание или от ректор на университет в тържествени случаи.

тогава

показ. нареч.
1. В момента, за който се говори, не сега. Показах му писмата и едва тогава той ми повярва. Какво да ти говоря за минали неща — тогава бях млад и всичко ми се струваше по-лесно.
2. В такъв случай, при това положение. Щом си готов, тогава да тръгваме. Ако ще се караме, тогава никъде не тръгвам!

тогавашен

тога̀вашна, тога̀вашно, мн. тога̀вашни, прил. Който е съществувал тогава. Проф. Иванов, тогавашен асистент, произнесъл слово. Тогавашният Сливен бил с тесни улици.

тогаз

нареч. Разг. Тогава.

тоест

нареч.
1. Въвежда пояснение след объркване или промяна на намерението, изказано с думи. До гарата има два километра, тоест повече са.
2. С други думи, по-точно, това значи.

този

или съкр. тоз и то̀я, та̀зи или съкр. таз 2 и та̀я, това и разг. туй, мн. тѐзи или съкр. тез и тѝя, показ. мест.
1. Като прил. При посочване на лице или предмет, които са в обсега на участниците в речевия акт. Познаваш ли този човек? Каква е тази книга?
2. Като прил. При посочване на вече споменато лице или предмет. Ако вървите все направо, ще стигнете до един паметник. Именно зад тоя паметник се намира жп бюрото.
3. Като прил. За изразяване на отношение (учудване, възхищение, пренебрежение, закана и др.) към лице (вкл. същ. собствено) или предмет. Тая Пепа, тая Пепа — голяма майсторка била! Ах, тая котка, ще я науча аз нея!
4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. Пренебр. За посочване на лице, което е в обсега на участниците в речевия акт, или за което току-що се е споменало. Какво иска тоя? Тези няма ли да се махат най-после! Тая с всичкия си ли е? • Този-онзи/тоя-оня. Един-друг, различни, безразлично кой. Поразпитах тоя-оня, никой не знае.
• Тази година/този месец. — Годината/месецът, която/който в момента тече.
• Тия дни. — Разг. През последните няколко дни или в следващите няколко дни.
• Този/тоя път. — Сега, последният път.

той

вин. нѐго, крат. го, дат. остар. нѐму, крат. му, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от мъжки род, за които се говори. Исках да се срещна с доцент Харалампиев, но когато отидох, той беше излязъл. Тръгнахме за друг ресторант, но той пък беше затворен. Виждал ли си моя квартирант? — Изобщо не съм го виждал. Не съм виждал нито него, нито пък приятелката му.
2. За посочване на лица от мъжки род; този, това. – Той — посочи към мене баща ми — ще дойде с тебе, а другият остава тук.

ток

то̀кът, то̀ка, само ед., м.
1. Насочено движение на електрически заряди в проводник; електрически ток. Включвам тока. Токът спря. Няма ток. Токът дойде.
2. Прен. Течение, поток. В тока на речта.

---

то̀кът, то̀ка, мн. то̀кове, (два) то̀ка, м. Удължена част на обувка под петата. Висок ток. Нисък ток. Обичам обувки с широк ток.

тока

мн. токи, ж.
1. Малка метална/пластмасова рамка с езиче, която служи за закопчаване на колан, чанта, обувки.
2. Разг. Приспособление за защипване на коса.
същ. умал. токичка, мн. токѝчки, ж.

токата

мн. тока̀ти, ж. Спец. Вид музикално произведение за пиано.

токичка

вж. тока

токмак

мн. токма̀ци, (два) токма̀ка, м. Разг.
1. Чукало за хаванче, за тъпан и др.
2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст.
3. Прен. За дете, животно — този, който е набит, стегнат, тежък.
4. Прен. Глупав, недодялан човек.
същ. умал. токма̀че, мн. токма̀чета, ср.

токсикоза

мед. Заболяване, причинено от ендогенни или екзогенни отрови.

токсикология

ж., само ед. Спец. Наука за действието на отровите върху организма, за предпазване и лечение от тях.

токсин

Вид отрова, отровен агент, отровно вещество, продуцирано от микроорганизми, някои животни и растения.

токсинемия

мед. Наличност на токсини в кръвта.

токсини

мн., токсѝн, м. Отровни вещества, образувани от микроорганизми или от някои животни и растения.

токсичен

токсѝчна, токсѝчно, мн. токсѝчни, прил. Който е свързан с действието на токсини.

токсоид

мед. вж. анатоксин

токсоплазмоза

мед. Протозойно заболяване, причинено от Toxoplasma gondii. Различават се вродена токсоплазмоза (протича с иктер, отоци, хепатоспленомегалия и др. ) и придобита токсоплазмоза (наблюдават се увеличени лимфни възли, хориоретинит, увеит и др. , но най-често протича безсимптомно).

току

нареч. Разг.
1. Почти в същия момент; тъкмо. Току тръгнахме и заваля. Току бях влязъл и той дойде.
2. От време на време. Минат не минат един-два дни, току дойдат да искат нещо — олио, сол.
3. Изведнъж, неочаквано. Току чух някакъв страшен гръм.
4. В съчетание с предлог — тъкмо, точно (по място или по време). Влязох току след тях. Току до брега се удавил. • Току-виж. Изведнъж, представи си, че; ненадейно. Не чакам гости, но току-виж някой дошъл да ни честити празника.

току-речи

нареч. Разг. Почти.

току-така

и току-тъй нареч.
1. Как да е, без нищо, за нищо, напразно. Никога не идват на гости току-така, без подарък.
2. Без причина, без основание. Никога не се обажда по телефона току-така.

току-тъй

– вж. току-така.

току-що

нареч. Преди малко, ей сега, тъкмо. Току-що се върнах от работа и ти се обаждаш.

толеранс

м., само ед. Допустимо отклонение при мерене, за време и т. н. Предвиждам толеранс от два сантиметра. Давам ти толеранс от десет минути.

толерантен

толера̀нтна, толера̀нтно, мн. толера̀нтни, прил. Който проявява търпимост към чуждото мнение; либерален, с голяма душа.
същ. толерантност, толерантността̀, ж.

толерантност

вж. толерантен

толерирам

толерѝраш, несв. и св.; какво/кого.
1. Понасям, търпя, допускам, позволявам. Толерирам нечестни постъпки.
2. Покровителствам.

толкова

показ. мест.
1. За еднаквост в количеството или степента на предмети и признаци. Стигат ли ти толкова пари? Бях толкова разтревожен, че нищо не разбрах. Колкото повече приказваш, толкова по-лошо става.
2. За интензифициране на количествен или качествен признак; много, твърде. Толкова мъки преживях! Толкова много!

толкоз

показ. мест. Разг. Толкова.

толос

Толос, фолос в древногръцката архитектура кръгло съоръжение (светилище, гробница, паметник, музакална зала).

Видове толоси: толос периптер; толос моноптер.

толстист

мн. толстоѝсти, м. Последовател на толстоизма.

толстоизъм

м., само ед. Спец. Религиозно-нравствено учение, което проповядва непротивене на злото, нравствено усъвършенстване.

том

то̀мът, то̀ма, мн. то̀мове, (два) то̀ма, м.
1. Отделна книга от съчинение, издадено в няколко книги. История в три тома. Първи том на поредицата.
2. Изобщо издадена книга. Романът представлява голям том от 500 страници.
3. Всеки екземпляр на книга като част от книжно имущество. Колко тома книги има библиотеката?
същ. умал. томче, мн. то̀мчета, ср.

томахавка

мн. томаха̀вки, ж. Истор. Метателно оръжие у северноамериканските индианци.

томбола

мн. то̀мболи, ж. Предметна лотария, която се разиграва пред участниците, обикн. като част от увеселение.

томителен

томѝтелна, томѝтелно, мн. томѝтелни, прил. Който измъчва, изнурява. Томителен зной. Томителна жажда.

томче

вж. том

тон

то̀нът, то̀на, мн. то̀нове, (два) то̀на, м. Мярка за тежина, равна на 1 000 кг.

---

то̀нът, то̀на, мн. то̀нове, (два) то̀на, м.
1. Звук с определена височина; музикален звук.
2. Спец. В музиката — мярка за определяне величината на интервалите.
3. Прен. Само ед. Интонация, оттенък на речта. Високомерен тон. Строг тон. Мек тон.
4. Прен. Ударите на биещо сърце. Учестени тонове.
5. Характер, оттенък на цвят според яркостта му. Меки тонове. Ярки тонове.
6. Прен. Начин на поведение, на общуване с хората. Добър тон. Държа лош тон.
• Давам/дам тон. — Изпявам или изсвирвам на някого началния тон на мелодия, за да я изпълни.
• Давам/дам тон в живота на някого. — Разг. Меся се грубо в живота на някого.

---

м., само ед. Морска риба с торпедовидно тяло и изострена глава.

тонаж

м., само ед.
1. Вместимост на товарно превозно средство, измерена в тонове.
2. Водоизместимост на плавателен съд, измерена в тонове.

тоналност

тоналността̀, само ед., ж.
1. В музиката — гама, върху която е построено едно музикално произведение.
2. В живописта — преобладаващ тон в една картина.
3. Прен. Преобладаващо настроение в художествено произведение.

тонзила

мед. Овално образувание от лимфоидна тъкан, напр. небни сливици, фарингеална сливица, езична сливица. Играят роля на защитна бариера срещу микроорганизмите.

тонзиларен

мед. Отнасящ се до сливиците.

тонзилектомия

мед. Оперативно отстраняване на сливици.

тонзилит

мед. Възпаление на сливиците, особено на небните сливици.

тонизирам

тонизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Засилвам тонуса (във 2 знач.), увеличавам активността.

тонизиращ

тонизѝраща, тонизѝращо, мн. тонизѝращи, прил. Който тонизира. Тонизираща напитка.

тоник

мн. то̀ници, (два) то̀ника, м.
1. Само ед. Възгорчива безалкохолна напитка с хинин за освежаване.
2. Порция от тази напитка.
3. Всяко средство, предназначено да тонизира, освежава.

тонометрия

мед. вж. офталмотонометрия

тонус

м., само ед.
1. Постоянно слабо съкращение на мускул, което не зависи от волята.
2. Напрежението, което обуславя дееспособността на организма. Нямам тонус. Вземам душ за тонус.

топ

то̀път, то̀па, мн. то̀пове, (два) то̀па, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна.
същ. умал. топче, мн. то̀пчета, ср.
• На топа на устата. — Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата.
• Хвърлям/хвърля топа. — Разг. Умирам.

---

то̀път, то̀па, мн. то̀пове, (два) то̀па, м.
1. Навит на руло много метри плат. Топове вълнен плат.
2. Стегнат пакет с еднородна стока. Топ хартия.
3. Веществена маса с формата на голяма топка. Топ сняг. Топ кайма.
4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка.
същ. умал. топче, мн. то̀пчета, ср.

топ-

Първа съставна част на сложни думи, която означава изключителен, най-добър, напр. топкола, топлиста, топновина.

топаз

мн. топа̀зи, (два) топа̀за, м. Безцветен, жълт или син минерал, скъпоценен камък, както и парче от него, обработено за накит. Пръстен с топаз. Гривна с едри топази.

топвам

то̀пваш, несв. и топна, св.; какво/кого. Топя веднъж или няколко пъти по веднъж. Топвам месото в соса.
топвам се/топна се. — Потопявам се веднъж или няколко пъти по веднъж. Топвам се два пъти във водата.

топика

Заглавие на трактат по логика на Аристотел, в който разглежда въпросът за намиране на аргументи, които са общи за няколко твърдения. Учение за намиране на доказателства за нещо. Общ аргумент, който може да се прилага към много сходни случаи.

топирам

топѝраш, несв. и св.; какво. Реша коса в посока към главата, за да стои бухнала.
топирам се. — Разг. Топирам косата си.
прил. топѝран, топѝрана, топѝрано, мн. топѝрани. Топиран кок. Ходи с топирана коса.

топка

мн. то̀пки, ж.
1. Кух или плътен предмет или веществена маса със сферична форма. Метална топка. Дървена топка. Стъклена топка. Снежна топка.
2. Предмет със сферична форма, направен от кожа или гума, който се използва за игра. Футболна топка.
същ. умал. топчица, мн. то̀пчици, ж.

топлене

вж. топля

топливо

ср., само ед. Материали, които се изгарят за отопление (дърва, въглища, нефт, газ). Имам топливо за зимата.

топлийка

мн. топлѝйки, ж. Игличка с топчица на върха за закопчаване, обикн. при шиене на дрехи; карфица.

топлик

м., само ед.
1. В поезията — топлина; радост. Топликът на слънцето. Топлик за душата ми.
2. Диал. Топъл извор.

топлина

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — хаотично движение на частиците (молекули, атоми и др.), образуващи телата.
2. Нагрятост, висока температура, излъчвана от телата. Слънцето излъчва топлина и светлина. Стаята се изпълва с топлина от печката.
3. Прен. Приятно душевно чувство, душевна радост. Душата ми се изпълва с топлина. Очите ѝ излъчват топлина.

топлинен

топлѝнно, топлѝнна, мн. топлѝнни, прил. Който се отнася до топлина. Топлинна енергия. Топлинен двигател.
• Топлинен удар. — Болестно състояние у човека или у животните при престой в лошо проветрявани помещения, което се проявява в общо неразположение, главоболие и др.

топлинки

мн., топлѝнка, ж. Остар. Топли домашни пантофи, не чехли, от дебел плат или кожа.

топло

нареч. С излъчване на топлина. Слънцето грее топло. Гледам детето топло. Говоря му топло.

топлоизолация

ж., само ед. Външно покритие на топлообменници, тръбопроводи, стени и др. със специални изолационни материали; топлинна изолация.

топлокръвен

топлокръ̀вна, топлокръ̀вно, мн. топлокръ̀вни, прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта.

топлолечение

мед. вж. термотерапия

топломер

мн. топломѐри, (два) топломѐра, м. Уред за измерване на количеството топлина, използвана от потребител, включен в топлофикационна система с топлоносител вода.

топлопровод

мн. топлопрово̀ди, (два) топлопрово̀да, м. Система от тръби за пренасяне на носител на топлина от топлофикационен източник.

топлота

ж., само ед. Душевна топлина, задушевност, сърдечност, близост. Отнасям се с топлота към тях.

топлотехника

ж., само ед. Област от науката и техниката, която изучава методите и принципите за получаване, преобразуване, пренасяне и използване на топлина от енергийни източници.

топлофикация

ж., само ед. Прокарване на отопление, чийто източник е топлоцентрала.

топлоцентрала

мн. топлоцентра̀ли, ж. Централа, която произвежда па̀ра или топла вода за отопление на сгради или за индустриални нужди.

топля

то̀плиш, мин. св. то̀плих и топлѝх, мин. прич. то̀плил и топлѝл, несв.
1. Кого, какво. Правя да стане топъл; затоплям, стоплям. Слънцето топли земята. Топля вода. Топля детето с тялото си.
2. Кого, какво. Мога да затоплям. Зимното слънце не топли. Дрехата много топли.
3. Прен. Нося, създавам душевна топлина, радост. Думите му ме топлят.
топля се. 1. — Ставам топъл.
2. Стоя или съм поставен, за да се стопля. Топля си ръцете на огъня.
същ. топлене, ср.
• Това не ме топли. — Разг. Не ми помага, не ми върши работа, не ме засяга.

топна

то̀пнеш, мин. св. то̀пнах, мин. прич. то̀пнал, св. — вж. топвам.

топовен

топо̀вна, топо̀вно, мн. топо̀вни, прил. Който е произведен от топ 1 . Топовен изстрел. Топовни гърмежи.

топограф

мн. топогра̀фи, м. Специалист по топография.

топография

ж., само ед.
1. Спец. Дял от геодезията, който се занимава със заснимане и измерване на земната повърхност и представянето ѝ върху карти и планове.
2. Повърхност и разположение на точките в една местност.
прил. топографски, топогра̀фска, топогра̀фско, мн. топогра̀фски.

топографски

вж. топография

топола

мн. топо̀ли, ж. Род бързорастящи дървета от семейство върбови с мека и лека дървесина, използвана за целулоза, фурнир и др., както и всеки вид и всяко дърво от този вид.
• Снага като топола. — Разг. За тънко, високо и стройно тяло.

топология

ж., само ед. Спец. Математическа дисциплина за топологичните свойства на фигурите (свойствата, които не се променят при еднозначно обратимите и двойно непрекъснатите съответствия).

топоним

Име на географски обект.
Според големината си топонимите се делят на три основни групи:
вж. макротопоним
вж. мезотопоним
вж. микротопоним
Според вида си топонимите са:
вж. хидроним
вж. ороним
вж. ойконим
вж. хороним
вж. урбоним
вж. дромоним

топонимичен

вж. топонимия

топонимия

ж., само ед. Спец. Дял от езикознанието, който проучва произхода, значението и употребата на географските названия.
2. Географските названия за една териториална област. Топонимията в Ловешко.
прил. топонимичен, топонимѝчна, топонимѝчно, мн. топонимѝчни.

топономастика

ж., само ед. Топонимия (в 1 знач.).

топор

мн. топо̀ри, (два) топо̀ра, м. Диал. Брадва.

топтан

нареч. Разг.
1. Заедно, на едро, на един път. Продавам всичката стока топтан.
2. Всички, заедно, вкупом. Ще свършим работата топтан.

топуз

мн. топу̀зи, (два) топу̀за, м. Метална топка или метален къс, използван като тежест за кантар и др.

топуркам

топу̀ркаш, несв. и топурна, св. Разг.
1. Бягам с тропот. Детето топурка.
2. Прен. Уреждам или правя нещо, свързано с вървене; бягам, търча дълго време. Един месец топурках за тези документи. Цял ден топуркам из къщи.
същ. топуркане, ср.

топуркане

вж. топуркам

топурна

топу̀рнеш, мин. св. топу̀рнах, мин. прич. топу̀рнал, св. — вж. топуркам.

топче

мн. то̀пчета, ср.
1. Малка топка. Топче за тенис на маса.
2. Топка от навити конци за бродиране или плетене.

топчест

то̀пчеста, то̀пчесто, мн. то̀пчести, прил. Който има форма, подобна на топка; кръгъл, валчест. Топчесто лице.

топчица

вж. топка

топъл

то̀пла, то̀пло, мн. то̀пли, прил.
1. Който съдържа или/и излъчва топлина. Топли слънчеви лъчи. Топъл хляб. Топли длани.
2. Който задържа топлина и пази от студ. Топли дрехи.
3. Време, при което въздухът се възприема като съдържащ топлина. Топъл ден. Топла година.
4. Прен. Който съдържа или/и излъчва добри чувства, радост, задушевност. Топъл поглед. Топъл глас. Топъл разговор.

топя

топѝш, мин. св. топѝх, мин. прич. топѝл, несв.; Какво.
1. Поставям в течност; натопявам. Топя цветята във вода.
2. Поставям парче хляб в сол, пипер, сос и др.
3. Разг. Кого. Клеветя, компрометирам, издавам пред този, от когото съм зависим. Постоянно ме топи на майка ми.

---

топѝш, мин. св. топѝх, мин. прич. топѝл, несв.
1. Какво. Правя нещо твърдо да стане течно. Слънцето топи снега. Топя метал. Топя мас.
2. Кого, какво. Измъчвам, тормозя физически или психически. Болестта го топи. Грижите я топят.
топя се. 1. — За някои твърди тела — преминавам в течно състояние. Ледовете се топят.
2. Прен. Намалявам, смалявам се; изчезвам. Къщата се топи в далечината. Парите се топят в ръцете ми. Надеждите се топят.
3. Прен. Слабея, линея физически или психически. Топи се от мъка.

тор

торъ̀т, тора̀, мн. то̀рове, м. и тор, торта̀, ж.
1. Животински изпражнения, които се използват за увеличаване плодородието на почвата.
2. Вещества (органични и минерални), които се внасят в почвата, за да се увеличи плодородието ѝ.

тора

рел. „Закон“, наименование на първите пет книги от Библията; наричани у нас „Петокнижие“ и приписвани на Мойсей. Пергаментен свитък с цялата религиозна литература — тексът на „Петокнижието“ и Талмуда, който е пазен като светиня за юдеите в синагогите.

торакален

мед. Гръден, отнасящ се до или принадлежащ на гръдния кош.

торакодиния

мед. Болка в гръдния кош.

торакомиодиния

мед. Болка в мускулите на гръдната стена.

торакопаг

мед. Близнаци, срастнали в областта на гръдния кош.

торакопластика

мед. Хирургична операция, при която се изрязва част от няколко ребра.

торакоскопия

мед. Изследване на плевралното пространство с помощта на торакоскоп. Има значение за доказване на тумори на плеврата, метастази на плеврата, туберкулозни изменения.

торакотомия

мед. Оперативно отваряне на гръдната кухина.

торакс

мед. Гръден кош — изграден е от гръдния дял на гръбначния стълб, от 12 чифта ребра и от гръдната кост. Той обгражда гръдната кухина.

торба

мн. торбѝ, ж.
1. Кесия, ушита от плат или направена от полиетилен и др., с една презрамка или с две дръжки, за носене на багаж.
2. Прен. Всеки предмет или детайл, наподобяващ такава кесия. Кенгуруто носи малките си в торба.
същ. умал. торбичка, мн. торбѝчки, ж. Сутринта стана с торбички под очите. Гнойна торбичка.
• Слагам/сложа си главата в торбата. — Разг. Заемам се с много рисковани дела.
• Овчарска торбичка. — Тревисто растение от семейство кръстоцветни, използвано в народната медицина.

торбалан

мн. торбала̀новци, м.
1. Бедняк, парцалан.
2. При заплаха на възрастен към дете — човек, който ходи с голяма торба и събира в нея непослушните деца.

торбест

то̀рбеста, то̀рбесто, мн. то̀рбести, прил. Който наподобява торба. Торбести гащи. Торбеста гънка.

торбичка

вж. торба

тореадор

мн. тореадо̀ри, м. Участник в борба с бикове пред публика (в корида).

торен

то̀рна, то̀рно, мн. то̀рни, прил. Който се тори. Торна нива.

торене

вж. торя

торзия

мед. Завъртанe на орган около оста му, напр. торзия на семенната връв.

тормоз

м., само ед. Измъчване, потискане. Морален тормоз. Налагам тормоз.

тормозя

тормо̀зиш, мин. св. тормо̀зих и тормозѝх, мин. прич. тормо̀зил и тормозѝл, несв.
1. Кого, какво. Мъча, изтезавам, малтретирам. Тормозя семейството си. Тормози подчинените си.
2. Кого. Притеснявам, измъчвам. Тази мисъл ме тормози.
тормозя се. — Измъчвам се, страдам (от някаква мисъл, грижа).

торнадо

мн. торна̀да, ср. Смерч.

торпеден

вж. торпедо

торпедо

мн. торпѐда, ср. Снаряд за разрушаване подводната част на плавателен съд, изстрелван най-често от подводница.
прил. торпеден, торпѐдна, торпѐдно, мн. торпѐдни.
• Като торпедо. — Разг. Много бързо. Излетя от стаята като торпедо.

торпила

мн. торпѝли, ж. Торпедо.

торпилирам

торпилѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Нападам, разрушавам с торпила. Торпилирам кораб.
2. Прен. Разрушавам, взривявам отвътре. Торпилирам организацията на работа.

торс

то̀рсът, то̀рса, мн. то̀рсове, (два) то̀рса, м. Човешко тяло без главата и крайниците, както и негово скулптурно изображение. Здрав торс. Антични торсове.

торта

мн. то̀рти, ж. Сладиш, обикн. с кръгла форма, направен от няколко тестени пласта и крем между тях, както и порция от него. Шоколадова торта. Сметанова торта.
прил. тортен, то̀ртена, то̀ртено, мн. то̀ртени.

тортен

вж. торта

торф

то̀рфът, то̀рфа, само ед., м. Кафява до чернокафява маса, образувана от непълно разлагане на растения при блатни условия, която се използва като гориво, тор и др.
прил. торфен, то̀рфена, то̀рфено, мн. то̀рфени.

торфен

вж. торф

торя

торѝш, мин. св. торѝх, мин. прич. торѝл, несв.; Какво. Внасям тор в почва, за да се увеличи плодородието ѝ. Торя с изкуствени торове.
същ. торене, ср.

тост

то̀стът, то̀ста, мн. то̀стове, (два) то̀ста, м.
1. Тържествена наздравица. Вдигам тост за здравето на домакинята.
2. Изказани пожелания при наздравица. Произнасям дълъг тост.

тостер

мн. то̀стери, (два) то̀стера, м. Тостър.

тостър

мн. то̀стъри, (два) то̀стъра, м. Електрически уред за прeпичане на филийки хляб.

тотализатор

тотализа̀тори, (два) тотализа̀тора, м. Система на парично залагане при спортни игри.

тоталитарен

тоталита̀рна, тоталита̀рно, мн. тоталита̀рни, прил. Който е диктаторски, който потиска демократичните права и свободи на личността. Тоталитарен режим. Тоталитарни методи.

тоталитаризъм

м., само ед. Качество на тоталитарен.

тотем

мн. тотѐми, (два) тотѐма, м. Животно (по-рядко растение), почитано в раннородовото общество като родоначалник на племето и издигано в култ.

тотемизъм

тотемѝзмът, тотемѝзма само ед., м. В раннородовото общество и у някои примитивни народи — почитане на тотеми.

точа

то̀чиш, мин. св. то̀чих и точѝх, мин. прич. то̀чил и точѝл, несв.; Какво.
1. Черпя течност на тънка струя. Точа вино от бъчвата. Точа вода от резервоара.
2. Черпя, вадя, тегля. Точа нефт.
3. Тегля нишка, източвам. Точа коприна.
4. Разтеглям тесто да стане на кори. Точа баница.
точа се. 1. — За течност — тека, черпя се на тънка струйка.
2. За течност — провлачвам се.
3. Прен. За множество — движа се бавно, един след друг; нижа се; влача се.
4. Прен. Разпространявам се, излизам в тънка ивица. Димът се точи към небето.

---

то̀чиш, мин. св. то̀чих и точѝх, мин. прич. то̀чил и точѝл, несв.; Какво. Правя острие да стане остро за рязане; наострям. Точа нож. Точа сабя.
прил. точен, то̀чена, то̀чено, мн. то̀чени.
• Точа си зъбите. — Разг. Каня се, очаквам с нетърпение.

точен

то̀чна, то̀чно, мн. то̀чни, прил.
1. Който съответства на истината, на действителността. Точни данни. Точно време. Точно копие. Точно повторение.
2. Който е прецизен, акуратен, съвестен. Точен служител.
същ. точност, точността̀, ж.

точилар

точила̀рят, точила̀ря, мн. точила̀ри, м. Занаятчия, който точи сечива.

точилка

мн. точѝлки, ж. Дълга обла и гладка пръчка за точене на кори от тесто.

точило

мн. точѝла, ср. Специален кръгъл камък, който се върти и о който се търкат остриета на сечива, за да се наточат.

точка

мн. то̀чки, ж.
1. Спец. В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект. Точка в пространството. В една точка на правата.
2. Малко кръгло изображение. Черна точка. Червена точка. Плат на точки.
3. Място в пространството, на земята; пункт. Известен е във всяка точка на планетата. Познавам всяка точка от тази местност.
4. Спец. В граматиката — препинателен знак за край на изречение, при съкращаване и др.
5. Спец. Предел, при който едно състояние се заменя с друго. Точка на кипене. Точка на замръзване. Критична точка.
6. Част от план, текст и др. Първа точка.
7. В спорта — израз на преимущество, на успех при състезание.
• Изходна точка. — Място или състояние, откъдето започва движение, развитие.
• Кулминационна точка. — Връхна точка в някакво развитие.
• Мъртва точка. — Състояние на застой, безизходица.
• Слагам/сложа точка (на нещо). — Приключвам с нещо.
• Печеля точки. — Жарг. Печеля уважение, положение.

точно

нареч. С точност, в съответствие на действителността.

точност

вж. точен

тоя

– вж. този.

тояга

мн. тоя̀ги, ж. Дебела и здрава, дълга пръчка за подпиране, за отбрана и др. Подпирам се на тоягата си.
• Довеждам/доведа до просешка тояга. — Разг. Правя някой да стане много беден. Пиянството ще го докара до просешка тояга.
• Ям тоягата. — Разг. Понасям бой.

тояжка

мн. тоя̀жки, ж. Разг. Малка тояга.

траверса

мн. травѐрси, ж. Греда от дърво, стомана или стоманобетон, която се поставя под релсите на железопътна линия.

травестирам

травестѝраш, несв. и св.
1. Кого. Преобличам в чужди дрехи.
2. Какво. В литературата — преработвам съчинение в карикатурен вид.

травестит

мн. травестѝти, м. Лице, което се облича с дрехи на другия пол.

травма

мн. тра̀вми, ж.
1. Увреждане на организма от външно въздействие — удар, отравяне и др. Получавам травма.
2. Прен. Всяко сътресение, удар; нарушаване на ход, процес, развитие. Икономическа травма.
прил. травматичен, травматѝчна, травматѝчно, мн. травматѝчни.
• Психическа травма. — Психическо сътресение, удар. Преживявам психическа травма.

травматизирам

травматизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Предизвиквам физическа или психическа травма; преча, тормозя. Снегът травматизира градския транспорт.
травматизирам се. — Изпитвам психическа травма. Травматизирахме се от тая неизвестност.

травматичен

вж. травма

травматологичен

вж. травматология

травматология

ж., само ед. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с физическите травми.
прил. травматологичен, травматологѝчна, травматологѝчно, мн. травматологѝчни.

травмиран

вж. травма

трагедиен

вж. трагедия

трагедия

мн. трагѐдии, ж.
1. Спец. Вид драматическо произведение, разкриващо непреодолими конфликти на главния герой и завършващо с неговата смърт. Трагедиите на Шекспир.
2. Прен. Нещастна случка.
прил. трагедиен, трагедѝйна, трагедѝйно, мн. трагедѝйни (в 1 знач.). Трагедиен конфликт. Трагедийно действие.
• Правя трагедии (от дребни неща). — Разг. Преживявам или представям дребни неща за големи нещастия.

трагизъм

трагѝзмът, трагѝзма, само ед., м. Качество на трагедия; фаталност, безизходица; трагичност. Трагизмът на положението. От думите му лъха трагизъм.

трагик

мн. трагѝци, м.
1. Автор на трагедии. Древногръцки трагици.
2. Артист, изпълнител на трагични роли.

трагикомедия

мн. трагикомѐдии, ж.
1. Спец. Драматическо произведение, съчетаващо трагични и комични черти.
2. Случка, едновременно с тъжни и весели страни.
прил. трагикомичен, трагикомѝчна, трагикомѝчно, мн. трагикомѝчни.

трагикомичен

вж. трагикомедия

трагичен

трагѝчна, трагѝчно, мн. трагѝчни, прил. Който се отнася до трагедия. Трагичен случай. Трагичен край. Трагични последици.
нареч. трагѝчно.

традиционализъм

традиционалѝзмът, традиционалѝзма, само ед., м. Привързаност към традициите и отдаване голяма роля на тях.

традиционалист

мн. традиционалѝсти, м. Привърженик на традиционализма.

традиционен

вж. традиция

традиция

мн. традѝции, ж. Това, което се предава от поколение на поколение; установеното от предшествениците, което се повтаря като обичай. Извършвам по традиция. Това е в традициите на народа. Нова година се празнува по стара традиция. Спазвам традициите. Нарушавам традициите.
прил. традиционен, традицио̀нна, традицио̀нно, мн. традицио̀нни. Традиционен фестивал.

траектория

мн. траекто̀рии, ж.
1. Спец. Във физиката — линията, която описва движещо се в пространството тяло.
2. Линията, която описва изстреляно тяло.

траен

тра̀йна, тра̀йно, мн. тра̀йни, прил.
1. Който е продължителен, неизменен, издръжлив. Траен мир.
2. Който е издръжлив, здрав, който не се разваля. Трайни продукти. Трайни консерви.
3. Който е незаличим или неизличим. Трайни спомени. Трайни знания. Трайно увреждане.

трайност

трайността̀, само ед., ж.
1. Издръжливост, здравина, стабилност. Стоки с голяма трайност.
2. Времетраене, срок, време на годност. Шоколадът има трайност един месец. Тази бира има голяма трайност.

тракам

тра̀каш, несв.
1. Удрям се о твърд предмет и издавам характерен шум, наподобяващ трак-трак. Счупеното стъкло трака от вятъра.
2. Какво. Удрям два твърди предмета, които издават същия шум. Тракам чиниите. Тракам чашите.
3. Прен. Правя нещо с такъв шум. Тракам на машината.
тракам се. — Удрям се о твърд предмет и издавам шум. Вратата се трака от вятъра.

траквам

тра̀кваш, несв. и тракна, св.
1. Тракам веднъж или няколко пъти по веднъж. Тракнаха си чашите и започнаха да пият.
2. Кого. Удрям с нещо твърдо. Тракнах го с книгата по главата.

тракна

тра̀кнеш, мин. св. тра̀кнах, мин. прич. тра̀кнал, св. — вж. траквам.

тракт

тра̀ктът, тра̀кта, само ед., м. Устройства, които образуват канала за предаване, придвижване; път. Тракт на съобщенията.
• Стомашно-чревен тракт. — Храносмилателен път.

трактат

мн. тракта̀ти, (два) тракта̀та, м.
1. Спец. Научно съчинение, в което преобладават теоретични разсъждения по даден въпрос.
2. Остар. Вид международен договор.

трактовка

ж., само ед. Начин на тълкуване на въпрос, художествен образ и др.

трактор

мн. тра̀ктори (два) тра̀ктора, м. Самоходна мощна машина за теглене, обикн. на селскостопански съоръжения за обработване на земята или на товари. Тракторът оре.
прил. тракторен, тра̀кторна, тра̀кторно, мн. тра̀кторни. Тракторен завод. Тракторна верига.

тракторен

вж. трактор

тракторист

мн. тракторѝсти, м. Лице, което кара трактор.

тракция

мед. Издърпване, изтегляне, напр. на крайник за корекция на разместени фрактури.

трал

тра̀лът, тра̀ла, мн. тра̀лове, (два) тра̀ла, м.
1. Конусовидна мрежа за ловене на риба.
2. Във военното дело — устройство за откриване на подводни препятствия.
3. Устройство за откриване на мини.

трамбовка

ж. само ед.
1. Трамбуване.
2. Греда за трамбуване.
3. Прен. Разг. Продължително маршируване или ходене, вървене.

трамбувам

трамбу̀ваш, несв.
1. Какво. Чрез удари с тежък предмет правя да придобие плътност (пръст, бетон и др.).
2. Прен. Разг. Ходя дълго пеша, обикн. без да свърша работа. Цял ден трамбувам улиците и не купих нищо.

трамваен

вж. трамвай

трамвай

трамва̀ят, трамва̀я, мн. трамва̀и, (два) трамва̀я, м. Градско превозно средство, което се състои от един или няколко вагона и се движи по релсов път с електричество. Трамваите шумят много. Вземам трамвая.
прил. трамваен, трамва̀йна, трамва̀йно, мн. трамва̀йни. Трамвайна линия.

трампа

мн. тра̀мпи, ж. Разг. Размяна на един предмет срещу друг. Правя трампа с един колега — давам му две книги, той ми дава един речник.

трамплин

мн. трамплѝни, (два) трамплѝна, м.
1. Спортно съоръжение за оттласкване на спортиста преди скок. Скачам върху трамплина.
2. Прен. Положение, което служи като изходна точка към по-високо положение, за оттласкване. Тази длъжност е трамплин към директорската.

трампя

тра̀мпиш, мин. св. тра̀мпих и трампѝх, мин. прич. тра̀мпил и трампѝл, несв. Правя трампа, разменям.

транзистор

мн. транзѝстори, (два) транзѝстора, м.
1. Полупроводников прибор за усилване, генериране и преобразуване на електрическите колебания.
2. Прен. Разг. Портативен радиоприемник с такива прибори.
прил. транзисторен, транзѝсторна, транзѝсторно, мн. транзѝсторни.

транзисторен

вж. транзистор

транзит

м., само ед. Преминаване при пътуване през междинен пункт без прекъсване (без проверка на багаж и др.). Минавам транзит.
прил. транзитен, транзѝтна, транзѝтно, мн. транзѝтни. Транзитен пътник. Транзитен багаж.

транзитен

вж. транзит

транквилизатор

мн. траквилиза̀тори, (два) транквилиза̀тора, м. Общо наименование на лекарства за успокоение.

транс

тра̀нсът, тра̀нса, м. само ед. Помрачаване на съзнанието при силна нервна възбуда, хипноза, загуба на контрол. Изпадам в транс. Крещя в транс.

транс-

Първа съставна част на думи, която означава преминаване през или разположение зад нещо, напр. трансокеански, трансконтинентален, трансатлантически.

трансвезикален

мед. През пикочния мехур.

транскрибирам

транскрибѝраш, несв. и св.; Какво. Правя транскрипция.

транскрипция

ж., само ед.
1. Спец. В езикознанието — предаване на думи или букви от един език с букви на друг език, като се спазва оригиналният изговор.
2. Спец. В езикознанието — предаване на диалектен изговор с всичките му тънкости чрез букви и специални знаци.
3. Спец. В музиката — преработка на музикално произведение за изпълнение от друг инструмент.

транслация

ж., само ед.
1. Предаване на извънстудийни радио- и телевизионни предавания.
2. Приемане на електрически сигнали и предаването им от източника към приемника, като при това се усилват или коригират.
3. Превод на описанието на програмата на цифрова изчислителна машина от един език на програмиране на друг.

транслитерация

ж., само ед. Спец. В езикознанието — предаване на букви от една азбука чрез букви от друга азбука, без оглед на оригиналния им изговор.

транслитерирам

транслитерѝраш, несв. и св.; Какво. Правя транслитерация.

трансмисионен

вж. трансмисия

трансмисия

мн. трансмѝсии, ж. Спец. В техниката — съвкупност от механизми за предаване на въртеливо движение от двигател към потребители на енергия.
прил. трансмисионен, трансмисио̀нна, трансмисио̀нно, мн. трансмисио̀нни.

транспарант

мн. транспара̀нти, м. Приспособление, направено от плат, хартия, алуминий и др., което се поставя на прозорец за предпазване от слънце; щора. Поставям си транспаранти. Вдигам транспарантите.

трансплантант

мн. транспланта̀нти, (два) транспланта̀нта, м. Спец. Орган или част от орган — това, което се трансплантира.

трансплантация

ж., само ед. Спец. В медицината — присаждане на части от органи или на органи от едно място на друго, от един на друг човек или животно. Трансплантация на костен мозък. Трансплантация на бъбрек.

трансплантирам

трансплантѝраш, несв. и св.; какво, на Кого. Извършвам трансплантация.
същ. трансплантиране, ср.

трансплантиране

вж. трансплантирам

транспозиция

мн. транспозѝции, ж. Преместване, разместване.

транспорт

м., само ед. Превозване на хора или товари от едно място на друго. Железопътен транспорт. Воден транспорт. Градски транспорт. Добър транспорт.
прил. транспортен, транспо̀ртна, транспо̀ртно, мн. транспо̀ртни. Транспортна линия. Транспортно средство.

транспортен

вж. транспорт

транспортирам

транспортѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Превозвам, пренасям.
същ. транспортиране, ср.

транспортиране

вж. транспортирам

транспортьор

мн. транспортьо̀ри, (два) транспортьо̀ра, м.
1. Конвейер за преместване на товари.
2. Военна машина за превозване на хора и товари.

транссексуализъм

"Сменяне" на половата насока в произволни моменти, чрез обличане на дрехи на противоположния пол например.

трансудация

мед. Процес на излизане на течната съставка на кръвта от капилярите в тъканните пространства и телесните кухини.

трансуретрален

мед. През уретрата, напр. трансуретрална резекция при простатен аденом и др.

трансфер

м., само ед.
1. Прехвърляне на валута или злато от едно финансово учреждение в друго или от една страна в друга.
2. Прехвърляне на владението над поименни ценни книжа.
3. Прехвърляне.

трансформатор

мн. трансформа̀тори, (два) трансформа̀тора, м. Съоръжение за изменяне на напрежението на електрическата енергия.

трансформация

вж. трансформирам

трансформирам

трансформѝраш, несв. и св.; Какво. Преобразувам, превръщам от едно в друго.
същ. трансформация, ж.
същ. трансформиране, ср.

трансформиране

вж. трансформирам

трансфузия

мед. 1. Кръвопреливане.
2. Венозно вливане на разтвор, напр. въглехидратни, електролитни, аминокиселинни разтвори и др.

трансцендентален

трансцендента̀лна, трансцендента̀лно, мн. трансцендента̀лни, прил. Във философията на Кант — който се отнася до априорните форми на познанието (време, пространство и др.).

трансцендентен

трансцендѐнтна, трансцендѐнтно, мн. трансцендѐнтни, прил. Спец. Във философията — който се намира извън пределите на познанието, на опита.

транш

тра̀ншът, тра̀нша, мн. тра̀ншове, (два) тра̀нша, м. Спец. Парична сума като част от финансова сделка в рамките на квота.

траншея

мн. траншѐи, ж. Дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при водене на бой или при строителство на пътища, канали и др.

трап

тра̀път, тра̀па, мн. тра̀пове и тра̀пища, (два) тра̀па, м.
1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. Копая трап. Пътят е осеян с трапища.
2. Всяка неравност върху гладка повърхност. Подът е на трапища.
същ. умал. трапче, мн. тра̀пчета, ср.
• Запълвам трапа. — Разг. Грубо. Запълвам си гроба, умирам.
• Прескачам трапа. — Разг. Успявам да избегна смъртта.

---

тра̀път, тра̀па, мн. тра̀пове, (два) тра̀па, м.
1. Стълба на кораб.
2. Въжена стълба за изкачване или за гимнастически упражнения.

трапеза

мн. трапѐзи, ж.
1. Остар. Маса, софра, на която се яде.
2. Маса с наредено ядене, обикн. богато. Слагам трапеза. Вдигам трапеза. Каня на трапеза.
3. Ядене. Трапезата ми е хляб и сол. Богата трапеза.
прил. трапезен, трапѐзна, трапѐзно, мн. трапѐзни.
• На/от държавната трапеза. — На държавна заплата или облагодетелстване с държавни средства.

трапезария

мн. трапеза̀рии, ж.
1. Стая в жилище, предназначена за хранене.
2. Заведение за безплатно раздаване на храна. Откривам трапезария за бедни.

трапезен

вж. трапеза

трапер

мн. тра̀пери, м. Ловец на дивеч заради кожата в Северна Америка.

трапец

мн. трапѐци, (два) трапѐца, м.
1. Спец. В математиката — четириъгълник с две срещуположни успоредни и две неуспоредни страни.
2. Гимнастически уред в цирка — хоризонтална летва, закрепена на две въжета, намираща се на голяма височина.

трапче

вж. трап

трапчинка

мн. трапчѝнки, ж.
1. Малък трап.
2. Малка вдлъбнатина, обикн. на бузите при усмивка.

трасе

мн. трасѐта, ср.
1. Линия, с която се означава оста на железопътен път, канал и др. върху терен, план, проект.
2. Направление, линия на някакъв канал, път, връзка. Открита е повреда по трасето на телефонната линия.

трасирам

трасѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Набелязвам трасе.
2. Проправям трасе.
3. Прен. Набелязвам линия на действие, план и др.
4. Прен. Проправям път, правя нещо за първи път.

траулер

мн. тра̀улери, (два) тра̀улера, м.
1. Кораб, устроен за чистене от мини; миночистач.
2. Малък риболовен кораб за влачене на трал.

траур

м., само ед.
1. Скръб по близък човек, външно изразена чрез носене на тъмни дрехи и спазване на определен тип поведение. Той е в траур. Налагам траур.
2. Прен. Черни дрехи, ленти и др. при траур. Слагам траур на вратата.
прил. траурен, тра̀урна, тра̀урно, мн. тра̀урни. Траурна церемония. Траурна музика.

траурен

вж. траур

трафарет

мн. трафарѐти, (два) трафарѐта, м.
1. Метална, картонена или пластмасова пластинка с дупки за щамповане. Трафаретен печат.
2. Фигури или надписи, възпроизведени с такава пластинка.
3. Прен. Шаблон; образец, който се следва автоматично.
прил. трафарѐтен, трафарѐтна, трафарѐтно, мн. трафарѐтни. Трафаретен художествен образ.

трафик

мн. трафѝци, (два) трафѝка, м.
1. Търговски обмен на стоки.
2. Транспорт, измерен по брой на транспортни средства за определено време. Претоварен трафик.

трахана

ж., само ед. Разг.
1. Тесто с подправки, което се изсушава и после се вари с вода.
2. Ястие от такова тесто.

трахеит

мед. Възпаление на трахеята.

трахеобронхит

мед. Възпаление на трахеята и бронхите.

трахеотомия

мед. Операция, при която се прави малък разрез на трахеята и през него се вкарва специална тръбичка с цел облекчаване на дишането.

трахея

мн. трахѐи, ж. Спец. В анатомията — у човека и белодробните гръбначни — дихателна тръба, свързваща гръкляна с белите дробове.

трахома

ж., само ед. Спец. В медицината — заразно хронично заболяване на конюнктивата.

трая

тра̀еш, мин. св. тра̀я и трая̀х, мин. прич. тра̀ял и трая̀л, несв.
1. Съществувам или се извършвам в определено време. Тържеството трая два часа. Щастието трая две години.
2. Издържам, не се развалям, не се повреждам. Това грозде трае много. Млякото не трае дълго.
3. Разг. Търпя, понасям. Трая на болки.
трая си. — Разг. Мълча си, кротувам си, не се намесвам. Другите протестираха, но аз си траех.
• Трай, коньо, за зелена трева. — Разг. За израз на неверие, че нещо ще се промени, когато съветват някого да търпи.

треба

мн. трѐби, ж. Църковна служба или обред от частен характер (при кръщене, брак).

требвам

трѐбваш, несв.; Какво. Изисквам чрез документи сума, храна, служебно облекло и др. Требвам храна за болните в болницата.

требник

мн. трѐбници, (два) трѐбника, м. Спец. Църковна книга с молитви, изпълнявани при треби.

требя

трѐбиш, мин. св. трѐбих и требѝх, мин. прич. трѐбил и требѝл, несв. Разг.
1. Кого, какво. Унищожавам, убивам безпощадно; изтребвам. Требя насекоми. Требя хора.
2. Какво. Чистя, подреждам; разтребвам. Требя стаята.
3. Почиствам вариво от примеси; претребвам. Требя боб.

трева

мн. тревѝ, ж.
1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти. Трева е покрила пътеката. Зелена трева. Скубя трева. Кося трева.
2. Разг. Билка. Пия чай от треви.
3. Жарг. Само ед. Вид наркотик — марихуана.
същ. умал. тревичка, мн. тревѝчки, ж.

тревен

трѐвна, трѐвно, мн. трѐвни, прил. Който се отнася до трева. Тревна площ. Тревна растителност.

тревист

тревѝста, тревѝсто, мн. тревѝсти, прил.
1. Който е покрит с трева; тревясал. Тревист двор.
2. Който по вид наподобява трева. Тревисто растение.
3. Който по цвят наподобява трева; тревистозелен. Тревиста блуза.

тревичка

вж. трева

тревога

мн. трево̀ги, ж.
1. Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа. Тревога за бъдещето. Създава ми тревоги.
2. Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария. Бия тревога. Какво трябва да се прави при въздушна тревога?
• Бия тревога. — Предупреждавам за някаква опасност.

тревожа

трево̀жиш, мин. св. трево̀жих и тревожѝх, мин. прич. трево̀жил и тревожѝл, несв.; Кого, какво. Създавам, предизвиквам тревоги у някого. Тревожа родителите си. Размерът на престъпността тревожи обществото.
тревожа се. — Изпитвам тревоги. Тревожа се за бъдещето на децата.

тревожен

трево̀жна, трево̀жно, мн. трево̀жни, прил.
1. Който изпитва тревога; разтревожен. Тревожна майка.
2. Който съдържа и/или изразява тревога. Тревожен вик. Тревожен глас. Тревожен поглед.

тревопасен

тревопа̀сна, тревопа̀сно, мн. тревопа̀сни, прил. За животно — който се храни с трева. Кравата е тревопасно животно.

тревояден

тревоя̀дна, тревоя̀дно, мн. тревоя̀дни, прил. Тревопасен.

тревясам

тревя̀саш, св. — вж. тревясвам.

тревясвам

тревя̀сваш, несв. и тревясам, св.
1. Покривам се с трева, обраствам с трева. Пътеката е тревясала.
2. За насаждение — обхваща ме трева. Лукът е тревясал.

трегер

мн. трѐгери, (два) трѐгера, м. Хоризонтална греда, която служи за опора на други греди в сграда или в покривна конструкция.

трезв

трѐзва, трѐзво, мн. трѐзви, прил. Който не се поддава на увлечения; реален, практичен, ясен. Трезви разсъждения. Трезв ум.
същ. трезвост, трезвостта̀, ж.
нареч. трезво.

трезвен

трѐзвена, трѐзвено, мн. трѐзвени, прил. Който не е пиян (от алкохол). Пие, но остава трезвен.
същ. трезвеност, трезвеността̀, ж.

трезвеник

мн. трѐзвеници, м. Който не пие алкохол; въздържател.

трезвеност

вж. трезвен

трезво

вж. трезв

трезвост

вж. трезв

трезор

мн. трезо̀ри, (два) трезо̀ра, м.
1. Банково хранилище за ценности.
2. Ценност, съкровище.

трела

Спец. В музиката — мелодична украса от повтарящи се съседни тонове.

трели

само мн.
1. Спец. В музиката — мелодична украса от повтарящи се съседни тонове.
2. Подобен мелодичен ефект в птичите песни. Трелите на славея.

тремор

м., само ед. Спец. В медицината — ритмично движение на части от тялото.

трен

трѐнът, трѐна, мн. трѐнове, (два) трѐна, м. Остар. Влак.

тренажор

мн. тренажо̀ри, (два) тренажо̀ра, м. Устройство за провеждане на тренировъчни упражнения, което имитира естествения апарат или средство.

трендафил

мн. тренда̀фили, (два) тренда̀фила, м. Разг.Роза.

тренинг

м., само ед. Разг. Тренираност. Имам тренинг. Трябва ми още малко тренинг.

тренирам

тренѝраш, несв. и св.
1. Кого, какво. Чрез многократни упражнения подготвям спортисти или животни за постигане на някакво равнище в спорт, в навици. Тренирам отбора по футбол. Тренирам коне.
2. Какво. Многократно се упражнявам за постигане на форма, издръжливост или за здраве, развлечение. Тренирам баскетбол.
тренирам се. — Тренирам (във 2 знач.).
прил. тренѝран, тренѝрана, тренѝрано, мн. тренѝрани.
същ. трениране, ср.

трениране

вж. тренирам

тренировка

мн. трениро̀вки, ж.
1. Само ед. Многократно повтаряне на упражнения с цел постигане на форма, издръжливост. Тренировка по езда. Тренировка на паметта.
2. Едно занятие с такива упражнения. Една тренировка по волейбол трае два часа. Ходя на тренировки.
прил. тренировъчен, трениро̀въчна, трениро̀въчно, мн. трениро̀въчни.

тренировъчен

вж. тренировка

тренчкот

мн. трѐнчкоти, (два) трѐнчкота, м. Остар. Непромокаемо пардесю с подвижна подплата.

треньор

мн. треньо̀ри, м. Лице, което тренира спортисти.
прил. треньорски, треньо̀рска, треньо̀рско, мн. треньо̀рски.

треньорка

мн. треньо̀рки, ж. Жена треньор.

треньорски

вж. треньор

трепанация

ж., само ед. Хирургическа намеса с проникване в костна кухина — чрез пробиване или отваряне на костите. Трепанация на черепа.

трепвам

трѐпваш, несв. и трепна, св.
1. Правя еднократно внезапно движение от учудване, изненада; стряскам се. Трепвам от силния гръм.
2. Задвижвам се леко. Листата трепнаха от лекия вятър.
3. Прен. Появявам се за кратко. Усмивка трепва върху устните й. Радост трепва по лицето ѝ.
4. Прен. Обикн. с отрицание. Смущавам се, трогвам се. Не трепва пред никакви опасности.
• Окото ми не трепва. — Разг. Не се смущавам, не се плаша.

треперлив

треперлѝва, треперлѝво, мн. треперлѝви, прил. Който трепери. Треперлив глас. Треперливи ръце.

треперя

трепѐриш и трепѐреш, мин. св. трепѐрих и трепѐрах, мин. прич. трепѐрил и трепѐрал, несв.
1. Правя отсечени и чести движения; треса се, клатя се, люлея се. Треперя от треска. Треперя от студ.
2. Прен. Изпитвам силен страх. Треперят пред директора си. Треперя за живота си.
• Треперя над стотинката. — Разг. Скъперник съм.
• Треперят ми гащите. — Разг. Страхувам се много.

трепет

мн. трѐпети, м.
1. Само ед. Треперене, потреперване, поклащане. Лек трепет разклаща листата на дърветата.
2. Вълнение, възбуда, напрежение. Любовни трепети.
3. Само ед. Страх, неспокойствие. Посреща смъртта без трепет.

трепетен

трѐпетна, трѐпетно, мн. трѐпетни, прил.
1. Който съдържа и/или издава трепет, вълнение. Трепетен глас. Трепетни движения.
2. Който предизвиква вълнения. Трепетни чувства.

трепетлика

мн. трепетлѝки, ж. Дърво с широка корона от семейство върбови; осика.

трепкам

трѐпкаш, несв.
1. Трептя.
2. За светлина — мигам, светвам и угасвам.
същ. трепкане, ср.

трепкане

вж. трепкам

трепна

трѐпнеш, мин. св. трѐпнах, мин. прич. трѐпнал, св. — вж. трепвам.

трептене

вж. трептя

трептение

мн. трептѐния, ср.
1. Трептене.
2. Спец. Във физиката — периодично кратко и бързо движение; колебание, вибрация. Трептения на въздушната среда.

трептя

трептѝш, мин. св. трептя̀х, мин. прич. трептя̀л, несв.
1. Правя отсечени бързи многократни движения, като се отклонявам от оста си; трепкам. Знамето трепти. Струните трептят.
2. За светлина — светвам и угасвам ритмично и бързо. Звездите трептят.
3. За звук, глас — чувам се ту по-високо, ту по-ниско.
4. Прен. Проявявам се кратко. В очите ѝ трепти радост. На лицето ѝ трепти усмивка.
същ. трептене, ср.

трепя

трѐпеш, мин. св. трѐпах и трепа̀х, мин. прич. трѐпал и трепа̀л, несв.; Кого. Разг.
1. Убивам мнозина, изтребвам. При катастрофи трепят невинни хора.
2. Изморявам, съсипвам, товаря прекомерно, безсмислено. Цял ден трепя конете по пътищата.
трепя се. 1. — Трудя се, грижа се, съсипвам се, често безсмислено. Трепят се по полето.
2. Убивам се сам или се убиваме взаимно. Трепят се по бойните полета.

треса

тресѐш, мин. св. трѐсох, мин. прич. трѐсъл, несв.; Кого, какво. Клатя, друсам, тръскам. Треса дървото. Треса тялото си.
тресе ме — (или те, го, я, ни, ви, ги). Имам треска. Всяка вечер я тресе и трепери от студ.
треса се. 1. — Клатя се с отсечени движения, друсам се. Дървото се тресе от силните удари.
2. Треперя, друсам се от треска, плач, смях.
• Треска ме тресе. — Разг. Много ме е страх; в голямо напрежение съм.

тресавище

мн. треса̀вища, ср. Блатисто място, обрасло с трева, в което може да се затъне.

треска

мн. трѐски, ж.
1. Болезнено състояние, симптом на заболяване, изразяващо се в студени тръпки, треперене, висока температура. Мори ме силна треска. Тресе ме треска.
2. Прен. Силно вълнение, възбуда. Предизпитна треска. Творческа треска. Треска за злато.

---

ж., само ед. Морска риба, разпространена в северните морета, с дължина на тялото до два метра.

---

мн. трескѝ, ж. Надлъжно отцепено или отрязано тънко парче дърво. Сече дърва, а наоколо хвърчат трески. Събирам трески за подпалки.
• Имам трески за дялане. — Разг. Имам недостатъци или вина за нещо.

трескав

трѐскава, трѐскаво, мн. трѐскави, прил.
1. Който има треска.
2. Който се извършва с голяма бързина и напрежение. Трескави приготовления.

тресна

трѐснеш, мин. св. трѐснах, мин. прич. трѐснал, св. — вж. трясвам.

трета

мн. трѐти, ж. Третина. Една трета. Две трети.

третина

мн. третѝни, ж. Една част от нещо, разделено на три равни части; трета. Получавам една третина от наследството.

третирам

третѝраш, несв. и св.
1. Какво. Разглеждам въпрос (в научно съчинение и др.). В изследванията си третира въпроси около основаване на държавата.
2. Спец. С какво. В медицината — прилагам лечебни средства.
3. Какво. Обработвам, с някакви средства. Третирам семената с химически средства.
4. Прен. Разг. Кого. Отнасям се по някакъв начин с някого. Третират го като голям учен.
5. Прен. Разг. Кого. Отнасям се лошо с някого; преследвам, измъчвам.
същ. третиране, ср.

третиране

вж. третирам

трето-

Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан с нещо трето по ред, напр. третокласен, третостепенен, третокурсник.

третокласник

мн. третокла̀сници, м. Ученик от трети клас.

третокласничка

мн. третокла̀снички, ж. Момиче от трети клас.

треторазреден

треторазрѐдна, треторазрѐдно, мн. треторазрѐдни, прил.
1. Който е от трети разред.
2. Който е от нисък разред, от ниска класа. Треторазреден хотел.

трещя

трещѝш, мин. св. трещя̀х, мин. прич. трещя̀л, несв. Произвеждам силен гръм, шум. Гръмотевици трещят. — трещи. Безл. Гърми, чува се трясък.

три-

Първа съставна част на сложни думи, която означава:
1. Който се състои от три (равни) части, напр. триъгълник, тригласен, тридневен;
2. Който се състои от три единици от нещо, напр. триметров, трикилограмов, тримесечен.

триада

мн. триа̀ди, ж. Спец. Във философията — схема на развитие, формулирана от Прокъл и разработена от Хегел, според която развитието преминава през три фази — теза, антитеза и синтеза.

триангулация

ж., само ед. Спец. Метод за определяне на геодезични мрежи чрез мрежа от триъгълници, на които е измерена само едната страна и ъглите.
прил. триангула̀чен, триангула̀чна, триангула̀чно, мн. трианогула̀чни. Триангулачна точка.

трибун

мн. трибу̀ни, м.
1. ист. В древния Рим — длъжностно лице, избрано да защитава интересите на плебеите.
2. Вожд на масите, оратор, публицист.

трибуна

мн. трибу̀ни, ж.
1. Издигнато място или специална висока маса, откъдето говори оратор, лектор. Заставам на трибуната. Говоря от трибуната.
2. Прен. Място, произведение и др., от което се защитават или пропагандират идеи, интереси.
3. Обикн. мн. Пейки за зрители на стадион, разположени амфитеатрално. Трибуните са изпълнени със зрители.

трибунал

м., само ед.
1. Висше съдилище. Военен трибунал.
2. Висш съдебен институт.

тривиален

тривиа̀лна, тривиа̀лно, мн. тривиа̀лни, прил. Съвсем обикновен, неоригинален, всекидневен. Тривиални изрази. Тривиални любезности.
същ. тривиалност, тривиалността̀, ж.

тривиалност

вж. тривиален

тригодишен

тригодѝшна, тригодѝшно, мн. тригодѝшни, прил.
1. Който е на три години. Тригодишно дете.
2. Който трае три години, който съществува от три години. Тригодишен брак.

тригодишнина

мн. тригодѝшнини, ж. Навършване на три години от съществуването или ставането на нещо. Тригодишнина от основаване на училището.

тригонометричен

вж. тригонометрия

тригонометрия

ж., само ед. Спец. Дял от геометрията, който изучава съотношенията между страните и ъглите на триъгълника.
прил. тригонометричен, тригонометрѝчна, тригонометрѝчно, мн. тригонометрѝчни.

тригуна

мн. тригу̀ни, ж. Сладкиш от хилядолистно тесто с триъгълна форма, полят със захарен сироп.

тридесетина

числ. Около трийсет на брой. Присъстваха тридесетина души.

тридневен

триднѐвна, триднѐвно, мн. триднѐвни, прил. Който продължава, трае три дни или е от три дни. Тридневна екскурзия. Тридневно боледуване. Тридневно отсъствие.

триединен

триедѝнна, триедѝнно, мн. триедѝнни, прил. Спец. В християнската религия — който се състои от три същности. Триединен бог.

триенале

мн. триена̀лета, ср. Изложба, повтаряща се на всеки три години.

триене

вж. трия

триж

нареч. Разг. Три пъти. Триж по-добър.

трижди

нареч. Остар.
1. Три пъти.
2. Много пъти. Трижди по-щастлив. Бъди трижди проклет!

тризмус

мед. Затруднено отваряне на устата поради тоничен гърч на дъвкателните мускули. Наблюдава се при тетанус, тетания, менингит и др.

трик

трѝкът, трѝка, мн. трѝкове, (два) трѝка, м.
1. Номер, съдържащ илюзия, изпълнен с ловкост и хитрина (в цирка, в акробатиката).
2. Прен. Хитро скроена постъпка за измама, за постигане на някаква цел; номер. Прилагам трикове. Трикът успя. Трикът ми мина.

трико

ср., само ед.
1. Плетен вълнен или памучен плат.
2. Дреха от такъв плат, обикн. спортен костюм за гимнастика. Гимнастичките се представят с черни трика.

трикольор

мн. трикольо̀ри, (два) трикольо̀ра, м.
1. Знаме с три цвята.
2. Българското национално знаме (в бяло, зелено, червено).

трикотаж

м., само ед. Съвкупност от плетени изделия. Магазин за трикотаж.
прил. трикотажен, трикота̀жна, трикота̀жно, мн. трикота̀жни. Трикотажен костюм.

трикотажен

вж. трикотаж

трикрак

трикра̀ка, трикра̀ко, мн. трикра̀ки прил. Който има три крака. Трикрако столче.

трикратен

трикра̀тна, трикра̀тно, мн. трикра̀тни, прил. Който става или се извършва три пъти един след друг. Трикратно почукване. Трикратен шампион.

трикрил

трикрѝла, трикрѝло, мн. трикрѝли, прил. Трикрилен.

трикрилен

трикрѝлна, трикрѝлно, мн. трикрѝлни, прил. За мебел, прозорец — който има три крила. Трикрилен гардероб.

трикуспидален

мед. Трикрилен, напр. трикуспидална клапа.

трилистен

трилѝстна, трилѝстно, мн. трилѝстни, прил. За растение — който има три листа или листенца. Трилистна детелина.

трилогия

мн. трило̀гии, ж. Три завършени художествени произведения от един и същ автор с общ сюжет.

трилър

мн. трѝлъри, (два) трѝлъра, м. Филм, който използва специфични изразни средства за възбуждане на силни емоции (тревожно очакване, безпокойство, страх и др.), като разказът се води от гледната точка на жертвата или на престъпника.

трима

числ. Три лица, от които поне едно от мъжки пол.

тримачтов

трима̀чтова, трима̀чтово, мн. трима̀чтови, прил. Който има три мачти. Тримачтов кораб.

тримесечие

мн. тримѐсечия, ср. Всеки един от четирите периода от по три месеца, на които се разделя годината. Първото тримесечие на тази година.

триметров

тримѐтрова, тримѐтрово, мн. тримѐтрови, прил. Който е дълъг/широк/дълбок три метра. Триметрова акула. Триметров ров.

триминутен

тримину̀тна, тримину̀тно, мн. тримину̀тни, прил. Който трае три минути. Триминутна пауза.

тримиря

тримирѝш, мин. св. тримирѝх, мин. прич. тримирѝл, несв. В продължение на три дни не ям нищо по време на великденските пости.

тримурти

рел. Индийската троица от главните божества Брахма, Вишну и Шива.

трина

ж., само ед. Това, което остава там, където е стояло сено — оронено семе и плява, които се използват в народната медицина.

триног

трино̀га, трино̀го, мн. трино̀ги, прил. Остар. Трикрак. Тринога софра.

триножник

мн. трино̀жници, (два) трино̀жника, м. Уред с три крака за поставяне на апарат, картина и др.

трио

мн. триа̀, ср. Спец.
1. В музиката — ансамбъл от трима изпълнители.
2. В музиката — произведение за трима певци или инструменталисти.

триод

м., само ед. Спец. Богослужебна книга, която се чете преди и след Великден.

---

мн. трио̀ди, (два) трио̀да, м. Електронна лампа с три електрода — катод, мрежа и анод.

триокис

мн. трио̀киси, (два) трио̀киса, м. Спец. В химията — съединение на химически елемент с три атома кислород.

трион

мн. трио̀ни, (два) трио̀на, м. Инструмент с назъбено метално острие и дървена дръжка за рязане на дъски.

триор

мн. трио̀ри, (два) трио̀ра, м. Земеделска машина за сортиране и почистване на семена.

трипер

м., само ед. Венерическа болест, предавана по полов път, която се характеризира с възпаление на пикочния канал.

трипсин

мед. Протеолитичен ензим на панкреаса, който катализира хидролизата на протеините.

триптих

мн. трѝптихи, (два) трѝптиха, м.
1. Сгъваема икона от три крила, като крайните се затварят и закриват средното.
2. Композиция от три картини, релефи, рисунки и др. с обща идея или сюжет.

триседмичен

трисѐдмична, трисѐдмично, мн. трисѐдмични, прил.
1. Който трае три седмици. Триседмичен курс.
2. Който е на възраст три седмици.

трисменен

трисмѐнна, трисмѐнно, мн. трисмѐнни, прил. Който се извършва или се води на три смени. Трисменна работа. Трисменен режим.

трисричен

трисрѝчна, трисрѝчно, мн. трисрѝчни, прил. Който се състои от три срички. Трисрична дума.

тристранен

тристра̀нна, тристра̀нно, мн. тристра̀нни, прил.
1. Който има три страни.
2. В който участват три страни. Тристранни преговори. Тристранна комисия.

тритеизъм

рел. Вярване в Света Троица.

тритий

м., само ед. Радиоактивен изотоп на водорода, който се използва за термоядрени реакции.

тритикале

ср., само ед. Спец. Високопродуктивна зърнена култура — хибрид от пшеница и ръж.

тритон

мн. трито̀ни, (два) трито̀на, м.
1. В митологията — древногръцко морско божество.
2. Род опашати земноводни с дължина до десет сантиметра, които живеят в застояли води и зимуват на сушата.

триумвират

м., само ед.
1. ист. В древния Рим — управление на трима мъже.
2. Разг. Ирон. Тясна дружба и обща дейност за надмощие на трима души. В катедрата има нов триумвират.

триумф

м., само ед.
1. ист. В древния Рим — тържествено посрещане на победител от война.
2. Прен. Голяма победа, успех.
3. Прен. Тържество, слава, почести. През тези години е големият триумф на поета.

триумфален

триумфа̀лна, триумфа̀лно, мн. триумфа̀лни, прил.
1. Който е направен в чест на победа.
2. Който съдържа или изразява слава, тържество, победа, успех.

триумфирам

триумфѝраш, несв. и св.
1. ист. В древния Рим — влизам тържествено в град след своя бойна победа.
2. Прен. Гастролирам с голям успех, тържествувам.

трихиаза

мед. Ненормално положение на миглите — обърнати са навътре към конюнктивата и роговицата, при което причиняват разязвяването им. Наблюдава се след възпалителни заболявания и наранявания в областта на мигления ръб.

трихина

мн. трихѝни, ж. Спец. В зоологията — паразитно червейче, което живее в тялото на животните, а чрез месото преминава в човешкото тяло.

трихинелоза

ж., само ед. Спец. В медицината — инфекциозна болест, причинена от ларвите на трихината в мускулите.

трихиноза

ж., само ед. Трихинелоза.

трихоза

мед. Общ термин за заболявания на космите.

трихомикоза

мед. Микотично заболяване на космите.

трихомониаза

мед. Полово предаващо се заболяване, което протича при мъжете предимно като хроничен уретрит, а при жените като подостър или хроничен колпит (вагинит). Причинителят е Trichomonas vaginalis.

трихоптилоза

мед. Разцепване на свободния край на космите под формата на перо или метличка.

трихофития

мед. Заболяване на кожата, космите или ноктите, причинено от гъби от род Trichophyton.

трицветен

трицвѐтна, трицвѐтно, мн. трицвѐтни, прил. Който има три цвята.

трицепс

мед. Триглав мускул, напр. триглав мускул на мишницата (m. triceps brachii).

трици

само мн.
1. Ситни люспици, които остават след смилане на брашно от семена на житни растения. Пшенични трици. Давам на овцете трици.
2. Прен. Нещо, което е само пълнеж, което няма истинска стойност (в художествено, научно съчинение и др.). Половината от книгата е трици.
• На брашното евтин, на триците скъп. — Разг. Цени малоценното, а не истински ценното.
• С трици маймуни ще лови. — Разг. С много малко иска да получи, да направи нещо ценно.
• Тоалетни трици. — Смлени кестени заедно с други вещества, които се използват в козметиката.

тричав

трѝчава, трѝчаво, мн. трѝчави, прил. Който съдържа твърде много трици. Тричав хляб.

триъгълен

триъ̀гълна, триъ̀гълно, мн. триъ̀гълни, прил. Който има форма на триъгълник. Триъгълна кутия. Триъгълна маса.

триъгълник

мн. триъ̀гълници, (два) триъ̀гълника, м.
1. Спец. Геометрична фигура, състояща се от три страни. Чертая равностранен триъгълник.
2. Приспособление с три страни, предназначено за чертане.
3. Всеки предмет или детайл, който има такава форма.
• Любовен триъгълник. — Съпрузите и любовникът на единия от тях.

трия

трѝеш, мин. св. трих, мин. прич. трил, несв.; Какво.
1. Търкам, разтърквам, разтривам. Трия си очите.
2. Търкам, за да изтрия, избърша. Трия прах. Трия пода. Трия си потта.
3. Правя на каша, претривам, стривам. Трия картофите на пюре.
трия се. — Търкам се о нещо. Трия се в стената.
същ. триене, ср.
• Трия сол на главата (на някого). — Разг. Натяквам, мърморя, карам се.

тровене

вж. тровя

тровя

тро̀виш, мин. св. тро̀вих и тровѝх, мин. прич. тро̀вил и тровѝл, несв.
1. Кого, какво. Давам отрова, за да убия. Тровя хлебарки.
2. Кого, какво. Увреждам организма, убивам. Въздухът трови жителите на града. Цигарите ме тровят.
3. Прен. Кого. Измъчвам, причинявам мъка, грижи, тревога. Всеки ден трови майка си с поведението си.
тровя се. 1. — Тровя себе си.
2. Прен. Ядосвам се, измъчвам се.
същ. тровене, ср.
• Тровя си душата/живота. — Ядосвам се много.

трогателен

трога̀телна, трога̀телно, мн. трога̀телни, прил. Който трогва, който вълнува. Трогателен жест. Трогателни грижи.

трогвам

тро̀гваш, несв. и трогна, св.; Кого. Извиквам вълнение, умиление; разчувствам, разнежвам. Мъката ѝ го трогна. Песента трогна душата му. Нищо не го трогна, остана безучастен.
трогвам се/трогна се. — Разчувствам се, вълнувам се, изпадам в умиление. Трогнах се от вниманието. Трогнах се от подаръка.
прил. тро̀гнат, тро̀гната, тро̀гнато, мн. тро̀гнати. Трогнат съм.

трогна

тро̀гнеш, мин. св. тро̀гнах, мин. прич. тро̀гнал, св. — вж. трогвам.

трое-

Първа съставна част на сложни думи със значение който има три части, напр. троерог, троерук, троеструнен и др.

троен

тро̀йна, тро̀йно, мн. тро̀йни, прил.
1. Който се състои от три еднородни предмета или от три части. Троен конец.
2. Който е три пъти по-голям. В троен размер.
3. Който се извършва три пъти. Тройно завъртане.
нареч. тройно. Печеля тройно повече.

троица

числ. Трима.

---

ж., само ед.
1. В християнството — триединно божество; бог син, бог отец и бог свети дух.
2. Прен. Разг. Трима неразделни приятели.

тройка

мн. тро̀йки, ж.
1. Цифрата на числото три.
2. Оценка в училище или във висше учебно заведение за задоволително усвояване на материала.
3. Карта за игра с три знака.
4. Превозно средство с номер три.
5. Група от трима души, които извършват нещо заедно. Съдийска тройка.
6. Впряг от три коня. Тройката препускаше през гората. Руска тройка.
7. Разг. Група, съставена от три предмета. Тройка кебапчета.

тройкаджийка

мн. тро̀йкаджийки, ж. Разг. Студентка или ученичка тройкаджия.

тройкаджия

мн. тро̀йкаджии, м. Разг. Студент или ученик, който не знае достатъчно и обикновено получава тройки.

тройно

вж. троен

тройунция

мн. тройу̀нции, ж. Спец. Единица мярка за тежина, равна на 31 г, която се използва за измерване на благородни метали.

тролеен

вж. тролей

тролей

тролѐят, тролѐя, мн. тролѐи, (два) тролѐя, м.
1. Метален прът при някои превозни средства, който служи за снабдяване с ток чрез допиране до контактната мрежа.
2. Разг. Тролейбус.
прил. тролеен, тролѐйна, тролѐйно, мн. тролѐйни. Тролейна мрежа.

тролейбус

мн. тролейбу̀си, (два) тролейбу̀са, м. Многоместно превозно средство в градския транспорт, което се движи с електричество по безрелсов път.
прил. тролейбусен, тролейбу̀сна, тролейбу̀сно, мн. тролейбу̀сни. Тролейбусна спирка.

тролейбусен

вж. тролейбус

тромав

тро̀мава, тро̀маво, мн. тро̀мави, прил.
1. Който се движи бавно, несръчно. Тромава костенурка.
2. Който е бавен, непохватен, тежък. Тромави стъпки.
нареч. тромаво.
същ. тромавост, тромавостта̀, ж.

тромаво

вж. тромав

тромавост

вж. тромав

тромб

тро̀мбът, тро̀мба, мн. тро̀мбове, (два) тро̀мба, м. Спец. Плътно парче съсирена кръв, образувано в кръвоносните съдове.

тромба

мн. тро̀мби, ж.
1. Спец. Тромпет.
2. Устройство в автомобил, което издава звук при натискане на клаксона.

тромбангиит

мед. Възпалителен процес в интимата на кръвоносен съд с образуване на тромб.

тромбартериит

мед. Възпаление на артерия, съпровождано с тромбоза.

тромбастения

мед. Наследствена хеморагична диaтеза, дължаща се на морфологични и функционални нарушения на тромбоцитите при нормален брой. Протича с кръвоизливи по кожата и лигавиците.

тромбин

мед. Ензим, който се съдържа в кръвната плазма и превръща фибриногена във фибрин в процеса на кръвосъсирване.

тромбоемболия

мед. Ембол, който се е откъснал от тромб (най-често на дълбоките вени на долните крайници) и се движи в кръвоносните съдове, като може да предизвика запушване на артериите на белия дроб, сърцето, мозъка, бъбреците и др.

тромбоза

ж., само ед. Спец. В медицината — процес на образуване на тромби, които при отлагането си могат да запушат кръвоносните съдове.

тромбон

мн. тромбо̀ни, (два) тромбо̀на, м. Меден духов музикален инструмент с нисък тембър и плътна звучност.

тромбофлебит

мед. Тромбоза на вена с вторично възникнало възпаление на стената на вената.

тромбоцит

мед. Кръвна клетка, представляваща фрагмент от цитоплазмата на зрял мегакариоцит. Притежава мембрана, цитоплазмени органели, специални образувания (алфа-гранули и плътни телца), няма ядро. Броят на тромбоцитите възлиза на 130-360 х 109/l клетки. Участват в процеса на кръвосъсирване.

тромбоцитоза

мед. Абнормно повишаване на тромбоцитите в кръвта, напр. при есенциална тромбоцитемия, полицитемия вера и др.

тромбоцитопения

мед. Абнормно понижаване на тромбоцитите в кръвта, напр. при болестта на Верлхоф, хипо- и аплазия на костния мозък, инфекциозни заболявания и др.

тромпет

мн. тромпѐти, (два) тромпѐта, м. Меден духов музикален инструмент с висока звучност, който наподобява извита тръба.

трон

тро̀нът, тро̀на, мн. тро̀нове, (два) тро̀на, м.
1. Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии.
2. Прен. Власт на монарх.
3. Прикрепен към стената на църква стол.
прил. тронен, тро̀нна, тро̀нно, мн. тро̀нни. Тронна зала.
• Сядам/седна на трона. — Поемам държавната власт.
• Свалям/сваля от трона. — Отнемам държавната власт на монарх.

тронен

вж. трон

троп

тро̀път, тро̀па, мн. тро̀пи, (два) тро̀па, м. Спец. В литературата — дума или израз с преносно значение. Тропи и фигури.

тропам

тро̀паш, несв.
1. Произвеждам шум при движение или при местене на предмети. Някой тропаше на тавана.
2. Произвеждам шум, като удрям, блъскам. Непозната жена тропаше по прозореца.
3. Разг. Играя хоро, ръченица и др.
• Тропам на нечия врата. — Моля за помощ, търся съдействие.
• Тропам от врата на врата. — Ходя при различни хора, за да ги моля за помощ.

тропар

мн. тропа̀ри, (два) тропа̀ра, м. Спец. Църковна песен в чест на празник или светец.

тропвам

тро̀пваш, несв. и тропна, св.
1. Тропам еднократно или поединично. Тропнах енергично по масата.
2. Затварям силно, шумно. Тропнах вратата.
3. Прен. Разг. Изненадвам с нещо неприятно. Ще ти тропнат някое наказание.

тропик

мн. тро̀пици, (два) тро̀пика, м.
1. Всяка една от двете въображаеми линии, успоредни на екватора, които отстоят от него на 23°27' в северното и в южното полукълбо.
2. Обикн. мн. Област, разположена между тези линии, която е най-горещият район на земното кълбо.
прил. тропически, тропѝческа, тропѝческо, мн. тропѝчески. Тропически дъждове. Тропически климат.
прил. тропичен, тропѝчна, тропѝчно, мн. тропѝчни.
• Тропик на рака. — Северният тропик.
• Тропик на козирога. — Южният тропик.

тропичен

вж. тропик

тропически

вж. тропик

тропна

тро̀пнеш, мин. св. тро̀пнах, мин. прич. тро̀пнал, св. — вж. тропвам.

трополя

трополѝш, мин. св. трополѝх, мин. прич. трополѝл, несв. Произвеждам еднообразен шум; тропотя. Каруцата трополеше по калдъръма.

тропосам

тропо̀саш, св. — вж. тропосвам.

тропосвам

тропо̀сваш, несв. и тропосам, св.; Какво. Правя тропоска. Тропосах полата, за да я пробвам.

тропоска

мн. тропо̀ски, ж.
1. Временен, нездрав шев, който се прави преди окончателното зашиване.
2. Конецът, с който е направен такъв шев. Почиствам тропоската.

тропосфера

мн. тропосфѐри, ж. Обикн. ед. Най-ниският слой от атмосферата, разположен от земната повърхност до стратосферата.

тропот

м., само ед. Еднообразен шум, произвеждан при движение. Тропот на конски копита.

тропотя

тропо̀тиш, мин. св. тропо̀тих и тропотѝх, мин. прич. тропо̀тил и тропотѝл, несв. Произвеждам тропот.

тросвам се

тро̀сваш се, несв. и тро̀сна се, св.
1. Падам, строполявам се тежко.
2. Прен. На кого. Казвам нещо грубо, отговарям сърдито. Защо ми се тросна?

троскот

м., само ед.
1. Трева с пълзящо коренище и сплескани класчета.
2. Название на пирей и други треви.

тросна се

тро̀снеш се, мин. св. тро̀снах се, мин. прич. тро̀снал се, св. — вж. тросвам се.

троснато

нареч. Ядосано, сопнато, сърдито. Отговарям троснато.

тросък

Диал.
троскот

тротил

м., само ед. Спец. Бледожълто кристално вещество, което се използва като взрив за приготвяне на бомби, снаряди и др.

тротинетка

мн. тротинѐтки, ж. Детско превозно средство — играчка от дъска, към която са прикрепени две колела и кормило.

тротоар

мн. тротоа̀ри, (два) тротоа̀ра, м. Издигнато място от двете страни на улица покрай сградите за движение на пешеходци; плочник.
прил. тротоарен, тротоа̀рна, тротоа̀рно, мн. тротоа̀рни.

тротоарен

вж. тротоар

трофеен

вж. трофей

трофей

трофѐят, трофѐя, мн. трофѐи, (два) трофѐя, м.
1. Боеприпаси, знамена и друго имущество, завоювано при победа над неприятеля.
2. Имущество, което символизира победа. Ловни трофеи.
прил. трофеен, трофѐйна, трофѐйно, мн. трофѐйни.

трофичен

мед. Хранещ, отнасящ се до храненето, до кръвоснабдяването.

троха

мн. трохѝ, ж.
1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие. Хранеше гълъбите с трохи и жито.
2. Прен. Само мн. Дребен, нищожен дял от нещо. Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите.
• До троха. — Разг. Напълно, до края.
• Не съм слагал/сложил и троха в устата си. — Разг. Нищо не съм ял.

трохантер

мед. Грапава костна издатина на горния край на бедрената кост. Различават се: голям и малък въртел, за тях се залавят редица мускули.

трохлея

мед. Образувание, имащо вид на макара или действащо като макара, напр. макара на скочната кост (trochlea tali), която участва в образуването на горната скочна става.

троцкизъм

полит._ Едно от теченията на руската революционна мисъл след налагането на съветската власт; характеризира се със своята догматичност и понякога граничи с екстремизма в революционната си реторика.

троша

трошѝш, мин. св. трошѝх, мин. прич. трошѝл, несв.; Какво.
1. Правя на части, на късове. Троша камъни.
2. Повреждам, правя негодно, като разделям на части; чупя. Защо трошиш играчките?
3. Разбивам черупката на плод, за да извадя съдържанието му. Троша орехи.
4. Роня, правя на трохи. Троша хляб.
троша се. — Ставам на части, на късове.
• Троша си главата. — Разг. Излагам се на опасност, като извършвам сам някаква работа.

трошлив

трошлѝва, трошлѝво, мн. трошлѝви, прил. Който лесно се троши; чуплив. Трошлив хляб.
същ. трошливост, трошливостта̀, ж.

трошливост

вж. трошлив

трояк

троя̀ка, троя̀ко, мн. троя̀ки, прил. Който има три форми, три значения или се проявява по три начина; троен. Трояк смисъл.
нареч. троя̀ко.

трубадур

мн. трубаду̀ри, м. Средновековен странстващ провансалски певец и поет, който възпява любовта.
прил. трубаду̀рски, трубаду̀рска, трубаду̀рско, мн. трубаду̀рски.

труд

трудъ̀т, труда̀, мн. тру̀дове, (два) тру̀да, м.
1. Само ед. Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духовни ценности. Умствен труд. Разделение на труда.
2. Само ед. Работа, занятие, занимание. Нощен труд. Заплащане според труда.
3. Само ед. Усилие, напрежение. Туристите с труд вървяха по стръмната пътека.
4. Само ед. Резултатът от работа и полученото за нея. Живее от моя труд.
5. Научна работа; книга, публикация. Научни трудове.
• Давам/дам си труд. — Полагам усилия, старая се да направя нещо.
• Сизифов труд. — Тежък, но безплоден труд.
• Не си струва труда. — Не заслужава, излишно е, няма смисъл.

труден

тру̀дна, тру̀дно, мн. тру̀дни, прил. Който изисква много труд, много усилия; мъчен. Труден изпит. Трудна задача.
същ. трудност, трудността̀, мн. тру̀дности, ж. Трябва да преодолея много трудности.
• Трудна жена. — Остар. Бременна жена.
• Трудно дете. — Дете, което създава проблеми с поведението си; затворено, саможиво дете.

трудещ се

тру̀деща се, тру̀дещо се, мн. тру̀дещи се, прил.
1. Който живее със заработеното от собствения труд.
2. Като същ. Само мн. Хора, които се занимават с физически труд.

трудно

нареч. С усилие, мъчно. Старата жена вървеше трудно по неравния път.

трудност

вж. труден

трудов

тру̀дова, тру̀дово, мн. тру̀дови, прил.
1. Който е свързан с труд, с работа. Трудови навици. Трудово обучение. Трудова заработка.
2. Който живее със заработеното от собствения труд; трудещ се. Трудов народ.
• Трудови войски. — Разг. Войски, които се занимават със строене на сгради, пътища и други съоръжения; строителни войски.

трудовак

мн. трудова̀ци, м. Разг. Войник, който служи в строителни войски.
прил. трудовашки, трудова̀шка, трудова̀шко, мн. трудова̀шки.

трудовашки

вж. трудовак

трудоден

трудоденя̀т, трудоденя̀, мн. трудоднѝ, (два) трудодѐна, м. Единица за отчитане и заплащане на работата.

трудоемък

трудоѐмка, трудоѐмко, мн. трудоѐмки, прил. Който изисква влагането на много труд. Трудоемка работа.

трудолюбив

трудолюбѝва, трудолюбѝво, мн. трудолюбѝви, прил. Който обича да се труди; работлив. Трудолюбива жена.
нареч. трудолюбиво.
същ. трудолюбивост, трудолюбивостта̀, ж.

трудолюбиво

вж. трудолюбив

трудолюбивост

вж. трудолюбив

трудолюбие

ср., само ед. Любов към труда. Възпитавам трудолюбие у децата.

трудоспособен

трудоспосо̀бна, трудоспосо̀бно, мн. трудоспосо̀бни, прил. Който е способен да се труди. Трудоспособно население.
същ. трудоспособност, трудоспособността̀.

трудоспособност

вж. трудоспособен

трудоустроя

трудоустроѝш, мин. св. трудоустроѝх, мин. прич. трудоустроѝл, св. — вж. трудоустроявам.

трудоустроявам

трудоустроя̀ваш, несв. и трудоустроя, св.; Кого. Предоставям работа, съобразена с трудоспособността на дадено лице. Поради бременността ѝ я трудоустроиха и не трябваше да работи нощна смяна.

трудя се

тру̀диш се, мин. св. тру̀дих се и трудѝх се, мин. прич. тру̀дил се и трудѝл се, несв.
1. Занимавам се с труд; работя. По цял ден се трудя.
2. Над какво. Полагам усилия, за да направя нещо. Трудя се над нов проект.
3. Разг. Стремя се да постигна нещо; мъча се.

труженик

мн. тру̀женици, м. Човек, който се труди, който работи упорито.

труженица

мн. тру̀женици, ж. Жена труженик.

труженичка

мн. тру̀женички, ж. Труженица.

труп

трупъ̀т, трупа̀, мн. тру̀пове, (два) тру̀па, м.
1. Тяло на човек без главата и крайниците; туловище, торс.
2. Мъртво тяло на човек или животно.
• Жив труп. — Много болен човек, който е почти неподвижен и животът едва мъждука в него.
• Преминавам/премина през трупа (на някого). — Разг. Жертвам в името на целта си.
• Само през трупа ми (ще минеш). — Ще преча по всякакъв начин да се извърши нещо.

---

трупъ̀т, трупа̀, мн. тру̀пи, (два) тру̀па, м. Част от дебело отсечено дърво от корена до клоните. Докараха дървени трупи.

трупа

мн. тру̀пи, ж. Група артисти, които изнасят представления заедно. Театрална трупа. Трупа за въздушна акробатика. Танцова трупа.

трупам

тру̀паш, несв.
1. Какво. Събирам на едно място, поставям. Трупаха камъните от двора до стената.
2. Какво. Събирам, придобивам в голямо количество. Катерицата трупаше в хралупата си лешници за зимата.
3. Прен. Придобивам знания, опит. Трупам знания.
4. За сняг — валя в голямо количество, като образувам дебел пласт. Снегът трупаше върху покривите и полята.
трупам се. 1. — Само мн. Събираме се на едно място много. Хората се трупаха пред вратата на къщата.
2. За чувство — постепенно се събирам; наслагвам се. Мъка и злоба се трупаха в сърцето му.

трупвам

тру̀пваш, несв. и трупна, св.; Какво. Поставям рязко, хвърлям изведнъж. Тя трупна празната чиния на масата.

трупен

тру̀пна, тру̀пно, мн. тру̀пни, прил. Който се отнася до труп 1 (във 2 знач.). Трупна миризма.

трупна

тру̀пнеш, мин. св. тру̀пнах, мин. прич. тру̀пнал, св. — вж. трупвам.

трус

тру̀сът, тру̀са, мн. тру̀сове, (два) тру̀са, м.
1. Единично движение на земната кора при земетресение. Хоризонтален трус. Последователни трусове.
2. Прен. Силно изразено нарушение в хода на нещо.

труфило

мн. труфила̀, ср. Разг. Обикн. Пренебр. Предмет, който се използва за украшение; накит.

труфя

тру̀фиш, мин. св. тру̀фих и труфѝх, мин. прич. тру̀фил и труфѝл, несв.; Кого. Украсявам, кича много. Труфя дъщерите си.
труфя се. — Украсявам себе си, кича се.

тръба

мн. тръбѝ, ж.
1. Кухо продълговато тяло с кръгло сечение. Водопроводна тръба.
2. Меден духов музикален инструмент със силен звук, който се използва за даване на сигнал.
• Дихателна тръба. — Трахея.
• Йерихонска тръба. — Много силен, гръмък глас.

тръбач

мн. тръба̀чи, м. Войник, който свири на тръба; сигналист.

тръбен

тръ̀бна, тръ̀бно, мн. тръ̀бни, прил.
1. Който се отнася до тръба. Тръбен ключ.
2. Който е направен от тръби. Тръбна мебел.
3. Който е произведен с музикален инструмент тръба. Тръбен звук.

тръбопровод

мн. тръбопрово̀ди, (два) тръбопрово̀да, м. Инсталация от тръби за отвеждане на разстояние на течности, газове и др.
прил. тръбопроводен, тръбопрово̀дна, тръбопрово̀дно, мн. тръбопрово̀дни.

тръбопроводен

вж. тръбопровод

тръбопрокатен

тръбопрока̀тна, тръбопрока̀тно, мн. тръбопрока̀тни, прил. Който се отнася до производство на тръби чрез валцуване под налягане.

тръбя

тръбѝш, мин. св. тръбѝх, мин. прич. тръбѝл, несв.
1. Свиря с тръба.
2. За тръба — издавам звук.
3. Прен. Какво. Шумно разгласявам, огласявам. Тръбя за победата си.

тръвна

обл.
конусовиден кошер за пчели, изплетен от пръчки

тръгвам

тръ̀гваш, несв. и тръгна, св.
1. Започвам да се движа в някоя посока. Влакът тръгва след десет минути.
2. Обикалям, ходя от едно място на друго. Тръгна по екскурзии.
3. За механизъм, машина, съоръжение — започвам да функционирам. Воденицата тръгна.
4. Прен. Започвам да се развивам. Работата тръгна зле.
5. Разг. С кого. Движа се постоянно с някого; сприятелявам се. Тръгнал е с лоши хора.
6. Водя началото си, започвам. Пътят тръгваше от края на гората и извиваше към селото. От планината тръгват две реки.
7. С предлог на. Започвам да посещавам. Тръгвам на училище. Тръгвам на работа.
тръгвам си/тръгна си. — Отправям се към мястото, където пребивавам или откъдето съм дошъл. Утре ще си тръгна.
тръгва ми/тръгне ми. — Безл. Започвам да успявам в нещо.
• Тръгвам/тръгна в крак (с някого или с нещо). — Започвам да съгласувам действията си.
• Тръгвам/тръгна в/по/из правия път. — Започвам да водя почтен живот, изоставям лошите си навици.
• Тръгвам/тръгна по мед и масло. — Разг. Развивам се без затруднения или пречки, лесно.
• Тръгвам/тръгна по акъла/ума (на някого). — Пренебр. Съобразявам се с мнението и желанията на някого.
• Тръгвам/тръгна по лош/крив път. — Разг. Започвам да върша лоши, нечестни дела.
• Тръгвам/тръгна по света. — Заминавам без посока. Тръгнал по света да търси щастие.

тръгна

тръ̀гнеш, мин. св. тръ̀гнах, мин. прич. тръ̀гнал, св. — вж. тръгвам.

тръквам

тръ̀кваш, несв. и тръкна, св. Търкам еднократно или поединично.

тръкна

тръ̀кнеш, мин. св. тръ̀кнах, мин. прич. тръ̀кнал, св. — вж. тръквам.

трън

тръ̀нът, тръ̀на, мн. тръ̀ни, (два) тръ̀на, м.
1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип.
2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната.
същ. умал. трънче, мн. тръ̀нчета, ср. (в 1 знач.).
• От трън, та на глог. — От по-малко зло на по-голямо.
• Като на тръни. 1. — (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено.
2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно.
• Като трън в очите (на някого). — Неприятен съм, дразня.

трънак

мн. тръна̀ци, (два) тръна̀ка, м.
1. Множество тръни.
2. Място, обрасло с тръни.

трънен

тръ̀нена, тръ̀нено, мн. тръ̀нени, прил. Който е направен от тръни.
• Трънен венец. — Тежко изпитание, мъка.

трънка

мн. тръ̀нки, ж.
1. Храстовидно растение с бодливо стъбло и дребен синкавочер стипчив плод.
2. Плодът на това растение.

трънлив

трънлѝва, трънлѝво, мн. трънлѝви, прил.
1. Който е покрит с тръни.
2. Прен. Труден, пълен с опасности; мъчителен. Трънлив път.

трънче

вж. трън

трънясам

тръня̀саш, св. — вж. трънясвам.

трънясвам

тръня̀сваш, несв. и трънясам, св. За местност, място — обраствам с тръни. Кладенецът тръняса.

тръпка

мн. тръ̀пки, ж. Неволно потреперване, предизвикано от силно чувство, студ, болест и др.
• Лазят/побиват ме тръпки. — Изведнъж потрепервам. Побиват ме тръпки от страх.
• Имам тръпка (за нещо). — Разг. Имам желание да извърша нещо.

тръпна

тръ̀пнеш, мин. св. тръ̀пнах и тръпна̀х, мин. прич. тръ̀пнал и тръпна̀л, несв.
1. Усещам тръпки. Тръпна от студ.
2. Потрепервам, поклащам се. Листата тръпнеха при всеки полъх на вятъра.
3. Прен. Вълнувам се силно. Тръпна в очакване.
4. За крайници на тялото — схващам се, ставам безчувствен. Ръката ми постоянно тръпне.

тръпчив

тръпчѝва, тръпчѝво, мн. тръпчѝви, прил. Който има вкус на неузрял плод от дрян, дюля и др.; стипчив.
същ. тръпчивост, тръпчивостта̀, ж.

тръпчивост

вж. тръпчив

тръс

тръ̀сът, тръ̀са, само ед., м. Умеренобърз конски ход. Конят премина от тръс в галоп.

тръсвам

тръ̀сваш, несв. и тръсна, св.; Какво.
1. Тръскам еднократно или поединично. Ядосано тръсна глава.
2. Оставям рязко, давам грубо. Тръсна парите на масата.

тръскам

тръ̀скаш, несв.
1. Движа рязко, отсечено. Тръскам дървото, за да паднат зрелите плодове.
2. Изтърсвам нещо, за да го почистя. Тръскам палтото си, за да падне мокрият сняг.
3. Движа вертикално, подхвърлям. Колата тръскаше по каменистия път.

тръсна

тръ̀снеш, мин. св. тръ̀снах, мин. прич. тръ̀снал, св. — вж. тръсвам.

тръст

тръстта̀, само ед., ж. Разг. Тръстика.
прил. тръстен, тръ̀стена, тръ̀стено, мн. тръ̀стени.

---

тръ̀стът, тръ̀ста, мн. тръ̀стове, (два) тръ̀ста, м. Крупно обединение, възникнало при концентрацията на производството и капитала.

тръстен

вж. тръст

тръстика

мн. тръстѝки, ж.
1. Блатно растение с високо кухо стъбло.
2. Папур.
прил. тръстиков, тръстѝкова, тръстѝково, мн. тръстѝкови.
• Захарна тръстика. — Растение, в чиито стъбла се съдържа сладък сок, от който се добива захар.

тръстиков

вж. тръстика

трътка

мн. тръ̀тки, ж. Задната месеста част от тяло на птица, върху която са перата на опашката ѝ.

трътлест

тръ̀тлеста, тръ̀тлесто, мн. тръ̀тлести, прил. Разг. Нисък и дебел, набит човек.

тръшвам

тръ̀шваш, несв. и тръшна, св. Тръшкам еднократно или поединично.

тръшкам

тръ̀шкаш, несв.
1. Кого, какво. Хвърлям, повалям със сила. Тръшкам противника си на земята.
2. Какво. Затварям със сила, с удар. Тръшкам вратата.
тръшкам се. — Хвърлям се на земята. Детето плачеше и се тръшкаше.

тръшна

тръ̀шнеш, мин. св. тръ̀шнах, мин. прич. тръ̀шнал, св. — вж. тръшвам.

трюм

трю̀мът, трю̀ма, мн. трю̀мове, (два) трю̀ма, м. Вътрешно помещение в кораб, разположено между дъното и най-долната палуба, което се използва за склад, за товари, за разполагане на двигателите и др.

трюфел

мн. трю̀фели, (два) трю̀фела, м.
1. Ядлива гъба без гугла и стъбло, която расте под земята. Трюфелите се откриват от специално обучени кучета, които разпознават характерната им миризма.
2. Вид шоколадови бонбони с кръгла форма.

трябва

безл.
1. Нужно е, необходимо е, изисква се. За да пееш в хор, трябва да имаш хубав глас.
2. Възможно е, може би, по всяка вероятност. Щом познаваш града, трябва да си идвал и друг път.
• Както трябва. — Както е редно, както е прието или нужно. Облечи се както трябва.

трябвам

тря̀бваш, несв.; на Кого. Необходим съм, нужен съм. Трябват ми пари. Трябват ми помощници. Трябвам ли ти за нещо?
• Ела, че ми трябваш. — Разг. За подчертаване на отрицателно качество.

тряс

междум. За наподобяване на силен и рязък шум — от гръм, падане, взрив и др.

трясвам

вж. тресна

тряскам

тря̀скаш, несв.
1. Произвеждам трясък.
2. Какво. Удрям силно, при което се произвежда трясък.

трясък

мн. тря̀съци, (два) тря̀съка, м. Силен и рязък шум, произвеждан при удар, взрив, падане, чупене и др. В трясъка на двигателите се долавяше някаква ритмичност.
• С гръм и трясък. — Шумно, зрелищно. Пристига с гръм и трясък.
• Провалям се с трясък. — Търпя неуспех, който става достояние на всички, като увличам и други със себе си.

ту

съюз • Ту-ту. За свързване на редуващи се еднородни части в простото изречение или на прости изречения в едно сложно. Ходи ту при майка си, ту при свекърва си и непрекъснато се жалва. Не може да се съсредоточи — ту вземе книгата, ту я остави.

ту-ту

междум.
1. За наподобяване на издаван от влак звук при свирене.
2. В детска игра — означава криеница.

туба

мн. ту̀би, ж.
1. Малък цилиндричен съд, метален или пластмасов, за съхраняване на кремообразни вещества.
2. Плосък метален или пластмасов съд за пренасяне на течности.
същ. умал. тубичка, мн. ту̀бички, ж.

---

мн. ту̀би, ж. Меден духов музикален инструмент с най-ниско звучене, който има форма на неколкократно извита тръба.

туберкул

мед. 1. Туберкулозен гранулом — образувание с големина от маково до просено зърно, а при сливане на отделни тубелкули може да достигнат до големина на орех. В центъра на туберкула се образува казеозна некроза, а около нея има епителоидни клетки, гигантски клетки тип Лангханс, следва вал от лимфоцити, единични плазматични клетки и макрофаги.
2. Малко възвишение, малък възел, напр. малко и голямо възвишение в проксималния край на раменната кост — tuberculum majus et tuberculum minus.

туберкулоза

ж., само ед. Заразна болест, която се предизвиква от бацил и засяга белите дробове, костите и други части на тялото. Костна туберкулоза.

туберкулозен

туберкуло̀зна, туберкуло̀зно, мн. туберкуло̀зни, прил.
1. Който е болен от туберкулоза.
2. Който се отнася до туберкулоза. Туберкулозни бацили. Туберкулозен диспансер.

туберкулом

мед. Инкапсулирано казеозно огнище с размери 2-8 сm.

тубичка

вж. туба

тубуларен

мед. Тръбест, тръбовиден.

туз

ту̀зът, ту̀за, мн. ту̀зове, (два) ту̀за, м.
1. Карта за игра с един знак; ас.
2. Прен. Богат или високопоставен човек.

тузар

туза̀рят, туза̀ря, мн. туза̀ри, м. Жарг. Туз (във 2 знач.).
прил. тузарски, туза̀рска, туза̀рско, мн. туза̀рски. Тузарско облекло.

тузарски

вж. тузар

туземен

тузѐмна, тузѐмно, мн. тузѐмни, прил. Местен, коренен (за население на нецивилизовани земи).

туземец

мн. тузѐмци, м. Туземен жител.

туземка

мн. тузѐмки, ж. Жена туземец.

туист

м., само ед. Остар. Бърз танц с елементи на рокендрол и буги-буги.

туйто

междум. Разг.
1. За изразяване на изненада, учудване.
2. За изразяване на неодобрение. Туйто, остави ни да се оправяме сами в непознатия град.

тук

показ. мест.
1. На това място; на мястото, където е говорещият. Аз живея тук, в този дом.
2. В този случай, при такива обстоятелства.
3. При проверка — налице съм, ето ме. • Тук-там. На отделни места, не навсякъде.

тука

показ. мест. Тук.

тукашен

ту̀кашна, ту̀кашно, мн. ту̀кашни, прил. Разг. Който е свързан с мястото, където се намира говорещото лице. Тукашната земя е песъчлива. Не съм тукашен.